21
Чет, Ное
22 New Articles

Черноморският вектор в стратегията на НАТО

брой 4 2019
Typography

Пет години след присъединяването на Крим към Русия, в региона на Черно море се очертава усилване на конфронтацията между Москва и НАТО. Неотдавна в руските медии се появиха съъбщения, че американски стратегически бомбардировачи Б-52, способни да носят и ядрено оръжие, са били засечени в близост до северните, южните и западните граници на Руската Федерация, както и в близост до руския Далечен Изток. В Черно море постоянно се появяват военни кораби на САЩ и НАТО, демонстрирайки мощта на пакта пред руснаците. Впрочем, Северноатлантическият алианс никога не е криел плановете си да увеличи значително военното си присъствие в региона.

Военният баланс между САЩ/НАТО и Русия в Черноморския регион

 

Целите и стратегията на НАТО в Черно море

В лицето на своя генерален секретар Йенс Столтенберг, НАТО обяви, че основната цел на увеличаването на военноморската и групировка в Черно море е необходимостта от по-добра осведоменост за ситуацията в акваторията му, както и оказването на материално-техническа подкрепа за "приятелските" флоти на Грузия и Украйна. В тази връзка, постоянния представител на САЩ в Северноатлантическия алианс Кей Бейли Хътчинсън съобщи, че се подготвя пакет от мерки, които да гарантират безпрепятственото преминаване на украинските кораби от Азовско в Черно море. Все още не е напълно ясен механизмът, с чиято помощ трябва да стане това. В отговор на въпроса за същноста на въпросните мерки за укрепване на черноморската сигурност, Хътчинсън заяви, че те включват усилване на въздушното и морското разузнаване и още по-чести посещения на военни кораби на нечерноморски държави членки на НАТО в Черно море. Според нея, наред с другите мерки, това трябва да ограничи максимално "руската намеса в региона".

Ако НАТО се ангажира пряко да конвоира украинските кораби, това рязко ще увеличи възможността от сериозни инциденти с участието на Руския фоенноморски флот. При това присъствието на американските ВМС е ограничено от Конвенцията от Монтрьо (1936), забраняваща на кораби на нечерноморски държави да остават в Черно море повече от три седмици. Ограничава се и общият тонаж на тези съединения, който не бива да надвишава 30 хил. тона. Тоест, подобна групировка не би представлявала сериозен проблем за мощния руски Черноморски флот. Тъкмо това принуждава НАТО да търси обиколни пътища, изпращайки на ученията черноморските флотилии на Румъния и България, които в никакъв случай не могат да се квалифицират като сериозни играчи. По-различно стоят нещата с Турция, която разполага с далеч по-мощен флот, само че напоследък нито НАТО, още по-малко пък САЩ, могат да разчитат на предаността на Анкара към "евроатлантическата кауза".

Въпреки това, пактът продължава да демонстрира нарастваща активност в региона. Ще припомня само, че в края на март 2019, през Босфора, в Черно море влезе поредната група кораби на НАТО, включваща канадската фрегата „Торонто”, испанската „Санта Мария” и холандската „Еверестен”. По-късно към тях се присъедини турската фрегата „Гелиболу” (която някога беше част от американските ВМС под името USS «Reid»). В началото на април флотилията стигна до Одеса, където взе участие в ограничени съвместни учения с остатъците от украинския флот. Преди това обаче, тя посети молдовското пристанище Джурджулещи, което бе първата поява на кораби на НАТО в тази страна.

Очевидно, сегашната ситуация в Черно море ще се запази и в обозримо бъдеще, т.е. корабите на пакта ще продължат да курсират на ротационен принцип в близост до руските брегове. Естествено, Москва вече предприе стъпки за да реагира подобаващо, като на първо време изпрати новите кораби на Черноморския си флот "Иван Хурс" и "Василий Биков" да наблюдават отблизо придвижването на военноморската групировка на НАТО. „Иван Хурс” е среден разузнавателен кораб, който е първия от проекта 182280 и е предназначен да гарантира комуникациите и управлението на флота, осъществяване на радиоразузнаване и радиоелектронна борба. Той е в състояние на следи плътно работата на бордовите системи за противовъздушна отбрана на корабите на противника и, при необходимост, да "заглушава" радиоелектронното им оборудване. На свой ред, патрулният кораб "Василий Биков" (проект 22160) може да изстрелва крилати ракети "Калибър-НКЕ" и разполага с многоцелеви хеликоптер Ка-27.

