Ускоряващата се динамика на развитие на информационните и телекомуникационни технологии и широките възможности за повишаване ефективността на цялата информационна инфраструктура на постиндустриалното общество, генерират и множество проблеми в различни сфери на глобалната политика, особено в тази на международната и национална сигурност. В резултат от широкото използване на най-новите информационни технологии, сериозни промени претърпяха както средствата за водене на въоръжена борба, така и стратегията и тактиката на съвременните войни, като бяха лансирани редица концепции, отчитащи информационната уязвимост на участниците в тях. Увеличава се зависимостта на процесите в различните сфери на военната активност от качеството на информационно-комуникационните мрежи и предаваната чрез тях информация.
Благодарение стремителното разпространение на информационните и телекомуникационни технологии се извършва концентрация на мощта (политическа, икономическа, военна) в няколко глобални центрове на влияние, които, при определени условия, могат да се превърнат в потенциални опоненти на Съединените щати. В момента, лидерската роля в използването на информационните средства безспорно принадлежи на САЩ. Поддържането но лидерството в сферата на развитието на информационните и телекомуникационни технологии се разглежда от американските стратези като най-важния компонент на глобалното информационно превъзходство. Затова е обяснимо и закономерно, че в тази сфера са извършват или се планират много съществени трансформации.
Изходните приоритети
В САЩ, доктриналният анализ на въпросите, касаещи осъществяването на информационното противопоставяне, стартира непосредствено след края на Първата война в Персийския залив (1991), в която американските въоръжени сили за първи път използваха най-новите информационни технологии. В директивата на Департамента по отбраната TS 3600 1, влязла в сила на 21 декември 1992, бяха формулирани основните постановки на стратегията на информационното противоборство. В този документ тя се дефинира като самостоятелен вид оперативно осигуряване (комплексно информационно въздействие върху системата на държавното и военно управление на противника) и включва пет основни елемента: психологически операции, противодействие на противниковото разузнаване и гарантиране безопасните действие на собствените войски, заблуждаване на противника, радиоелектронна борба и ликвидиране пунктовете за управление на противника и системите му за връзка (1).
По-нататъшната разработка на тези въпроси бе оформена като официално издание на т.нар. общи доктрини. През февруари 1996, Комитетът на началник щабовете лансира „Доктрината за борба със системите за управление” (2). През декември 1998 пък влезе в сила „Обединената доктрина за осъществяването на информационни операции”, според която информационната операция представлява комплекс от мероприятия за манипулиране на информацията с цел постигане и удържане на тотално превъзходство над противника, чрез въздействие върху информационните процеси, осъществяващи се в неговите системи за управление (3). В документа се подчертава, че ефективността на сдържането, проектирането на сила и другите стратегически концепции, до голяма степен, зависи от способността да се оказва влияние върху възприемането и решенията на правителствата на другите държави. Така например, по време на кризи, информационните операции трябва да съдействат за недопускане на противника да предприема действия, способни да навредят на САЩ и техните съюзници.
В доктрините се дефинират целите, задачите и основните принципи на информационното противоборство, задълженията на ръководните органи и длъжностните лица за тяхната организация и планиране в мирно време и в условията на кризисна ситуация. Освен това, в тях са изброени изискванията към разузнавателното обезпечаване на информационните операции, както и към подготовката на личния състав, осигуряващ планирането и провеждането им. Посочва се, че ефективното информационно противоборство позволява да се внуши на противника погрешна представа за оперативната ситуация и принуждаването му да води военни действия в неизгодни за него условия. Това се постига, най-вече, благодарение провеждането на комплексни мероприятия, позволяващи, от една страна, да се наруши процесът на вземане на решения от противника, а от друга – информацията в собствената система за управление да се обработва по-ефективно и бързо, отколкото го прави противникът.
Дошлите на власт в началото на ХХІ век републиканци демонстрираха повишено внимание към проблема за противоборството в информационното пространство. Усилията им бяха насочени, най-вече, към разработването на стратегия за информационно сдържане и създаване на ново специално подразделение към Департамента по отбраната, което да отговаря за осъществяването на информационното противоборство (4).
През февруари 2003, президентът Джордж Буш-младши одобри «Национална стратегия за сигурност на киберпространството», която, на практика, беше първата доктринална инициатива, дефинираща необходимостта от координиране и концентриране усилията на всички федерални инститгуции за защита на националното информационно пространство (5). В документа, наред с другите задачи, се акцентира върху необходимостта от засилване на координацията между Департамента по отбраната и националната разузнавателна общност за адекватно реагиране на киберзаплахите. Специално се подчертава, че американското ръководство си запазва правото да реагира на евентуални кибератаки, използвайки всички средства и възможности на военния компонент на националната информационна инфраструктура.
Като продължение на този доктринален документ, през октомври 2003 беше публикувана «Пътна карта на информационните операции» (6). В него се посочва, че националната информационна инфраструктура е в центъра на вниманието, като Департаментът по отбраната координира усилията на федералните институции в борбата с кибератаките на противника срещу автоматизираните центрове на държавното и военно управление. С реализацията на поставената в този документ задача, започна постепенното отработване и интегриране на основните постановки на стратегията за информационно противоборство в американската военна доктрина, както и формирането на структура за управление на операциите в информационното пространство.
На свой ред, през февруари 2006, Обединеният комитет на началник щабовете утвърди документ, озаглавен «Информационните операции», в който се излага визията на американското военно ръководство за тяхната подготовка и провеждане, уточняват се целите, задачите и основните принципи на информационното противоборство, както и задълженията на отделните длъжностни лица за подготовката и осъществяването на подобни операции в мирно и военно време (7). Както следва от този документ, информационните операции представляват комплекс от мероприятия за въздействие върху човешките и материални ресурси на противника с цел да се затрудни или да стане невъзможно вземането на правилни решения, като паралелно се гарантира защитата на собствените информационно-комуникационни мрежи и компютърни системи. Тези операции включват пет основни елемента: радиоелектронна борба (electronic warfare), психологически операции (psychological operations), операции в информационно-комуникационните мрежи (computer
network operations), военна дезинформация (military deception) и оперативна сигурност (operations security). Определят се спомагателните елементи на информационните операции, необходими за постигането на успеха им в мирно и военно време, включително информационна устойчивост (information assurance), физическо въздействиеи (physical attack), контраразузнаване (counterintelligence), физическа безопасност (physical security), събиране и използване данните на спътниковото разузнаване, връзки с обществеността (public affairs), гражданско-военни операции (civil-military operations) и оказване на подкрепа за т.нар. публична дипломация от Департамента по отбраната (defense support to public diplomacy).
Директивата на Департамента по отбраната D 3600 1, влязла в сила на 14 август 2006, за първи път ясно дефинира основните задачи и функции на информационните операции, които, като цяло, означават комплексно използване на средствата за радиоелетронна борба, операции в информационно-комуникационните мрежи, психологически операции, военна дезинформация и оперативна сигурност (8). В документа се посочва, че информационните операции се провеждат „с цел да се осъществи информационно въздействие, заблуждаване на противника, нарушаване работата на компютърните му системи, изкривяване на информацията, дезорганизация на базите данни и лишаване на противника от възможността да ги използва, извличане на информация от компютърните системи и базите данни на противника, като паралелно с това се гарантира защитата на собствената информация и информационна инфраструктура”.
Директивата разделя информационните операции на три категории: атакуване на компютърни мрежи (computer network attack), защита на компютърни мрежи (computer network defense), гарантиране на достъп до компютърните мрежи на противника и използването им в собствен интерес (computer network exploitation). Аналогични доктрини формулират всички видове въоръжени сили (9).
Дошлата на власт, в началото на 2009, администрация на демократите продължи активно да развива стратегията на информационното противоборство. Веднага след като влезе в Белия дом, Барак Обама нареди щателен анализ на мероприятията на федералните власти по организирането на комплексна ефективна защита на националните информационно-комуникационни мрежи, както и да бъде разработена стратегия за водене на борба в информационното пространство. Според Обама, „кибершпионажът и престъпленията в информационно-комуникационните мрежи са нарастваща тенденция. Затова киберспособността е висш приоритет на американската национална сигурност през ХХІ век” (10).
