В момента, основното внимание на експертите е приковано към усилващото се охлаждане на световната икономика, което, поради натрупалите се в нея, както и във валутно-финансовата система, структурни дисбаланси и хроничното нежелание на наднационалните елити дори само да дискутират реалните причини за глобалната финансово-икономическа криза, заплашва да вкара световната икономика в нова фаза на глобалната рецесия. Несъмнено, САЩ си остават най-голямата икономика на планетата (20% от световния БВП и 45% от крайното търсене в света) и емитент на основната резервна валута, която е в основата на съвременната валутно-финансова система и инструмент за прокарване интересите на глобалната управляваща класа – международните транснационални корпорации и банки. В същото време обаче, структурните дисбаланси в икономиката и изкривяванията във финансовата система провокират усилване на негативните тенденции и отслабват позициите на САЩ и американския долар на световната сцена. Въпреки многобройните изявления на високопоставени американски чиновници, както и на „вашингтонските момчета” от МВФ и Световната банка за устойчивостта на икономиката на САЩ и ненакърнения авторитет на ключовата резервна валута, дисбалансите продължават да нарастват. Хроничните дефицити на Федералния бюджет (10,3% от БВП) и на търговския баланс (3,5% от БВП), прекалено тежкото бреме на държавния дълг върху икономиката (102% от БВП), огромните непокрити задължения на правителството по отношение на медицинското и социално осигуряване на населението (над 250% от БВП), продължаващото разхищаващо ползване от домакинствата на непосилни за тях дългове (125% от наличните приходи) и изключително ниската норма на спестяванията (4,5%) само задълбочават и без това сложната икономическа ситуация.
Митовете за американската икономика
Единствено благодарение на гигантската емисия от страна на Федералния резерв, която само през последните три години надхвърли 2,5 трилиона долара (17% от БВП), и немотивираната от нищо монетизация на дълговете, беше избегнато повторението на разрушителната Голяма рецесия от 30-те години на миналия век: мощен икономически спад, крах в индустриалната сфера, както и на финансовата система и масово обедняване на населението. При това и до днес ръководството на Федералния резерв не може да даде убедителен отговор на обвиненията на губернатора на Ню Йорк Майкъл Блумбърг и група сенатори за отпуснатата на най-големите американски банки-акционери на Резерва фантастична сума от 13,5 трл. долара (90% от БВП), в рамките на т.нар. задбалансова, безотчетна емисия. Съдейки по всичко, спасяването на финансовата олигархия, която е основния бенефициент и идеолог на финансовата глобализация, се превръща в основна задача на чиновниците от Федералния резерв.
В момента американската икономика изглежда доста по-устойчива и стабилна, отколкото поразената от дългова криза еврозона и преживяващите най-силното за последните три години охлаждане на деловата активност «азиатски тигри». Темповете на икономически растеж в еврозоната едва надхвърлят 1,4%, ръстът в сферата на индустриалното производство е 2%, новите поръчки в производствения сектор падат с 1,7%, а продажбите на дребно с 1,6%. В същото време бюджетните дефицити надхвърлят 5%, а нивото на безработицата достигна абсолютни исторически максимуми от 10,7%.
Не по-добра ситуация се очертава в най-големите азиатски икономики, които, въпреки бурния индустриален растеж и колосалните успехи в сферата на развитието на научно-техническия и производствения потенциал, продължават да страдат от липса на достатъчно вътрешно търсене и изцяло зависят от износа на пазарите на икономически развитите държави – САЩ, ЕС и Япония. Така, само в периода от началото на 2011 досега, темповете на нарастване на индустриалното производство в Индия паднаха от 7,5% до 1,8%, в Южна Корея ръстът от 13,7% бе заменен от спад с 2%, в Сингапур ръстът на деловата активност от 22% бе заменен от спад с 8,8%, а в Япония, още през февруари 2011 бе фиксиран спад на индустриалното производство с 2,7%.
Само Китай, благодарение на обмислената си проактивна индустриална, парично-кредитна и данъчно-бюджетна политика за стимулиране развитието на научно-техническия и производствения потенциал, съумява да запазва темповете на икономическия си растеж над 9%. Наред с твърдата позиция на китайските власти за недопускане прекаленото повишаване на курса на юана и мащабните капиталовложения в развитието на инфраструктурата (над 15% от БВП, за три години) от страна на държавата, това ще позволи да се поддържа конкурентоспособността на националните стокопроизводители, както и да се демонстрират най-високи темпове на растеж на деловата активноста сред големите световни икономики – индустриалното производство нараства с 12,8%, продажбите на дребно нарастват с 18,1%, а профицитът по сметките на текущите операции не пада под 5% от БВП.
