06
Чет, Авг
4 New Articles

Делхи в търсене на баланс: Индия между САЩ и Иран

брой4 2013
Typography

Индия продължава да придава голямо значение на отношенията си със САЩ, въпреки дълбоко затаената обида от дългогодишната американска подкрепа за Пакистан. В момента е налице (най-малкото) определено съгласуване на интересите по редица ключови въпроси, които естествено свързват Съединените щати и Индия. Не на последно място сред тях е общото желание да се балансира китайския възход и да бъде предотвратено по-нататъшното развитие на иранската ядрена програма. Икономическите интереси, касаещи търговията и инвестициите, също заемат непоследно място в отношенията им, в крайна сметка, двете държави са заинтересовани от стабилизацията на регионалните съседи на Индия, ограничаване на терористичната опасност, прокарване на икономическа стабилност и създаване на условия, позволяващи на Делхи да укрепи позициите си на влиятелен демократична глобален играч.

На базата на тези общи интереси, Индия получава възможност да се позиционира по-добре на глобалната сцена, извличайки определена полза от своите отношения със САЩ. Политическият статут на Съединените щати като единствената свръхдържава във все още еднополюсния свят, може да помогне на Индия да си извоюва глобално признание като център на азиатската сигурност и утвърдена международна сила. Този потенциал стана особено очевиден през 2010, когато американският президент Барак Обама подкрепи усилията на Индия да получи постоянно място в Съвета за сигурност на ООН, като последица от укрепването на индийско-американските връзки. Във военен план, редовните съвместни маневри помогнаха на Индия да укрепи военноморските си възможности в Индийския океан и осигуриха на армията и военновъздушните сили необходимия опит за борба с бунтовниците, както и модерни радиолокационни технологии. Развитието на по-тесни връзки увеличава възможностите на САЩ да доставят оръжие и военни технологии на Индия. Макар че Делхи отклони предложението на Lockheed Martin и Boeing да доставят 126 средни многоцелеви бойни самолети, на обща стойност над 10 млрд. долара (въпреки усиленото лобиране на американския военно-индустриален комплекс и подкрепата на самия Обама), САЩ са склонни да продават на Индия високотехнологични въоръжения и да дискутират условията за продажбата на лицензи за производството и съвместното развитие на редица отраслови технологии. Освен това, споразумението със САЩ за сътрудничество в сферата на ядрената енергетика от 2008 дава възможност на Индия да купува ядрени технологии на световния пазар и цели да подкрепи развитието на нейните граждански енергийни програми. В същото време, липсата на очаквания напредък в тази сфера се дължи на вътрешните проблеми на Индия в сферата на ядрената сигурност и новото индийско ядрено законодателство, значително повишаващо нивото на финансова отговорност за евентуални нещастни случаи (над традиционните индустриални стандарти) и позволяващо на ядрените оператори да завеждат съдебни дела срещу доставчиците. Въпреки това, действително става дума за важен и качествено нов етап в сътрудничеството между двете държави, който би могъл да помогне на Индия да развие своя енергиен и технологичен сектор. Тоест, споразумението със САЩ несъмнено укрепи индийските позиции и даде тласък на нейната гражданска ядрена програма.

Въпреки това, в двустранните отношения съществуват сериозни проблеми по няколко основни направления. Впечатляващият икономически растеж на Индия, който е в основата на укрепването на връзките и със САЩ през последните години, е застрашен от политическата парализа в Делхи. Макар че част от надеждите, възлагани на споразумението с Вашингтон, очевидно бяха нереалистични, по-големият дял от отговорността за очевидното отстъпление в тези критично важни направления пада върху политиците от Делхи. Решението на администрацията на Обама да наложи по-стриктни ограничения за добре образованите индийски специалисти, които опитват да си намерят работа в американския IT-сектор, породи определени опасения в Индия и дори провокира спекулации за бъдещи "търговски войни". На свой ред, решението на индийското правителство със задно число да промени данъчното законодателство, касаещо чуждестранните сливания и поглъщания, подкопа ентусиазма на чуждестранните инвеститори в икономиката на страната.

От гледна точка на енергийната сигурност, действията на САЩ и ЕС са сериозно препятствие пред стремежа на Индия да получава енергоносители от Иран (тя е третия най-голям потребител на ирански петрол). Знаково в това отношение бяха приетите от ЕС санкции, налагащи забрана на европейските компании да застраховат танкерите, превозващи ирански енергоносители до всяка точна на света. Имайки предвид, че почти всички танкери се застраховат в западните държави, индийскитя компании са принудени да разчитат на държавното застраховане, което обаче покрива само загуби до 50 млн. долара, докато европейските компании покриват до един милиард. Тоест, компаниите-превозвачи се сблъскват с големи рискове при транспортирането. Усилията на Запада да ерозира финансовите институции в Иран също усложняват плащанията по иранския петролен износ. Както е известно, разпореждането на Белия дом от ноември 2011 упълномощава държавния секретар на САЩ да налага финансови санкции на всеки субект, който работи на иранския пазар. По този начин се оказва натиск върху държави като Индия да ограничат вноса си, подкрепящ иранската икономика. За да избегнат последиците от тези санкции, Индия и Китай, се ориентираха към бартерни сделки с хранителни продукти или стоки за масово потребление и преминават към плащания в местна валута за купувания от тях петрол. Тази система обаче, може да се окаже недостатъчно ефективна за покриване на плащанията, необходими за поддържането на текущото равнище на петролния внос.