Речта на президента съвпадна по време с появата на „Прегледа на политиката в киберпространството”, представена на Обама от специална комисия, анализирала ситуацията в сферата на защитата на информационното пространство. В него се съдържат препоръки за усъвършенстване сигурността на националната информационна инфраструктура (11). Посочва се , в частност, че федералните институции са прекалено бюрократизирани и не действат координирано в сферата на киберсигурността. Специално се подчертава, че се налага незабавно да се създадат приемливи правни норми в сферата на киберсигурността за националната юрисдикция, суверенната отговорност на държавата и механизмите на силова реакция срещу киберзаплахите.
От прегледа следва също, че подходите на САЩ за гарантиране на киберсигурността им, не съответстват на темповете с които нараства заплахата. Посочва се, че националната сигурност, на практика, изцяло зависи от функционирането на информационно-комуникационните мрежи, които гарантират съществуването на цялата национална инфраструктура и, на първо място, на федералните институции, отговарящи за отбраната и сигурността. В съответствие с препоръките на американските експерти, се предлага създаването на поста координатор по киберсигурността, който да докладва за действията си директно на президента.
Тези предложения, на практика, изцяло съвпадат с препоръките на експертите от вашингтонския Център за стратегически и международни изследвания, направени през декември 2008 в доклада „Гарантиране на сигурността в киберпространството за 44-тия президент на САЩ” (12).
През март 2010 пък бяха оповестени основните направления в реализацията на програмата за повишаване ефективността на противодействие на кибератаките срещу американските информационно-комуникационни мрежи и бази данни. Активността в тази сфера е подчинена на „Инициативата за всеобхватва национална киберсигурност” (The Comprehensive National Cyber Security Initiative), която се реализира под ръководството на Съвета за национална сигурност на САЩ (13). С изпълнението и са ангажирани всички федерални институции на САЩ, както и структурите на правителствата на отделните щати, отговарящи за гарантиране сигурността на информационното пространство.
„Инициативата” съдържа документи, разработени още при предишната републиканска администрация. Това са публикуваните през 2008 Президентска директива за гарантиране на националната сигурноста № 54 (National Security Presidential Directive 54) и Президенската директива за гарантиране на вътрешната сигурност №23 (Homeland Security Presidential Directive 23).
„Инициативата” предвижда по-нататъшното усъвършенстване на мониторинга на работата на федералните информационно-комуникационни мрежи, както и реализацията на програмата „Надеждна интернет-връзка”, целяща ограничаване броя на точките на включване на компютърните системи на федералните институции и учреждения към външните информационно-комуникационни мрежи, с цел своевременно да бъдат засичани случаите на нерегламентирано проникване. Предполагаемите разходи за реализацията на „Инициативата” варират между 40 и 100 млрд. долара. Тя включва общо 12 основни направления на действията, целящи да гарантират всеобхватна защита на националното информационно пространство и фиксиране на всички опити за несанкционирано проникване.
Експертите възнамеряват, преди всичко, ясно да дефинират допустимите граници в борбата с киберзаплахите, както и да създадат условия за пълната информираност на американското военно-политическо ръководство за уязвимостта на националната информационна инфраструктура, както и за запушване на технологичните „дупки” в компютърните системи, така че да може своевременно да предприема необходимите мерки за париране на евентуални кибератаки.
Другата най-важна задача, фиксирана в „Инициативата”, е защитата на базите данни от целия спектър възможни киберзаплахи. Предлага се това да стане чрез разширяване на техническите и оперативни възможности на федералните институции, отговарящи за националната сигурност. Освен това се планира да се гарантира още по-щателен контрол на каналите за доставки на най-новите информационни технологии за федералните структури, отговарящи за националната отбрана и сигурност. Предполага се, че това напълно ще изключи възможността те да бъдат снабдени с технически средства, които могат да навредят на националната сигурност.
Друго мащабно направление на вече реализираща се „Инициатива” е осъществяването на комплекс от мероприятия за качествоно подобряване на системата за подготовка на специалисти в сферата на информационната сигурност. Предлага се също да се повиши ефективността на координацията на финансираните от федералния бюджет научно-изследователски и опитно-конструкторски работи в тази сфера и въвеждането на действени механизми за своевременното и преориентиране, с цел да се изключат неоправданите разходи за осъществяване на дублиращи проучвания.
Планира се разработването на стратегически подходи за ефективно противодействие на всички видове киберзаплахи. За целта се предлага да се осъществи комплекс от мероприятия, като се започне с модернизацията на държавните структури, отговарящи за информационната сигурност, и се свърши с дефинирането на мястото и ролята на федералното правителство в този процес, така че да се гарантира непрекъснат контрол върху функционирането на националните информационно-комуникационни мрежи и управлението им като единен комплекс. Според експертите, това са само първите стъпки към гарантирането на сигурност в киберпространството. Всички действащи центрове за бързо реагиране на киберзаплахите трябва да бъдат обединени в една структура, което ще позволи да се контролира ситуацията в компютърните системи в режим на реално време и съществено да се повиши качеството на анализа на осъществяваните от противника кибератаки. Предлагат се мерки, насочени към създаването на структури за извършване на киберконтраразузнаване и снабдяването им с най-новите технологии за повишаване на информационната сигурност на затворените канали за връзка и предаване на данни.
През май 2011 президентът Обама утвърди „Международна стратегия за киберпространството”, декларираща комплексния подход на военно-политическото ръководство на САШ към политиката в глобалното информационно пространство (14). В него се потвърждава, че информацията и националната информационна структура, като цяло, представляват стратегически ресурс. Подчертава се, че през ХХІ век държавата разполага с твърде ограничени възможности за управление и контрол в киберпространството. В същото време, във формиращата се полицентрична система на международните отношения, все по-активна роля започват да играят различните недържавни структури (включително враждебно настроени към САЩ).
Американските експерти акцентират върху международното сътрудничество в сферата на гарантирането на информационната сигурност При това, главната роля за гарантиране информационната сигурност на цялата национална инфраструктура се отрежда на Департамента по отбраната.
Сред основните политически приоритети за развитието на националната информационна инфраструктура, наред с развитието на националната икономика, защитата на информационно-комуникационните мрежи, приемането на по-рестриктивно законодателство в информационната сфера, развитието на международното сътрудничество, създаването на ефективна структура за управление на Интернет и гарантиране фундаменталните принципи на свободата в Мрежата, важно място се отрежда и на военния компонент. За първи път в официален документ се отделя специално внимание на информационното сдържане на потенциалните американски противници. При това се смята, че структурите за колективна сигурност (като НАТО например) позволяват ефективно да се реализира стратегията на информационното сдържане спрямо държавите и недържавните структури, които са противници на САЩ. Важно място в документа заема и проблемът за създаването на необходимите норми на международното право в сферата на информационната сигурност.
Като продължение на този доктринален документ, Департаментът по отбраната лансира „Стратетия за операциите в киберпространството”, която бе официално представена през юли 2011 в Университета за национална отбрана от заместник-държавния секретар по отбраната Уйлям Лин (15). Той посочи, че „САЩ си запазват правото, в съответствие със законите на войната, да отговорят на противниковите кибератаки по пропорционален и справедлив начин, като мястото и времето на този отговор ще изберем ние”.
В „Стратегията” се посочва, че Пентагонът ще разглежда киберпространството като сфера на оперативната си активност (допълваща четирите основни сфери). В документа са изброени пет стратегически инициативи, чието изпълнение ще позволи на Департамента по отбраната да защити националната инфраструктура:
- признаването на киберпространството за приоритетна сфера на оперативна дейност;
- използване на „активна защита” на информационно-комуникационните мрежи и компютърните системи;
- ефективно взаимодействите между Департамента по отбраната и други държавни институции, както и частни компании в сферата на гарантирането на информационната сигурност;
- установяване на активно сътрудничество със съюзниците и партньорите в сферата на колективната отбрана от киберзаплахи;
- увеличаване на финансовите и материални ресурси, влагани в развитието на научно-техническата база на киберсигурността, както и за подготовката на профилирани висококвалифицирани специалисти.
Като цяло, от доктриналните документи, формулиращи основните елементи на стратегията на информационното противоборство, следва, че Вашингтон смята за необходимо да притежава надежден и отговарящ на съвременните изисквания на националната отбрана и сигурност потенциал за водене на информационни войни. При това се подчертава нарастващата роля на информационното оръжие, като най-важния елемент в плановете за водене на войни от ново поколение, като се посочва, че нарастващата зависимост на ефективността на бойните действия от най-новите цифрови технологии неизбежно води до увеличаване уязвимостта на цялата национална информационна инфраструктура, превръщайки отделните и елементи в приоритетни военни цели на противника. Принципният извод от всички изброени по-горе документи е, че е необходима надеждна и всеобхватна защита на информационното пространство и цялата информационна инфраструктура на САЩ.
