Както е известно, американската стратегическа концепция за използването на военноморските сили предвижда, че те „ще повишават културните, историческите и лингвистичните си познания..., за да взаимодействат ефективно с различните си международни партньори”. Безспорно, никоя друга държава не изисква повече такива познания, отколкото Китай. Неговите огромни размери и невероятните темпове на икономическия му ръст, наред със стратегическите позиции, които нерядко силно се различават от нашите собствени, изискват специално внимание, особено в морската сфера. Впрочем, самото китайско ръководство също смята така. Така, според зам.председателя на Централната военна комисия генерал Сюй Цайхоу: „Отношенията между Китай и САЩ са сред най-важните двустранни отношения в света. Военните отношения са ключов елемент на общите двустранни отношения. Това е важно не само за установяването на стратегическо доверие и всестранното и практическото сътрудничество между нашите две държави, но и за регионалната стабилност и за мира в света”.
Но, макар че вероятно малцина се съмняват в това, колко е важно доверието и сътрудничеството между САЩ и Китай, сравнително неотдавнашните действия на Китайската народно-освободителна армия (КНОА) и нейните Военноморски сили (включително прекъсването на контактите между военните от двете страни, през есента на 2008 и зимата на 2010, отмяната, през 2007, на посещението на самолетоносача „Кити Хоук” в Хонконг и преследването, през 2009, на американските изследователски кораби “Impeccable” и ‘Victorious” от китайски съдове) са причина за сериозно безпокойство. Разбираемо е, че тези събития засилиха необходимостта и потвърдиха неотложността за американските старши и висши командири да разберат, какво точно представляват тази загадъчна държава и нейните въоръжени сили.
Шефът на Обединения комитет на началник-щабовете адмирал Майк Малън смята, че китайците „концентрират усилията си за развитие на своя военноморски потенциал с различни средства, като тези усилия визират най-вече нас”. През април 2009, при посещението си в Пекин, началникът на оперативния щаб на американския Военноморски флот адмирал Гари Ръфхед, заяви, в интервю за печатното издание на китайските Военноморски сили “Fleet Review”: „Можем да разглеждаме по различен начин корабите и самолетите, с които разполага дадена държава, по-важното е как тя се готви да използва възможностите си и, как възнамерява да взаимодейства с другите флоти”.
Това разбиране за китайските Военноморски сили е важно за взаимодействието между военноморския департамент на САЩ и командирите и подразделенията на китайския военен флот по целия свят. В същото време, въз основа на собствения ни двайсетгодишен „китайски” опит, за нас е очевидно, че командването на американския корпус на морската пехота допуска груби концептуални грешки по отношение на Китай и неговите Военноморски сили. Впрочем, това не е чак толкова чудно, на фона на общите неправилни представи за Китай и китайците в САЩ (а и въобще на Запад), но представлява сериозен проблем, на който следва да се обърне необходимото внимание, и който трябва да бъде преодолян. Отказът да се освободим от предубежденията, в най-добрия случай, може да ни постави в неудобна ситуация, а в най-лошия – да доведе до катастрофални пропуски в оценката на китайските военноморски сили от командването на американския флот. В тази връзка, по-долу анализираме десет мита за Китай, наложили се в средите на американските ВМС, които следва да бъдат окончателно развенчани.
Мит №1: Китай разполага с Военноморски сили и корпус на морската пехота
В действителност, Китайската народна република разполага със зависим от сухопътната и армия флот, както и със само две бригади морски пехотинци, организационно подчинени на Южноморския китайски флот. При това, този аргумент не е чисто семантичен. Трудно е, ако въобще е възможно, да се разглежда една организация, в чието название фигурира думата „флот”, без да я поставим в собствения си (т.е. основан на нашия опит) контекст. Но, за разлика от американския флот, китайските ВМС не представляват отделна и независима част от въоръжените сили на страната.