Както показва появата на споменатата бартерна система с Иран, Китай и Индия, отчаяно се стремят да гарантират енергийната си сигурност. Неслучайно китайците присъстват в почти всеки географски район, който има важно значение и за енергийната сигурност на Индия. В конкуренцията за подписването на нови договори в енергийната сфера, която съществува между двете държави, Индия все още не може да извлече сериозни предимства от изключително тесните си връзки сас САЩ. Неограничаваните от "демократичните стандарти" и поощрявани от Съединените щати, които съумяват да извлекат определена полза (включително финансова) от възхода на Китай, китайските държави компании се оказаха по-подготвени да прокарат (и подкрепят с редица допълнителни "бонуси") своите предложения, отколкото индийските им колеги. Макар че Индия получи достъп до такива петролни държави, като Судан например, тя продължава да изостава от Китай в организирането на енергийните доставки от Африка, пример за което са пропадналите сделки в Нигерия и Ангола. Освен това Индия не съумя да реализира редица сделки в Централна Азия, Южна Америка и Югоизточна Азия, където се сблъсква с китайската конкуренция, въпреки постоянния обществен диалог, акцентиращ върху сътрудничеството. Така например, китайските компании си осигуриха преференциални договори за добив и износ на енергоносители в Мянма, включително заради твърдата съпротива на Пекин срещу усилията на САЩ да санкционират военния режим в тази страна. Макар че политическото развитие в Мянма и предприетите там реформи могат да ограничат това предимство на Китай, индийските усилия за създаването на по-тесни връзки с нея, включително поставената наскоро цел за удвояване на товарооборота между двете страни до 2015, бледнеят пред мощното китайско присъствие.

Тоест, оказва се, че да се конкурираш с Китай и, паралелно с това, да поддържаш добри отношения със САЩ е доста сложна задача, което се проявява и в отношенията на Индия с Иран. В същото време Пекин продължава да гради тесни двустранни връзки с Техеран в рамките на политиката си на ненамеса за да гарантира своята енергийна сигурност и стратегическите си интереси.

Както е известно Китай изигра важна роля, през 80-те и началото на 90-те години на миналия век, за формирането на научно-техническия потенциал, позволил старта на иранската ядрена програма. Макар че Пекин официално ограничава подкрепата си за програмата след 1997 под силния натиск на САЩ, американците подозират, че тази подкрепа продължава под егидата на различни неправителствени организации. Китай не спира да доставя оръжие на Иран и, макар че значението на тези трансфери през първото десетилетие на 2000-те години намаля, китайско оръжие продължава да попада в ръцете на различни военизирани групировки от Близкия Изток с посредничеството на Иран (и за голямо разочарование на Вашингтон). Освен това Китай се изявява като дипломатически съюзник, който лобира за иранската кауза в Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) и Съвета за сигурност на ООН. Пекин декларира подкрепата си за използване на дипломатически, а не на силови средства по отношение на Иран и твърдо се противопоставя на едностранните или многостранни санкции, целящи изолацията на режима на аятоласите. Тоест, Китай е твърде важен за Иран, докато Индия не може да действа по същия начин, особено предвид силната и зависимост от добрите отношения със САЩ и възраженията и срещу иранската ядрена програма. Дори след като редица азиатски държави, като Япония и Южна Корея, решиха да ограничат вноса на ирански петрол, съобразявайки се с искането на Вашингтон за санкции, Пекин продължава решително да следва интересите си в Иран. Така, спадът на китайския внос на суров петрол от Иран в началото на 2012 беше компенсиран от последвалото му увеличаване (през май-юни) с 35%, като той достигна 524 000 барела дневно. Макар че не беше планирал предварително да променя обема на вноса през 2012, в сравнение с 2011, Китай рязко го увеличи, точно в момента, когато редица други държави го намалиха, демонстрирайки, че няма никакво намерение да се поддава на заплахите за санкции и запазвайки предимството си пред Индия по отношение на иранските енергоносители.

Отчитайки изначално конкурентния характер на китайско-индийските отношения, политиците в Делхи смятат, че не могат да си позволят запазването на тази ситуация. Всичко това означава, че отношенията между Индия и САЩ ще стават все по-сложни и трудно предсказуеми. От една страна, Делхи може да извлече много сериозни предимства от отношенията си с Вашингтон, особено за утвърждаването на Индия като мощен играч на международната сцена, наред с Китай. Тоест, в момента индийците не могат да си позволят да застрашат бъдещето на най-важното си стратегическо партньорство - това с американците. Въпреки това, дилемата в отношенията между Индия и САЩ продължава да е свързана с индийския подход към Иран, като индийските енергийни интереси се сблъскват директно с все по-твърдите американски мерки, целящи международната изолация на Техеран.