Сферите на приложение на концепцията за информационните войни
Под информационно оръжие, американските експерти разбират съвкупността от специално организиран и структуриран информационен трафик, който, наред с най-новите информационни и телекомуникационни технологии, позволява целенасочено да се променя (унищожава, изкривява, блокира, копира) информацията, преодолявайки системите за защита, да се ограничава достъпа на законните ползватели, да се осъществява дезинформация, да се нарушава функционирането на носителите на информация и да се дезорганизира работата на техническите средства, компютърните системи и информационно-комуникационните мрежи на противника (16).
С други думи, с понятието „информационно оръжие” се обозначава арсеналът от средства за несанкциониран достъп до информацията и изваждане от строя на електронните системи за управление на противника. При това се предполага, че средствата за информационно-психологическо въздействие са в състояние не само да навредят на здравето, но и да позволят блокирането (без това да се осъзнава от обекта на въздействие) на свободната волеизява на индивида, загубата на способността му за политическа, културна и т.н. самоидентификация, манипулацията на общественото съзнание и дори разрушаването на единното информационно и духовно пространство.
Появата на информационното оръжие, в официалната американска интерпретация на понятието, принципно променя механизма на ескалация на въоръжените конфликти, тъй като дори ограниченото използване на информационното оръжие срещу обекти на военната и гражданска информационна инфраструктура на противника може да приключи конфликта още в началния му стадий, т.е. преди старта на активните бойни действия.
Притежаването на информационно оръжие гарантира политическото и военно-стратегическо предимство пред държавите, които не разполагат с него. Подобно на ядреното, информационното оръжие може да се използва както за осъществяване на политически натиск, така и за сдържане. Според редица авторитетни експерти, ефектът от целевото информационно въздействие върху противника може да се сравни с този от изполването на оръжия за масово унищожаване и заплахата да бъде подложен на такова въздействие може да се окаже важен фактор за сдържането на потенциалния агресор.
Ефективността на тази заплаха пряко зависи от нивото на технологично развитие и мащабите на използване на компютърна техника в информационните системи на държавата. Така например, компютърната система може да бъде или унищожена физически, или програмното и осигуряване да се промени в резултат от проникване на вируси или хакерска атака.
Професорът от Университета за национална отбрана Мартин Либицки, който е сред водещите американски специалисти в сферата на информационните войни, смята, че в бъдеще информацията ще се превърне в основното средство за „сдържане” на въоръжените конфликти (17). Според него, единната разузнавателно-информационно структура, включваща мрежа от космически, въздушни, наземни и морски датчици с различно предназначение, ще позволи да се контролира всяка военна активност на планетата и, следователно, да се вземат необходимите превантивни мерки. При това положение, смята Либицки, всички действия на потенциалния противник ще бъдат съвършено прозрачни за противоположната страна и международната общност, като цяло. От което следва, че противникът може да бъде лишен дори от самата възможност да осъществява подготовка за военни действия, тъй като глобализацията на световните информационно-комуникационни мрежи ще позволи парализирането и блокирането на системите му за управление и, по този начин, нанасянето на много сериозна вреда на неговия военен потенциал. В изследванията си, Либицки изброява седем основни форми на информационно противоборство: борба със системите за управление, информационно-разузнавателна, електронна, психологическа, хакерска, кибернетична и икономическа борба (18).
Борбата със системите за управление на противника предвижда физическото им унищожаване и „отрязване” на противниковите командни структури. Това може да се реализира чрез прякото унищожаване на управляващите структури и разрушаване на комуникациите, свързващи системите за управление с подчинените подразделения. Ценността на информационните операции срещу системите за управление е в това, че те могат да се окажат изключително ефективни в ранните стадии от развитието на конфликта и да станат основа за бързата победа над противника.
Информационно-разузнавателните операции предполагат оперативно събиране, обработка и изпращане до крайния потребител на максимално пълна информация за противника в режим на реално, или близко до реалното, време. Създаването на многостепенна система за събиране на данни позволява да се получи максимално пълна картина за ситуацията в района на бойните действия и облекчава разпределението на информацията между потребителите.
Електронната борба представлява понижаване информационните възможности на противника. В съответствие с това, тя бива радиоелектронна (в частност, чрез създаването на активни и пасивни смущения), която се смята за основното и направление, криптографична (изкривяване и унищожаване на самата информация) и борба с комуникационните системи на противника.
Психологическите операции представляват комплекс от мероприятия за разпространяването на специално подготвена информация, с цел да се въздейства върху емоционалното състояние, мотивацията, аргументацията на действията, вземаните решения и поведението на противника в благоприятна за САЩ и съюзниците им посока. По мащабите си, те могат да бъдат стратегически, оперативни и тактически и включват четири основни компоненти: ерозия на гражданския дух, деморализация на въоръжените сили, дезориентация на висшето политическо и военно ръководство и културна война. Основният инструментариум за осъществяването на тези операции са националните и транснационални средства за масова информация, както и глобалните информационно-комуникационни мрежи, способни да влияят върху мирогледа, политическите възгледи, правното съзнание, манталитета, духовните идеали и ценностната система както на отделния индивид, така и на обществото, като цяло.
Хакерската борба представлява действия, при които се използват програмни средства (програмно-математическо въздействие върху информационно-комуникационните мрежи), насочени към използването, изкривяването, подмяната или унищожаването на информацията, съдържаща се в базите данни на компютрите и информационно-комуникационните мрежи, както и за ограничаване ефективността на функционирането (или изваждането им от строя) на самите компютри и компютърни системи. Конкретните прийоми на хакерската борба имат много разнообразен характер. Тяхна цел може да бъде както пълното изваждане от строя на компютърните системи, така и инициирането на различни периодични или свързани с конкретен момент прекъсвания на работата им, избирателно изкривяване на съдържащите се в системата данни, получаване на достъп до секретна информация, несанкциониран мониторинг на работата на компютърната система или изкривяване на информационния трафик.
Кибернетичната борба включва пълния комплекс от проблеми и аспекти (организационни, доктринални, стратегически, тактически, технически) на осъществяването на информационните операции като напоследък става все по-актуална именно във военната сфера. При това, понятието кибернетична борба се отнася по-скоро към организационната сфера на информационното противоборство, отколкото към борбата с информационната инфраструктура на противника. Нещо повече, кибернетичната борба включва използването на противниковата информационна инфраструктура за собствени цели.
Икономическата борба представлява комплекс от методи и средства за информационно въздействие в икономическата сфера. Развитието на техническите възможности на средствата за връзка, предаване и натрупване на информация, доведе до рязко нарастване мобилността на капиталите и чувствителността на глобалните финансово-икономически и социални процеси към информационните въздействия, както и до това, че икономиката на държавата и нейната финансова сфера се превърнаха във важна цел на информационното въздействие.
Сред наличните възможности за използване на информационното оръжие, особено ефективни са и онези, които са свързани с глобалния космически мониторинг на икономическата активност и глобалния контрол на информационния трафик. На фона на по-нататъшното изпреварващо развитие на Интернет в САЩ, това информационно оръжие на тоталното информационна осведоменост може да се окаже изключително ефективно.
Друга (макар и косвена) форма на използване на информационното оръжие е т.нар. „културна експанзия”. Ангажираните с нея американски експерти смятат, че модернизацията, която днес се осъществява в редица държави по света, изисква не просто икономически преобразувания и иновационни технологии. Според тях, тя е невъзможна без промени във вътрешноцивилизационния ред, насочени към интегрирането в него на „западните демократични ценности”. В крайна сметка, политическият контекст на този феномен се изразява в това, че, отправяйки предизвикателство към културната и цивилизационна идентичност на държавите-противници на САЩ (и Запада, като цяло) „уестърнизацията” ерозира битовите и поведенчески норми, културните и морални ценности, косвено съдействайки за размиването на националния суверенитет на въпросните страни. Този проблем е анализиран в книгата на Самюел Хънтингтън и Лорънс Харисън „Значението на културата: как културните ценности формират човешкия прогрес” (19).
