Тази година цените на нефта изнервиха и най-мощните световни икономики. Официално нарастването на петролните цени се обясняваше със спекулациите около все по-високото потребление в Азия, намаляващите запаси в Близкия Изток, конфликтите в Ирак и Иранската ядрена криза, политическите катаклизми в Централна Африка и Венецуела, както и природните бедствия в САЩ. Всичко това е така. Но ако започнем да анализираме всеки мотив по отделно ще видим, че в случая ролята на политическите спекулации е водеща пред реалните икономически процеси. Факт е например, че през последните години световните добиви на петрол значително надвишават потреблението. Факт е също, че арабските страни, се опитват да променят политиката на Съединените щати в Близкия изток, чрез прилагане на енергиен натиск, подобен на този от 70-те и 80-те години на миналия век. Арабските страни от ОПЕК са особено обезпокоени от геополитическия курс на Вашингтон системно да диверсифицира своята енергийна зависимост от арабските петролни монархии. В този смисъл държавите от Персийския залив възприемат като положителна новина всяка вест за изостряне на отношенията между САЩ и диктаторския режим във Венецуела, поредния бунт на някой военен вожд в Нигерия, или размирици в новите нефтодобивни райони на Центална Африка. Петролните монархии са обезпокоени и от скъсяването на американските енергийни комуникации – Либия вече изнася суровината си през тръбопровод директно на брега на Атлантическия океан. Нараства и американския нефтен внос от Африка.
В арабския свят гледат с недобро око и на възраждането на ядрената енергетика в развитите страни. Въпреки чернобилския синдром, ядрените централи отново се връщат на мода и усилено се работи върху създаването на термоядрения синтез. Но най-големият шок е предизвикан от новото активиране в САЩ на програмите за използване на водородното гориво. Ако през първия мандат на Джордж Буш-младши в подобни програми бяха инвестирани около половин милиард долара, през втория му мандат само държавата е инвестирала около 2 милиарда долара. Частните американски автомобилни концерни успяха да привлекат в разработката на прототипите водещи японски и западноевропейски производители и първите автомобили вече са факт.
Въпросът може да изглежда преждевременен, но все пак си струва да запитаме, какъв ще бъде светът и бъдещето на България в деня “Zero“, когато петролът от стратегическа енергийна суровина се превърне в мечтата на Менделеев, тоест само в чисто химическа суровина?
Веднага трябва да уточним, че точен ден и час на революционното събитие едва ли ще има. Подобно на парната машина, на електричеството, или на подмяната на въглищата с нефта, процесът ще тече успоредно с използването на досегашните енергоносители.
Но трайните тенденции ще започнат да се очертават още през 30-те и 40-те години на новия век:
- Ще започне да намалява значението на стратегическите петролопроводи. Въпросът е, дали част от тях в района на Близкия Изток няма да се превърнат във водопроводи? Със сигурност обаче ще се засили значението на старите търговски пътища, като те ще се върнат към класическите си трасета от преди епохата на нефтопроводите.
- Ще започне да намалява ролята на сегашните петролни рафинерии и те ще се превърнат в чисто суровинен отрасъл на химическата промишленост. Като съпътстващи на тези производства, нефтените деривати частично ще запазят ролята си на енергийни суровини.
- Тук идва най-страшното за арабските държави: цените на нефта ще се повишат, но потреблението силно ще намалява. Следоватено ще намаляват приходите на петролните монархии и на свръхдържава, като Русия. Икономическите проблеми ще ескалират в политически и това ще изостри сблъсъка между ислямските страни и развитите държави от Европа, Америка и Азия.
- Геостратегическото значение на Близкия и Средния Изток ще намалее, а арабският Свят, също както в годините отпреди Първата световна война, ще се превърне в придатък на Европа и Африка или в заден двор на развития глобален свят.
- Част от петролните монархии ще се опитат да омекотят последиците от шока. Петродоларите ще бъдат изтеглени от западните икономики и ще се инвестират в собствените страни. Но без реални политически и социални реформи арабските държави окончателно ще се превърнат в генератор на световна нестабилност.