Самото им име е показателно в това отношение – Военноморски флот на Китайската народноосвободителна армия. Тоест, флотът е подчинен на КНОА и се командва от специален отдел на нейния Генерален щаб. Като причината за това не е, че те (армията и флотът) представляват „обединена” сила, а защото именно КНОА са въоръжените сили на Китай. Китайските ВМС разполагат със собствени бази, собствена структура, собствена униформа и се смятат за най-силния регионален флот, но в сегашната военна култура на Китай всичко това си остава, до голяма степен, в сянката на армейската история и опит, който запазва континенталната си (а не морска) ориентация. Показателно в това отношение е, че най-влиятелният командващ на китайските ВМС в новата история на страната Лю Хуацин, всъщност е офицер на КНОА, който, след над 20-годишна служба в сухопътната армия, бива прехвърлен във флота, през 1952.
В същото време, макар че сухопътните войски на КНОА продължават да определят китайската военна култура, при сегашният командващ на ВМС адмирал У Шънли, тази едностранна стратегическа ориентация започна да се променя, макар и бавно. Фактът, че едва през 2006 военноморските офицери получиха разрешение да носят флотската си униформа и извън разположението на своята част, демонстрира бавния темп на тези промени. Адмирал У Шънли обаче, е наясно с всички ползи и трудности от създаването на „отделен” флот и призовава за „формирането на висока военна култура с военноморски уклон”. Което, само по себе си, е важна промяна от досегашната континентална ориентация към морската алтернатива на проектиране на китайската мощ. Според нас, именно адмирал У Шънли ще бъде водещия реформатор на ВМС и в бъдеще, дори може да стане „баща” на съвременния китайски флот. Като това ще се случи не само заради индивидуалните му качества, а най-вече, защото алтернативният подход към функциите на флота, акцентиращ върху демонстрацията на присъствие и проектирането на мощ – все повече се разглежда като по-адекватен на увеличаващите се проблеми и въпросите на националната сигурност, от континенталната ориентация на КНОА. Тъй като ролята на Китай на международната сцена нараства непрекъснато, особено в икономически план, визията на У Шънли получава подкрепа и се споделя, най-малкото, от част от висшето партийно ръководство. Естествено, тази нововъзникнала алтернатива стимулира конкуренцията за ресурси, което пък поражда търкания, тъй като различните подходи към китайското военно строителство си съперничат по отношение на своята значимост, бюрократична власт и наличие на влиятелни покровители.
Мит №2: Китайците нищо не разбират от военноморско изкуство
Всъщност, офицерите от китайските ВМС са много по-добре запознати с особеностите на американския флот, отколкото американските им колеги – с тези на китайския. По време на студената война, вниманието на американския флот беше концентрирано почти изключително върху флота на СССР. По онова време, макар че периодично възникваха и други, „случайни” проблеми, всички усилия бяха съсредоточени именно върху сдържането на Съветите. Рицарите на студената война бяха натрупали необходимия опит и преследваха една единствена цел, съветският набор от цели също беше прост. САЩ и Съветският съюз се основаваха на сходни предпоставки и боравеха със сходни исторически понятия, определяйки се взаимно като врагове. Всичко това обаче е много далеч от сегашната китайска проблематика. Китайските военноморски експерти по Америка посвещават цялото си време и кариера за постигането на максимално добро познаване на езика, културата, историята и стратегията на американския корпус на морската пехота и водещите фигури в неговото командване, докато американските офицери рядко са в състояние да се концентрират за по-дълго време върху изучаването на някакъв конкретен проблем, свързан с китайските ВМС. В резултат от усилията си, Китай съумя да създаде такива морски офицери, които отлично говорят английски, учили са в чужбина, наясно са с американските военноморски проблеми и са доверени съветници на висшето ръководство на своите ВМС. Китайските военни изследвания и оценката на американската стратегия и оперативни умения са шокиращо задълбочени и верни, като нерядко формират своеобразна военна доктрина.
