13
Пет, Дек
5 New Articles

Алиансът и неговите партньори: акценти и перспективи след срещата на НАТО в Чикаго

брой4 2012
Typography

НАТО осъществява сътрудничество с редица страни-партньори, за което са разработени съответните механизми.През последните години, сред особеностите на функционирането на пакта е нарастващото участие на партньорите му. Те вече редовно се ангажират във военни операции и политически консултации или финансират изграждане на военни капацитети в различни страни.

Приетата през 2010 в Лисабон нова Стратегическа концепция на НАТО определи „кооперативната сигурност” (cooperative security) като една от трите сърцевинни задачи (core tasks) на НАТО – другите две са колективна отбрана и възпиране и управление на кризи. Партньори на алианса бяха поканени и участваха в изработването на самата концеция. В нея се изтъква, че укрепването на евроатлантическата сигурност се постига най-добре посредством широка мрежа от партньорски отношения със страни и организации по целия свят. Концепцията позволи провеждането на по-мащабен и гъвкав диалог и сътрудничество с трети страни, а в Лисабон съюзниците се договориха да разговарят с тях по-активно относно сигурността на НАТО.

На срещата в Чикаго на 20-21 май 2012. сътрудничеството с партньорите беше сред основните въпроси, наред с хода на войната и изтеглянето от Афганистан, европейския ракетен щит, оптимизирането на ресурсите и осигуряването на т.нар „умна отбрана” (smart defense).

В Чикаго бе коментиран значителният напредък в отношенията и приноса на партньорите. Ръководителите на НАТО проведоха две срещи с групи партньорски страни с по-голям принос в политическото, операционното и финансовото сътрудничество във водените от НАТО операции. Дискутирани бяха поуките от съвместните дейности и предизвикателствата за общата сигурност. Генералният секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен благодари на станите-партньори и подчерта желанието им да споделят общи ценности със съюзниците, включително да бъдат рамо до рамо с тях в различни мисии, касаещи сигурността. Наред с изводите от операциите в Косово, Либия или Афганистан, на срещите бяха обсъдени и нови общи предизвикателства като киберотбраната и енергийна сигурност.

Днес НАТО поддържа отношения с около 40 страни-партньори.

Средиземноморският диалог

Средиземноморският диалог (Mediterranean Dialogue - СД) стартира през 1994. Отразявайки визията на НАТО след края на студената война, СД даде повече възможности за обвързване сигурността на Европа с тази на Средиземноморието. Предоставяйки форум за сътрудничество със седемте страни от Средиземноморския регион: Алжир, Египет, Израел, Йордания, Мавритания, Мароко и Тунис, СД цели изграждане на добри отношения и разбирателство между тях. Диалогът укрепва Евросредиземноморското партньорство и Средиземноморската инициатива на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).

Шест от страните се присъединиха към СД през 1995, а Алжир - през 2000, след прелома в продължителната гражданска война, разтърсила страната (1991-2002).

Измежду африканските средиземноморски страни, само Либия доскоро отказваше да участва в диалога, което се обясняваше с нежеланието на покойния диктатор Муамар Кадафи и стремежа на режима му да провежда собствена независима африканска политика. С мащабния ангажимент на НАТО през 2011, под егидата на ООН, и последвалите промени в Либия, перспективата за присъединяването и е съвсем реална. В текста на декларацията на срещата на НАТО в Чикаго държавните глави на страните-членки изтъкнаха, че приветстват Либия като партньор в Средиземноморския диалог, ако тя заяви такова желание.

Механизмът на диалога на НАТО с партньорите от СД е основно двустранен, но се провеждат и общи срещи. Всяка от седемте страни финансира участието си в диалога, но и страните от НАТО оказват финансово съдействие. Обсъждат се начини за разширяване обхвата на финансовите механизми по програмата «Партньорство за мир» с оглед да покрият това финансиране.

Годишните работни програми на СД включват срещи, симпозиуми, подготовка и модернизиране на въоръжените сили, планиране на реакцията при кризи или бедствия, публична дипломация, научни изследвания, борба срещу тероризма и разпространението на оръжия за масово унищожаване (ОМУ) и др. Военните мерки пък включват участие в учения в рамките на Партньорство за мир (ПзМ), курсове за подготовка в щабовете на НАТО, посещения на кораби в пристанища и др.

