28
Нед, Ное
6 Нови статии

Петролът като икономически фактор

брой6 2008
Typography

Скептиците смятат, че страните, богати на природни ресурси (и, особено, на петрол) обикновено не могат да управляват добре богатството си и, че високите цени на петрола са спирачка за икономическото развитие. Така, бившият руски премиер Егор Гайдар твърди в статията си „Петролното проклятие” (2006), че резултатите от много изследвания „доказват наличието на статистически значима негативна корелация между дългосрочните темпове на икономическия ръст и ресурсното богатство. Тоест, простичко казано, наличието на природни богатства не само че не гарантира бъдещ просперитет, а по-скоро усложнява постигането му” (1). В същото време, оптимистично настроените анализатори са на мнение, че доходите от петрола могат да се превърнат в катализатор на необходимите реформи и диверсификацията на икономиката (2).

Последиците от ръста в цените на петрола

Високите цени на петрола, които в началото на 2008 бяха почти три пъти по-високи от тези през 2002 например, превърнаха петролните държави в най-големите петродоларови инвеститори и влиятелни играчи на глобалния пазар (вж. таблица 1).

Нещо повече, според експертите, влиянието на петролните държави ще продължи да нараства, поне през следващите пет-десет години. Разбира се, точните обеми на бъдещите петродоларови чуждестранни инвестиции ще се определят от нивото на цените на петрола, характерни за които са силните колебания и неопределеността. Въпреки това, можем да изчислим приблизителните обеми на износа на капитали при три сценария за промените в цените на петрола. Така, при цена на петрола от 50 долара за барел, средногодишният чист износ на капитали от петролните държави, през периода 2008-2012, ще бъде 387 млрд. долара. Ако пък цената на петрола е 70 долара за барел, годишният приток на петродолари на глобалните пазари ще достигне 628 млрд. долара, в периода до 2012. Впрочем, дори при практически невъзможната цена на барел петрол от 30 долара, петродоларовите активи ще нарастват с 6% годишно, достигайки, до 2012, 4,8 трилиона долара, като делът на петролните държави ще бъде 147 млрд. долара. Тук е мястото да припомня, че в средата на октомври 2008, цената на барел петрол бе малко над 70 долара.

По данни на компанията “McKinsey”, в края на 2006, инвеститорите от петролните държави са притежавали чуждестранни активи, чиито обем варира между 3,4 и 3,8 трилиона долара. Тази гигантска сума е била инвестирана по различни канали. На първо място, това са централните банки на петролните държави, които инвестират в чуждестранни активи за да стабилизира курса на собствените си валути в условията на колебания (флуктуация) на платежните баланси в една или друга посока. При това, основната цел на подобни инвестиции е именно гарантиране стабилността на валутния курс, а не постигане на максимална печалба. Чуждестранните резерви на тези държави включват, най-вече, наличност и дългосрочни държавни облигации, предимно американски държавни ценни книжа.

Сред петролните държави, с най-големи подобни активи (от порядъка на 260 млрд. долара, през 2006) разполага Саудитска Арабия.

 

Таблица 1. Чист износ на капитал (млрд. долари)

Страни

1995

1996

1997

1998

2000

2001

2002

2003

2004

2005

2006

Петролни

държави*

35

62

42

7

192

127

108

167

238

429

484

Източна

Азия

133

98

156

240

198

169

224

292

359

435

446

Западна

Европа

110

132

151

121

89

91

129

184

273

268

308

Останалите

страни

4

9

2

3

30

30

42

49

56

69

81

Всичко

282

301

351

371

509

417

503

691

926

1199

1319

Източник: The new role of oil wealth in the world economy. McKinsey & Company, No 26, 2008

 

Както е известно, повечето петролни държави, създадоха специални държавни инвестиционни фондове, с цел да инвестират излишните си петродолари в глобални финансови активи. За разлика от централните банки, тези фондове диверсифицират портфейлите си, включвайки в тях акции, инструменти с фиксиран приход, недвижимо имущество, банкови депозити, както и алтернативни инвестиции, предоставяни от хеджовите фондове (т.е. фондовете занимаващи се със застраховане на рисковете) и инвестиционните компании. Най-големият суверенен фонд сред тях е „Инвестиционната агенция на Абу Даби” (ADIA), чиито активи са от порядъка на 875 млрд. долара (3).

