19
Вт, Окт
3 Нови статии

Стремежът за регионално лидерство на Бургас и Русе в контекста на националното икономическо развитие

брой6 2011
Typography

Всяка териториална общност се отличава със специфични местни условия, усилващи или пък ограничаващи потенциала за местно икономическо развитие, като именно те определят нейните относителни предимства по отношение на способността и да привлича, създава и задържа инвестиции. Икономическите, социалните и материалните характеристики на областта насочват разработването и подходите към изпълнението на стратегията за местно икономическо развитие. Добрата практика доказва, че за да изгради силна местна икономика, всяка област трябва да изясни характера и структурата на местната икономика и да направи анализ на нейните силни страни, слабости, възможности и заплахите за развитието и. Така се открояват най-важните проблеми и възможности пред нея. В този смисъл, развитието на големите градове в България е свързано със стремежа им за лидерство в съответната териториална общност. Състоянието на селищната мрежа и урбанистичното развитие е огледало на състоянието на регионалното развитие и на провежданите регионални политики през изминалите години. Затова много от изводите и оценките на регионалното развитие могат да се представят чрез развитието на селищната мрежа и най-вече на мрежата на големите градове, в които е съсредоточена икономическата и социално-културната активност в страната. Големите градове са опорни центрове за организация на територията и двигатели на развитието. В пространствено отношение, важно значение за икономическото развитие на страната ни имат градовете Бургас и Русе. Те имат благоприятно географско положение, но, до голяма степен, остават  в сянката на Варна. В тази посока, хетерогенността на територията на двете общини ни дава различни основания и институционални подходи за анализа на  прилежащото им пространство и техните възможности за развитие и просперитет.

Русенска и Бургаска област на картата на България

Големите предизвикателства пред Русе и Бургас са свързани с необходимостта да постигнат устойчиво развитие на фона на относително слабите темпове на икономически растеж, което налага вземането на съответните геоикономически решения, определящи новите им приоритети и належащите промени в структурата на икономиката, насочени най-вече към по-високо качество на човешките ресурси и генериране на стабилен икономически ръст. Тоест, двата града следва да устроят своята икономика така, че да препотвърдят регионалното си лидерство и станат център на привличане за прилежащите им големи пространства и територии. Формирането на ядро и функционална периферия е сред важните цели и за двата града, което предполага постоянно оптимизиране на стопанското развитие, избора на „изтеглящи” приоритети и, най-вече, предприемането на такива структурни промени, които да утвърдят жизнеността на регионалната икономика, както и междурегионалното производство и устойчивото развитие на икономическите отношения. В пространствен аспект, както за Русе, така и за Бургас, прилежащите им територии трябва да имат собствено вътрешно пространство и комуникации, което предполага и определена икономическа специфика и функционалност. От друга страна, важни характеристики на пространството са: плътност (население, брутен регионален продукт, природни ресурси, дълготрайни активи и т.н. за единица площ), настаняване (еднообразието, диференциацията и концентрацията при разпределението на населението и икономическите дейности), свързаност (интензивността на икономическите връзки), с чиято помощ можем да очертаем силните и слабите страни в потенциала за развитие на отделната териториална единица. Въпреки това, при анализа е важно да се разграничават и отношенията между отделните части на пространството в условията на постоянно нарастващата мобилност на стоки, услуги, капитали и хора. В настоящата статия ще се опитам последователно да разгледам сегашното състояние и перспективите за бъдещо развитие на Бургас и Русе и прилежащите им територии.

Бургас, като център на най-голямата област в България

Бургàс е общински център в Източна България и център на най-голямата по площ (7748,1 кв.км) област в страната. Територията на община Бургас е предимно равнинна със средна надморска височина 30 м. Най-високата точка е Върли бряг (209 м). На изток, общината граничи с Черно море, като опасва най-големия черноморски залив – Бургаския, с ширина 10-12,5 км и дълбочина 10-12 м. В близост до морския бряг са локализирани лиманните езера Бургаско, Атанасовско и Мандренско. През територията на общината текат реките Айтоска и Чакърлийска. Според преброяването от февруари 2011, градът е  четвъртият по големина в България с важно икономическо, културно и административно значение за югоизточната и част. Освен че е пристанището с най-голям товарооборот в България, градът притежава голямо международно летище, както и развита наземна инфраструктура, която тепърва ще се подобрява. В близост до Бургас, в северна посока, се намира "Лукойл-Нефтохим" – най-голямата химическа и нефтена рафинерия на Балканския полуостров. Бургас е културен център с развит морски туризъм. Градът се намира на 389 км от София, на 272 км от Пловдив, на 30 км от курорта Слънчев бряг и на 350 км от Истанбул. През Бургас минава Паневропейски транспортен коридор 8.

