Въпреки малко странното си начало и наличието на някои, усложняващи функционирането му, сериозни препятствия, блокът от държави, известен на международната сцена като BRICS (Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка), несъмнено представлява позитивен фактор в международните отношения.
Понякога ставаме свидетели на странни неща. Представете си обединение на държави, разположени в различни региони на планетата, което се появява след като един анализатор на голяма инвестиционна банка, решава, че между тях има много общи неща (включително потенциал за общо развитие) и след това създава абревиатура от техните имена. Странно, но факт! Както е известно, първоначалното групиране на държавите от BRIC (направено за първи път от Джим О'Нийл от "Голдман Сакс" в една негова статия от 2001), включва само Бразилия, Русия, Индия и Китай. Всъщност, в статията си О'Нийл анализира държавите с ней-голям потенциал за икономически растеж през първата половина на ХХІ век, въз основа на такива характеристики като размера на населението и, съответно, на потенциалния вътрешен пазар; демографията (предимно младо население и вероятен спад на дела на неработещите групи хора); темпове на растеж през последните години, както и степен на интегрираност в глобалните процеси. На тази основа той прогнозира, че Китай ще се превърне в най-големия световен износител на индустриални стоки (което вече е факт), Индия ще стане най-големия износител на услуги (което още не е станало, но може да се случи), а Русия и Бразилия ще доминират като износители на суровини.
В хода на процеса, който след това породи учудване у мнозина, това първоначално предположение завладя въображението не само на глобалната финансова общност и основните медии, но дори на политическото ръководство на въпросните държави! Макар и разделени географски, различаващи се в икономически и политически план, и намиращи се на различни стъпала в развитието си, а по онова време и не толкова свързани икономически помежду си, тези страни започнаха да се разглеждат като една група, именно защото за такава ги смятаха чуждестранните инвеститори и медиите.
Първата си среща на върха групата BRIC проведе през яни 2009 в руския град Екатеринбург. През 2010 в нея (по предложение на Китай) беше включена и ЮАР. Оттогава насам BRICS проведе срещи на върха в Бразилия (Бразилия), през 2010, в Саньо (Китай), през 2011, в Делхи (Индия), през 2012 и в Дърбан (ЮАР), през миналата 2013. Днес в държавите от BRICS живеят общо 3 млрд. души, съвкупният им БВП достига 14 млрд. долара, а обемът на общите им валутни резерви се оценява на около 4 трилиона долара. На практика, всяка от страните-участнички е субрегионален лидер.
Естествено, това не означава, че няма други потенциални кандидати за включване в групата. Действително, редица държави често се споменават като възможни членове на разширената BRICS въз основа на тяхното фактическо и потенциално значение за световната икономика, като например Южна Корея и Мексико (и двете са членки на ОИСР), Индонезия, Турция, Аржентина.
BRICS е сред няколкото нови инициативи на различни страни по света, целящи измъкването им от т.нар. "ос на Севера": Групата на дванайсетте (т.е. Г-20 минус Г-8), IBSA, BASIC (BRICS минус едно) и други подобни. Но макар генезисът на обединението да изглежда странен, а държавите в него действително се различават осезаемо помежду си, съществуват и важни общи моменти. Интересно е, че впоследствие въпросните страни демонстрираха сериозен интерес към организирането на периодични срещи и съвместната работа, както и към постигането на определен синергиен ефект и търсене на нови насоки на сътрудничеството помежду им.
Ето защо, след като BRICS се легитимира като обединение, търговията между държавите от групата започна бурно да нараства (разбира се, през този период търговията между равиващите и формиращи се пазари, като цяло, растеше много по-бързо, отколкото съвкупната световна търговия). Инвестиционните връзки също се развиваха, особено по линия на китайските инвестиции в другите държави от BRICS, както и на интереса в това отношение, демонстриран от индийския капитал. След това бяха предприети и други стъпки, говорещи за стремеж към нови и по-развити форми на тясно икономическо и политическо взаимодействие и координация. В последно време държавите-участнички действаха съгласувано в няколко международни сфери, например предоставяйки наскоро 75 млрд. долара на Международния валутен фонд (при условие, че бъде реформирана системата за гласуване в МВФ). Сред другите им икономически инициативи са споразумението за използване в двустранната търговия на собствените валути на страните-участнички, както и плановете за създаване на Банка за развитие на BRICS. Освен това, бяха направени редица декларации за съвместен подход във въшната политика, в отговор, в частност, на американската и европейска политика в Близкия Изток и други части на света.
