24
Съб, Окт
5 New Articles

Австралия – новата свръхдържава на ХХІ век?

брой6 2005
Typography

Възможтно ли е през ХХІ век Австралия да се превърне в един от световните хегемони? Факт, че тази страна и днес е безспорен регионален лидер, но истината е, че от нея може да се очаква много повече.

Днес Австралия е на прага на съдбовен цивилизационен избор. Дали да се ориентира към Азия (има и такива гласове), или пък да продължи да се развива като част от западната цивилизация?

В Югозападна Азия се очертава изключително заплетено кълбо от противоречия, в което се смесват многобройни етнически, конфесионални и икономически конфликти и претенции. С разпадането на Съветската империя и последвалото изтегляне на Москва от тази зона и постепенното отслабване на японското присъствие, ситуацията ва Азиатско-Тихоокеанския район едновременно се упрости, но и се и усложни. Появиха се нови играчи, а също и нови предизвикателства. И дори Филипините, които в миналото се смятаха за сравнително стабилна държава, днес се раздират от истинска партизанска война.

За плачевното състояние, в което се намират сигурността и законността в Югоизточна Азия, свидетелства дори и само следният показателен факт – пиратската заплаха. Която и днес нанася осезаеми вреди на корабоплаването в района на южноазиатските проливите, а в бъдеще значението и само ще нараства.

В този, най-динамично развиващ се регион на планетата, днес се очертават противоречия, които (с доста голям процент вероятност) биха могли да доведат до избухването на голяма война в Тихия океан, Югоизточна Азия и „Австралазия”.

Основните геополитически играчи са трима (става дума за местните, т.е. без да броим САЩ): Китай, Австралия и т.нар. „мюсюлмански пояс”. Япония все още не е самостоятелен играч, Русия е силно отслабена, а Индия (както сочат историята и сегашното разпределение на силите), във военно отношение ще предпочете да заеме отбранителни позиции, още повече, че е скована от конфликта на индо-пакистанската граница и не до край уредените проблеми по границата с Китай. Навремето китайско-индийската война за Тибет демонстрира неефективността на двете армии и застоя в щабното им мислене: всъщност самата война се заключаваше в това, че индийците обстрелваха китайците с оръдията си, докато не свършат снарядите, а китайците просто запречваха планинските проходи с телата на хилядите си убити войници. Впрочем, през последните години Индия активно реформира армията и военно-въздушните си сили и изгражда нов боен флот, което би могло да послужи като знак, че едва ли ще остане пасивна при евентуалното избухване на голяма война в Азия.

Очевидно е, че избухването на такава голяма война в Европа е почти невъзможно. Старият континент е навлязъл във фаза на „историческо безсилие”, затова грандиозното повторение на ехото от сраженията на Втората световна война очаква, по-скоро, Изтока. Днес мнозина убедително ни доказват, че големите войни са вече невъзможни, защото никой няма полза от тях. Само че точно същото са твърдели и в навечерието на двете световни войни. Очевидно, в историята има моменти, когато съображенията, свързани с печалбата, отстъпват пред нещо друго и много по-опасно.

Днешна Австралия

През последните години Австралия фактически възстанови контрола върху своята бивша колония Папуа-Нова Гвинея. Което, само по себе си, е сигнал за цяла Азия.


 

Новата държава Източен Тимор бе създадена, на практика, с активните усилия на Австралия, която без съмнение ще продължи да подкрепя всецяло (включително във военен план, след подписаното споразумение за доставки на австралийско оръжие) новата и очевидно празападно настроена държава, по-голямата част от чието население изповядва християнството. Всъщност, Тимор е следващият плацдарм на очертаващата се австралийска експанзия.

Освен това, не може да изключим възможността, със задълбочаването на сегашната политическа и икономическа криза в Индонезия, от нея да се отделят нови територии, които да пожелаят да преминат под протектората на Запада (в лицето на Австралия), или пък на Китай (многобройната местна китайска общност). За това са налице всички необходими предпоставки, тъй като индонезийското общество преживява сериозно разцепление по етнически и религиозен принцип, а икономическият крах от края на 90-те години, наред с оттеглянето на президента Сухарто, превърнаха тази гиганска държава в истински „болен човек” на Азия, ако си позволим да перефразираме известната характеристика, дадена някога на Отоманската империя.

