Историята на човешката цивилизация помни няколко големи преселения на народите. Така например, първото хилядолетие след новата ера е период на впечатляваща миграция на народите от Европа и Азия. Впоследствие тя става известна като „Великото преселение на народите”, или „етническата революция”. В резултат от мащабни премествания на огромни маси от хора се променят пределите на заселване, изчезват цели държави, смесват се различни етнически елементи, формират се нови народности. Според историците, именно това "велико" преселение формира основата на етнополитическата ситуация в съвременния свят.
Мнозина експерти смятат, че причината за повечето масови придвижвания на човешки маси е стремежът да бъдат напуснати обеднели или неблагоприятни за живот региони и да се открият привлекателни нови земи. Така, сред основните причини за масовото преселване от вече усвоените територии през 535-536 г.н.е. е застудяването, което принуждава големи маси от хора да се насочат към районите с по-топъл и мек климат.
През следващите векове, многобройните преселения на народите са свързани с арабските завоевания, набезите на викингите, монголското нашествие и експанзията на Османската империя. Сред мащабните по-късни преселвания могат да се посочи и масовата емиграция на население от европейския континент към САЩ, Австралия и Канада през ХІХ-ХХ век, както и преселването на евреите в Палестина, през миналото столетие. В съвременния свят миграционните потоци също вървят от бедните или обхванати от войни държави към богатите и предлагащи по-добри условия за живот.
Войните за ресурси
Очевидно е, че възможностите на човека не са безгранични. Човечеството не може да контролира наводненията, цунамитата и земетресенията, нито може да предотвратява сушите или вулканичните изригвания. Резултат от тези природни катаклизми е гибелта на много хора, унищожаване на жилищата им, както и на източниците на питейна вода и съсипването на плодородни земеделски райони. Следствие от подобни катастрофи е миграцията на хората от пострадалите зони. Но тъй като в повечето случаи коренното население в регионите, към които се насочва бежанският поток, не е склонно да ги приеме, не бива да изключваме, че неканените пришълци-мигранти ще се появят там не с молба за помощ, а с оръжие в ръка. Човечеството изразходва прекалено разточително и необмислено наличните природни ресурси. Неслучайно мнозина експерти прогнозират жестоки схватки за овладяване на териториите, богати на природни ресурси. При това не става дума само за полезни изкопаеми, петрол и газ - тези бъдещи войни могат да започнат и заради недостига на питейна вода или храна.
Ако анализираме характера на конфликтите в съвременния свят, ще стигнем до извода, че в бъдеще планетата може да стане арена на яростна битка (включително и въоръжена) за овладяване на енергоносителите. В проучванията на компанията BP се посочва, че установените запаси от петрол са достатъчни за гарантиране на световните нужди, но потребностите от тях през последните пет години значително надхвърлиха нивото от 90-те години на миналия век. В момента, човечеството консумира ежедневно около 85 млн. барела петрол. Според експерти на Международната агенция по енергетика (ІЕА), до 2030 дневната консумация на петрол ще достигне 113 млн. барела. Общите петролни запаси на планетата пък се оценяват на 15 трлн. барела. Остротата на петролния проблем се определя от факта, че източниците на енергоносители са неравномерно географски разпределени.
Не по-малко напрегната е и ситуацията на газовия пазар. За ЕС и бурноразвиващия се Китай непрекъснатите доставки на синьо гориво са жизнено необходими. Населението им изисква от управляващите да гарантират тези доставки в необходимите количества и на изгодна за гражданите и корпорациите цена.
Като най-остър бъдещ проблем пред човечеството обаче, се очертава недостигът на питейна вода - през 2030 той ще се усеща от половината световно население. Изтощават се биоресурсите: почвата, горите, водата. Те не успяват да се възпроизвеждат по естествен начин. В същото време, разногласията в екологичната сфера могат да доведат до насилствени действия между отделни големи групи от хора с цел да бъдат ограничени рисковете от техногенни катастрофи.
Непрекъснатият ръст на миграциите
От казаното дотук е ясно, че в бъдеще са напълно възможни военни конфликти и масово преселение на големи маси от хора, породени от промени в климатичните условия в отделни региони на планетата.
Да си припомним земетресението в Хаити през 2010, в резултат от което загинаха над 200 хил. души, а 3 милиона останаха без покрив. В момента, годишният брой на мигрантите от територията на Хаити се равнява на 6% от цялото население на страната.
По поръчка на Националният съвет за разузнаване и Пентагона, група американски учени-футуролози изготвиха доклад, в който се прогнозират и възможните бъдещи конфликти, предизвикани от различни природни катаклизми.
В него например се твърди, че още през 2015 е възможно Европа да стане арена на сблъсъци заради недостига на продоволствие, енергоресурси и питейна вода, като само помощта на Русия може да спаси континента от дефицита на енергоносители.
През 2018 пък е възможно Китай да предприеме военна операция срещу Казахстан с цел да постави под контрол петроло- и газопроводите, преминаващи през територията на тази централноазиатска държава.
2020 може да донесе на Европа друг проблем - нарастване на потока от мигранти, което драстично ще увеличи вече съществуващия дефицит на питейна вода. Тук е мястото да напомня, че още през 2006 Световният съвет по водните ресурси изнесе данни, че 41 млн. европейци страдат от недостиг на питейна вода, а 80 млн. жители на континента нямат нито канализация, нито отводнителни системи.
През 2022 се прогнозира конфликт между Франция и Германия заради река Рейн, която не е просто най-голямата река в Европа, но и естествена граница между Лихтенщайн и Швейцария, Германия и Франция, Австрия и Швейцария. Всички тези страни днес са изправени пред проблема да запазят водите на Рейн от замърсяване, тъй като именно тази река е основния им източник на питейна вода. От това дали те ще стигнат до консенсусно решение зависи съдбата на милиони европейци.