Карта на Бургаска област

Разположението на Бургас не е само от голямо стратегическо значение, благодарение на него в града са развити всички видове транспорт (шосеен, железопътен, въздушен и воден). Бургас дава добри предпоставки за развитие на всякакъв вид индустрия. Налице е съответствие между местния потенциал и реализираните стопански активности. Икономиката има диверсифициран характер, което превръща общината в икономически лидер и важен център за развитие в радиус около 100 км. от нея.  Според чуждестранните инвеститори, предимствата на Бургас са сравнително добре развита инфраструктура (макар, че през последните години тя започва да се превръща в своеобразна нова ахилесова пета на града), напълно завършено от индустриална гледна точка пристанище, добър достъп до суровини, както и наличието на близката петролна рафинерия. В структурата на икономиката доминира продукцията на химическата и нефтопреработвателната индустрия, растениевъдството, дърводобивната и дървопреработвателната прмвишленост, рибната, шивашката, кабелната промишлености, както и производството на вина и спиртни напитки. През 2010 и първата половина на 2011  в Бургас е отчетена между 4,5 и 6,8 % безработица.

След 1990 градът преживя два бурни периода на развитие. Първият беше през 1995-2000, а вторият през 2003-2008. През последните години обаче, е налице отстъпление по отношение на индустриалното развитие, за сметка на търговията и туризма. Това се отразява върху развитието на града. Нестабилната макроикономическа среда, характеризираща се с ниска инвестиционна активност и загуба на пазари и източници на суровини, е сред големите слабости на Бургас. Влошени са също екологичните параметри, налице са и негативни абразионни и свлачищни процеси по крайбрежието. Управлението на Бургас, до голяма степен, изостава в изграждането на актуален общ градоустройствен план, който да отчита адекватно новите условия и процеси на територията на града. На първо място, Бургас вече е община с над 200 хиляди души население, което предполага и ново административно и териториално деление  на районит вътре в нея. Въвеждането на ново административно райониране в община Бургас, ще децентрализира управлението и ще спомогне за хомогенното развитие на града, като е необходимо да се оформят поне 4 или даже 5 района, с по около  40-50 хиляди души население. Това, в голяма степен, ще кореспондира с по-ефективното управление на районите в града и, съответно, ще засили контрола и превенцията срещу корупционни практики в общината. На второ място, налице е конфликтност между основните направление на икономическото развитие. Така, развитието на редица индустриални дейности влиза в противоречие с това на туризма и опазването на околната среда. Съществува напрежение в ресурсните баланси на общината поради неясното ситуиране на тежката  промишленост и реалните връзки на града със сателитните селища и градове.  Това изисква да се използват на практика очерталите се предимства от високата производителност на труда и, съответно, големите по обем приходи от дейността на едно заето лице (производителността в община Бургас е най-високата в страната, надхвърляйки от 2 до 4 пъти тази в някои други общини). Това се дължи основно на промишлеността, където производителността на труда е 4 пъти по - висока от средното за страната, а трябва да се има предвид, че потенциалът на града все още не е разгърнат напълно.

