04
Съб, Апр
7 New Articles

Постоянният конфликт

брой6 2012
Typography

Светът навлиза във века на постоянния конфликт. Информацията се е превърнала едновременно и в стока и в най-дестабилизиращия фактор на съвременната епоха. Досега историята беше търсене и придобиване на информация, днес обаче главната задача е управлението на информацията. Онзи, който може да сортира, усвоява, синтезира и използва релевантните си знания, си гарантира достъп до професионалните, финансови, политически, военни и социални върхове. Тези победители обаче са нищожно малцинство. За широките народни маси в света, опустошени от информацията, която не са в състояние да управляват или да интерпретират достатъчно ефективно, животът е "отвратителен, жесток и ... изкуствено скъсен".  Мощният темп на промените изглежда потискащ за мнозина, а информацията е едновременно знак и двигател на тези промени. Хората във всяка държава или регион, които се оказват неспособни да разберат новия свят, да извлекат печалба от неговата неопределеност или да се примирят с динамиката му, са обречени да се превърнат в яростни противници на своите некомпетентни правителства, на своите по-успешни съседи и, в крайна сметка, на Съединените щати. Навлизаме в новия Американски век, в който ние, американците ще бъдем още по-богати, още по-безпощадни в културно отношение и още по-могъщи. Затова ще предизвикваме безпрецедентна омраза.

Век на множеството истини

Живеем във век на множеството истини. И онези, които ни предупреждават за опасността от «сблъсък между цивилизациите», несъмнено са прави. В същото време ни предстои да видим непознати досега максимално високи нива на конструктивно общуване между цивилизациите. Бъдещето е великолепно, но е и много мрачно. Много хора (повече от когато и да било в миналото) ще се наслаждават на добро здраве и благосъстояние, в същото време много повече ще живеят в бедност и смут, най-малкото по демографски причини. Ще има повече демокрация (тази специфична либерална форма на империализма), както и нарастващо масово неприемане на демокрацията. А сред определящите противоречия на бъдещето ще стане сблъсъкът между господарите на информацията и нейните жертви.

В миналото, притежаването на информацията беше, предимно, проблем на «своите» и «чуждите», почти толкова елементарен, както и разделението на обществото на грамотни и неграмотни. Макар че информационното превъзходство (често въплътено във военните технологии) притежава убийствена мощ през цялата човешка история, ефектът му е решаващ в политически, но не и в личен план. Технологиите се използват предимно за разрушаване защитните стени на града, а не за промяна на самата му природа. Раждането на съвременния Запад сложи край на тази схема. Лишаването от собственост и дислокацията, породени в Европа и извън пределите и от машинизацията на производството и великата епоха на европейския империализъм, доведоха до това, че взривът на дезориентиращата информация проникна дълбоко в «структурите на ежедневния живот» (ако използваме терминологията на Бродел). В исторически план, незнанието нерядко е щастие. Днес, незнанието вече е невъзможно – възможна е само грешката. Съвременната експанзия на достъпната информация е колосална, неограничена и разрушителна както за отделни хора, така и за цели култури, оказали се неспособни да я управляват. Радикалните фундаменталисти-атентатори в Йерусалим или в Оклахома сити, моралните терористи отдясно и диктаторите-мултикултуралисти отляво – всички те са братя и сестри, изплашени от промените, изпълнени с ужас от бъдещето, отчуждавани от информацията, която не могат да примирят със собствения си живот и амбиции. Те мечтаят да се върнат към «златния век», който всъщност никога не е съществувал, или пък да си създадат своеобразен рай, следвайки някакъв собствен, ограничителен проект. Те вече не са в състояние да разберат света и страхът им е променлив и лесно възбудим.

Информацията руши традиционните работни места и култури – тя съблазнява и предава, оставайки си при това неуязвима. Как можете да се противопоставите на информацията, с която ви натоварват другите? Няма друга възможност, освен предприемането на конкуриращи действия. Онези индивиди и култури, които няма да се присъединят или не могат да се конкурират с нашата информационна империя, са обречени на неизбежен провал (обърнете внимание, че за техническит грамотните недоволни, Интернет се е превърнал в същото, каквото е ООН за слаборазвитите държави: той им дава илюзия за доверителност и общност). Опитът на иранските аятоласи да се откъснат от съвременността се провали, макар че «трупът с чалмата», още плаши хората. Информацията от Интернет и видеокасетите не може да бъде ограничена и фундаментализмът скоро няма да е в състояние да контролира собствените си деца – нашите доброволни жертви.