Австралийско-индонезийския договор за военно сътрудничество

Както е известно, в геополитически смисъл, Австралия традиционно противостои на Индонезия, но в последно време промени радикално отношението си към този регион, защото една прекалено слаба или разпадаща се Индонезия очевидно не се вписва в стратегията на Канбера. Такава Индонезия би станала лесна плячка на китайската експанзия, пък дори и последната да няма военен, а само миграционно-икономически характер. Китай продължава да върви нагоре, докато позициите на Индонезия са силно отслабени. Затова подписаното наскоро австралийско-индонезийско споразумение за военно сътрудничество има ярко изразена антикитайска насоченост.

Тихият океан

Тук следва да отбележим специално, неотдавнашният рейд на австралийския военен флот, предприет съвместно с армията на Фиджи и Самоа (все бивши владения на Британската империя) за „потушаването на безредиците”. Не е ясно само, кого може да заблуди подобна „демонстрация на флага” (т.е. на ясно заявените интереси). Можем да очакваме, че Австралия и занапред ще полага всички усилия за да превърне някои техоокеански острови в свои „протекторати”. Цялата стратегия на Втората (и не само) световна война в Тихоокеанската зона, на чиято карта окото сякаш няма върху какво да се спре, показва, че войната в този регион може да се води само по пътя на постъпателното завземане на плацдарми на островите, т.е. „скокообразно”.

Стратегическото значение на тези острови за Австралия (и, в по-широк план, за Запада, тъй като той на практика запази контрола си над по-голямата част от въпросните територии) е безспорно. Контролът върху островите позволява на Канбера да създаде собствена „южна зона на влияние”. Наистина, икономическото им значение е нищожно, но тяхното местоположението притежава стратегическо военно значение, да не говорим че позволява да се проучват и използват огромните океанските ресурси.

В това отношение, някои аспекти от последното развитие на отношенията между Австралия и Русия позволяват да предположим, че през следващите 25 години Австралия може да стане и космическа държава. Както е известно, сравнително неотдавна между Москва и Канбера бе подписано т.нар. „принципно споразумение” (т.е. договор за намерения) за изграждането на остров Рождество на площадка за изстрелване на космически ракети, която (по някои данни) ще бъде ползван под аренда от руснаците за 99 години. Разбира се, плановете за изграждането на космодрума се основават на чисто икономически причини – въпросният остров е разположен близо до екватора, което позволява извеждането на спътници в орбита да става с по-малко разходи. По-интересното в случая е, че Австралия също ще има правото да изстрелва спътници, а вероятно се планират и съвместни австралийско-руски космически проекти.

Етническата и културна самоидентификация на австралийците

Интересно би било да си припомним, как се осъществява колонизацията на Австралийския континент. Както е известно, докато Индия с гордост е определяна като „бисера в короната на Британската империя”, на Австралия не се обръща кой знае какво внимание и там предпочитат да заселват каторжници или ирландски бунтовници. Всъщност, истинското геополитическо значение на тази страна за Запада се осъзнава едва сега. И, в крайна сметка, възможно е дори, тъкмо тя да се окаже най-големия „бисер” в короната на западната цивилизация.

Нека се върнем назад в историята, за да видим какви са истинските последици от откритието на неколцина смели средновековни мореплаватели. Вероятно, колонизацията на този континент (от гледна точка на днешния, а в още по-голяма степен, на утрешния ден), може да се окаже най-грандиозния проект на Запада, след откриването и завоюването на Америка. Всичко останало бледнее в сравнение с него. Индия, Китай, Югоизточна Азия или Африка – колонизацията на тези части на света носи огромни печалби, но в крайна сметка, всички усилия, положени от Запада там, остават в голяма степен напразни след разпадането на колониалната система. Впрочем, мнозина напоследък предричат възраждането на тази система. Още повече, че що се отнася до „зависимостта”, Третият свят и без това изглежда обречен вечно да си остане длъжник на Запада.


