Известният чешки дипломат и експерт в сферата на международните отношения Яромир Новотни е роден през 1947 в Острава. През 1970 завършва външноикономически отношения във Висшето училище по икономика в Прага. След „Пражката пролет” през 1968 е преследван от комунистическата власт, която не му позволява да практикува професията си. В началото на 90-те години ръководи икономическата секция в канцеларията на чешкия президент, а по-късно представлява страната си в ЕС. В средата на 90-те ръководи външнополитическия отдел на Министерството на отбраната, а през 1997 става зам.министър на отбраната и в това си качество отговаря за присъединяването на Чехия към НАТО през 1999.
През 2001 Новотни е включен в Международния надзорен съвет на Центъра за демократичен контрол на въоръжените сили в Женева. В периода 2001-2011 той е посланик на Чешката република в Индия и Япония. През последните години е изявен геополитически анализатор и става известен с остро критичните си изказвания към политиката на САЩ в Близкия Изток.
Интервюто с Яромир Новотни публикуваме с любезното съдействие на Мартина Коцианова и Kupředu do minulosti.
- Г-н Новотни, когато повечето западни медии приемаха за чиста монета твърденията на сирийската правозащитна организация SOHR (Сирийска обсерватория за човешки права) за химическите атаки, уж осъществявани от правителството на Башар Асад, вие заявихте, че това е лъжа. Защо?
- Ще припомня как навремето държавният секретар на САЩ показваше в Съвета за сигурност на ООН ампули с бойни биологични вещества, донесени от Ирак, за да убеди участниците, че режимът на Саддам Хюсеин трябва да бъде атакуван. По-късно американците наистина нападнаха и унищожиха тази страна, но така и не намериха там никакви химически или биологични оръжия. Тогава британският премиер Тони Блеър също активно лобираше на различни международни форуми за интервенцията срещу Ирак, изтъквайки сходни аргументи. Само няколко години по-късно му се наложи да се извинява за думите си. Дали обаче това помогна на стотиците хиляди убити? Не. Между другото, по онова време мнозина в Съвета за сигурност също твърдяха, че „всичко е доказано и нашите източници са достоверни”. Всъщност, ставаше дума за измислици, разпространявани от една малобройна иракска емигрантска организация в Лондон.
- Искате да кажете, че още тогава сте знаел, какво всъщност се случва?
- Някои организации бяха наясно с това.
- Продължаваме да следим, как ще приключат нещата в Сирия, какво ще се случи с нея през следващите месеци и години и, дали няма да се появят две или три Сирии. Според вас, каква ще бъде съдбата на тази страна?
- Ще ви кажа, защо започна кризата в Сирия. На първо място, управляваната от ислямисти Турция не беше доволна от атеистичния режим в Дамаск, а на второ - много важна роля изиграха тръбопроводните проекти в региона. Както е известно, планираше се изграждането на газопровод от Иран до Сирия и Средиземно море, по който да се доставя ирански природен газ. Паралелно с това обаче, имаше и план за строителството на газопровод от Катар, Бахрейн и Саудитска Арабия, през Сирия, отново до някое турско средиземноморско пристанище. Тоест, ставаше дума за това, чий природен газ ще се продава в Европа: иранският или арабският. Асад предпочете иранския газопровод и войната започна.
- Как смятате, че ще приключи всичко това?
- Руснаците установиха стабилно присъствие в Сирия, където разполагат с военновъздушна и военноморска база. Така че разрешаването на сирийската криза без Асад просто няма да е възможно. Тоест, най-вероятно той ще продължи да ръководи страната. Въпросът е, кой ще контролира сирийските петролни находища, които досега се държаха от местните кюрди. Ако Турция реши, че трябва да получи достъп до тези находища, войната със сигурност ще продължи.
- Твърдите, че много от водачите на Ислямска държава са избягали в Китай, Афганистан и т.н. Мнозина смятат, че конфликтът с радикалния ислямизъм тепърва ще се изостря и в един момент ще прерасне в Трета световна война. В едно интервю, отговаряйки на въпрос за вероятността от избухването на такава война, бившият шеф на Мосад Ефраим Халеви директно заяви: "всъщност, ние вече воюваме". Като човек, дълго време работил в сферата на отбраната и службите за сигурност, смятате, че това е така?