На второ място, руският Черноморски флот, съвместно с граничната служба на Федералната служба за сигурност, организира учения, на които се отработва отразяването на евентуална атака на кораби на НАТО в зоната на Кримския мост и Керченския пролив и които включват използването на артилерия и нанасянето на въздушни удари по надводни цели. Впрочем, в началото на април беше обявена мащабна бойна тревога и в сухопътните части на Южния военен окръг и бреговите подразделения на Черноморския флот. В отговор на стартиралите на 8 април ученията на втората постоянна военноморска група на НАТО "Морски щит" (Sea Shield), в които участва и един български кораб, руснаците поставиха в повишена бойна готовност дивизионите на бреговата си отбрана "Бал" и "Бастион". Както е известно, НАТО заяви, че въпросните учения са планирани отдавна и по никакъв начин не са свързани с провеждащите се точно тогава президентски избори в Украйна. В Киев обаче, коментираха, че ескадрата няма да напусне Черно море до приключването на изборите.

Според повечето (включително и западни) експерти, ако морето все пак се превърне в зона на реален военен конфликт, Русия има всички шансове да го спечели. Нито една от държавите от региона не притежава мощ, сравнима с тази на руския Черноморски флот, който разполага с не по-малко от 6 фрегати, шест подводници с крилати ракети "Калибър", както и осем ракетни катери с противокорабни ракети "Термит" и "Москит", плюс няколко десантни кораба и осем кораба за борба с подводници. В същото време Украйна например, има само една фрегата ("Хетман Сагайдачни") и един ракетен катер от проект 206МР "Прилуки", който обаче не разполага с ракети. На свой ред, България разполага с три фрегати и три корвета, което и позволява да формира само спомагателна ескадра, а пък Румъния – с 4 фрегата и 6 корвета, плюс малко ракетни катери и минотърсачи.

Единствено Турция, макар и само на теория, е в състояние да се противопостави на руския флот, разполагайки с 13 подводници, 16 фрегати, 8 корвета и 16 ракетни катера. Проблемът обаче е, че в момента Анкара се намира във постоянно изостряща се конфронтация със САЩ, затова турският флот вероятно ще продължи само формално да изпълнява възложените му от командването на НАТО задачи и няма да провокира руснаците. Освен това, всички кораби, които искат да преминат през Босфора, следва да уведомят за това турските власти поне 15 дни предварително, което позволява на руските ВМС да спечелят ценно време. Тоест, за да бъдат реално притиснати руснаците в Черно море ще се наложи да бъдат преразгледани международните споразумения за преминаване през Проливите, което предвид сегашната ситуация, просто няма как да се случи.

Военната активност на НАТО в Черно море

Както вече споменах, основните теми на провелата се в началото на април 2019 във Вашингтон среща на върха на НАТО по повод 70-годишния юбилей на алианса, бяха разширяването на присъствието му в Черноморския регион и съдбата на Договора за ограничаване на ракетите със среден и малък обсег (INF Treaty), който беше едностранно денонсиран от администрацията на Тръмп. Впрочем, очевидно в ръководството на Алианса гледат със същото пренебрежение и на Конвенцията от Монтрьо, която освен всичко друго, определя начина за преминаване на военни кораби на трети държави през Черноморските проливи. Ще припомня, че САЩ неколкократно нарушаваха тези изисквани на Конвенцията, в частност, през 2008 и 2014, да не говорим за постоянното повишаване на сроковете на бойното дежурство на корабите на черноморските държави членки на НАТО.

Според бившия командващ силите на САЩ в Европа генерал Бен Ходжис, пактът може да предприеме редица стъпки за укрепване на позициите си в региона, в рамките на своята конфронтация с Русия, и без формално да нарушава конвенцията. Той, в частност, предлага в Румъния да бъде създаден регионален щаб на НАТО. На срещата от 4 април 2019 военните министра на страните членки съгласуваха мерки, който да съдействат за разширяване на присъствието на Алианса в Черно море, позволявайки по-ефективнота наблюдение на ситуацията и увеличаване на военната помощ за Украйна и Грузия. Става дума например, за подготовката на украинските и грузинските ВМС, както и на бреговата охрана, посещения на кораби на НАТО, военни учения и ефективен обмен на информация.