На този фон, ситуацията в САЩ изглежда направо блестяща: темповете на икономическия растеж нараснаха от 0,4%, през първото тримесечие на 2011, до 3% - през четвъртото; индустриалното производство е нараснало с 3,4%, продажбите на дребно нарастват с 5,8%, а през последните шест месеца безработицата е намаляла от 9,2% до 8,3%. За сравнение, безработицата в Гърция и Испания е, съответно, 20,9% и 22,9%, задълбочава се спадът на икономическата активност в държавите от европейската периферия – гръцкият БВП е намалял със 7%, а португалският – с 2,7%. Дори в Германия, най-голямата икономика на Стария континент и основен «локомотив» на производствения растеж в ЕС, през последното тримесечие на 2011, за първи път през последните три години, беше фиксиран икономически спад от 0,2%. Наистина, наблюдаваното в момента охлаждане на системообразуващите европейски икономики не е критично, но при положение, че върху тях пада основното бреме по финансиране на многобройните програми за оказване на спешна извънредна помощ на фалиралите членки на ЕС и, че с техните пари, на практика, живее цялата периферия на Съюза, дори незначителното охлаждане на икономическата активност в Германия и Франция, които получават основните валутни приходи от европейския износ, може да доведе до колапс на целия евроинтеграционен процес.
Нещо повече, буквално за половин година продажбите на автомобили в САЩ нарасна от 11,4 до рекордните (от 2007 насам) 14,1 млн. броя годишно (ръстът при леките коли е от 5,7 до 7,4 млн. броя), индексът на деловата активност РМІ на банката на Федералния резерв в Чикаго нарасна от 52,7 до 56,8 пункта, индексът на текущата оценка на пазара на недвижими имоти нарасна от 13 до 29 пункта, индексът на националната икономическа активност скочи от -0,46 до 0,22 пункта, обобщеният индекс на деловата активност в индустрията на банката на Федералния резерв в Ричмънд нарасна от -10 до 20 пункта, а показателите за текущите условия и оценките за очакваните промени в икономиката на Мичиганския университет стигнаха максималните си нива от 2008 насам (83 и 70,3 пункта).
Тоест, на пръв поглед изглежда, че всичко е наред и бихме могли искрено да приветстваме подобно оживление в най-голямата световна икономика и «бастион на либералната демокрация». Има обаче един проблем - на практика, цялото това широко рекламирано «оживление на деловата активност в САЩ» и «успешното преодоляване на кризисните явления» се оказва просто поредния красив мит. Нито една от фундаменталните причини, провокирали през 2007 началото на неприключилата и днес криза, не само че не са отстранени, но и старателно се премълчават. Многобройните форуми на Г-8 и Г-20 придобиват все по-фарсов характер, защото никой от участващите в тях представители на глобалната управляваща класа не смее дори да повдигне въпроса за реалните причини за кризата, тъй като не иска сам да отреже клона, на който толкова удобно вече не едно десетилетие са се настанали глобалните финансови и индустриални монополи. Вместо това, те предпочитат активно да прокарват идеята за «успехите» в заливането на финансовите пазари с ликвидност и безконтролната емисия на резервни валути, както и да препоръчват на стремително обедняващото и деградиращо население да продължи със «затягането на коланите».
За рекордните печалби на най-големите международни банки, паризитиращи върху дебалансирането на международната финансова система и изсмукването на бюджетни средства от обременените с непосилни дългове държави, както и огромните бонуси, които получават членовете на ръководствата им, никой не иска да си спомня. Политическата коректност налага да не се задават неудобни въпроси на големите босове, още повече, когато става дума за бенефициентите на финансовия капитализъм, които са в състояние да отслабят позициите на глобалните монополи, лишавайки ги от невероятните им печалби.