 

Но, така или иначе, колониалната експанзия на Западния свят отдавна вече е приключила. Не обаче и по отношение на Австралия (не и вътре в самата Австралия). Абсолютният географски Изток („краят на обитаемия свят”) се превръща в образцов Запад. Защото днес Австралия и съседната и Нова Зеландия притежават изключително мощен потенциал, чието развитие се сдържа единствено от демографските проблеми и отдалечеността им от останалите световни центрове.

В това отношение, особено интересна е австралийската демографска политика. След Втората световна война в страната е приета програма за увеличаване числеността на населението, чрез стимулиране на имиграцията от Стария свят (и най-вече от разрушената от войната Западна Европа). Създадена е специална правителствена агенция (функционираща в продължения на няколко десетилетия), наети са пътнически кораби и в Австралия масово започват да пристигат нови заселници. Сред тях доминират жителите на Британските острови, както и (колкото да е странно) немците. Странно, защото последните, непосредствено след Втората световна война, не се ползват с особените симпатии на останалия свят. Австралийците обаче, са изключение, тъй като през 1941-1945 те воюват с японците и, естествено, мразят най-много тях. Така че следвоенните пунктове за набиране на емигранти за Австралия буквално гъмжат от гладни и отчаяни германци. Разбира се, емигрират и много британци, уморени от войната и следвоенните проблеми (да не забравяме, че гладните и студени зими са сурова реалност за Великобритания през първите години след края на войната).

С две думи, става дума дума за сравнително еднороден поток, съставен от бели и образовани емигранти - предимно британци или немци и доста по-рядко – славяни. Впрочем, този състав на имигрантите в Австралия никак не е случаен. Наскоро публикувани архивни документи доказват, че австралийското правителство е издало секретна директива за служителите на имиграционните служби, с която съзнателно се е ограничавало приемането на цветнокожи (особено азиатци).

Наистина, след няколко десетилетия Австралия се отказва от тази практика, но и днес получаването на гражданство от африканци или азиатци продължава да става трудно. Всички, добрали се до континента незаконни имигранти (по правило това са индонезийци, малайци или филипинци), се задържат в специални лагери, след което обикновено биват депортирани в родината си.

Интересно е да се анализират и не съвсем ясните етноидентификационни процеси, извършващи се през последните десетилетия в австралийското общество. „Елитът”, в лицето на държавната администрация, традиционно се придържа към прозападна (и, по-точно, пробританска) ориентация, демонстрирайки откровено имперски и дори милитаристки настроения.

Значителна част от населението обаче, асоциира страната си по-скоро с Азия. Впрочем, както е известно, над 2/3 от австралийската търговия се осъществява с азиатските държави. Наскоро австралийският премиер дори декларира желанието си австралийците да „бъдат приети и станат част от голямото семейство на азиатските народи”. Отговорът на посланието му обаче не бе кой знае колко окуражителен – азиатците вероятно просто не го разбраха. Реакцията им на това, меко казано екстравагантно, предложение бяха призивите за отмяна на ограниченията за имигрантите-азиатци (за което особено настояват японците). Разбира се, имаше и други ответни изявления – някои сдържани, а други откровено презрителни. В крайна сметка, наистина е трудно да си представим Австралия като част от Азия (в етнически и културен план). И вероятно официална Канбера си позволява да прави подобни заявления само за да намали напрежението между Австралия и азиатските и съседи.

Истината е, че днес Австралия провежда активна постколониална политика в региона, действайки като изразител на глобалните интереси на западната цивилизация, при това са налице редица симптоми, че тази политика ще става все по-амбициозна и широкообхватна. Австралия излиза на световната сцена и позицията там и придобива все по-голяма тежест. Наистина, самоидентификацията на австралийците очевидно се сблъсква със сериозни проблеми, защото те искат да принадлежат едновременно и към Запада (местният елит все още не се е разделил с тезата си за Австралия като, на практика, еднорасова и еднокултурна държава), и към Изтока (където са съсредоточени икономическите им интереси).