Както следва от многобройните изследвания в сферата на информационното противоборство, технологията на осъществяването на кибератаки срещу информациионно-комуникационните мрежи и компютърните системи е достатъчно добре изучена и включва, най-вече, следните прийоми и методи: атака срещу големи информационно-комуникационни възли с цел нанасяне значителна вреда на обектите на националната инфраструктура на противника; търсене на „вратички” в защитата на определена противникова компютърна система чрез кибератака срещу секретния код на криптографската защита, използван за усилване на стандартната криптозащита на базите данни; възможност за използването на човешкия фактор за пробиване на противниковата компютърна система в периодите, когато се осъществява техническа проверка на апаратурата, т.е. когато секретните файлове остават отворени; създаването на инструментариум за „разпределена атака”, водеща до прекъсване работата на компютърните системи на противника, използването на „троянски” вируси (маскирани като безобидни програми), както и усъвършенстване на традиционноте средства за радиоелектронна борба с използване на вируси – „червеи”, стартиращи безкраен цикъл на разпространение, в резултат от което информационният трафик значително нараства, водейки до схвъхнатоварване и прекъсвания в работата на компютрите; използване не специални методи за „моментно забавяне на Интернет”; монтиране на „бръмбари” в розетките за включване на информационно-комуникационните устройства в конферентните зали, телефонните и кабелни касетки; „проучване на кошчетата за боклук” на компютрите, което е най-разпространения метод за откриване на пароли и друга секретна информация (20).
Ролята на технологичен инструментариум за използване на информационното оръжие се изпълнява от т.нар. „Глобална информационна мрежа” (Global Information Grid), която се създава за нуждите на Департамента по отбраната и свързаните с него разузнавателни структури с цел гарантиране достъпа до единните информационни ресурси на всички военни бази, командни структури, бойни платформи и пунктове за временна дислокация (21). Планира се предишните информационно-комуникационни мрежи на Департамента по отбраната, като „Глобалната система за оперативно управление” (Global Command and Control System) например, да се интегрират постепенно към Глобалната информационна мрежа. Работите в това направление се осъществяват под ръководството на Агенцията за информационни системи към Департамента по отбраната (Defense Information Systems Agency). Основното техническо средство за осъществяване на радиоелектронна борба е глобалната система за радиоелектронно разузнаване „Ешелон” (Echelon), позволяваща прихващането на информация, предавана по електронни канали за връзка, както и подслушване на телефонни разговори във всяка точка на света (22). Тази система, контролирана от националната разузнавателна общност, притежава изключителни възможности за контрол на радиоефира и кабелните мрежи.
Създадена и разгърната от САЩ, съвместно с Великобритания, Канада, Австралия и Нова Зеландия, системата „Ешелон”, заедно със спътниковата система за прихващане на радиовълни и трафика по безпроводниковите мрежи, може да засича телефонни разговори, факсове, електронна поща и дори данни, предавани по спътниковите терминали. В тясно взаимодействие със системата „Ешелон” работят техническите средства на американските съюзници и партньори, следящи радиоефира в своите географски зони. Системата включва следните основни елементи:
- Орбитална групировка от спътници за проследяване, контролиращи огромен брой електронни средства за връзка;
- Суперкомпютри, способни да анализират до 10 млрд. съобщения на денонощие;
- Пунктове за прослушване, пръснати из целия свят (в американските военни бази, или на територии, където действат контролирани от специалните служби на САЩ граждански организации) и осъществяващи прихващане, запис и декодиране на съобщения.
За координирането на всички профилирани структури на Департамента по отбраната, отговарящи за информационното противоборство, през юни 2009, в състава на Обединеното стратегическо командване на САЩ, беше създадено Киберкомандване (US Cyber Command), което, от май 2010, е в състояние на начална оперативна готовност. Новото командване беше оглавено от генерал-лейтенант Кийт Александър, който продължи да ръководи и Агенцията за национална сигурност (23). Общата численост на персонала на агенцията (чиито щаб е във Форт Мийд, щата Мериленд) е около 120 хиляди души, ¾ от които работят в регионалните и центрове, пръснати из целия свят. За нея събират сведения и около 4 хиляди станции за радиоприхващане, разположени на всички континенти. Бюджетът на агенцията е около 15 млрд. долара. За сравнение, в началото на 2011 числеността на сътрудниците на ФБР беше 35 хил. души, а бюджетът му 7,9 млрд. долара.
Тоест, действията на военно-политическото ръководство в сферата на информационното противоборство са насочени към създаването на единен център за управление на всички операции в информационното пространство, съсредоточавайки в него всички необходими технически средства и оперативни възможности.
Кибервойната и „управляваните кризи”
В началото на 90-те години Вашингтон реши по-плътно да се ангажира с анализа и решаването на проблемите, свързани с противоборството в информационното пространство, т.е. с т.нар. информационна война. Това понятие включва оказването на комплексно информационно въздействия върху системата на държавното и военно управление на противника, което дори и в мирно време да гарантира приемането на благоприятни за САЩ решения, а по време на конфликт да може да парализира функционирането на противниковите структури за управление. Паралелно с настъпателното въздействие, информационната война предполага и гарантирането на сигурна защита на националната информационна инфраструктура.
Реализацията на концепцията за «информационната война» означава прехвърляне на акцента в противоборството от традиционните форми на въздействие (силовото въздействие) към информационно-интелектуалната сфера .- т.е. в процеса на вземане на решения. Основната цел на този тип война е дезинтеграцията и раздробяването на цялостното управление на противниковата групировка на изолирани един от друг неуправляеми елементи и последващото им изваждане от строя.
Според американските анализатори, информационната война включва действия, осъществяване с цел получаване на информационно превъзходство, т.е. на военно-стратегическо предимство благодарение на по-големия, отколкото този на противника, информационен потенциал, позволяващ противникът да бъде държан в постоянно напрежение, като паралелно с това се повишава военната устойчивост на собствените сили (24). Основните задачи на информационната война са изваждането от строя на противниковите компютърни системи; проникването в компютърната база данни на стратегически важни институции и получаване на достъп до секретната документация, чрез пробиване на информационно-комуникационните мрежи на противника; получаване на достъп до най-новите (включително засекретени) разработки в сферата на високите технологии; получаване на стратегически данни за външната и военната политика на държавите; осъществяване на икономическо разузнаване; проследяване, в режим на реално време, от неавторизирани ползватели на трафика на секретна оперативна информация; осъществяване на тотално следене на гражданите на различни дължави; прекъсване на връзките със спасителните служби и системите за известяване; осъществяване на пропагандна война в информационното пространство; гарантиране на собствената информационна сигурност чрез противодействието на всички опити на противника да проникне в компютърните системи, гарантиращи националната сигурност; борба с кибертероризма.
Съществуващата концепция за «информационната война» предвижда потискането (във военно време) на елементите на информационната инфраструктура на държавното и военно управление на противника (поразяване на автоматизираните му центрове за командване и управление); електромагнитно въздействие върху елементите на информационните и телекомуникационни системи (радиоелектронна борба); получаване на разузнавателна информация чрез прихващане и дешифринане на информационните потоци, предавани по защитените канали за връзка, както и чрез специалното внедряване на технически средства за прихващане на информация; осъществяване на несанкциониран достъп до информационните ресурси на противника и последващото им изкривяване, унищожаване или присвояване, или пък нарушаване нормалното функциониране на компютърните му системи; формиране и масово разпространение, по противниковите информационни канали или по глобалните информационно-комуникационни мрежи, на дезинформация или тенденциозна информация, с цел да се въздейства върху оценките, намеренията и духовната ориентация на населението, както и на политичеките и военни лидери, вземащи стратегическите решения; получаване на необходимата информация чрез прихващане и обработка на открити данни, предавани по незащитените канали за връзка, или циркулиращи в глобалните информационно-комуникационни мрежи и публикувани в медиите (25).
Практическата реализация на концепцията за «информационната война» се осъществава чрез провеждането на информационни операции, представляващи комплекс от взаимосвързани по цел, място и време мероприятия и акции, насочени към управлението на процесите на манипулиране на информацията с цел постигане и удържане на информационното превъзходство над противника, въздействайки върху информационната му инфраструктура, при едновременната защита на собствената инфраструктура. Съответно, всички информационни операции се разделят на настъпателни и отбранителни.