Характерът на индийско-иранските връзки

Макар че не е в интерес на Делхи да застрашава отношенията си с Вашингтон, Индия не може спокойно да гледа, как отношенията и с Иран се влошават в резултат от американския натиск. За да разберем индийските интереси в Иран трябва да сме наясно за остротата на проблема с енергийната сигурност на страната и трудностите при търсенето на алтернативни варианти. Въпреки последното забавяне на икономическия и растеж, Индия продължава да е една от най-бързо развиващите се икономики в света и третата най-голяма в Азия. Устойчивият растеж от 6%-8% изисква по-голямо енергийно потребление, обвързвайки Индия с международните пазари и превръщайки енергийната сигурност в най-големия и приоритет. Така, през 2010 Индия стана четвъртия най-голям консуматор на енергия в света, увеличавайки само за година потреблението си с 9,2%. Предвид ограниченото собствено петролно производство и малките и запаси от енергоносители, които са в състояние да и гарантират устойчиво развитие едва в рамките на две десетилетия, тя залага на петролния внос за да покрие нарастващото търсене на енергоносители - още през 2005 вносът покриваше 73% от общото петролно потребление на страната. Над 1/3 от този внос идва от Персийския залив и най-вече от Саудитска Арабия, която осигурява 25% от него. Това означава, че Индия изпитва критична нужда от диверсификация на доставчиците си и адекватни количества чуждестранни енергоносители за да поддържа високите си темпове на растеж и развитие, необходими за утвърждаването и на международната сцена. Поне засега обаче, липсват алтернативни източници на енергия, които да покриват високото търсене в Индия.

Въглищата са основен източник на енергия и електричество в Индия, но вътрешните запаси на страната могат да се изчерпат след 40 или 50 години, да не говорим, че увреждат околната среда заради високото ниво на отделяните пепел и сяра. Ядрената енергетика се превърна в по-реална алтернатива след подписването на американско-индийското ядрено споразумение през 2008, но предпазливостта, свързана с ядрената авария в Япония след земетресението и вълната цунами през 2011, липсата на свободни територии за строежа на реактори и строгите закони за отговорността на доставчиците при евентуални нещастни случаи в атомната индустрия, ерозират целите на сделката и пречат на сериозното развитие на ядрената енергетика. Прогресът в хидроенергетиката също се забави, особено след като усилията за развитието и бяха ограничени от наложения екологичен, социален и политически контрол. Макар че възобновяемите източници на енергия могат да облекчат донякъде големите енергийни потребности на Индия, необходими са сериозни научни изследвания и съществени инвестиции за да се гарантира жизнеспособността им. Освен това, опитите на Делхи да се включи в международната дискусия по тези въпроси не се оказаха плодотворни за решаването на енергийните проблеми на страната. Американският план за създаването на производство на енергия от каменни въглища с "нулеви вредни емисии" се провали, тъй като не беше изгоден за Индия и липсваше необходимото финансиране. Международното партньорство по въпросите за използването на смесена енергия също не можа да се развие. Общият ефект от диалога по енергийните въпроси изглежда още по-малък, предвид факта, че Индия е член на Международната агенция по енергетика (МАЕ) - основният форум, където се дискутира политиката между държавите-потребители. Ето защо, енергийната сигурност на Индия вероятно ще си остане до голяма степен зависима от вноса най-вече на петрол и природен газ и страната все повече ще се стреми да осъществи взаимни инвестиции, тъй като това би съдействало за гарантиране на дългосрочни двустранни отношения във връзка с доставките. Именно на този фон следва да се оценява и значението на отношенията на Индия с Иран. Иранците разполагат с третите най-големи петролни запаси в света (15% от всички) и вторите най-големи запаси от природен газ, които през 2011 се оценяваха на 29,61 трилиона куб. м. Тези нива на запасите и добивите превръщат Иран в естествен партньор на отчаяно нуждаещата се от енергоносители Индия.

Делхи вижда във вноса на ирански енергоносители ключов фактор за гарантиране на икомическия растеж на страната, затова Индия е сред основните им вносители. Преговорите за изграждането на тръбопровода Иран-Пакистан-Индия (ІРІ) продължават, въпреки критиката на САЩ и липсата на реален прогрес (повече за проекта, виж Геополитика, бр.2/2013 - б.р.). Ако те завършат успешно, по него в Индия ще могат да се доставят по 90 млн. куб. м втечнен природен газ дневно, или около 20% от очакваното търсене през 2030. Въпреки подписването на предварителни споразумения през 2005, проектът ІРІ все още не е реализиран поради разногласията относно цените, транзитните такси и входните мита. Макар че Индия официално продължава да поддържа проекта, а Пакистан и Иран декларираха готовността си да завършат неговата иранско-пакистанска фаза през 2014, малко е вероятно този проект да успее да преодолее проблемната геополитика на региона. Въпреки това, продължаването на преговорите говори за очевидната решимост на Индия да запази отношенията си с Иран, предвид голямото им значение (както реално, така и потенциално) за индийската енергийна сигурност.

