Георги Маринов, „Трансформационните процеси в глобалната икономика”, 248 стр., „Факел” и „Изток-Запад”, С. 2012
На пръв поглед, трудът на доц. д-р Георги Маринов е едно от многото изследвания у нас и в чужбина на такава чувствителна материя, каквато е икономиката. Подобни творчески търсения са отклик на вечно блуждаещата съвест на професионалиста в момент, в който светът, Европа и България се тресат от икономическа и финансова криза. Натрупалият няколко десетилетия опит икономист-преподавател дава своята рецепта и своя подход за излизането от спиралата на световната, регионална и национална рецесия. Ценното в случая е, че става въпрос за заявка за една трилогия, озаглавена „Геоикономикс”. Конкретният труд е само първата стъпка в едно по-цялостно и по-завършено изследване, което ще предаде по възможно най-пълен начин богатството на възгледите и идеите на доказалия се учен.
В тази сравнително неголяма по обем книга (около 250 страници), доц. Маринов навлиза в сложни икономически проблеми, взаимовръзки и взаимозависимости между водещите компоненти на макроикономиката. Добре организираната мисъл е материализирана чрез логически построена структура. Много ясно проличават предметът, обектът, задачите и методологията на изследването. Интересното в случая е хибридизирането, или както се изразяваме в академичните среди „мултидисциплинарния” предмет, в който се преплитат икономика, социална политика, политология, международни отношения, политическа география и други. Това не само обогатява съдържанието на книгата, но и привлича широк кръг читатели с разностранни научни интереси. Всъщност, именно тази особеност отличава този труд от изследванията на т.нар. „пазарни фундаменталисти”. В тази светлина, много оригинално звучи малката по обем, но изключително съдържателна, заключителна пета глава, а именно „Императивите”. В нея Георги Маринов е извел на преден план синтезираните формули на своите препоръки за излизането от кризата. Те са своеобразни постулати и, едновременно с това, категорически норми - заповеди, чиято реализация трасира хоризонта и бъдещето на човечеството. Чувства се прогностичният елемент, задължителен за всяка теоретична разработка в областта на политическите и икономическите науки.
В първата глава „Основни характеристики на глобалната икономика” авторът директно навлиза в обекта на изследването. Той търси активно генезиса на релацията геоикономика-геополитика, очертавайки основните тенденции и главните движещи сили. В параграфа „Икономически фундаментализъм” доц. Маринов много добре аргументира тезата си, че съвременната епоха е преход от класическата система на международните отношения към международната икономическа система, базирана върху глобализация и интернационализация. Качествено новият преход е характеризиран по един впечатляващо убедителен начин. Утвърденият експерт поставя акцент върху ролята на субектите, които са едновременно икономически и политически. В това си качество те изпълняват функции в различни геополитически плоскости – национална, регионална и световна. Интересни са и разсъжденията на автора за геокодовете. Той възприема отдавна лансирани тези, например идеите, адаптирани в най-ново време от преподавателя в „Сорбоната” Жорж Превалакис. Ценното и евристичното е, че Георги Маринов ги преосмисля и доразвива. Придава им икономическа интерпретация и обосновка за изграждането на профила на геокода на всеки един субект. Авторът конкретизира, че понастоящем световното политическо господство и хегемония се изразява главно чрез икономически средства. Функционалната подсистема на сигурността в международните отношения, изразяваща се чрез големината и състоянието на военния арсенал, боеспособността на армията и военнокадровият потенциал, вече не е решаваща при налагането на конкретното външнополитическо влияние. Икономическата подсистема е не само неин важен конкурент, но и вече значително изпреварва въпросната „силова” подсистема като фактор на световна хегемония.
Оригинални са вижданията на доц. Маринов и за тенденциите, които променят световната икономика. Той ги обобщава в три обособени групи, а именно:
- Промени в статуквото на националните, регионалните и глобалните икономически структури;
- Модифициране на средствата за постигане на стратегическите задачи;
- Повишаване ролята на информационно-комуникационните технологии в глобалния свят.
- Анализирайки световната глобализация, доц. Георги Маринов достига до извода, че процесите, характерни за този феномен, са всъщност „едно организирано отсъствие на отговорност”. Така той привлича читателското внимание върху съпътстващите елементи на анархия, хаос и неуредици, които са специфични обикновено за такива мащабни трансформации, каквито са онези, протичащи в областта на икономиката и политиката.
Особено висока оценка заслужават оригиналните идеи на автора за параметрите на новата, раждаща се в резултат на глобализацията, световна икономика. Очертава се ново разделение на труда, ново райониране и, респективно, на картата се появяват нови геополитически и геоикономически зони. Авторът правилно подсказва, че досегашната периферия сякаш „възстава” и в голяма степен измества традиционния център. Така, досегашните отношения на политико-икономическа субординация в света са поставени на изпитание и се създават нови формули, които не се приемат бързо и еднозначно от големите „играчи”.
В тази аналитична тъкан важно място е отделено и на оценката за ролята на държавата. Доц. Маринов добре съчетава традиционализма и търсенията за преосмислянето на държавното присъствие в регулационните и иновативни процеси в световното и националното стопанство.
Силен, приносен щрих в анализа на труда е детайлизираната характеристика за световната икономическа миграция, съчетана с етностопанското и криминално предприемачество и бизнес. В тази логика на разсъждения може да се добавят и пасажите за връзките между международното предприемачество и отделни терористични дейности и организации с широко разпространение по света. Идеята на автора, че стопанската дейност невинаги протича в законови, добре регламентирани и предвидими рамки, а често се изражда в одиозни девиации. Последните обаче, сякаш са задължителен компонент на всеки един процес, протичащ в такива размери.
Георги Маринов смело предлага и своята хипотеза за „третия път” на фона на разсъжденията си за класическите и съвременните икономически теории. Като форма това не е нещо ново, тъй като множество автори са предлагали, в някакъв вариант, именно „третия”, „независимия” и единствено „спасителния път”. В същото време, това подсказва творческа неудовлетвореност и вечно търсещ дух, което е гаранция за бъдещи изследователски успехи. Може би авторът трябва да се опита да разнообрази своя инструментариум от аргументи и доводи. Това със сигурност ще стане в обозримо бъдеще, имайки предвид заявените смели творчески намерения.
С нетърпение ще очакваме следващите две книги в трилогията, а именно „Европейският съюз прототип на бъдещия свят” и „Основни субекти в глобалното геоикономическо пространство”. В тях е заложен оригиналният отговор на въпроса не само накъде върви светът и конкретно нашата Европа, но и как ние, европейците, трябва да се борим за своето светло бъдеще. Това са множество въпроси и още повече отговори, което е характерно за мисловната дейност на един универсален експерт, утвърдил се като икономист, но черпещ знания от множество „съседни” на икономиката научни направления.
* Преподавател във Варненския свободен университет „Черноризец Храбър”