Всъщност, големият потенциал на страните от тази група не е само в обединяването им за разрешаване на глобалните проблеми, но и (което може би е дори по-важно) във възможността всяка от тях да усвои опита на другите. Така например, Индия има какво да научи от Бразилия и Китай относно активността на банките за развитие. От началото на 90-те години на ХХ век тя започна да ерозира потенциала на собствените си банки за развитие в селското стопанство и индустрията, но все още има възможност да поправи тази грешка. В това отношение опитът на Бразилия и, в частност, на Бразилската банка за развитие (BNDES) за стимулиране на онези видове активност, които не могат да разчитат само на чисто пазарните механизми, би могъл да даде представа, как това може да се реализира в условията на една напълно отворена и регулирана предимно от пазара икономика.
По аналогичен начин, съществуват сфери, в които другите държави от BRICS биха могли да почерпят от опита на Индия. На свой ред, Южноафриканската банка за развитие дава добър пример за успешна стратегия за създаване на условия за развитие на т.нар. "зелена икономика", с помощта на различни екологично ориентирани активности и технологии. Налице са и необозрими възможности за съвместно използване на технологиите и дори за координация на техническото развитие в един свят, където правата върху обектите на интелектуалната собственост продължават да са предимно в ръцете на транснационалните компании от Севера и това се оказва сериозна преграда пред развитието. Освен това има голям потенциал за насочване на капиталовите потоци от профицитните към дефицитните държави по модела на прословутия План Маршал, което би позволило на последните да издържат натиска на глобалната рецесия, като Банката за развитие на BRICS би могла да стане първата стъпка в тази посока.
Общите предизвикателства
От ключово значение обаче не е само сравняването на опита от миналото или изучаването на подходите на отделните страни-членки. Въпреки множеството различия помежду им, участниците в BRICS са изправени пред редица общи предизвикателства, а необходимостта от спешното им преодоляване е сред доказателствата за ползата от сътрудничеството при формулирането на нови стратегии. Внимание заслужават най-малко четири такива предизвикателства, както впрочем и някои варианти на съвместни действия за справяне с тях.
Първият е продължаващата глобална криза и изключително малката вероятност, че икономиките на Севера (и, в частност, на САЩ и Европа) ще могат да осигурят необходимите за развитието на световната икономика стимули. Именно към държавите от Севера обаче е насочена все още по-голямата част от експорта на държавите от BRICS, като в тази връзка следва да имаме предвид и ефекта на доминото от спада на пазарите на Севера.
Съответно, необходимостта от диверсификация на износа е несъмнена. Този процес вече стартира, но тепърва му предстои да измине дълъг път. Разбира се, двустранната търговия с използване на собствените валути (вместо на долара) би стимулирала по-голямата търговска активност между държавите от BRICS, затова е от ключово значение за тях.
Сегашното състояние на световната икономика обаче, поражда необходимостта от по-амбициозни задачи. Без всякакво съмнение можем да заявим, че е дошло времето за осъществяване на своеобразен План Маршал за развиващия се свят и именно държавите от BRICS (и, в частност, Китай и Русия) разполагат с уникални възможности за успешната реализация на този процес. Това би означавало използването на механизми за финансиране на вноса на държавите с ниски доходи и ниво на развитие и, паралелно с това, предоставянето на пазари на други развиващи се държави и по-голям потенциал за развитие на държавите-реципиенти.
Другото предизвикателство притежава по-ясно изразен вътрешен характер, но на практика е едно и също за всички страни от BRICS. Доскоро процесът на икономическия растеж с основание се свързваше със задълбочаването на неравенството в доходите и имуществото (с изключение на Бразилия, която отново може да бъде пример за останалите, макар че там коефициентите на Джини си остават сред най-високите в света). Днес е още по-очевидно, че подобно неравенство е социално и икономически неефективно и провокира нарастване на политическото напрежение, което може да бъде още по-опасно. Тоест, следва да бъдат предприети мерки за решаването на този проблем.
