13
Пон, Юли
30 New Articles

Необходимата национална железопътна стратегия

брой 2 2014
Typography

Двете държавни железопътни компании БДЖ и НКЖИ, взети заедно, формират железопътната услуга. Едните предоставят инфраструктурата и управлението й, другите организацията и технологията на превозите. Те са едно цяло с общи цели. Това е  подходът в Стратегията за политиката, финансовото стабилизиране и дългосрочната жизнеспособност на железопътния сектор.

Проблемите на железниците са: непоследователна и противоречива транспортна политика, ниско качество на услугата, продължаващ спад на превозите и приходите, високи разходи, неплатежоспособност, дългове, лошо състояние на подвижния железопътен състав, неефективна реформа, лошо управление на железопътната услуга, ниска ефективност на инвестиционната политика  и т. н.

Ето защо, целите в средносрочен и дългосрочен план са:

  • Изграждане на високотехнологична инфраструктура и иновации в нови технологии, интегрирано управление на услугата, интегриране на видовете транспорт съобразно техните предимства и политиката на ЕС за ролята на железниците в интегрираната транспортна мрежа и услуга.
  • Пътнически превози с влакове от ново поколение.
  • Преодоляване спада на превозите, прекратяване на оперативните загуби от товарни превози, намаляване на разходите в пътническите превози, постепенно излизане от зоната на неплатежоспособност и задлъжнялост, финансова стабилност и дългосрочна жизнеспособност.

Каква е рамката на националната стратегия

Мерките за растеж на превозите и приходите зависят основно от: реформата на пазарната политика, увеличаване технологичния капацитет на БДЖ (вагони, влакове, локомотиви), както и увеличаване пазарния дял на железниците. Последното може да стане чрез:

- Реализиране на проект за интегрирана интермодална технология за транзитния автомобилен трафик през България или т. нар. „зелени товарни коридори“ като екологична, безопасна и по-икономична услуга и основен източник на транзитните товарни превози

- Създаване на т.нар. „товарни центрове“ в пристанищата, интермодалните терминали и в определени гари, където да си взаимодействат железниците, автомобилните превозвачи и спедиторите.

По отношение на пътническите жп превози, ключовият момент е да се вземе ясно решение, каква услуга ще продават БДЖ – социална или повече пазарна и по-малко социална?

Интегриран модел за управление на железопътната услуга

Възприемайки този модел, БДЖ и НКЖИ ще функционират като едно цяло по отношение на оперативното управление на железопътната услуга, като се възстановят нарушените технологични връзки. Това ще става без да се застраши независимостта на НКЖИ и двете търговски дружества БДЖ-Товарни превози и БДЖ-Пътнически превози. Така ще се постигне по-добро управление на влаковата работа, която, наред с числеността на персонала, е втория по значимост разходен елемент за експлоатацията.

Интегрирана инвестиционна политика в инфраструктура и иновации в нови технологии на базата на завършени инфраструктурно-технологични проекти също е ключов елемент, с чиято помощ ще се повиши използването на капацитета на жп мрежата.

Чрез прилагане на интегрирано управление на безопасността в железниците звената ще се превърнат в независими органи за контрол и разследване.

Реформа в статута на жп мрежата

Това е един от горещите проблеми в момента. Сега разгънатата дължина на жп мрежата е близо 7000 км при 4150 км дължина на жп линиите. Около 80% от приходите и превозите се формират от 30% от дължината на жп мрежата. Ако вземем предвид и частта от трансевропейската жп мрежа, която в значителна степен се покрива с пазарния сегмент от жп линиите, се оказва, че 1500-2000 км генерират приходите, а останалата част генерира разходи с възвръщаемост под 30%.

Ето защо с предлаганата от нас реформа жп мрежата ще се раздели на: жп линии със значително въздействие върху пазара на жп услуги и жп линии с незначително въздействие върху пазара на железопътни услуги, където скоростите не са от съществено значение.

Агресивна инвестиционна политика и иновации във високотехнологични услуги

При разработването на мерките е следван принципът, ключовите действия в управлението на железопътния сектор и инвестиционната политика да реализират определени политики за растеж на превозите и приходите, намаляване на оперативните загуби и иновации в нови технологии по направленията, където се модернизира инфраструктурата. Мерките в ДП НКЖИ и Холдинг БДЖ следва да имат общи цели за подобряване качеството на услугата и конкурентоспособността на железопътния сектор.

