18
Пон, Ное
22 New Articles

Възгледите на Ханс Моргентау и полската стрaтегическа култура

брой 4 2019
Typography

Класическият политически реализъм в теорията на международните отношения, като научна дисциплина и изследователска сфера, възниква в междувоенния период в рамките на спора с доминиращата тогава утопична теория за международните отношения и е развит в трудовете на учени като Едуард Халет Кар, Рейнхолд Нибур, Ханс Моргентау, Георг Шварценбергер, Джон Миршаймър, Джордж Моделски, Робърт Строс-Хюпе, Джордж Кенан, Хенри Кисинджър и др. 

 

            Ханс Моргентау (1904-1980)

Той обхваща две нива на анализ: ниво международна система и ниво национална държава.[1] По-късно, на поставената от него основа се оформят другите две по-нови теоретични направления - неореализмът и неокласическият реализъм. Неореализмът, наричан още структурен реализъм, развит преди всичко в трудовете на Кенет Уолц, се опитва да подходи към въпроса за същността на международната политика, акцентирайки върху изследването на структурата и процесите в рамките на международната система.

Принципите на политическия реализъм

В знаменития си труд „Политическите отношения между нациите. Борбата за власт и мир”, Ханс Моргентау (Hans Morgenthau, 1904-1980) формулира основните принципи на политическия реализъм.[2] На първо място, авторът обосновава тезата, че в основата на международната политика са законите на политическото поведение, чиито корени следва да се търсят в самата човешка природа.[3] Според Моргентау, историята на политическите идеи представлява борба между две гледни точки за природата на човека, обществото и политиката. Представителите на едната вярват във възможността за формиране на рационален и, едновременно с това, базиращ се на моралните принципи политически ред[4]. Те са убедени, че човек поначало е добър по природа, и че обществото може да се усъвършенства по пътя на образованието и реформите[5].

Привържениците на другата гледна точка - т.е. на концепцията на политическия реализъм, смятат, че светът е несъвършен и за да се формира рационално обоснован политически ред, следва да се отчита несъвършенството на човешката природа. Според тях, за съвременния свят са характерни конфликтите между различните интереси, което означава, че съществуването на всички плуралистични общества се основава на баланса между интересите, т.е. на „система от сдържания и противотежести”.

Първият принцип[6] на политическия реализъм е свързан с вероятностния характер на политическата активност в сферата на международните отношения. За Моргентау политическия реализъм е доктрина, отчитаща противоречивите страни на човешката природа и признаваща ограничените възможности за изграждането на справедлив и морален политически ред. Освен това политическият реализъм се основава на тезата, че всички действия за усъвършенстване на обществото имат рисков характер.

Вторият принцип[7] на политическия реализъм е този за националните интереси, разбирани в термините на властта и мощта. Концепцията за националния интерес позволява международната политика да се разглежда като относително независима от такива сфери като икономиката, религията, или етническите отношения. Моргентау посочва, че без тази теоретична предпоставка, създаването на теория на политиката е невъзможно. Според него, именно понятието за интереса, тълкуван в термините на властта и могъществото, дава възможност за теоретично разбиране на международните отношения и международната политика.

Третият принцип на политическия реализъм е, че той освобождава теорията на международните отношения от две заблуди - изучаването на мотивите и намеренията, стоящи в основата на политическите действия, и изследването на идеологическите предпочитания на субектите на международните отношения. Според Моргентау, схващането, че ключ към разбиране на външната политика могат да бъдат изключително мотивите на държавниците е погрешно[8]. Външната политика не може да се разглежда през призмата на психологическите феномени.

Четвъртият принцип на политическия реализъм е свързан с динамичното разбиране за националните интереси. В тази връзка Моргентау посочва, че: политическият реализъм разглежда концепцията за интереса, тълкуван в терминологията на властта, не като установена веднъж завинаги и неподлежаща на промени, а като зависима от ситуацията”. Тоест, интересите се променят в зависимост от историческите условия. Тук Моргентау цитира Макс Вебер, според който интересите (материални и идеални), а не идеите, определят типа на социалното действие. Различните видове интереси, определящи политическите действия, се формират през конкретен исторически период и в конкретен политически и културен контекст.