На срещата на НАТО през 2004 в Истанбул беше решено Средиземноморският диалог да се развие в по-амбициозна и разгърната инициатива, включваща повече политически и практически мерки.

На срещата през 2011 на външните министри на НАТО в Берлин бе приета единна програма (меню) за сътрудничество с партньорите, с което тя стана по-съгласувана и включи още по-голям брой дейности.

Една от страните, с която НАТО поддържа динамични отношения в рамките на инициативата, е Израел. През 2006 с Израел бе подписана първата по рода си Индивидуална програма за сътрудничество в рамките на СД. Тя акцентира върху борбата срещу тероризма и съвместните военни учения в Средиземноморието. През 2007 подобни индивидуална програма бе подписана с Египет, а през 2009 – с Йордания. Възможно е подписването на такива програми и с други страни от инициативата.

Програмата с Израел предвижда страната да може да участва в операцията Active Endeavour. Както е известно , тази военноморска операция на НАТО цели предотвратяване движението на терористи или ОМУ в района на Средиземноморието, укрепвайки индивидуалната сигурност на крайбрежните страни и мореплаването в района. Тя бе стартирана скоро след терористичните атаки от 11 септември 2001, в рамките на активирането на чл. 5 на Северноатлантическия договор, разширявайки обхвата на борбата с тероризма в този морски район.

Други страни от седморката също проявиха интерес за участие в Active Endeavour, най-вече Мароко и Алжир. Споразумение с Мароко за участие в операцията бе подписано през 2009.

Израел подписа меморандум за участие в операцията през 2007 (с един ракетен кораб), но то и досега под въпрос, заради възраженията на Турция. Израелско-турските отношения се влошиха след края на операцията в сектора Газа през 2009 и особено след инцидента с т.нар. «флотилия на свободата» за Газа, през 2010. На следващата година, турското вето замрази отварянето на израелски офис към щаб-квартирата на пакта в Брюксел във връзка с участието в операцията, макар че от пролетта на 2012 дискусията за откриването му отново се активизира.

Освен това Анкара не желае да споделя с Израел данни от радара, разположен на нейна територия през 2011, в рамките на инициативата за Европейския ракетен щит, и не допусна Израел да бъдет поканен на срещата в Чикаго.

Очевидно, Израел ще продължи да се стреми към разширяване на сътрудничеството и издигане на отношенията с НАТО на по-високо ниво, докато Турция ще гледа да ги парира, като неразбирателството между двете страни ще дава своите отражения в рамките на Средиземноморския диалог и извън него.

Отношенията на пакта с Йордания се развиват последователно. Поддържа се контакт на високо политическо и военно ниво. В индивидуалната програма за сътрудничество са включени мерки като консултации, подобрена военна съвместимост, образование, учения и др. Споделят се еднакви виждания по международни проблеми и сигурност. Йордания оказва важно съдействие на НАТО на Балканите, Либия и Афганистан.

Истанбулската инициатива за сътрудничество

Истанбулската инициатива за сътрудничество (Istanbul Cooperation Initiative) беше обявена на срещата на НАТО в Истанбул през 2004, т.е. около година след началото на войната в Ирак. Ръководителите на страните от Алианса декларираха стремеж да задълбочат Средиземноморския диалог и да стартират нова инициатива, визираща шест страни в Близкия Изток. Така, Истанбулската инициатива застана редом до Партньорство за мир и Средиземноморския диалог. Тя възникна като резултат от призивите на редица кръгове в НАТО и в Близкия Изток да се отговори на новите предизвикателства на ХХІ век в района и като допълнение на решенията в Г-8 и диалога САЩ-ЕС за подкрепа на реформите и процесите на обновяване в широкия Близък Изток.

Инициативата предлага сътрудничество с шестте членки на Съвета за сътрудничество на държавите от Персийския залив (ССДПЗ): Бахрейн, Катар, Кувейт, Обединените арабски емирства (ОАЕ), Оман и Саудитска Арабия. Тя предвижда съвместни усилия срещу разпространение на ОМУ и тероризма, военна подготовка, участие в учения на НАТО, постигане на взаимна съвместимост, готовност за действия при бедствия, отбранителни реформи, гранична сигурност, борба срещу нелегалните трафици и др.