В тази връзка ще припомня, че в края на 2018, т.е. непосредствено след провалилия се опит на украински военни катери да влязат от Черно в Азовско море без да са изпълнили всички изисквания на руските власти, контролиращи Керченския пролив, в Одеса се появи британският разузнавателен кораб HMS Echo, а малко по-късно и американският десантен кораб Fort McHenry. В началото на 2019 пък, първо в Грузия, а след това и в Украйна акостира въоръженият с крилати ракети американски ескадрен миноносец "Доналд Кук". Малко по-късно, в началото на април, в акваторията на Черно море стартираха продължилите една седмица многонационални военни учения на НАТО "Морски щит" (Sea Shield), в които участваха и Украйна и Грузия. В тях бяха ангажирани двайсет бойни кораба и над две хиляди военнослужещи от България, Румъния, Турция, Гърция, Холандия, Канада, Украйна и Грузия. За да участва в ученията, още в края на март в Черно море влезе втората постоянна военноморска група на Алианса (SNMG2), включваща холандския разрушител „Еверстен” и фрегатите "Торонто" (Канада), "Санта Мария" (Испания), и "Йълдъръм" (Турция), плюс френския спомагателен кораб "Вар", чиято обща водоизместимост е почти 22 хил. т. В началото на април, част от тези кораби акостираха в грузинското пристанище Поти. В същото време, самолети на американските ВВС редовно осъществяват радиоелектронно разузнаване в близост до бреговете на Крим.

Тоест, съвсем не е случайно, че на юбилейната среща на НАТО във Вашингтон, генералният секретар на пакта Йенс Столтенберг обяви: "ние ще увеличим усилията си в Черноморския регион. Вече съгласувахме пакет от мерки за разширяване на разузнавателната ни активност и военните учения, както и във всички сфери, които според нас са важни за Черноморския регион. И, разбира се, за успешната работа с нашите регионални партньори - Грузия и Украйна".

Действително, макар че отделя приоритетно внимание на Украйна, НАТО не забравя и за Грузия, включително в контекста на декларираната от пакта черноморска експанзия. Така, във военноморските учения с грузинските патрулни катери "Очамчира" и "Диоскурия" (които страната получи миналата година от САЩ) в Черно море участваха холандска ("Еверстен"), турска ("Йълдъръм"), българска ("Дръзки") и румънска ("Регеле Фердинанд") фрегати. Според Вътрешното министерство в Тбилиси: "морските учения включваха съвместни маневри и абордажни действия, съобразени с техническия регламент на НАТО, а тяхна цел беше повишаване на нивото на съвместимост и взаимодействие на бреговата охрана на грузинската гранична полиция с морските сили на НАТО".

В същото време обаче, експертът на германския филиал на базираната в Лондон неправителствена организация War Resisters International Елза Росбах смята, че "тези учения оказват твърде негативно въздействие особено върху онези държави, които са разположени в близост до руските граници. Защото всяка грешка по време на подобни военни маневри може да провокиран реален конфликт. В момента е застрашена сигурността на цяла Европа и това е една от причините толкова много хора да се надяват и да настояват за помирение с Русия. За съжаление обаче, все по-интензивните военни учения говорят, че САЩ и НАТО се подготвят за открит сблъсък с руснаците". На свой ред, зам. външният министър на Русия Александър Грушко квалифицира ученията "Морски щит 2019" като "безмислени от военна гледна точка", тъй като "те няма да помогнат за укрепването на сигурността нито на региона, нито на НАТО, а носят само допълнителни военни рискове".

