Както е известно, стратегията за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж на Европа поставя пет измерими цели на Европейския съюз до 2020:
- трудова заетост;
- научните изследвания и иновациите;
- изменението на климата и енергетиката;
- образованието;
- борбата срещу бедността.
За постигане на тези цели Европейския съюз извежда три взаимно подсилващи се приоритети в рамките на стратегията „Европа 2020”:
- интелигентен растеж: изграждане на икономика, основаваща се на знания и иновации;
- устойчив растеж: насърчаване на по-екологична и по-конкурентноспособна икономика с по-ефективно използване на ресурсите;
- приобщаващ растеж: стимулиране на икономика с високи равнища на заетост, която да доведе до социално и териториално сближаване.
За постигане на целите и изпълнението на приоритетите, Европейската комисия предлага седем водещи инициативи за стимулиране на напредъка по всяка приоритетна тема.
Мястото на транспорта в „Европа 2020”
Водещата инициатива „Европа за ефективно използване на ресурсите”, в частта си „Модернизация на транспортния сектор”, предвижда:
- модернизация и изграждане на невъглероден транспортен сектор, инвестиции в мрежова инфраструктура придвижване чрез електроенергия, интелигентно управление на трафика, подобрена логистика, намаляване на емисиите на CO2 за автомобилите, за авиационния и морския сектор;
- инвестиране в стратегически проекти с висока добавена стойност като трансгранични транспортни връзки и интермодални центрове (пристанища, логистични платформи, железници);
- изграждане на интелигентни, усъвършенствани и изцяло свързани помежду си транспортни инфраструктурни мрежи;
- координирано изпълнение на инфраструктурните проекти в рамките на основната трансевропейска транспортна мрежа, с цел по-ефективно функциониране на цялата транспортна система;
- акцент върху транспорта в градска среда;
- хоризонтален (тематичен) подход към транспортната политика, за да се гарантира, че транспортните и логистични мрежи дават възможност за по-ефективен достъп до общия пазар и международните пазари, да се гарантира интегриран подход при реализацията на политиката в транспорта.
Към по-добре интегрирана трансевропейска транспортна мрежа в услуга на общата транспортна политика
Транспортната политика има за цел да осигури икономична, екологична, безопасна и сигурна услуга.
Политиката на Трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T) има за цел да осигури изграждането на необходимата интегрирана инфраструктура, за достъп, функциониране на вътрешния пазар и опазването на околната среда на базата на новаторски технологии.
Транспортната политика и политиката на TEN-T следва да отразяват европейските цели не само в транспортния сектор, но и в по-широк социално-икономически, екологичен и институционален контекст.
Бъдещата политика трябва да бъде ориентирана към ефективни и новаторски товарни и пътнически превози на базата на съвместно използване на видовете транспорт със съществен принос за постигане целите на Общността в промяната на климата.
Тези нови качествени изисквания към транспортната услуга налагат фундаментален преглед на политиката в транспорта, вместо да се прави просто преглед и актуализация на плановете и приоритетните проекти и всеки сектор да определя приоритетите си самостоятелно.
В Договора за присъединяването ни в ЕС има някои ключови изисквания за взаимна обвързаност и оперативна съвместимост на националните мрежи и достъпа до тях. На тази база, в проекта си „Европа 2020”, ЕК ще подкрепя и финансира главно проекти от общ интерес.
Какво представлява TEN-T?
Трансевропейската транспортна мрежа представлява:
- Единна мултимодална мрежа;
- Свързване на националните железопътни и пътни мрежи в множество пунктове и оперативна съвместимост на железниците през границите;
- Съвместно използване на видовете транспорт (комодални технологии), на базата на тематичен (хоризонтален) подход в транспортната политика;
- Ново поколение пътнически превози на базата на високоскоростни железници, която да конкурира въздушния транспорт и личните автомобили;
- Ново поколение ко-модални технологии за товарните превози, които да намалят растящите въглеродни емисии, задръстванията и транспортните произшествия по пътищата, както и недостигащата пътна инфраструктура.