В този смисъл интересите представляват дългосрочни стандарти, по които може да се съди и да се оценяват политическите решения и действия. Съвременните връзки между интересите и националната държава са продукт на историята и, следователно, могат да променят конфигурацията си. Тук Моргентау си задава въпроса: как може да бъде трансформиран съвременният свят? Връзката между националните интереси и техния продукт - държавата, с течение на времето може да изчезне. Политическият реализъм не отрича, че съвременното деление на света на отделни национални държави може да бъде заменено от съюзи между държави или други образувания.[9]

Петият принцип[10] акцентира върху това, че политическият реализъм отрича тъждествеността между морала на конкретна нация и универсалните морални закони. Прокарвайки различие между истината и мнението, той разграничава и истината от идолопоклонството. Всички нации са подложени на изкушението (и само малко от тях са в състояние достатъчно дълго да му се противопоставят) да представят собствените си цели и действия като проява на универсалните морални принципи. Едно нещо е да знаеш, че нациите са субекти на моралния закон, а друго - да налагаш кое е добро и кое лошо в отношенията между нациите.

Шестият принцип на Моргентау е, че политическата сфера притежава собствена специфика, подобно на икономическата, правната или етичната. Политическият реалист разсъждава в термините на интереса, определян като власт, също както икономистът мисли в категориите на интереса, определян като богатство, юристът - в категориите на съответствието на действието на правните норми, а специалистът по етика - в категориите на съответствието на действието на моралните принципи. Така, икономистът задава въпроса, „как тази политика влияе върху богатството на обществото?”. Юристът пита „съответства ли тази политика на законите”, а моралистът - „дали тя съответства на моралните принципи?”. Политическият реалист пък задава въпроса „как тази политика влияе върху мощта на нацията?”. Разбира се, политическият реалист признава съществуването и значението на неполитическите феномени, но ги разглежда от политическа гледна точка. Освен това, той признава, че другите науки могат да разглеждат политиката от собствената си гледна точка.[11]

Полската геополитическа школа

Новата и съвременната военна и военнополитическа история на Полша доказват приложимостта на геополитическия алгоритъм за геополитическото моделиране[12] в еволюцията на стратегическата култура на държавата чрез контекста на геополитическата пропозиция от принципите в творчеството на Ханс Моргентау.

Полската геополитическа школа[13] използва тази гносеологическа конструкция в три геополитически модела:[14]

  • геополитически модел за оценка и възможност за регулиране и балансиране на системата на международните отношения в конфликтни геополитически точки[15]или сблъсък на интереси, характерен за Краковското гносеологическо направление;

Приемствеността в полската стратегическа култура[16] изхожда от парадигмата, че руската външнополитическа и геостратегическа активност е динамична. Тя се мени периодично и в този смисъл Полша не може да допусне, че Русия ще бъде винаги слаба в геостратегическо, геоенергийно и военностратегическо отношение, извън паритета на стратегическата стабилност. Поради това, подобно на всички други нации, Полша изгражда своята външнополитическа стратегия на Изток с оглед на възможно най-лошия сценарий в международните отношения.

  • геополитически модел за изследване на динамиката на регионалните международни системи за сигурност (като геополитическа динамика), изучаващ процесите на зараждането, развитието, зрелостта, упадъка и фрагментацията на империите и големите държавни и/или идеологически структури, характерен за Варшавското гносеологическо направление;

В полската стратегическа култура отчетливо се откроява акцентът върху атлантизма и тесните връзки със САЩ. Според Олаф Осика (Olaf Osika), този акцент е „преди всичко продукт на травматичната национална история на Полша”.[17] Оттук произлиза и възгледът, че Европейската политика за сигурност и отбрана „не трябва да отправя предизвикателства към присъствието и ролята на САЩ” в Европа и „следва да бъде държана в рамките на НАТО”.[18]

Осика прави извода, че поради установената култура, в перспектива Полша със сигурност ще се придържа към стратегическия курс на запазване на своя статут на „един от най-непоколебимите съюзници на САЩ в Европа” .[19]

  • геополитически модел за анализ на региони, които са зона на съприкосновение на геополитически интереси и осъществяване на конкретни геостратегически цели на водещи държави, съюзи и коалиции в системата на международните отношения,[20] характерен за Ченстоховско гносеологическо направление;