В случай на бъдещ голям конфликт в Азия (избягването на който, според редица американски анализатори, става все по-трудно), Австралия вероятно ще се превърне за САЩ в онова, което Великобритания бе за Америка по време на Втората световна война – непотопяем самолетоносач и плацдарм за настъпление в Азия. И изглежда твърде вероятно, че действията, предприемани от тази държава-континент в последно време, са насочени тъкмо в тази посока.

* Българско геополитическо дружество

{rt}

Възможтно ли е през ХХІ век Австралия да се превърне в един от световните хегемони? Факт, че тази страна и днес е безспорен регионален лидер, но истината е, че от нея може да се очаква много повече.

Днес Австралия е на прага на съдбовен цивилизационен избор. Дали да се ориентира към Азия (има и такива гласове), или пък да продължи да се развива като част от западната цивилизация?

В Югозападна Азия се очертава изключително заплетено кълбо от противоречия, в което се смесват многобройни етнически, конфесионални и икономически конфликти и претенции. С разпадането на Съветската империя и последвалото изтегляне на Москва от тази зона и постепенното отслабване на японското присъствие, ситуацията ва Азиатско-Тихоокеанския район едновременно се упрости, но и се и усложни. Появиха се нови играчи, а също и нови предизвикателства. И дори Филипините, които в миналото се смятаха за сравнително стабилна държава, днес се раздират от истинска партизанска война.

За плачевното състояние, в което се намират сигурността и законността в Югоизточна Азия, свидетелства дори и само следният показателен факт – пиратската заплаха. Която и днес нанася осезаеми вреди на корабоплаването в района на южноазиатските проливите, а в бъдеще значението и само ще нараства.

В този, най-динамично развиващ се регион на планетата, днес се очертават противоречия, които (с доста голям процент вероятност) биха могли да доведат до избухването на голяма война в Тихия океан, Югоизточна Азия и „Австралазия”.

Основните геополитически играчи са трима (става дума за местните, т.е. без да броим САЩ): Китай, Австралия и т.нар. „мюсюлмански пояс”. Япония все още не е самостоятелен играч, Русия е силно отслабена, а Индия (както сочат историята и сегашното разпределение на силите), във военно отношение ще предпочете да заеме отбранителни позиции, още повече, че е скована от конфликта на индо-пакистанската граница и не до край уредените проблеми по границата с Китай. Навремето китайско-индийската война за Тибет демонстрира неефективността на двете армии и застоя в щабното им мислене: всъщност самата война се заключаваше в това, че индийците обстрелваха китайците с оръдията си, докато не свършат снарядите, а китайците просто запречваха планинските проходи с телата на хилядите си убити войници. Впрочем, през последните години Индия активно реформира армията и военно-въздушните си сили и изгражда нов боен флот, което би могло да послужи като знак, че едва ли ще остане пасивна при евентуалното избухване на голяма война в Азия.

Очевидно е, че избухването на такава голяма война в Европа е почти невъзможно. Старият континент е навлязъл във фаза на „историческо безсилие”, затова грандиозното повторение на ехото от сраженията на Втората световна война очаква, по-скоро, Изтока. Днес мнозина убедително ни доказват, че големите войни са вече невъзможни, защото никой няма полза от тях. Само че точно същото са твърдели и в навечерието на двете световни войни. Очевидно, в историята има моменти, когато съображенията, свързани с печалбата, отстъпват пред нещо друго и много по-опасно.

Днешна Австралия

През последните години Австралия фактически възстанови контрола върху своята бивша колония Папуа-Нова Гвинея. Което, само по себе си, е сигнал за цяла Азия.

Възможтно ли е през ХХІ век Австралия да се превърне в един от световните хегемони? Факт, че тази страна и днес е безспорен регионален лидер, но истината е, че от нея може да се очаква много повече.

Днес Австралия е на прага на съдбовен цивилизационен избор. Дали да се ориентира към Азия (има и такива гласове), или пък да продължи да се развива като част от западната цивилизация?