Недостатъчният ръст на производствената заетост доскоро беше основна особеност на процеса на икономическия растеж и очевидно е свързан със задълбочаващото се неравенство. Ето защо икономическата политика в рамките на BRICS следва да се опита да реши този проблем, в частност, като съдейства за увеличаване на възможностите за намиране на достойна работа.
Друг важен аспект на неравенството е свързан с недостатъчния достъп до базови социални и жилищно-комуннални услуги. Стратегията на приватизация и бюджетни съкращения в тези сфери, възприета във всички държави от BRICS, не само ограничи този достъп за бедните, но и породи чудовищно неравенство. В този смисъл от все по-голямо значение за иновационните стратегии е съдействието за по-универсалното оказване на необходимите услуги.
Накрая, през последните години растежът във всички страни от BRICS беше свързан предимно с бума в строителството и търговията с недвижими имоти, при това е важно да подчертаем, че напоследък във всички тях този бум се забавя. Това поражда всевъзможни трудности, както по отношение спада на заетостта, така и на състоянието на финансовия сектор, което е особено неприятно предвид продължаващия недостиг на евтини жилища. Всички държави от BRICS се нуждаят от ефективни стратегии за да се справят с това предизвикателство, дори ако продължат да стимулират масовото строителство на достъпни и по-качествени жилища. Впрочем, в тази посока има възможности за творчески политически решения, които могат да бъдат споделени с останалите.
Отношенията по оста Юг-Юг
Какви са отношенията между BRICS и останалите държави от глобалния Юг? Тук са особено важни два въпроса. Първият е, дали BRICS или Г-20 няма да игнорират или да подменят със собствените си решения гледната точка на Г-77 (най-голямата междудържавна организация на развиващите се страни, действаща в рамките на ООН и нейните органи.) или другите по-важни институции на развиващите се държави, чиито гласове обаче се чуват твърде рядко в международния политически дискурс? Това е повод за тревога, при това такъв, че се нуждае от непосредственото внимание на самата група BRICS. Похвалните усилия на Южна Африка за привличането на редица африкански държави като наблюдатели или участници на последната среща на върха на BRICS срещнаха тяхната положителна реакция, но това не намалява остротата на въпроса, дали това не беше просто заблуждаващ опит да се внуши, че групата е сериозно загрижена за по-широкото представителство на интересите на въпросните страни.
Вторият въпрос е, дали договорните отношения между BRICS и другите държави от Юга ще следват съблазнителните шаблони на простото копиране на взаимодействието по оста "Север-Юг". Преди се смяташе, че икономическото взаимодействие между развиващите се държави (интеграцията "Юг-Юг") задължително ще се окаже по-печеливша, отколкото връзките "Север-Юг". Още повече, че икономическите взаимоотношения по оста "Север-Юг" възпроизвеждаха глобалното разделение на труда, формирало се в средата на ХХ век, в чиито рамки развиващият се свят се специализира в производството на суровини и индустриални стоки, изискващи интензивен (и поради това по-ниско производителен) труд, а Северът запазва монопола си върху продукцията с висока добавъчна стойност. В противоположност на този модел се предпологаше , че търговските и инвестиционни връзки между държавите от глобалния Юг би трябвало да гарантират по-голяма диверсификация, тъй като участниците в тях се намират на по-близки етапи от развитието си, осигурявайки по този начин и по-голям синергиен ефект.
Последните икономически схеми обаче, накараха мнозина да се усъмнят в правотата на тези предположения. Възходът на източноазиатските държави (и особено на Китай), превърнали се в гигантски индустриални центрове, до голяма степен беше стимулиран от търговията и инвестиционната активност по линията "Север-Юг". Дори взаимодействието между развиващите се страни не винаги съответства на прогнозите. Днес обвиненията в "нов колониализъм" все още касаят по-често страните от „лицемерния Север”, но вече се отправят и към някои държави от Юга. Възниква въпросът, дали принос за това няма да имат и образувания като BRICS, особено чрез контрола над собствените си сфери на влияние и над другите, по-слаби развиващи се страни.
