Провалът на политиката на ЕС в Западните Балкани

брой 2 2014
Typography

Макар вниманието на Европа да е приковано към случващото се в Украйна, истината е, че сходни процеси са налице и в други европейски страни, например в Босна и Херцеговина. Както е известно тази държава, възникнала върху руините на рухналата Югославия, включва Република Сръбска и мюсюлманско-хърватската Федерация Босна и Херцеговина. Подобна структура стана възможна в резултат от Дейтънските мирни споразумения (1995), според които 49% от територията на страната се контролира от сърбите, а 51% - от местните мюсюлмани (бошнаци) и хървати.

Двайсет години по-късно Република Сръбска несъмнено е по-успешно развиващата се част от Босна и Херцеговина, която при това се опитва да установи самостоятелни външнополитически контакти, особено с Русия (в някои отношения контактите между Баня Лука и Москва са дори по-интензивни от тези между Москва и Белград). Според някои руски експерти, тези контакти пораждат нарастващо раздразнение в Брюксел и Вашингтон и са сред поводите да се заговори за необходимостта споразуменията от Дейтън да бъдат заменени от друг конституционен акт, с който значително да бъде ограничена (ако не и напълно ликвидирана) самостоятелността на сръбския анклав в Босна. Впрочем, Освен ЕС, САЩ и Русия, ключови външни играчи в Босна са Сърбия, Хърватия и, разбира се, Турция, която напоследък се стреми да се позиционира като основния покровител на местното мюсюлманско население.

Крахът на надеждите свързани с договора за асоциация с ЕС

През 2008 Босна и Херцеговина подписа споразумение за асоциация с ЕС и оттогава се съобразява с нормите и правилата на Съюза. Или, по-точно, с препоръките на представителя му в страната. Известно време тази роля се изпълняваше от сегашния шведски външен министър Карл Билд (специален представител на ЕС в бивша Югославия и Върховен представител в Босна и Херцеговина през 1995-1997 и специален пратеник на Генералния секретар на ООН на Балканите през 1999-2001), а днес тези функции са възложени на австрийския дипломат Валентин Инцко.

Следва да отбележим, че представителят на ЕС притежава доста широки пълномощия, включително право да налага вето на приети в страната закони. Неслучайно мнозина и днес продължават да разглеждат Босна и Херцеговина като временно и преходно образувание, възникнало на картата в резултат от катаклизмите при разпадането на Югославия.

Скоро след подписването на споразумението за асоциация с ЕС в Босна стартираха препоръчаните от брюкселските чиновници реформи. В частност, беше осъществена мащабна приватизация, резултатите от която обаче се оказаха плачевни. Бяха закрити редица производства, преживели дори кървавата гражданска война в началото на 90-те. Днес средната заплата в страната е 400 евро, но официално обявеното ниво на безработицата е 44%, което означава, че реално тя е още по-висока! С други думи, поне половината от носелението е лишена от правото си на труд.

Ситуацията допълнително се влоши заради финансовата криза. В Босна и Херцеговина с доста силни позиции разполагат гръцките банки, от след срива в Гърция, те спешно започнаха да изтеглят капиталите си. Така, в и без това бедната Босна, финансовите средства рязко намаляха, да не говорим, че 22 хиляди банкови служители загубиха работата си. Типичен пример за случващото се в страната, след превръщането и в асоцииран член на ЕС, е сделката с закупените от съседна Хърватия високоскоростни мотрисни влакове с нисък под Koncar. В началото на 2014 босненските власти бяха принудени да ги върнат на производителя, тъй като стана ясно, че правителството няма пари за модернизацията на босненската жп мрежа, без което влаковете не могат да се използват.

Ситуацията в страната доста напомня развитието на събитията в Украйна. Така в началото на февруари 2014 в Босна и Херцеговина избухнаха ожесточени сблъсъци между протестиращи и полицията в повече от двайсет града. В столицата Сараево три хиляди демонстранти нахлуха в сградата на регионалната администрация и започнаха да горят и изхвърлят мебелите и оборудването. Полицията използва срещу тях гумени куршуми и шумови гранати, на което те отговориха с градушка от камъни. В Тузла пет хиляди души протестираха срещу тежката икономическа ситуация в страната, като изгориха част от сградата на местната администрация. Повод за това бе уволнението на 200 работници в едно от градските предприятия.