Стратегически приоритети и цели

Основен принцип и изискване за устойчиво дългосрочно развитие и жизнеспособност на българските железници е осъществяването на агресивна инвестиционна и технологична политика до 2020 в посока „иновации в съвременни високотехнологични железопътни услуги“.

Необходимо е да се осъществи проучване на транспортния пазар и да бъде разработен функционален модел на транспортната мрежа и разпределението на транспортната услуга в зависимост от предимствата на отделните сектори в транспорта в една интегрирана транспортна услуга, която е по–икономична, по-екологична  и по-конкурентоспособна.

Високотехнологична жп и интермодална инфраструктура

Инфраструктурните железопътни проекти следва да осигуряват стратегически технически параметри за скорости не по-ниски от 130-160 км/ч, а за железопътните линии от трансевропейската железопътна мрежа - с възможност и до 200 км/ч, на базата на хомогенна инфраструктура "от – до".

Задължително изискване за постигане на стратегическите скорости за България са инвестиционните проекти, които следва да включват не само модернизацията на железния път, контактната мрежа, но и системата за управление и контрол на безопасността на движението на влаковете по железопътните линии.

За да се осигури устойчиво поддържане и експлоатация на високотехнологичните параметри на железопътната инфраструктура трябва да се създадат високотехнологични  предприятия със съвременна механизация и технология за устойчиво поддържане на скоростите.

Всичко това може да се постигне чрез промени в Закона за железопътния транспорт, който да позволява чрез концесия и публично-частно партньорство с минимално държавно участие да се допуснат стратегически инвеститори с доказан опит и капацитет да осъществяват тази дейност.

Пътническата услуга от ново поколение

В съответствие с политиката на ЕС за приоритетно развитие и модернизация на железниците, основаваща се на екологичните им предимства, по-високите скорости и безопасност на услугата, приоритетно развитие следва да получат иновациите и технологиите за мобилност на пътническата услуга на национално и регионално ниво, както и в международно съобщение.

Необходимо е да бъдат направени инвестиции в ново поколение скоростни влакове между областните центрове и такива до европейските столици. Това ще се постигне ако до пътническата услуга допуснем стратегически инвеститори - чрез концесия или публично-частно партньорство.

Пътническата услуга от ново поколение, например по линиите София – Бургас, София – Варна, както и от София до европейските столици, може да се осъществи в краткосрочен период само чрез създаването на нова пътническа компания, необременена от тежестите на сегашната (БДЖ-ПП ЕООД) и с минимално държавно участие.

Пътническата услуга следва да се отдаде на концесия на стратегически инвеститор, който да притежава лиценз за оператор съобразно изискванията на Закона за железопътния транспорт.

Товарни превози на базата на екологична интермодална инфраструктура и технологии: „зелени товарни коридори“ по трансевропейската жп мрежа

Приоритет в товарните превози следва да бъде изграждането на интермодална инфраструктура и технологии по стратегическите направления Сърбия – България- Турция, Румъния – Дунав мост 2 - България – Гърция, Румъния – България - Турция, както и от пристанищата Варна и Бургас към изходните гранични преходи и река Дунав.

Необходимо е да бъде приет стратегически проект за поетапно изграждане на „зелени товарни коридори“, като този проект следва да стане неразделна част от бизнес-плана на превозвачите, включително да бъде заложен като изискване към лиценза за извършване на дейността.

Инвестиции в завършени инфраструктурни проекти, риализиращи определени политика в товарната и пътническа услуги 2014-2020

Водеща в това отношение следва да е политиката за нарастване на товарните жп превози. С най-голям потенциал за увеличаване на превозите и приходите е направлението Драгоман (Видин) – София – Пловдив – Свиленград, по отношение на транзитния товарен поток Европа - Азия.

Чрез осъществяване на такъв стратегически проект ще се реализира политиката за екологична и безопасна услуга за преминаващия транзитен автомобилен поток от 320 хиляди товарни автомобили с пренасочване на част от него от пътищата към железниците.

С подобен потенциал е и логистичната транспортна схема море (Варна) - железница – Русе – река Дунав.

Политика за подобряване качеството на пътническата услуга

В областта на пътническата услуга, с проекта  София – Пловдив – Бургас, София – Варна ще се реализира една съвременна пътническа услуга със скоростни влакове между областните центрове и свързването на България с европейските столици с влакове от ново поколение.

