Информационните войни срещу нацията

брой 5 2013
Typography

Характерна за началото на ХХІ век стана появата на нов вид войни, победата в които се постига не чрез унищожаването на въоръжените сили и икономиката на противника, а въздействайки върху морално-психическото му състояние.

Ако се придържаме към класификацията на войните, от гледна точка на смяната на обществените формации и използваните технологии, в момента навлизаме в епохата на войните от седмо поколение, които са информационно-мрежови и са резултат от следните фактори: развитието на средствата на изчислителната техника и комуникациите, довело до мощен ръст на ролята на информацията в обществения живот, като ефективността на влиянието и надхвърля тази на много материални ресурси; успехите на психологията в изучаването на човешкото поведение и управлението на тяхната мотивация, които позволяват да се оказва определено въздействие върху големи групи от хора; създаването на несмъртоносни средства за въздействие, заменили традиционните видове оръжия.

Скрита, но ефективна заплаха

В наше време воденето на традиционния тип война срещу държава, притежаваща ядрено оръжие, е изключително опасно. Затова съвременните "политически технолози", обслужващи интересите на управляващите западни елити, се стремят да изместят острието на агресията от материалното в информационното пространство. На първо място, работи се за преориентацията или ерозията и ликвидирането на традиционните ценности на нацията, така че евентуална информационна атака отвън да се възприеме от съответното общество като отговаряща на стремежа му за прогрес. Тоест, в масовото съзнание, външната агресия се реализира под формата на цивилизационна трансформация на едно изостанало общество в друго, намиращо се на по-висока степен на развитие.

Технологиите на мрежовите войни бяха достатъчно добре отработени още по време на студената война, като форми за тотален разгром на геополитическия противник. В основата на информационно-мрежовата война е ерозията и последващото разрушаване на фундаменталните характеристики на нацията, осъществявани предимно в неявна форма. В зависимост от конкретните задачи за въздействие върху противника, в приоритетен обект на агресията може да се превърне една или друга сфера на неговия обществен живот.

Цел на информационно-мрежовата война е присвояването на по-голямата част от стратегически важните ресурси на съответната страна от геополитическия агресор. При това "прехвърлянето" на тези ресурси се осъществява от елита на държавата-жертва на агресия до голяма степен доброволно, тъй като се възприема от него не като "присвояване", а като възможност за развитие. Именно това поражда сложността при разпознаването на технологиите и методите на информационно-мрежовата война в сравнение с традиционната, както и липсата на своевременна и адекватна реакция на действията на агресора, доколкото жертвата му не разполага с никакви възможности за противодействие. При това, ако резултатите от "горещите" войни могат да бъдат оспорени и преразгледани след определен период от време (пример за което са Първата и Втората световни войни), резултатите от информационно-мрежовата война не подлежат на преразглеждане, поне докато агресорът не изгуби позициите си.

Признаците за осъществяване на нападение

Как обаче могат да бъдат изгубени тези позиции, в момента изглежда неясно. Сложността на проблема е, че фронтът на информационно-мрежовата война минава през менталното пространството на обществото, в което вече е осъществена замяната на фундаменталните ценности на нацията - жертва с психологическите постановки и митове на агресора. Масовото съзнание не е в състояние своевременно да осъзнае факта на имплантирането в него на "менталните вируси". На свой ред, политическият и културен елит, превърнал се в обект на информационно-мрежовата война, който не разполага с необходимата квалификация за да може да идентифицира информационната агресия и да организира адекватен отпор на информационния противник, е обречен на съкрушително геополитическо поражение.

На практика,  в информационно-мрежовата война се включват практически всички публични институции и, на първо място, медиите и религиозните организации, културните учреждения, неправителствените организации и финансираните от чужбина обществени движения. Дори научните работници, работещи с грантове от чужбина, внасят определен принос за ерозията на държавата. Всички те осъществяват т.нар. "разпределена атака", нанасяйки многобройни точкови разрушаващи удари по обществената система на съответната страна, обикновено под лозунгите за развитие на демокрацията и спазването на човешките права. Благодарение на съвременните политически технологии и натрупания опит във въздействието върху масовото съзнание, геноцидът срещу населението може да бъде осъществен и без използването на газови камери или масови разстрели. Достатъчно е да се създадат условия за спад на раждаемостта и ръст на смъртността.

Друга особеност на информационно-мрежовите войни е липсата на ясна йерархия в мрежовата структура на агресора. Това се обяснява с нейната хетерогенност, изразяваща се в значителната автономност, с която разполагат държавните и недържавни елементи на тази йерархия, където отсъстват ярко изразени вертикални връзки. Затова пък са налице множество хоризонтални, чието действие е нерегулярно. Липсата на йерархия и регулярност на взаимодействието не позволява достатъчно ясно да бъдат очертани съществуването и активността на подобна мрежова структура.

Движещите сили.

