Чии интереси обслужва ядрената програма на Пхенян

За съжаление, плашейки света със своите ракети и периодично декларирайки готовността си започне ядрена война, Ким Чен Ун на практика обслужва най-вече дългосрочните интереси на САЩ и, в частност, тези на американския военно-индустриален комплекс, Пентагона и Държавния департамент, чиято военна стратегия за "обръщане към Азия" представлява инструмент за сдържането и изолирането на Китай, както впрочем и на Русия.

В края на 90-те години на миналия век, имах възможността да разговарям с вече покойния американски дипломат Джеймс Р. Лилей. Това стана на Световния икономически форум в Давос, където случайно се оказахме на една маса, заедно с неколцина членове на делегацията на Китайската народно-освободителна армия (КНОА). И тъй като бях единственият представител на Запада в тази група, той ме заговори, като в хода на нашия доста продължителен разговор ми сподели неща, които иначе едва ли би казал пред един непознат човек.

Ще припомня, че Джеймс Р. Лилей (1928-2009) съвсем не беше човек, случайно попаднал в голямата политика. През студентските си години той - заедно с близкия си приятел Джордж Буш-старши - е член на печалното известното тайно общество в Йейлския университет "Череп и кости" (основано още през 1832), а след това близо трийсет години работи в ЦРУ, отново заедно с Буш. По различно време и двамата са посланици на Съединените щати в Пекин (Лилей е посланик там през 1989-1991, а преди това - през 1986-1989 ръководи американското посолство в Южна Корея - б.р.).

Мандатът на Лилей в Пекин съвпада със студентските протести на столичния площад "Тянанмън", през май и юни 1989. Имам достатъчно причина да смятам, че той лично е изиграл ключова роля в организацията на сблъсъците между хилядите протестиращи студенти и китайското правителство, защото това беше един от ранните опити на Вашингтон да дестабилизира комунистически Китай с помощта на стратегията на т.нар. "цветни революции".

Впрочем, по време на събитията на "Тянанмън", човекът който разработва въпросната стратегия - Джийн Шарп от Института "Алберт Айнщайн", също се намира в Пекин, откъдето малко по-късно е изгонен от китайските власти. А вече след тези събития, Китай забрани дейността на създадената и финансирана от Джордж Сорос "Фондация за реформиране и отваряне на Китай", тъй като местните специални служби откриха доказателства за връзките и с ЦРУ.

Този исторически фон е важен, доколкото ни помага да разберем по-добре, кой точно беше Лилей - а именно, висококвалифициран "инсайдър" от разузнавателната мрежа на т.нар. "вътрешна държава" на президента Джордж Буш-старши, опитваща се да трансформира света съобразно собствената си визия. В споменатия по-горе разговор на Форума в Давос, Лилей се изпусна пред мен, че след събитията на площад "Тянянмън" е бил буквално бесен от отказа на президента Буш-старши да отправи по-остри обвинения срещу китайските власти заради случилото се там.

В разговора си, засегнахме и събитията в Азия, както и постоянната (както ми се струваше тогава) обсебеност на Вашингтон от ядрената програма на Северна Корея. Неочаквано, Лилей ми сподели нещо много показателно: "казано по-простичко, ако в края на студената война Северна Корея не съществуваше, трябваше сами да я създадем, за да имаме оправдание да държим нашия Седми флот в региона". Между другото, малко преди въпросния разговор в Давос, Северна Корея беше изстреляла балистичната си ракета "Тепходон-1", която прелетя над Япония, пораждайки сериозна тревога в цяла Азия.

Кой е Ким Чен Ун

Всъщност, кой е (или по-скоро какво представлява) Ким Чен Ун? След смъртта на баща си Ким Чен Ир (управлявал Северна Корея през 1994-2011), Ким Чен Ун консолидира властта в страната, в качеството си на неин абсолютен диктатор. През декември 2011 той стана Върховен главнокомандващ на Корейската народна армия. Животът му през предходния период обаче е забулен в тайна. Със сигурност се знае, че е учил в Liebefeld Steinhölzli School в градчето Кьониц, край столицата на Швейцария Берн. Има сведения, че е живял под измислено име в тази страна през 1991-2000. Според бившия личен главен готвач на баща му Ким Чен Ир - Кенджи Фудзимото, по онова време сегашният севернокорейски лидер е бил силно пристрастен към френското "бордо", пурите, модните продукти на Ив Сен-Лоран, швейцарското сирене "Ементал" и луксозните автомобили "Мерцедес".

Без значение, дали пребиваването на Ким в Европа е дало възможност на американските разузнавателни служби да установят някакъв контакт с него (най-вероятно това не се е случило, но то не променя нещата), неговите действия, след като пое в свои ръце управлението на Северна Корея, се оказват в пълен синхрон с тактиката на САЩ, целяща ерозията на отношенията на Китай и Русия със Северна и Южна Корея, както и с Япония.