Бахрейн, Катар, Кувейт и ОАЕ се включиха в инициативата. Оман и Саудитска Арабия засега само проявяват интерес. В обществата на тези страни сътрудничеството с НАТО и САЩ продължава да поражда нееднозначна реакция. Инициативата е отворена за участие и на други страни от района.

САЩ се опитват да подхождат и индивидуално към богатите на нефт шест страни, с цел укрепване на отбранителните им способност и изграждане на нещо като общ съюз. Напоследък, с тях бяха сключени големи оръжейни сделки за стотици милиарди долари, включващи доставки на модерни самолети, хеликоптери и ракетни системи. Вашингтон полага усилия и за формиране на обединение между тях и САЩ (някои дори говорят за „мини-НАТО”) или за съвместна противобалистична отбрана („ракетен щит в Залива”), но и тук различията са налице. Очевиден е съвместният стремеж за военно възпиране на Иран, възприеман от арабските страни от Персийския залив като нарастваща заплаха.

Евроатлантическият съвет за партньорство

В Евроатлантическия съвет за партньорство (Euro-Atlantic Partnership Council) участват 22 страни от Европа, Кавказ и Азия, наред с 28-те страни-членки на НАТО. Това са Австрия, Азербайджан, Армения, Беларус, Босна и Херцеговина, Грузия, Ирландия, Казахстан, Киргизстан, Македония, Малта, Молдова, Русия, Сърбия, Таджикистан, Туркменистан, Узбекистан, Украйна, Финландия, Черна гора, Швейцария и Швеция.

Съветът представлява многонационален форум за подобряване на отношенията чрез консултации и сътрудничество между НАТО и страните в тези важни за Алианса периферни райони, включващи или граничещи с критични зони в Кавказ, Близкия Изток и Средна Азия. Евроатлантическият съвет за партньорство възникна през 1997, когато наследи Северноатлантическия съвет за сътрудничество (САСС, създаден през 1991), демонстрирайки внимание към един по-широк район и акцентирайки върху ролята на Европа като централен компонент.

Коментарите през пролетта на 2012 за възможно изграждане на база на НАТО в Уляновск (Русия) като междинен пункт за прехвърляне на товари от и за Афганистан бяха опровергани от руския външен министър и зам.министъра на отбраната (вероятно заради силните протести на комунистическата опозиция). Очаква се там да се създаде логистичен пункт за съвместен контрол и проверка на превози и товари. Русия поддържа отдавнашен транзитен ангажимент по съдействие на преминаващите през територията и маршрути на НАТО за снабдяване на частите в Афганистан. Съществуват редица общи предизвикателства с НАТО, които могат стимулират съвместните усилия за решаването им, по-голямото доверие и взаимноизгодното сътрудничество, което пък би било от полза и за международната общност.

По време на срещата в Чикаго беше подписано споразумение между НАТО и Киргизстан за сухопътния транзит през територията на страната за нуждите на ISAF в Афганистан. Киргизкото Външно министерство го обяви като стъпка в развитието на сътрудничеството с алианса и за укрепване сигурността на страната и на Централна Азия, като цяло. Очертава се Киргизстан да окаже съдействие по изтеглянето на НАТО от Афганистан и да не закрива базата в Манас и след 2014. Страната се нуждае от модернизация на своята армия и може да получи помощ за това от САЩ и други страни от НАТО.

В началото на юни 2012 НАТО подписа споразумения и с Казахстан и Узбекистан за използване на териториите им при изтеглянето от Афганистан. Споразумението с Казахстан може да се разглежда като продължение на постигнатото през 2010 транзитно споразумение за съдействие на ISAF. Осигуряването на северните маршрути идва като алтернатива на невъзможността да се постигне споразумение с Пакистан. Тази страна (която е изключително важен партньор за НАТО) изигра решаваща роля за снабдяването на войските в Афганистан по южните маршрути, но след скандала с убитите погрешка от американски безпилотни самолети 24 пакистански граничари, през ноември 2011, Исламабад наложи шестмесечна забрана за маршрутите. Отмяната и не бе постигната и на срещата в Чикаго поради очевидното нежелание на Пакистан, чиито израз беше искането му за прекалено голямо увеличаване на таксите за преминаващите контейнери. Така, изпълнението на постигнатото с Русия транзитно споразумение, заедно с тези, сключени с Киргизстан, Узбекистан и Казахстан, става още по-важно, както призна през юни генералният секретар на НАТО. Ролята на Северната разпределителна мрежа (NDN) ще нарасне неимоверно както по отношение на военните действия в Афганистан, така и на предстоящото изтегляне на пакта оттам, след като използването на южната мрежа остава под много сериозен въпрос.

