20
Вт, Окт
5 New Articles

Eвропейската криза и новият модел за развитие на Испания

брой 1 2014
Typography

Европейската криза продължава вече шеста година. Това е рекорд по продължителност на финансово-икономическите и социално-политически сътресения на европейския континент в периода след Втората световна война.

Проявите на кризата са многообразни. От една страна, тя оказа негативно влияние върху обществените процеси. Редица държави (най-вече по периферията на Европа) преживяха осезаемо свиване на пазарите си и навлязоха в период на тежки социални изпитания, сблъскаха се с нови вътрешнополитически предизвикателства, а позициите им в глобалната икономика бяха силно ерозирани. От друга стана е налице ускоряване на структурните преобразувания, които, на границата на ХХ и ХХІ век, едва бяха започнали да назряват в повечето страни, но днес придобиват съвсем ясни очертания, трансформирайки икономическите и социално-политически системи на европейските държави.

Всичко това с пълна сила важи за Испания, която бе засегната особено силно от европейската криза. Тя принуди управляващите и бизнесът да формулират нов модел на развитие, спешно приспособявайки националните структури към сериозно променилите се европейски и световни реалности.

Европейската криза в профил и анфас

За повечето държави-членки на ЕС началото на миналата 2013 се характеризираше с поредното влошаване на основните им макроикономически показатели (таблица 1). Така първото тримесечие бе белязано от, макар и неголям, спад на сумарния БВП на 27-те страни, в сравнение с предходното тримесечие. В редица дъпржави, включително Франция, Италия, Испания, Холандия, Португалия и Чехия, спадът на производството беше доста осезаем (до 1,3% от БВП). В сравнение със същия период на 2012, в 23 страни-членки на ЕС беше фиксиран ръст на държавния дълг, при това в 11 от тях обемът на суверенния дълг надхвърли 80% от БВП, а в пет (Белгия, Ирландия, Гърция, Италия и Португалия) този показател надхвърли 100%. В 19 от 27-те страни-членки беше отбелязан ръст на безработицата, достигнала безпрецедентни размери в Гърция и Испания - 26,6% и 26,5%, съответно. Особено потискащи са данните за безработицата сред младите хора: като цяло в ЕС тя е 23,3%, а в Словакия - 35%, Италия - 37%, Португалия - 39%, Испания - 55%, Гърция - 58% (1).

 

Таблица 1. Икономически и социални показатели на държавите от ЕС

Държави

Промени на БВП, %

Бюджетен дефицит (профицит), % БВП

Държавен дълг, % БВП

Безработица, %

I трим. 2012

I трим. 2013

I трим.

2012

I трим.

