Конфискацията на банковите депозити като глобална перспектива

брой 5 2013
Typography

Както е известно, през март 2013 в Кипър се случиха събития, които продължават да се коментират от икономическите експерти в целия свят. Същността им е конфискацията на част от банковите депозити на кипърските банки. В някои анализи се правят опити тази конфискация да се представи като извънредна мярка, т.е. изключение от правилата на банковото дело и пазарната икономика. Налице са обаче достатъчно основания за да смятаме, че съвсем скоро този тип конфискации ще се превърнат в ежедневие.

Конфискацията на депозитите като добре подготвен експеримент

Повечето медии коментираха събитията в Кипър като зле обмислена импровизация, чиито автори бяха властите на ЕС, а изпълнители - тези на острова. Тоест, твърдеше се, че става дума за извънредни решения, както и че случилото се в Кипър няма да се повтори другаде. Според мен обаче, дори и да става дума за импровизация, тя е била предварително подготвена и съгласувана на най-високите равнища, при това не само в Европа. Самата операция по конфискуването на депозитите на острова пък следва да се квалифицира като прецедент, експеримент или по-скоро пробен тест. Тест, осъществен за целите на планирания старт на подобни операции по целия свят.

Още през 2009-2010 на срещите на такива организации като Г-8, Г-20 и други, където се обсъждаха пътищата за излизане от глобалната финансова криза, бяха лансирани различни нестандартни методи за спасяване на банките, оказали се в кризисна ситуация, включително с помощта на средствата на банковите вложители: или чрез пълното или частично "орязване" на депозитите, или чрез "замразяването" на вложените средства (до пълното възстановяне на съответната банка), или пък чрез принудителното конвертиране на депозитите в акции (уставен капитал) на банките. Тези идеи продължиха да се дискутират дори след края на първата вълна на финансовата криза, като споровете се прехвърлиха в кабинетите на международните финансови организации (като Банката за международни разплащания, Международния валутен фонд, или Борда за финансова стабилност), централните банки и органите за банков и финансов надзор на държавите от т.нар. "златен милиард". В частност, през декември 2012 приключи мащабното изследване на Bank of England и Федералната корпорация за застраховане на депозитите на САЩ (FDIC), представено под формата на специален доклад ("Resolving Globally Active,Systemically Important, Financial Institutions"). Авторите му признават, че последната криза в банковия сектор е била, до голяма степен, смекчена благодарение на бюджетните вливания в този сектор. Според тях обаче, това е било погрешно, тъй като нарушава принципите на пазарната икономика, изостря бюджетните дефицити и увеличава държавните дългове. Авторите на доклада определят като алтернативни, "по-справедливи", "ефективни" и "пазарни" източници за подкрепа на банките средствата на вложителите, като се предлага те да се включат в спасяването на депозитно-кредитните институции.

Предлага се средствата на вложителите да се използват по един от следните начини: като невъзратими субсидии, като кредити или като инвестиции (т.е. придобиване на акции и дялове от уставния капитал на банките). В доклада се признава, че конвертирането на депозитите в акции (т.е. в банков капитал) означава, че собственикът на паричните средства, който първоначално се изявява като вложител, губи правото да му бъдат покрити загубите, което се гарантира от държавната система за гарантиране (застраховане) на депозитите. В тази връзка ще напомня, че Федералната корпорация за застраховане на депозитите на САЩ досега предоставя такива гаранции за депозитите до 250 хиляди долара. В доклада се отбелязва, че "при следваща банкова криза в САЩ и Великобритания (както и в другите държави от "златния милиард") наличните средства на държавната система за застраховане на депозитите ще се окажат недостатъчни. Следователно, използването на средствата на вложителите за спасяването на банките става неизбежно. Кой знае защо обаче, авторите на доклада упорито заобикалят въпроса за това, доколко тези методи могат да се смятат за "справедливи", "демократични" и "пазарни". От доклада следва също, че в сегашните условия държавните системи за гарантиране (застраховане) на депозитите са очевиден анахронизъм.

Идеята за "орязването" на депозитите в кипърските банки витаеше във въздуха няколко месеца преди да бъде реализирана от властите в Брюксел и Никозия. Така, в броя си от 10 януари 2013 американският The New York Times, анализирайки и прогнозирайки развитието на ситуацията в Кипър, използва този термин (всъщност той използва руската дума strizhka, т.е. "подстригване", "орязване"). В коментара на вестника директно се споменават плановете на Брюксел и Бон да осъществят въпросното "орязване" на офшорния остров. "Руснаците - посочва The New York Times - които притежават около 20% от всички банкови влогове в Кипър, ще пострадат много сериозно". Всъщност, това, че американските анализатори бяха наясно какво точно ще се случи в Кипър след два месеца няма нищо чудно. Учудващо в случая беше безгрижието на мнозина руски клиенти на кипърските банки, наивно вярващи в непоколебимостта на офшорния модел. По данни на Европейската комисия (които при това са силно занижени), само клиентите на двете най-големи кипърски банки - Laiki bank и Bank of Cyprus - са изгубили в резултат от "орязването" депозити за 8,3 млрд. евро.