Евроатлантическият съвет за партньорство функционира паралелно с програмата Партньорство за мир (Partnership for Peace), обявена от НАТО през 1994, но лансирана от САЩ година по-рано. Тя трябваше да улесни сътрудничеството на пакта с 22 страни от Европа и постсъветското пространство. Понастоящем, всички те участват в Евроатлантическия съвет за партньорство. Редица страни от ПзМ вече станаха членове на НАТО (включително България).

Сътрудничеството между НАТО и отделни държави

Сътрудничеството с отделни страни от различни континенти допълва по ефективен начин сътрудничеството в инициативите с някои групи държави. Тези страни сътрудничат с НАТО по въпроси от взаимен интерес предимно в областта на сигурността. Някои от тях са много активни и допринасят за операциите на пакта не по-малко, отколкото страните-членки.

Става дума за Австралия, Афганистан, Ирак, Южна Корея, Монголия, Нова Зеландия, Пакистан и Япония.

Критично важни за НАТО са отношенията с Афганистан и Ирак, в периода на борбата с тероризма и постконфликтното държавно строителство и изграждане на техните въоръжени и полицейски сили. Основната цел в Афганистан е да се даде възможност на властите да постигнат такова ниво на сигурност в страната, което да гарантира нейната (относителна) стабилност и да не допуска повторното и превръщане в убежище на терористи. Общо 50 страни участват в силите на ISAF. НАТО си е поставила задачата още преди края на 2014 афганистанските сили да поемат изцяло отговорността за страната си. Затова те продължават да получават много сериозна подкрепа за подобряване на тяхната структура и ефективност. Всички тези въпроси бяха разисквани на срещата в Чикаго, където доминираше именно проблемът за Афганистан. Обсъдено беше и как да продължи дългосрочното съдействие на НАТО за режима в Кабул и след изтеглянето на частите на пакта в края на 2014. Както бе посочено по-горе, наред с договарянето на края на операцията за последните дни на 2014, бяха постигнати и споразумения относно начина на изтеглянето на войските на НАТО. В същото време, участниците в срещата признаха, че талибаните остават силен враг, успехите срещу който не са категорични, така че не е изключено, след изтеглянето, те да успеят да разпалят кървава гражданска война в страната, а страните-членки на НАТО да се окажат разочаровани от участието на пакта в конфликтите с много жертви и огромни материални разходи в досегашните военни операции извън зоната на отговорност на пакта (в Ирак, Либия и Афганистан). Впрочем, очаква се запазването на ограничено американско военно присъствие и след 2014. За финансирането на афганистанските сили ще са необходими 4,1 млрд. долара годишно поне до 2024, в допълнение към годишните разходи на афганистанското правителство за националната армия и полиция от 500 млн. долара.

Фокусът на сътрудничеството с Пакистан остава Афганистан. Очаква се проблемът с транзита за НАТО през страната в крайна сметка да се преодолее, но още по-важна е ролята на Пакистан за урегулирането на афганистанския конфликт. Пакистан има важна място в тристранната комисия, заедно с ISAF и правителството на Афганистан. Както е известно, етнически, талибаните са преобладаващо пущуни, намиращи добър подслон в Пакистан поради факта, че са една голяма част от населението му. Отношенията на НАТО с Пакистан се поддържат на високо политическо равнище. Пакистански офицери продължават да се обучават в специализираните курсове на алианса. Поради характера на терористичните действия в афганистанския конфликт и негативните последици от борбата на силите на НАТО срещу тях, жертва на която често стават и мирни жители, Пакистан обаче запазва резервите си към действията на САЩ и алианса в Афганистан и региона, като цяло.