Промишлеността на община Бургас е с важно, национално значение. Някои производства са единствени или определящи за страната: светли и тъмни нефтопродукти, корабостроене, вентилационна и пречиствателна техника, товарни вагони, металорежещи машини, танкерен флот, продуктопроводи, рибоконсервна промишленост и други. Разбира се, химическата и нефтопреработващата промишленост са доминиращи, но има възможност и за развитието на другите отрасли. Така, нефтопреработващата и химическа промишлености дават близо 84% от реализираните приходи. Размерът на дълготрайните им материални активи е около 71% от всичките за отрасъла в общината. Основни представители на химическата промишленост са "Лукойл - Нефтохим" АД и "Хемус" ЕООД.  Подотрасълът формира над 90% от левовата равностойност на реализираната валута от промишлеността в общината. Необходимо е обаче да се развият и хранително-вкусовата промишленост, фармацията, логистичната дейност и други. Много големи резерви има в хранително-вкусовата промишленост, която е втора по значение за Бургас и региона. През последния 10-годишен период относителният и дял в структурата на промишлената продукция непрекъснато намалява. Основните причини са упадъкът на селското стопанство, загубата на външни пазари и силното свиване на вътрешното потребление. Представени са мелничарската, консервната, винарската, пивоварната, млечната, месната и други промишлености. Тук се намира единственото предприятие за консервиране на риба в страната. Подотрасълът се характеризира с остаряла материално-техническа база и технологии, затова цел на общината и бизнеса е привличане на инвестиции за развитието му, чрез укрепване на двустранните отношения с градове от Норвегия, Финландия, Полша, Естония, Латвия и Германия. Друг важен отрасъл за Бургас (също изпитващ трудности) е електротехническата и електронната промишленост. Представен е основно от производство на кабели, приборостроене и др., чиито относителен дял в структурата на промишлената продукция също непрекъснато намалява. Главен представител е "Елкабел", който изпитва трудности в развитието си, има и нови малки предприятия, които обаче не са конкурентоспособни на националния и външните пазари.

Важно значение за общината имат и машиностроенето и металообработването. Впрочем, този отрасъл също има възможности за развитие Представен е основно от кораборемонта и корабостроенето, като относителният му дял в структурата на промишлената продукция непрекъснато намалява. Пристанище Бургас е най-голямото у нас и с най-голям товарооборот, но и то се нуждае от преустройство и модернизация. Днес пристанищен район „Бургас“ обработва 60% от товарите по море. Причината бургаското пристанище да има най-голямо икономическо значение за страната е нефтеното пристанище „Росенец“, обслужващо 33% от товарооборота по море,, както и големината на Бургаския залив. В перспектива ще нараства значението на такива фактори за локализация като входно-изходното местоположение (морска граница), инфраструктурната съоръженост, качеството на човешките ресурси и научния потенциал. А точно те са добре представени в общината. В рамките на националния икономически комплекс община Бургас ще запази водещото си място с темпове над средните за страната (над два пъти по темп на нарастване на БВП). Това се отнася особено за промишлеността, транспорта, селското стопанство и търговията. До 2015 промишлеността ще продължи да заема първото място в структурата на общинската икономика, като относителният и дял слабо ще се понижи (до около 70 %).

Очаква се, бъдещото промишлено развитие да премине в ново качество - високоинтелектуално, високотехнологично, ресурсоспестяващо и екологоопазващо - т.е. приоритет на електрониката, електротехниката, машиностроенето, леката и хранително-вкусовата промишлености. Вероятно ще се търсят възможности за изграждане но нови икономически зони, най вече по направленията Меден Рудник-Средец и Меден Рудник-Горно Езерово, както и на нова промишлена зона около Краиморие и, евентуално, след кв. Сарафово, около аерогарата. Силно административно решение би било изграждането на две промишлени зони от двете страни на автомагистрала „Тракия”, като първата следва да обхваща територията от края на Бургас до Ветрен, а втората - след Ветрен, в посока Карнобат. През последната година транспортната достъпност и трафикът създаваха неудобство за придвижването, особено в летните месеци, но община Бургас получи финансиране по европейските програми за оптимизиране транспортната система на града. Вероятно след две три години ще се почувства подобряването на транспортната достъпност в общината. Открити обаче си остават въпросите, свързани с осигуряването на по-ефективни комуникации между кв. Меден Рудник и централната част на града, създаване на околовръстно трасе, заобикалящо Бургас, в посока Созопол – Приморско - Царево. Изграждане на четирилентов път от магистралата, през квартал Лозово - Долно Езерово - Черни връх (Меден Рудник - Твърдица и Крайморие, може да облекчи голяма част от трафика, насочен към Южното Черноморие. Подобен път ще има важно стратегическо значение и за развитието на западната част на Бургас. По същия начин следва да се изгради и околовръстен път, заобикалящ Бургас в направлението Поморие – Несебър - Слънчев бряг. Той може да се проектира някъде около Ветрен и да излиза след квартал Сарафово, или пък да се използва трасето на закритата жп линия Бургас - Поморие. Изграждането на новите транспортни възли, до голяма степен, ще облекчи движението в града и ще насърчи икономическата активност на населението.