И обратното, макар че има множество американски военноморски служби, които се занимават с Китай, малцина офицери са посещавали тази страна през последните десетилетия, още по-малко пък могат да говорят китайски и почти никой не притежава пряк и ежедневен опит в анализа на китайските ВМС и техните стратегически инициативи. За съжаление, в американския военноморски департамент няма специалисти, способни да влияят върху планирането на стратегическите усилия и вземането на жизненоважните за САЩ решения. Дълбоките познания позволяват на офицерите от китайските ВМС доста точно да прогнозират, как ще действат САЩ в дадена ситуация, как ще реагират и как ще водят преговорите. Обратното също е вярно – повърхностният подход на американските военни не позволява изготвянето на дълбок прогностичен анализ на стратегическите инициативи на китайския флот.
Мит №3: Историята е просто история
Китайската представа за историята съществено се различава от американската. Офицерите от КНОА често говорят за 5000-годишната история на Китай. Но, макар че това е вярно, то дава възможност за един доста избирателен подход към нея. 5000-годишната история изобилства с множество случаи и примери, които често са твърде противоречиви за да се използват в подкрепа на едни или други тези. Така например, макар до 2006 китайските чиновници да твърдят, че Китай винаги е бил континентална държава, изследванията на великия пътешественик адмирал Чжън Хъ (осъществил, през първата половина на ХV век, серия морски експедиции до Индиийския океан и Източна Африка, като, според някои, е стигнал и до Атлантическия океан и дори до Америка – б.р.) показват, че е имало и епохи, когато Китай е „управлявал вълните” и, несъмнено, е бил сред водещите морски държави в света. След 2006 обаче, официален Китай вече се представя като морска държава, претендирайки че продължава политиката на Чжън Хъ.
Повечето американци продължават да гледат на историята, като линейна последователност от дискретни периоди, нерядко идентифицирайки ги по четиригодишните мандати на собствените си президенти. Китайците, обратно, имат такава визия за историята, която им позволява да реализират дадена стратегия в продължение на десетилетия, ако не и на столетия. Казват че, когато (през 1972) китайският премиер Чжоу Енлай трябвало да коментира значението на Френската революция от 1789, той отговорил, че все още „е прекалено рано да се говори за това”. Именно този продължителен стратегически подход формира и стратегическото мислене на китайските ВМС, дефинирайки съвсем различни от американските възгледи за сътрудничеството и планирането.
Разпространената опростенческа представа на американските офицери е, че китайските им колеги са наясно с „истинската” история, но са принудени да повтарят версията на Китайската компартия за нея. На практика обаче, партийната концепция представлява възприета конструкция. Докато сложният и парадоксален „ура-патриотизъм”, характерен за партийния подход, често замъглява дори собствените им дебати, би било наивно да смятаме, че китайските флотски офицери могат да бъдат убедени на основата само на една, единствена среща и откровен разговор с американските си колеги. Без значение, дали са правилни или неправилни, но противоположните визии формират и отношенията.
Мит №4: Висшите командири на КНОА са просто партийни кариеристи
Макар че подобно твърдение може би е било вярно в миналото, не бива да забравяме, че КНОА продължава да се професионализира и модернизира. Ще бъде груба грешка да смятаме, че китайската армия е демодиран и некомпетентен инструмент на партията, това въобще не е вярно. Мнозина от новото поколение старши командири във флота заемат тези постове, защото (подобно на американските старши офицери) просто са най-добрите в своята професия. Макар че всички те са партийни членове, не би трябвало да се оценяват изключително в този контекст, защото старшите офицери не са само членове на Компартията, но и отлични професионалисти. Така например, У Шънли не само е член на ЦК на ККП, но и може да се похвали с впечатляващ стаж във флота: преди да поеме командването на китайските ВМС, през 2006, той е бил командир на есминец, на флотилия от есминци, шеф на една от военоморските академии, командващ флота и зам. началник на Генералния щаб. Другите висши ръководители на китайските ВМС, като например зам. командващият вицеадмирал Сюй Хунмън, началникът на щаба вицеадмирал Сю Шилян, командващият Северноморския флот Тян Чжун и възможният наследник на У Шънли – вицеадмирал Сун Цзянго (който в момента е зам. началник на Генералния щаб), имат подобен стаж. Разбира се, макар че принципите на меритокрацията (обществена система, при която висшите длъжности се заемат от най-талантливите хора – б.р.) стават все по-важни за кариерата на китайските висши военни, лоялността към Компартията си остава задължително условие за успешна кариера. Затова да се тълкува нарастващия професионализъм като знак за очертаваща се „еманципация” от Компартията, означава да се прилагат американските принципи за отношенията между държавата и военните към КНОА. Истината е, че офицерите от КНОА никога няма да се откъснат реално от партийния апарат, те са част от него, независимо че са истински професионалисти.