Настъпателните и отбранителни информационни операции могат да се провеждат съобразно общ замисъл и план и да се допълват взаимно. Те са ориентирани към едни и същи обекти на въздействие, в лицето на органите за управление на противниковата държава и нейните въоръжени сили; информационните системи на гражданската инфраструктура (телекомуникационни, транспортни, на енергийния комплекс или на финансовия или индустриалния сектор); управляващите елементи на военната инфраструктура (системите за контрол, връзка, разузнаване, военно управление, тилово обезпечаване, управление на въоръжението); обществото, като цяло (цивилното население и личният състав на въоръжените сили); ръководният състав и персоналът на автоматизираните системи на държавното и военно управление, участващ във вземането на стратегическите решения.
Информационната война представлява не просто начин за осигуряване операциите на въоръжените сили чрез нарушаване процесите на контрол и управление на войските на противника, радиоелектронна потискане, морално-психологически въздействие и т.н. Тя предполага излизане далеч извън рамките на тези проблеми. За това говорят резултатите от изследванията на експерти от корпорацията RAND, проведени още в края на 90-те (26).
В тези и някои други анализи, за първи път се използва терминът „стратегическа информационна война” (strategic information warfare) (27). Според авторите му, този тип война представлява „използване от държавите на глобалното информационно пространство и инфраструктура за осъществяването на стратегически информационни операции и ограничаване на вредните въздействия върху собствените информационен ресурси”. Следва да отбележим, че появата на подобна терминология съществено се отличава от официалната интерпретация на информационната война, съдържаща се в доктриналните документи на Департамента по отбраната и започнала да се използва в началото на 90-те, която разглежда този тип война в сравнително тесен смисъл.
Според експертите от RAND, промените в обществено-политическия живот на редица държави, породени от бързите темпове на информатизация и компютъризация на обществото, налагат преразглеждане на геополитическите схващания на военно-политическото ръководство и водят до появата на нови стратегически интереси (включително в информационното пространство), а следователно и до промяна на политиката, осъществявана от тези страни. Авторите подчертават, че глобалните противоречия изискват нови средства и методи за разрешаването им, а именно въздействия върху стратегическия информационен ресурс. При това, те очертават ключовите особености на информационната война: сравнително ниската стойност на създаването на средства за информационно противоборство; възможността безпрепятствено да се „нарушават” традиционните държавни граници при подготовката и реализацията на информационни операции; възможността за манипулиране на информацията; промяна на приоритетите в действията на стратегическото разузнаване, изместващи се към сферата на завоюването и удържането на информационно превъзходство; трудното откриване на началото на информационната операция от противника; проблемите с формирането на коалиция срещу агресор, започнал информационна война; наличието на потенциална заплаха за територията на САЩ.
При това се препоръчва координационният център за противодействие на заплахите в киберпространството да бъде разположен в непосредствена близост до президента, тъй като само така може да се гарантира необходимото ниво на координация на действията на всички федерални институции; да се прецени обективно уязвимостта на ключовите елементи на националната информационна инфраструктура; да се гарантира водещата роля на държавата при координиране на действията за противопоставяне на заплахите в информационното пространство; да се внасят корекции в националната стратегия за информационна сигурност и националната военна стратегия, в съответствие със спецификата на воденето на стратегическа информационна война. Специално внимание се обръща на факта, че националната военна стратегия не е адекватна на заплахите, които могат да възникнат в хода на стратегическата информационна война.
Ново ключово понятие, лансирано от експертите на RAND, е разграничението между стратегическата информационна война от първо и от второ поколение. Така, войната от първо поколение се смята за едно от традиционните средства за противоборство, като се подчертава, че тя е ориентирана повече към дезорганизация на функционирането на противниковите системи за управление и се осъществява по-скоро като допълнителна подкрепа за действията на традиционните сили и средства. Така, стратегическата информационна война от първо поколение се дефинира като „един от няколкото компоненти на бъдещото стратегическо противоборство, използван, съвместно с други инструменти за постигане на целта”. С други думи, понятието „стратегическа информационна война от първо поколение”, на практика, включва в себе си основните методи на информационната война, които вече се реализират на политико-военно равнище и от които САЩ нямат намерение да се отказват в обозримо бъдеще”.
Информационната война от второ поколение е нещо друго. Тя се дефинира като „принципно нов тип стратегическо противоборство, породено от информационната революция, което включва в сферата на стратегическото противоборство информационното пространство и ред други сфери (преди всичко, икономиката и финансовият сектор) и продължава дълго време”. Посочва се, че развитието и усъвършенстването на подходите за воденето на стратегическа информационна война от второ поколение в перспектива могат да доведат до пълен отказ от традиционното използване на военна сила, тъй като координираните информационни операции ще позволят да се мине и без тази крайна мярка. Подчертава се също, че ако последиците от войната от първо поколение все още могат да се прогнозират, използвайки съществуващите методики, тези от информационната война от второ поколение много трудно могат да се предвидят и традиционните методики могат да се използват при анализа на последиците от нея само условно.
При подобна трансформация на визията относно воденето на информационна война, се променят и задачите, които следва да бъдат решени за постигането на набелязаната цел. За информационната война от първо поколение това са силовото потискане на елементите на информационната инфраструктура на държавното и военно управление на противника; осъществяването на радиоелектронна борба, получаването на разузнавателна информация чрез прихващане и разшифроване на информационните потоци, транслирани по каналите за връзка на противника; несанкциониран достъп до противниковите информационни ресурси и последващото им изкривяване или присвояване; формирането и масовото разпространение по информационните канали на противника или по глобалните информационно-комуникационни мрежи на дезинформация, с цел да се повлияе върху оценките и намеренията на хората, вземащи стратегическите решения и получаване на интересуващата ни информация чрез прихващането на откритите източници на информация.
За „информационната война от второ поколение”, това са: формиране на атмосфера на бездуховност, морална деградация и негативно отношеие към културното наследство; манипулиране на общественото съзнание с цел създаване на политическо напрежение и хаос; дестабилизиране на отношенията между политическите движения с цел провокиране на конфликти и изостряне на политическите борби; понижаване равнището на информационно обезпечаване на органите на държавно и военно управление и затрудняване вземането на стратегически решения; дезинформация на населението относно функционирането на държавните институции, ерозия на авторитета им, дискредитиране на органите на държавно управление; провокиране на социални, политически, национални и религиозни сблъсъци, иницииране на стачки, масови безредици и други действия на социално-икономически протест; ерозия на международния авторитет на държавата, смятана за противник и на сътрудничеството и с други страни; увреждане на жизненоважни интереси на противника в различни сфери.
Въз основа на това, може да се направи аналогия с рязко изострилата се в края на 2010 и началото на 2011 вътрешнополитическа ситуация в редица държави от Близкия Изток и Северна Африка. Разразилата се през 2008 световна финансова криза допълнително задълбочи регионалните социално-икономически проблеми, проявяващи се по специфичен начин във всяка страна от региона (в които се осъществяват „народни революции”), но притежаващи и сходни черти.
Така, практически едновременно, в американските медии се разгърна координирана пропагандна кампания, насочена, най-вече, към населението на държавите от региона. Нейна принципна особеност беше безпредецентната критика на вътрешната и външна политика на „провалилите се местни режими” и представителите на властта. Подготвените от американски експерти материали оперативно се появяваха в контролираните от местната опозиция медии. В същото време, на населението в държавите от региона настойчиво се внушаваше идеята за „неизбежността на промените” и пълната подкрепа за „народните революции” от страна на САЩ, както и за уж взетите от американското ръководство решения да окаже финансова и материална подкрепа на „тръгналите по пътя на демокрацията” нови правителства на въпросните държави. Тоест, налага се изводът за осъществяването на добре планирана стратегическа информационна операция, представляваща елемент от т.нар. стратегия на „управляваните кризи”, особено подходяща за случаите, когато необходимостта от радикална промяна на ситуацията отдавна е назряла, но средствата за пряка военна намеса не са достатъчни, или пък използването им в конкретния момент е нецелесъобразно по едни или други причини (28).
Следва да отбележим, че в условията на съвременната „подривна война”, ролята на глобалните (но на практика, контролирани от САЩ) т.нар. „независими” високотехнологични телекомуникационни, радио- и телевизионни компании значително нараства. Така, наложеният от тях информационен монопол върху събитията в региона, в комбинация с информационната блокада на противника, формира информационно превъзходство, съчетаващо максималния информационен ефект и основните военно-стратегически цели на операцията. Показателно е, че през юни 2010 тогавашния държавен секретар по отбраната Робърт Гейтс подписа решението за замяната, в американските въоръжени сили, на термина „стратегически операции” с новото понятие „военни операции за информационно осигуряване” (military information support operations). Продължават активните усилия за по-нататъшно повишаване ефективността на специалните информационни операции (special information operations) за постигане на информационно превъзходство над противника. При това, американските стратези отдават особено значение на операциите по „обезглавяване”, чиито основни мишени са автоматизираните центрове на държавното и военно управление на противника, системите му за контрол и връзки и неговите политически и военни лидери.