Иран е важен за стратегическите интереси на Делхи и, защото представлява свързващо звено с Централна Азия и Каспийския регион, които са богати на енергийни ресурси, и предлага на Индия стратегически възможности да изяви като партньор в сферите на сигурността и търговията, запазвайки позицията си на голям играч сред действащите в региона външни сили. На фона на китайските усилия за изграждането на енергиен мост от Каспийския регион до Синцзян, в интерес на Индия е да разшири присъствието си в Централна Азия и Каспийската зона. Сложните отношения с Афганистан и нестабилността в Кашмир и Афганистан превръщат Иран във важен коридор и, следователно, в ключов фактор за реализацията на индийските национални интереси.

Тоест, Иран е от решаващо значение в стратегията на Делхи за гарантиране на необходимите за индийската икономика енергоносители. Иранският петрол помага на Индия да поддържа диверсифицирана "петролна кошница", избягвайки прекалената зависимост от Саудитска Арабия. В момента, Индия е четвъртия най-голям вносител на саудитски петрол след Китай, САЩ и Япония. Очаква се вносът на суров петрол от Саудитското кралство, което беше основния петролен доставчик по време на индийския икономически бум, да се удвои през следващите двайсет години. Макар Риад нееднократно да е декларирал, че гарантира доставките за приятелски държави, каквато е Индия, независимо от глобалната тенденция за нарастване на цените, в Делхи се безпокоят от традиционно тесните връзки между Саудитска Арабия и Пакистан и подкрепата за радикалните ислямистки групировки. Тези фактори продължават да тровят отношенията между Делхи и Риад и усилват стремежа на Индия да диверсифицира доставките на енергоносители.

В същото време, значението на Иран принуждава Индия да излезе извън рамките на амбициите, пряко свързани с енергийната и сигурност. В частност, установяването на по-тесни индийски-ирански отношения може да се използва като инструмент за натиск върху Пакистан. Този потенциал има двойнствен характер. На първо място, задълбочаването на връзките (включително религиозните) между Делхи и Техеран дават възможност на Индия да подобри имиджа си в населените предимно с мюсюлмани държави, който, в исторически план, пострада заради конфликта и с мюсюлмански Пакистан. Иран и Индия, съответно, са страните с най-голямото и второто по численост шиитско население в света и, следователно, имат взаимен интере да ограничат влиянието на Пакистан в международните ислямски форуми. Не на последно място, с помощта на добрите отношения с Иран, биват блокирани възраженията на Пакистан към индийското присъствие в Организацията за ислямско сътрудничество (ОИС). На второ място, те могат да помогнат на Делхи да ограничи Пакистан и във военен аспект. Макар че военните връзки с Иран ще си останат ограничени заради връзките на Индия със САЩ и Израел, дори и чисто хипотетичната възможност за война на два фронта, най-вероятно, ще стимулира сближаването на Пакистан с Индия, ограничавайки възможностите на Исламабад да укрепи военния си потенциал.

Връзките между Иран и Индия създават и някои лостове за противодействие на нарастването на китайското присъствие в Азия и за повишаване на индийското влияние в региона. Това е най-очевидно по крайбрежието на Индийския океан, където Делхи сътрудничи с Техеран в изграждането на иранското пристанище Чабахар. Това сътрудничество представлява индийските интереси в битката им с огромните китайски инвестиции за построяването на пристанище Гуадар в Пакистан, от което, според индийските експерти, "китайците ще могат да наблюдават хиперстратегическите морски комуникации и военната активност на индийския и американския флоти в региона, а може би да го превърнат и в... база за китайски военни кораби и подводници" и, следователно, да генерират директни заплахи за индийската сигурност.

Развитието на Чабахар и индийските инвестиции в инфраструктурата по границата на Иран с Афганистан могат да съдействат за ръста на иранското и (поне теоретично) на индийското влияние в Афганистан, насочено към сдържането на Пакистан. Освен това, по-голямата регионална стабилност и балансът на силите косвено ще повишат енергийната сигурност на Индия, подобрявайки възможностите за сключването на нови енергийни сделки и безопасността на транзита на енергоносители, както и сътрудничеството и диалогът в енергийната сфера. Независимо дали регионът ще стане по-стабилен, регионалните връзки и диверсификацията на доставките при всички случаи ще бъдат от полза за индийските интереси.

