11
Сря, Дек
6 New Articles

Балканският кръстопът на терора

брой 1 2017
Typography

Колко значима е ролята на Балканите за проблемите със сигурността на Европа става ясно дори само ако изброим някои от участниците в големите терористични нападения на Стария континент през последните години.

Стратегът на нападението срещу редакцията на „Шарли Ебдо” в Париж през януари 2015 беше Насър бин Али ал-Анси (убит през 2015 от американски дрон), ветеран от „джихада” в Босна през 90-те години на миналия век, а след това лидер на Ал-Кайда на Арабския полуостров. Един от извършителите на въпросното нападение Шериф Куачи, както и Амеди Кулибали, осъществил паралелната атака срещу еврейски супермаркет в Париж, са били вербувани за ислямистката кауза от ветерана на Ал Кайда Джамел Бегал. Последният, на свой ред, е привлечен в ислямистката терористична мржа от босненския гражданин Абу Зубайда, смятан за един от най-приближените сътрудници на покойния Осама Бин Ладен. Друг виден ислямист, оказал голямо влияние върху Бегал, е Абу Хамза ал-Мисри, също ветеран от Босна, който по-късно стана имам в скандално известната джамия в лондонския Финсбъри Парк и се смята за „духовния баща” на атентаторите-самоубийци, атакували транспортни обекти в Лондон през юли 2005. Подстрекателят на кланетата в Париж през ноември 2015 Абделхамид Абауд, е ръководел подготовката им от Атина, а техните извършители – Салах Абдеслам и двама други терористи-камикадзе са използвали „балканския маршрут” за да стигнат до Франция. Оръжията и боеприпасите, използвани и при двете нападения в Париж, са били доставени от бивша Югославия, т.е. именно контрабандистите на оръжие от Балканите са помогнали на терористите да се снабдят с тях. Всичко това ясно показва, че подобряването на средата на сигурност в Югоизточна Европа е задължително предварително условие за успеха на всички усилия за гарантиране сигурността на Европейския съюз (ЕС), като цяло.

Ислямистката „зелена ос” на Балканите

Това несъмнено ще бъде много трудна задача. Дори според най-занижени оценки, екстремистите контролират над 150 джамии и молитвени домове само в Албания, Босна и Косово. Според високопоставени представители на традиционните мюсюлмански структури в сръбската област Санджак, кувейтски ислямисти са инвестирали значителни средства за изграждането на джамии, които не се подчиняват на официалните духовни лидери на местната мюсюлманска общност, а в Македония сблъсъците между умерените и радикалните ислямисти за контрола над редица ключови джамии продължават вече повече от десетилетие.

През септември 2014, албанският външен министър Дитмир Мушати обяви, че в страната му функционират тренировъчни лагери, подготвящи доброволци за джихадистките групировки в Ирак и Сирия, а само преди няколко месеца министърът на сигурността на Босна и Херцеговина Драган Мектич призна съществуването на зони на нейна територия, където ислямските екстремисти са наложили свой собствен ред и действат напълно независимо от законните власти. На свой ред, министърът на вътрешните работи на Република Сръбска (част от Босна и Херцеговина) Драган Лукач обяви, че службите за сигурност наблюдават шейсет „екстремистки общности”, а в публикуван наскоро доклад на австрийското разузнаване се твърди, че „уахабитското движение продължава да създава нови бази в Босна”.

Впрочем, докладите на различни европейски разузнавания относно въпросните лагери съдържат множество доказателства за намеренията на хората, подготвящи се в тях. Както е известно, още когато силите на НАТО (IFOR) влязоха в Босна в края на 1995, те затвориха един поддържан и финансиран от Иран лагер в покрайнините на Сараево, участниците в който, освен всичко друго, са били обучавани как да правят бомби, маскирани като детски играчки. Редица публикувани през последните години доклади на германското разузнаване описват, как арабски моджехидини с босненско гражданство обучават местни мюсюлмани „да режат гърла и да изготвят експлозиви”. Освен това, в тях се твърди, че бившият отговорник за пропагандата на Ал Кайда в Германия Ирфан Печи е бил обучаван да борави с огнестрелно оръжие и експлозиви в уахабитския „анклав” Горна Маоча в Босна.