Вашингтон съумява да създава и поддържа илюзията за някаква стабилност и дори за появата на т.нар. „зелени кълнове на икономическия растеж”, с които са изпълнени многобройните мантри на американските чиновници и техните либерални съмишленици-експерти от ЕС и Русия, най-вече благодарение на поддържането на гигантски бюджетни дефицити (над 10% от БВП вече почти четири години) и компенсирането на свиващото се потребителско търсене с нарастващи държавни разходи. При това задачата за стимулиране на търсенете на американски дългови книжа и удържане стойността на заемите на рекордно ниски нива, позволяващи да се получават кредити с отрицателна лихва (отчитайки инфлацията), се постига с помощта на цял комплекс инструменти. На първо място сред тях е генерирането на търсене на дългови книжа на американската хазна, с което е ангажиран контролираният от най-големите банки от Уолстрийт Федерален резерв, увеличил мащабите на емисията си от 850 млрд. долара, през 2008, до 3 трлн. долара, през февруари 2012, и (имайки предвид задбалансовата и безотчетна емисия) предоставил на своите банки-акционери над 13,5 трлн. долара. Наред с негласните договорености с тези банки, изпълняващи функциите на първични дилъри и агенти на Федералния резерв за реализацията на неговата парично-кредитна политика за изкупуване на допълнителните емисии на държавни дългови книжа и последващото им предлагане на аукционите за рефинансиране на банките, това позволява на финансовата олигархия и контролираната от нея част от политическия елит да продължат да градят пирамидата на доларовите дългови задължения, да увеличават бюджетните разходи и да надуват балоните на финансовите пазари.
Глобалната агресия
Освен това, доколкото може да се съди по изключително агресивната и безкомпромисна външна политика на «вашингтонските ястреби» и присъединилите се към тях «гълъби», американският управляващ елит, който формира гръбнака на глобалната управляваща класа, с успех следва максимата «колкото по-зле са съседите, толкова по-добре съм аз», като съзнателно и активно дестабилизира ситуацията по периметъра на собствената си територия. Отлична илюстрация за това е рязката промяна на външнополитическия курс на Вашингтон към сваляне на неудобните и неконтролирани от него режими и към съзнателно и целенасочено ликвидиране на доскоро изключително лоялни лидери на държави, които или са богати на природни ресурси (и, най-вече, на петрол), или пък са разположени в критично важни, от геополитическа и геоикономическа гледна точка, зони. Нагнетяването на хаос в Близкия Изток, на което сме свидетели напоследък, в чиито ход вместо лесно управляемите и предсказуеми Кадафи, Мубарак или Салех, допуснали, под натиска на глобалните елити, проникването на американските и европейски ТНК на своите пазари, а на международните банки - до националните финансови активи, се отваря пътят към властта на «мюсюлманските братя» и крайните ислямисти, в резултат от което регионът постепенно се свлича към феодалната архаика и средновековните расово-религиозни войни.
Съзнателното и целенасочено «взривяване» на Близкия Изток хвърли половината мюсюлмански свят в ужасна братоубийствена гражданска война, щедро спонсорирана от Държавния департамент и поддържана от «морските котки» на САЩ и елитните специални части на някои държави от ЕС, под лозунгите за «демократизация» и «борба с авторитарните режими». При това обаче, не по-малко авторитарните и недемократични съседи на Либия, Египет и Сирия, в лицето на режимите в Саудитска Арабия, ОАЕ, Кувейт и другите кланово-олигархични режими, упражняващи тотален контрол върху икономиката, финансите, политиката и армията, кой знае защо почти не попадат под критичния огън на Вашингтон.
Насаждайки хаос в Близкия Изток, американските елити не само опростяват достъпа за своите петролно-газови и металургични корпорации до големите природни ресурси на Либия, Египет и други държави, но и дестабилизират ситуацията по целия периметър около своите конкуренти – ЕС, Русия и, отчасти, Китай. Стимулирайки поредицата от кървави революции в Близкия Изток и оказвайки мащабна финансова и военно-техническа подкрепа за ислямистите, Белият дом провокира рязкото нарастване на бежанския поток към държавите от Южна Европа, дестабилизира ситуацията на стоковите и финансови пазари и, което е принципно важно, провокира масовото бягство на подплашения от събитията глобален спекулативен капитал към последното «тихо пристанище» и квази-резервна световна валута – долара и дълговите книжа на американската хазна. Още повече, че гигантското по мащабите си «промиване на мозъци» и налагането на желания от Вашингтон «дневен ред» позволяват да се поддържа илюзията за финансовата стабилност на САЩ и незаменимостта на американския долар.
Кървавите събития в Близкия Изток, които доста напомнят за тези в остатъчна Югославия, Афганистан и Ирак, отчетливо илюстрират фактическия демонтаж на системата на международното право. Очевидно занапред САЩ все по-малко ще се нуждаят от одобрението на Съвета за сигурност на ООН или от другите институции и инструменти на международното право, когато решат да използват сила, включително за свалянето на властта в чужди суверенни държави.