В Югозападна Азия се очертава изключително заплетено кълбо от противоречия, в което се смесват многобройни етнически, конфесионални и икономически конфликти и претенции. С разпадането на Съветската империя и последвалото изтегляне на Москва от тази зона и постепенното отслабване на японското присъствие, ситуацията ва Азиатско-Тихоокеанския район едновременно се упрости, но и се и усложни. Появиха се нови играчи, а също и нови предизвикателства. И дори Филипините, които в миналото се смятаха за сравнително стабилна държава, днес се раздират от истинска партизанска война.

За плачевното състояние, в което се намират сигурността и законността в Югоизточна Азия, свидетелства дори и само следният показателен факт – пиратската заплаха. Която и днес нанася осезаеми вреди на корабоплаването в района на южноазиатските проливите, а в бъдеще значението и само ще нараства.

В този, най-динамично развиващ се регион на планетата, днес се очертават противоречия, които (с доста голям процент вероятност) биха могли да доведат до избухването на голяма война в Тихия океан, Югоизточна Азия и „Австралазия”.

Основните геополитически играчи са трима (става дума за местните, т.е. без да броим САЩ): Китай, Австралия и т.нар. „мюсюлмански пояс”. Япония все още не е самостоятелен играч, Русия е силно отслабена, а Индия (както сочат историята и сегашното разпределение на силите), във военно отношение ще предпочете да заеме отбранителни позиции, още повече, че е скована от конфликта на индо-пакистанската граница и не до край уредените проблеми по границата с Китай. Навремето китайско-индийската война за Тибет демонстрира неефективността на двете армии и застоя в щабното им мислене: всъщност самата война се заключаваше в това, че индийците обстрелваха китайците с оръдията си, докато не свършат снарядите, а китайците просто запречваха планинските проходи с телата на хилядите си убити войници. Впрочем, през последните години Индия активно реформира армията и военно-въздушните си сили и изгражда нов боен флот, което би могло да послужи като знак, че едва ли ще остане пасивна при евентуалното избухване на голяма война в Азия.

Очевидно е, че избухването на такава голяма война в Европа е почти невъзможно. Старият континент е навлязъл във фаза на „историческо безсилие”, затова грандиозното повторение на ехото от сраженията на Втората световна война очаква, по-скоро, Изтока. Днес мнозина убедително ни доказват, че големите войни са вече невъзможни, защото никой няма полза от тях. Само че точно същото са твърдели и в навечерието на двете световни войни. Очевидно, в историята има моменти, когато съображенията, свързани с печалбата, отстъпват пред нещо друго и много по-опасно.

Днешна Австралия

През последните години Австралия фактически възстанови контрола върху своята бивша колония Папуа-Нова Гвинея. Което, само по себе си, е сигнал за цяла Азия.

Страница 2

 

Новата държава Източен Тимор бе създадена, на практика, с активните усилия на Австралия, която без съмнение ще продължи да подкрепя всецяло (включително във военен план, след подписаното споразумение за доставки на австралийско оръжие) новата и очевидно празападно настроена държава, по-голямата част от чието население изповядва християнството. Всъщност, Тимор е следващият плацдарм на очертаващата се австралийска експанзия.

Освен това, не може да изключим възможността, със задълбочаването на сегашната политическа и икономическа криза в Индонезия, от нея да се отделят нови територии, които да пожелаят да преминат под протектората на Запада (в лицето на Австралия), или пък на Китай (многобройната местна китайска общност). За това са налице всички необходими предпоставки, тъй като индонезийското общество преживява сериозно разцепление по етнически и религиозен принцип, а икономическият крах от края на 90-те години, наред с оттеглянето на президента Сухарто, превърнаха тази гиганска държава в истински „болен човек” на Азия, ако си позволим да перефразираме известната характеристика, дадена някога на Отоманската империя.

Австралийско-индонезийския договор за военно сътрудничество

Както е известно, в геополитически смисъл, Австралия традиционно противостои на Индонезия, но в последно време промени радикално отношението си към този регион, защото една прекалено слаба или разпадаща се Индонезия очевидно не се вписва в стратегията на Канбера. Такава Индонезия би станала лесна плячка на китайската експанзия, пък дори и последната да няма военен, а само миграционно-икономически характер. Китай продължава да върви нагоре, докато позициите на Индонезия са силно отслабени. Затова подписаното наскоро австралийско-индонезийско споразумение за военно сътрудничество има ярко изразена антикитайска насоченост.