В по-широк смисъл, ефективността на американския натиск върху Делхи с цел да не се допусне по-нататъшно развитие на отношенията с Техеран, ще бъде ограничена от самото значение, което Индия има за САЩ, и успешните индийски усилия за запазване на добрите отношения едновременно и с Иран, и със САЩ. В икономически план, Индия е сред основните доставчици на продукция, свързана с информационните технологии, машиностроенето, текстилната и фармацевтичната индустрия в САЩ. Търговията между двете страни демонстрира стабилен ръст: така в периода 2001-2007 индийският износ в САЩ нарасна два пъти, а американският износ за Индия нарасна четири пъти. През 2008 обемът на двустранната търговия достигна почти 50 млрд. долара. Освен това, Индия е фактор за американските стратегически интереси в Азия, особено на фона на китайския възход. Военното сътрудничество с Индия, в идеалния случай, осигурява на Вашингтон локален съюзник в усилията за гарантиране на сигурността в зоната на Индийския океан, ключов транспортен маршрут и зони на влияние, както и възможности за базиране на американските военни кораби. В крайна сметка, тясното сътрудничество с Индия дава възможност за укрепване позициите на САЩ в такива многостранни форуми като ООН например. Към тези икономически и стратегически измерения следва да добавим и задълбочаването на културните връзки: индийската култура е все по-широко представена в Съединените щати, индийската общност в Америка просперира, а американската култура, като цяло, продължава да се приема добре в Индия. Тоест, Индия е изключително привлекателен съюзник за САЩ, включително и, защото Китай се ориентира към по-открита политика.

Важно е да отбележим, че опитвайки се да балансира между САЩ и Иран, Делхи, до голяма степен, сведе до минимум военните си отношения с Техеран. Индия последователно дава приоритет на военните си връзки със САЩ чрез осъществяваните съвместни учения, и с Израел, чрез големите доставки на военна техника. Възможностите на Делхи да поддържа стабилни отношения с Техеран без за задълбочава техните военни измерения, показва, че балансът вероято ще продължи да се спазва докато отношенията с Иран са в индийски интерес и съществува възможност да бъде избегната голяма война между Иран и САЩ и/или Израел.

Границите на американските санкции срещу Иран

Въпреки че Делхи засега успешно балансира отношенията си с Иран и САЩ, влиянието на западните санкции върху индийско-иранските връзки постепенно нараства. Под натиска на Вашингтон, индийското правителство беше принудено да помоли компаниите от преработвателния бизнес да съкратят вноса от Иран с 10%-15%, при положение, че иранците се опитваха да им продадат допълнителни обеми суровини, предлагайки им дългосрочен кредит. Освен това Индия се опитва да намери начин да уреди плащанията към Иран, след като САЩ направиха доларовите сделки практически невъзможни заради наложените финансови санкции. Освен това, санкциите на Запада, забраняващи застраховането на танкери, превозващи ирански експортни ресурси, пораждат сериозни трудности за индийските петролни компании, принудени да търсят кораби за превоза на иранските товари. Отказът на Морската транспортна корпорация на Индия, която е най-големия собственик на танкери, само задълбочава този проблем. Вследствие на това, делът на Иран в индийския петролен внос непрекъснато спада, а Ирак вече измести Иран като втория по обем доставчик на петрол за Индия. Въпреки това, Делхи осъзнава проблемите и рисковете, с които е свързана рязката замяна на Иран като петролен доставчик, особено имайки предвид, че всяка рязка стъпка на Индия в тази посока ще съдейства за нарастването на китайското влияние в иранския петролно-газов сектор.

Забавяйки и ограничавайки вноса на суров петрол чрез поощряването на държавните купувачи, Индия реализира някои инициативи, целящи намаляване на зависимостта и от Иран. Делхи разчита, че тези постепенни стъпки ще успокоят съмненията на САЩ относно надеждността на Индия като партньор в усилията за ограничаване на иранските ядрени амбиции. Въпреки тези мерки за постепенно намаляване на индийската зависимост от Иран, американския натиск провокира гневната реакция на Делхи по въпроса за санкциите. Така, високопоставен представител на индийското външно министерство заяви, че страната му е готова да изпълнява всички многостранни санкции, наложени от ООН, но не се чувства задължена да се съобразява с едностранно наложени санкции, които при това вредят на индийските икономически интереси. Всъщност, ситуацията е по-сложна. Някои, наложени едностранно от САЩ санкции лишават нарушилите ги чуждестранните компании от достъп до американския пазар, включително във финансовия сектор. Тоест, изборът е, дали да се прави бизнес с Иран, или с американците. В резултат от това официалната позиция на Индия вероятно ще се променя в зависимост от потенциалното въздействие на американските санкции върху нейната икономика. Скорошният икономически спад в страната несъмнено ограничава потенциала на Индия и тя трудно би игнорирала американските санкции, касаещи бизнеса и финансовите операции, а САЩ ще запазят позиците си на ключов индийски търговски и инвестиционен партньор.