Разбира се, НАТО едва ли ще дръзне да провокира пълномащабна война в Черноморския регион, просто защото се опасява от отговора на Москва. Руският Черноморски флот включва над петдесет военни кораба и подводници, снабдени със съвременно въоръжение, които при това непрекъснато се модернизират. Освен това, в бойна готовност са поставени разположените в Крим противокорабни ракетни комплекси "Бал" (с обсег 250 км) и "Бастион" (300 км), както и морската авиация. Непосредствено след старта на ученията "Морски щит", катерите на руския Черноморски флот осъществиха учебни стрелби със свръхзвукови противокорабни крилати ракети "Москит". Освен това, по дипломатическите си канали, Москва изрично предупреди, че при определени обстоятелства ще предприеме и допълнителни военно-технически мерки. Впрочем, според руските експерти, дори и в момента общата ударна мощ на Черноморския флот на страната гарантира ликвидирането на всяка противникова военноморска групировка, която навлезе в териториалните и води. Както е известно, разположената в Крим 15-та отделна брегова ракетна бригада, разполага с подвижни ракетни комплекси "Бал" и "Бастион-П", въоръжени с крилати ракери Х-35 и П-800 "Оникс". Тези ракети са предназначани за унищожаването на големи надводни цели на разстояние, съответно, 250 и 500 км. Благодарение на въпросните ракетни комплекси, руските въоръжени сили са в състояние да покрият по-голямата част от акваторията на Черно море, достигайки дори до турския бряг.

Впрочем, на Кримския полуостров са разположени и зенитно-ракетни комплекси С-300, С-400 и Бук-М2, както и системи за противовъздушна отбрана Панцир-С1. А според председателя на Съвета по отбраната на Русия Виктор Бондарев, в отговор на разполагането на системите за ПРО на САЩ в Румания (Девеселу), във военновъздушната база в Гвардейское са били разположени свръхзвукови ракетни бомбардировачи Ту-22М3.

Нарастващото присъствие на НАТО в Черно море и огледално развиващата са милитаризация на Крим за пореден път илюстрират движението на региона (а и на света, като цяло) към т.нар. "дилема на сигурността", т.е. към парадоксалната ситуация, в която мерките за гарантиране сигурността на една държава (или блок от държави) се възприемат от друга като заплаха за собствената сигурност. В резултат от това, в условията на разпадащия се световен ред, укрепването на мощта на единия играч може да доведе до предприемането на контрамерки от другия, провокирайки конфликт, който  не е крайна цел на нито един от тях. В този смисъл, гарантирането на сигурността в Черноморския регион може да се окаже продължителен и сложен процес, както и да се превърне в наболял въпрос на международните отношения. Решаването му с помощта на постепенни или радикални мерки ще зависи до голяма степен от мъдростта на играчите и желанието им да разрешат разногласията си чрез преговори и консултации, а не с демонстрацията и/или използването на военна сила. От което следва, че ескалиращата милитаризация на Черноморския регион неизбежно ще доведе до изострянето на "дилемата на сигурността" в него.

Мястото на Украйна в черноморската стратегия на НАТО

На ХІІ Киевски форум по сигурността, провел се през април 2019, вече бившият украински министър на отбраната Степан Полторак заяви, че военните кораби на страната ше продължат опитите си да преминават през Керченския пролив без да се съобразяват с изискванията на руските власти. Според него, това ще се случи, когато "ВМС на Украйна станат напълно готови за подобни действия и си гарантираме подкрепата на нашите партньори". Както е известно, през март 2019 украинските медии съобщиха, че ръководството на военноморските сили на страната е разработило стратегия за развитието им до 2035, целяща да "гарантира интересите на Украйна в Черно и Азовско море". Първият етап от тази стратегия предвижда действия в крайбрежната зона (до 40 морски мили от брега). През следващите пет години украинските ВМС планират да внедрят система за разузнаване на акваторията, което би помогнало за бързото откриване на заплахите и реагирането на тях. Освен това се предвижда закупуване на противокорабни ракетни системи.

През втория етап от реализацията на стратегията (2025-2030) украинските ВМС възнамеряват да създадат условия за действие в изключителната икономическа зона на страната (до 200 морски мили). През този период, освен на системата за мониторинг, акцентът ще бъде поставен върху създаването и развитието на т.нар. "москитен флот" (съвкупност от бързоходни и маневрени малки бойни кораби - торпедни, стражеви, ракетни и други малки катери).

