19
Нед, Май
23 Нови статии

Трансграничните преходи в Югозападна България – инструмент за регионалната интеграция

брой5 2005
Typography
Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Трансграничното сътрудничество е сравнително нов и перспективен феномен в развитието на обединяваща се Европа. Основната му цел е да преодолее, трансформира и промени съществено продължителното действие на „ефекта на бариерата” между съседни страни и, заедно с това, да постави началото на качествено ново планиране и развитие и обща координация на приграничните територии. Началото на трансграничното сътрудничество се поставя в средата на ХХ век, когато ентусиазирани групи от хора – от скандинавските страна, а също от Германия, Франция, Швейцария и Холандия, се обединяват от идеята за трансформиране функциите на държавните граници, преодоляване на създадените вековни исторически бариери и премахването на ограничаващата и задържаща социално-икономическото и културното развитие периферност на приграничните пространства (вж. Практическо ръководство по трангранично сътрудничество, Европейска комисия, 2000, с.17).

Едва през 80-те и 90-те години на миналото столетие обаче, Европейският съюз прие програми в тази област – в началото програмата ИНТЕРРЕГ – преминала през три етапа на реализация, а по-късно и програмата ФАР за трангранично сътрудничество.

Най-общо, резултатите от тази политика са свързани с ускоряване процеса на трансграничното развитие и създаването и институционализирането на трансгранични структури от представители на местните власти, като дългосробно действащи организации (1). Следователно, в страните от Източна и Югоизточна Европа

* Българско геополитическо дружество

 

{rt}

Поръчай онлайн бр.3 2024