Мит №5: Структурата на китайския флот е сходна с тази на американския
Това донякъде е вярно, но, като цяло, е по-скоро погрешна представа. Китайските ВМС имат рангова система, която е съпоставима с американската, наследена от британския флот. Офицерското звание във военноморския флот обаче, не е показател за реалното положение в йерархията на КНОА. Такъв показател е служебното положение (zhiwu dengji) на офицера. Всяка офицерска позиция в КНОА е „закована” в рамките на строгата военна йерархия – от взводния командир до зам. председателя на Централната военна комисия. Например, позицията на командира на фрегата може да се равнява на зам. командир на полк. Така, основният ранг за тази длъжност би бил командор, докато вторият ранг ще бъде капитан. Това поражда много погрешни представи сред американските офицери, особено когато им се налага да се срещат с командир на подразделение (кораб), който, на практика, се оказва младши по звание, в сравнение със своя заместник. Пресен пример за това е Аденската оперативна група на китайските ВМС, през 2009-2010. Тя се командваше от старши капитан Цзю Янпън, докато негов заместник беше контраадмирал Гу Ликън. Тоест, при китайците е важно не званието, а служебното положение, т.е. длъжността, заемана от офицера. За американците (и другите представители на западните армии) става още по-трудно да разберат йерархичната система на КНОА, тъй като там липсва званието бригаден генерал, затова пък има старши полковник (или старши капитан във флота, тъй като в Китай морските и армейски звания са еднакви, така например командорът се нарича „морски подполковник”). Това обаче не означава, че китайското военноморско звание „старши капитан” се равнява на американското „контраадмирал”. Има много старши капитани, заемащи специални, технически длъжности, като например фотограф, капелмайстор и т.н. В Америка все пак няма контраадмирали, изпълняващи длъжността военноморски фотограф.
Мит №6: Китайските ВМС се стремят към взаимноизгодно сътрудничество
Този мит се основава на американското желание за такова сътрудничество. Що се отнася до китайските ВМС, те биха се стремели към подобно сътрудничество, само ако могат да спечелят от него. В същото време, САЩ наистина искат да постигнат сътрудничество, прозрачност и взаимност от китайската страна. В доклада за Конгреса за военния потенциал на Китай през 2009 се посочва, че „ограничената прозрачност, демонстрирана от Пекин по военните въпроси и в сферата на сигурността, представлява заплаха за стабилността, тъй като поражда неувереност и разширява потенциала за недоразумения и пропуски”. Следва да сме наясно, че докато САЩ се стремят към сътрудничество и търсят механизми за увеличаване на прозрачността във военноморската сфера, Китай (и, съответно, неговият флот) следва само собствения си интерес. В тази връзка е особено показателно, че докато американците се опитват да реализират стратегия “win-win” (т.е. такава, от която печелят всички участници), в китайския език дори липсва словосъчетание с подобен смисъл. Китайският дипломатически жаргон използва понятието shuangying, означаващо буквално „двойна победа”. Тоест, ако през 5000-годишната китайска история не се е наложило формулирането на специфичен израз, обозначаващ, че всички участници в разрешаването на даден проблем печелят от това, няма да е реалистично да смятаме, че това ще се случи точно сега. За китайските ВМС изглежда парадоксално да се стремят към постигането на резултати, които да отговарят на международните цели на САЩ. Командващите китайските ВМС достатъчно много пъти са чували превода на понятието „двойна победа” за да са наясно, какво точно имат предвид САЩ, повтаряйки го постоянно по време на двустранните срещи. От началото на съвременния етап в отношения между въоръжените сили на Китай и САЩ, не се забелязват никакви доказателства, че КНОА и нейните ВМС ще съдействат за прокарване на американските цели, а няма да преследват единствено целите, които си е поставил модерен и възходящ Китай. КНОА стриктно се придържа към реалистичната концепция за силовия баланс и, по правило, използва парадигмата на „взаимноизгодното сътрудничество”, само когато това, на практика, гарантира определени предимства на Китай.