Прилежащата територия на община Бургас може да има и важна селскостопанска  функция за развитието на града и отрасловата му структурираност. За това способства равнинният релеф, климатът, голямото плодородие на почвата, както и традициите на населението. Изчислената оценка на земеделските земи по икономическо плодородие дава възможност за развитие на  землищата  на селата  Драганово, Братово, Изворище и Миролюбово. Условия за развитие на селското стопанство има и в селата Равнец, Банево и Брястовец, Ветрен, Черно море, Рудник, Твърдица, Маринка и град Българово. При условие, че бъде насърчено развитието на селското стопанство, ще се създадат реални условия за преодоляване на съществуващите дефицити в развитието на хранително-вкусовата и преработващата промишленост. Важно значение за развитието на Бургас има Университет "Асен Златаров", основан през 1963 като Висш химико-технологически институт, чиято структура включва и три колежа: Колеж по туризъм, Технически и Медицински колеж. В града се намира и едно от най-новите висши училища на Балканския полуостров — Бургаският свободен университет, създаден през 1991, който се отличава с новаторските си методи на преподаване и оригиналната си сграда, представляваща част от модерната архитектура в града.

Най-голямото ни дунавско пристанище

Своеобразен речен антипод на Бургас на Дунав е Русе, който е петият по големина град в България. Той сe намира в Северна България, на границата с Румъния, и е център на едноименните община и област. Русе е най-голямото българско дунавско пристанище. Мост над реката го свързва с румънския град Гюргево и е най-краткият път до столицата на Румъния Букурещ. Като една от двете железопътни връзки през северната граница и основен пътен възел, през Русе минава голяма част от външната търговия на България със и през Румъния. Той е сред икономическите центрове и втория по-големина град в Северна България след Варна. Централната част на града е известна с уникалната си архитектура от края на ХІХ и началото на ХХ век. Стилът на много от тях е повлиян от виенската архитектура. През 1893, русенската община приема правилник за строежа на частни сгради,  в който се нарежда всички къщи по главната градска улица да бъдат украсени с „пластическа каменна декорация“. Често наричан „Малката Виена“, през 2009 Русе спечели почетна награда за най-красив град в България. Той се намира в най-източната част на крайдунавската низина и североизточно от устието на река Русенски Лом. Докато левият бряг на Дунав (от румънска страна) е нисък и мочурлив, десният бряг край Русе е висок и сух. Има две заливни тераси и три надзаливни тераси — 15-22 м, 30-66 м и 54-65 м. Средната надморска височина на градската част е 45,5 м. Застроената част на Русе е с форма на елипса по продължение на реката, с обща дължина около 11 км. Градът обхваща територията между слетия със сушата остров Матей и устието на Русенски Лом, от запад, и височината Сръбчето, на изток. През ХХ век западният край на града значително се променя - устието на Русенски Лом е коригирано и преместено на запад, а самият дунавски бряг и фарватер са изместени значително на север. Южно от града е разположен хълмът Саръбаир с връх Левента, висок 159 м. Върху него се намира най-високата телевизионна кула на Балканите - 210 м, с антената.

Карта на Русенска област

Стратегическото географско местоположение и инфраструктурното развитие могат да превърнат Русе в притегателен център за инвеститорите в строителството на индустриални и логистични паркове, търговски центрове и жилища. През последните години обаче са налице сериозни затруднения, свързани с успешното функциониране и реновиране на наличната материална база. Инфраструктурата е остаряла, недостатъчна, а в някои случаи неразвита.