С появата и възхода на Ислямска държава (ИД) в Ирак и Сирия тези лагери започнаха да подготвят местни доброволци, готови да се влеят в редиците на джихадистите в Ирак и Сирия. В публикувания през януари 2016 доклад на Европол, озаглавен „Промените в начина на действие на терористите от Ислямска държава” се анализира, как тренировъчните лагери на Балканите (както впрочем и на територията на ЕС) осигуряват на ИД доброволци, подготвени да оцеляват в трудни условия и обучени, как да се държат, ако попаднат в ръцете на врага, като тази подготовка се осъществява включително под формата на „спортна активност”. Доказателство за това, колко сериозно се оценява заплахата от балканските тренировъчни лагери е фактът, че те бяха поставени в центъра на дискусиите на срещата на Г-7 през юни 2015 в германския замък Елмау.

Сред преминалите обучение в лагерите в Босна е един от организаторите на бомбените атентати в Мадрид през 2004 Амер Азизи, както и Сааджит Бадат – британски гражданин подготвял взривяването на самолет с бомба, скрита в обувката му. На свой ред, косовският емигрант Арид Ука, убил двама американски служители на летището във Франкфурт през март 2011, е прекарал два месеца в град Зеница, смятан за една от основните бази на босненското уахабитско движение, непосредствено преди нападението. Според дългогодишния шеф на разузнавателната агенция на Босна и Херцетовина (OSA) Алмир Джуво, само в тази страна има три хиляди потенциални терористи, а пък бившия активист на Ал Кайда Али Хамади твърди, че организация му е вербувала 800 бошнаци, които не фигурират в базите данни на западните специални служби, т.е. могат безпрепятствено да влизат в една или друга европейска държава. Други висщи босненски полицейски служители пък посочват, че в страната има поне шестотин „субекти, представляващи специален интерес”, т.е. потенциални участници в терористични акции. При положение, че дори толкова мощна разузнавателна агенция като британската MI5 посочва в доклада си във връзка с убийството на военнослужещия Лий Ригби в Лондон от двама ислямисти, че е в състояние да държи под постоянно наблюдение по-малко от 50 заподозрени в тероризъм, можем да предположим, че голяма част от подготовката и вербуването на терористи в Югоизточна Европа, остава извън полезрението на местните служби за сигурност.

Джихадистката мрежа в Западните Балкани

Източник: Limes

В своите проучвания, Томас Хегхамер от норвежкия Институт за изследвания в областта на отбраната изнася данни, че Албания, Босна и Косово са осигурили повече доброволци за джихада в Сирия и Ирак на глава от населението, отколкото която и да било друга европейска държава. Официалните данни сочат, че между 700 и 800 души от Балканите са се присъединили към Ислямска държава или Фронта Ан-Нусра. Неофициални източници обаче споменават значително по-високи цифри – така, според някои наблюдатели, само Косово вероятно е осигурило хиляда доброволци за ИД. При това, нерядко екстремистите вземат със себе си и своите семейства. Най-малко трийсет албански деца, както и поне 70 от Босна се намират в момента на територията, контролирана от Ислямска държава. Впрочем, нерядко там загиват цели семейства на балкански джихадисти – през февруари 2016 например, босненският екстремист Валдес Карич беше убит в Сирия заедно с бременната си жена и трите си деца.

Кой стои зад ислямистките мрежи в региона

Появата и възходът на войнственото ислямистко движение на Балканите не е спонтанен процес, а по-скоро резултат от добре планирана дългосрочна кампания. От 90-те години на миналия век насам, местни и чуждестранни екстремисти, финансирани от Саудитска Арабия, Иран и други „хардлайнери” от света на Исляма, успешно се внедриха в Югоизточна Европа, създавайки сложна инфраструктура, която включва независими от местните религиозни власти джамии и медресета, както и убежища в изолирани селища, където се подготвят вербуваните от ислямистите доброволци за каузата на джихада. Различни радикални неправителствени организации осигуряват на екстремистите фалшиви документи, позволяващи им да пресичат границите на държавите и континентите, ефективни финансови мрежи за прехвърляне на средства за нуждите на заговорниците, както и електронни и печатни медии, пропагандиращи техните послания и улесняващи вербуването на нови джихадисти.