Тихият океан

Тук следва да отбележим специално, неотдавнашният рейд на австралийския военен флот, предприет съвместно с армията на Фиджи и Самоа (все бивши владения на Британската империя) за „потушаването на безредиците”. Не е ясно само, кого може да заблуди подобна „демонстрация на флага” (т.е. на ясно заявените интереси). Можем да очакваме, че Австралия и занапред ще полага всички усилия за да превърне някои техоокеански острови в свои „протекторати”. Цялата стратегия на Втората (и не само) световна война в Тихоокеанската зона, на чиято карта окото сякаш няма върху какво да се спре, показва, че войната в този регион може да се води само по пътя на постъпателното завземане на плацдарми на островите, т.е. „скокообразно”.

Стратегическото значение на тези острови за Австралия (и, в по-широк план, за Запада, тъй като той на практика запази контрола си над по-голямата част от въпросните територии) е безспорно. Контролът върху островите позволява на Канбера да създаде собствена „южна зона на влияние”. Наистина, икономическото им значение е нищожно, но тяхното местоположението притежава стратегическо военно значение, да не говорим че позволява да се проучват и използват огромните океанските ресурси.

В това отношение, някои аспекти от последното развитие на отношенията между Австралия и Русия позволяват да предположим, че през следващите 25 години Австралия може да стане и космическа държава. Както е известно, сравнително неотдавна между Москва и Канбера бе подписано т.нар. „принципно споразумение” (т.е. договор за намерения) за изграждането на остров Рождество на площадка за изстрелване на космически ракети, която (по някои данни) ще бъде ползван под аренда от руснаците за 99 години. Разбира се, плановете за изграждането на космодрума се основават на чисто икономически причини – въпросният остров е разположен близо до екватора, което позволява извеждането на спътници в орбита да става с по-малко разходи. По-интересното в случая е, че Австралия също ще има правото да изстрелва спътници, а вероятно се планират и съвместни австралийско-руски космически проекти.

Етническата и културна самоидентификация на австралийците

Интересно би било да си припомним, как се осъществява колонизацията на Австралийския континент. Както е известно, докато Индия с гордост е определяна като „бисера в короната на Британската империя”, на Австралия не се обръща кой знае какво внимание и там предпочитат да заселват каторжници или ирландски бунтовници. Всъщност, истинското геополитическо значение на тази страна за Запада се осъзнава едва сега. И, в крайна сметка, възможно е дори, тъкмо тя да се окаже най-големия „бисер” в короната на западната цивилизация.

Нека се върнем назад в историята, за да видим какви са истинските последици от откритието на неколцина смели средновековни мореплаватели. Вероятно, колонизацията на този континент (от гледна точка на днешния, а в още по-голяма степен, на утрешния ден), може да се окаже най-грандиозния проект на Запада, след откриването и завоюването на Америка. Всичко останало бледнее в сравнение с него. Индия, Китай, Югоизточна Азия или Африка – колонизацията на тези части на света носи огромни печалби, но в крайна сметка, всички усилия, положени от Запада там, остават в голяма степен напразни след разпадането на колониалната система. Впрочем, мнозина напоследък предричат възраждането на тази система. Още повече, че що се отнася до „зависимостта”, Третият свят и без това изглежда обречен вечно да си остане длъжник на Запада.

Страница 3

 

Но, така или иначе, колониалната експанзия на Западния свят отдавна вече е приключила. Не обаче и по отношение на Австралия (не и вътре в самата Австралия). Абсолютният географски Изток („краят на обитаемия свят”) се превръща в образцов Запад. Защото днес Австралия и съседната и Нова Зеландия притежават изключително мощен потенциал, чието развитие се сдържа единствено от демографските проблеми и отдалечеността им от останалите световни центрове.