Ето защо съществуват опасения, че нарастването на търговията и инвестиционните връзки между BRICS и другите по-малко богати развиващи се държави, е насочено към екплоатацията на природно-ресурсната база на последните, включително със средства, които рушат околната среда, неравноправни са по своя характер и не отчитат интересите на местното население. Налице е тревога, че по-евтиният износ в тези полуиндустриализирани страни ще ерозира конкурентоспособността на местното производство в по-бедните от тях, което пък окончателно ще ги ориентира само към износ на суровини и така ще преустанови процеса на икономическото им развитие. Твърди се също, че Китай пласира на дъмпингови цени своите стоки на пазарите по целия свят и използва натрупаните си валутни излишъци за инвестиции и оказване помощ на различни авторитарни режими, които срещу това му гарантират достъп до своите природни ресурси. По сходен начин индийските корпоративни инвеститори са ангажирани в мащабни покупки на земя в Северна Африка и демонстрират хищническо поведение в други райони на света. Много от сключените през последните години споразумения по оста "Юг-Юг" (и стартиралите в резултат от тях процеси) се оказаха обидно напомнящи тези развиващи се по оста "Север-Юг", не само по отношение защитата, която гарантират на корпоративните инвеститори, но дори и по отношение опазването на интелектуалната собственост!
Както винаги обаче, действителността не е еднозначна. За държавите, изнасящи суровини, е по-добре, ако между контрагентите им съществува по-голяма конкуренция, тъй като тя осигурява по-добри условия за този износ. Дори и отношенията между Китай и по-бедните развиващи се държави се основават не на контрола върху местната политическа власт в традиционния колониален дух, а предимно на пазарни принципи. Новите индустриални центрове, чиито нужди от внос на суровини непрекъснато нарастват, осигуриха на по-слабо развитите страни косвен достъп до пазарите на развитите държави, а бързият възход на BRICS доведе до рязкото разширяване на вътрешните пазари на неговити членове, от което печелят именно слаборазвитите страни. Това е гарантиран важен източник на стимули за търсенето, дори когато развитите държави все по-дълбоко затъват във финансови кризи и икономическа стагнация.
Същността на проблема е, че следва да се анализира не икономическото взаимодействие, само по себе си, а неговата природа. По-голямата част от взаимодействието по оста "Юг-Юг" през последните години (включително и в BRICS) се осъществяваше под контрола на корпорациите, което обуслови акцента върху търговията и инвестициите, както и поощряването на отделни модели на търговска и инвестиционна активност. И доколкото повечето корпорации (независимо от коя страна произхождат) имат сходни интереси (постигане на максимална печалба) не е чудно, че и тук се възпроизвеждат старите модели "Север-Юг".
Няма съмнение обаче, че акцентът следва да бъде поставен върху демократизацията на самото взаимодействие, т.е. върху намирането на начини за промяна на схемата на търговските и инвестиционни потоци за да се гарантира създаването на "достойна заетост". За целта ще е необходима промяна на основното направление както вътре, така и извън BRICS. Налице е потенциал за положителни промени, но процесът трябва да бъде ориентиран в по-голяма степен към човека, вместо да се ограничава само с търсенето на максимална печалба. В крайна сметка, балансираната икономическа диверсификация за създаващите висока добавъчна стойност и екологично приемливи видове активност си остава ключ към икономическия растеж не само в страните от BRICS, но и в другите развиващи се държави. Сегашния период на постоянни промени в света дава отлична възможност да бъдат лансирани и усъвършенствани нови способи за успешното осъществяване на подобни стратегии, чрез задълбочаване на сътрудничеството, включително по линия и с участието на BRICS.
* Авторът е професор по икономика в Университета "Джавахарлал Неру" в Делхи, Индия
{backbutton}
Световната икономическа шахматна дъска и ролята на BRICS
Typography
- Font Size
- Default
- Reading Mode