Освен в суверенните фондове, петролните държави насочват все повече средства в по-малките, но по-специализирани фондове (държавни инвестиционни корпорации), от типа на “Dubai International Capital” или “Istithmar”, които инвестират средствата си директно в национални и чуждестранни корпоративни активи. Много от тези фондове действат като частни инвестиционни компании, активно купувайки и управлявайки корпорациите или сами, или като част от консорциум от инвеститори.

На практика, във всички петролни държави, с изключение на Норвегия, приходите на частния сектор от износа на петрол са концентрирани в ръцете на малък брой богати и свръхбогати физически лица. Тези инвеститори раполагат по-голямата част от средствата си в чужбина, използвайки услугите на финансови посредници в Лондон, швейцарските градове и други финансови центрове, като обикновено гледат максимално да диверсифицират инвестициите си (4).

По правило, петролните държави имат доста малки собствени национални пазари. Затова в редица страни (особено в тези от Средния изток) някои държавни компании, непосредствено или косвено, получават финансови ресурси от правителството за да ги инвестират в чуждестранни фирми. Сред по-нашумелите подобни сделки през последно време са: покупката, осъществена от саудитската компания “Saudi Basic Industries” (“Sabric”), на дъщерната компания на “General Electric”, произвеждаща пластмаси, за 11,6 млрд. долара, и покупката на британската “P & O” от „DP World” (ОАЕ) за 8,2 млрд. долара. Само през 2005-2006, компании от държавите-членки на Организацията на страните-износителки на петрол (ОПЕК) са изразходвали за сделки, свързани с поглъщането на чуждестранни активи, над 70 млрд. долара.

Накрая, следва да отбележим ролята на частните компании от петролните държави, активно използващи печалбите си за придобиване на чуждестранни активи. Сред тях си струва да посочим кувейтските “Kuwait Mobile Telecommunications Company” и “Agility” (логистична корпорация), както и египетската “Orascom”.

Притокът на инвестиции от петролните държави, от 2002 насам, съществено увеличи ликвидността на глобалните финансови пазари. Тази допълнителна ликвидност помогна за забележимото понижаване на лихвените проценти. По някои оценки, закупуването на американски държавни ценни книжа от чужденци, съдейства за намаляването на дългосрочните лихви със 130 базови пункта, 20% от които идват от покупките, направени от централните банки на страните-износителки на петрол (5). По своята интензивност, това влияние би могло да се сравни с влиянието на капиталовите потоци от такива световни финансови центрове, като Каймановите острови, Люксембург, Швейцария и Великобритания. Притокът на петродолари повиши и ликвидността на глобалните фондови пазари, където всяка година постъпваха по 200 млрд. долара от петролните държави, осигурявайки 4%-ов ръст на капитализацията им (6).

Мнозина експерти смятат, че повишаването на ликвидността, вследствие притока на петродолари, е оказало сериозен инфлационен ефект, стимулирайки ръста на цените на чуждестранните активи и формирането на фондови „балони”. Най-голямо влияние този процес оказа върху глобалния пазар на недвижими имоти. По оценка на “Economist Intelligence Units”, стойността на недвижимите имоти в развитите държави е нараснала, между 2000 и 2005, с 30 трилиона долара, достигайки 70 трлн. долара, и значително надминавайки темповете на нарастване на БВП (7).

Този ръст отразяваше не само предпочитанията на петродоларовите инвеститори, но и увеличаването на отпуснатите ипотечни заеми и кредити, вследствие на по-ниските лихвени проценти и рискове. Несъмнено, ниските лихвени проценти и кредитни спредове (8) разшириха ликвидната база за потребителското кредитиране в САЩ, Великобритания и много други развити държави. Едновременно с това обаче, тези фактори раздуха максимално и глобалния кредитен балон, заплашващ да провокира мащабни бъдещи сътресения, както за кредитополучателите, така и за кредиторите. В средата на 2007, проблемите на американския ипотечен пазар, доведоха до преоценка на кредитните рискове и избухването на кредитна криза. Това беше много сериозно предупреждение за опасностите, свързани с прекалено голямата роля на петродоларите в нарастването на ликвидността на световните финансови пазари.

