Веселина Узунова. САЩ и Иран: партньорство и противопоставяне в студената война, 416 стр., София, 2016
Авторката на книгата „САЩ и Иран: партньорство и противопоставяне в Студената война” Веселина Узунова е млада изследователка с подчертан интерес на само към международните отношения, каквото е нейното базово образование, но и към историята. Обръщайки се към един от невралгичните райони за съвременните международни отношения – Близкия и Средния Изток и по-специално Иран, тя несъмнено е проявила добър нюх към ставащото в света. При това, за разлика от много анализатори на конфликтните отношения в съвременния свят, е осъзнала, че нито един от днешните конфликти не може да се разбере без добро познаване на миналото и то не само близкото, а и по-далечното.
Повечето от българите знаят, че днешен Иран е наследник на онази Персийска империя, с която в началото на европейската цивилизация се борят на живот и смърт античните елини. Днес обаче, рядко си спомняме за онова далечно минало, въпреки че регионът на Близкия и Средния Изток е съсредоточил вниманието на целия свят, защото оттам сякаш идва най-голямата опасност за мира на нашия собствен континент. Без да се занимава с най-актуалните конфликти (вероятно и защото е базирана върху успешно защитената дисертация на авторката), книгата на Веселина Узунова се опитва да ни помогне да си обясним поне част от причините за тях.
Тя започва с кратко, но много важно представяне на историята на Иран преди ХХ век, което преминава през сложната игра между великите сили (Великобритания, Русия и Османската империя) в този регион, от една страна, и усилията на иранските политици да модернизират страната си, от друга. Модернизацията, която се оказва входен билет за успешното влизане на всяка тогавашна държава в ХХ век Като се има предвид заглавието, естествено е, че вторият акцент от въвеждащата част на книгата е поставен върху появата на Съединените щати на международната политическа сцена, след превръщането им във водеща световна икономическа сила в края на ХІХ век. Третият акцент пък е върху продължаващата да хвърля дългите си сенки и днес студена война, оформила новия облик на международните отношения след дълбокото разместване на световните сили през Втората световна война. Тази въвеждаща част от книгата (първите две глави) определено има важен познавателен характер за българските читатели.
Петролният фактор
Същинското изложение в книгата на Веселина Узунова започва от момента, в който тя поставя основния въпрос – каква е ролята на петролния фактор в иранската политика, как петролът определя мястото на Иран в регионалната и глобалната политика и как влияе върху пробудения интерес към региона на новата глобална сила Съединените щати. Както е известно, петролът повишава рязко своето значение за международните отношения именно в годините на студената война, когато противопоставянето става открито и се канализира в сблъсъка между два големи центъра, а енергийните ресурси стават все по-важен елемент както от военния потенциал (да не забравяме, че в наименованието на периода влиза и думичката „война”, макар и не в конвенционалния ѝ смисъл), така и от възможностите за икономическо влияние върху света. Това, което се запазва непроменено обаче, в сравнение с ХІХ век, е надпреварата за овладяване на териториите, останали извън преките зони на влияние на двете световни сили, където се намира и Иран. Всъщност, съветско-американският спор за Иран демонстрира начина, по който военното сътрудничество се трансформира в следвоенно противопоставяне между двете големи победителки във Втората световна война.
Третата глава на книгата „Факторът петрол във вътрешната и външната политика на Иран (1949-1953)” предлага и един много интересен и поучителен разказ, свързан с преврата срещу иранския министър-председател Мохаммад Мосадек (както авторката предпочита да изписва фамилията му). Разказът започва със спора за национализацията на добива на петрол в Иран през март 1951 и преминава към самата национализация (характерна и за други страни от региона през 50-те години). С този акт Иран демонстрира желанието си да отхвърли външната зависимост и да утвърди своя национален суверенитет, но борбата за петрола илюстрира и процеса на еманципация на държавите от периферията от бившите велики колониални сили, принудени след Втората световна война постепенно да се откажат от владенията си. От отстъплението на великите сили обаче се възползват Съединените щати, които съумяват да капитализират антиколониалната си реторика (14-те точки на Уилсън от 1918, Атлантическата харта от 1941) в засилващо се присъствие в нови и нови райони. Оттук идва и директната американска намеса – организираният през 1953 от ЦРУ преврат срещу Мосадек е особнован с „комунистическата заплаха”, надвиснала над Иран (проектът „TРAJAX“). Свалянето на законното правителство дава добра илюстрация за методите и средствата, към които прибягват Съединените щати в годините на студената война. Защото, в триумфалните светлини на победата на Запада в студената война от края на 80-те години, някак си бързо забравихме за дейността на ЦРУ по света, макар че, както виждаме, тя продължава с пълна сила.
Иранският феномен
Както личи от наименованията на последните две глави от книгата на Веселина Узунова: „Американо-иранските отношения от Айзенхауер до Джонсън и тяхното влияние върху вътрешнополитическите процеси в Иран” и „Големият обрат в американо-иранските отношения: от Никсън до Картър”, те следват водещия за историята хронологичен принцип, но подчинен на политическия, защото са структурирани според президентските администрации в САЩ. А тъй като американската външна политика е много широко разработена в световната историография и политология, по-голям интерес в тези глави предизвикват страниците, посветени на вътрешната и външната политика на Иран и неговите лидери. За мен беше много интересно да науча повече за развитието на тази голяма държава, която има не само една от най-старите истории, но и велика култура – литература, философия, медицина, астрономия, математика и изкуство, незаслужено подценявани от европоцентричното ни знание. Заслужава внимание още един момент от книгата – ролята на религията не само в историята на Иран, но и в международните отношения в региона. Не е тайна, че именно в Иран през 1979 за първи път се осъществена голямата промяна, наречена Ислямска революция, която възвестява ренесанса на исляма като международен феномен. Иранскятя ислямска революция за първи път поставя под въпрос глобалното значение на западната модернизация, тя генерира конфликт със Съединените щати и насочва международните отношения в онази посока, пред която днес сме изправени най-вече ние, живеещите на разлома между Изтока и Запада, между Азия и Европа, между исляма и християнството.
Книгата на Веселина Узунова е посветена на проблем, който представлява несъмнен интерес не само от гледна точка на историческото познание, но и като елемент от геополитическите преобразования на световния ред през ХХ век. Тя предполага широк панорамен поглед върху историческия процес за период надхвърлящ четвърт век и може с успех да разшири историческия, географския и геополитическия хоризонт на любознателния български читател.
* Преподавател в Софийски университет "Св. Климент Охридски"