- Мисля, че в известен смисъл вече сме в Третата световна война, защото онова, което ни организираха с бежанците и мигрантите е своеобразно нашествие срещу Европа. Едва сега например германските служби за сигурност се осмелиха да признаят, че въобще не са наясно, кой е пристигнал в страната им. Тези хора нямаха документи и лъжат за възрастта си. Германците не знаят, колко от тях са терористи, подготвени от Ислямска държава (ИД) или Ал Кайда. Твърди се, че в Германия има две-три хиляди, а може би и повече такива бойци. Което означава, че вече е налице своеобразна база на тероризма в сърцето на Европа. Неспорим факт е също, че ислямът е най-бързо разпространяващата се религия в света.
Проблеми с исляма имат, най-вече, християните. В Близкия Изток вече почти няма християни. В Ирак те бяха почти напълно изтребени или трябваше да избягат от страната. Някои все още оцеляват в Сирия под закрилата на Асад. Междувременно, нарастват нападенията на ислямистите в Индонезия. Това е най-голямата мюсюлманска страна, в която радикалният ислям вече действа все по-активно. Проблеми с исляма има и Тайланд (особено неговите две южни провинции). Както е известно, Тайланд е будистка държава, а будистите са мирни хора. Ислямистите обаче, не се церемонят с тях и в двете проблемни южни провинции, в близост до границата с Малайзия, на практика, вече е въведено извънредно положение. Ислямистите са изключително активни и на Филипините, те активно присъстват и в Централна Азия: в Узбекистан, Таджикистан и Туркменистан. Съвсем наскоро бяха извършени и кървави антихристиянски атентати в Цейлон, отговорността за които беше поета от ИД.
В същото време ставаме свидетели на парадоксални, поне на пръв поглед, неща: например, как американците подготвяха шефа на специалните служби в една от централноазиатските страни, който след това се опита да извърши държавен преврат под флага на ИД. Това ми напомня за подготовката на сирийските "демократи", които след това се присъединиха към Ислямска държава. Както е известно, ислямистите са активни и в Кавказ. Мнозина чеченци се сражаваха на страната на Ислямска държава в сирийската война, което принуди руснаците да изпратят там чеченски доброволци, за да се справят с тях в Сирия, а не в Чечения. Впрочем, това бе и една от причините Москва да се намеси в случващото се в Сирия. Тя трябваше да се справи със собствените си ислямисти, но не в Кавказ, а в Близкия Изток за да е сигурна, че те няма да се върнат обратно в Руската Федерация и да я дестабилизират. Това е по-добре, отколкото да разрушиш собствената си страна, нали така?
В Африка също гъмжи от ислямисти. В Нигерия например, "Боко Харам" води истинска война срещу местните християни. Ислямистите са в Мали, както и в целия Сахел. Все още не са активни само в Южна и Централна Америка. В Австралия обаче, станахме свидетели, как един терорист застреля трима души в Мелбърн. Оказа се, че е искал да се присъеди към "Ислямска държава" в Сирия, но не е успял и затова започнал своя, собствена война срещу неверниците. Ислямистите са изключително активни в Сомалия. Само при една тяхна терористична атака в Могадишо например, загинаха 39 души, а 40 бяха ранени. Тоест, радикалните ислямисти действат и в Африка, и в Азия, и в Европа.
- Винаги сте изтъквал значението на Вашингтонския договор от 1949 за създаването на НАТО. Предвид на казаното от вас преди малко обаче, ме смущава фактът, че сякаш подкрепяте бездействието на Северноатлантическия алианс, който не направи нищо против този огромен мигрантски поток, това "нашествие", както сам го определяте. А то очевидно е голям проблем за Европа и бих искала да вярвам, че можем да разчитаме на отвъдокеанския си съюзник...
- В такъв случай обаче, самите европейски държави би следвало да поискат намесата на НАТО.
- Тогава, защо мълчат? Имате ли обяснение за това?
- 28-те страни членки не съумяха да се споразумеят за намеса на НАТО. Впрочем, истината е, че Алиансът не е създаден за борба с гражданско население. Той не разполага със стратегия за подобни действия, а и на никой не би му хрумнало да използва части на НАТО за потушаването на граждански вълнения в една или друга страна.