Въпреки някои положителни страни, използването на петролните свръхдоходи поражда и редица допълнителни опасения у световната общност. Става дума, преди всичко, за нарасналата роля на суверенните фондове, чиито огромни размери, ограничена прозрачност и рисковани операции могат да повишат волатилността (под волатилност се разбира, доколко стойностите на една променлива, през различни времеви интервали, се доближават до средната стойност за конкретния интервал – б.р.) на глобалните пазари.

Друга опасност е свързана с това, че при определени обстоятелства дейността на суверенните фондове може да се определя по-скоро от политически, отколкото от икономически мотиви. Нарастващото влияние на големите държавни инвеститори на финансовите пазари е сравнително ново явление, придобиващо особено значение на фона на намаляващата роля на държавната собственост в реалната икономика на развитите страни.

Накрая, налице са сериозни опасения във връзка с по-нататъшния ръст на цените на петрола и влиянието им върху дългосрочната икономическа динамика. Още са пресни спомените за това, как скокът в петролните цени, през 70-те години на миналия век, провокира инфлация в държавите-вносителки на петрол. В момента, високите цени на петрола стимулират развитието на глобалните финансови пазари при парадоксално ниска (относително, разбира се) инфлация. Въпреки това, петродоларите създават сериозен инфлационен натиск на пазарите на сравнително по-малко ликвидните инвестиции – като например недвижими имоти, произведения на изкуството и индустриални активи. При по-нататъшен ръст на този натиск, ценовият балон на неликвидните активи може и да се спука. Досега световната икономика сравнително успешно се адаптираше към високите цени на петрола, без това да провокира съществен инфлационен ръст или забележима рецесия. В близко бъдеще обаче, ситуацията може да се промени.

Възможностите пред петролните държави

Високите цени на петрола дават на петролните държави уникална възможност да диверсифицират икономиката си. Способноста им да се възползват от нея може да има дългосрочни последици не само за тяхното собствено население, но и за цялата глобална икономика.

Подобни оценки се основават върху очевидната динамика на икономическото развитие на петролните държави и променящият се институционен ландшафт. Обемът на преките чуждестранни инвестиции в държавите от Персийския залив например, е нараснал от 2 млрд. долара, през 2001, до над 20 млрд. долара, през 2005. Според експертите, тази тенденция е в състояние да интегрира изолираните икономики на тези страни в глобалната икономика и да даде допълнителен импулс на реформите в тях (вж. таблица 2).

 

Таблица 2. Преки чуждестранни инвестиции в петролните държави от Персийския залив (млн. долари)

Страна

2001

2005

Среден годишен ръст, %

Обединени арабски емирства

1184

12000

78,4

Саудитска Арабия

504

4628

74,1

Катар

296

1469

49,3

Бахрейн

80

1049

90,3

Оман

5

715

245,8

Кувейт

-111

250

няма данни

Източник: Global Insight, Unated Nations Conference on Trade and Development, N.Y. 2006

 

В инфраструктурата на тези държави вече са вложени около един трилион долара. Към края на първото десетилетие на ХХІ век, цифрата вероятно ще достигне 3 трлн. долара. През 2001-2006, реалните темпове на икономическия ръст на страните от Персийския залив бяха около 7%, а на номиналния БВП – около 20% (един от най-високите показатели в света) (9).

Петролът играе важна роля не само за държавите, където се добива, но и за останалия свят. Икономическото развитие на петролните държави оказва все по-съществено влияние върху потоците на глобалните инвестиции. Усилващите позициите си институции, амбициозните лидери и устойчивостта на петролните приходи, умножени по относително ниските темпове на икономическо развитие на западните страни, карат петролните държави все по-често да поглеждат на Изток.