 

След като Полша възстановява независимостта си през 1918, в периода между двете световни войни тя търси обвързване и пряко ангажиране в различни съюзи, за да се предпази едновременно от Съветска Русия и Германия. Пример за това е известната геополитическа концепция „Интермариум” - „Междуморие“ - Międzymorze, лансирана по онова време от полския президент маршал Йозеф Пилсудски (Józef Klemens Piłsudski, 1867-1935), която призовава за формирането на алианс, включващ централноевропейските държави от Балтийско до Черно море, в която всички заедно биха могли да се противопоставят на СССР и Германия. Геополитическата концепция „Интермариум” - „Междуморие“ - Międzymorze така и не се осъществява и нито един от тези  многостранни съюзи не се оказва достатъчен за цялостно възприемане на полските параметри за регионална сигурност в Централна и в част от Източна Европа.

Политикогеографските измерения на регионалната сигурност в полската геополитическа школа концентрират вниманието си и върху политическите процеси, стремейки се да им придадат значима географска обусловеност, обхващаща пространството от гледна точка на безспорния унитарен интегритет   - как Полша да запази своята национална идентичност и независимост.

Полската представа за регионалната сигурност

Смисълът на полската представа за политикогеографските измерения на регионалната сигурност в контекста на предложените три геополитически модела чрез аксиологически синтез с епистемологическите конструкции  на Ханс Моргентау включва основополагащи геополитически категории. Те притежават свои характеристики и възможности за прилагане при анализ и оценка на регионалната среда за сигурност[21] от геополитическа гледна точка, през призмата на геостратегията[22] и теорията на военната стратегия:[23]

  • полското геополитическото ендемично поле представлява пространство, контролирано от полската държава за продължително геоисторическо време и на това основание признато от другите държави като безспорно принадлежащо й;

Проф. д-р Роман Кузняр (Roman Józef Kuźniar) – политолог,  специалист по геополитика и теория на международните отношения от Варшавския университет (Uniwersytet Warszawski), съветник на президента на Полша (2010-2015) Бронислав Коморовски (Bronisław Komorowski) отбелязва, че в регионалната геополитическа позиция и във външнополитическата стратегия на Полша все още се долавя ехото на традиционни геополитически матрици, като тази на Халфорд Джон Макиндер (Halford John Mackinder,1861-1947), а и на идеята за подчинената на Германия Mitteleuropa, на Полша в териториално и културно-цивилизационния разлом между Изтока и Запада, част от класическия европейски Римленд (Rimland ), че дори и между две държави - Русия и Германия. В тях винаги се съдържа геополитическа заплаха за съществуването и държавния суверенитет на страната. Трябва да се разбере – подчертава проф. д-р Роман Кузняр, „че геополитиката има динамичен характер и подлежи на промяна, защото се променя и политиката на отделните държави“.[24]

  • полското геополитическо погранично поле е пространство, намиращо се под контрола на полската държава, но усвоено (откъснато от нейната територия) в недостатъчна степен, за да се слее с ендемичното поле;

Полската геополитическа школа възприема един от геостратегическите наративи на  следвоенна Европа и по експертната оценка на проф. д-р Анджей Гил (Andrzej Gil), политолог от Люблинския католически университет (Katolicki Uniwersytet Lubelski Jana Pawła II, KUL) – не може да се променя географията, но трябва да се променя политиката.[25] Следвайки този път, по мнението на проф. д-р Йежи Шацки (Jerzy Ryszard Szacki, 1929-2016 )[26], в условията на радикални постсоциалистически промени, Полша е придобила нов статус, място и функции в регионалната среда за сигурност  на Стария континент. Проф. д-р Шацки продължава своите разсъждения за рефлексия върху либералните процеси в Източна Европа след 1989, където либерализмът се превръща във водеща политическа категория за преструктуриране на обществено-икономическото пространство и стана символ на промяната в страните от този регион[27]. Доколко постсоциалистичиските либерални промени са актуални днес за полското общество?