Един от първите признаци за големи промени във външната политика на страната при управлението на Ким Чен Ун беше заповедта му за ареста на неговия собствен чичо, обвинен в измяна, през декември 2013. Както е известно, Чан Сон Тхек беше заместник председател на Държавния комитет по отбрана, смяташе се за "номер две" в йерархията след Ким и беше "ключов съветник по политическите въпроси" на неособено опитния в тази сфера държавен глава, след смъртта на баща му. Но, което е по-важното в случая, Чан се смяташе за най-добрия приятел на Китай в Пхенян.

В момента, когато Барак Обама обяви началото на новата си азиатска военна политика, целяща "стратегическото сдържане и обкръжаване" на Китай, отстраняването от властта в Северна Корея на най-влиятелния съюзник на Пекин беше изключително удобно (меко казано) за Вашингтон.

Впрочем, Ким Чен Ун не екзекутира само Чан. По непотвърдени слухове, съпругата на последния Ким Гьон Хи (единствена дъщеря на основателя на севернокорейската държава Ким Ир Сен, сестра на наследника му Ким Чен Ир и леля на самия Ким Чен Ун), която беше армейски генерал и член на Политбюро на Корейската трудова партия, е била отровена по заповед на племенника си. Сигурно е обаче, че Ким систематично е изтребил всички останали членове на семейството на Чан, включително децата и внуците на близките му роднини. Сред екзекутираните в хода на това "прочистване" бяха сестрата на Чан - Чан Кай Сун, нейният съпруг и бивш посланик в Куба Чон Йон Дзин, както и племенникът на Чан и бивш посланик в Малайзия - Чан Йон Чол, заедно с двамата му сина. Според медиите в Пхенян: "ликвидирането на групата на Чан прочисти нашите партийни и революционни редици".

Тоест, очевидно Ким Чен Ун се превърна в "удобния диктатор" за вашингтонските "ястреби".

Военните заплахи на Ким

Изборът на времето на оповестяването им, както и ефектът от безумните заплахи, отправяни периодично от Ким Чен Ун от 2013 насам към Южна Корея и други държави от региона, включително Япония, както и страховитите му закани да атакува градовете по Западното крайбрежие на САЩ, твърде стриктно се покриват с геополитическата стратегия на Вашингтон в тази част на света, която е насочена не толкова срещу самата Северна Корея, колкото срещу Китай и руския Далечен Изток.

Така, през март 2013 Северна Корея отправи изключително нелепа заплаха за "превантивен ядрен удар" срещу САЩ, а самият Ким Чен Ун предупреди, че може да "изтрие от лицето на земята" остров Панендо, който се контролира от ООН и Южна Корея още от времето на Корейската война (1950-1953) и край който и преди това имаше сблъсъци между военни кораби на двете Кореи (през 2010 например там беше торпилиран южнокорейският корвет "Чеонан"). Впрочем, именно при управлението на Ким Чен Ун Северна Корея започна открито да парадира с плановете си за нанасяне на ядрени удари срещу американски градове, включително Лос Анжелос и Вашингтон. Военните експерти смятат, че подобни заплахи са лишени от каквато и да било реална основа, както и, че сегашното състояние на севернокорейския ядрен потенциал позволява твърденията на Ким да се квалифицират като "обикновен блъф". В същото време обаче, представянето на Пхенян като реален и при това опасен враг на Вашингтон, позволява на САЩ да създадат необходимите условия за увеличаване на американския военен потенциял в Азия, който на практика е насочен срещу Китай и Русия и въобще не визира Северна Корея.

Обикновено се приема, че от Корейската война насам, комунистическа Северна Корея е марионетка на Пекин. Действително, Китай е най-големия търговски партньор на Пхенян и основния източник на проволствие, въоръжения и енергоносители на страната. Освен това китайците помогнаха на режима на Ким Чен Ун да оцелее и редовно се обявяват против налагането на сурови международни сакции на Северна Корея. Истината, че в Китай не са никак доволни от начина, по който се градят двустранните отношения, но не могат да направят нищо, опитвайки се да не допуснат социален взрив и последващ хаос в съседната държава.

Тоест, макар че Пекин действително разполага с определено влияние и разглежда Северна Корея като буфер между Китай и ключовия азиатски съюзник на САЩ Южна Корея, способността му да влияе на ексцентричния Ким Чен Ун изглежда твърде ограничена, ако въобще съществува, което не можеше да се каже за управлението на предишните диктатори от династията Ким. Едиствената държава, която може да извлече полза от агресивните действия на Ким Чен Ун са Съединените щати, в качеството им на геополитически хегемон, стремящ се да настрои Япония и най-вече Южна Корея срещу Китай.