Партньорството с Ирак се развива нормално след американското изтегляне в края на 2011. Основният принос на НАТО през последните години бе чрез мисията за подготовка на иракските въоръжени сили, действаща между 2004 и 2011. НАТО продължава да им съдейства, подпомагайки разширяването на техните възможности, образование и подготовка, основна роля за което играе останалият за целта в страната екип на пакта. Програмата за индивидуално партньорство и сътрудничество осигурява рамката за редовен диалог, най-вече в областта на военната подготовка и борбата срещу тероризма. Всяка година около 500 иракски офицери преминават през различни курсове на НАТО.

Монголия участва на срещата в Чикаго, а от март т.г. между нея и НАТО се осъществява Програма за индивидуално партньорство и сътрудничество. В нея са предвидени мерки за сътрудничество в сферата на сигурността, при бедствия, при подготовка на специализиран персонал, както и за борба срещу киберзаплахите и разпространението на ОМУ. От 2010 Монголия участва с военен контингент в ISAF. От края на студената война тази страна постоянно укрепва сътрудничеството си със западните държави в рамките на своята политика към „трети съседи”, извън традиционните и отношения с двамата заобикалящи я гиганти - Русия и Китай. За най-важни „трети съседи” страната счита САЩ, ЕС, Канада, Япония и Южна Корея. Монголия може да бъде разглеждана от НАТО и най-вече САЩ като подходяща страна в хода на американската стратегия за прехвърляне фокуса на внимание към Азия и Пасифика. Това изместване на вниманието идва след конфликтите от последните две десетилетия предимно в Близкия Изток, които пък наследиха конфронтационните десетилетия в Европа след края на Втората световна война.

Австралия е сред най-важните партньори на НАТО. Тя има най-големия военен контингент в Афганистан от страна извън алианса (над 1500 души). Австралийски военни екипи редовно участват в натовски работни групи по логистика, комуникации или информатика. Сътрудничеството с НАТО ще продължава да обхваща и други области на сигурността като киберзаплахите, тероризма, ядреното неразпространение, пиратството. Очаква се по-силен акцент върху военното образование и съвместните учения, включително на специалните сили. До 2017, Австралия ще продължи да участва в подготовката на афганистанската армия със 100 млн. долара ежегоден принос. На срещата в Чикаго и при посещението си в Канбера, в средата на юни 2012, генералният секретар Расмусен изтъкна, че Австралия е естествен и глобален партньор, споделящ общи ценности и визии с пакта.

Нова Зеландия също е важна страна за НАТО. През юни 2012, в Брюксел бе подписано споразумение, предвиждащо съвместни действия за борба с тероризма, военни учения, справяне с бедствия и разузнаване. Новозеландският премиер изрази задоволство от споразумението, очертавайки перспективите за участието на страната му и съвместните действия. НАТО поддържа редовни отношения с Нова Зеландия от 2001 насам. Освен в ISAF, тази страна изпрати военен контингент и в SFOR (Босна и Херцеговина). Нова Зеландия търси подкрепа за кандидатурата си за членство в Съвета за сигурност на ООН през 2015-2016, като това съвпада с пренасочването на вниманието на САЩ към Индийския океан и Пасифика.

Пак в тази връзка са и активизираните напоследък опити на НАТО и САЩ за задълбочаване на отношенията с Япония и Южна Корея. Япония е сред най-старите им партньори, с който се поддържа постоянен стратегически диалог. Разменят се визити на най-високо равнище. Сътрудничеството включва и въпроси, касаещи Северна Корея, Афганистан, Централна Азия, ракетната отбрана, пиратството, ядреното неразпространение, тероризма и киберсигурността. Досега Япония е осигурила за Афганистан над 2,5 млрд. долара помощ за възстановяването на страната. Токио оказва значителна финансова помощ на афганистанската армия и по линия на ПзМ, а през 90-те години помогна и за стабилизирането на Западните Балкани.

Диалогът с Южна Корея започна през 2005. Сеул демонстрира интерес към сътрудничество с НАТО в мироопазващи операции, контрол на въоръженията, разоръжаването, ядреното неразпространение и военната подготовка. В Афганистан Корея допринася за стабилизиране и възстановяване на страната и финансиране изграждането на нейните въоръжени сили.