Според проф. Мартин Либицки, този тип операции могат да се превърнат в решаващ фактор за резултата на цялата военна кампания, особено ако се осъществяват в точното време и на точното място. При това ударите по структурите на стратегическото управление могат да се окажат дори по-ефективни, отколкото отстраняването на един или друг „неуправляем” политически или военен лидер на противника. Операции по „обезглавяване” могат да се реализират и срещу държави, чиито политически курс се разминава със стратегическите постановки на Вашингтон. При осъществяването им е възможно както физическото отстраняване на даден политически лидер, така и неговата морална и политическа дискредитация в очите на местното население и световната общност. За целите на този тип операции се използват специални части. Пример за такава операция е отстраняването през май 2011, на територията на Пакистан, на водача на международната терористична мрежа Ал Кайда Осама бин Ладен. Според официалната версия, „терорист номер едно в света” е бил ликвидиран от поделение на „морските котки”, което е част от силите за специални операции на САЩ. При това, според Либицки, не е задължително да се използват традиционните огневи средства за поразяване. Много по-голям ефект могат да постигнат различните средства за информационно въздействие – компютърни вируси, електромагнитни импулси и изключване на електрозахранването, тъй като за успешното им използване дори не е необходима да се знаят точните координати на пунктовете за стратегическо управление на противника.
Нека напомня, че в САЩ теоретичната разработка на различните аспекти на воденето на информационна война се осъществява вече достатъчно дълго време. Още през 2001, корпорацията RAND публикува монографията „Операциите срещу противниковите лидери” (29). Анализирайки различните аспекти на използване на тези операции, авторът и Стивън Хосмър очертава три основни измежду тях: операции, насочени пряко против конкретен политически лидер; операции; целящи да инициират и да съдействат за свалянето на даден политически лидер с помощта на вътрешен заговор или въоръжен бунт; операции, съдействащи за свалянето на политическия лидер чрез осъществяване на външна военна намеса.
Осъществявайки подобни операции, американската стратегия може да преследва следните цели: да принуди противника да се откаже от провеждането на собствена външна или военна политика, влизаща в разрез със стратегическите интереси на САЩ; сдържането на противника от предприемането на евентуални действия, противоречащи на американските интереси в региона; сваляне на потенциално враждебни на САЩ политически режими и лишаване на противника от възможност да води пълномащабни военни действия или да осъществява организирана съпротива.
Според Хосмър, като цяло, физическото отстраняване на политически лидер в резултат от подобна операция може да доведе до деградирането на цялата система на стратегическо управление на противника, да не говорим, че би се отразила негативно върху морално-психологическото състояние на неговата армия. Впрочем, това се споделя и от други американски експерти (30).
При всички случаи, според тях, методът на „материалното поощряване” на действията, отговарящи на стратегическите интереси на САЩ, използван от американското командване по отношение на политическите и военни лидери на противника, е много по-изгоден, отколкото изразходването на значителни материално-технически ресурси, да не говорим за другите политически и икономически разходи, традиционно съпътстващи осъществяването на пълномащабна военна операция.
Американските стратези отреждат важна роля в информационната война на Интернет, който също се превръща в мощен стратегически ресурс. Така, през януари 2010, държавният секретар Хилари Клинтън обяви новата стратегия на САЩ, чиято главна цел е „борбата с диктаторските режими с помощта на Интернет” (31). При това, изборът на критериите за подбор на мишените на тази стратегия се предоставя на американското военно-политическо ръководство.
Най-важният елемент на тези информационни операции е т.нар. „информиране на международната общественост” (international public information), осъществявано от Държавния департамент. А непосредственият им инструментариум са различните сегменти на Интернет, включително социалните мрежи (по време на студената война, функцията по разпространението на „меката сила” в света се изпълняваше от Информационната агенция на САЩ – United States Information Agency, която, през 1998, стана подразделение на Държавния департамент). Както показва примерът с „Уикилийкс”, потенциалът на социалните мрежи е толкова голям, че може да провокира политическа криза едновременно в няколко държави (32). При това, локалните мащаби на народните бунтове могат да прераснат в регионални и дори глобални.
Наред с настъпателния аспект на осъществяването на информационна война, американското военно-политическо ръководство отделя сериозно внимание и на защитата на националното информационно пространство и информационната инфраструктура, като цяло. В изказването си от юни 2009 във вашингтонския Център за стратегически и международни изследвания, зам.държавен секретар по отбраната Уйлям Лин, който координира всички въпроси, касаещи националната сигурност, заяви, че „компютърните системи и бази данни на Департамента по отбраната постоянно са подложени на кибератаки от чужди специални служби и различни недържавни и хакерски структури, целящи да се сдобият със секретна военна информация” (33). Така например, през 2007, в резултат от планирана хакерска атака едновременно бяха извадени от строя 1500 компютри на Пентагона. Според тогавашния секретар по отбраната Робърт Гейтс, тази институции всеки ден бива подложена на стотици кибератаки само от държавите, смятани за съюзници и партньори на САЩ.
Американските стратези определят като основни опоненти на САЩ в глобалното информационно пространство най-вече Китай и Русия. Това неведнъж е заявявано в
Докладите за изтичането на национални тайни и участите в това на специални служби на различни държави (34). Според Уйлям Лин, пробивите на компютърните системи на Департамента по отбраната зачестяват и стават все по-изкусни. В статията си «Защитата на новото пространство: киберстратегията на Пентагона» той посочва, че «през последните десет години ежедневно сме свидетели на няколко хиляди опити за проникване в американски военни и граждански компютърни системи, а случаите на разчитане на информация са милиони... В резултат от това противниците на САЩ се сдобиват с хиляди секретни документи, включително чертежи на най-новите системи за въоръжение, планове на бойни операции, както и данни от оперативното наблюдение» (35). Той твърди, че най-масираната хакерска атака срещу компютърната система на Департамента по отбраната е осъществена през 2008, когато са били откраднати много военни тайни, пряко касаещи националната сигурност. Последвалите усилия за противодействие на кибератаките станаха повратен пункт в американската стратегия за киберсигурност: започна да се изгражда мощна и многостепенна защита на информационно-комуникационните мрежи.
Сериозна загриженост демонстрира и пряко подчиненият на Лин генерал Кийт Александър, който ръководи Киберкомандването на САЩ. В доклада си за Комитета по въоръженията на Сената от 15 април 2010, той посочва, че хакерите ежедневно извършват по няколкостотин хиляди опити да пробият и заразят с вируси компютърните системи на Департамента по отбраната. При това, ежедневният брой на хакерските атаки срещу информационните ресурси на Пентагона значително е нараснал напоследък. Александър смята за основен опонент на САЩ в информационното пространство Китай и посочва, че разрастващите се мащаби на кибератаките срещу информационната структура на Пентагона и предприятията от американския военно-индустриален комплекс могат да доведат до много сериозни усложнения в бъдеще. Според него, Китай може да разшири възможностите си в тази сфера и да опита да си извоюва известен контрол над отделни сегменти на Интернет, в разрез с интересите на САЩ в сферата на националната сигурност.
За това пише в книгата си „Управлението на Интернет в епохата на уязвимост на киберпространството”, председателят на влиятелния нюйоркски Съвет по международните отношения Робърт Кнейк (36). Според него, САЩ, до голяма степен, зависят от реализацията на мерките за борба с киберзаплахите. Но, във връзка с нарастващия мащаб на тези заплахи и постоянната промяна на характера им, съответните структури на Пентагона и другите федерални институции просто не успяват своевременно да разработят необходимите мерки за противодействие. В хода на реализацията на инициативата на Департамента по отбраната за защита на информационното пространство, смята Кнейк, следва да се гарантира решаването на първостепенните задачи. В тази връзка той предлага да се концентрират в едно ресурсите на всички федерални структури, ангажирани със защитата на информационно-комуникационните мрежи.Според него, към изпълението на тази задача следва да бъдат привлечени и частните компании, изпълняващи поръчки на Пентагона. Важно е също, по-ясно да се формулират задачите, които ще трябва да решава Киберкомандването, и да се определи йерархията на приоритетите в действията му. Освен това, смята Кнейк, се налага да се очертаят слабите места на националната информационна инфраструктура и да се разработят стандартите на информационната сигурност. Накрая, в Департамента по отбраната следва да се сформира група за бързо реагиране, която да разполага с всички средства за противодействие на кибератаките и пресичане на опитите за пробив на компютърните системи на съвсем ранен етап.