Изграждане на интермодална инфраструктура и технологии

Увеличаване на технологичния капацитет на националния железопътен превозвач Холдинг БДЖ чрез изграждане на мрежа от товарни терминали, в които да се осъществява пазарната политика с потребителите на железопътната услуга и във взаимодействие с другите видове транспорт.

Това е първата стъпка към изграждането на интегрираната транспортна мрежа и услуга.

Новата европейска транспортна политика: ролята на железниците и законодателните промени

Българските железници нямат шанс да излязат от дълбоката криза ако не се намери отговор на фундаменталния въпрос: „Кой е регулаторът на транспортната услуга?“

Що се отнася да транспортната ни политика, нейният основен проблем е: конкурентни ли сме на пазара на транспортни услуги?

Безконтролната либерализация и липсата на всякаква регулация задълбочават кризата в железниците. Отговор на този стратегически за икономиката и за обществената услуга въпрос е „интегрираната транспортна услуга“.

Това може да бъде постигнато чрез пакет от законодателни промени в Закона за железопътния транспорт, Закона за пътищата и Закона за автомобилните превози, съобразени с новата политика на ЕС за изграждане на интегрирана транспортна мрежа и услуга по направленията на трансевропейската транспортна мрежа. Тези промени следва да осигурят предоставяне на услуга с нови качествени характеристики, основаваща се на стратегическата роля на железниците.

Конкурентна транспортна услуга се постига чрез изграждането на модерна мултимодална мрежа, свързваща железопътната и пътната мрежа в множество терминали, пристанища и транспортни възли, както и оперативно съвместяване на превозните технологии в интегрирана транспортна мрежа и услуга.

Това е бъдещето на транспортната услуга и стратегическия подход, който ще позволи на железниците да играят ключова роля заради екологичните си предимства, безопасността на услугата и разходите. Железопътната мрежа е с огромен капацитет, покрива цялата страна и осигурява достъп до европейската железопътна мрежа.

Това, което ни липсва за да бъде осъществена тази цел, са свързващите звена и технологии между видовете транспорт, логистичните връзки и общата пазарна политика и поведение.

Ролята на държавата и отговорността за финансовата стабилност и дългосрочната жизнеспособност на жп сектора

Железниците несъмнено ще продължат да играят важна роля за икономиката на страната. Това в най-голяма степен се отнася за пазарните сегменти от жп мрежата и услугите, които са конкурентни на автомобилните превози. На второ място, една основна част от жп мрежата ни е необходима за целите на ЕС за развитие на трансевропейската жп мрежа и услуга. Най-важното за железниците е решаването на проблема с неплатежоспособността и дълговете на националния превозвач БДЖ. При това държавата е поставена в ситуация по-скоро да съдейства за решаване на проблема с неплатежоспособността и дълговете, отколкото да остави БДЖ да фалира.

Защо е необходима национална стратегия за железниците

Ролята на държавата в много голяма степен се определя от политиката в транспорта и мястото на железниците. Финансирането на железопътния сектор, на инфраструктурата е само част от ангажимента и. Без дългосрочна и последователна политика, без съвременни технологии железопътната услуга ще продължи да изостава от новите европейски изисквания.

Колко ни струва транспортната услуга? Какви са разходите, какви са екологичните проблеми, колко са жертвите и произшествията по пътищата? Отговаря ли транспортната ни политика на общоевропейската политика за приоритетно развитие на железниците? Докога само ще говорим за приоритетно развитие, а на практика ще се пренасочват средства от железниците към другите сектори? И не са ли железопътните технологии съществена част от опазването на  околната среда?

Кога ще стартира прилагането у нас на новата общоевропейска политика за интегрирана транспортна мрежа и услуга? Тя е стратегическа цел и необходимост за железниците. Къде е интегрираниян подход в новата ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“ (ОПТТИ) за 2014 -2020 и как ще направим транспортната услуга по-икономична, по-екологична и по-безопасна?

Метрото промени облика на София, защото бе налице политическата воля това да стане. Железниците са лицето на транспортната услуга в цялата страна. За съжаление, новата ОПТТИ отново повтаря досегашния подход, т.е. железниците са обречени и без перспектива за следващия програмен период. На този подход трябва да се сложи край, като се приеме отговорна дългосрочна Национална стратегия за българските железници.

 

* Председател на Парламентарната комисия по транспорт и съобщения през 2001-2009, генерален директор на НК БДЖ през 1997-1998

{backbutton}

Поръчай онлайн бр.3 2020