Както е известно, на 3 януари 2009, Международният съд на ООН взе безпрецедентно решение, относно следвоенните граници на бившия Съветски съюз, и то за първи път след неговото разпадане. Съдът реши, че „Змийският остров, разположен в северозападната част на Черно море, не може да се смята за част от крайбрежната линия на Украйна, при делимитирането на континенталия шелф и исключителната икономическа зона”. Показателно е, че това стана само няколко дни след обявеното от вицепрезидента на „Газпром” Александър Медведев 30%-но увеличаване на мощността на бъдещия газопровод „Южен поток” (до 53-55 млрд. куб.м).
Решението на съда означава, че 65% от прилежащата акватория, заедно с нейните ресурси, юридически вече се смята за румънска собственост. Става дума за район с доста значителни запаси на петролни и, особено, на газови ресурси.
Делото за принадлежността на тези акватории се гледаше от Международния съд на ООН, от 2004 насам, по инициатива на Румъния, която оспорва и собствеността на Украйна върху самия Змийски остров, който, през 1918-1940 и 1942-1945, е част от румънска Бесарабия. В тази връзка, Киев внесе в Международния съд насрещен меморандум относно острова и прилежащата му акватория, но украинските аргументи бяха отхвърлени.
Вследствие на това, Румъния, която очевидно никак не е склонна да се примири с факта, че планираният газопровод „Южен поток” ще заобикаля нейната територия и затова лобира за неизгодния за Русия газопровод Nabucco (Централна Азия-Каспийско море-Азербайджан-Грузия-Турция-Балканите-Централна Европа) се оказва собственик на значителни газови запаси. Сондажите на румънските геолози в тази част на Черно море се движат на юг, почти достигайки проектираното трасе на „Южен поток”. Очевидно е, че ако започнат и експлоатационни сондажи, изграждането на този газопровод, по вече набелязаното трасе, може и да се забави. Още повече, че газовият пояс на юг от Змийския остров се простира и в българския сектор на Черно море, където от 2001 вече се добива газ от фирмата „Мелроуз рисорсиз”, която през миналата 2008 обяви, че е открила ново газово находище, под черноморското дъно, в района на Калиакра, оценявайки запасите му на 1,7 млрд. куб. м.
Междувременно, още през 2000-2002, украинската компания „Черноморнефтегаз” откри големи промишлени залежи от петрол и природен газ на 40 км, южно от Змийския остров, т.е. именно в посока към България. Това потвърди даннните от геоложките проучвания, правени в региона още през 50-те и 70-те години на миналия век. При това, споменатите запаси се намират на съвсем подходяща за промишления им добив дълбочина – между 2,2 и 2,5 км. Прогнозният обем на въпросните ресурси е 10 млн. т за петрола и над 12 млрд. куб. м – за газа. В същото време, по сегашни оценки на румънските експерти, индустриалните запаси от петрол и природен газ на юг и запад от Змийския остров се равняват, съответно, на 15-18 млн. т и над 20 млрд. куб. м. При това, въпросните газови находища не само се простират до румънско-българската морска граница, но и продължават на юг, включително и в български води. Което означава, че се намират непосредствено до трасето на „Южен поток”. Смята се, че рентабилността на промишления добив на тези суровини за румънските компании, при транзитирането им по тръбопроводи, може да достигне 40%. Което, между другото, ще бъде най-високия показател за Европа, включително и за европейския регион на бившия СССР. Румъния вече разработва петролните и газови сондажи, на запад от Змийския остров, като оттам до пристанище Констанца има изградени тръбопроводи.
Генералният директор на водещата румънска петролно-газова компания Transgaz S.A. Флорин Мунтян прогнозира, че „в бъдеще Русия няма да е в състояние да покрие на 100% нарастващото търсене на природен газ в Европа. В същото време, Румъния има определени предимства пред съседите си, тъй като покрива със собствен газ над 60% от потреблението си. Освен това, вече има проект за обединяване на газовите мрежи на Румъния и Унгария”. В тази връзка, следва да споменем, че от началото на 50-те до първата половина на 80-те години на миналия век, Румъния покриваше най-малко 15% от потребностите на Унгария от природен газ, транзитирайки го от Трансилвания (по-късно доставките бяха прекратени по политически причини).
По последни данни на румънските експерти, доказаните запаси на страната от природен газ се равняват на над 200 млрд. куб. м, включително до 100 млрд. куб. м в черноморския шелф и делтата на Дунав. Това означава, че дунавско-черноморският газ на Румъния може, от една страна, да се включи в проекта Nabucco, а – от друга, съвместно с газовите разработки в българския сектор на Черно море, пряко или косвено, да попречи (или да забави) изграждането на „Южен поток”.
Балканските запаси от енергоносители
Всъщност, напук на утвърдилите си схващания, че Източна, и в частност Югоизточна, Европа въобще не разполага със значителни петролни и газови ресурси, истината е доста по-различна. Първият петролно-газов баланс на региона е съставен от вече несъществуващия Съвет за икономическа взаимопомощ (СИВ) още през 1949-1951. Според този документ, Албания, България, Унгария, Полша, Румъния и Чехословакия са в състояние, в продължение на най-малко 20 години, да осигуряват между 25% и 55% от нарастващите си потребности от петрол и природен газ за сметка на собствения си добив и/или взаимните доставки.