Заключение

В заключение, би могло да се каже, че отношенията между НАТО с партньорите на пакта ще продължат да се разширяват и задълбочават, а значението им по отношение на съвместните действия срещу заплахите за сигурността само ще нараства. Поддържането на тези отношения ще се осъществява в среда на взаимноизгодно сътрудничество и ще допринесе за укрепването на международната сигурност. Новите заплахи и подходи ще разкриват и нови зони за взаимодействие. Никоя страна или организация вече не може сама да се справя с проблемите, поради което сътрудничеството с партньорските държави ще продължи да бъде важен приоритет на Алианса. А по-нататъшното усъвършенстване на механизмите за координиране на съвместните действия ще продължи да гарантира очакваните ефективни резултати.

 

Източници:

1. A New Alliance Goal – Capabilities for NATO 2020 and Beyond, by Colonel Franck Desit, French Army, 2012, NATO publication

2. Nato’s New Strategic Concept, NATO Publication

3. The Challenge for NATO in Chicago, By Des Browne and Volker R?he, The New York Times, May 17, 2012

4. NATO summit will highlight fraying relations, By Desmond Butler and Robert Burns, The Associated Press – Army Times, May 19, 2012

5. NATO Mediterranean Dialogue, NATO publication

6. Meeting of NATO Ministers of Foreign Affairs - Berlin, Germany, 4 Apr. 2011 – 15 Apr. 2011, NATO publication

7. Operation Active Endeavour, NATO Publication

8. Allied Maritime Command Naples – News Archive 2012, News Archive 2011, NATO publication

9. Active Endeavor With Or Without Israeli Participation?, By Bosphoros Naval News – Turkish Navy, 15 Feb 2012

10. Algerian Civil War, Wikipedia, the free encyclopedia, last modified 9 June 2012

11. NATO Ousts Israel from Upcoming Chicago Summit, By Rachel Hirshfeld, Israel National News, 5/13/2012

12. NATO mulls Israel's warship offer despite Turkey's veto, By Today’s Zaman with AP, 10 February 2012

13. Israel Says Mission At Nato's Hq Under Consideration , InfeLive TV video, 2011

14. Turkey Pledges No Third Country Use of NATO Defenses, By Dorian Jones, VoA News, February 16, 2012 7:00 PM

15. Turkey will not allow NATO to share intelligence with Israel, AFP – Al Arabia, 17 February 2012

16. Israel not invited to NATO's Chicago summit, By Slobodan Lekic, The Daily Star, May 11, 2012

17. Israel not invited to NATO's Chicago summit, NATO Secretary-General Statement, By The Associated Press - H?rriyet Daily News, May/11/2012

18. Victoria Nuland Spokesperson, Daily Press Briefing, State Department, Washington, DC, May 11, 2012

19. Israel, Algeria, Morocco to join NATO counter-terrorism patrols,  By Reuters – Haaretz. Apr.07, 2006

20. Nato gives assurances as Algeria says it could cut cooperation over Israel's role, By Habib Toumi, Gulf News – Bahrain, November 23, 2009.

21Major non-NATO ally, Wikipedia, the free encyclopedia, last modified 9 June 2012

Istanbul Cooperation Initiative, NATO publication

22. NATO: The Istanbul Summit, By Claire Taylor, Research Paper, International Affairs and Defence Section, UK House of Commons, 26 July 2004

23. Istanbul Cooperation Initiative, By Ministry of Foreign Affairs – State of Qatar, 2005

24. NATO and Gulf countries deepen their partnership in Doha, Qatar, NATO video, Doha, 15 Feb 2011

25. Northern Distribution Network (NDN), Report by Thomas M. Sanderson and Andrew C. Kuchins, Center for Strategic and International Studies, Washington DC, 2009

27. NATO and Afghanistan: through transition and beyond, NATO publication

28. NATO and Afghanistan, Editorial, The New York Times, May 18, 2012

29. NATO’s relations with Iraq, NATO publication

30. NATO Plans in Russian City Are Protested, By Andrew E. Kramer, The New York Times,

April 21, 2012,

31. НАТО – Россия, Афганистан – Ульяновск, далее везде, Армейский вестник, 17.05.2012