- Радикалните ислямистки групировки ще засилят своето влияние сред арабите и в Третия свят. Всичко това ще доведе до натиск срещу държавата Израел и нов военен конфликт с използването на всички възможни конвенционални и неконвенционални средства. След като Израел няма да бъде в сърцевината на един енергийно важен геостратегически регион, подобно на средновековните кръстоносни държави той ще бъде подложен на постоянен натиск за унищожаването му.
- Радикализирането на ислямския свят, наличието на висока демографска раждаемост и пролетаризиране на масите в ислямската «умма» ще създаде условия за сблъсък на цивилизациите, зад които реално ще стои конфликта на един развит свят
- “ойкумен”, нападан от “варварите” , които не желаят или не могат да се приспособят към предизвикателствата на модерния свят.
От подобен сценарий следва, че България трябва максимално да бърза с нтегрирането си в ЕС и да запази и подобри подзициите си в НАТО. Оказала се близо до разлома на бъдещия конфликт, страната ни трябва по всякакъв начин да съдейства за интегрирането на Турция към Европа, като част от западния плацдарм за възпиране на “варварите”. По същия начин трябва да бъде третирана и държавата Израел, палестинските територии и Ливан. Още преди поредното изостряне на арабско-израелския конфликт, ЕС и САЩ трябва да поемат защитата на тези анклави. Със сигурност държава като Израел, геостратегически и цивилизационно, е по-скоро част от Средиземноморска Европа и модерния свят и не бива да бъде изоставена в ръцете на “варварите”. За да запазят своята роля в света след деня “Zero” и облекчат своята защита, Европа и САЩ трябва да водят активна средиземноморска политика в района на Магреба. Като част от тази политика, трябва да бъде търсено сътрудничество с Русия за установяване на стабилност и равновесие в Кавказ и Централна Азия. Подобна политика ще е от полза и за всички държави от така наречената Шанхайска петорка.
Като частни казуси на глобалния процес, но и като реални проблеми пред България се изправят въпросите за прословутите транспортни коридори на Балканите и трасетата на нефтопроводите по посока Изток - Запад. Нужно ли ни е строителството на петролопровода Бургас – Александруполис? България ще жертва екологията на един ключов за икономиката си регион, за да могат Гърция и Русия да заобиколят по периферията именно нашата страна и разбира се Босфора. Публична тайна е, че претоварването на суровината от танкерите (екологично най-рисковата част) в терминалите при Бургас и Алекснадруполис е икономически неизгодно и ще оскъпи нефта по трасето. Същевременно след пускането на тунела под Босфора Турция е готова да демонтира първия мост над пролива от 1973, чиито опорни колони стесняват фарватера и ограничават режима на преминаване на танкерите. Според турските експерти, тунелът под Босфора и моста Мехмет Фатих ще са достатъчни, за да пемат спокойно трафика между Европа и Азия. Тогава кой ще претоварва нефт през Бургас - Александруполис?
Освен това, тъй като въпросният проект не предвижда дублиране на петролопровода с магистрала и жп линия, а Гърция иска да удължи тръбата до Игуменица, за да изнася директно на средиземноморските нефтени борси, за България би било по-добре да подкрепя трасето на петролопровода Бургас - Дуръс. Освен това, дори и когато след деня “Zero” нефтопроводите се превърнат в обикновенни тръби, те ще могат да служат за прокарване на оптични и други комуникационни наземни системи по посока към Македония.
При благоприятната комбинация в деня “Zero”, благодарение на ядрената енергетика и водородните двигатели, българската икономика ще си отдъхне от постоянния външнотърговски дефицит, дължащ се на вноса на енергоносители. Ще бъде освободен огромен национален ресурс за стопански инвестиАЕЦ Козлодуйции в нови технологии, комуникации и пътища. Но за целта страната ни не трябва да изостава от световните тенденции и бързо да внедрява всички нововъведения. Затова, нека засега, като подготовка за деня “Zero” и част от жизнено необходимата и модернизация, България да се бори до последно за запазването на 3-ти и 4-ти блок от АЕЦ Козлодуй и успоредно с това да строи АЕЦ Белене. Нужно е, в процеса на интеграцията си към ЕС, много внимателно да следим и участваме в процесите на Балканите, в Черморския регион и в Източното Средиземноморие.
* Българско геополитическо дружество
{rt}