При оценката на състоянието и очертаване насоките на промяна на социалната инфраструктура в национален и, особено, в регионален план трябва да се има предвид специфичната и роля и взаимосвързаност с другите направления на социално-икономическото развитие. Тази специфичност определя сложността при решаване на проблемите на социалната инфраструктура в контекста на търсене на баланс между националните и регионалните интереси. Тя обуславя необходимостта от прилагането на интегрален подход при анализа и обосноваването на решенията за нейното развитие, особено на регионално ниво. Това означава да се отчита взаимообвързаността и взаимодействието на нейните сектори, в цялост и поотделно, с останалите приоритетни области на социално-икономическото развитие във всяка регионална структура. Похвална например е инициативата за изграждането в Русе на модерна многофункционална спортна зала, отговаряща на всички съвременни изисквания за провеждане на европейски и световни състезания по всички спортове в зала, с обща разгъната застроена площ 24 528 кв.м. Стартира официално и изграждането на "Логистичен парк Русе" върху терен от почти 54 дка в новата индустриална зона на Русе (в местността Слатина). Той включва висококачествени модерни складове със светла височина 10 м, обслужващи офиси и надземни паркинги с 220 паркоместа за автомобили и 92 места за камиони. Паркът се състои от три сгради, като две са основни складови сгради с площи от 13 680 кв.м и 8300 кв.м. Планираната инвестиция в проекта ще достигне 12.6 млн. евро, като до момента са вложени около 2 млн. евро. "Логистичен парк Русе" е професионално планиран проект, който ще изиграе важна роля за бизнес развитието на региона. Намира се на километър разстояние от Дунав мост, до главната българско-румънска магистрала, близо до пристанище Русе-изток и Свободна зона–Русе, като отстои само на 3 км от центъра на града.

От ключово значение за Русе е Международен транспортен коридори №9 (ЕТК №9) и особено Международният транспортен коридор №7, който превръща река Дунав във вътрешноконтинентална връзка между Източна и Централна и Западна Европа. Той свързва Европа и Азия, като през Черно.море се осъществява директна връзка с мрежата от вътрешни плавателни канали на Русия и страните от Каспийския басейн. В това отношение Румъния има известно предимство с излаза на Черно море по делтата на Дунав, а също и чрез канала Черна вода-Констанца. За България, достъпът до Черно море може да се осъществи посредством добре изградена сухоземна инфраструктура между големите международни пристанища Варна и Русе, при което времето за пътуване се съкращава, в сравнение с преминаването по канала Черна вода-Констанца. Тук от особено значение е жп линията по направлението Русе-Варна, която осъществява връзка между река Дунав и Черно море през територията на района, като същевременно е и връзка с ЕТК №9, при Русе.

Географското положение и възможностите за ползване на добре изградена транспортна инфраструктура създават предпоставка за развитие на транспорта и спедицията. В последните години преди кризата, в региона имаше сериозно икономическо оживление - изградиха се и функционират няколко нови завода, много местни фирми обновиха и разшириха производствената си база. В същото време община Русе спечели проект по Програма "Регионално развитие" за "Реконструкция, рехабилитация и модернизация на градска зона за отдих – Централна градска градина". Проектът предвижда подмяна на остарелите и разрушени настилки, като видът и качеството на настилките ще бъдат съобразени със съвременните технологични решения за осигуряване на достъпна среда. Проектното решение за рехабилитация на централната градска част запазва съществуващата растерна композиция от пешеходни и зелени площи, отразява традиционните посоки на движение, акцентиращи подходите към значимите общоградски обекти като Общината, Операта, Театъра, Съдебната палата и Пощата. В обхвата на проекта се включва ларгото, което води към сградата на Операта.