За периода от началото на 2011, когато стартира реализацията на стратегията за целенасоченото «връщане» на Близкия Изток в кървавото средновековие и дестабилизация на финансовите пазари, чистият приток на глобален спекулативен капитал на финансовите пазари на САЩ надхвърли 380 млрд. долара, т.е. 2,5% от БВП или 10% от американския федерален бюджет. Наред с мащабната емисия на Федералния резерв, която само за 2011 надхвърли 412 млрд. долара (което е повече от целия белгийски БВП, равняващ се на 411 млрд., на Филипините – 393 млрд., Венецуела – 368 млрд. и на още 193 държави по света), това позволи да се постигне безпрецедентен спад на доходността на тримесечните облигации (от 0,15% до 0,01%), както и на петгодишните (от 2,14% до 0,77%) и на трийсетгодишните (от 4,6% до 2,89%). Това позволява на Белия дом да поддържа безумни бюджетни дефицити, да финансира военните си операции в различни точки на света и, посредством компенсирането на свиващото се частно търсене с държавни поръчки, да поддържа илюзията за стабилност в икономиката и финансите на САЩ.
Формирането на необоходимия дневен ред
Заслужава да споменем и активното използване на средствата за масова пропаганда и дезинформация – в условията на бурното развитие на информационните технологии и масовия достъп до интернет,телевизията и останалите медии, в стратегически важен инструмент на глобалната конкуренция се превръща контролът над информацията и формирането на необходимия дневен ред. Американските елити са съвършено наясно за значението на контрола над информационните потоци и блестящо демонстираха възможностите си в манипулирането на общественото мнение: като започнем от създаването на «заплахата от международния тероризъм» (чиито генезис е свързан с активността на американските специални служби още по времето на студената война и непосредствено след нея, и който се превърна в своеобразен отговор на мюсюлманския свят на опитите за подчиняването му на американската хегемония) и завършим с упоритото, макар и лишено от реални основания, търсене на митичното биологично оръже на Саддам в Ирак и «демократизацията» на Близкия Изток. Военната авантюра на Грузия срещу руските миротворци и мирното население на Южна Осетия и Абхазия през 2008, както и постоянното отразяване в негативна светлина на дълговата криза в еврозоната, на фона на тоталното премълчаване на вътрешните проблеми на САЩ, за пореден път потвърждават тезата, че никой не може да отмени глобалната конкуренция, включително на нивото на глобалните елити и корпоративните интереси.
Ненадминатите възможности на американския «истъблишмънт» в сферата на манипулацията на общественото мнение и изкривяването на реалността се проявяват в безкрайната поредица от понижаване на суверенните кредитни рейтинги на държавите от европейската периферия. Формално американските рейтингови агенции със завидно постоянство и упорство «орязват» рейтингите на «фалиралите» членки на ЕС и то именно когато възникват дори и най-малките (пък макар и илюзорни) признаци за стабилизиране на ситуацията и временно отлагане на дефолта в страните от печално известната група PIGS (Португалия, Италия, Гърция, Испания). Несъмнено Гърция, с нейния дълг, равняващ се на 150% от БВП, 550%-на лихва на едногодишните заеми и икономически спад от 7,5%, по принцип, не е в състояние не само да изплаща дълговете си, но дори и да гарантира елементарно обслужване на лихвените платежи. Много е странно обаче, че никой не обръща внимание на хроничните бюджетни дефицити и неизплатимите дългове на САЩ и Япония, които биват рефинансирани единствено благодарение перманентната емисия на валута, монетизацията на дълговете, мощната пропаганда, както и на технологичната и военно-политическа доминация на икономически развитите държави.
В тази връзка, нека си припомним събитията от 4 август 2011, когато рейтинговата агенция S&P осъществи своеобразен демарш срещу финансовата олигархия от Уолстрийт, понижавайки кредитния рейтинг на САЩ, за първи път през последните 80 години. Наистина, само след три седмици в агенцията последва мащабна кадрова чистка, като тя беше напусната от изпълнителния си директор и по-голямата част от екипа му, но вече бе късно – фундаментът на международната паразитна финансова система беше разклатен и започнаха да се очертават първите тектонични промени, които неизбежно ще доведат до загубата на сегашния статут на долара като световна резервна валута.
Голямата част от контролираните от американския капитал телевизионни канали и информационни ресурси се надпреварваха да съобщават за практически неизбежните рискове от крах на световните финансови пазари и пукане на балоните, което уж налага прехвърляне на спекулативния капитал в последната надежда на затъващите спекуланти – американския долар и дълговите книжа на американската хазна. Затова не е чудно, че глобалните спекуланти панически започнаха да продават „рисковите” си активи на фондовите пазари на Стария свят, Азия и Русия, провокирайки спад на фондовите индекси на развиващите се държави с 15-20% и също толкова съществено обезценяване на техните валути.