Повечето протести са срещу провалилата се икономическа политика на правителството и високото ниво на безработицата. Ситуацията се изостри до такава степен, че Върховният представител на ООН (и специален представител на ЕС) за Босна и Херцеговина Валентин Инцко не изключи възможността в страната да влязат части на ЕС, ако насилието продължи да ескалира.

В същото време, макар че Европейският съюз активно участваше в политическите събития в Босна и Херцеговина и в структурирането и като държава, той не е наясно, как точно следва да реагира на случващото се. Истината, че освен общите и мъгляви препоръки, Брюксел все още с нищо не е помогнал на Сараево. При това едва ли може да се говори за някакъв "пъклен план" на т.нар. "еврократи". Проблемът е, че ЕС не разполага с ясна стратегия за действие в подобни ситуации. Класическите му рецепти за налагане в страната на демократичните норми и принципите на пазарната икономика се оказаха изключително контрапродуктивни. Очевидно в държави със слаба и неконкурентна икономика този подход може да доведе само до окончателното разпадане на страната.

Опитите за прекрояване на политическата карта в Западните Балкани

На този фон, мнозина анализатори твърдят, че ставаме свидетели на пореден опит за прекрояване на границите в Западните Балкани, като поне засега акцентът е върху Босна и Херцеговина и Черна гора. Сред първите сигнали в тази посока бе твърдението на посланика на САЩ в Белград Майкъл Кърби от март 2013, че "Вашингтон не иска появата на нова Република Сръбска в Косово, тъй като този модел не донесе нищо добро на Босна". Но, след като Босна и Херцеговина е модел, създаден от международната общност, защо именно тя се превръща в обект на толкова остри критики от страна на САЩ? Един възможен отговор е, че този модел се характеризира с ярко изразена диспропорция - докато хърватско-мюсюлманската федерация се оказа нежизнеспособна в икономически план и зависи от чуждестранните дотации, икономиката на Република Сръбска е стабилна. Освен това, последната разполага с всички атрибути на самостоятелна държава, а пълномощията и са по-големи, отколкото на хърватско-мюсюлманската федерация: има функциониращ парламент, правителство, конституционен съд, съдебна власт и местно самоуправление. Между другото, именно за да бъдат ограничени тези пълмомощия бе създаден и механизмът на Върховния представител, който "тълкува Дейтънското споразумение и помага на страните да прилагат неговите изисквания". Както посочва първият Върховен представител Пади Ашдаун: "пристигнах в Босна за да разруша Дейтънското споразумение. Имах на разположение 870 служители, канцелария и 36 млн. евро месечно и се ползвах с пълната подкрепа на ЕС. Когато се налагаше да сломя съпротивата на Баня Лука, просто пишех официално писмо до моя приятел Крис Патън (по онова време еврокомисар по външната политика), в което го молех да каже на сърбите, че това е искане на Евросъюза... Така притисках сърбите и Република Сръбска".

Според някои, в момента ставаме свидетели на опит да бъде довършено започнатото от Ашдаун в рамките на продължаващите от десетина години усилия за раздробяване на сръбското "жизнено пространство": решението на Черна гора да напусне федерацията със Сърбия и ориентацията и към НАТО; ликвидирането на сръбските държавни институции на територията на Косово и Метохия и създаването на Република Косово; укрепване позициите на мюсюлманите в сръбската област Рашка и исканията им за "автономия на Санджак", както и подкрепа на плановете за обединяване на албанците от Южна Сърбия с Косово; усилията за създаване на автономна република Войводина и непрекъснатите атаки срещу "прекалено големите права" на Република Сръбска.

Поредната такава атака беше предприета от бившия босненски главен мюфтия Мустафа Церич, призовал от трибуната на Световния бошнашки конгрес сънародниците си да провокират безредици и неподчинение в Република Сръбска. Както посочва в този връзка сръбският анализатор Георги Попович, Република Сръбска е основното "препятствие пред създаването на ислямска държава в Европа". На 15 февруари 2014 водачите на Световния бошнашки конгрес Мустафа Церич и Муамер Зукорлич (мюфтия на Санджак) формираха обединен кризисен щаб, което е очевидно доказателство за мобилизирането и обединяването на силите на мюсюлманите в Босна и сръбската обаст Рашка (Санджак).