След 2005, когато зам. държавният секретар на САЩ Робърт Зелик призова Китай да се превърне в „отговорен заинтересован играч”, офицерите от КНОА редовно и ентусиазирано използват тази формулировка за да декларират стремежа си към „взаимноизгодно сътрудничество”. Само че, когато КНОА използва въпросната формулировка, САЩ съвсем погрешно смятат, че китайските им партньори действително търсят обща, взаимна полза, докато самите китайци, обикновено оценяват изгодата с понятията на баланса с „нулева сума”. На свой ред, това погрешно възприятие от страна на САЩ, поражда сериозен отклик в тактиката на КНОА.
От гледна точка на КНОА, за положителен резултат може да се смята достъпа до недостъпни дотогава зони, новите възможности да действа самостоятелно или дори способността на Китай да маневрира, независимо от това, доколко действията му са в рамките на международното право. За китайските ВМС това също предполага разширяване географията на достижимите от тях точки. Така например, мнозина смятат, че разгръщането на силите на китайския флот в Аденския залив свидетелства за това, че нов Китай и неговата армия биха искали да се държат именно като „отговорен заинтересован играч”. Много по-вероятно е обаче, това решение да е свързано със заплахата за корабите, плуващи под китайски флаг, което потвърждава стратегическата структура на ВМС, а в по-широк план, и на Китайската компартия. Именно затова е важно, китайският флот да се разгърне в района на Аденския залив, а не заради желанието му да се включи в борбата с международното пиратство и въпреки стремежа му да стои настрана от регионалните проблеми.
Реалният характер на китайските действия в интерес на Китай не предполага, че САЩ биха могли да си позволят да игнорират китайските ВМС. Разгръщането на силите на китайския флот е важна стъпка, която обаче следва да се интерпретира на базата на китайската, а не на американската, логика. Дори и в най-безобидните, на пръв поглед, случаи, КНОА рядко е склонна на компромис, рядко се съгласява и никога не „плаща предварително”. Разсъждавайки логично, не можем да се сърдим или да упрекваме китайците за действията, които те предприемат, в съответствие със собствените си жизнени интереси. Важно е обаче, адекватно да бъдат оценени китайските мотиви и в съответствие с това да бъдат променени американските подходи и очаквания. Това изисква Вашингтон да предложи на Пекин участие и сътрудничество в сферите, имащи особено важно значение за ВМС и китайското ръководство, и да продължи усилията за установяване на взаимно разбирателство и доверие, към което толкова настойчиво се стреми Америка. Нещо повече, то изисква от американските военноморски институции да се стремят към по-дълбоко разбиране на методологиите и стратегическите замисли на КНОА и китайските ВМС, като за това има, най-малкото, една важна причина – необходимостта да се осъзнае, кое е възможно и кое – невъзможно, в американско-китайските отношения.