В същото време не бива да надценяваме потенциалната ефективност на едностранните или двустранни санкции върху индийската икономика. На практика, вероятността да бъдат реализирани санкциите, които засягат именно Индия, остава спорен въпрос, особено имайки предвид, че Делхи поддържа твърде ограничени военни връзки с Техеран. Освен това Индия демонстрира желанието си да не допусне Иран да се сдобие с ядрено оръжие, което означава съвпадение на индийските и американските интереси по ключовите регионални проблеми. В тези условия индийските отношения с Иран не представляват сериозна заплаха за интересите на САЩ и във Вашингтон едва ли са дотолкова разтревожени от тях, че да наложат конкретни санкции срещу Делхи.

Постоянният стремеж на Индия да постигне стратегическа самостоятелност или свобода на действията си на международната сцена показва, че дори отчитайки опасността от евентуални санкции, в Делхи няма да са склонни да отстъпват пред Вашингтон. Тази предпазливост, частично отразява опасенията на индийските стратези от прекаленото залитане към САЩ, в частност, в случай на нова война с Пакистан. Както посочват в тази връзка Стивън Коен и Константин Хавиер от Института Брукингс: "Вашингтон може да обещае на Делхи целия свят, но в крайна сметка Индия винаги ще се опасява, че в критични моменти бойната и мощ може да бъде сериозно ерозирана, ако разчита изключително на американските технологии, материали и подкрепа". Тази чувствителност и недоверие се задълбочават от факта, че САЩ са основния доставчик и на пакистанските военновъздушни сили. Проблемът с превръщането на Индия в клиент изключително на САЩ, кара Делхи да търси и други варианти, израз за което са не само сделките, целящи диверсификацията на военните доставки, но и усилията за диверсификация на икономическите връзки и договорите за доставка на енергоносители. Тези задачи се усложняват от необходимостта да се балансират онези сили вътре в страната, които се обявяват против ръста на зависимостта от САЩ. Тоест, отношенията на Индия с Иран, до голяма степен, са продукт на стремежа и към стратегическа автономия. Това се проявява най-ясно в готовността на Делхи следва интересите си в Иран дори и против волята на Вашингтон. В тази връзка експертът на Института Брукингс Тересита Шафър посочва твърдата подкрепа на Индия за реализацията на спорния проекта за тръбопровода ІРІ за да подчертае самостоятелността на политическите и действия, подчертавайки, че "отношенията с Иран, като символ на индийската стратегическа автономия, налагат на Индия да продължи формално да подкрепя този проект, независимо, а може би и тъкмо заради силното противопоставяне на САЩ”.

Силният стремеж на Индия да съхрани стратегическата си самостоятелсност предполага, че тя няма да е склонна да се откаже от някои свои интереси заради Вашингтон. На практика, американските санкции по-скоро стимулират Индия още по-твърдо да отстоява независимостта си на международната сцена. Поради това, евентуално решение на Делхи да ограничи сериозно отношенията си с Иран може да бъде взето само в отговор на конкретни ирански действия, вредящи на индийските интереси, а не в резултат от заплахите или санкциите на САЩ. Тоест, променливите, които могат да окажат влияние върху развитието на индийско-иранските отношения, включват както регионални, така и вътрешни проблеми. Един от тези фактори е Афганистан, където Индия и Иран споделят общ интерес за стабилизирането на страната и максимално ограничаване на пакистанското влияние в нея. В същото време, демонстрираната напоследък от Техеран подкрепа за талибаните показва, че в иранската политика започва да надделява стремежът за ерозиране на американското влияние в региона. При това положение и имайки предвид, че талибаните дълго време бяха възприемани като заплаха за индийските интереси в Афганистан, Делхи може да изгуби желание да сътрудничи с Иран, ако той продължи да подкрепя местните фундаменталистки групировки. Освен това Индия е обезпокоена от иранската подкрепа за Пакистан в ОИС по въпроса за Кашмир. Иранската критика на индийската позиция по този въпрос породи вълна от протести на индийското правителство срещу подобна намеса, което показва наличието на много сериозно разминаваме по един въпрос от изключително значение за Индия.

Иранската ядрена програма е друг спорен въпрос. Макар да защитава правото на всяка страна да развива собствени ядрени програми за мирни цели, Делхи държи Техеран стриктно да се съобразява с изискванията на Договора за неразпространение на ядреното оръжие. Тази позиция е свързана както с желанието на Индия да се представи за "отговорна ядрена държава", така и със съвсем реалната опасност от разпространението на оръжия за масово унищожаване сред нейните съседи. Можем да очакваме, че ако Иран продължи да игнорира глобалния ядрен ред и да използва яростна антизападна и антисунитска реторика, Индия вероятно ще се ориентира към укрепване на отношенията със Саудитска Арабия. Интересите и в Персийския залив са прекалено важни, за да ги постави на риск поради иранското твърдоглавие. Освен това, Иран тепърва трябва да доказва надеждността си като партньор и доставчик на енергоносители за Индия. В случай, че Техеран реши да действа против индийските интереси по който и да било от тези ключови въпроси, Делхи може да пожертва стратегическите си интереси в тази страна. Тоест, именно иранските действия, а не американските санкции ще определят развитието на двустранните отношения между Индия и Иран.