2013

I трим. 2012

I трим. 2013

I трим. 2012

I трим. 2013

ЕС-27

0,0

-0,1

-5,0

-4,3

83,4

85,9

10,2

10,9

Еврозона

0,0

-0,3

-5,3

-4,9

88,2

92,2

10,9

12,1

Белгия

0,3

0,0

-7,6

-8,9

101,8

104,5

7,1

8,3

България

0,0

0,1

-2,0

1,3

16,7

18,0

12,0

12,8

Чехия

-0,8

-1,3

-4,3

-4,1

43,9

47,8

6,8

7,2

Дания

0,4

0,0

-2,5

-1,6

45,1

44,7

7,5

7,1

Германия

0,5

0,1

-

-

81,6

81,2

5,6

5,4

Естония

0,3

-1,0

-4,1

-3,5

6,6

10,0

10,9

9,3

Ирландия

-1,1

-0,6

-9,9

-13,6

108,5

125,1

14,8

13,7

Гърция

-

-

-9,9

-17,6

132,3

160,5

21,7

26,6

Испания

-0,3

-0,5

-5,6

-4,9

72,1

88,2

23,8

26,5

Франция

0,0

-0,2

-

-

89,2

91,9

10,0

10,8

Италия

-0,8

-0,6

-8,0

-7,3

123,3

130,3

10,0

11,9

Кипър

-0,4

-1,4

-3,5

0,6

74,6

86,9

10,0

14,8

Латвия

1,1

1,4

2,0

3,4

44,6

39,1

15,3

12,4

Литва

0,3

1,3

-6,1

-6,6

42,7

40,8

13,6

12,5

Люксембург

-1,5

-1,6

-3,5

-8,2

20,9

22,4

5,2

5,4

Унгария

-1,2

0,7

-4,3

-4,2

79,0

82,4

11,0

11,1

Малта

-0,1

0,0

-5,5

6,2

75,0

75,4

6,0

6,3

Холандия

0,3

-0,4

-1,6

3,1

66,8

72,0

5,0

6,2

Австрия

0,3

0,0

-7,6

-2,4

73,5

74,2

4,1

4,9

Полша

0,8

0,1

-0,5

-1,6

56,1

57,3

9,9

10,6

Португалия

-0,1

-0,4

-7,9

-10,6

111,6

127,2

14,8

17,6

Румъния

-0,1

0,6

-1,9

-1,4

36,3

38,6

7,2

7,1

Словения

0,2

-0,7

-5,7

-10,4

47,7

54,5

8,2

10,6

Словакия

0,7

0,2

-5,8

-3,2

46,4

54,9

13,7

14,2

Финландия

0,8

0,3

-0,8

-2,2

48,7

54,9

7,5

8,1

Швеция

0,9

0,6

0,6

-0,9

37,2

39,4

7,5

8,2

Великобритания

-0,3

0,3

-6,1

-3,1

86,4

88,2

8,2

7,8

Източник: Basic figures on the EU. Autumn 2012, 2013 editions. – http://ec.europa.eu/eurostat

В ключови елементи на европейската криза се превърнаха системните забавяния  в ЕС, които в пълна степен се проявиха през последните години в условията на световната и европейска турбулентност. Изкуствените източници на растежа във финансовата сфера, откъснала се от реалния стопански сектор (както посочва носителят на Нобелова награда Джоузеф Стиглиц, става дума за своеобразна "финансова алхимия") в годините на кризата бързо пресъхнаха, демонстрирайки цялата неустойчивост на основата, върху която се градеше външно внушителната архитектура на съвременната европейска икономика. До голяма степен се изчерпа и утвърдилият се в Европа социокултурен модел - масово потребление, основаващо се на достъпните кредити и вкоренилият се у значителна част от населението (особено в държавите от европейската периферия) навик да живее не според възможностите си. С всяка изминала година на европейската социална държава става все по-трудно да поддържа жизнените стандарти на необходимото ниво.

В условията на кризата започна особено остро да се усеща сблъсъкът на ЕС с реалната глобална конкуренция - при това не само търговско-икономическата, но и ценностната. Водещите държави от развиващия се свят все по-решително отхвърлят догмите на Вашингтонския консенсус, на които се крепеше макроикономическата политика на Запада, и все по-активно лансират собствени модели за стопанско и социално-политическо развитие. В резултат, ЕС преживява своеобразно "геополитическо свиване": т.е. намаляват ареалът на доминацията му на международната сцена и степента, в която може да въздейства върху останалите региони. Друг проблем, който все по-малко може да бъде контролиран от Съюза, е мощното ускоряване (и усложняване) на глобалните процеси, които Брюксел просто не съумява да догони и затова е принуден да действа реактивно, отговаряйки с очевидно закъснение на възникващите предизвикателства.

През април-юни 2013, след шест тримесечия на устойчива рецесия, сумарният БВП на 17-те държави от еврозоната нарасна с 0,3%, в сравнение с предходния тримесечен период. Локомотиви на този растеж бяха лидерите на ЕС Германия и Франция (2). Този доста скромен положителен резултат, породи в европейските столици канонада от оптимистични официални изявления за очертаващо се връщане към траекторията на икономическия подем. В същото време обаче, непредубеденият анализ сочи, че кризата в ЕС (както и в световната икономика, като цяло) съвсем не е приключила. В най-добрия случай може да се говори за отслабването и. Много финансови, макроикономически и социални показатели продължават да пораждат тревога, а по редица позиции дори се влошават. Така например, през второто тримесечие на 2013 в девет държави от ЕС беше фиксиран спад на БВП (включително в такива големи страни, като Италия, Испания, Холандия и Швеция) (3). Балансът на Европейската централна банка (ЕЦБ) се понижи с 25%, в сравнение със септември 2012, което означава съществено съкращаване на обема на ликвидността в европейската финансова система. При това в момента капиталовата обезпеченост (и, следователно, устойчивостта на банковата система) на ЕС е опасно ниска, тъй като активите на осемте най-големи банки на еврозоната надхвърля реалния им собствен капитал цели 38 пъти, макар че според приетото от ЕС през 2011 решение този показател не бива да е по-висок от 11 (4).