  • полското геополитическо кръстопътно поле е пространство, за което претендират две или повече държави, т.е. спорна територия, която е обект на противоречия, локални конфликти и/или регионална война. В Централна Европа, Прибалтика, Украйна и Беларус съществува концентрация на различни, по обхват национални и етнокултурни претенции и принадлежност, геополитически кръстопътни полета, които се превръщат в повод за ескалация на външнополитически кризи и конфликти в междувоенния период (1919-1939), а и след студената война;

Именно поради това, д-р Йежи Козакевич (Jerzy Kozakiewicz) – дипломат и старши научен сътрудник в Института за политически изследвания на Полската академия на науките (Polska Akademia Nauk — PAN) констатира, че  вследствие на своята системна и целенасочена политика, Варшава съумява да се “измъкна” от функционалната обвързаност на сателит на Кремъл и да изпълни най-смелите мечти на поколението от края на студената война. [28]

  • полското геополитическо метаполе е цялото пространство с конфликтна историческа давност, принадлежало в геоисторическото време на разцвет на полската държавност, част от геополитически регион, което е контролирано впоследствие от няколко държави – като субекти на международното право и част от системата за регионалната  сигурност.

След 1989 полската външнополитическа стратегия насочва своите геополитически линии[29] на поведение и проявена воля от Тадеуш Мазовецки (Tadeusz Mazowiecki, 1927-2013) към ускорена евроатлантическата интеграция, за да осигури сигурност и стабилност в новата регионална среда за сигурност. Бързите икономически реформи - “шоковата терапия” (Plan Balcerowicza) на проф. д-р Лешек Балцерович (Leszek Balcerowicz), привличането на западни капитали, присъединяването към НАТО и ЕС, конвергираха Полша в регионален геополитически фактор, който е част от орбитата на западноевропейското и американското влияние – политическо, военностратегическо, икономическо и културно, осъществено по мнението на д-р Роберт Купецки (Robert Kupiecki) – полски посланик в САЩ (2008-2012), дипломат и политолог, чрез геополитическия интерактивен метод[30] на въздействие върху полското геополитическо ендемично поле.[31]

  • полската фронтална форма на геополитическо съперничество представлява сблъсък на геополитически интереси и желанието за реализиране на геостратегически цели от съседни в политикогеографско отношение държави в пространството на полското геополитическо кръстопътно поле;

Съвременната полска външнополитическа стратегия и геополитическа школа запазват твърдата си линия за намаляване на политическата, икономическата, енергийната и  етнокултурната зависимост от Руската Федерация. За управляващите във Варшава всичко руско олицетворява имперските и постсъветските амбиции на Москва и се възприема през призмата на опити за дестабилизиране на геополитическата устойчивост на полската държава  на регионално ниво. Категория, която за политикогеографските измерения на регионалната сигурност в полската геополитическа школа e възприемана като стабилност на държавното устройство, политическите, икономическите, военните, демографските и социокултурните ресурси и възможности на страната за геополитическо влияние в регионален мащаб. Това, по оценката на проф. д-р Адам Пшеворски (Adam Przeworski) – полски и американски политолог, специалист по европеистика в Ню-Йоркския университет (New York University, NYU), ще гарантира реално допустима вътрешна и външна сигурност, запазването на приоритетните национални интереси в относително изменчивата регионална среда за сигурност и тяхната реализация с възможност за регионално геополитическо влияние и геостратегическо въздействие върху икономиката в геополитически ключови зони.[32]  При гарантирана геополитическа устойчивост на държавата на регионално ниво, тя може да се превърне в успешен балансьор в конфликта външнополитическа среда и непренебрежима „активна единица” в полето на праксеологията.[33]

  • полската геополитическата пролиферация представлява система от теория и практика на надграждане с нови съставляващи (политически, икономически, военни, социално-демографски) компоненти на геополитическите интереси и геостратегическите цели на полската държава във външната политика и политиката за сигурност и отбрана.

След приемането на страната за пълноправен член на ЕС, на 1 май 2004, източната й граница, по протежение на повече от 1000 км, се явява и външна за цялата общност. От 21 декември 2007, Полша се присъедини към страните от Шенгенския договор и нейните 1880 км граници с Литва, Германия, Чехия и Словакия престанаха да съществуват, като преминаването се осъществява без граничен контрол. В същото време, полското стратегическо партньорство с Вашингтон носи много рискове и малко дивиденти  - сътрудничеството със САЩ се превърна в стратегически вектор на новата полска геополитика.[34] В рамките на ЕС, Варшава се очерта като един от най-близките партньори (или поддръжници) на политиката на глобалния лидер, при това в момент, когато позициите на Брюксел и Вашингтон започнаха да се отдалечават по редица въпроси на международната сигурност, икономиката и принципите на двустранното сътрудничество.