Според някои източници, през последния четвърт век само Саудитите са „инвестирали” над 6 млрд. долара за ислямистката кауза в Босна. Пример за тяхната активност в региона е изграждането и управлението на най-голямата джамия в Югоизточна Европа „Крал Фахд” в Сараево, която от дълги години функионира като своеобразен екстратериториален анклав на територията на Босна. След интервенцията на САЩ в Ирак през 2003, американските специални служби констатираха, че мнозина от европейските участници в антиамериканския джихад в тази страна са били прехвърлени от клетки на Ал Кайда, действащи под прикритието на джамията „Крал Фахд”. От откриването и насам, джамията се превърна в истински магнит за ислямските екстремисти от цяла Европа, както и в предпочитана дестинация за второто поколение пакистански и афганистански имигранти във Великобритания, по време на уикендите. След атентатите в Лондон през юли 2005, един от роднините на атентаторите, както и други трима ислямисти, подозирани от британските служби за връзки с тях, незабавно са потърсили убежище именно в джамията в Сараево.

Междувременно, Югоизточна Европа се превърна в зона на повишена активност на разузнавателните служби на ключовите ислямистки държави. Най-голямото иранско посолство в Европа се намира именно в Сараево, а преди няколко години трима ирански дипломати бяха изгонени от Босна заради тесните си връзки с местния уахабитски водач Нусрет Имамович. В края на 2014 сараевският ежедневник „Дневни аваз” съобщи, че само на територията на Босна действат около хиляда агенти на разузнаванията на Иран, Пакистан, Кувейт и Саудитска Арабия. Въпреки че този брой изглежда преувеличен, повече от очевидно е, че въпросните страни разглеждат Балканите като най-подходящия подстъп за проникването им в Европа и водят остра конкурентна борба за подкрепата на мюсюлманите от региона.

Като резултат от драматичните събития на Балканите и повишената активност на външните играчи през последния четвърт век, сред мюсюлманското население в тази част на Европа се формира значителна общност от хора, психологически и политически предразположени към посланията и действията на Ислямска държава. Едно проучване общественото мнение сред мюсюлманите по света, осъществено от Pew Research Center през 2012, ясно показва високата степен на радикализация сред изповядващите исляма на Балканите. Така, 400 хиляди анкетирани мюсюлмани от Албания, Босна и Косово заявяват, че подкрепят налагането на шариата, самоубийствените бомбени атентати на ислямистите, както и другите форми на политическо насилие, а също публичното бичуване и отрязване ръцете на крадците, убиването с камъни на прелюбодейците и смъртното наказание за вероотстъпничество.

През последните години, само в Босна, местните уахабитски екстремисти бяха забъркани в поредица ужасяващи престъпления. Един уахабит например, уби трима членове на католическо семейство, подготвящи се за рожденственската служба в местната църква. Друг пък закла собствената си майка, само защото отказала да се моли заедно с него. Друг босненски уахабит уби човек, отказал да му даде деветгодишната си дъщеря за жена. Негов съмишленик, върнал се наскоро от джихада в Сирия, пък беше арестуван заради опита да обреже насила тогавашната си жена, откарана в болница със счупени крака и нож, забит в гениталиите и. През юли 2014 косовският джихадист Лавдрим Мухаджери си спечели международна известност, публикувайки във Фейсбук-страницата си снимки, показващи, как обезглавява пленен правителствен войник в Сирия. Година по-късно, през юли 2015, властите арестуваха италианската „Лейди Джихад” Мария Джулия Серджо след записани телефонни разговори, в които тя се хвали, как съпругът и – албански джихадист, е убил с камъни осъдени на смърт прелюбодейци в Сирия през 2014. В същите разговори, „Лейди Джихад” възторжено споделя, че „в Сирия има моджехидини на по 15-16 години, всеки от които вече е убил петдесет неверника. Аллах е велик!”.

Плахите опити за противодействие на ислямистите

Едва напоследък заплахата от радикалните ислямисти на Балканите започна да се възприема по-сериозно. През последните две години бяха затворени няколко уебсайтове, свързани с екстремистите, като например „Пут вьерника” и „Вьести умета”. В законодателството на всички държави от Югоизточна Европа бяха внесени промени, забраняващи участието на техни граждани във въоръжени конфликти в чужбина. Освен това властите в целия регион предприемат опити за затварянето на контролираните от екстремистите джамии.