През третия етап (2030-2035) пък се планира украинските ВМС да могат пълноценно да участват в операции на държавите от НАТО и ЕС в Световния океан. За целта, те следва да разполагат с многоцелеви корвети.

Предвид сегашното състояние на украинския военен флот обаче, трудно може да се разбере, на какво се основава и на какво точно разчита тази стратегия. Очевидно всички надежди на създателите и са свързани с НАТО и най-вече със САЩ, доколкото противодействието на Русия вече е част от официалната американска военна доктрина. Както е известно, САЩ предложиха на Украйна да и предоставят няколко от своите остарели и "консервирани" големи патрулни катери "Айлънд", чието въоръжение обаче е демонтирано. В тази връзка някои местни военни експерти посочват, че на подобни катери (както впрочем и на новите украински катери "Гюрза") не могат да бъдат инсталирани украинските ракети "Нептун", което на практика ги превръща в "подходящи по-скоро за скрап"

Освен това американците възнамеряват да предадат (или пък да продадат) на Украйна фрегати от клас Oliver Hazard Perry - съпровождащи бойни кораби, чиято основна задача е да отбиват евентуални атаки на противниковата авиация или подводници срещу морските конвои. Преди една година командващият военноморските операции във ВМС на САЩ адмирал Джон Ричардсън съобщи, че Пентагонът планира да разконсервира част от корабите си, включително ракетни разрушители клас Arleigh Burke и фрегати клас Oliver Hazard Perry. Последните бяха въведени в експлоатация през 1975, като производството им беше предназначено главно за износ. В хода на експлоатацията им, те бяха модифицирани, което позволи разполагането на хангари за хеликоптери Sikorsky SH-60 Seahawk, които обаче се продават отделно и не струват никак евтино. Фрегатите са добре въоръжени, като разполагат с четири ракети RGM-84 «Harpoon», пускова установка Мк13 за 36 ракети SM-1, както и две установки ТА Mark32 ASW с шест торпеда, 76-мм артилерийска установка OTO Melara, както и 20-мм зенитен комплекс Phalanx CIWS. Обикновено екипажът на тези кораби е поне 200 души. В същото време обаче, досегашният опит показва, че остарелите фрегати не се справят добре с поставените задачи и всеки опит да влязат в бой с по-съвременните руски кораби би бил равносилен на самоубийство.

Именно такива стари и безполезни кораби САЩ се готвят да продадат на Украйна. Според местните медии, страната ще получи поне две фрегати клас Oliver Hazard Perry, чиято стойност вероятно ще достигне 200 млн. долара. Предвид състоянието на украинската икономика, това не е никак малко, още повече, че ще се наложи да се изразходват поне още няколко милиона за закупуване на резервни части. Затова е най-вероятно част от парите да бъдат отпуснати под формата на американска военна помощ, а друга част - като дългосрочен заем от САЩ.

Що се отнася до подкрепата, която Киев разчита да получи от своите партньори от НАТО, за нейните мащаби и реална стойност, говорят последните учения на пакта в Черно море Sea Shield. Показателно е обаче, че в тях не участваха военни кораби на САЩ. Не е тайна, че американските и британските военни кораби все по-често предпочитат да акостират в Одеса, избягвайки да се доближават до Керченския пролив, очевидно опасявайки се от директен сблъсък с руския Черноморски флот и особено с новите му фрегати, снабдени с ракети "Калибър". Освен това, разположените в Крим руски части са въоръжени със зенитно ракетно-артилерийски комплекси "Панцир", оперативно-тактически ракетни комплекси "Искандер" и друго съвременно воъръжение, да не говорим за присъствието на изтребителите Су-27 и Су-30 на полуострова. Ето защо Вашингтон предпочита да прехвърли отговорността за предполагаемото "сдържане" на руснаците в Черно море на регионалните си съюзници от НАТО, т.е. на българските и румънски бойни кораби (доколкото на Турция очевидно вече не може да се разчита). Числеността на румънските ВМС обаче е едва 8 хиляди дущи, те разполагат с една стара подводница, няколко 55-годишни ракетни катери, плюс четири фрегати. Състоянието на българския вонен флот е още по-лошо, като тук ще припомня само за предадените му през миналата 2018, като „военна помощ” от САЩ, три лодки тип RHIB (надуваеми с твърдо дъно) и една средна патрулна лодка.