Мит №7: Действията и стратегията на китайските ВМС са непрозрачни
По правило, вашето положение определя и начина ви на мислене. Истината е, че китайските ВМС са прозрачни, но само за самите себе си. САЩ, разбира се, продължават да се стремят и да поощряват прозрачността в действията на КНОА и ВМС. От американска гледна точна, китайският флот, разбира се, е съвършено непрозрачен. В споменатия по-горе Доклад за китайския военен потенциал от 2009, се цитират повече от достатъчно случаи на шпионаж, подаване на неверни данни и умишлено объркване от страна на КНОА. Перспективите за прозрачността в действията на китайските ВМС пък бяха демонстрирани на международната изложба “International Fleet Review” в Циндао, през април 2009. Там китайските ВМС демонстрираха „своите ядрени подводници”. На практика обаче, бяха показани само подводници клас „Xia” (трийсетгодишни, от типа 092, носещи балистични ракети), което е показателно за това, как китайските ВМС разбират „прозрачността”. Фактът, че липсваха съвременните подводници 093 (клас Шан) и 094 (клас Цзин), не беше важен, от китайска гледна точка. Очевидно, командващите на китайския флот са преценили, че след като никога досега не са показвали трийсетгодишните подводници “Xia”, организирането на изложбата “Fleet Review” в Китай, през 2009, е добър повод за „официалния им публичен дебют”.
Този пример извежда на преден план общата невярна предпоставка, характеризираща много аспекти от отношенията между западните и китайските въоръжени сили, а именно предположението, че китайските чиновници ще отговорят на американските (западните) усилия по адекватен начин. Естествено е, че в случая, американците се ръководят от собствените си разбирания за прозрачност и искреност. Китайската визия по този въпрос, както и приемствеността по отношение на нея в средите на офицерите от КНОА, не позволява да се говори за взаимност в отношенията между въоръжените сили на двете държави.
Мит №8: Китайските ВМС изграждат професионален сержантски корпус
Естествено, КНОА иска да създаде професионален сержантски корпус. „Бялата книга” от 2008 на китайското Министерство на отбраната дори определя тази задача като първостепенна. ВМС „също се опитват да разширят мащабите на обучението на квалифициран среден и старши сержантски състав, принадлежащите към който да могат да заемат отговорни технически длъжности във флота”.
Само че идентификацията на потребностите или желанието да разполагаш с професионален сержантски корпус и практическото му създаване са две различни неща. В този смисъл е полезно да анализираме проблемите на КНОА, въз основа на теориите и концепциите, изложени в труда на Хеерт Хофстеде („Разстоянието на властта” (“Power Distance”) и популярното изследване на Малкълм Гледуел „Изключителните” („Outliers”, българското му издание се появи през ноември 2010 – б.р.). „Разстоянието на властта” е различието между групите или индивидите в системата на неравенство, като в конкретния случай това е различието между офицерите и сержантите. В американската армия „разстоянието на властта” е сравнително малко, твърди Хофстеде – американският сержант може да анализира проблема, допуснатите грешки и ефективността и да вземе независимо решение. КНОА обаче страда от обстоятелството, че в нея „разстоянието на властта” е твърде голямо. Неслучайно напоследък китайската армия все повече започва да оценява онези предимства, които американските въоръжени сили притежават, благодарение квалификацията, командирските качества и интелекта на сержантския си състав. В китайското общество обаче доминира такава атмосфера, че един сержант, който няма специално образование и не е партиен член, не може (а, вероятно, няма и да може, поне в близко бъдеще) да прави каквито и да било предложения, да критикува или да изпреварва замислите на командира си.
Дори самата възможност да се дискутират въпросите, свързани със сержантския състав, е голям проблем за КНОА. Така, през юни 2008, делегацията от представители на американския старши сержантски състав в Китай се оглавяваше от висш офицер на Тихоокеанското командване. Ответното китайско посещение в САЩ, през октомври 2008, бе осъществено от делегация, ръководена от генерал-майор Чжун Чжъмин (началник отдел в Генералния щаб на КНОА), т.е. това беше делегация на Генералния щаб, а не на китайския сержантски състав. Как китайските въоръжени сили биха могли да създадат професионален сержантски корпус, след като сержантите дори нямат право да общуват с колегите си от други части? Китайците вероятно ще се опитат да решат този проблем, като „понижат” позициите, заемани досега от младшите офицери, трансформирайки ги в сержантски, както и да привлекат млади хора, завършили средно специално или дори висше образование, за сержанти на наборна служба. Само че този процес следва да се характеризира по-скоро като „подготовка на сержанти с китайска специфика”, отколкото като истинска професионализация на сержантския корпус.
