17
Пон, Фев
8 Нови статии

Опорни точки за промяна на регионалната ни политика

брой 1 2014
Typography
Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Основните предизвикателства, пред които е изправена българската икономика през следващите години, са свързани с преодоляването както на негативните ефекти от глобалната икономическа и финансова криза, така и на натрупаните социални дефицити и постигането на по-висока конкурентоспособност. В същото време, за да се преодолеят очерталите се дефицити в териториалното развитие на националното пространство е необходимо регионалната ни политика да бъде изведена като същински национален приоритет. Положителното в настоящата ситуация е, че българското правителство ясно осъзнава необходимостта от корекции в регионалното законодателство в посока към надграждане на неговият устройствен характер, като в Закона за регионално развитие се предвидят ясни механизми и средства за финансиране на политиките за регионално развитие и се разграничат правомощията на държавата, общините и частния сектор по отношение на инвестициите и ефективното управление на регионите. Реално погледнато обаче, постановките в законодателството никъде не задават визия и технология за въвеждане на междинното ниво (мезоравнище) на регионално управление в страната. При сегашния подход регионалната ни стратегия е сведена до реализацията на две основни политики.

Първата е насочена към преодоляване на различията или спиране на упадъка в отделните региони на България. Това може да се постигне, ако се пренасочат ресурси към областите с най-ниско равнище на развитие - под 75% от средното за страната (към 2013 те са шест: Смолян, Монтана, Търговище,Ямбол, Видин и Разград).

Втората пък е насочена към формирането на мощни регионални центрове на растеж, които да задават фокуса на силно градско съсредоточие и да спомагат за развитието на местната териториална общност. В случая, регионът привлича и съсредоточва ресурсите си на едно място с цел достигане ниво на развитие, съпоставимо с националните или европейски параметри като периферните и райони създават втори кръг на икономическо взаимодействие с локалния център. Очаква се, впоследствие това да окаже вторично благоприятно влияние върху целия район чрез развитието на съпътстващи и подкрепящи производства.

Налице е концентрация, която предполага насочване на финансова подкрепа към определен брой приоритетни цели с оглед повишаване ефективността на помощта от структурните фондове. Това изисква тясно сътрудничество между властите на национално, регионално и местно равнище, включително и взаимодействие с икономическите и социални партньори, определени съобразно националните правила и практики.

Политиката за "България на регионите"

Ако приемем обаче, че икономическият растеж в България е обусловен от следните фактори: човешки капитал, заетост, физически капитал (производствени мощности, съоръжения и т.н.), инфраструктура (пътна, водна, енергийна, комуникационна и т.н.), технологично знание (научноизследователска и иновационна дейност, информационни и комуникационни технологии), както и от общата (съвместната) производителност на така изброените фактори, задължително следва да се ориентираме към интегриран подход. В тази посока е необходимо политиките за регионално развитие да добият по-голяма фокусираност и реалистичност за да бъдат наистина успешни. Тоест, налага се да бъде променен Законът за регионално развитие като се допълни с няколко глави. Новите раздели трябва да уреждат начините и възможностите за решаване на проблемите с финансирането на регионалното развитие и развитието на публично-частното партньорство, както и да изпълнят със съдържание и да гарантират необходимите правомощия на районите за планиране, които на практика могат да бъдат оформени като административно-територални единици и да поемат голяма част от процеса на децентрализация и деконцентрация на държавното управление. Формирането на районен център за Югозападния район естествено трябва да бъде в София, но Програмата по трансгранично сътрудничество може да бъде дислоцирана в Кюстендил, а Програмата за развитие на селските райони - в Благоевград. Нужни са и целеви помощи за отделните градове, които няма да бъдат центрове на райони, например за завършването на големи инфраструктурни проекти, които стоят недовършени от 20-30 години. В Северозападния район като естествен център се очертава Плевен, в Северния централен район - Велико Търново, в Североизточния район - Варна, в Югоизточния район – Бургас, а в Южния централен район – Пловдив. Така ще разполагаме с шест "изтеглящи" центъра, които ще могат да генерират човешки ресурси, да привличат инвестиции, да създават устойчива среда и, на практика, постепенно ще се наложат като нови двигатели на растежа в този централизиран и объркан модел който следваме в момента. На практика, в тези условия можем да се ориентираме към следване на политика за „България на регионите“. Разбира се, в закона следва да се отдели повече внимание на правомощията на отделните органи на изпълнителната власт и местното самоуправление и т.н. В крайна сметка, Законът за регионалното развитие не може да реши всички проблеми, защото така, както е замислен, той има предимно устройствен характер и за да функционира успешно се нуждае от съпътстващо законодателство. Тоест, ако с промените в него бъде преодолян този дефицит, в средносрочен план ще можем да се поздравим с успешно работеща регионална политика.