Балканите в контекста на черноморската стратегия на НАТО

Както посочва германският анализатор Курт Винтер, предстоящото присъединяване на Северна Македония към НАТО „ще позволи на Алианса, в случай на необходимост, безпрепятствено да прехвърля подкрепления от албанските адриатически пристанища до черноморските портове на България, Румъния и Украйна. След свалянето на Груевски, на просръбски настроените политици в Скопие беше нанесен силен удар. В същото време, сегашните управляващи се опасяват от евентуален „косовски рецидив” в Македония и се надяват да избегнат този риск чрез присъединяването си към НАТО и, евентуално, в по-далечно бъдеще - към ЕС”. Според Винтер, много показателна в тази връзка е усилващата се активност на НАТО в Черноморския регион и нарастващата ангажираност на Румъния и България със стратегията на пакта там, след официално обявеното скорошно присъединяване на Северна Македония. Той смята, че превръщането на тази страна в интегрален елемент на „евроатлантическата общност” може да възкреси проекта за петролопровода АМБО (от албанското пристанище Вльора, през Тетово, Скопие и София, до българското пристанище Варна), който изглеждаше окончателно изоставен през 2012. Ако това стане, то ще даде възможност за прехвърляне на петрол в директен и реверсивен режим, захранвайки с гориво корабите на НАТО в Южния Адриатик и западния сектор на Черно море.

Както е известно, на тържествената вечеря във Вашингтон по случай 70-годишнината на Алианса, държавният секретар на САЩ Майк Помпео обяви, че вече е предал в Сената документите за ратифицирането на протокола за присъединяване на Северна Македония към НАТО. По този начин, балканско-черноморският сегмент на Алианса получава стратегическа „подкрепа” чрез стиковката, под егидата на пакта, на адриатическия и черноморския  региони на Балканите. Освен това, „интегрирайки” Северна Македония, САЩ и водещите им съюзници от Алианса се опитват максимално да затруднят реализацията на комуникационните проекти на Москва и Пекин в Югоизточна Европа, включително и най-вече т.нар. „Балкански поток” (т.е. втората тръба на газопровода „Турски поток”, която трябва да премине през България). Що се отнася до самата Северна Македония с нейното непрекъснато нарастващо албанско малцинство, чиито претенции също нарастват прогресивно, твърде е възможно в крайна сметка цената за нейното превръщане в част от Северноатлантическия алианс да се окаже съществуването и като самостоятелна държава (независимо, че управляващите в Скопие разчитат на точно обратното).

Руската реакция

Във връзка с цитираното по-горе изказване на Кей Бейли Хътчинсън за подготовката на пакет от мерки, които да гарантират безпрепятственото преминаване на украинските кораби от Азовско в Черно море, в Москва коментираха, че то цели "да провокира Киев към извършването на нови провокации". На свой ред, Съветът на Федерацията (горната камара на руския парламент) прие декларация, в която се посочва, че "преминаването на украински кораби през Керченския пролив не е въпрос на баланс на силите или на присъствието на НАТО в Черноморския регион, а изключително проблем на спазването на установените за това процедури от украинската страна, още повече, че те са и добри познати и бяха успешно използвани преди инцидента от ноември 2018. Опитът на Украйна да заобиколи тези процедури, води до риск от възникването на военен конфликт между нея и Руската Федерация, в който може да бъде въвлечен и Алиансът". Впрочем, руските ВМС също реагираха на случващото се, като в началото на април стартираха учение в Черно море, в хода на което катерите „Ивановец” и „Р-60” изстреляха ракети „Москит” срещу обекти, разположени на разстояние 30 морски мили от тях.

В по-широка перспектива руснаците разглеждат възможността да възстановят подземната база за подводници в залива Балаклава или пък да използват китайския опит, създавайки в континенталния шелф (т.е. в пълно съответствие с нормите на международното право) на изкуствени острови в стратегически важните райони, които лесно могат да бъдат превърнати в "непотопяеми самолетоносачи".