Не се очертава и осезаемо смекчаване на дълговата криза, генерираща остри бюджетни проблеми в мнозинството европейски държави. Обемът на суверенната задлъжнялост бавно, но сигурно нараства, достигайки през 2012 87,3% от съвкупния БВП на държавите от еврозоната, а през 2013 - вече 90,7% (5). Съответно, нарастват и плащанията по обслужването на дълга, което в редица случаи принуждава правителствата да ограничават драстично другите бюджетни разходи, някои от които са жизненоважни.

Социалната ситуация остава сложна и напрегната. Така, броят на безработните продължава да расте, достигайки в държавите от еврозоната общо 19,2 млн. души (12% от икономически активното население) през август 2013 (6). На този фон опитите на председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, на други висши чиновници в Брюксел и на шефа на ЕЦБ Марио Драги да внушат оптимизъм на европейците не изглеждат особено убедителни.

Според повечето европейски лидери, сред основните инструменти за укрепване на глобалните позици на ЕС е създаването, съвместно със САЩ, на т.нар. Трансатлантическа зона за свободна търговия (ТАFTA). Както е известно, първият тур на преговорите по този въпрос беше през юли 2013 във Вашингтон. Участниците в тях разчитат да подпишат заключителния документ до края на 2014, макар мнозина експерти да изпитват обосновани съмнения, доколко реалистичен е този срок. Основният проблем е, че ЕС и САЩ не само са най-близки стратегически съюзници, но и най-големите търговско-икономически конкуренти, между които тече напрегната и често безкомпромисна битка на световните пазари за стоки и услуги и които в редица случаи заемат диаметрално противоположни позиции. Сред най-острите спорни въпроси, в частност, са международната търговия със селскостопанска продукция и авиационна техника, както и прилагането на нормите, регулиращи спазването на авторските права и интелектуалната собственост. Освен това, водещите европейски корпорации разчитат да получат по-широк достъп до мултимилиардния американски пазар за държавни поръчки (включително в сферата на отбраната), което, напълно разбираемо, поражда силната съпротива на отвъдокеанския бизнес. Тоест, процесът на формиране на пълноценна TAFTA, който се диктува от стремежа на държавите-членки на ЕС да повишат конкурентоспособноста на националните си икономики и да разширят пласментните си пазари, няма да е никак лесен.

Впрочем, налице са и други обстоятелства, ограничаващи възможния положителен ефект от формирането на TAFTA. Нещата опират до това, че сегашното средно ниво на митническите и тарифни бариери в САЩ и ЕС не е високо. По данни на СТО, в САЩ то се равнява на 2,1%, а в ЕС - на 2,8%. За сравнение, същият показател в Китай е 4,6%, в Индия - 7,2%, в Русия - 9,5%, в Бразилия - 10,2% и т.н. (7). Ето защо по-нататъшното понижаване на митническите бариери в рамките на новата зона за свободна търговия едва ли ще промени сериозно положението на държавите-членки на ЕС на световните пазари. Опитът да бъда отслабени ефектите на кризата чрез активизирането и разширяването на външните търговско-икономически връзки е само палиативна мярка. На преден план в стратегията на ЕС следва да бъде поставено търсенето на нови вътрешни източници и генератори на икономически растеж.

Всички тези тенденции, касаещи държавите-членки на ЕС, като цяло, се проявяват най-отчетливо в Испания.

Испания: точките на растежа

Испания, в която не бяха проведени необходимите структурни реформи, се оказа едно от най-слабите звена на финансово-икономическата вериги на ЕС (8). Убедително доказателство за това е негативната динамика на основните макроикономически показатели (таблица 2). Страната беше поразена от стагнация на търсенето и предлагането, рязко намаляха брутните инвестиции, запазва се големият бюджетен дефицит, интензивно нараства държавният дълг, безработицата достигна астрономически показатели и т.н. Доскоро високият международен имидж на страната беше ерозиран, а позициите на Испания на световната сцена съществено отслабнаха.

 

Таблица 2. Динамика на макроикономическите показатели на Испания (в % по отношение на предходната година)

Показател

2004-08

2009

2010

2011

2012

2013

2014

БВП

3,1

-3,7

-0,3

0,4

-1,4

-1,5

0,9

Вътрешно търсене

3,7

-6,6

-0,8

-1,8

-3,9

-4,0

-0,4

Брутни инвестиции

3,7

-18,0

-6,2

-5,3

-9,1

-7,4

-1,1

Инфлация

3,4

-0,2

2,0

3,1

2,4

1,5

0,8

Безработица

9,6

18,0

20,1

21,7

25,0

27,0

26,4

Държавен дълг, % БВП

40,2

53,9

61,5

69,3

84,2

91,3

96,8

Бюджетен дефицит, % БВП

4,5 (2008 г.)