Активизирането на най-радикалното уахабитско движение на територията на Босна и Херцеговина и особено в районите прилежащи на Република Сръбска започна през 2011, когато в Босна се върна бившият духовен лидер на групировката "Ел-Моджехидин" - египтянинът Имад ал-Мисри. Както е известно, по време на гражданската война в редиците на "Ел-Моджехидин" се сражаваха 4500 бойци, отличили се с кланетата срещу местните сърби. Самият Ал-Мисри за първи път се появи в Босна от Саудитска Арабия в началото на 90-те, като остана в страната до 1997, след което се върна в родния си Египет, където през 2001 беше осъден на 10 години затвор за тероризъм. По време на "арабската пролет" обаче "Мюсюлманските братя" го освободиха и той отново се появи в Босна.

Според експерта от Съвета на Югоизточна Европа за борба с тероризма и организираната престъпност Джеват Халиашевич, въпреки, че Ал-Масри е в списъка на терористите на ООН, това не му пречи да организира мощна пропагандна кампания сред мюсюлманското население в Босна. Представляваното от него радикално течение постепенно си извоюва водещи позиции в местната ислямска общност. Впрочем, в Босна и Херцеговина действат и над 100 филиала на организацията "Милат Ибрахим", която бе забранена в Германия през 2012, както и шест други салафитски организации, забранени от Комитета за борба с тероризма на Съвета за сигурност на ООН. Последните действат в районите на Сараево, Зеница, Травник, Тузла, Бихач и Мостар (където са и най-силните "социални протести" в страната). Халиашевич, твърди, че въпросните шест организации, обединяват бивши бойци от "Ел-Моджахедин" и Седма мюсюлманска бригада от Зеница.

Според него, радикалните ислямисти целенасочено работят за дестабилизирането на ситуацията в Босна и Херцеговина в няколко посоки: оказване на натиск върху Република Сръбска с цел да бъде променена конституцията на Босна, създаване на атмосфера на страх и напрежение в обществото и постепенно навлизане в политиката и, накрая, трансформацията на терористичната ислямистка мрежа в политическа структура и последващата и легализация на цялата територия на страната.

Възможната интернационализация на конфликта

Паралелно стартира и дестабилизацията на Черна гора. На 15 февруари Подгорица стана арена на масови протести, по време на които имаше сблъсъци с полицията, подкрепена от специалните части. По модела на съседна Босна, протестиращите много бързо се преориентираха от чисто икономически към политически искания, призовавайки за оставка на правителството. Въпреки че бяха само двеста души, поведението им беше толкова агресивно, че полицията използва сълзотворен газ за да ги разпръсне. Организатор на протестите беше създадената във Фейсбук група "Революция в Черна гора - всички по улиците", по-късно в тях се включи и организацията "Удар" (организация със същото име действа и в Босна). Те призовават да бъдат блокирани пътищата към столицата Подгорица.

Междувременно австрийският външен министър Себастиян Курц обяви, че "търпението на ЕС към Босна се изчерпа" и поиска от властите в Сараево и Баня Лука бързи реформи в съдебната система, както и промяна на конституцията на Босна и Херцеговина.  В тази връзка, мнозина анализатори очакват, че включването на ЕС в разрешаването на кризата може да доведе до интернационализацията на конфликта. Впрочем, членът на Президиума на Босна и Херцеговина Бакир Изетбегович вече призова Турция да помогне за разрешаването на кризата в страната. Имайки предвид, че в Босна има огромни количества оръжия и боеприпаси (според местното Военно министерство около 20 хиляди тона) могат да се очакват мащабни въоръжени провокации.

Както прогнозира в тази връзка руският експерт Ана Филимонова: "по-нататъшния натиск за ограничаване пълномощията и (евентуално) пълната ликвидация на Република Сръбска в състава на Босна и Херцеговина изглежда неизбежен. Целта на това настъпление, което се осъществява едновременно и от Запада, и от ислямистките движения, е по-нататъшното раздробяване на "сръбското жизнено пространство", отслабване на сръбските общности и постепенната им асимилация".

* Българско геополитическо дружество

{backbutton}