В Босна, силният международен натиск доведе до старта на т.нар „Операция Дамаск”, в хода на която бяха заловени няколко десетки джихадисти и техни съмишленици, включително върховния лидер на босненското уахабитско движение Билал Боснич. През 90-те години на миналия век Боснич беше член на отряда, формиран от Ал Кайда в рамките на мюсюлманската армия на Алия Изетбегович по време на босненския джихад (т.е. гражданската война в Босна през 1992-1995). Наскоро той получи седемгодишна присъда заради участието си в набирането на доброволци за Ислямска държава, чрез своята мрежа, действаща на територията на Босна, Германия, Италия и Словения.

На свой ред, властите в Албания и Косово арестуваха няколко десетки екстремисти, обвинени, че са набирали и финансирали доброволци за джихадистките формации в Сирия и Ирак. Сред най-известните са имамът на Голямата джамия в Прищина Шефкет Красничи и лидерът на малкото ислямистко движение „Башкоху” Фуад Рамичи.

През септември 2014 Държавният департамент на САЩ включи водача на босненските уахабити Нусрет Имамович и косовския джихадист Лавдрим Мухаджери в списъка на десетимата най-опасни „глобални терористи”. През февруари 2015 Федералното бюро за разследване (ФБР) разби нелегална босненско-американска група, подкрепяща Ислямска държава и действаща в няколко градове на САЩ, а през октомври 2015 малайзийските власти арестуваха по искане на Вашингтон косовския гражданин Ардит Феризи, обвинен, че е хакнал правителствената компютърна мрежа и е предал на ИД персонална информаия за над хиляда американски военни и федерални служители.

През ноември 2014 австрийските власти стартираха т.нар „Операция Палмира”, която се смята за най-мащабната акция в сферата на сигурността от 1945 насам. Основната мишена на операцията беше ухабитът от сръбската област Санджак Миршад Омерович, известен и като Абу Тейма, обвинен, че е лично е вербувал 160 доброволци за Ислямска държава.

Четири ключови съображения относно борбата с ислямистката заплаха

Все още не е ясно, до каква степен функционирането на балканските мрежи на ИД е било нарушено или забавено в резултат от изброените по-горе мерки. В същото време, в краткосрочна перспектива, се очертават четири основни съображения, които могат да помогнат за осъзнаването на мащабите на ислямистката заплаха в Югоизточна Европа и мерките за успешното и преодоляване.

На първо място, следва да си изясним, какво е мястото на региона в стратегията на Ислямска държава. Бившият експерт на Агенцията за национална сигурност на САЩ (NSA) Джон Шиндлър твърди, че радикалните ислямисти разглеждат Босна (и в по-широк план целия балкански регион) „като „безопасно убежище” в Европа – т.е. място за набиране и подготовка на бъдещи джихадисти и събиране на средства за каузата на джихада. Никой терорист, ако е умен разбира се, не би искал да промени това”. В същото време обаче, последните данни и събития, свързани с ИД, показват, че Ислямска държава се подготвя да премине към следващото ниво на своята балканска стратегия, включващо откриването на нов фронт на джихада в региона. Във видеозапис от юни 2015, редица произхождащи от Балканите джихадисти увещават сънародниците си, включително и жените, да се включат активно в джихада на местно равнище, използвайки за целта всяка открила се пред тях възможност: „Онези, които не могат да се присъединят към нас, трябва да водят борбата там, където живеят. Убивайте неверниците, където и когато можете. Слагайти бомби в колите им, или сипвайте отрова в напитките и храната им. Нека умрат. Убивайте ги навсякъде – в Босна, в Сърбия, в Санджак”.

Балканският маршрут на завръщащите се Европа джихадисти

Този призив за безогледни убийства на европейския фронт на джихада беше последван от апел в един от броевете на издаваното от ИД списание „Дабиг” (от август 2015), в който привържениците и на Балканите се призовават да избиват „гражданите на кръстоносните държави навсякъде, без значение, дали става дума за японски дипломати в Босна или дори за саудитски дипломати в Тирана, Сараево или Прищина”.

Сред доказателствата, че балканските екстремисти се отнасят съвсем сериозно към тези апели са нападенията на т.нар. „самотни вълци” в Босна, включително атаката срещу полицейския участък в Зворник през април 2015, при което загинаха двама полицейски офицери, или убийството на двама войници в предградието на Сараево Райловац през октомври 2015. И двете нападения бяха дело на хора, свързани с ветерани от джихада в Сирия.