Ролята на "гориво" за въпросните мрежови структури изпълнява информацията, която циркулира в тях, а в ролята на своеобразни "детонатори" се изявяват онези, които контролират възловите точки на тази система - пример за това са сървърите на социалните мрежи Facebook и Twitter, контролирани от американските специални служби.

Както се посочва в анализ на британският Guardian, в САЩ се осъществява сериозна пропагандна активност, използваща Twitter, Facebook и други социални мрежи. Тя се ръководи от базата на американските военновъздушни сили "Макдил" в щата Флорида, където действат 50 оператори, всеки от които контролира по около десетима "агенти за влияние", регистрирани в различни държави по света и водещи информационна война по всички правила на политическите технологии с цел ерозия на противниковата държава. Според британските журналисти, стойността на програмата е 2,76 млн. долара, като в рамките и на всеки от активните участници в информационната война се гарантира достатъчно убедително прикритие и мерки за защита от разобличаването им. Според говорителя на Централното командване на американската армия (CENTCOM) Бил Спийкс, оказването на въздействие върху американската публика е абсолютно забранено от правилата на действие на тази система, като за целта в нея не се използва английски език. Информацията в рамките на системата се подава само на арабски, урду, пущу, фарси и някои други езици, според това, коя точно е целевата държава. Засичането и квалификацията на действията в рамките на информационната война е сред основните задачи на специалните служби на всяка държава, която се грижи за своята сигурност. Това е още по-важно тъй като, вследствие неявния характер на информационната агресия, тя не се възприема от обществото като непосредствена заплаха за съществуването на държавата. Тъкмо поради това, тежестта на разкриването на този тип заплахи пада върху експертната общност и специалните служби, които следва да запознаят с тях ръководството на съответната държава, така че то да може да предприеме адекватните мерки.

Сферите и методите на действие

Борбата се води в следните пространства:

- географското: с цел установяване на контрол над територията, с помощта на глобалните (включително и космически) информационни и разузнавателни системи се поощряват сепаратистките движения и различните форми на терористична активност на територията на противника, последният се ангажира в нискоинтензивни конфликти, или пък се организират масови вълнения и "цветни революции";

- икономическото: чрез натрапване на заробващи кредити на противника, налагане на ембарго, организиране на икономически санкции и провокации;

- идеологическото: чрез разпространение на откровени клевети, изкривяване на информацията, подмяна на понятията, имплантиране на ментални "вируси" и митологеми в съзнанието на населението на противниковата държава;

- мрежовото: чрез осъществяване на хакерски атаки и заразяване с различни компютърни вируси на изчислителните и комуникационни системи и бази данни.

Но, каквато и да е крайната цел на информационно-мрежовата война, най-близката и задача винаги е затрудняването на достъпа на населението до достоверна информация. Значението на този момент се обяснява с това, че оперативността и качеството на вземаните решения на всички нива пряко зависят от пълнотата и достоверността на предоставяната информация.

Сред основните методи на информационното противоборство са:

- укриването на критично важна информация за ситуацията в една или друга сфера;

- съзнателното поставяне на ценната информация в масива на т.нар. "информационен боклук", следвайки принципа "да скриеш листото в гората";

- подмяна на понятията или изкривяване на смисъла им;

- отвличане вниманието към незначителни събития;

- използване на понятия, които са модерни в обществото, но са лишени не само от ясно определение, но и от сериозна значимост;

- подаване на негативна информация, която се усвоява по-добре от аудиторията, отколкото позитивната;

- използване, като ключови аргументи, на фактори, лишени от реален смисъл, както и на некоректно осъществени социологически и маркетингови анализи;

- налагане на "табу" върху определени видове информация, въпреки тяхна общоизвестност, с цел да се избегне широката дискусия по критични за определени структури въпроси и теми;

- използване на откровени лъжи с цел да се избегне негативната реакция на населението и чуждестранната общественост;

- в арсенала на информационните войни съществуват и такива средства като "информационните бомби" или "информационните мини" - първите се използват като детонатор на лавинообразното задълбочаване на определени процеси в обществото, а вторите се залагат предварително и се задействат в хода на вече започналия процес с цел той да бъде доведен до логическия си край. Такива "информационни мини" са изтичанията на секретни сведения от официални държавни институции, или пък от такива сайтове като WikiLeaks.

Типичен пример за използване технологията на информационно-мрежовата война бяха бунтовете на народните маси в държавите от Близкия Изток. При това, ако в случая с Тунис и Египет тези технологии не се проявиха достатъчно ясно, в Либия станахме свидетели на "премиерата" на войните от седмо поколение. Либийската "революция" беше представена на екраните на световните електронни медии като своеобразен "симулатор" - т.е. цялото и развитие се задаваше от медиите, без каквото и да било съответствие с действителността, затова пък в пълно съответствие със сценария на западните "политически технолози".