Заключение

Може да се приеме, че съвременната полска геополитическа школа не излиза извън рамките на традиционната геополитика на атлантизма, олицетворявана от САЩ и Великобритания. Това не означава, че Полша не разполага с пълноценна методологична база за формулирането на собствени геополитически концепции, а по-скоро, че  геополитическата визия на страната се коригира по посока на максимално съответствие в изследователските направления на англосаксонската класическа и съвременна геополитическа школа и американската школа в теорията на международните отношения. 

Очевидно е, че проатлантическото геополитически течение в Полша притежава значим количествен превес над полското континентално геополитическо изследователско ядро. Две от трите основни геополитически направления в страната споделят, повече или по-малко, таласократичните концепции, макар и под различни форми - от идеята за ягелонската империя и "Междуморието" до формирането на т.нар. Pax Polonica под егидата на ЕС и НАТО.


Summary:

Is an overview of the main aspects of hermeneutical the views of Hans Morgenthau from the Polish geopolitical school.

Key words: Geopolitics, Geopolitical Modeling, System of International Relations, War, Military History

 

Бележки:

Литература:

 

  1. Аврамов, Й. Характеристика и методология за формиране на военностратегически възгледи. С., ВИ, 2006.
  2. Александров, Е. Речник по международни отношения. С., изд. Тракия-М, 2001
  3. Борейша Е.В. К истории польского вопроса в XIX–XX веках // Европа = Europa. – Wwa,
  4. – T. 2, № 1. – С. 215–232.
  5. Богатуров А.Д. Баланс сил в мировой политике: теория и практика. М.: ИМЭМО, 1993.
  6. Strategia Bezpieczeństwa Narodowego RP, punkt 32, http://www.bbn.gov.pl/portal/pl/475/1144/Strategia_Bezpieczenstwa_

Narodowego_RP.html.

  1. Charaszkiewicz Е., Przebudowa wschodu Europy, Niepodległość, Londуn 1955.

 

* Преподавател във Военна академия Г.С.Раковски

** Филолог-полонист, студент във Военна академия „Г.С.Раковски“

 

 

[1] Вж. по-подробно: Косоруков, А.А. „Соотношение детерминант глобального и национально-государственного уровней в формировании внешнеполитической стратегии: зарубежный опыт и российская специфика”. Московский государственный университет имени М.В. Ломоносова, М., 2011.Rosenau J.N. Along the Domestic-Foreign Frontier: Exploring Governance in a Turbulent World. Cambridge University Press. 1997. Rummel R.J. Understanding factor analysis // Journal of Conflict Resolution. 1967. Vol. 11. № 4. P. 450.Hudson V.M. Foreign Policy Analysis: Actor-Specific Theory and the Ground of Internaional Relations // Foreign Policy Analysis. 2005. Vol. 1. № 1. P 5.Rittberger V. Regime Theory and International Relations. Oxford University Press. 1995.Skidmore D. Paradoxes of Power: U.S. Foreign Policy in a Changing World. Paradigm Publishers, 2007.Katzenstein P. Keohane R. Anti-Americanisms in World Politics. Cornell University Press. 2007.Holsti O.R. Public Opinion and American Foreign Policy, Revised Edition. The University of Michigan Press. 2004.Snyder G.H. Alliance Politics. Cornell University Press. 1997.Allison G. Bureaucracy: What Government Agencies Do And Why They Do It. Basic Books Classics. 1989.Young M.D. Schafer M. Is There Method in Our Madness? Ways of Assessing Cognition in International Relations // Mershon International Studies Review. 1998. Vol. 42. № 1. P. 64.Schafer M., Young M.D. Is There Method in Our Madness?  Ways of Assessing Cognition in International Relations // Mershon International Studies Review. 1998. Vol 42. № 1. P 66.Peters D. International Structure in Foreign Policy Analysis: A Framework. Paper prepared for presentation at the 50th Annual Convention of the International Studies Association. New York. 2009. P 4.Carlsnaes W. Foreign policy // Handbook of International Relations. 2002. Vol. 5. № 4. P. 496.Post J.M. The Psychological Assessment of Political Leaders. The University of Michigan Press. 2003.