Показателно в това отношение е изказването на президента на Кипър Никос Анастасиадис от април 2013: "Искрено се надявам, че кипърският прецедент няма да се случи и в други държави от Европа. Макар че, както е известно, прецедентите се създават именно за да се използват при формулирането на норми и принципи, които след това започват да се прилагат постоянно и навсякъде". Действително, опитът на Кипър почти веднага започна да се обсъжда едновременно в няколко европейски държави, при това в чисто практическа плоскост.

Инициативите на отделните държави

След кипърските събития, всички погледи бяха насочени към такива "проблемни" европейски държави, като Португалия, Испания, Италия, Ирландия, Гърция и Словения. В тях икономическата и финансова ситуация е особено неблагополучна, а рисковете от фалит на банките са най-високи. Затова се очакваше, че още през март 2013 в някоя от тях да бъдат предприети аналогични конфискации. В резултат от това се очерта устойчива тенденция за изтичане на депозитите от банките на въпросните държави към тези на по-устойчивите икономики и най-вече към Швейцария. Неочаквано за всички обаче, кипърските събития отекнаха в държави, разположени на хиляди километра от Европа - Нова Зеландия и Канада.

Така, новозеландското правителство започна усилено да прокарва подобен на кипърския механизъм за решаване на проблема с фалита на банките. Предложената от него схема за спасяване на банките стана известна като "Open Bank Resolution" (OBR). За неин автор се смята финансовият министър Бил Инглиш. При това той лансира въпросната схема още преди събитията в Кипър - те само го вдъхновиха допълнително и позволиха дискусията по въпроса да се прехвърли в парламента. Както посочва лидерът на новозеландската Зелена партия Ръсел Норман: "Резервната банка (т.е. централната банка на страната - б.р.) е в заключителния етап от въвеждането на система за управление на банковите фалити, известна като OBR. Според тази схема, всички вложители ще бъдат задължени да спасяват "своите" банки. Това ще стане, като влоговете на почти всички клиенти едновременно ще бъдат орязани с толкова, колкото е необходимо за да може банката да продължи да функционира".

Схемата OBR е предварително подготвен механизъм за "планови" конфискации и в онзи момент (март 2013) нямаше прецедент в света. Повечето държави от "златния милиард" предлагат схеми за гарантиране (застраховане) на депозитите, които защитават влоговете на техните граждани на стойност до 100-250 хиляди долара. Новата схема обаче, предлага изземването на средства от населението. Тогава мнозина експерти гледаха крайно скептично на "иновациите", предлагани от новозеландските власти, предполагайки, че практическата им реализация ще сложи кръст на банковата система на страната.

В Канада пък, правителството всяка година внася в парламента документ, озаглавен "План за действия в икономиката", който се подготвя от Министерството на финансите. На 21 март 2013 беше внесен планът за тази година. На неговата страница 155 се посочва, че "За системообразуващите банки правителството предлага, при необходимост, да бъде въведен режим на принудително ангажиране на техните вложители в процеса на оказване на извънредна помощ. Този режим ще действа така, че в случай на неблагоприятна ситуация и изтощаване на капитала на системообразуващите банки, те да могат да бъдат рекапитализирани и отново да станат жизнеспособни, чрез бързото преструктуриране на определени задължения на банките в регулативен капитал". Казано по-простичко, това означава, че средствата на собствениците на депозити ще могат да се използват за спасяване на банките.