Само допреди пет години, инвестиционните интереси на тези държави бяха концентрирани в Северна Америка и Западна Европа. Днес все по-често петролните капитали се инвестират в държави от Азия и Африка, в търсене на по-висока печалба и политическо влияние. Тази тенденция (получаването на петролни приходи на Запад и инвестирането им на Изток) ще позволи на петролните държави да играят ключова роля и във финансирането на такъв мащабен проект като т.нар. „Нов път на коприната” (10).

През периода на бързо увеличаване на петролните цени в средата на 70-те и началото на 80-те години на миналия век, повечето петролни държави не разполагаха с институции, способни да абсорбират шестцифровите показатели на ръста на доходите им. Днес, далеч по-твърдата финансова политика и съкращаването на държавния дълг свидетелстват, че правителствата на петролните държави вече притежават достатъчна политическа воля за да се справят успешно с новия поток на петролни приходи.

За периода между 2002 и 2008, средният годишен обем на приходите от износа на петрол и природен газ, само в страните от Персийския залив, нарасна повече от три пъти (от 100 млрд. до 325 млрд. долара). През същия период, държавните разходи са нараствали доста по-плавно (със 74%) – от 119 до 207 млрд. долара и то най-вече в сферите на здравеопазването и образованието (11).

Освен това, по-голямата част от петролните приходи беше използвана за намаляването на външния дълг, натрупан през 80-те и 90-те години на миналия век. В Саудитска Арабия например, той намаля от 97% от БНП, през 2002, до 40%, през 2006, а в Кувейт – от 32% до 17% от БНП.

Освен политическата воля обаче, има още три важни фактора, подтикващи петролните държави към провеждането на реформи: намаляващият добив на петрол и природен газ на глава от населението, ръстът на безработицата (особено сред младите хора) и неефективната финансова система.

Държавите със сравнително ниски обеми на производство на енергоносители на глава от населенето се сблъскват със сериозния проблем за съхраняване на жизненото им равнище. Така например, Саудитска Арабия, която е най-големия производител на петрол в света, е на едно от последните места по този показател. Там обемът на добивания петрол и природен газ на глава от населението е само 0,7 барела дневно, докато за Кувейт този показател е 2,8 барела, а за ОАЕ – 4,2 барела на ден (12).

Бързият ръст на населението в Саудитска Арабия значително изпреварва темповете на нарастване на петролния добив и страната изпитва все по-голяма нужда от трансформация на икономическия и социалния си модел на развитие. За целта, Риад се ориентира към т.нар. „двоен подход”: т.е. „да укрепва старото и да строи новото” (13). „Укрепването на старото” включва, в частност, присъединяването на страната към Световната търговска организация (СТО), намаляването на вносните мита, приватизацията на телекомуникационния сектор и подготовката за либерализиране на транспортния отрасъл. За „изграждането на новото”, правителството инвестира около 200 млрд. долара в развитието на нови градове и специални икономически зони за привличане на частния бизнес. Тези мерки свидетелстват за желание да се децентрализира икономическата и политическа среда, формирала се около Ер Риад.

В момента, в Саудитска Арабия, се изграждат шест съвсем нови градове, които, след десет години, трябва да се превърнат в инструмент за привличане на вътрешни и чуждестранни инвестиции и да създадат благоприятна среда за живот на 2,5 млн. души. Обемът на очакваните инвестиции в тези икономически центрове се оценява на повече от 200 млрд. долара.

Предполага се, че най-голям от въпросните центрове ще бъде „King Abdullah Economic City”, с население от 1,5 млн. души (14). Според прогнозите на “McKinsey”, в този град ще бъдат създадени 800 хил. нови работни места, ще се изгради голямо морско пристанище, предприятия на леката промишленост, туристическа инфраструктура, финансови институции и т.н. (15).

Междувременно, строителството на два други града вече започна. Единият – „Prince Abdullaziz bin Mousaed Economic City” (разположен в северната провинция Ха’ил) ще бъде специализиран в сферата на агробизнеса, добивната и преработвателната индустрия. Другият – „Knowledge Economic City” (в провинция Eл-Медина), ще се изгражда като център на академични и изследователни институти, както и на организации, занимаващи се с ислямското наследство на Кралството. Беше обявено и за строителството на ощи три икономически центъра, като най-важен сред тях се очертава “Energy Economic City” (в източната провинция Аш-Шаркия), чието население ще е по-голямо от това на съседен Бахрейн.