Неконкурентоспособните култури, като арабско-персийския ислям или отхвърлящия «системата» сегмент от американското население, изпадат в ярост. Културите им биват атакувани, скъпите на сърцето им ценности се оказват дисфункционални и преуспяващите прекрасно се оправят и без тях. В този смисъл, уволнената «синя якичка» в Америка и боецът от Движението Талибан в Афганистан са братя по нещастие.

Както е известно, през почти целия ХХ век разривът в доходите между елита и "низините" се стеснява и това касае както индивидите, така и страните, а в някои случаи - и континентите. Страната или индивидът могат да преуспеят просто за сметка на волята и усилията си. Тоест, ако работят по-упорито от другите, могат да се наложат на пазара. Това беше разбираемо и вдъхваше почти вселенска надежда. Този модел вече е мъртъв. Днес, в ерата на спестяващите труда ни машини и технологии, е налице излишък от физическа работна сила. В Америка станахме свидетели, как синдикатите на индустриалните работници, които в миналото заемаха ключови позиции в обществения живот, днес са почти напълно ирелевантни. И тази тендеция е необратима. В същото време, очакванията на масите нараснаха драматично. Възникна глобално усещане за лъжи и неизпълнени обещания. По-голямата част от населението на планетата чувства, че дълго време се е съобразявало с наложените му правила (макар че, на практика, невинаги е така) само за да открие, че междувременно някой си е позволил да ги промени. Американецът, завършил образованието си през 60-те години, очаква да получи добра работа, гарантираща на него и семейството му сигурност и постоянно нарастващо благосъстояние. За мнозина от тези американци светът се е разпаднал, независимо, че медиите продължават да им представят образа на богатия и прекрасен свят, от който обаче те се чувстват изключени. Тези отхвърлени хора чувстват, че правителството им вече не е с тях, а само с "привилегированите". Някои търсят утешение в религията. При това, повечето си остават законопослушни работещи граждани. Други обаче, не.

Новите врагове на Америка

Чуждестранният "близнак" на тези американци - ислямистът или африканецът от Южна Сахара, или пък мексиканецът, току що завършил някой местен университет, се сблъсква с нестабилно правителство, безработица, корупция, рушаща обществото му и потискаща бедност и, на този фон, с потока от информация, показваща му (преувеличено и нечестно), колко добре си живее Западът. В ерата на поп-телевизионните сериали, видеото и сателитните чинии, тези млади и ожесточени мъже получават изкривена представа за нас, американците от безкрайните повторения на "Династията" или "Далас", или пък от спътниците, излъчващи "Спасители на плажа" - т.е. от източници, на които ние самите гледаме с насмешка и въобще не можем да си ги представим като фактори, влияещи върху международните отношения. Истината обаче е, че разрушителният характер на влиянието им не се поддава на словесно описание. Холивуд стига дотам, докъдето никога не е стигал Харвард и чужденецът, неспособен да почувства американската реалност, лесно се поддава на влиянието на безотговорните фантазии на Америка за самата себе си. Той вижда един дяволски очарователен, откровено сексуален, завладяващ свят, от който е изключен - свят на богатства, за който той може да съди, само сравнявайки го със собствената си бедност.

Повечето жители на планетата не са икономисти и възприемат богатството доста праволинейно - като игра с нулева сума. Тоест, ако залязващата Америка (както е показана във филмите) е толкова приказно богата, това е само защото е ограбила някаква група от страни или региони. Към този когнитивен дисонанс следва да добавим и това, че отхвърленият чужденец не може да съвмести моралната деградация на Америка и осмиването на всичко, което той самият е научен да цени, с ужасяващата военна мощ на САЩ. Как може една нация, в която почти всички жени са "курви", да организира такива впечатляващи операции като "Пустинна буря"? Това е оскърбление към Бога и отговорът на този въпрос следва да се търси единствено в конспиративните теории за "световния заговор", в който са забъркани и секуларизираните и корумпирани елити в собствената му страна. Нормално е отхвърленият чужденец да поиска да атакува "Големия Американски Сатана", само че Америка е твърде далеч (засега) и той използва насилието в собствената си страна или регион. Той не е склонен да търси лична вина за неуспехите си, нито пък се замисля за това, че (може би) неговата култура "не работи". Вината винаги се търси някъде навън. Култът към жертвата се превръща в универсален феномен, постоянно подхранващ динамиката на омразата.