Мит №9: Всичко е въпрос на „гуанси”
Терминът „гуанси” (Guanxi) би могъл да се дефинира като „отношения”, „връзки”, или „мрежи/съединения” и представлява изключително важно понятие в китайското общество, като цяло, и в КНОА, в частност. Действително, контролът на китайското ръководство се основава, най-вече, на разбирането за взаимните връзки/взаимоотношенията между различните „лагери”, като например т.нар. „Шанхайска клика” или „комсомолската групировка”. До известна степен, тези взаимоотношения са валидни и за китайските въоръжени сили, тъй като отделните висши военни командири вероятно се свързани с различни групировки в партийното ръководство. При това те са много по-важни за китайците и за културата на КНОА, отколкото отношенията между китайските и американските военни например.
Широко разпространена заблуда е, че американците биха могли да намерят някое „наше момче” в ръководството на КНОА, което да ги разбира, да е склонно да общува с тях и с което те да могат да работят. Самите китайци открито се подиграват с този американски стремеж за установяване на доверителни приятелски отношения с генералите от КНОА. В тази връзка ще припомня един скандален рисуван филм, в който четирима китайски генерали стоят до карта на континентален Китай и Тайван, и един от тях казва: „освен че иска номерата на мобилните ви телефони, американският върховен командващ би желал да стане ваш приятел във Facebook”. Това желание на американците за установяване на лични отношения е в разрез със стандартите на организационно поведение на офицерите от КНОА.
Разбираемо е, че САЩ придават такова значение и толкова ценят междуличностните отношения, оказали се така полезни за тях в миналото, още повече, че това е и начин за установяване на лични приятелства. КНОА обаче ясно дава да се разбере, че няма такива лични отношения, които да могат да бъдат използвани в периоди на напрежение или при извънредни ситуации.
В това отношение е твърде поучителен примерът с отношенията на адмирал Джоузеф Прюър, бивш шеф на Тихоокеанското командване (РАСОМ) и бивш посланик в Пекин, с редица висши китайски ръководители, т.е. лица, вземащи решенията в тази страна. По време на мандата му като командващ РАСОМ, той се среща с мнозинството висши командири от КНОА. По време на т.нар. „Хайнански инцидент” (сблъсъкът на китайски и американски военни самолети, през 2001) обаче, нито един от тях не отговаря на телефонните обаждания на Прюър. В книгата си „Пътувайки бавно за никъде: американско-китайските военни отношения през 1994-2001”, Чарлз Хупър посочва, че: „Прикритата и консервативна култура на поведение на КНОА не допуска каквито и да било по-сериозни отношения между старшите китайските офицери и американските им колеги. Факт е, че по време на криза, основен приоритет на повечето китайски лидери – наред с разрешаването на самата криза разбира се, е да преценят, как техните отношения с представители на другата страна биха могли да се отразят върху бъдещото им положение и статус. И тъй като нито един висш командир от КНОА не би искал да го нарекат предател, след потенциална китайско-американска криза, независимо от степента на участието си или резултата от нея, изглежда крайно малко вероятно той да се обърне към свой американски колега или пък да си вдигне телефона след негово позвъняване. Дори след създаването, през 2008, на т.нар. „гореща телефонна линия” между Пекин и Вашингтон, китайската армия и флотът, както и ръководството на Китай, най-вероятно, ще продължат да следват досегашната тактика на „мълчание, опровержения и объркване на другата страна”.