- Само че заради това бездействие, мнозина смятат, че ако трафикантите на хора по либийското крайбрежие се споразумеят, биха могли със своите гумени лодки да победят флота на Алианса.
- Това е наистина гигантски бизнес. Става дума за милиарди долари, които трафикантите и някои неправителствени организации печелят от бежанците и мигрантите. В тази връзка ще напомня, че новото италианска правителство зае много твърда позиция по въпроса. То например забрани на корабите - включително италиански или немски - плаващи под гватемалски или гибралтарски флаг и превозващи мигранти, да спират в италианските пристанища. Естествено, правозащитните организации вдигнаха шум до небето, но всъщност, италианците са прави - ако корабът е немски, нека да се отправи, заедно с превозваните от него мигранти, за Хамбург например.
- След като НАТО не може да защити морските граници на Европа, кой тогава е в състояние да го стори?
- Морските граници на Франция следва да се защитават от френския флот, а тези на Италия - от италианския. Проблемът е, че те не се стремят наистина да ги защитават, защото в такъв случай може да им се наложи да използват сила и в резултат от това да бъдат изправени пред съда в Хага. Само че на Европа ще се наложи да плаща скъпо за тази нерешителност. Ще очертая един много неблагоприятен, но реалистичен сценарий, как би могло да приключи всичко това, ако продължим да бездействаме и занапред. През последната година в Европейския съюз отново пристигнаха стотици хиляди мигранти (тук имам предвид само онези, които идват от юг и имат различна от нашата култура). Те просто не са в състояние да се интегрират. Те имат съвършено различни традиции. В същото време, европейските политици твърдят, че "те ще ни спасят, защото ще станат наша работна сила" и т.н. Само че в момента в света се осъществява т.нар. "четвърта цифрова революция", а 80% от мигрантите от Африка нямат дори и елементарна квалификация. Тази мигрантска маса ще унищожи социалната ни система, което пък ще провокира поредица от граждански войни в Западна Европа. Защото местното население няма да приеме немските пенсионери от бившата ГДР например, да получават половината от това, което Берлин дава на мигрантите.
- Понеже напоследък много се говори за т.нар. "хибридни войни", каква роля играят медиите във всичко това? Коментирахме редица случаи, в които медиите - съзнателно или не - изпълняват функциите на "полезния идиот"...
- Колко от големите медии са независими? Истината е, че всички основни, т.е. всички големи медии са нечия частна собственост. В Чехия например, няма нито един вестник, който да е държавна собственост.
- Все пак имаме обществено радио и телевизия...
- Именно обществените медии създадоха такъв климат в страната, че ако днес някой се опита да каже, че "Русия не е чак толкова ужасна. Това не е някогашния Съветски съюз. Днешна Русия е една изцяло капиталистическа държава", веднага ще бъде обявен за "русофил", ако не и за "руски агент". Защо? Отново ли се връщаме към 50-те години на миналия век, когато, ако баща ти имаше работилница, моментално го обвиняваха, че е "дребнобуржоазен елемент" и "враг на народа"? Или пък сме свидетели на нов „макартизъм"?
- Така ли мислите?
- Струва ми се, че обществото ни е разединено, като никога досега. Също както е било и в САЩ по времето на Комисията Макарти. Впрочем, как бихме могли да характеризираме движението "Me Too" в Съединените щати? Това си е чиста проба макартизъм. Достатъчно е да обвиниш някого, че преди 15 години те е докоснал с "нечисти помисли". И, кой може да докаже, че това не е измислица? Обърнете внимание, че обвиняват само много богати хора, голямото мнозинство от които в крайна сметка се оказват невинни. Просто някои дами се нуждаят от медийна слава или пари: "аз ще си мълча, че си ме докоснал, ако ми дадеш 150 хиляди". Самият аз съм се сблъсквал с този феномен. Навремето, когато пътувах до Вашингтон за официална среща в Пентагона, като излязох от колата, една госпожа - сержант от американската армия, се опита да ми носи куфарчето, при което и казах: "вие сте дама, аз сам ще го нося". Знаете ли какво ми отговори: "обидихте ме, защото у нас има равенство на половете". После и отворих вратата и пак я обидих, същото се случи и когато се опитах да и наглася стола. Накрая се вбесих и казах: "Госпожо, ние сме възпитани от европейската култура, че трябва да сме галантни с дамите. Все пак, нашата култура е на повече от хиляда години, а вашата - само на двеста. Затова не се сърдете, защото няма да се променя".