Приоритетите на TEN-T обхващат две нива:
- Първо ниво: мрежа от железопътни, автомобилни, вътрешни водни пътища, летища, пристанища, комбиниран транспорт;
- Второ ниво: проекти от общ интерес, в които националните интереси и инвестиции трябва на отговарят на интересите на Общностите.
Все повече нараства значението на политиката за управление на търсенето – инфраструктурните такси, интернализацията на външните разходи и интелигентните транспортни системи.
На преден план излизат инициативите, включващи Плана за действие на товарната логистика.
Бъдещата политика трябва да е достатъчно гъвкава, за да свърже транспортната политика с развитието на транспортната инфраструктура. Сегашният подход на „приоритетни проекти” в отделните транспортни сектори не осигурява мрежовите ползи, затова се предлага подходът на приоритетната мрежа, а не приоритетни сектори. Този нов подход позволява включването на определени центрове (възли) като технологични елементи за вход в транспортната мрежа и за интермодални връзки. Комбинирането на съществуващите инфраструктурни връзки с възли с новоизграждащата се комодална инфраструктура в единна мрежа ще генерира допълнително по-икономична, по-екологична и по-безопасна транспортна услуга, както и по-ефективно използване на инфраструктурата.
Така транспортната мрежа ще бъде мултимодална, с оптимални възможности за съвместно използване на видовете транспорт (комодалност) – пристанища, железници, летища, интермодални терминали, пътища.
В рамките на транспортната политика е необходим нов подход за планиране на товарния и пътническия трафик. Центровете в транспортната мрежа сега не осигуряват условия за трансфер на трафика на далечни разстояния и градски превози. Те са пречка за интегрирането на транспортната услуга в логистични вериги.
Задоволяването на транспортните потребности и постигане на устойчиво развитие се основава на използване сравнителните предимства на всеки вид транспорт в ефективни комодални вериги. Това са новите интелигентни транспортни системи (ИТС), които трябва да осигурят преход от стандартната инфраструктура (железници, пътища, водни пътища) към използващите я интелигентни транспортни средства и технологии.
Комодалната транспортна система дава възможност за комбиниране и оптимизиране на публичното и частното финансиране, осигурява социални ползи и по-бърза възвращаемост на инвестициите. Това е най-сигурния начин за инвестиции в растеж.
Ядрото на транспортната мрежа са комодалните транспортни връзки.
Пазарната ориентация на транспортния сектор, оптимизацията на инфраструктурата, новата политика за инфраструктурните такси и за интернализацията на външните разходи ще предизвикат по-голям интерес за частно финансиране.
ЕС предвижда безвъзмездни схеми за финансиране на такива проекти по TEN-Т и главно на проекти от второ ниво – от общ интерес. Въпросните проекти ще бъдат подложени на задълбочен анализ за съотношението разходи-ползи. Тези безвъзмездни средства ще бъдат ограничени до проекти с установена добавена стойност за Общността, а средствата по Кохезионния фонд, ЕФРР и заемите от ЕИБ ще се прилагат за иновационни проекти в подкрепа на TEN-T.
Приоритет във финансирането ще имат бизнес-ориентираните проекти, като железопътните товарни коридори, морските и речни магистрали или т.нар. „зелени товарни коридори”.
В тези проекти ще могат да участват и доставчиците на инфраструктура, и транспортните оператори, потребителите и местните регионални власти. За да се гарантира устойчивост в проектите е целесъобразно да се включат всички инфраструктурни компоненти (интермодални терминали, железници, пристанища, системите за безопасност ERTMS и ИТС). Това са новият вид „европейски проекти”, вместо досегашните проекти на части.
По този начин ще се оптимизира използването на капацитета и предимствата на инфраструктурата, което е от важно значение за железопътния сектор и пътищата. Несвързаните транспортни инфраструктурни проекти ще отстъпят място на приоритетни проекти с възможност за свързване в приоритетна транспортна мрежа и на проекти с цялостна мрежа и „ядро” на транспортната мрежа за интегриране на различните аспекти на транспортната политика и транспортната инфраструктура.