11,2

9,7

9,4

10,6

6,5

7,0

Износ

3,8

-10,0

11,3

7,6

3,1

4,1

5,7

Внос

5,9

-17,2

9,2

-0,9

-5,0

-4,0

2,0

Бележки: 2004-08 – средногодишен показател; безработицата е дадена в % от икономически активното население; данните за държавия дълг, износа и вноса в графата 2004-08 са за 2008; данните на 2013 и 2014 се базират на прогнозите на ЕС.

Източник: European Economic Forecast. Winter, Spring 2013. – http://ec.europa.eu/

 

На този неблагоприятен фон настъпиха сериозни промени в обществените настроения, в оценките на населението за текущото състояние и перспективите за еволюция на испанската нация. Много неща, които доскоро изглеждаха непоклатими, днес се възприемат по съвършено различен начин. В резултат от това, в страната постояно се провеждат масови протестни действия, участниците в които поставят под въпрос съществуването на много национални институции. В най-развития икономически испански регион - Каталония - нараснаха сепаратистките настроения, чиито мащаби засенчиха аналогичните действия в Страната на баските и вече реално застрашават териториалната цялост на испанската държава.

Остротата на финансовите, социално-икономическите и политическите проблеми, пред които е изправена днес испанската нация, съвсем не променя факта, че страната разполага с огромно натрупано богатство, значителен икономически потенциал и достатъчно широки възможности за модернизация на производствените си структури и преодоляване на кризисните явления. Задачата е целенасочено, умело и ефективно да се осъществи оздравяване на националната икономика, да се укрепят вече съществуващите и да се създадат допълнителни точки на растеж, способни да се превърнат в катализатори на нов икономически подем.

За какво по-конкретно става дума? На първо място, Испания е сред най-големите икономики в еврозоната, чиито БВП надхвърля 1 трилион евро. Тя е голям потребителски пазар с 47 млн. жители и 57 млн. чужди туристи, които всяка година посещават страната (в този смисъл Испания представлява туристическа свръхдържава, тъй като е на първо място в света в мащабите на осъществявания в нея международен туризъм). Испанският език е официален в 22 държави, в които живеят над 500 млн. души. Освен това, той е роден за десетки милиони граждани на САЩ, чиито дял в населението на най-богатата световна държава непрекъснато нараства, което има значителни икономически и политически последици.

Испания е сред първите десет държави в света по ниво на развитие на инфраструктурата, притежава най-дългата в Европа мрежа от скоростни магистрали (над 14 хил. км) и е лидер в експлатацията на скоростни железопътни магистрали. Страната е третия по значение пазар на граждански самолетни превози на Стария континент (около 154 млн. пътници годишно) и е на четвърто място в ЕС по обем на морски товарни превози (над 376 млн. тона годишно) (9). Тя е важен транспортно-логистичен възел, свързващ Европа с пазарите на Северна Африка и Латинска Америка.

В локомотиви на испанската икономика се превърнаха най-големите компании и предприятия в сферите на строителството, транспортната инфраструктура, възобновяемите енергийни източници, производството на автомобили и самолети, хранителната и текстилната индустрия, телекомуникациите, туризма, инженеринговите услуги и финансите. Показателно е, че седем от десетте водещи световни корпорации в сферата на инфраструктурата са испански. Испанската компания Inditex е глобален лидер в сферата на производството и продажбата на модни облекла и аксесоари. Две испански банки и две застрахователни фирми пък са част от глобалния финансов елит (така например, германският филиал на банката Santander - Santander Consumer Bank, през 2013 беше избран за "най-доброто предприятие на годината" в Германия за пети пореден път). Силни позиции на телекомуникационните пазари в десетки държави в света притежава и уверено удържа друга испанска компания Telefonica (10).