Американската култура като оръжие

В средите на глобалния интелектуален елит е модно да ругаеш "американската култура", при това особено усърдни в това отношение са собствените ни интелектуалци. Само че традиционните интелектуални елити губят своята релевантност и постепенно биват заменени от новите когнитивно-практични елити, олицетворявани от фигури като Бил Гейтс, Стивън Спилбърг, Мадона, или пък от нашите най-успешни политици - т.е. от хора, способни да предугаждат или да създават популярните желания, променяйки се напълно, ако това е необходимо. Съвременната американска култура е най-могъщата в историята и най-разрушителната измежду съперничещите си световни култури. Макар че някои култури, като източноазиатската например, демонстрират, че могат да се справят с външния натиск, възприемайки адаптивно поведение, повечето не са способни на това. Същността на гения, на тайното оръжие на американската култура е тъкмо в това, заради което я презират елитите - нейната масовост. Тя акцентира върху комфорта и удобството - т.е. върху простотата - и генерира удоволствия за масите. В този смисъл, ние сме едновременно и реализираната мечта на Карл Маркс, и неговият кошмар.

Светските и религиозни революционери от нашето столетие (става дума за ХХ век - б.р.) допускат една и съща грешка, въобразявайки си, че "пролетариите", или пък вярващите от целия свят едва дочакват края на работния ден за да се приберат в къщи и да изучават там Маркс или Корана. Истината е, че и едните, и другите се прибират в къщи за да гледат "Спасители на плажа". Америка разбра това и съумя блестящо да се възползва от него. Нашата културна мощ ще навреди сериозно дори на онези, култури, които няма да може да ликвидира. Ние просто нямаме "достоен съперник" в културната (или военната) сфера. Нашата културна империя привлича като магнит все повече мъже и жени в целия свят. И те си плащат за привилегията да загубят илюзиите си.

Американската култура често бива критикувана заради непостоянството си, т.е. за бълваната от нея "продукция за еднократна употреба". Но тъкмо в това е нейната сила. Всички предишни култури се опитваха да открият идеала, чието постигане би означавало да се изпадне в състояние на статично съвършенство. Американската култура обаче е култура на средствата, а не на целта - динамичен процес, който създава, разрушава и отново създава. Ако това, което тя произвежда, е неустойчиво, нека не забравяме, че такива са и най-големите дарове, които ни дава животът - страстта, красотата, прозрачността на светлината в някой зимен ден, както впрочем и самият живот. Американската култура е жива.

Тази яркост и жизненост намират своето отражение и в нашата военна мощ. Ние не търсим ултимативни крайни решения, а само постоянното подобрение. Всички предшестващи култури, както в общ, така и в чисто военен план, се стремят да постигнат идеалния начин на живот и да го "циментират" веднъж и завинаги. Американците (както военните, така и цивилните) винаги са предпочитали промените (разбира се, отделни индивиди им се противопоставят, но техният консерватизъм играе ролята на "здравословен ограничител" на националните крайности и излишества). Американската култура е култура на смелите. Освен това, нашата култура е първата, насочена към интегриране, а не към изключване на "другите". Дори и най-силно презираните от интелектуалния елит американски филми, показващи невероятни жестокости или откровен секс, се оказват най-популярното ни културно оръжие, което се купува (или пък се тиражира с "пиратски" средства) навсякъде по света. Американските екшъни, нерядко в изключително нискокачествени копия, са достъпни от Горна Амазония до Мандалей. Те дори са по-популярни от музиката ни, защото са по-лесно разбираеми. Екшъните с участието на Сталоун, Шварценегер или Чък Норис се базират на визуалния наратив и не се нуждаят от кой знае какъв диалог за да се разбере основния сюжет. Те работят на нивото на универсалния мит, на претекста, апелирайки към най-първичните импулси (въпреки това, все още не сме произвели филм, който да е толкова жесток и безпощаден, като омировата "Илиада" например).  Те представят, герои, злодеи, жени, които печелят или губят, както и насилие и секс в огромно количество.