32. ‘Rumors about NATO base in Russia - a provocation’, By Rossia Today, 10 April, 2012

33. Nato signs deal to move Afghan equipment via Central Asia, By BBC, 4 June 2012

34. НАТО подписало соглашения об афганском транзите со странами Центральной Азии, ФСР – Новости, 05.06.2012

35. Kyrgyzstan Signs NATO Reverse Transit Agreement, By Roger McDermott, Eurasia Daily Monitor – The Jamestown Foundation, June 5, 2012

36. Kyrgyzstan, NATO sign land transit agreement, By Xinhua – China Daily, 2012-05-23

37. НАТО будет провозить наземные грузы в Афганистан через Кыргызстан, Автор: Зарема Султанбекова, 23 Май, 2012

38. Germany – base in Uzbek town of Termez has no alternative, By UzNews – Foreign Affairs, 24.05.12 21:21

39. NATO to Endorse Afghan Exit Plan, Seeks Routes Out, Turkish Weekly, Monday, 21 May 2012

40. NATO Reaches Transit Deal With Kazakhstan, Kyrgyzstan, Uzbekistan, By by Joshua Kucera, Eurasianet, June 4, 2012

41. НАТО и Казахстан подписали соглашение о транзите в Афганистан, Центр Азия, 28.01.2010

42. Post-Chicago Afghanistan and beyond, By Gen (Ret) Jean-Paul Perruche, Institut de Recherche Stratеgique de l'Ecole Militaire (IRSEM) - US Atlantic Council, May 23, 2012

43. Chicago Summit Declaration on Afghanistan, NATO publication, 21 May. 2012

44. NATO invites Pakistan to summit in Chicago, by Chris Brummit and Slobodan Lekic, Associated Press, May. 15, 2012

45. Pakistan seeks $5,000 transit fee for each NATO container, By Karen De Young, The Washington Post, May 17, 2012

46. U.S.-Pakistan Rift Clouds NATO Summit, By Carol E. Lee and Adam Entous, The Wall Street Journal, May 21, 2012

47. At Chicago, Pakistan retrieves some lost negotiating space, By Nasim Zehra, Pakistan Today, 23 May 2012

48. NATO and Mongolia agree programme of cooperation, NATO publication, 9 Mar. 2012

49. Mongolia attends NATO summit 2012, By Badrakh Batkhuyag, Business Mongolia, May 21, 2012

50. Mongolia Wrestles With Dinosaurs, NATO and Politics, By Didi Kirtsen Tatlow, International Herald Tribune – Rendevouz View From Asia, May 19, 2012

51. NATO is highly interested in Mongolia due to its geographical positioning, Info Mongolia, May 22, 2012

52. Australia, a Key Partner in NATO's security mission, NATO publication, 28 Mar. 2012

53. Australia: A Global Member for the North Atlantic Treaty Organisation, Report by Flight Lieutenant Melissa Houston, Royal Australian Air Force, May 2012, Prepared for the 2012

54. NATO Leaders Summit, Global Voices

55. Secretary General boosts NATO-Australia cooperation, By Nigel Chamberlain, NATO Watch, 15 June 2012

56. NATO ties to strengthen with Aussie visit, By AAP - News New Zealand, Jun 5 2012

57. New Zealand signs Nato partnership deal, By BBC News, 5 June 2012

58. NATO, New Zealand sign cooperation deal, By Xinhua English news, 05 June 2012

59. Joint press point - with NATO Secretary General Anders Fogh Rasmussen and the Prime Minister of New Zealand, John Key - Opening remarks, NATO publication, 04 Jun. 2012

60. NATO cooperation with Japan, NATO publication

61. With U.S. shift to Asia, NATO faces new era, By Dan De Luce, Japan Today, May 18, 2012

62. Japan and NATO as Global Partners, The Tokyo Foundation, February 03, 2011

63. Why NATO Is a Pacific Power, By Barry Pavel, Jeffrey Reynolds, The National Interest, June 8, 2012

64. NATO – Republic of Korea cooperation, NATO publication

65. NATO Wants To Increase Cooperation With South Korea, Non-Members, By Jorge Benitez, US Atlantic Council, July 06, 2010

 

* Авторът е експерт по международни отношения и сигурност, член на Атлантическия клуб в България.