[2]Вж. по-подробно: Шаталова, Юлия. Реалистичната политика на Ханс Моргентау. http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-3-2013/1440-realistichnata-geopolitika-na-hans-morgentau, 28.02.2019. Вж. по- подробно: Morgenthau H. The intellectual and political functions of theory// Derian D. (ed.) International theory: critical investigations. Basingstoke: Blackswill, 1995. P.30.

[3] Вж. по-подробно:  Конышев, В.Н. Американский неореализм о природе войны: Эволюция политической теории. СПб, Наука,2004,с.194.

http://polit.msu.ru/pub/unn_mpmo/library/%D0%9A%D0%BE%D0%BD%D1%8B%D1%88%D0%B5%D0%B2.pdf (28.02.2019). Вж. по-подробно: Waltz K. Man, the state and war. P.205, 238, Waltz K. Theory of international politics. P.192. (библиография по: Конышев, В.Н. Американский неореализм о природе войны: Эволюция политической теории. СПб, Наука,2004 )

[4] Morgenthau H. Politics Among Nations: The Struggle for Power and Peace. N. Y.: Alfred A. Knopf, 1960. P. 28.

[5]Пак там,  P. 126-143.

[6] Мировая политика и международные отношения: Учебное пособие / Под ред. С. А. Ланцова, В. А. Ачкасова. СПб.: Питер, 2005. С. 70-76.

[7] Вж. по-подробно: Моргентау Г. Политические отношения между нациями: борьба за власть и мир. // Теория международных отношений. Хрестоматия. / Под ред. П.А. Цыганкова. М.: Гардарики, 2002.

 

[8] Morgenthau H. Another “Great Debate”: The National Interest of the United States // The American Political

Science Review. Vol. 46, No. 4 (Dec., 1952). Р. 972. http://studydoc.ru/doc/2059665/voprosy-vojny-i-mira--diplomatii--otnoshenij-mezhdu (достъпно на 09.03.2019)

[9] Вж. по-подробно: Введение в теорию международных отношений: Учеб. пособие / Под ред. А. С. Маныкина. М.: Изд-во МГУ, 2001. С. 93.

[10] Въведение в проблематиката и анализ на теоретичните направления в сферата на сигурността http://elearn.uni-sofia.bg/mod/page/view.php?id=5770 (08.03.2019). Morgenthau, Hans J., Politics among Nations. The Struggle for Power and Peace, New York, 1960. p.45. Вж. по-подробно: Цыганков, П. А. Теория международных отношении. Хрестоматия. М., 2003. с.72-88.

[11]Шаталова, Юлия. Реалистичната политика на Ханс Моргентау. http://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika-broi-3-2013/1440-realistichnata-geopolitika-na-hans-morgentau, 28.02.2019; Вж. по-подробно: Вaker J. The Politics of Diplomacy. Revolution. War and Peace. N-Y: G.P.Putnam's Sons, 1995; Eisenhower D. Mandate for Change, Garden City: Doubleday and Co, 1963; Jonson L. The Vantage Point: Perspectives on the Presidency. N-Y: Holt, Rinehart and Winston; Nitze P. From Hiroshima to Glasnost: At the Center of Decision. N-Y: Grove Weidenfeld, 1989; Nixon R. The Memoirs of Richard Nixon. N-Y: Grosset & Dunlop, 1978; Schlesinger A. A Thousand Days: John F.Kennedy in the White House, Boston: Houghton Mifflin Co, 1965; Talbott S. The Russia Hand: A Memoir of Presidential Diplomacy. N-Y: Random House, 2002; Truman H. Public Papers... Washington, Garden City, 1948 и др. 