Както е известно, в началото на 2016, в нарушение на разолюцията на Съвета за сигурност на ООН, подкрепена и от Китай и Русия, Северна Корея обяви, че е изстреляла балистична ракета с голям радиус, провокирайки острата реакция на Япония, Южна Корея и САЩ. И, което е особено важно, веднага след това правителството в Сеул стартира преговори с Вашингтон за разполагането на американската система за противоракетна отбрана THAAD, твърдейки, че ще я използва за да се противопостави срещу "заплахата от север". Това пък моментално доведе до протести от страна на Китай. На свой ред, японското правителство заяви намерение да укрепи противоракетната отбрана на страната, чрез разпологането на територията и на американската система THAAD или пък на системата Aegis Ashore (наземния вариант на системата за ПРО, с каквато вече разполагат японските военноморски сили).

На практика обаче, и двете системи не са насочени срещу Северна Корея, доколкото последната не може реално да застраши нито Южна Корея, нито Япония. Всъщност, разполагането им цели да стимулира конфронтацията на тези две страни с Китай. В тази връзка си струва да си припомня, че само няколко месеца по-рано (т.е. преди поредната провокация на севернокорейския диктатор) в отношенията между Сеул и Токио съществуваше определено напрежение, а Китай успешно развиваше икономическото си сътрудничество с Южна Корея. Решението на последната да разположи комплексите THAAD доведе до сериозно охлаждане на китайско-южнокорейските отношения.

Русия също губи

Китай обаче, не е единствения "стратегически губещ" от провокациите на Ким Чен Ун, свързани с последните ядрени изпитания и изстрелвания на балистични ракети. Русия, която от епохата на студената война насам поддържа общо взето добри отношения с Пхенян, се оказва застрашена от загуба на влияние в региона, вследствие на твърде суровите икономически санкции на Съвета за сигурност на ООН, приети през март 2016, в отговор на поредните военни провокации на Ким. Както е известно, Москва (както впрочем и Пекин) крайно неохотно склони да подкрепи тези санкции, тъй като в резултат от тях рискува да изгуби влиянието си върху Северна Корея и да не успее да реализира подготвяните мащабни икономически споразумения с режима в Пхенян. Още по-неприятно за руснаците е, че дори ако бъдат подписани тези споразумения, номинирани в рубли (а не в долари), те също ще попаднат под ударите на финансовите санкции. Освен това, въпросната резолюция на Съвета за сигурност, инициирана от САЩ, слага кръст на плановете за създаване на нова финансова сметна палата, която да улесни бъдещите икономически сделки между Русия и Северна Корея.

Накрая, лансираните от САЩ икономически санкции са изключително добре прицелени в руско-севернокорейските икономически проекти. Те силно ограничават севернокорейския износ на такива ресурси като въглиша, черни метали и желязна руда, злато, титан, ванадий и редица редки полезни изкопаеми. С тези доставки Пхенян трябваше да плати за руските инвестиции и проекти в страната, включително електроцентралите и металургичните заводи. На свой ред, Русия възнамеряваше да реекспортира севернокорейски въглища и да финансира възстановяването на железопътната връзка между севернокорейското пристанище Раджин и руската гранична жп гара Хасан.

В тази връзка си струва да припомня, че малко преди Вашингтон да стартира своя проект за "революция" в Украйна, целящ да създаде пропаст между Русия и Европейския съюз, през ноември 2013, по време на посещението на руския президент Путин в Сеул, Русия, Северна и Южна Корея подписаха Меморандум за взаимно разбирателство. Това споразумение трябваше да гарантира южнокорейското участие във възстановяването на цялата транскорейска железопътна магистрала, което - ако се беше случило - щеше да бъде от ключово значение за стабилизирането на отношенията между двете Кореи.

От тази гледна точка, става все по-ясно, че в лицето на ексцентричния 32-годишен и получил образованието си в Швейцария Ким Чен Ун, САЩ се сдобиха с отличен инструмент, с чиято помощ да държат в постоянно напрежение Южна Корея и Япония, принуждавайки ги да се включат активно във всеобхватната стратегическа програма на Вашингтон за рязко нарастване на военния и икономически натиск върху Русия и Китай. Ето как, онова, което ми сподели преди почти двайсет години Джеймс Р. Лилей относно Северна Корея, се потвърждава напълно днес от военните провокации и безумните външнополитически действия на севернокорейския "върховен главнокомандващ". Както изглежда, на САЩ дори не се е налагало да "създадат Северна Корея". Защото за Вашингтон се оказва напълно достатъчно просто да "култивира" и насочва в правилната посока инфантилната индивидуалност на Ким Чен Ун.

* Авторът е известен американски геополитик и експерт по икономическите рискове, член на редакционния съвет на списание "Геополитика"