Израелският фактор

Освен санкциите на САЩ, подобряването на отношенията между Индия и Израел също може да окаже значително влияние върху Делхи да ограничи отношенията си с Техеран, особено имайки предвид голямото значение на САЩ за Индия. Индия и Израел имат общ интерес от ограничаването на ислямския екстремизъм, освен това през последните десет години станахме свидетели на бързо развиващо се сътрудничество между тях в сферите на научните изследвания, търговията, борбата с тероризма и отбраната. В последната област, Индия се превърна в най-големия пазар за израелската военна индустрия, като само през 2006 обемът на продажбите на израелските оръжейни компании достигна 1,5 млрд. долара, а пък Израел вече е втория най-голям доставчик на въоръжения за Индия след Русия. Иран пък си остава сред най-яростните противници на Израел и открито подкрепя въоръжените групировки ХАМАС и Хизбула, действащи против еврейската държава. През 2002 президентът Джордж Буш-младши включи Иран в черния списък като част от т.нар. "ос на злото", а САЩ и Израел акцентират върху иранското участие в редица терористични акции.

Предвид факта, че Израел се е превърнал в един от най-важните стратегически партньори на Индия, агресивната антиизраелска позиция на Иран прави поддържането на баланс от страна на Делхи все по-трудно. По странна ирония, Индия се оказа пряко ангажирана в битката между Иран и Израел през февруари 2012, когато беше взривена колата на израелски дипломат в Делхи, като същия ден бе направен опит за подобен атентат и в грузинската столица Тбилиси. Почти едновременно осъществените нападения, последваха терористичните акции в Банкок, свързани с ирански граждани. Макар че никой не пое отворността за инцидентите в Делхи и Тбилиси, израелското правителство смята, че те са дело на Иран и партньорите му от Хизбула. Тел Авив използва тези нападения за да подчертае загрижеността си от възможността Иран да се сдобие с ядрен потенциал, твърдейки, че ако ислямската република стане ядрена държава, ще може да осигури по-надеждна защита на терористичните групировки, разчитащи на иранска подкрепа. На свой ред, Иран отрича отговорността си, посочвайки, че става дума за израелски провокации. В декларация на иранското Външно министерство беше лансирана хипотезата, че взривовете са били извършени от израелските специални служби за да бъде дискредитиран Иран пред международната общност.

Както е известно, след няколкоседмично разследване, през март 2012, индийските власти обявиха, че основните заподозрени за взривяването на колата на израелския дипломат в Делхи са ирански граждани и поискаха от Техеран да им помогне за откриването и ареста им. Индийските следователи свързват нападението в Делхи с групата, отговорна за вривовете в Банкок и потвърдиха, че независим индийски журналист е помогнал на иранците да съберат данни за израелското посолство. Малко по-късно беше издадена заповед за ареста на трима ирански граждани, които най-вероятно отдавна бяха напуснали Индия. Тоест, иранската връзка беше очевидна, но колебанията на Индия да признае за нея илюстрират нежеланието и страха на Делхи да не бъде въвлечен в по-мащабно съперничество в Близкия Изток.

В по-широк смисъл, това нежелание означава, че Индия не е готова да разшири отношенията си с Израел, които препятстват развитието на тези с Иран. На практика, индийско-израелските отношения не оказват особено влияние върху по-широката политика на всяка от двете страни. Индия до голяма степен запазва пропалестинската си позиции (независимо от по-тесните си връзки с Израел) и се стреми да поддържа добри отношения с израелските опоненти в Близкия Изток за да подобри собствената си позиция по въпроса за Кашмир в Организацията за ислямско сътрудничество. Освен това Израел не отделя достатъчно внимание на регионалните спорове, в които участва Индия. Дори на фона на израелските опасения от 2003, свързани с възможното изтичане на индийски военни технологии към Иран, Делхи се задоволи просто да увери израелския премиер, че това не е вярно, и продължи да игнорира молбите на Тел Авив да скъса отношенията си с Техеран.

Следва обаче да се има предвид, че в рамките на взаимоотнвошенията си с Иран, Индия щателно избягва да бъде ангажирана с действия, пряко насочени против израелските интереси. Както вече споменах, Индия никога не е предлагала сериозна военна подкрепа за Иран. Както посочва в тази връзка професор Брюс Ридъл: "не може да се прави никакво сравнение между добрите военни връзки между Индия и Израел и символичните съвместни действия на Делхи и Техеран в сферата на сигурността". Действително, индийско-иранските отношения в сферата на отбраната включват само съвместна военноморска подготовка на най-елементарно равнище, както и неуспешните опити на Иран да осъществи мащабни покупки на военна техника в Индия. Това силно контрастира със стратегическото значение, което Делхи придава на договорите за доставка на въоръжения и свързани с тях технологии от Израел. Фактът, че Индия постоянно гласува против Иран в Международната агенция за атомна енерегия, успокоява Тел Авив, че отношенията между Делхи и Техеран не застрашават израелската сигурност. Индия не иска Иран да се сдобие с ядрено оръжие, макар че не е в неин интерес да заема прекалено агресивна позиция спрямо Техеран. Показателно е, че самият Израел се отнася спокойно към развитието на връзките между Индия и Иран, съсредоточавайки се върху собствените си отношения с Индия. Това говори за сравнително висока степен на сигурност, че индийските интереси няма да се отклонят в опасна за Израел посока, поне що се отнася до Иран.