Впрочем, Москва разчита и на добрите си отношения с някои "неудобни партньори" на Вашингтон от НАТО и на първо място с Турция, която контролира черноморските проливи. Както е известно, в началото на април 2019 в Москва се проведе поредната работна среща между президентите на двете страни Путин и Ердоган, по време на която двамата разгледаха изключително широк спектър от въпроси на руско-турското сътрудничество - от цената на руския природен газ до сделката за  доставка на зенитно-ракетни комплекси С-400 за Турция, която провокира почти истерична реакция във Вашингтон. Освен това, позитивният опит от взаимодействието между Москва и Анкара в Сирия (въпреки немалкото проблеми и разминаването на интересите в редица случаи) ще се отрази положително на взаимната предсказуемост и поддържането на стабилността в Черноморския регион.

Според редица експерти, в момента Кремъл е най-заинтересован от съхраняването и гарантирането на сигурността на стратегическия маршрут, по който корабите на руската Каспийска флотилия могат да стигнат до Черно море. На Запад дълго време пренебрегваха въпросната флотилия, смятайки я за обикновено подразделение на бреговата охрана, при това обречено да си остане „вечно затворено” в Каспийско море. Ситуацията обаче се промни през 2015, когато няколко кораба на флотилията (която, между другото, е петото голямо самостоятелно образуваня в рамките на руския Военноморски флот) нанесоха удари с ракети „Калибър” по позиции на ислямистите в Сирия. През същата година шест кораба от Каспийската флотилия подсилиха руската военноморска групировка в Азовско море. За целта те се придвижиха по Волга и Волго-Донския канал, а след това по река Дон до Азовско море, откъдето, през Керченския пролив, могат да влязат в Черно море, а през Босфора и Дарданелите – и  Средиземно море. Руснаците са в състояние да нанасят от някои точки на Каспийско море ракетни удари по обекти в Близкия Изток, но за да могат да поразяват цели, разположени по на запад, те би трябвало да влязат в Черно или, още по-добре, в Средиземно море.

От тази гледна точка, украинската военноморска база в Бердянск, която се изгражда с помощта на НАТО, ще представлява сериозна аплаха за този стратегически важен маршрут на движение на руските бойни кораби. И, ако Москва действително възнамерява да продължи морската си експанзия и укрепването на своите позиции в Средиземноморския регион (което е едно от обясненията за стремежа и да поддържа тесни контакти с контролиращата Черноморските проливи Турция), тя просто е длъжна да си гарантира пълния контрол над Керченския пролив и да блокира подкрепяните от НАТО усилия за нарастване на украинския военен потенциал в Азовско море. Впрочем, увеличаващото се присъствие на НАТО в региона също застрашава руските стратегически интереси, както впрочем и сигурността на страната.

Заключение

Въпреки първоначалните обещания, че НАТО няма да се разширява на Изток, днес въоръжените формирования на Алинса (и, в частност, 3-та бронетанкова бригада на американската армия) са разположени в непосредствена близост до руските граници (в балтийските постсъветски държави и Полша). В интервю за Spiegel от края на март 2019 генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че европейските съюзници на САЩ са приели да повишат разходите си за отбрана "не за се харесат на президента Тръмп, а в свой собствен, т.е. европейски интерес". Няколко дни по-късно, на юбилейната среща на върха на Алианса във Вашингтон, Столтенберг предупреди, че НАТО не може да игнорира "актовете на агресия от страна на Русия в Черно море" и затова "ще запази присъствието си в този жизненоважен регион"

Въпреки, че Северноатлантическият алианс посрещна 70-та си годишнина раздиран от разногласия и неразбирателство, деструктивните последици от неговата активност в огромното пространство от Черно море до Арктика не бива да се подценяват. Възможно е да станем свидетели не само на повторни инциденти като онзи в Керченския пролив през ноември 2018, или опити да бъде застрашена сигурността на новия газопровод "Турски поток", минаващ по дъното на Черно море, но и на ескалиране на войната в Източна Украйна. При всички случаи едва ли е случайно, че напоследък все повече американски военни кораби акостират в пристанищата на държавите от Източна Европа, включително в българските.

 

*Българско геополитическо дружество