Провокирани от информационните атаки, осъществявани от социалните мрежи Facebook и Twitter, да предприемат "революционни действия", арабските общества генерираха мощна революционна вълна в Близкия Изток. Експлозията на арабската "улица" демонстрира как социалните мрежи се оказаха "фитила" за взривоопасната атмосфера на региона. Практически във всички държави, въвлечени във водовъртежа на събитията, протестният "флашмоб" беше организиран чрез изпращането на съобщения за планирани митинги и протестни действия чрез социалните мрежи, електронната мощта и мобилните телефони. При това не бива да забравяме, че управляващите сървъри на глобалните електронни мрежи Facebook, Twitter, Hotmail, Yahoo и Gmail се намират в САЩ и се контролират от американските специални служби. Това позволява да бъде организирано изпращането на съобщения към предварително подбрана "клиентела" - т.е. към собствените агенти за влияние в държавите от Арабския изток, които по сигнал отвън организират в необходимото време и на необходимото място критична маса хора, използвайки за целта метода на т.нар. word of mouth marketing (т.е. маркетинг "от уста на уста").

Представителите на арабската "улица", мнозинството от които нищо не знаят за интернет и социалните мрежи, а често и въобще не разполагат с компютри и мобилни телефони, са готови да трошат витрини, да палят коли и да замерят полицаите с камъни, защото виждат в това възможност да си върнат на управляващите за бедността, на която са обречени от тях. На свой ред, службите за сигурност се оказват безсилни да се противопоставят на насилието, използващо качествено нова за тях форма на организация на протестното движение, моментално придобило лавинообразен и неуправляем характер. Оказа се, че е невъзможно да се предвиди началото на уличните безредици, както и източниците на разпространяване на подстрекателските съобщения, а прекъсването на достъпа до Интернет и мобилната връзка след началото на безредиците вече нищо не можеше да реши, защото процесът беше придобил характеристиките на горски пожар.

Социалната опора

Съвременният свят е взривоопасно наситен с хора, чиито вътрешен свят се намира в изключителна дисхармония. "Младите лумпени", както ги наричат социолозите, представляват декласирана маса с неясни социални корени, те са лишени от ясни нравствени понятия и политически ориентири. Активността на тези елементи в ежедневния живот варира от обичайната търговска треска до спекулациите на фондовия и валутния пазари. Задълбочаването на "революционната ситуация" води до нарастване на притежавания от тях антисистемен протестен заряд, развиващ се на фона на неосъществените им амбиции.

Такъв беше случаят със самозапалването на Моахамед Буазизи - младият тунизиец с висше образование, принуден да продава плодове на улична сергия. Този тип хора, които постоянно търсят мястото си в живота, много често се превръщат в своеобразни марионетки, попадайки под тоталното влияние на социалните мрежи, настроенията на тълпата или идеологията на различни радикални движения. И, ако са лишени от достатъчно устойчив морален ориентир, просто не можем да си представим какви мотиви могат да определят следващите им действия.

Осветяващите този тип събития медии, както и информацията за тях в социалните мрежи, допълнително нажежават ситуацията на масова психоза. За това съдействат и кадрите заснети с мобилни телефони неизвестно от кого и неизвестно къде, съобщенията за многобройни жертви на правителствените сили, които не се показват уж "по хуманни съображения", репортажите от уж завладени от бунтовниците градове, хаотична стрелба от зенитни картечници, която трябва да създаде атмосфера на "активни военни действия", останки от уж свалени правителствени самолети, бомбардирали бунтовниците, "преминаването" на страната на народа на приближени на един или друг "диктатор" или бягството на висши дипломати на режима в САЩ или Франция. Ако се вгледаме по-внимателно обаче, става ясно, че медиите разиграват виртуални войни, монтирани и ретуширани с помощта на компютърните технологии и след това пуснати във виртуалното пространство като своеобразна информационна основа за обосноваване на последващи санкции на Съвета за сигурност на ООН.

Ако Тунис и Египет станаха първите проби на отвъдокеанските "режисьори" на този псевдореволюционен спектакъл, Либия се оказа първата реална военна операция в рамките на глобалната информационно-мрежова война на Запада срещу неудобните му режими. Ако на Балканите, в Афганистан и Ирак, Вашингтон използва всички средства и методи за глобално преразпределяне на света, целящи смяната на лидерите в държавите, представляващи стратегически интерес за САЩ, в държавите от Близкия Изток Западът инициира идването на власт на лидери от ново поколение, които да заменят онези, получили навремето образованието си в СССР и държавите от комунистическия блок - технократи, учили на Запад и притежаващи "западен" манталитет, които трябва да укрепят американските позиции в региона, като в същото време изтласкат от т.нар. Голям Близък Изток Китай, ЕС и Русия. Това е типичен пример за реализация на информационно-мрежовата стратегия на "управлявания хаос", оказала се най-подходящият нов инструмент за

съхраняване на глобалното американско лидерство, при това с минимални финансови разходи (ако не броим тези от повишаване цените на петрола, но поне в момента те не безпокоят особено Вашингтон, който все още вярва в успеха на американската т.нар. "шистова революция").

 

* Авторът е държавен съветник първа степен на Руската Федерация

{backbutton}