Някои изводи

За Индия е жизненоважно да запази тесните си връзки със САЩ и Израел, но по-важната необходимост да гарантира енергийната си сигурност принуждава Делхи да укрепва връзките си с режими, които са силно критикувани от Вашингтон.

Значението на тази дилема е ясно в отношенията на Индия с Иран, който е основен регионален енергиен производител и убеден противник на Съединените щати и Израел. След като Индия изгражда своя икономически и индустриален потенциал с ясната цел да се превърне във влиятелен глобален играч, потребностите и от енергоносители само ще нарастват. Следователно, значението на държавите със значителни петролни и газови ресурси за Индия няма да намалее в близко бъдеще и Делхи все повече ще се ангажира с диверсификацията на енергийните си доставки.

Разбира се, съществуват и редица други фактори, влияещи върху отношенията на Индия със САЩ и Израел, като споделената тревога относно иранската ядрена програма например. Съответно, Делхи демонстрира известна готовност да ограничи амбициите си в Иран, съобразявайки се със загрижеността на Запада, и избягва да задълбочава военните си отношения с Техеран. Въпреки това, този стремеж на Индия да се съобрази с притесненията на САЩ верояттно ще бъде ограничен от индийските стратегически цели и стремежа на страната към постигането на стратегическа самостоятелност. Иран би могъл да помогне за удовлетворяване на потребностите на Индия от енергоносители и диверсифициране на доставчиците, както и за постигането на някои нейни регионални цели. Предимствата на индийско-иранската връзка нарастват и заради превръщането на Китай в голяма регионална сила и конкурент по отношение на енергоносителите. В тези условия, значението на Иран за Индия не може да бъде игнорирано. Отчитайки тази динамика, Индия и САЩ биха могли да извлекат определена полза от широкия диалог в международните форуми за намиране на алтернативни решения за покриване на нарастващото търсене на енергоносители за индийската икономика.

В същото време, отношенията между Индия и Иран могат да се окажат полезен мост между САЩ и режима на аятоласите. Вместо да се опитват да ги прекратят, САЩ могат да използват Индия като потенциален ключов посредник за установяването по-тесни връзки с Техеран. Това е особено необходимо във връзка с бъдещето на Афганистан, където е налице значително съвпадение в интересите на трите държави. Дори ограниченото сътрудничество между тях би могло много сериозно да промени азиатския геополитически пейзаж и да позволи на САЩ по-успешно да влияят върху поведението на "негативните" външни играчи в региона, опиращи се на силните позиции на военно-джихадисткия комплек в държавния апарат на Пакистан. Сближаването между САЩ и Иран е в интерес на Индия и Делхи би могъл да си извоюва уникални позиции като посредник между тях, имайки предвид, че се ползва с доверието както на американците, така и на иранците. Вашингтон трябва поощрява Индия да се ангажира с по-активна роля в този контекст, а в Делхи следва да докажат сериозността на намерението си да получат тази роля.

Тоест, вътрешните и регионални проблеми само повишават значението на Индия в диалога с Иран, като те тепърва ще привличат вниманието на големите играчи, тъй като е много вероятно талибаните отново да овладеят Афганистан след изтеглянате на американските войски през 2014. Иранските действия по тези въпроси ще определят и значението на мястото на Делхи в отношенията с Техеран. В същото време, Индия има интерес от позитивното развитие на тези отношения за да гарантира по-добре интересите си в сферата на енергийната сигурност, както и за да съдейства за стабилизирането на неспокойните съседни райони. Макар че американското противопоставяне усложнява взаимодействието между Индия и Иран, едва ли можем да очакваме, че заплахата от американските санкции и стратегическите отношенията между Индия и Израел, тотално ще деградират индийско-иранската връзка. Енергийните потребности на Индия и стремежът и да реализира своята външна политика свободно и без контрол от страна на алиансите, имащи стратегическо значение за САЩ, означават, че в Делхи няма да са склонни да се подчинят на натиска от страна на Вашингтон. По-вероятно е Индия да прояви определено упорство в реализацията на регионалните си партньорства, които могат да гарантират енергийните потребности на нейната икономика, като паралелно с това продължи да укрепва отношенията със своите западни партньори. В крайна сметка, именно индийските интереси, а не външният натиск, ще диктуват новия формат на отношенията между Делхи и Техеран.

 

* Анализатор на Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон

** Преподавател в Кингс Колидж, Лондон

{backbutton}

Поръчай онлайн бр.3 2020