[12] Вж. по-подробно:   Cohen S.B. Geopolitics of World System. NY: Rowman&Littlefield publishers, 2002, Coutau-Bégarie H. 2030, la fin de la mondialisation? P.: Artege, 2009, Coutau-Bégarie H. Géostratégie du Pacifique. P.: Economica, 2001, Debrix F., Lacy M. The geopolitics of American insecurity: terror, power and foreign policy. Abingdon: Routlede, 2009, Gray C.S. The geopolitics of the nuclear era: heartland, rimlands, and the technological revolution. New York: Crane Russak & Co, 1977, Gray C.S., Sloan G. Geopolitics, geography and strategy. London: Portland, OR: Frank Cass, 1999.

[13] Вж. по-подробно: Российско-польские отношения в зеркале геополитических концепций : Избранные статьи польских экспертов / под ред. С. Беленя, А. Скшипека, Д. В. Карнаухова, О. В. Петровской ; пер. с польского Л. Д. Бондарь, М. А. Корзо ; Рос. ин-т стратег. исслед. – М. : РИСИ, 2015.

[14] Геополитическото моделиране при по-сложни субекти на взаимодействие в системата на международните отношения представлява съвкупност от няколко модела, които ги описват с една или друга точност и различен контекст – политикогеографски, икономогеографски, военноисторически, военностратегически, социално-демографски и др. Вж. по-подробно Абаев, Л. Ч.. Об актуальных подходах к моделированию международных отношений. — Проблемы национальной стратегии. 2011. № 2, Кефели И. Ф. Философия геополитики. СПб.: Петрополис, 2007.

[15] Вж. по-подробно по този въпрос за първата статия в руската военна периодика след края на Студената война: Павловский, Ю. Н. Методологические вопросы разработки системы математических моделей, предназначеных для исследования проблем стратегической стабильности, национальной безопасности, строительства вооруженых сил // Стратегическая стабильность межгосударственных отношений и безопасность Россиии. М., Военная академия Генерального штаба, 1993, с.22-29.

[16]Вж. по-подробно:   Charaszkiewicz Е., Przebudowa wschodu Europy, Niepodległość, Londуn 1955, с. 125 – 167.

[17] Чампоев, Огнян. Стратегическата култура като устойчив фактор във формирането на външната политика и политиката за сигурност. Военен журнал, 2008, бр. 4, с. 57. Osica, O. Poland-a New Atlanticistin Central Europe.-In: Old Europe, New Europeand the Transatlantic Security Agenda. Ed. By Kerry Longhusrt and Marcin  Zaborowski, Routlege, 2005, p. 116.

[18] Чампоев, Огнян. Стратегическата култура… с. 57.

[19] Пак там.

[20] Вж. по-подробно:  Gray C.S. The Geopolitics of Super Power. Lexington, KY:University Press of Kentucky, 1988, Gray C.S. The Leverage of Sea Power:The Strategic Advantage of Navies in War. New York: The Free Press, 1992, Gray C.S. War, Peace, and Victory:Strategy and Statecraft for the Next Century. New York: Simon and Schuster, 1990.

[21] Общотеоретическите основи на геополитическото моделиране са представени в произведенията на представителите на различните школи в геополитиката през ХХ век. Вж. по-подробно: Агеев А.И., Куроедов Б.В. Особенности применения методологии стратегической матрицы при прогнозировании развития государств (на примере России и Китая). – М.: Институт экономических стратегий, 2008, Мэхен А. Влияние морской силы на историю 1660-1783 / Пер. с англ.– М-Л.: Воениздат, 1941, Снесарев А.Е. Единая военная доктрина // Военное дело, 1920, №8, с.109-111, Morgenthau Hans J. Politics Among Nations. The Struggle for Power and Peace. – 4th ed. – N.Y.: Alfred A. Knopf, 1967, Organski A.F.K. World Politics. – N.Y.: Alfred A. Knopf, 1958, Арон Р. Мир и война между народами / Пер. с фр. под общ. ред. В.И. Даниленко. – М.: NOTA BENE, 2000, Кнорр К. Военный потенциал государств / Пер. с англ. – М.: Воениздат, 1960, Fucs W. Formeln zur Macht. Prognosen uber Volker, Wirtschaft, Potentiale. – Stuttgart: Deutsche Verlags-Anstalt, 1965, German C. A tentative evaluation of world power // The Journal of Conflict Resolution. –1960.–vol.4 (March).– pp.138-144, Shinn A. An Application of Psychophysical Scaling to the Measurement of National Power // Journal Politics. – 1969. – vol. 31. – pp. 132–151, Cline R.S. World Power Assessment. A calculates of strategic drift. – Wash: Georgetown University. The Center for Strategic and International Studies, 1975, Organski A.F.K., Kugler J. The War Ledger. – Chicago and London.: The University Press, 1980, Саати Т. Принятие решений. Метод анализа иерархий.– М.: Радио и связь, 1993, Глобальный силометр // Политический журнал, 2005, №3.