Държавното ни управление е изправено пред острата необходимост да формулира ясна политика по отношение на планинските зони, включително чрез Закон за планинските райони. Целта на подобен закон е точното определяне границите на тези райони и тяхното социално-икономическо развитие. В повечето страни от ЕС се използват критериите, определени от директивата на Съюза (EU-CEE 75/268) и свързаните с тях наредби, както следва: височина, комбинирана в много случай с наклона и в някои случаи с други критерии (като климат и топография). Като цяло, се наблюдава намаляване на височинния праг в Европа, от юг на север, като в планинските райони се съсредоточават най-големите проблеми на развитието на страните от ЕС. В тази връзка си струва да припомним, че специфично планинско законодателство съществува само в държавите с добре развита политика по отношение на планинските зони като Италия,Франция или Швейцария. Първият такъв закон е приет през 1974 (и допълнен през 1997) в Швейцария и касае инвестициите в планинските региони (LIM). Планинското законодателство може да бъде на субнационално ниво, пример за което са Високопланинският закон на Каталуния (Испания), приет през 1983, или Законът за планините Апусени (Румъния) от 2000. В Австрия, през 1979 федералното правителство лансира “Специална инициатива за Планинската област”, която след това бе разширена, засягайки и други части на страната, а през 1985 беше преименувана на “Инициатива за автентично регионално развитие “.  Според нас, България се нуждае от нов „Закон за планинските региони и общини“, който в по-голяма степен да гарантира фокусираните на усилията на правителството в тази посока.

Необходим е и нов Закон за местно самоуправление и местна администрация (ЗМСМА), още повече, че според Конституцията на Република България тя е държава на местното самоуправление, но в момента централната власт тотално доминира при вземането на решения. Нужни са и поправки, касаещи работата на общинските съвети и кметовете, като на този етап, според нас, е наложително премахването на длъжността „председател“ на общинският съвет, намаляване на общинските съветници с 1/3, премахване на редица лицензионни и разрешителни режими и замяната им с регистрационни, както и прехвърлянето им от държавата към общините. Могат да се търсят и други промени, които да облекчат бизнес средата по места.

В рамките на същата логика считаме, че трябва да се подобри и Законът за общинските бюджети. Той следва да има икономическа функция, а не само да урежда съставянето, приемането, изпълнението, приключването и отчитането на общинските бюджети, бюджетните взаимоотношения между общините и централния бюджет и режима на извънбюджетните средства на общините. Трябва да се осигурят възможности на общините да следват по-гъвкава и дългосрочна политика по отношение управлението на общинските приходи и разходи и особено по отношение набавянето на необходимите средства.

Друг важен балансиращ фактор, независимо от развитието (благоприятно или неблагоприятно) на външната среда, са европейските фондове. Ето защо успешното им усвояване, както и тяхното ефективно и ефикасно използване, е от изключително значение.

От съществено значение е в рамките на българското национално пространство да се засили икономическото и социално сближаване между граничните региони в страните от Югоизточна Европа. Това ще създаде условия за по-хармонично, балансирано и устойчиво развитие на интеграционните процеси и, на практика, ще доведе до намаляване на икономическите и социални териториални диспропорции, съществуващи в изоставащите държави и региони, и ще ускори тяхното икономическо и социално преструктуриране. Това трябва да става чрез усилване на трансграничното сътрудничество, посредством съвместни местни и регионални инициативи за насърчаване и укрепване на транснационалното и междурегионалното сътрудничество.Регионалното развитие и интеграционните процеси по зони и региони, както и трансграничното сътрудничество, са обект на многостранни научни изследвания, утвърдени в съвременните глобални научни познания. Това дава основание в периода 2014-2020 да се изградят няколко трансгранични програми като например „Програма за трансгранично сътрудничество  Долен Дунав“, която да включва Сърбия, Молдова, България и Румъния. Целта и е да се създадат условия за модернизиране на пристанищата и стимулиране на риболова и търговията между отделните градове в тази част на реката. Ключовият въпрос тук е, как международната търговия, ще се впише в регионалната спацифика на пазарите в трите държави.

Вместо заключение

Все пак, трябва да се има предвид, че регионалното развитие се нуждае и от интегриран подход, при това както в хоризонтална, така и във вертикална посока. В стратегически план, важен дял за успешното регионално развитие на България имат хоризонталните политики. Те играят ключова роля за по-ефективното адресиране на междусекторните проблеми посредством прилагането на интегриран и многостранен подход и насърчаването на междусекторното сътрудничество. Прилагането на този подход ще подпомогне постигането на реалните български стратегически приоритети, а оттук и гарантирането на устойчиво развитие в дългосрочен план.

 

* Авторите са преподаватели в УНСС

{backbutton}

Поръчай онлайн бр.1 2025