Именно това следва да бъде подходът и на страната ни при определянето на политиката в транспорта за следващия програмен период, т.е. след 2013. Не всеки сектор да си определя приоритетите самостоятелно (пътища, железници, пристанища, транспортни оператори – железопътни, пристанищни, автомобилни, морски и речни и т.н.), в резултат от което в повечето случаи едни се развиват за сметка на други и не в интерес на страната ни, като цяло.
На базата на европейската стратегия 2020 и необходимостта от по-добре интегрирана транспортна мрежа в услуга на общата транспортна политика, водещите инициативи и тематични приоритети в транспорта до 2020 трябва да бъдат ориентирани към ефективни товарни и пътнически услуги на базата – инвестиции в растеж и качество на транспортната услуга, интегриране на отделни сектори в транспорта в проекти от общ национален и общоевропейски интерес, иновации в технологията и услугата. Необходими са:
Инвестиции в стратегически инфраструктурни проекти с висока добавена стойност – единна мултимодална мрежа за свързване на националните железопътна и пътна мрежа, пристанищата, водните пътища (река Дунав), транспортните оператори.
Инвестиции в комодални технологии за товарните превози, с цел намаляване на растящите въглеродни емисии, задръстванията и произшествията по пътищата.
Инвестиции в ново поколение пътнически превози – високоскоростни железници (инфраструктура и влакове), транспорта в градска среда, технологичните връзки между железопътните гари, автогарите, метрото и летищата.
Гарантиране безконфликтност на пътникопотоците между различните видове транспорт в големите населени места.
Инвестиции в качество на транспортната услуга, чрез по-широк достъп на частни инвеститори и транспортни оператори, за изграждане, чрез концесии и публично-частно партньорство, на: автомагистрали, терминали в пристанищата и железниците за интермодални транспортни технологии, за пътни и железопътни тунели през Стара планина, за мостове на река Дунав.
Да се използват възможностите на европейския център за публично-частно партньорство и по-широко насърчаване и прилагане на тези схеми в условията на недостиг и финансов ресурс.
Особено внимание и грижа са необходими за модернизацията на общинската пътна инфраструктура и транспортното обслужване на населените места в селските и труднодостъпни райони както и до туристическите обекти.
Разработване и поетапно изграждане на „проект за зелени товарни коридори” за товарните потоци през България, с цел опазване на околната среда, здравето на хората, задръстванията и безконфликтното пресичане на пътищата – първи клас.
Този „невъглероден товарен превоз” ще позволи да се избегне съсредоточаването на товарните потоци само по пътните магистрали и произтичащите от това негативни ефекти за хората и околната среда.
Инвестиции в интелигентни транспортни технологии и системи за устойчив растеж и качество на транспортната услуга, която да стане по-икономична, по-екологична и по-конкурентоспособна.
Инвестиции в съвременни транспортни средства. Модернизацията на инфраструктурата да води до новаторство и технологично обновление на превозните средства, като се стимулират екологичните транспортни технологии, екологичните автомобили, задвижвани с електричество.
Инвестиции в мрежова инфраструктура за придвижване чрез електроенергия, управление на трафика, подобрена логистика, намаляване емисиите на въглероден двуокис.
Заключение
Географската ни даденост е с ключово значение за транспортния сектор и страната ни ще спечели много повече финансов ресурс, ако правилно определи действията си през следващите години по отношение на политиката в транспорта, като цяло, така че да бъдем по-конкурентни на пазара на транспортни услуги, по-икономични, по-екологични, по-безопасни, а не да се превърнем просто в „проходен двор”, с всички негативни последици от това за екологията, безопасността на пътуването и загуба на транспортен пазар от българските железопътни, автомобилни, пристанищни и водни оператори.
Не само Европейската стратегия 2020, но и такива фактори като ръста на цените на горивата през последните дни например, правят още по-актуален въпроса за интегрирането на видовете транспорт в транспортната мрежа, в интерес на българския транспорт. Защото не само кризата и строгите ограничения на публичните разходи, но и цените на горивата, ще направят още по-труден проблема с финансирането на транспорта.
* Авторът е генерален директор на НК БДЖ, през 1997-1998, и председател на Парламентарната комисия по транспорт и съобщения, през 2001-2009
Българската транспортна политика и стратегията „Европа 2020”
Typography
- Font Size
- Default
- Reading Mode