Ако искат, могат да ни ругаят чак до края на света, но истината е, че това се продава. Огромната популярност в чужбина на баналната филмова поредица "Рамбо" говори за човешката природа много повече, отколкото цяла библиотека с философска литература.

Глобалната информационна революция

Когато говорим са световна информационна революция, ефектът на филмовите образи е по-бърз и интензивен, отколкото ефектът на компютъра. Образът запечатва текста в масовото съзнание, докато компютърът си остава текстуален продукт, изискващ специални умения: т.е. компютрите, поне засега, обозначават границата на зоната на привилегированите. Използваме технологиите за да разширим богатството, властта и възможностите си. Участта на останалите е поп-културата. Ако религията е "опиум за народа", видеото е неговия кокаин. Когато "ние" и "те" се сблъскваме, те ни шокират със своята жестокост, но, статистически погледнато, ние винаги побеждаваме.

Колкото повече хора бъдат смазани от информацията или разорени от въздействието на информационните технологии, толкова по-бързо ще нараства насилието. Жертвите на информацията често просто няма да имат друг изход. Трудът все повече ще става умствен, а не физически и онези, които няма да могат да си намерят място, ще реагират ирационално. Ще станем свидетели на разделянето на държавите и континентите на бедни и богати при това въз основа на тенденции и белези, силно различаващи се от тези през ХХ век. Развиващите се държави няма да могат да съществуват за сметка на индустрията, тъй като винаги ще се намерят страни, готови да предложат по-евтина работна ръка. Бедните ще мразят и ще се опитват да атакуват богатите. А ние, американците ще продължим да бъдем възприемани като изключително богати.

Държавите ще се борят за предимства или за реванш, докато обществата им ще кипят. Тероризмът ще се превърне в най-разпространената форма на насилие (измежду традиционните престъпления), но това не означава, че международната организирана престъпност, гражданското неподчинение, сепаратизмът, граничните конфликти и конвенционалните войни ще престанат да тормозят света. За да защитят интересите си, а също своите граждани, съюзници и клиенти, САЩ ще бъдат принудени да се намесят в някои от тези противопоставяния. И ще побеждават винаги, когато демонстрират достатъчно мъжество.

Мир със сигурност няма да настъпи. Във всеки момент от последващия ни живот, по света ще съществуват множество конфликти, под една или друга форма. Конфликтите с използване на сила ще доминират в заглавията на новините, но културната и икономическа борба ще бъде по-ожесточена и, еднозначно, по-решаваща. Фактическата роля на американската армия ще се сведе до поддържането на света достатъчно стабилен за нашата икономика и достатъчно открит за нашето културно настъпление. В името на тези цели ще убиваме толкова, колкото е необходимо. А за да можем да го направим, ще формираме въоръжени сили на информационна основа. Както и в миналото ще ни е необходима немалко груба сила, но в основата на американското военно изкуство ще залегне необходимостта да знаем за противника си повече, отколкото той самият знае за себе си, ефективно и умело да манипулираме наличните данни, като се стараем да не оставяме на опонентите си възможност да се възползват от тези предимства. Това ще изисква нови технологии, но не такива като днешните "бюджетни вампири", каквито са пилотираните бомбардировачи или стратегическите подводници, които продължаваме да купуваме по инерция, заради емоционалната си привързаност, или пък в резултат от мощните усилия на лобистите на военно-индустриалния комплекс. Най-важните ни технологии ще подкрепят американските войници и морски пехотинци, действащи на терена, ще оптимизират решенията на командването, ще ни дават възможности да ликвидираме точно набелязаните мишени и да оцеляваме сред хаоса (например в в условията на сложните градски сражения). В този смисъл, единственото разумно използване на нашите подводници е да се демонтира цялото им въоръжение, да ги пратят в доковете и да ги използват за жилища за бедните американци. Няма да има никакво оправдание и да продължим да харчим милиарди за стратегически бомбардировачи.