Кипърските събития провокираха дискусия по проблема за "орязването" на депозитите и в САЩ. Отделни конгресмени се опитаха да инициират законопроекти, позволяващи използването на средства на вложителите за спасяване на американските банки, но те не можаха да получат дори минимална подкрепа. Причината е следната. В Кипър "орязването" на влоговете беше представено като "данък за богатите", а пък повечето анализатори в медиите го квалифицираха като "естествено и справедливо", доколкото по-голямата част от средствата в кипърските банкови сметки принадлежат на чуждестранни олигарси, хора, опитващи се да избегнат плащането на данъци в родината си, или просто перачи на пари. Но, ако тази схема бъде приложена в САЩ това ще бъде данък за бедните и за средната класа, тъй като богатите американци не държат по-голямата част от парите си в банкови сметки, а ги влагат на фондовия пазар, в недвижими имоти, в извънборсови пазари на ценни книжа, в злато и сребро и т.н. Затова предложенията за "орязване" на банковите влогове в САЩ нямаше как да минат, тъй като са в остро противоречие с днешните настроения в американското общество. Между другото, в Америка са наясно, че могат да бъдат "орязвани" не само депозитите, но и имуществото, което нейните граждани (и то тъкмо богатите) държат в банкови сейфове. Тоест, тук вече не става дума за усвояване на "кипърския опит", а за чисто американско "ноу-хау". Още през 2010 Департаментът по вътрешна сигурност на САЩ разпространи сред банките в страната циркулярно писмо, в което предупреждава ръководствата им, че е възможно Федералното бюро за разследване (ФБР) и други специални служби да получат достъп до съхраняващите се в банките сейфове, в които се пази имущество на техни клиенти. Според това писмо, при необходимост специалните служби могат да конфискуват не само документи, но и злато и други скъпоценни метали, както и на друго ценно имущества, съхранявано в сейфовете. Тази конфискация се извършва с цел "гарантиране на националната сигурност". Разбира се, в момента на изпращането на въпросното писмо (през 2010), се имаше предвид, че става дума за борба с организираната престъпност, наркобизнеса, финансирането на тероризма и т.н. Писмото беше изготвено за да се гарантира по-ефективната реализация на т.нар. "Патриотичен акт" (Рatriot Act), приет след събитията от 11 септември 2001. През 2013 обаче, редица експерти, при това именно в контекста на въпросното писмо, предложиха занапред фалитите на банките да се разглеждат като сериозна заплаха за националната сигурност на САЩ. Оттук те правят на пръв поглед неочаквания извод, че в името на спасяването на банката, може да бъде извършена "ревизия" на съхраняваните в нея сейфове и откритите в тях ценности да се използват за спасението на банката. Според редица анализатори обаче, подобен извод е в крещящо противоречие със "свещеното право на частна собственост", а неговите автори бяха обвинени, че подобно на болшевиките (а преди тях йезуитите) се ръководят от опасната максима, че "целта оправдава средствата".

Европа се подготвя за голямото "орязване"

Най-бързо от всички обаче, към създаването на система за "орязване" на депозитите се движи Европа. Или по-точно Европейският съюз. Първата практическа стъпка в тази посока беше направена на 24 април 2013, когато комисията на Европейския парламент по икономическите и финансови въпроси гласува за създаването и приемането на общи правила и процедури за използване средствата на вложителите за спасяване на банките. Тези правила и процедури следва да станат задължителни за всички страни-членки. Един от архитектите на новата система е евродепутатът от шведската Консервативна партия Гунар Хокмарк. В средата на май въпросът за създаването на система за "орязване" на банковите депозити беше дискутирана и на заседанието на Съвета на ЕС на ниво министри на икономиката и финансите (ЕКОФИН), председателствано от еврокомисаря за вътрешния пазар и услугите Мишел Барние. Малко по-късно (на 20 май) в Европейския парламент беше подкрепен на първо четене законопроект за механизма за защита на банките със средства на вложителите. След окончателното му приемане той трябва да бъде разгледан и от парламентите на страните-членки на ЕС, които да приемат съответните нормативни актове. Основните постановки на този законопроект се свеждат до следното:

- запазва се системата за гарантиране (застраховане) на банковите депозити до 100 хил. евро;

- за запазване стабилността на банките и предотвратяване на техния фалит се използват влогове, надхвърлящи 100 хил. евро;

- новият механизъм за подкрепа на банките започва да функционира от 2016.

- в страните-членки на ЕС се създават национални фондове за подкрепа на банките, които следва да се формират чрез вноски, направени от самите банки. Що се отнася до създаването на общ фонд на ЕС за подкрепа на банките, по този въпрос все още не е постигнато съгласие (Германия, в часност, се обявява против);

- вложителите на банките се разделят на две категории: надеждни и рискови, като евентуалните мерки за конфискации на влогове ще зависят от категорията на вложителите.

Последната постановка е и най-интересната. Защото липсват каквито и да било ясни критерии относно включването на вложителите в едната или другата категория. Впрочем, някои анализатори предлагат собствена интерпретация на този въпрос. Според тях, за "надеждни" ще се смятат най-вече собствените вложители (т.е. тези от ЕС). Към "рисковите" пък ще бъдат отнесени предимно вложители от "външни" държави. Очевидно е, че руските вложители например, ще се квалифицират като "рискови". Впрочем, това не е нещо ново. Когато руските вложители в кипърските банки започнаха (през пролетта на 2013) да търсят "резервни варианти" за парите си в Латвия, Литва, Естония, Полша и някои други източноевропейски държави, Брюксел предупреди източноевропейските банкери да се въздържат да работят с клиенти от Русия, тъй като парите им уж не отговарят на изискванията за легитимност. Затова може да се очаква, че именно влоговете на руските граждани в банки на държави от ЕС са заплашени да станат първите жертви на очертаващата се вълна от "орязване" на банковите депозити, която вероятно скоро ще залее Eвропа, а и не само нея.

 

* Преподавател в Московския държавен институт за международни отношения

{backbutton}