- Радвайте се, че вече не сте държавен служител, защото въпросната дама сержант, която вече сигурно е станала полковник, може да се сети за вас и да ви съди...
- Не знам, струва ми се, че тогава все пак ме разбра.
- Да се върнем отново на въпроса за ролята на медиите, както и на специалните служби. В началото на разговора ни споменахте несъществуващото химическо оръжие в Ирак, затова ще ви припомня, че още преди няколко години коментирахте една провокация, която в крайна сметка, доведе до международното признаване на отделянето на Косово от Сърбия. Става дума за инцидента от 15 януари 1999 в косовското село Рачак. Тогава сръбски полицейски части осъществиха военна операция в района на селото, а на следващия ден там бяха открити телата на 45 души, облечени с цивилни дрехи. Косовските албанци моментално обвиниха сърбите, че са убили мирни граждани, а версията им беше подкрепена и от шефа на мисията на ОССЕ американеца Уйлям Уолкър. Според сърбите обаче, убитите са били бойци от Армията за освобождение на Косово, впоследствие облечени с цивилни дрехи и събрани на едно място, за да се създаде впечатление за масово клане. Същото врочем, твърдят и присъствалите там френски журналисти Рено Жирар и Кристоф Шефело, според които около труповете е имало съвсем малко гилзи и кръв. Спомням си този случай, защото изигра ключова роля за международното признаване на отделянето на Косово. Каква е истината, според вас?
- Разследването беше осъществена от група експерти, ръководена от представители на Финландия, които стигнаха до извода, че случилото се наистина е провокация, но почти никой не се сети да пише за това.
- Включително и медиите?
- Медиите просто "забравиха" да коментират резултатите от разследването. Впрочем, същото се отнася и за търговията с органи, насилствено отнемани от сръбските пленници на косовските сепаратисти. Тогавашният главен прокурор на Международния съд в Хага Карла дел Понте директно обвини командването на АОК за това престъпление. То беше разследвано и доказано, но не последва нищо. Тук е мястото да напомня, че днес тогавашният командир на АОК Хашим Тачи е президент на Косово.
- Имат ли гражданите на Чехия или въобще европейците възможност да научат истината за събитията от медиите? И, ако смятате, че това е невъзможно, на каква основа би следвало да формираме представата си за случващото се?
- Не мисля, че медиите могат да ви дадат достоверна информация. Трябва сами да се опитате да достигнете до истината и най-вече да си зададете въпроса "на кого е изгодно това?".
- Cui bono.
- Точно така, Cui bono. Не бива да се вярва на всичко, което ни поднасят медиите. Знаете ли как се произвеждат новините днес? Някое маргинално издание в Австралия публикува някакво скандално, но недоказано твърдение, после то се тиражира от основните австралийски медии. Те пък биват цитирани от световните агенции и след като "новината" бъде съобщена и от Reuters, тя достига до целия свят и се появява на първите страници на всички вестници. Само за три дни тя вече е известна на цялата планета и няма начин да я спреш, твърдейки че става дума за "фалшива новина".
- Напоследък големите западни медии ни плашат с т.нар. "хибридна война", в чиято основа според тях са информационните атаки от страна на Русия. Доколко основателни, според вас, са подобни твърдения?
- Това че подобни атаки се приписват само на Русия, т.е. че медиите не споменават нищо за хибридните атаки, осъществявани от западните държави, се дължи на изкуствено създадената атмосфера, в която днес Русия се квалифицира като единственото и абсолютно зло в Европа. На всичкото отгоре, върху нея се стоварва и всичко, сторено навремето от Съветския съюз. Само че Русия не е Съветския съюз и не е комунистическа страна. Русия е капиталистическа държава, при това с един твърде суров, бих казал дори класически, модел капитализъм. Затова ми се струва невероятно глупаво да обвиняваш всеки, който каже добра дума за тази страна, в симпатии към комунизма.