Новите предизвикателства пред Америка

В течение на живота на цяло поколение, а може би и по-дълго, САЩ няма да имат достоен противник във военната сфера. Враговете ще ни отправят предизвикателства, използвайки други способи. Насилствените действия ще се осъществяват от малки, враждебни групи, способни да нанасят неочаквани удари, или просто притежаващи смайваща воля за насилие (или пък и едното, и другото). Тоест, трябва да се чувстваме застрашени от предателските елити, а не от чуждестранните флоти. Урбанизацията на глобалния ландшафт представлява по-сериозна заплаха за нашите операции, отколкото която и да било същестуваща или предвидима военна система. Предстои ни да се сблъскаме не с традиционните войни в духа на real politik, а с конфликти, пораждани от колективни емоции, локални интереси и системни колапси. Омразата, завистта и алчността - т.е. повече емоциите, отколкото стратегията - ще диктуват условията на битката.

Ние американците ще оцелеем и ще победим във всеки конфликт, в който не се използва оръжие за масово унищожаване. Но перманентните конфликти, в които ще се намесваме отвреме навреме, ще бъдат нищожни по мащабите си, както и всяка друга форма на военни действия с участието на нашите войници и морски пехотинци. Щикът ще си остане важен и релевантен, но в същото време нашето информационно превъзходство трябва да е по-остро от щика, позволявайки ни да победим повечето си (но никога не всички) врагове, действащи извън пределите на досегаемост на конвенционалната ни военна мощ. Информационното ни превъзходство над останалите държави ще е толкова голямо, че в основна наша задача ще се превърне обуздаването на неговата мощ. Потенциална слабост на Америка може да се окаже неспособността ни да поддържаме нужното равнище на моралните и физическите си сили, необходими за да можем да пронижем с щика сърцето на врага. Пилотите, капитаните и чиновниците от отбранителните институции продължават да се базират на такива модели за бъдещите заплахи, в които едни или други държави се разглеждат като способни, през следващите 10-20 години, да достигнат или надминат военните възможности на САЩ. Забравете за това! Нашата военна мощ има културна основа. Тоест, противниците ни няма как да си съперничат с нас, ако не станат такива като нас. Затова по-умните съперници на Америка дори няма да се опитват да ни победят, използвайки нашите собствени средства. Вместо това те ще гледат, как да избегнат откритата военна конфронтация и да се ориентират към терора и нетрадиционните форми на посегателство срещу нашето национална единство. Само идиот би дръзнал да воюва по правилата срещу САЩ.

Базиращите се на фалшиви предпоставки модели, целящи да убедят Конгреса, че руснаците са спрели само за да си поемат въздух, преди отново да тръгнат срещу нас, или, че китайците са само на няколко мили от калифорнийското крайбрежие, се базират на предпоставката, че докато другите държави вземат правилните решения и продължават да ускоряват темповете на икономическия си растеж, Съединените щати спят. Напротив, САЩ са напълно "в час" и умело направлява втората "индустриална" революция, в сравнение с която първата индустриална революция, чиито връх е великият век на империализма, ще изглежда като репетиция на любители. Само САЩ притежават способността за синтез, законодателна основа и културна гъвкавост, позволяващи им да останат основните "разпределители" на световното богатство.

Не беше чак толкова отдавна, когато руснаците възнамеряваха да ни победят. После се появиха богатите на петрол араби, а след тях японците. Един нобелов лауреат по икономика дори прогнозира, че през следващото столетие в света ще доминира т.нар. "обединена Европа" (би било голяма скука, ако се окаже вярно). Сега пък се опитват да превърнат Китай в американската Немезида. Несъмнено, нашите индустриални Касандри скоро могат да намерят причини да се опасяват и от островите Галапагос. Междувременно, средният американец ще може да се наслаждава на по-висока средна продължителност на живота, осигурена старост и свободен достъп до най-триумфалната култура в човешката история. За повечето ни съграждани, нашата вулгарна, почти хаотична и, в същото време, великолепна култура, е основния двигател на позитивните исторически промени. Защото свободата работи!