Онова, което най-много липсва на всички управляващи Русе през последните 40 години е ясната социално-икономическа визия за  развитието на града. Профилът и географското положение на Русе предполагат градът да бъде още по-тясно свързан с Дунав или, казано с други думи, да бъде насочен към реката. В тази посока обаче почти нищо не е направено. Интересен факт е, че железопътната линия за Дунав-мост минава по крайбрежието на реката, не е помислено да се реализира проект с който железопътната линия да бъде изведена от моста на юг от града, да го заобикаля, и фактически да се връща в него към новата железопътна гара. Така, дунавският бряг, до голяма степен, ще придобие друг вид и ще се създадат реални възможности за използването на природно-географските дадености на града по отношение на реката.  В момента, в тази зона липсва социална и културно-развлекателна инфраструктура,  а в голямата си част дунавският бряг изглежда в лошо състояние и едва ли е привлекателно място за гражданите и гостите на Русе. Друга важна задача на градските власти е увеличаването на обществения сектор и най-вече подобряване на образователната, социалната и техническата инфраструктура на града. Това означава подобряване нивото на местните професионалните училища и разширяване обхвата на Русенския университет с разкриването на медицински и строително-архитектурен факултети, които да попълнят необходимостта от кадри в здравеопазването и строителството, както и да се създадат възможности за привличането  за студенти на румънски, украйнски и молдовски граждани от български произход. Това ще спомогне в перспектива да се развият връзките на Русе с другите дунавски градове в Румъния, както и с българската диаспора зад граница. Добре е да се помисли за изграждането, южно от Русе на нова икономическа зона и логистичен център с цел рационалното използване на летището в Щръклево (Летище Русе). Развитието на  Летище Русе изисква удължаване на пистата до 4 километра и подобряване на железопътните и автомобилните подходи към него така, че да има възможност да обслужва: товарни самолети, бизнес самолети и хеликоптери, граждански полети, селскостопански летателни средства, противопожарни самолети и др. Управлението на града следва да работи и за подобряване състоянието на русенското пристанище, проектиране и изграждане на 4-лентов път в направлението Русе – Бяла - Велико Търново, по направлението на Коридор №9. Работата по транспортните подходи на малките градове от Русенска, Великотърновска и Разградска области към Русе, а оттам и към големия консумативен център Букурещ, ще позволи на региона да придобие друг модел на социално-икономическо развитие. С цел по-доброто управление на общината време е да се помисли, дали градът и общината не трябва да бъдат разделени на 4 района от по около 30-40 хиляди души, така че да се създадат по-ефективни лостове за управлението и развитието на града и региона. Разбира се, за изпълнението на тези задачи, до голяма степен, е нужна и подкрепа на държавата. За съжаление, досега българското държавно управление не е било особено благосклонно към град Русе и региона (според по-възрастните русенци, последните действия в тази насока и полагането на основите на големи обекти и съоръжения с държавна помощ датират от командироването на комунистическия функционер Пенчо Кубадински в Русе, в края на 50-те и началото на 60-те години на миналия век. Време е, в условията на реално членство на България в Европейския съюз, Русе да се превърне в регионален лидер и град с наднационално значение в Югоизточна Европа.

Перспективите пред Бургас и Русе

Вместо заключение трябва да подчертаем, че през следващите десетина години (т.е. до края на 2020) Бургас и Русе ще трябва окончателно да преодолеят дефицитите в пространственото си развитие и да се превърнат в регионални икономически сили. Двата града следва да преосмислят досегашната си частична и дезориентирана регионална политика, в която основна роля играе секторният (отрасловият) подход, като в резултат от това в значителна степен бива принизено значението на регионалния аспект (разрез). Поне досега отчитането на специфичните регионални различия и необходимостта от конкретни инструменти и механизми за решаване на важни за дадена територия регионални проблеми не се забелязва особено в политиката на властите, както в Бургас, така и в Русе, и то главно за сметка на прилагането на общите икономически подходи и финансово-икономически лостове. Сериозна слабост е и фактът, че процесът на стратегическо и дългосрочно планиране на развитието и на двата града все още има по-скоро кампаниен, епизодичен и несистемен характер. Липсва сериозна нагласа за перманентно и целенасочено създаване и вграждане на Бургас и Русе в реализирането на националните стратегии, както и за формулиране на областни  програми и планове, в които ясно да се акцентира върху значението на тези градове като изтеглящи центрове, а не просто като географски дадености. Реална последица от слабите темпове на социално-икономическото развитие на Бургас и Русе е острият дефицит, свързан с ниския административен и научен капацитет, както и с липсата на адекватни звена и структури за регионално и местно развитие в администрациите и на двата града.

 

Библиография:

1. География на България. Физическа и икономическа география. С., АИ „Марин Дринов“, 1997.

2. География на България. С., „ФорКом“. 2002.

3. Дойков В и др Градовете на България,.

4. Дойков Васил, Биография на един град, Русе, 2008

5. Каракашев Хр. и Дончо Дончев,География на България, сборник материали за средношколци и кандидат-студенти 2010/2011), преработено и допълнено издание, София, 2010.

6. Общински план за развитие на Община Бургас 2007 - 2013

7. Общински план за развитие на Община Русе 2007 - 2013

8. Славейков, П. и др.България: райони, области, общини. Енциклопедия УИ Св. Кл. Охридски 2010

 

* Преподавател в УНСС, член на Българското геополитическо дружество. Това е втората от поредицата статии за териториалното развитие на България.

Поръчай онлайн бр.4 2021