Испания е в първата десетка на най-големите износители на капитали. Обемът на натрупаните преки инвестиции в чужбина надхвърля 500 млрд. евро, или около 50% от националния БВП. От друга страна, Испания продължава да е привлекателна за чуждестранните инвеститори. През 2006-2010 преките чужди инвестиции в испанската икономика бяха средно 35 млрд. евро годишно (11). По-важното обаче не са толкова техните обеми, колкото фактът, че чуждите компании често са носители на челни технологии и играят важна роля за модернизацията и технологичното усъвършенстване на испанската икономика. Примерите за това са много. Така, именно в отраслите, където чуждите ТНК са си извоювали най-стабилни позиции (автомобилостроенето, фармацевтичната и химическата индустрии и т.н.), се наблюдава най-високо участие на предприятията в иновационна дейност. Ако средно за испанската икономика делът на компаниите, инвестиращи в научно-изследавателска и опитно-конструкторска дейност, е 20%, в производството на транспортни средства и в химическата индустрия то достига 60%, а в химическата - 75% (12).

Въпреки тези (както и много други) положителни примери обаче, икономиката на Испания, като цяло, отстъпва на водещите държави от ЕС (Германия, Франция, Великобритания, Холандия, Швеция), да не говорим за САЩ и Япония, по своята производствена структура и научно-технологичното си раввище. Сред особеностите на нейната икономика е прекалено голямата зависимост от външните доставки на енергоносители. Делът на вноса в потреблението им достига 75%, което е твърде тежко бреме за външнотърговския баланс и прави националния енергиен сектор изключително уязвим. Според редица експерти, изход от тази ситуация може да стане както интензивното развитие на алтернативната енергетика (вятърна, слънчева и т.н.), така и разработването на наличните находища на шистов газ (13).

Друга много важна особеност, понижаваща международната конкурентоспособност на испанската икономика, е техническо-технологичната и нееднородност, т.е. наред с високотехнологичните сектори съществуват и сравнително изостанали отрасли и отделни предприятия, дърпащи назад цялата икономика. За да успее да преодолее породените от кризата проблеми, Испания ще трябва да осъществи комплексна модернизация и иноватизация на националната икономика, структурна трансформация на целия си стопански механизъм и приоритетно развитие на наукоемките и високотехнологични отрасли, чиято продукция и услуги могат да се реализират на глобалните пазари.

Доколко обаче сегашното правителство начело с водача на Народната партия Мариано Рахой е готово да реализира мащабни структурни и институционални реформи? Какви конкретни решения и мерки предприема Мадрид за излизането от кризата и преодоляването на тежките последици от нея? Доколко реален е сценарият за модернизацията на производствения потенциал и прехвърлянето на испанската икономика на иновационни релси? Частичен отговор на тези и на други съдбоносни въпроси дават редица правителствени решения в икономическа сфера.

Антикризисната стратегия на Мадрид

До голяма степен поради натиска на ЕС, сред водещите мерки в антикризисната политика на Мадрид бяха поставени намаляването на бюджетния дефицит и консолидацията на държавните финанси чрез радикално съкращаване на разходите и повишаване на данъчните приходи. Много сериозно бяха орязани практически всички пера в бюджета, включително онези, от които зависи ускоряването на научно-техническия прогрес и модернизацията на икономиката. Официалните данни на испанското правителство сочат, че през 2009-2013 делът на държавните разходи в БВП на страната е паднал от 46,3% до 39,9% (т.е. с около 64 млрд. евро) (14), което значително надхвърля средния спад на този показател в държавите от еврозоната.

Радикалното съкращаване на държавните разходи засегна социалния сектор (образование, здравеопазване) и се съпровождаше със значително повишаване на данъците и на първо място на ДДС, който беше увеличен от 1 септември 2012 от 18% до 21%. Това решение, което пряко засегна сферата на потреблението и материалните интереси на най-широки слоеве на населението, беше прието като "данъчно задушаване" на стотици хиляди производители на стоки и услуги, ориентирани предимно към вътрешния пазар.

В същата посока бяха и резултатите от структурните трансформация. Става дума, на първо място, за реформата в трудовите отношения, прокарана от правителството през февруари 2012. Тогава управляващите твърдяха, че промените в трудовото законодателство ще направят пазара на труда "по-гъвкав" и ще спрат ръста на безработицата. Основен резултат от тях обаче се оказа същественото (до 23%) понижаване на разходите на работодателите при уволненията на техните служители. Правителството на Рахой се опита да реши задачата за повишаване конкурентоспособността на испанската икономика чрез понижаване на производствените разходи и най-вече за сметка на рязкото ограничаване ръста на заплатите. Така, през 2012 средната заплата в страната намаля с 3,6%, достигайки 1946 евро (2598 евро, отчитайки задължителните социални плащания), което бе най-голямото и съкращаване за последните 17 години (15).

