19
Чет, Май
26 Нови статии

Дебатът за бъдещето на Европа

брой 6 2016
Typography
Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Ще се разпадне ли Европейският съюз, сборник, съставител Борислав Градинаров, 325 стр., Издателство Фабер, 2016

Сборникът от статии "Ще се разпадне ли Европейският съюз" съдържа доклади на участниците в провелата се през април 2016 научна конференция по темата, организирана от Българското геополитическо дружество, Историческия факултет на СУ "Св. Климент Охридски" и Секция „Социални теории, стратегии и прогнози” към ИИОЗ на БАН.

Дебатът за бъдещето на Европа винаги е бил жив и непрекъсващ - изменя се само неговият фокус. Преди финансовата и икономическа криза, в разцвета на ЕС, дискусиите са подчинени на търсене на отговора, как той да стане предимно политически, а не само икономически проект. Поражда се необходимостта от търсене на общ ценностен фундамент, който да осмисли идеята за „единство в многообразието”. Най-напред, през 2004, се предлага символ на политическото единство да бъде общоевропейската конституция. Инстинктът на суверенитета на националната държава обаче надделява и през 2006 Франция и Холандия налагат вето на визията за общи, споделени ценности, въплътени в нормата на висш закон. И ако страните от Севера разполагат със суверенитет от дълго време насам, на Юг и Изток държавите сравнително скоро са получили своя и трудно биха се разделили отново с него. Така, че съпротивата би била посевместна.

Дебатът се насочва в нова посока. Предлага се ЕС да се мисли като наследство на християнската цивилизация, тъй като е обединение на държави, в които се изповядва предимно християнската религия. Християнството е изворът на етиката, морала и ценностите на ЕС, но само по себе си то не би могло просто да се формализира и опрости до критерии за икономическа или политическа кохерентност в Съюза. Модерната по това време концепция за мултикултурализма също се противопоставя на подобен замисъл.

Редица интелектуалци предлагат, вместо за християнство, да говорим за универсализма на Европа в неговите философски измерения. Тогава тя ще бъде обяснена през съвременния прочит на Платон, Аристотел, Тома Аквински, Хегел. Стига се дори отвъд понятието за универсализма като то се замества с идеята за утопията - Европа като недостижим за нас утопичен проект, който „ни държи заедно”, подобно на еврейската държава. И без да е довършен този променящ се дискурс, настъпват кризите.

Всяка криза поражда нова и разкрива причините за вече съшествуващите. Икономическата и дългова криза показат по-дълбоките пластове на проблемите в Европа, а именно, че тук са налични кризи на модела и на идентичността. Когато се създава проектът „Обединена Европа”, има няколко видими и ясни задачи. Да бъдат спрени дългогодишните войни чрез създаване на общ пазар и произтичащите от това интереси за държавите. След това се конституира общо икономическо пространство, отново с конкретни цели и хоризонт на решенията.

С времето и последващите го разширения Съюзът се разгръща в много измерения и инициативи, набъбва с многообразни едновременни проекти. Паралелно с това се натрупват и множество нерешавани проблеми, които не се забелязват на фона на успешните процеси. Дефинирането на общ интерес става все по трудно, а финансовата и икономическа криза се застъпва от дълговата криза в Гърция, което отваря темата за криза в неолибералния модел. Тук сякаш е повратният момент, в които европейските институции губят рефлекса да излъчват единни позиции и да взимат консолидирани решения. Това се случва на фона на създалото се усещане за експанзия на бюрократичната централа в Брюксел. Лъсва поредната криза на структурата и на организацията на ЕС. Медиите често насаждат неприязън към брюкселската бюрокрация, което води до възход на национализма и популизма и до асинхронни действия на европейско и национално ниво. Гражданите все повече се чувстват изключени от тези процеси. Трудно е да се намери консенсус за 300 млн. души, но европейските институции трябва да се преформатират така, че да са по-близо, по-достъпни за гражданите.

Без да са намерени решения на ескалиралите проблеми, Европа вече е застигната от бежанската и мигрантска вълна, от терористичните атаки и кулминацията на евроскептицизма, намерила израз в т.нар. Брекзит. Дори най-демократичният инстумент за допитване до гражданите е ерозиран с твърденията, че референдумите са опасни, че безотговорни управляващи чрез тях се крият зад гърба на народа си, че така се поставя под въпрос архитектурата на ЕС и неговото бъдеще, че референдумите се провеждат под конюнктурата на моментни настроения и емоции и пр.

Причините да се натрупат толкова нерешени проблеми са комплексни. Не можем да не отбележим слабото лидерство, което се превърна в нарицателно за ЕС в последните години. Показателно е, че вече втора година липсва единна позиция по казуса с бежанците и мигрантите. Удар върху облика на силното лидерство е и, че лицата, представляващи европейските институции, остават в сянката на лидерите на национално равнище. Неспособността да се излъчват консолидирани послания и общи решения се подсилват от нарастващото неравенство, съмнителни споразумения като ТТИП и СЕТА, както и редица други неуредени въпроси.

В момента стои екзистенциалният въпрос за просъществуването на ЕС. Обективът вече дори не е насочен върху това, какъв ще бъде той: „Европа на две или няколко скорости”, „Хлабав съюз”, „Европа а ла карт”, „Център-периферия”, „Север-Юг” и пр. Сега говорим за оцеляване – реториката на разума днес вклюва елементите на евроскептицизма и популизма от вчера.

Сборникът „Ще се разпадне ли Европейския Съюз” поставя точната диагноза и дава отговор за причините за множествеността на кризите в ретроспектива, както и възможни сценарии за развитие в перспектива. Тези респектиращи интелектуални съчинения биха послужили еднакво добре на политици, екиперти, чиновници и граждани, а техния прочит би допринесъл за една нова по-птимистична визия за Обединена Европа.

 

* Институт за изследване на обществата и знанието на БАН

Поръчай онлайн бр.3 2022

Поръчай онлайн бр.3 2022 на списание Геополитика