В това отношение, особено интересна е австралийската демографска политика. След Втората световна война в страната е приета програма за увеличаване числеността на населението, чрез стимулиране на имиграцията от Стария свят (и най-вече от разрушената от войната Западна Европа). Създадена е специална правителствена агенция (функционираща в продължения на няколко десетилетия), наети са пътнически кораби и в Австралия масово започват да пристигат нови заселници. Сред тях доминират жителите на Британските острови, както и (колкото да е странно) немците. Странно, защото последните, непосредствено след Втората световна война, не се ползват с особените симпатии на останалия свят. Австралийците обаче, са изключение, тъй като през 1941-1945 те воюват с японците и, естествено, мразят най-много тях. Така че следвоенните пунктове за набиране на емигранти за Австралия буквално гъмжат от гладни и отчаяни германци. Разбира се, емигрират и много британци, уморени от войната и следвоенните проблеми (да не забравяме, че гладните и студени зими са сурова реалност за Великобритания през първите години след края на войната).

С две думи, става дума дума за сравнително еднороден поток, съставен от бели и образовани емигранти - предимно британци или немци и доста по-рядко – славяни. Впрочем, този състав на имигрантите в Австралия никак не е случаен. Наскоро публикувани архивни документи доказват, че австралийското правителство е издало секретна директива за служителите на имиграционните служби, с която съзнателно се е ограничавало приемането на цветнокожи (особено азиатци).

Наистина, след няколко десетилетия Австралия се отказва от тази практика, но и днес получаването на гражданство от африканци или азиатци продължава да става трудно. Всички, добрали се до континента незаконни имигранти (по правило това са индонезийци, малайци или филипинци), се задържат в специални лагери, след което обикновено биват депортирани в родината си.

Интересно е да се анализират и не съвсем ясните етноидентификационни процеси, извършващи се през последните десетилетия в австралийското общество. „Елитът”, в лицето на държавната администрация, традиционно се придържа към прозападна (и, по-точно, пробританска) ориентация, демонстрирайки откровено имперски и дори милитаристки настроения.

Значителна част от населението обаче, асоциира страната си по-скоро с Азия. Впрочем, както е известно, над 2/3 от австралийската търговия се осъществява с азиатските държави. Наскоро австралийският премиер дори декларира желанието си австралийците да „бъдат приети и станат част от голямото семейство на азиатските народи”. Отговорът на посланието му обаче не бе кой знае колко окуражителен – азиатците вероятно просто не го разбраха. Реакцията им на това, меко казано екстравагантно, предложение бяха призивите за отмяна на ограниченията за имигрантите-азиатци (за което особено настояват японците). Разбира се, имаше и други ответни изявления – някои сдържани, а други откровено презрителни. В крайна сметка, наистина е трудно да си представим Австралия като част от Азия (в етнически и културен план). И вероятно официална Канбера си позволява да прави подобни заявления само за да намали напрежението между Австралия и азиатските и съседи.

Истината е, че днес Австралия провежда активна постколониална политика в региона, действайки като изразител на глобалните интереси на западната цивилизация, при това са налице редица симптоми, че тази политика ще става все по-амбициозна и широкообхватна. Австралия излиза на световната сцена и позицията там и придобива все по-голяма тежест. Наистина, самоидентификацията на австралийците очевидно се сблъсква със сериозни проблеми, защото те искат да принадлежат едновременно и към Запада (местният елит все още не се е разделил с тезата си за Австралия като, на практика, еднорасова и еднокултурна държава), и към Изтока (където са съсредоточени икономическите им интереси).

В случай на бъдещ голям конфликт в Азия (избягването на който, според редица американски анализатори, става все по-трудно), Австралия вероятно ще се превърне за САЩ в онова, което Великобритания бе за Америка по време на Втората световна война – непотопяем самолетоносач и плацдарм за настъпление в Азия. И изглежда твърде вероятно, че действията, предприемани от тази държава-континент в последно време, са насочени тъкмо в тази посока.

* Българско геополитическо дружество

{rt}

Поръчай онлайн бр.5 2020

списание Геополитика бр.5 2020 - Поръчай онлайн