Тези изводи се споделят и от друг високопоставен чиновки на Пентагона – старшият анализатор Шон Бриймли, който в статията си „Гарантиране на сигурността в общите пространства” акцентира върху уязвимостта на затворените информационно-комуникационни мрежи на Военното министерство (37). В това отношение, най-голяма опасност за САЩ, според него, представлява Китай, чиито власти възнамеряват до средата на ХХІ век да постигнат такова равнище в развитието на своите информационни и телекомуникационни технологии, което да им гарантира пълна победа в информационната война. Тъкмо поради това, Вашингтон вижда в постоянния ръст на вноса на китайски микрочипове в САЩ много сериозен проблем за американската национална сигурност.
За важността на всеобхватната защита на информационното пространство говорят и други американски експерти. Така генералът от резерва Уесли Кларк (бивш командващ силите на НАТО в Европа) и Памела Ливайн (експерт в сферата на информационната сигурност) посочват в статията си „Гарантиране сигурността на информационната магистрала: как да повишим нивото на електронната защита на САЩ”, че един от най-големите проблеми пред американското ръководство е да гарантира автентичността и надеждността на профилната високотехнологична продукци и комплектуващите елементи, внасяни от чужбина и най-вече от Китай” (38).
Според тях, съществуват начини за дискретно разкриване на специално конструираните дефекти в доставяните микросхеми. Например, интегрирането в компютърните системи на специални технически средства – компактни кодове за автентичност, предотвратяващи изваждането на компютрите от строя по команда отвън. Авторите смятат, че това би укрепило информационната сигурност чрез засилване на контрола върху веригата на доставки на високотехнологична продукция и повишаване способността на компютърните системи за „самоконтрол” (self-aware).
„При това, американското ръководство не бива да афишира факта, че контролира производствения процес, осъществяван извън националната територия – препоръчват Кларк и Ливайн, акцентирайи върху това, че през ХХІ век противникът може да избере за мишена не само информационно-комуникационните мрежи и програмното осигуряване, но и микрочиповете, които са елемент на всеки компютър, т.е. всичко, което формира основата на националната информационна инфраструктура. За това пишат и други американски автори, обръщайки внимание, че Департаментът по отбраната е започнал активно да се занимава с проблема за гарантиране на информационната сигурност още в началото на 90-те, т.е. откакто цифровите технологии започват да се използват във военната сфера (39). Така, основните постановки на осъществяващите се в тази сфера мероприятия се реализират по програма, чиито ключов елемент е подходът, наречен от създателите му „дълбока отбрана” (defense in depth). Информационно-комуникационните мрежи, изградени на този принцип, трябва да притежават многостепенни системи за сигурност и процедури, използващи активни и пасивни мероприятия за защита на информационните ресурси и предотвратяване на нерегламентирания достъп до тях. Според нейните създатели, подобна дълбоко ешелонирана отбрана, следва да защити информационните ресурси, формирайки стратегия на информационното сдържане и разширявайки възможностите на програмните средства на информационно-комуникационните мрежи. Смята се, че този подход ще принуди противника да изразходва собствените си ресурси в процеса на преодоляване на многослойната защита още преди да успее да въздейства върху функционирането на компютърните системи. Подобна концепция за информационната сигурност позволява максимално да се използват възможностите на информационните технологии и да се минимизират допълнителните инвестиции, необходими за усъвършенстването им.
Тоест, както следва от предприеманите от началото на 90-те години насам усилия за всестранно развитие на концепцията за „информационната война”, американското военно-политическо ръководство се стреми да гарантира статута на САЩ като информационна свръхдържава през целия ХХІ век.
Стратегическият ориентир
Доскоро американските стратези прогнозираха потенциала на държавите-опоненти на САЩ в пространство, включващо три основни измерения – политическо, икономическо и военно. Днес към тях се е прибавило още едно – информационното. И макар че то все още не се е оформило окончателно, очевидно е, че в перспектива възниква необходимост от радикално преразглеждане на основните понятия в традиционните сфери. Ключът към успеха във формиращото се информационно общество, е свързан с правилното управление на информационните възможности и ресурси, т.е. със стратегическото планиране.
Още през 1999, в доклада си „Раждането на неополитиката: формирането на американската информационна стратегия”, анализаторите от корпорацията RAND Джон Аркуила и Дейвид Ронфелд стигат до извода, че „традиционната стратегия търпи съществени и дълбоки промени (40). Според тях, нарастващото значение на информацията и комуникациите се обуславя от много причини. На първо място, това са технологичните иновации, стремителното разгръщане на мащабна нова информационна инфраструктура, включваща не само Интернет, но и кабелните мрежи, спътниците за пряко излъчване, мобилните телефони и т.н. На второ място е бързото разпространение на новия тип комуникации: множество държавни и недържавни структури непосредствено обменят важна информация помежду си. На трето място, понятията „информация” и „мощ” все повече се преплитат и се оказват неразривно свързани.
Информационната стратегия все още не е дефинирана еднозначно, като американските анализатори се придържав към две основни гледни точки по въпроса. Първата (технологичната) смята за приоритет проблема за информационната сигурност и защитата на информацията в компютърните системи. Онези, които я споделят, търсят най-вече механизмите за защита от хакерски атаки, осъществявани от противникови държави или терористични организации (41). Другото направление акцентира върху политическия и идеологическия контекст на извършващите се процеси на информатизация, в които информационната стратегия се разглежда като начин за реализация на т.нар. „мека сила”, т.е. на стратегическите постановки за разпространение на собственото влияние в глобални мащаби, включително в противниковите държави (42).
Привържениците на този подход смятат, че информационната мощ позволява на САЩ да осъществяват „меко” управление на ситуацията в световната политика, отказвайки се донякъде от „твърдите” методи за реализация на глобална доминация, опиращи се най-вече на традиционните средства (и най-вече на военната сила).
Целта и на двете направления обаче, е една и съща – да се формулира обща визия за американската информационна стратегия през ХХІ век и нейното интегриране в общия политически курс. При това, те виждат главната стратегическа задача в упражняването на въздействие не върху системите на въоръжение, а върху индивида, вземащ решенията в навечерието и в хода на конфликта. Според тях, от степента на това въздействие зависи, в крайна сметка, и ефективността на действията, предприемани в глобален мащаб.
В съответствие с програмата за стратегически оценки на Националния съвет за разузнаване на САЩ, през 2008 беше осъществено проучване и оценка на мнението на водещите американски експерти по проблема за трансформацията на съвременното общество, включително и под въздействие на информационната революция. Резултатите бяха обобщени в доклада „Глобални тенденции 2025: променящият се свят” (43). В него се посочва, че информационните технологии са се превърнали в един от най-важните фактори за динамичната трансформация на съвременното общество и прехода му от индустриално към информационно. Сред основните тенденции на глобалното развитие са посочени:
- стремителното развитие на информационните технологии и различното възприемането на резултатите от информационната революция в различните региони на света могат да доведат до изостряне на международните отношения;
- в резултат на информационната революция могат да възникнат нови недържавни структури, съществено трансформиращи глобалната икономика, което, на свой ред, ще провокира нова мащабна миграционна вълна;
- информационната революция ще се отрази много съществено върху механизмите за управление на обществото и ще формира нови политически играчи;
- геополитическите тенденции за чието развитие спомага информационната революция, могат да очертаят нови предизвикателства пред САЩ.
Така, потенциалът на информационното оръжие получава все по-ясни очертания. Неслучайно в редица солидни научни публикации, то дори бива определяно като „оръжие за масово разрушаване” (weapon of mass disruption), в противовес на традиционния термин „оръжие за масово унищожаване” (44). По този начин, на дневен ред вече стои превръщането на информационното оръжие (т.е. на негово притежаване) във висш приоритет.