Второто съображение касае степента, в която последните удари срещу балканските мрежи на ИД са ограничили разширяването на влиянието на ислямистите в региона. Данните сочат, че през миналата 2016 потокът от доброволци от Югоизточна Европа към зоните на джихада в Близкия Изток е намалял, но са необходими допълнително проучвания за да установим със сигурност, дали това наистина е така.

Третото съображение е свързано с необходимостта да се определи, доколко степента и спектърът на екстремистката активност в региона надхвърлят капацитета на разузнаването и службите за сигурност да я контролират и ограничават. В това отношение са налице някои окуражаващи знаци. През декември 2015 например, властите в Босна провалиха плановете на местните ислямисти да организират поредица от нападения в навечерието на новогодишните празници. На свой ред, италианските и косовските служби за сигурност успяха да разкрият заговор за убийството на папа Франциск от група косовски екстремисти. Въпреки тези успехи обаче, остава усещането, че страните от региона са зле подготвени, включително в кадрово отношение, да се справят с един толкова мащабен проблем. В Босна например, където е публична тайна, че ислямистите разполагат със значително влияние в съдебната система, през декември 2015, близо четиридесет дела, свързани с терористичната активност, са били възложени на един, единствен прокурор.

Четвъртото и вероятно най-важното съображение е, дали ако ислямисткото движение продължи да се разраства и да печели нови привърженици, няма да бъде премината преломната точка, след която самото съществуване на демокрацията в Югоизточна Европа ще бъде поставено под въпрос? Предвид факта, че голямото мнозинство от мюсюлманските общности в региона се отнасят също толкова негативно към Ислямска държава и другите радикални групировки, като техните съседи немюсюлмани, възможността там да възникнат ислямски републики не изглежда голяма. Не е толкова ясно обаче, какво ще се случи с регионалната стабилност и сигурност, ако делът на радикализираните мюсюлмани нарасне от сегашните 5-10%, до 15-20% например. Дали либералната демокрация е в състояние да оцелее при положение, че такъв висок процент от населението вярва – подобно на покойния босненски президент Алия Изетбегович – че „не може да има мир и съвместно съществуване между ислямската религия и неислямските политически и социални институции”, или пък, както днес Билял Боснич внушава на последователите си, че „трябва да мразим неверниците, дори ако са наши съседи или живеят в домовете ни”. Когато тази визия получи своето (пато)логично развитие, не бива да се изненадваме, че все повече балкански мюсюлмани ще започнат да мислят като радикалния косовски имам Закрия Казими, придобил скандална известност с публикуваната от него в YouTube проповед, в която се твърди, че „кръвта на неверниците е най-сладкото ни питие”.

Историята показва, че ислямистите, които в момента са се окопали на Балканите, със сигурност представляват сериозен проблем не само за региона, но и за Европа, като цяло, а също за САЩ и за останалия свят. В тази връзка ще напомня само, че ветерани от джихада в Босна през 90-те години на ХХ век бяха в основата на бомбените атентати срещу американските посолства в Найроби и Дар ес Салам през 1998, опита за атака срещу летището на Лос Анжелос през 1999, нападението срещу ескадрения миноносец на САЩ „Коул” през 2000, взривяването на нощния клуб на остров Бали през 2002, бомбените атентати в Истанбул през ноември 2003, атентатите в Мадрид през март 2004, нападението срещу редакцията на „Шарли Ебдо” в Париж през януари 2015, и са отговорни за множество други жестоки нападения в различни точки на света.

Както споделя в едно интервю от 2013 босненският ислямист Байро Иканович: „Позволявайки на доброволците джихадисти да напуснат Балканите, местните разузнавателни служби допуснаха груба грешка, разчитайки, че така ще се отърват от тях. Всъщност, истинският проблем ще настъпи, когато тези хора се върнат в региона, разполагайки с богат боен опит от Сирия и Ирак и горящи от желание за реванш”. Струва си да се вслушаме в това предупреждение, макар че самият Иканович със сигурност няма да е част от тази заплаха, защото беше убит през март 2016 в Сирия.

*Авторът е президент на американската консултантска компания за анализ на стратегическите рискове в Югозападна Европа SEERECON и анализатор на „Уърлд Афеърс”

BLOG COMMENTS POWERED BY DISQUS