Защо САЩ ще продължат да доминират

Във военната сфера, за нашите противници ще се окаже невъзможно да надминат и дори да се доближат до възможностите на САЩ в информационната сфера, защото те, на практика, са продукт на американската култура. Нашата, информационно оборудвана, армия ще продължи да разполага с огромно количество военна техника, но в основата на мощта и ще бъде войникът, а не машината, като американските войници ще притежават навици, които другите култури не са в състояние да репликират. Анализаторите в разузнавателната сфера, които не са склонни да се съсредоточат върху човешкия фактор (вероятно, смятайки го за прекалено сложен), предпочитат да оценяват мощта на противника според онези технически средства, с които той може да се сдобие. Само че да се сдобиеш или да произвеждаш такива средства, не е достатъчно. Това не сработи при Саддам Хюсеин, няма да проработи и в Пекин.

Сложната система на взаимоотношенията човек-машина, разработена от американските въоръжени сили, не може да се дублира извън Америка, тъй като нито една държава не е в състояние да възпроизведе на своя почва информационните способности на нашите войници и офицери. Въпреки всички критики (до голяма степен оправдани) към американската образователна система, цялостната и синергийна природа на образованието в нашето общество и култура формира у бъдещите войници и морски пехотинци естествено възприемане на новите технологии и такава способност да сортират и асимилират огромните количества разнообразна информация, каквато никога няма да постигнат другите нации.

Информационните способности на средния американски гимназист смайват всеки, роден преди 1970. Защото нашите "компютърни деца" функционират на ниво, недостъпно дори за чужсдестранните елити и дължат това, както на училището, така и на телевизионните реклами, CD-ROM и видеоигрите. САЩ успяха да надминат образователната система от ХІХ век по същия начин, по който надхвърлиха досегашното ниво във военната авиация. Междувременно, американските деца успешно преодоляват дарвиновия "естествен подбор", поглъщайки такива количества информации, които биха притеснили мнозина възрастни. Тези деца са бъдещите ни "високотехнологични бойци". И единственото, за което трябва да следим, е да не изостават прекалено с физическата подготовка, за сметка на умствената.

Има един немски израз, който ми се струва доста подходящ за тази ситуация: "Die Lage war immer so ernst", т.е. "Небето става все по-близко". Въпреки страховете и оплакванията ни, трябва да осъзнаем, че сме част от най-могъщата и здрава култура на планетата. Нейната дискретност и противоречивостта и често се оказват и нейна сила. Не ни бива да изпълняваме петгодишни планове, като китайците и руснаците, но това е наш плюс. Американската гъвкавост в потреблението, в технологиите и на бойното поле е сила, каквато нашите съперници никога няма да притежават. Ние се движим напред изключително бързо. Само че, когато настояваме на всяка цена да притежаваме недопустимо скъпи, нео-традиционни оръжейни системи, рискуваме да пропилеем тази непостижима за останалите гъвкавост. Днес сме затънали в сделките по закупуване на вече остарели въоръжения, които няма да ни позволят да развием наличния си човешки потенциал за решаване на бъдещите задачи. До 2015 американската армия ще получава в свое разпореждане въоръжение, което ще и е също толкова необходимо, колкото танковете "Шерман" или витловите бомбардировачи от 40-те години на миналия век например. Тоест, ние не гарантираме бъдещето на нашата отбрана а го парализираме. САЩ ще разполагат с най-бързата и съобразителна армия в света, а ние с всички сили се опитваме да я вкараме в технологична "усмирителна риза".

Днес пред Америка няма никаква "голяма заплаха", такава не се очертава и на хоризонта. Вместо да се готвим за нова "битка за атола Мидуей", би трябвало да се фокусираме върху постоянните конфликти от най-различен вид, които ни очакват (и в които ще загиват американците) у дома и в чужбина- Налице са множество заплахи, но любимите ни "динозаври" вече са мъртви.