На този фон, дори публикуването на изключително позитивния доклад за динамиката на американския БВП в края на миналата 2011 не може да промени общата твърде песимистична картина: действително темповете на нарастване на деловата активност в най-голямата световна икономика се ускориха от 0,4%, през първото тримесечие на 2011, до 3% през четвъртото тримесечие. Само че се забравя, на първо място, ефектът на ниската база – така през първото тримесечие на 2010 ръстът надхвърляше 3,9%, докато през последното тримесечие на същата година едва достигна 2,3%. А, на второ, над 62% от целия прираст на БВП (1,88% от 3%-тния икономически растеж) е обусловен от скокообразното нарастване (над 1,8 пъти) на складовите запаси от готова продукция и полуфабрикати - от 38,7 до 71,7 млрд. долара. Именно скокът на обема на нереализирана продукция осигури 20,6% от съвкупните инвестиции и породи илюзията за оживление на инвестиционната и деловата активност
Не по-добра изглежда ситуацията в строителния сектор и на пазара на недвижими имоти, които осигуряваха над 45% от ръста на БВП, през периода 2002-2007, и около 14% от съвкупната добавена стойност – обемите на продажбите на първичния пазар на жилища продължават да са пет пъти по-ниски от предкризисното си равнище (0,32 и 1,52 млн. жилища), а на вторичния пазар на недвижими имоти те на практика са два пъти по-ниски (съответно 4,5 и 7,4 млн. жилища). Едновременно с това, броят на жилищата, чието строителство вече е стартирало, намаля от 2,3 млн. до 650 хил., а разходите на домакинствата за покупка на жилище се свиха с 33,8% - от 1,23 до 0,86 трлн. долара. Тоест, въпреки ударните дози либерална пропаганда и непрекъснатите внушения на вашингтонските чиновници за «успешното преодоляване на кризисните явления», в американската икономика не се наблюдава никакво реално оживление. Никой дори не се опитва да дискутира фундаменталните причини за кризата, провокирала краха в индустриалния сектор, безпрецедентния скок на безработицата и хаоса на финансовите пазари.
Заключение
Неудържимият стремеж на финансовата олигархия и контролирания от нея американски политически елит да наложат впечатлението, че спадът вече е преодолян, а икономиката стабилизирана, само задълбочава структурните дисбаланси и провокира стремителен ръст на системните рискове. Неограниченото и неконтролирано заливане на финансовите пазари с евтина ликвидност, наред с непрекъснатата монетизация на дълговете, провокира надуването на все по-големи балони на финансовите пазари, стимулира бягството на капитала на стоково-суровинните пазари, вдига цените на суровините и продоволствието и така провокира нарастване на разходите в обработващите производства, както и обезценяване на спестяванията и, съответно, спад на жизненото равнище.
Световната икономика и международната валутно-финансова система, основаваща се на пирамидата на американските дългови задължения, се намират на ръба на колапса и, за разлика от 2008-2009, нито рязкото увеличаване на паричната емисия, нито компенсирането на спадащите потребителски разходи с увеличаване на бюджетните дефицити не могат да предотвратят краха. Лихвените проценти и без това са близо до историческите си минимуми, дълговото бреме на най-големите държави в света само за последните три години нарасна 1,5-2 пъти, а бюджетните дефицити, само в САЩ, вече три години надхвърлят границата от 10% от БВП без да показват белези на понижаване. Съдейки по всичко обаче, никой не бърза да дискутира негативните последици от 30-годишната безконтролна доминация на либералния финансов капитализъм, довела да появата на паразитна, по същността си, финансова система.
Наред с упадъка на глобалните монополи, формирали се след Втората световна война и достигнали апогея в развитието си след краха на Съветския съюз, всичко това води до деградация на научно-техническия и производствен потенциал, архаизация на производствените отношения и примитивизация на производствените отношения, ръст на диференциацията в обществото и социална нестабилност. Днес, само в САЩ, над 45 млн. души получават талони за храна за да преживяват, а 3 млрд. души на планетата живеят с по-малко от два долара на ден. В подобна ситуация би било голяма грешка да си затваряме очите пред възможността от повторение на «Голямата депресия» и то в още по-грандиозни мащаби и, като следствие от това, надигането на вълна от «гладни бунтове» не само на територията на бавно загиващите африкански «бананови» републики и вегетиращите в средновековната архаика държави от Латинска Америка но и в доскоро съвсем благополучните Съединени американски щати.
* Авторът е старши анализатор в инвестиционната компания Риком-Тръст