[22] Приемаме определението за геостратегия, което е дадено от проф. Колин Грей. Вж. по-подробно: Gray, Colin S.; Geoffrey Sloan. Geopolitics, Geography and Strategy. London and Portland, Oregon: Frank Cass. 1999, p. 3 и http://www.strategicstudiesinstitute.army.mil/pubs/people.cfm?authorID=44 (достъпен 01.03.2019)

[23] Вж. по-подробно:  Конышев, В. Н. Военная стратегия США после окончания холодной войны. СПб, „Наука“, 2009., с. 10-13, 65-70,  Military strategy: theory and applications. Reference text for the Department of Military Strategy, Planning, and Operations, 1983-84. - Carlisle: U.S. Army War College, 1983.

[24] Вж. по-подробно:  Kuźniar, Roman. Droga do wolności. Polityka zagraniczna III Rzeczypospolitej, Scholar, Warszawa 2008.

[25] Вж. по-подробно:   Polityka wschodnia Polski w nowych uwarunkowaniach, „Historia i świat. Czasopismo naukowe Instytutu Historii i Stosunków Międzynarodowych Uniwersytetu Przyrodniczo-Humanistycznego w Siedlcach”, 1, 2012.

[26] Шацки, Йежи. Либерализъм след комунизма. С., изд. ГАЛ-ИКО, 1996, с.31-45.

[27] Вж. по-подробно:    Шацки, Ежи. Утопия и традиция: Пер. с польск. / Общ. ред. и послесл. В. А. Чаликовой.— М.: Прогресс, 1990, с.173-189.

[28] Вж. по-подробно:  Kozakiewicz,  Jerzy. Stosunki polsko-ukraińskie, Kraków 1998, Kozakiewicz,  Jerzy. Rosja w polityce niepodległej Ukrainy, Warszawa 1999.

[29] Геополитически линии -  въздействащите процеси в геоисторическото време на  структурообразуващи фактори в организацията на геополитическото пространство. Геополитическите линии могат да бъдат сухопътни (сухоземни), морски и въздушни комуникации, най-важните направления за пренос на енергия и пътищата за транспортиране на суровини. За контрола на геополитическите линни съществува постоянна скрита или явна борба между големите геополитически играчи и регионалните сили.

[30] Интерактивен – в геополитиката съществуващите различни модели системи на международна/регионална (наднационална) сигурност контактуват чрез поредица от действия и/или съобщения с друга подобна система/ други подобни системи като всяко действие или съобщение е свързано и породено от предишните такива- на глобално и регионално/локално ниво.

[31] Вж. по-подробно: Kupiecki,  Robert. Polityka zagraniczna Polski 1918—1994 (współautor z Krzysztofem Szczepanikiem), Warszawa 1995.

[32] Вж. по-подробно: Пшеворский, Адам. Демократия и рынок. Политические и экономические реформы в Восточной Европе и Латинской Америке. М.: «Российская политическая энциклопедия» (РОССПЭН), 2000. Przeworski, Adam, Jose Antonio Cheibub, Michael E. Alvarez, Fernando Limongi.. Democracy and Development: Political Institutions and Material Well-being in the World, 1950—1990. Cambridge: Cambridge University Press, 2000.

[33] Вж. по-подробно: Монбриал, Тиери. Действието и системата на света. С., Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, 2009, с. 56-57.

[34] Вж. по-подробно Михайлов, Валентин. Традиционни и съвременни прояви на полската геополитическа еманципация:https://geopolitica.eu/spisanie-geopolitika/95-2008/broi2-2008/1324-traditsionni-i-savremenni-proyavi-na-polskata-geopoliticheska-emantsipatsiya (достъпен 06.03.2019).