С приоритетно значение се ползваше нормализацията на функционирането на банковия сектор, оказал се в изключително сложна ситуация: през годините на кризата обемът на "токсичните активи" на банките достигна 189 млрд. евро, а акциите на испанските банки на борсата загубиха 60 млрд. евро от стойността си, от което пострадаха близо пет милиона акционери (16). Правителството оказа мащабна държава подкрепа (кредити, покупка на активи и т.н.) на финансовите институции, като обемът и надхвърли 200 млрд. евро, и осъществи реформа, целяща да гарантира устойчивостта и платежоспособността на банките, да облекчи достъпа им на международните парични пазари и да възстанови кредитните потоци към реалния сектор на икономиката. Преструктурирането на банковия сектор, което позволи санирането на част от проблемните институции, беше осъществено чрез тяхното сливане и поглъщане и имаше безпрецедентен за европейските страни мащаби. Достатъчно е да посочим, че през 2009-2012 броят на кредитните институции (без да броим филиалите на чуждестранните банки и т.нар. кредитни кооперативи) намаля от 50 до 14 (17). В хода на реформата значително беше съкратен броят на оперативните поделения на въпросните институции, а около 50 хиляди души, заети в сектора, останаха без работа.

В контекста на действащия антикризисен модел, излизането на страната от кризата, както изглежда ще се проточи, защото възстановяването на вътрешните пазари става изключително бавно и болезнено.С други думи, преодоляването на рецесията с опора само на вътрешните ресурси, ми се струва малко вероятно. Невъзможността да се излезе от кризата чрез увеличаването на вътрешното търсене и предлагане, принуди испанската бизнес-общност, без да чака резултатите от антикризисните мерки на властите, да укрепи външните си връзки. Компаниите и банките компенсираха провалите на вътрешния пазар, разширявайки трансграничните си операции. В частност, въпреки спада на търсенето в Испания, глобалните продажба на текстилния гигант Inditex нараснаха с 16% през 2012, достигайки почти 16 млрд. евро, а печалбата му се увеличи с 22% (до 2,4 млрд. евро). През 2012 броят на търговските точки на компанията надхвърли 6 000, а през миналата 2013 нарасна с още почти 500 (18). Никога досега испанският бизнес не е демонстрирал толкова агресивно поведение на международните пазари (в много отрасли и на всички континенти) (19). Благодарение на това, през 2012 беше постигнат рекорден износ на стоки - за 222,6 млрд. евро, което доведе до значително съкращаване на отрицателното външнотърговско салдо на страната: от 100 млрд. евро, през 2007, до 30 млрд., през 2012 (20). Според експертите на банката Morgan Stanley, залогът върху развитието на износа може в перспектива да "превърне Испания в новата Германия" (21).

Пътната карта на новия модел на развитие

В известен смисъл, икономическите и финансови задачи, пред които е изправена днес Испания, излизат извън рамките на чисто стопанската активност. Системната криза навлиза в решаващия си стадий, когато започват да се очертават основните направления на по-нататъшното развитие и контурите на обновения социално-икономически модел и се формират бъдещите неционални реалности. Оказвайки шоково въздействие върху стопанската динамика, кризата, едновременно с това, може да предостави и шанс за възраждане, т.е. да даде тласък към позитивни структурни промени. Има достатъчно основания да се твърди, че в момента Испания се намира в период на преход от един модел на социално-икономическо развитие към друг. Логиката сочи, че стартиралият процес на трансформации трябва да изведе страната до качествено ново състояние: с други параметри на икономическия растеж, конкурентоспособна индустрия, модерен високоразвит сектор на услугите, банки, които са в състояние да обезпечат с кредити реалната икономика, с по-гъвкава политическа система и реформирано държавно-териториално устройство.

Акцентирайки върху понижаването (с всички средства) на бюджетния дефицит, правителството на Мариано Рахой се въздържа от ясното дефиниране на дългосрочни икономически цели, ограничавайки се с общи декларации. По този начин управляващата Народна партия се опитва да спечели допълнително политическо време и да запази възможностите си за тактически маньоври. В същото време, въз основа на анализа на реалните антикризисни действия на Мадрид, можем да очертаем основните точки на предлаганата на испанското общество концепция за развитие и да добием представа за най-вероятната "пътна карта" за излизане от кризата.