Ние ще демонстрирам по-голям творчески и производствен капацитет и, ако се наложи, ще се справим с целия останал свят. Впрочем, можем също да го преосмислим или пък да го преформатираме. Но нашите военни не могат да влязат в ХХІ век, оставайки си вкопчени в моделите от ХХ-ти. Характерният за американската нация глад за информация и опитът ни в използването и, ще позволят на САЩ да надживеят и надминат всички йерархични култури, всички общества, контролиращи информацията и всички отхвърлящи ни държави. Навиците, необходими за просперитета в новия информационен век могат да бъдат получени само като се започне от училищния чин и при условие, че държавата плътно се ангажира с това. Обществата, които се боят и затова не са в състояни да управляват свободния информационен поток, са обречени да си останат неконкурентоспособни. Те могат да притежават технологиите, необходими за гледането на видео или телевизия, но ние ще сме тези, които ще пишат сценариите, ще ги продуцираме и ще събираме авторските хонорари. Нашата креативност е разрушителна.

Ако продължим да акцентираме върху "изпитаните и проверени" подходи във военната сфера, рискуваме да пропилеем най-голямото си национална предимство. Трябва сме сигурни, че нашата нова информационна армия се основава на правилната информация.

Информационната война

В условията на постоянен конфликт и на фона на все по-бързото разпространение на информацията, реакцията на военните може да се опише с една фраза - информационна война. Но, въпреки че непрекъснато текат дискусии за информационната война, те много напомнят на разговорите за секса сред учениците от горните класове - всеки иска да се похвали, но никой няма сериозни познания по темата. Американската държава продължава да дава пари на фирмите от военната индустрия само за да чуем от тях това, което и без това ни е добре известно.

Така, изследванията изследват други изследвания. Днес се е наложило мнението, че информационната война е въпрос на технологии, което е все едно да се твърди, че стереоуредбата ви е по-важна за музиката, отколкото музикантът, който я изпълнява. Но това не е чак толкова страшно. Защото ние, американците сме господарите на информационната война и, в крайна сметка, ще съумеем да и дадем подходящата дефиниция. Така че да оставим това на учените. Когато става дума за американската технология (а всяка технология е, преди всичко, военна), трябва да сме наясно, че руснаците не могат да я създадат, арабите на могат да си я позволят, а пък азиатците на са в състояния да я откраднат толкова бързо, че да съкратят съществуващия разрив между тях и нас. Един голям призрак - Китай, постигна учудващи темпове на икономически растеж, защото китайците със закъснение реализират своята индустриална революция при население от над един милиард души. Но без осъществяването на разтърсваща и променяща собствената им култура преоценка на ролята на свободната информация, китайците никога няма да достигнат равнището на САЩ.

Да, другите култури се опитват да преосмислят своята идентичност (по правило, без особен успех) и се опитват да избегнат американското влияние. Но американската култура е своеобразно "заразно удоволствие", при досега с което може и да не умрете, но собствената ви цялостност и идентичност, както и конкурентоспособността ви ще бъдат ерозирани. Сама по себе си, съпротивата на чуждите култури срещу американското проникване отвлича значителна част от енергията им от стремежа към бъдещето. Затова не бива да се боим от възхода на фундаментализма или на антиамериканските режими. Те просто гарантират провала на своите нации, увеличавайки паралелно с това американското превъзходство.

Разбира се, за висшите американски военни ще бъде трудно да започнат да разбират войната - информационна или каквато и да било друга, в толкова широки понятия. Холивуд обаче, вече е подготвил "бойното поле", където хамбургерите на "Макдоналдс" предшестват куршумите, а бойният флаг върви след търговията. Въпреки капитулацията ни, след като постигнахме военна победа в Могадишо (през 1993), образът на американската военна мощ не само сдържа, но е и важен инструмент в психологическата война, оказващ постоянно въздействие върху противниците ни.

Саддам все още създава проблеми (статията е писана през 1997 - б.р.), но образът на американската армия, съкрушила иракчаните на бойното поле, въздейства по-силно от хиляди бомби, хвърлени в пясъците. Истината е, че всички се боят от нас и действително вярват, че можем да действаме като във филмите. Ако троянците са "виждали" как богиня Атина ръководи гръцката армия, иракчаните "видяха" как Люк Скайуокър насочва танковете на генерал Маккафри. Нашият несъзнателен алианс с културата, притежава убийствена мощ и представлява такъв "множител" на военната ни мощ, какъвто нито едно правителство (включително и собственото ни) не може нито да измисли, нито да си позволи. Ние сме вълшебни и свръхестествени и ще продължим в същия дух.

