07
Съб, Дек
5 New Articles

Необходимото сближаване между Русия и НАТО

брой5 2010
Typography

За мнозина вероятно е изненадващо, че постоянният представител на Русия в НАТО и бившият военен министър на Германия използват едни и същи аргументи, когато става дума за назрелите въпроси на сигурността в съвременния свят. Истината е, че и двамата стигнахме до извода, че в настоящия момент световната история дава на Русия, Европа и Америка реална възможност да изградят обща система за сигурност.

В онези региони, които са жизненоважни за всички, ние имаме общи интереси, тъй като се сблъскваме с едни и същи проблеми: тероризмът, нарастващата заплаха от използването на ракети с ядрени бойни глави, продължаващото разпространение на оръжията за масово унищожаване, нестабилността в Близкия изток. Затова сближаването е повеля на времето. Русия и Германия могат да се превърнат в движещата сила на този процес, още повече че споделяме общи ценности и сме задължени да гарантираме свободния и сигурен живот на хората в нашия общ европейски дом. Именно поради това смятаме, че е дошло време за началото на процеса за създаване на условия за пълноправното членство на Русия в НАТО, с всички произтичащи от това права и задължения.

Нещо подобно вече беше обсъждано в началото на 90-те години на миналия век, непосредствено преди разпадането на Съветския съюз. Тогава обаче не беше дошло подходящото време за това. Днес времената са други – разбира се, Русия все още не е убедена, че действително се нуждае от подобно членство, нито пък е наясно, какви предимства би и осигурило то, в крайна сметка. Затова първата стъпка по пътя към изграждането на такова партньорство изисква укрепване на отношенията между НАТО и Русия.

Проучванията на общественото мнение показват, че руското общества не изпитва страх от НАТО; в същото време обаче, руснаците не питаят и особена симпатия към тази организация. Фактът, че НАТО доближи своята инфраструктура до руските граници, не поражда положителни емоции сред тях. Както за руския елит, така и за цялата руска нация, суверенитетът и независимостта на страната са фундаментални ценности. Затова всяка демонстрация на мускули в близост до руските граници провокира лоши исторически спомени и пробужда инстинкта за съпротива и самосъхранение.

Компонентите на кризите и конфликтите

В Централна Азия се съдържат всички основни кризисни и конфликтни компоненти: почти неограничени енергийни ресурси, голям потенциал от етнически и религиозни противоречия, ислямски фундаментализъм, както и разминаващи се интереси на ангажираните в региона външни играчи. В този смисъл, който и да се докосне до това „буре с барут” рискува предварително да бъде обречен да загуби. Това между другото се отнася с пълна сила и за възможността Грузия да бъде приета в НАТО. В самия алианс откровено признават, че той няма жизненоважни интереси в региона, които да защитава с военни средства. Що се отнася до Украйна, Европа все повече се ориентира към укрепване на връзките между тази страна и ЕС. С други думи, НАТО отваря вратите си за държави, които все още не са узрели за членство в пакта и не са в състояние да допринесат за гарантиране на общата сигурност и регионалната стабилност, като вместо това ще се превърнат в бреме за всички страни-членки.

Дали обаче руското членство в НАТО би могло да се приеме за правилна стъпка, при положение, че самият алианс се намира на кръстопът, а някои негови членове постоянно демонстрират опасенията си от „руската мечка”? За начало, НАТО трябва да постигне нов политическо-стратегически консенсус. В противен случай, никога няма да сме на едно мнение по въпроса за това, как следва съвместно да реагираме на такива предизвикателства като например иранския ядрен проблем, или пък как трябва да се осъществи практическата интеграция на Русия в пакта. В момента, Европа е разделена по този въпрос. Някои източноевропейски държави дефинират сигурността си, най-вече, като гарантиране на защита срещу Русия. Подобна позиция не отговаря на интересите на Германия, която предпочита да поддържа стратегическо партньорство с Москва, а не да и се противопоставя.

Сравнително мащабното разширяване на НАТО, необходимостта да се реагира на такива качествено нови предизвикателства, като глобалния тероризъм или войната в Афганистан, провокираха остри дебати в рамките на пакта: каква, например, следва да е реакцията на новите заплахи, възникващи далеч от територията на страните-членки, и как да се избегне появата на поредния Афганистан? Друг важен въпрос е, дали Русия е в състояние да действа като партньор или дори съюзник на Запада при отразяването на тези заплахи, ако самата тя се възприема като заплаха за НАТО? Новият и конструктивен отговор на двете страни на този въпрос е от фундаментално значение.

НАТО се нуждае от Русия

НАТО не може да се справи с нито една от бъдещите си задачи без Русия, още повече пък, обявявайки се против нея. Русия се стреми да модернизира потенциала си, да усвои икономическата и политическа практика на Европа и критично да я приложи, запазвайки при това своята идентичност и независимост. През ХХ век двете части на Европа бяха изкуствено откъснати една от друга, а сега трябва да решават едни и същи проблеми на сигурността.

Общите заплахи изискват общ отговор. И тъкмо това е и причината, поради която се налага изместването на гравитационния център на партньорството, като цяло, както и изграждането на отношенията НАТО-Русия, в частност. Този център следва да се прехвърли от Международния секретариат на НАТО към Съвета НАТО-Русия.

Необходимо е, съблюдавайки всички правила, Москва да бъде поканена да заеме мястото си на общата маса, като това не трябва да стане повод двете страни постоянно да изтъкват грешките си, а да помогне да се постави началото на постоянен и открит диалог и вземане на общи решения. При това диалогът трябва да доведе до съвместни проекти – например до създаването на съвместна противоракетна отбрана или подготовката на съвместни инициативи в сферата на контрола над въоръженията. В крайна сметка, взаимните гаранции в областта на сигурността, доверието и ежедневното практическо сътрудничество ще помогнат за отстраняване на хроничните разногласия между Москва и Запада, които само отслабват двете страни.

Преди 65 години приключи най-кръвопролитната война в историята на Европа. И онези въпроси, които са особено важни за държавите от евроатлантическото пространство, не могат да бъдат решени, ако се правят опити това отново да стане с помощта на сплашването или отстраняването на една или друга държава от участие в този процес. По-дълготрайният и – да се надяваме – вечният мир в Европа е възможен само на основата на общата и неделима сигурност, а това, от друга страна, е предпоставка за модернизацията на Русия и просперитета на Европа.

* Постоянен представител на Русия в Централата на НАТО

** Бивш министър на отбраната на Германия и председател на комисията по външна политика на Бундестага