Анализирайки натрупалите се финансово-икономически проблеми, испанските управляващи конструират следната система от приоритети пред страната:

- стабилизиране на бюджетно финансовата ситуация и, на тази основа, възстановяване на, до голяма степен изгубеното, доверие на международните кредитори и инвеститори;

- ограничаване на социалната отговорност на държавата чрез съкращаване на субсидиите и привилегиите и разширяване сферата на платените услуги;

- подпомагане процеса на интернационализация на испанския бизнес, включително на малките и средни предприятия;

- активно участие на националния бизнес в битката за нови външни пазари.

Основната теза на сегашните власти в Мадрид, която се споделя и от мнозина международни експерти, се свежда до това, че преодоляването на икономическата рецесия е възможно само по пътя на по-нататъшното ограничаване на производствените разходи и, на първо място, заплатите, както и на социалните разходи (22). В това правителството вижда начин за повишаване производителността на труда и международната конкурентоспособност на испанската икономика. Повечето прогнози са за запазване на тази тенденция и в краткосрочна перспектива (таблица 3).

 

Таблица 3. Показатели за конкурентоспособността на испанската икономика (в % към предходната година)

Показател

2004-08

2009

2010

2011

2012

2013

2014

Производителност на труда

0,5

2,9

2,0

2,2

3,2

1,7

0,8

Стойност на работната ръка

3,8

1,5

-2,0

-1,4

-3,4

-0,6

-0,8

Стойност на работната ръка по отношение на другите развити държави

1,9

1,4

-2,4

-2,4

-3,5

-2,2

-1,8

Бележка: 2004-2008 – средногодишен показател; данните за 2013 и 2014 – са прогноза на Евростат.

Източник:European Economic Forecast. Winter, Spring 2013. – http://ec.europa.eu/

На микроикономическо (корпоративно) ниво се залага основно на местния транснационален бизнес, който и по време на кризата потвърди способността си успешно да се конкурира на глобалните инвестиционни и търговски пазари и в много случаи укрепи позициите си в системата на глобалните икономически връзки. Интересен и показателен факт е, че според данни на ОИСР, най-големите испански компании демонстрират с 10% по висока производителност на труда от германските предприятия и с 20% - от британските (23). Представителите на едрия бизнес, обединени в Съвета на предприемачите за конкурентоспособност (СПК), гледат с оптимизъм към бъдещето и смятат, че испанската икономика вече е стигнала дъното, преминала е преломната точка и сега постепенно излиза от кризата. Както отбелязва президентът на Telefonica Сесар Алиерта, онези, които оценяват песимистично днешната ситуация, "не виждат гората зад отделните дървета" и не забелязват съществуващите положителни промени. Според него, испанците са си взели поуки от кризата и страната отново става привлекателна за бизнеса (24).

Мнението му се споделя и от Игнасио Санчес Галан - президент на една от водещите световни електроенергийни корпорации Iberdrola. В изказването си на провелото се през април 2013 в Лондон "Road Show", организирано от СПК с цел привличане на чуждестранни инвестиции в испанската икономика, той акцентира върху първите положителни резултати от проведените структурни реформи (най-вече в банковия сектор и в трудовите взаимоотношения), които са поставили началото на преформатирането на производствения профил на испанската икономика: понижаване дела на строителния отрасъл за сметка на най-технологичните, конкурентоспособни и ориентирани към износа индустриални предприятия. Според него, запазването на тази принципно важна тенденция може да доведе до това 2014 да стане първата година на новия стопански подем в страната (25).

Оптимизмът, демонстриран от водещите фигури в испанския бизнес, привлича вниманието към позитивните тенденции, които, макар и много трудно, вече си пробиват път.

В тази връзка, възниква въпросът за характера на икономическия растеж, който заменя сегашната парадигма на стопанско развитие. Известният испански икономист Рамон Касилда Бехар смята, че бъдещият икономически модел следва да се опира на ефективното публично-частно партньорство и да притежава многопластова структура, предполагаща наличието на тясна корпоративна и технико-технологична обвързаност на малкия, средния и едрия бизнес. Траекториите на тяхното развитие трябва да се намират не в "паралелни светове", както беше в периода преди кризата, а максимално да съвпадат, така че и трите сектора на националната бизнес-общност да могат активно и широко да си взаимодействат. Целта е да се гарантира органичното единство между основните елементи на националната икономика и да се създадат необходимите условия за промяна на производствената парадигма (26).