В рамките на традиционната военна парадигма, движението ни към информационната война би се проточило с десетилетия. Отношението ни към събирането и, особено, към разпространението на данните вътре във военните подразделения, е в разрез със световната военна традиция, според която решаващата информация се концентрира единствено във висшите командни ешелони. Запазвайки вертикалната йерархия, американската армия е "информационно демократична". Способността ни да децентрализираме информацията и вземането на решенията предстовлява революционен пробив във военното дело (преди 1945 германците децентрализират вземането на някои тактически решения, но само в рамките на строго регулирани ограничения, защото не могат да си позволят съществено разпространение на информацията).

Нито един военен елит никога не е допускал подобно доверие към лейтенантите, сержантите и редниците (няма да го допусне и в бъдеще). Истината е, че дифузията на информацията в американските въоръжени сили е много по-голяма, отколкото самите ние можем да си представим. Прагматичното поведение ежедневно дискредитира остарелите структури (като военните подразделения и щабовете например). Старите названия си остават, но поведението се променя. Какво общо, освен знамето, има между една дивизия от 1997 и тези от Втората световна война? Макар традиционалистите да се съпротивляват на реформирането на въоръжените сили, "анархията" на лейтенантите успешно формира армията на утрешния ден. Командирите на батальони не осъзнават на какво са способни техните лейтенанти, а пък генералите ще се лишат от сън, ако разберат, какво знаят техните батальонни командири. И докато спорим за промените на теоретично ниво, армията се променя сама. Морските пехотинци вършат отлична работа, пресъздавайки се наново, докато същността им остава неизменна и това тяхно постижение би трябвало да се приветства от Армията. В същото време, американските военноморски и военновъздушни сили остават строго йерархични.

Културата е съдба. Държавите, клановете и отделните бойци са продукт на своите култури и те или се ползват с доверие, или си остават роби. Мнозинството хора, населяващи планетата, са пленници на собствените си култури и не могат да се разбунтуват срещу несъответствията, които не могат да приемат и избегнат. Самохвалните изявления на някои азиатски лидери за деградацията, слабостта и уязвимостта на американската култура, на които сме свидетели днес, доста напомнят демагогията на японските милитаристи преди Тихоокеанската война. Разбира се, не смятам, че някой от въпросните лидери се готви да ни атакува, смятам, че те просто не са прави. Свободата винаги изглежда като слабост на онези, които се боят от нея.

В навечерието на разпадането на Съветския съюз някои анализатори обявиха, че свободата е победила окончателно и настъпва краят на историята. Всъщност, свободата винаги ще има врагове. Проблемът и е, че винаги е прекалено "свободна" за тираните, независимо дали става дума за диктатори, расови или религиозни фанатици. Свободата отправя предизвикателство към съществуващите порядки, подчертава фанатизма, открива нови възможности и изисква лична отговорност. А може ли да има нещо по-опасно от това за традиционните култури? Настъпването на новия информационен век отвори нова глава в борбата на човечеството за свобода и срещу свободата. И това ще бъде кървава глава, в която ще бъдат унищожени много компютри и още повече хора. През следващите няколко десетилетия, основната задача пред незападните правителства ще бъде да открият начин да овладеят информационните потоци вътре в своите общества. Те обаче ще сбъркат ако тръгнат по пътя на консерватизма и ограничаването на информацията, ерозирайки собствената си конкурентоспособност. При подобно развитие провалът им е програмиран.

ХХІ век действителон ще бъде американски, но ще бъде и много проблематичен. Армията на САЩ вероятно ще извоюва още не една победа. Ние ще водим перманентна информационна война, продължавайки да учудваме онези американски и чуждестранни критици, които ще прогнозират неминуемия упадък на Америка.

1997

 

* Авторът е известен американски геополитик, бивш полковник от американското разузнаване, където ръководи отдела за Евразия (повече за него, виж "Геополитика", бр.5/2007). Статията му се появява през 1997 в списанието на Армейския колеж на САЩ "Parameters". Публикуваме я, тъй като в нея по безпрецедентно откровен начин се обосновават американските претенции за глобална хегемония, а като основен начин за постигането и се посочват информационните войни.

{backbutton}