Бележки:
1. Information Warfare. Directive TS 3600.1. Washington D.C.: U.S. Department of Defense, 21 Dec. 1992.
2. Command and Control Warfare. Joint Publication 3-13.1. Washington D.C.: Joint Chiefs of Staff, Feb. 1996.
3. Joint Doctrine for Information Operations. Joint Publication 3-13. Washington D.C.: Joint Chiefs of Staff, Dec. 1998.
4. Graham B. Bush Orders Guidelines for Cyber Warfare // The Washington Post. 7.02.2003.
5. The National Strategy to Secure Cyber Space. Washington D.C.: The White House, Feb. 2003.
6. Information Operations Roadmap. Washington D.C.: U.S. Department of Defense. 30 Oct. 2003.
7. Information Operations. Joint Publication 3-13. Washington D.C.: Joint Chiefs of Staff, 13 Feb. 2006.
8. Information Operations. Directive D 3600.1. Washington D.C.: U.S. Department of Defense, 14 Aug. 2006.
9. Information Operations. Directive 10-7. Washington D.C.: U.S. Department of Air Force, 6 Sep. 2006.
10. Obama B. National Framework for Strategic Communication. Washington
D.C.: The White House, 2009.
11. Cyber Space Policy Review: Assuring a Trusted and Resilient Information and Communications Infrastructure. Washington D.C.: The White House, May 2009.
12. Securing Cyberspace for the 44^th Presidency. CSIS Commission on Cybersecurity for the 44th Presidency. Washington D.C.: CSIS, Dec. 2008.
13. Butler R. Deputy Assistant Secretary of Defense for Cyber and Space Policy. Testimony before the House of Representatives Committee on Armed Services Subcommittee on Strategy Forces. Washington D.C., 21 Apr. 2010; Lynn W. Deputy Secretary of Defense. Remarks. National Space Symposium. Colorado Springs, 14 Apr. 2010.
14. Informational Strategy for Cyberspace: Prosperity, Security, and Openness in a Networked World. Washington. Washington D.C.: The White House, May 2011.
15. Department of Defense Strategy for Operating in Cyberspace. Washington D.C.: U.S. Department of Defense, July 2011.
16. O'Neil M. Cyberchiefs: Autonomy and Authority in Online Tribes. L.: Pluto Press, 2009; Technology, Policy, Law and Ethics Regarding U.S. Acquisition and Use of Cyberattack Capabilities / Ed. by W. Owens, K. Dam and H. Lin. Washington D.C.: The National Academies Press, 2010.
17. Libicki M. Cyberdeterrence and Cyberwar. Santa Monica (Calif.): RAND, 2009.
18. Libicki M. What is Information Warfare. Santa Monica: RAND, 1995.
19. Harrison L., Huntington S. Culture Matters: How Values Shape Human Progress. N.Y.: Basic Books, 2000.
20. Borchgrave De A., Cilluffo F., Cardash S., Ledgerwood M. Cyber Threats and Information Security: Meeting the 21st Century Challenges. Washington D.C.: Center for Strategic and International Studies (CSIS), 2001; Cordesman A. Cyberthreats, Information Warfare, and Critical Infrastructure Protection. Washington D.C.: CSIS, 2001.
21. Libicki M. Who Runs What in the Global Information Grid: Ways to Share Local and Global Responsibility. Santa Monica: RAND, 2000.
22. Hildreth S. Cyber Warfare: Background and Issues for Congress.Congressional Research Service (CRS) Report for Congress. RL 30735. Washington D.C.: CRS, 19 June 2001.
23. Alexander K., Lt. Gen. Testimony (Confirmed as the First Commander U.S. Cyber Command) to the Senate Committee on Armed Services.Washington D.C., 15 Apr. 2010.
24. Lonsdale D. The Nature of War in the Information Age: Clausewitzian Future. L.: Routledge, 2004.
25. Wilson C. Computer Attack and Cyber Terrorism: Vulnerabilities and Policy Issues for Congress. CRS Report for Congress. RL32114. Washington D.C.: CRS, 2003.
26. Arquilla J., Ronfeldt D. In Athena's Camp: Preparing for Conflict in the Information Age. Santa Monica: RAND, 1997.
27. Malander R., Riddile A., Wilson P. Strategic Information Warfare: A New Face of War. Santa Monica: RAND, 1996; Rattray G. Strategic Warfare in Cyberspace. Cambridge (Mass.): The MIT Press, 2001.
28. Pincus W. Pentagon reviewing strategic information operations // The Washington Post. 27.12.2009.
29. Hosmer S. Operations Against Enemy Leaders. Santa Monica: RAND, 2001.
30. Rid T., Hecker M. War 2.0: Irregular Warfare in the Information Age. Westport (Calif.): Praeger, 2007.
31. Clinton H. Remarks on Internet Freedom. Speech. Washington D.C., 21 Jan. 2010.
32. Snahe S. Obama takes a hard line against leaks to press // The New York Times. 11.06.2010.
33. Lynn W. Protecting the Domain: Cybersecurity as a Defense Priority. Speech. Washington D.C.: CSIS, 2009.
34. Securing Our Nation's Cyber Infrastructure. Washington D.C.: The White House; Office of the Press Secretary, 29 May 2009.
35. Lynn W. Defending a new domain: The Pentagon's cyberstrategy // Foreign Affairs. Sept./Oct. 2010. V. 89. № 5. P. 97-108.
36. Knake R. Internet Governance in an Age of Cyber Insecurity. N.Y. Council on Foreign Relations, 2010.
37. Brimley S. Promoting security in common domains // The Washington Quarterly. July 2010. V. 33. № 3. P. 119-132.
38. Clark W., Levin P. Securing the information highway: how to enhance the United States electronic defenses // Foreign Affairs. Nov./Dec. 2009. V. 88. № 6. P. 5-17.
39. McGiffert C. Chinese Soft Power and Its Implications for the United States: Competition and Cooperation in the Developing World. Washington D.C.: CSIS, 2009.
40. Arquilla J., Ronfeldt D. The Emergence of Neopolitik: Toward an American Information Strategy. Report MR-1033-OSD. Santa Monica: RAND, 1999.
41. Adams J. The Next World War: Computers are the Weapons and the Front Line is Everywhere. N.Y.: Simon & Schuster, 1998; Bremmer I. Democracy in сyberspace: what information technology can and cannot do// Foreign Affairs. Nov./Dec. 2010. V. 89. № 6. P. 86-92; Haeni R.Information Warfare: An Introduction. Washington D.C.: The George Washington University Cyberspace Policy Institute, 1997; Perlmutter D. Visions of War: Picturing War from the Stone Age to the Cyber Age. N.Y.: St. Martin's Griffin, 1999; Post D. In Search of Jefferson's Moose: Notes on the State of Cyberspace. Oxford: Oxford University Press, 2009.
42. Castells M. Communication Power. Oxford: Oxford University Press, 2009; The Battle for Hearts and Minds: Using Soft Power to Undermine Terrorist Networks / Ed. by A. Lennon. Cambridge (Mass.): The MIT Press, 2003; Public Sentinel: News Media and Governance Reform / Ed. by P. Norris. Washington D.C.: World Bank Publications, 2009; Nye J. Soft Power: The Means to Success in World Politics. N.Y: Public Affairs, 2004; Nye J. The Future of American Power: Dominance and Decline in Perspective // Foreign Affairs. Nov./Dec. 2010. V. 89. № 6. P. 2-12; Soft Power and U.S. Foreign Policy: Theoretical, Historical and Contemporary Perspectives / Ed. by I. Parmar and M. Cox. N.Y., L.: Routledge, 2010; Sartori A. Deterrence by Diplomacy. Princeton. 2005; Shirky C. The Political Power of Social Media: Technology, the Public Sphere, and Political Change // Foreign Affairs. Jan./Feb. 2011. V. 90. № 1. P. 2841; Soft Power Superpowers: Cultural and National Assets of Japan and the United States / Ed. by Y. Watanabe and D. McConnell. N.Y.: M.E. Sharpe, 2008; Wolf Ch., Rosen B. Public Diplomacy: How to Think About and Improve it. Santa Monica: RAND, 2004.
43. Global Trends-2025: A Transformed World. Washington D.C.: National Intelligence Council, 2008.
44. Schmidt E., Cohen J. The digital disruption: connectivity and the diffusion of power // Foreign Affairs. Nov./Dec. 2010. V. 89. № 6. P. 75-85.
* Авторът е старши научен сътрудник в Отдела за стратегически изследвания на Института за международни отношения към Руската академия на науките