Засега усилията на правителството за осъществяването на антикризисните мерки все още не са достатъчно тясно обвързани със задачите на дългосрочния икономически растеж, осъществяван на нова структурно-технологична основа. Сред главните причини за това е недостигът на инвестиционни ресурси за целите на развитието поради твърдо следваната ориентация към съкращаване на държавните разходи (т.нар. "бюджетен аскетизъм"), което ограничава възможността едновременно да се гарантира социално-икономическата стабилност и да се осъществи комплексна модернизация на иновационна основа. В тези условия, в своеобразен компенсационен механизъм се превръща външната активност на частния бизнес и най-вече на испанските ТНК, чиито пример се опитват да следват и малките и средни предприятия, които не проявяваха особен интерес към чуждестранните пазари в периода преди кризата.

Очевидно е обаче, че радикалното преодоляване на последиците от кризата е невъзможно без същественото разширяване на вътрешния пазар. Сама по себе си, политиката на сурови икономии не решава проблема с възстановяването на икономическия растеж и излизането от кризата. Необходими са стимулиращи мерки от страна на държавата, както и мащабни държавни инвестиции, без които сериозната активизация на бизнес активността изглежда изключително трудно постижима. Тоест, като никога досега, Испания се нуждае от разумен баланс между външните и вътрешните аспекти на антикризисната политика.

"Вибриращата" финансово-икономическа система на ЕС породи цял комплекс от сложни проблеми. През годините на кризата образът на обединена, просперираща и привлекателна Европа значително избледня, а постигнатото в периода преди началото и жизнено равнище ще остане само приятен спомен за много милиони европейци. Съюзът е изправен пред болезнени структурни реформи, които ще се проточат с години, изостряща се битка за място под слънцето и остра конкуренция с новите световни играчи на глобалните пазари.

 

Бележки:

1. Вasic figures on the EU. Autumn 2013 edition. http://eu.europa.eu/eurostat

2. Gross Domestic Product. – http://epp.eurostat.ec.europa.eu/

3. По данни на Испанската банка, БВП на стрната е демонстрирал ръст от 0,1% през третото тримесечие на 2013, което беше прието от управляващите като голям успех. – http://www.bde.es/

4. European Central Bank. – http://www.ecb.europa.eu/

5. Ibidem.

6. Ibidem.

7. World Tariff Profiles 2012. – http://www.wto.org/

8. По-подробно за това, виж: Яковлев П. Кризис на юге Европы: Испания и Португалия в тисках жесткой экономии (13.06.2012); Яковлев П. Пять измерений испанского кризиса (01.04.2013).

9. Gobierno de España. Estrategia española de política económica. Balance y reformas estructurales para el próximo semestre. 27 de septiembre de 2012. P. 13.

10. Ibid. P. 15.

11. Ibid. P. 16.

12. Tecnología e Innovación en España. Informe Cotec 2011. Madrid, 2011, p. 152.

13. Reservas ocultas. – El País, 18.03.2013.

14. Gobierno de España. Estrategia española de política económica. Balance y reformas estructurales para el próximo semestre. 27 de septiembre de 2012. P. 26, 30.

15. El País, 15.03.2013.

16. Asociación Española de Banca. – http://www.aebanca.es/

17. Gobierno de España. Estrategia española de política económica. Balance y reformas estructurales para el próximo semestre. 27 de septiembre de 2012. P. 10, 39.

18. Cinco Días, 13.03.2013.

19. По-подробно, виж: Ramón Casilda Béjar. Multinacionales españolas en un mundo global y multipolar. Madrid, 2011.

20. Comercio Exterior en enero-diciembre de 2012. – http://www.lamoncloa.gob.es/

21. El País, 12.02.2013.

22. Cinco Días, 13.03.2013.

23. Derribando tópicos. – http://marcaespana.es/

24. Amanda Mars. Los grandes empresarios creen que la crisis ya ha tocado fondo en España. – El País, 19.03.2013.

25. Presidente de Iberdrola subraya el auge de la confianza en España. – América Economía, 4.04.2012.

26. Ramón Casilda Béjar. España más alla de la crisis. – El País, 24.03.2013.

* Авторът е ръководител на Центъра за иберийски изследвания в Института за Латинска Америка към Руската акадения на науките

{backbutton}

Поръчай онлайн бр.5 2020

списание Геополитика бр.5 2020 - Поръчай онлайн