11
Пон, Ное
22 New Articles

Тило Сарацин и неговата диагноза за мултикултурна Германия

брой 1 2017
Typography

Тило Сарацин. Германия се самоунищожава. Как подлагаме страната си на риск. 440 стр. ИК „Св. Георги Победоносец”, София, 2016.

През седмицата, в която германският канцлер Ангела Меркел обяви, че ще се бори за четвърти управленски мандат, по книжарниците се появи българският превод на прочутата книга на Тило Сарацин „Германия се самоунищожава”. Това е най-продаваното и най-коментираното политическо четиво в Европа през последното десетилетие, а авторът е най-радикалния критик на имиграционната политика на Меркел.

Тило Сарацин е потомствен германски интелектуалец, финансист и политик, доктор по икономика. Заемал е различни отговорни постове в държавната администрация на Германия. Бил е финансов сенатор на Берлин и член на Управителния съвет на Бундесбанк. Дългогодишен член на Социалдемократическата партия. След излизането на книгата му „Германия се самоунищожава” той е подложен на остра критика от медии и политици и е принуден да напусне Бундесбанк.

За сметка на това обаче, Сарацин се превръща в най-четения германски автор на политически бестселъри – само за няколко месеца са продадени 1,5 млн. копия от „Германия се самоунищожава”. На какво се дължи този успех? Сарацин е първият изтъкнат европейски политик и интелектуалец, който нарушава табуто на политическата коректност. Той казва в прав текст, че Германия е изправена пред демографска катастрофа, предизвикана от ниската раждаемост и наплива на мюсюлмански имигранти, които не могат и не желаят да се интегрират в обществото. Сарацин описва упадъка на германската образователна система и деморализиращия ефект на високите социални помощи. Той пише остро, предизвикателно и полемично за всички социално-политически проблеми, които са били замитани под килима на политическата коректност.

Унищожителните последици от политиката на мултикултурализъм

В книгата си Сарацин показва до показва, докъде може да стигне неговата родина, ако сега провежданата политика на мултикултурализъм бъде продължена от германските държавници и в бъдеще. Всъщност, мултикултурализмът битува на три нива. На първо мяста, това е термин, описващ реалността в държавите, където съжителстват различни етнически, религиозни и културни общности. На второ място, мултикултурализмът е политическа теория, възникнала през втората половина на ХХ век. И накрая – мултикултурализмът може да бъде и е политическа практика на управляващите в повечето държави от ЕС, САЩ, Канада, Австралия.

„Германия се самоунищожава” не е публицистичен памфлет, а сериозен научен анализ, подкрепен с факти и статистически данни, подбрани с типично немска прецизност. Книгата е удивително актуална на фона на имигрантската вълна, която залива Европа през последните месеци. Тревожните тенденции, уловени от Сарацин, се наблюдават в почти всички европейски държави, включително в България.

Сарацин говори с болка за демографските и социални промени в Германия и заключава: „Аз не бих искал страната на моите внуци и правнуци да е предимно мюсюлманска, в големи части от нея да се говори на турски и арабски, жените да носят забрадки, а ритъмът на деня да се определя от призивите на мюезина... Аз не бих искал да станем чужденци в собствената ни страна, даже в отделни нейни части”.

Авторът предупреждава, че по-нататъшната масова имиграция на на малограмотни и малокултурни жители на страните от Африка, Близкия и Средния Изток няма да реши проблемите на германския пазар на труда, а ще създаде нови. Ако Германия продължи да върви по същия път, всяко следващо поколение етнически германци ще бъде с една трета по-малобройно от предходното, при което образованите прослойки ще намаляват особено силно. Най-мрачният сценарий на Сарацин звучи така: „Германия няма да загине с гръм и трясък. Тя ще угасне тихо заедно с германците и демографски обусловеното изтощаване на техния интелектуален потенциал... Немският език може да изчезне от Централна Европа, така както гръцкият някога е изчезнал от Мала Азия... Ние, германците, няма да бъде изгонени от нашата земя, ние просто тихо ще излезем от историята в пълно съответствие със закономерностите от таблицата за смъртността на Федералната статистическа служба”.

Книгата на Сарацин обаче не е нито ксенофобска, нито расистка. Той изтъква, че в Германия децата на имигрантите от Източна Азия имат по-висока успеваемост в училище дори от самите немци. Имигрантите от Източна и Южна Европа също се интегрират успешно в германското общество. Проблемът идва преди всичко от заселниците от Турция и други мюсюлмански държави, които се самозатварят с свои собствени етнокултурни и религиозни анклави. В крайна сметка, издигането в култ на уважението към културните различия води до неизбежен сблъсък с принципите на либералната демокрация.

Възможното решение на проблема

Рецептата на Сарацин за лечение на болното германско общество съвсем не се свежда до изгонването на имигрантите, а до ограничаването на броя им и до тяхното селектиране, така както това се прави в Америка. Книгата обаче не се фокусира само върху имигрантския проблем – дори и в Германия да не остане нито един мюсюлмански заселник, това няма да реши въпроса с демографската, социална и образователната криза в страната. Най-остри са критиките на Сарацин към свръхсоциалната германска държава. Ако някога милосърдието и грижата за бедния са се свеждали до това той да не бъде оставен да умре от глад и жажда, сега държавата се стреми никой да не се почувства обиден, унизен, пренебрегнат и да не става жертва на неравенството. Стандартите за знанията в училище системно се занижават, за да може слабите ученици да бъдат тикани напред, а социалните помощи са стигнали ниво, което убива стимулите за работа и себеизява на хората от по-долните прослойки. Това се вижда най-ясно при имигрантите с мюсюлмански произход, но те са само върхът на айсберга, който заплашва да потопи най-голямата и една от най-благополучните европейски държави.

Името на Тило Сарацин отдавна е станало знаме за всички онези европейци, които не са съгласни с доминиращата в Германия и в европейските общества политическа коректност. Излизането на неговата най-популярна книга на български език е знак, че България не е културна провинция, а част от общоевропейския интелектуален и политически дебат. Между другото, от пролетта на тази година на германския пазар е най-новата книга на Сарацин – „Пожелателното мислене. Европа, валутата, образованието, имиграцията – защо политиката се проваля толкова често”. В нея се анализират събитията, свързани с имигрантското цунами, заляло Европа през миналата година, и се отправя безпощадна критика към политиката на Меркел. Добре е, че и тази негова книга вече се превежда на български и ще бъде отпечатана у нас до няколко месеца.

 

*Българско геополитическо дружество

BLOG COMMENTS POWERED BY DISQUS