Мит №10: КНОА и ВМС, като част от нея, са национални въоръжени сили
Всъщност, КНОА, включително и военноморският флот, са военното крила на Китайската компартия. Тоест, това са партийни, а не държавни или национални въоръжени сили. В клетвата, която полагат офицерите, войниците и моряците, те се кълнат във вярност, преди всичко, на Партията, а едва след това – на народа: „Влизайки в редиците на Народносвободителната армия, се кълна, че следвайки ръководството на Китайската комунистическа партия, ще служа искрено на народа, ще изпълнявам заповедите, строго ще спазвам дисциплината, ще се сражавам геройски без да се боя от никакви жертви, предано ще изпълнявам задълженията си, ще се трудя упорито и непрекъснато ще усъвършенствам бойните си умения и решително ще изпълнявам възложените ми задачи. При никакви обстоятелства няма да предам Родината си и няма да напусна редовете на въоръжените сили”.
Китайския президент (и председател на Централната военна комисия) Ху Цзинтао определя, в общи линии, ценностите на КНОА така: „Бъдете предани на Партията, обичайте народа, служете на страната си; посветете се на партийните цели и дръжте на честта си”.
Партийният контрол над въоръжените сили не е просто отживелица от времената на Червената армия на Чжу Дъ и Пън Дехуай. В тази връзка ще припомня, че през пролетта на 2009, шефът на Общия политически отдел на КНОА генерал Ли Цзинай, определи дебатите за държавния контрол над КНОА като „неправилни възгледи”. Той заяви, че армията следва „безпрекословно да подкрепя фундаменталния принцип и системата на тоталния партиен контрол над армията”. Значението на лоялността към партията многократно и усилено се подчертава. Офицерите и моряците от оперативните съединения на китайските ВМС, разгърнати в Аденския залив, непосредствено след като корабите им напуснат китайските териториални води, традиционно се кълнат успешно да изпълнят мисията си. Тази клетва също започва с декларация за вярност към Партията, а след това – към Родината и, накрая – към възложената мисия. Но, макар че е абсолютно необходимо да се има предвид тази лоялност към Партията, това в никакъв случай не бива да се тълкува като аргумент за „по-малка лоялност към самата армия”. Истината е, че китайският офицер е също толкова способен, лоялен и патриотично настроен, както и всеки офицер от американския флот например.
Заключение
Както изглежда, двете страни в американско-китайските връзки все още се опитват да определят отношенията си една към друга, в съвременния свят след края на студената война. Някои експерти, като например адмиралът от резерва Джеймс Лайънс, бивш командващ на американския Тихоокеански флот, говорят за „реална и непрекъснато нарастваща” китайска заплаха в Азиатско-Тихоокеанския регион. Други, като Томас Бърнет, твърдят, че е възможно много по-дълбоко и мащабно сътрудничество между въоръжените сили на двете държави, дори в такива страни като Ирак и Афганистан. Истината очевидно е някъде по средата между тези две крайни мнения. Китайските ВМС укрепват. Те успешно се разгръщат, бързо се развиват, модернизират своята доктрина. В обозримо бъдеще, най-важната задача на САЩ и техните военноморски сили не е да решат, дали китайските ВМС са заплаха, или не, а да се опитат да разберат, какво точно представлява флотът на КНОА. Тоест, да добият представа за него, която да е подобна, по своята обективност и всеобхватност, на представата на китайските ВМС за американския флот. Само тогава, ясно съзнавайки същността на китайските морски стратегически замисли, „китайските ръце” на американския военноморски флот ще бъдат готови да реагират при всякакъв развой на събитията – от превръщането на китайските ВМС в открита заплаха за Америка, до установяването на стратегическо американско-китайско партньорство във военноморската сфера.
* Комодор (капитан първи ранг) от Военноморския флот на САЩ, бил е военно аташе в Пекин, анализатор на AFJ
** Лейтенант-полковник (подполковник) от армията на САЩ, бил е военно аташе в Пекин, анализатор на AFJ
Десет мита за китайския флот
Typography
- Font Size
- Default
- Reading Mode