Американските футуролози прогнозират, че в периода 2025-2030 е възможен крах на ЕС, което ще доведе до миграция на европейци към Северното Средиземноморие, като този процес може да обхване до 10% от населението на Европа. За мащабното преселение на народите на Северна Европа на юг ще съдейства промяната на климата, който ще стане много по-суров. Към Южна Европа обаче ще се насочат и мигранти от Турция, Тунис и Либия. Трудно можем да си представим как би отразило подобно развитие върху ситуацията в европейския юг.
Към 2030 могат да се изострят и отношенията между Япония и Китай, отново заради достъпа да източници на суровини.
Що се отнася до САЩ, страната е застрашена от голям поток мигранти от Карибския басейн, а след 2015 силно ще нарасне и емигрантският поток от Европа към Америка.
Прогнозира се, че значителният ръст в цените на петрола ще доведе през 2020 до редица сериозни сблъсъци между водещите световни държави, като се посочва, че рано или късно, именно в района на Персийския залив може да избухне конфликт между САЩ и Китай, които ще влязат в битка за петролните източници. Правителствата на Китай, Пакистан и Индия ще положат максимални усилия за да удържат властта в страните си, което в определен момент също може да ги вкара в мащабен военен конфликт. В резултат от това нови огромни тълпи гладни хора ще потърсят убежище в други страни по света.
Според авторите на споменатия по-горе доклад, зърнопроизводителните региони в света (Аржентина, Русия и САЩ) могат да съхранят устойчивостта си, на фона на глобалната климатична катастрофа.
Някои държави ще се обединят пред евентуалните външни заплахи: така Мексико, Канада и САЩ могат да създадат обща държава, в чиято основна задача да се превърне борбата с неконтролируемата миграция от Европа и Азия.
Обединението на Корея пък ще се окаже от полза и за двете корейски държави, тъй като всички корейци ще получат достъп до свръхмодерните технологии, с които разполага Сеул. Новата обединена Корея ще бъде ядрена държава.
По отношение на Африка се прогнозират постоянни военни конфликти, затова там едва ли може да се очаква преселване на по-големи групи хора от Европа или Азия.
В доклада на американските футуролози се прогнозира и, че до 2030 Русия ще стане част от обединена Европа, превръщайки се в доставчик на енергоносители, продоволствие и питейна вода за жителите на Стария континент.
Прогнозите на ООН
Специалистите на ООН също подготвиха доклад за възможните миграционни процеси и регионалните конфликти в бъдеще. Според тях, Африка следва да очаква още по-голямо разпространение на СПИН-епидемията, водна криза и лавинообразна миграция на населението на континента към Европа. Така, към 2025 може да се очаква конфликт между държавите, разположени по течението на река Нил.
Масовото преселение на огромни маси от хора към Южна Европа може да провокира бунт на местното население срещу тъмнокожите имигранти, тъй като европейците ще бъдат принудени не само да финансират гладуващите африкански страни, но и да строят и поддържат лагери за бежанците от тях.
Зачестилите напоследък суши в Латинска Америка могат да доведат, в съвсем близко бъдеще, до мащабна селскостопанска криза. Така, през миналата 2012, сушата засегнала североизточните райони на Бразилия, усложни значително ситуацията с продоволствието в над хиляда градове в страната. В селските райони нараснаха въоръжените спорове за вода, а водната криза доведе до фалита на много фермерски стопанства. Страната загуби над половината от добитъка си, значително намаляха добивите от бобови, соеви и зърнени култури. Според експертите на ООН, в бъдеще може окончателно да бъде нарушен екологичният баланс на Амазония и Латинска Америка ще се сблъска с разрастващ се конфликт за овладяване на най-плодородните земеделски земи.
Азиатският регион не е застрашен от сериозни проблеми с питейната вода, затова пък тази част на планетата е заплашена в бъдеще от мощни циклони и повишаване на водното равнище. В същото време, възможно е редица реки в Пакистан да пресъхнат, което ще провокира напрежение в целия регион, като не може да се изключи дори избухването на война между Индия и Пакистан. Фактът, че и двете държави разполагат с ядрено оръжие, още повече ще усложни ситуацията в света, като цяло.
Китай също ще се сблъска с изключително сложна ситуация: югът на страната ще страда от поройни дъждове, докато северните райони, заради голямото засушаване, рискуват да се превърнат в пустиня. Китайското крайбрежие пък ще бъде опустошавано от тайфуни. В резултат, хиляди бежанци ще се насочат към южните райони на страната, спасявайки се от климатичната катастрофа. Правителството в Пекин ще се опита да овладее хаоса с помощта на армията, която в определен момент може да употреби и оръжие.
На свой ред, САЩ ще се опитат да ограничат потока от мигранти от южната си граница. Заради струпването на големи маси мигранти в граничните северноамерикански градове рязко ще нарасне нивото на престъпността. Данните сочат, че 90% от нелегалните мигранти в САЩ идват от Мексико.
В същото време, в прогнозния доклад на експертите на ООН се посочва възможността в бъдеще редица американски градове да бъдат разрушени от все по-честите в последно време силни урагани. Ако, паралелно с това, бъде засегната и американската петролна инфраструктура, САЩ ще бъдат принудени да използват стратегическия си запас, което значително би отслабило страната.
* Българско геополитическо дружество
{backbutton}
Климатичните промени като генератор на миграционни процеси
Typography
- Font Size
- Default
- Reading Mode