След 60-те години обаче, по икономически и най-вече политически причини е решено да се заложи на снабдяването на Източна Европа с петрол и природен газ от Русия. Сега, нарастващите потребности на страните от региона от руския петрол и газ активно се използват за най-разнообразни политически „комбинации”, целящи, в частност, намаляването на износните цени на енергоносителите от бившия СССР и най-вече от Русия. Както и принуждаването на Москва да увеличи доставките на енергоносители за Източна Европа. В същото време, собствените петролни и газови ресурси на региона са достатъчно големи, само че са консервирани и дори... „засекретени”.
Така, по оценки на полското Министерство на енергетиката, на територията на страната са фиксирани 242 газови находища, чиито запаси се оценяват на над 152 млрд. куб. м, от които в стадий на промишлена разработка са поне 73 млрд. куб.м. Общият обем на установените петролни запаси (съсредоточени най-вече в Централна Полша) нахвърля 13 млн. т, като точно са установени 96 находища. Към това количество следва да се добавят установените петролни запаси на полския балтийски шелф, които се оценяват на 8-10 млн. т. Според прогнозите на Енергийното министерство във Варшава, през 2009-2011, добивът на природен газ ще достигне 5 млрд. куб.м, а на петрол – най-малко 200 хил. т, средногодишно, като може да нарасне, в зависимост от конюнктурата, себестойността на добива и допълнителното проучване на балтийските находища, достигайки, съответно, 7 млрд. куб. м и 700 хил. т годишно. Тоест, излиза, че уж страдащата от „енергийната си зависимост от Русия”, Полша разполага с нелоши резерви за развитие на собствена петролно-газова индустрия.
Както вече споменах по-горе, румънските газови запаси се оценяват на 305 млрд. куб. м, от които до 160 млрд. куб м – в черноморския шелф. Промишлените (т.е. тези, чиито добив е икономически изгоден) запаси на страната от петрол, които са най-големите в Източна Европа, се равняват на повече от 100 млн. т, включително 40-45 млн. т – в черноморския шелф. Средният годишен добив е 13 млн. т, включително 6,5 млн. т – от черноморския шелф. Румъния осигурява почти 70% от потребностите си със собствен петрол.
Както е известно, балканските държави най-силно пострадаха от последната руско-украинска газова криза. На пръв поглед, енергийната им сигурност е силно застрашена, но внимателният анализ показва, че Югоизточна Европа разполага с достатъчно собствени енергийни ресурси.
Така, съвкупните установени петролни запаси на Хърватска и Словения надминават 25 млн. т, включително 10-12 млн. т в адриатическия шелф, а газовите са 15 млрд. куб. м, от които 10 млрд. куб. м са в адриатическия шелф. Добив обаче почти не се осъществява. Според направените през последните години британски и американски проучвания, Черна гора разполага с промишлени петролни запаси от 7 млрд. барела в адриатическия шелф и 600 млн. куб. м природен газ.
В тази връзка, Подгорица настоява за уточняване на адриатическата си граница с Хърватска, която също е заинтересована от „усвояването” на тези ресурси и, според черногорските власти, съзнателно бави преговорите по въпроса. Впрочем, сериозни ресурси са съсредоточени и край черногорско-албанската граница. Според черногорските медии, през април 2009, ще бъде обявен търг за окончателно проучване на запасите от петрол и газ в района на Улцин (в южната част на страната). Черногорските геолози твърдят, че петролни находища може да има и в крайбрежните води на на Шкодренското езеро (на границата с Албания), в района на Цръмница.
Твърди се също, че районът на Шкодренското езеро,както и някои райони в южната част на черногорското адриатическо крайбрежие, ще влязат в списъка на предложенията за петролни концесии на черногорското правителство. Особено активни в тази страна са британските компании, които се интересуват и от петролно-газовите находища в Хърватска и Словения. Говори се, че по инициатива и под ръководството на въпросните компании, скоро ще бъде създаден консорциум за проучване и усвояване на наличните ресурси от петрол и газ в адриатическия район на бивша Югославия. Що се отнася до Босна и Херцеговина, там проучванията се водят от американски фирми.
Промишлените запаси от природен газ на Албания се оценяват на около 40 млрд куб. м, а на петрол – 35-40 млн. т. Добивът на петрол обаче е под 1,3 млн. т, а на газ – 200-350 млн. куб. м годишно (като делът на адриатическия и йонийския шелф е, съответно, 27 и 30%), т.е. остава на равнището от 60-те – 70-те години на миналия век.
През последните пет години, в Босна и Херцеговина беше установено наличието на значителни петролни и газови запаси. Най-голямото петролно находище край Мостар например, разполага с минимални запаси от 500 млн. т. Проучванията за петрол в страната започнаха още през 1989, с участието на американската компания Amoco, която ги продължава и днес. На дълбочина 5-6 км, на територията на Стоца, Невесин и Требине, край Мостар, са открити значителни запаси от петрол. Като само в едно от проучванията си (“Dinaridi”), Amoco е вложила над 12 млн. долара. По американски данни, значителни запаси от петрол са открити и на територията на Белина, Бръчко и Зворник.
Тоест, повечето държави от Източна Европа и особено тези на Балканите, разполагат със сериозни собствени запаси от петрол и природен газ, основната част от които обаче, засега остава „замразена”, по икономически и политически причини. Може би е дошло време тези причини да бъдат преразгледани?
* Институт за балкански и европейски изследвания
{rt}