С осъществяването на проекта е ангажирана голяма група частни инвеститори, сред които е най-големият „девелопър” (16) в света „Emaar Properties” (от ОАЕ), саудитската компания “Savola” и финансовите инвеститори “Gulf Finance House” и “Rakisa Holding”. Сред главните условия за участието на частни корпорации в проекта беше изискването за продажбата на 30% от акциите, на компании на отворения пазар, включително широк кръг саудитски инвеститори. Междувременно, първичното публично предлагане – ІРО (17), на проекта за “King Abdullah Economic City”, беше осъществено още през 2005, като до момента цените на акциите му са нараснали четири пъти. Така не само се създава реална нова икономическа среда, но и необходимата на страната финансова инфраструктура.

Аналогично се развива и реформата в Бахрейн. През 2002, тази страна стана конституционна монархия, а през ноември 2007 в нея за втори път се проведоха парламентарни избори. Това  позволи да започне модернизация на пазара на работна ръка, недвижимите имоти и  на здравната и образователна системи (18).

Сред най-острите проблеми, свързани с развитието на петролните държави е, че въпреки огромния приток на наличност, малкият и средния бизнес нямат широк достъп до финансовите ресурси, поради неразвитата банкова система и фондови пазари. Вместо това, финансовите системи на тези страни обикновено са ориентирани към предоставяне на капиталови ресурси предимно на големите, включително държавните, корпорации, както и на т.нар. „елитни” предприемачи.

Подобно на много други страни с недостатъчно „зрели” пазари, в петролните държави много сериозен проблем представлява неспособността на местните банки да преценяват достатъчно точно кредитните рискове, заради липсата на кредитни бюра, регистратори на активи и местни агенции за кредитен рейтинг. При отсъствието на такава инфраструктура, търговските банки предпочитат да предоставят финансови ресурси на по-сигурните и надеждни кредитополучатели, в лицето на големите държавни или полудържавни компании. Проблемът се задълбочава от все още намиращият се в период на формиране неликвиден и непрозрачен фондов пазар.

Необходимостта от реформи в петролните държави

В момента, петролните държави са изправени пред необходимостта да осъществят реформи в три, жизненоважни сфери: пазара на труда, образованието и финансовите пазари. Само при успешното им завършване, може да се изгражда съвременна икономика, в която добавената стойност да се формира от производителността на труда, а не от преразпределянето на богатството, получено от продажбата на наличните природни ресурси, запасите от които не са безкрайни.

Както е известно, повечето развити държави провеждат сурова имиграционна политика, чиято цел е формирането на гъвкав трудов пазар. Те обикновено затрудняват издаването на разрешение за работа, но когато то вече е получено, позволяват лесната смята на работата. Високите имиграционни бариери защитават местните работници, като имигрантите получават разрешение за работа само, когато е налице остър недостиг на местни (по правило висококвалифицирани) кадри. Тоест, интересите на гражданите имат приоритет пред тези на корпорациите.

В петролните държави (това особено се отнася за страните от Персийския залив, както и за Русия), се наложил съвършено противоположен модел: имиграционната политика е „мека”, докато пазарът на труда се регулира изключително строго. В редица страни от Персийския залив, чужденците формират от 40% до 90% от местната работна сила (особено в частния сектор). Местните предприемачи предпочитат да обикалят света, търсейки евтина работна ръка, вместо да инвестират средства за повишаване квалификацията на националните кадри и повишаване производителността на техния труд. Подобна политика има краткосрочен ефект, но маргинализира националните кадри, особено тези в младежка възраст.

По различни оценки, през последните десетина години, производителността в частния сектор на държавите от Персийския залив е спаднала с 20-35%. Основни причини за това са масовото използване, от местните компании, на зле платена и неквалифицирана работна сила и отказът да се инвестира в по-производителни, осигуряващи по-висока добавена стойност и по-добре платени работни места (19).

Предполага се, че първата важна стъпка в тази посока ще стане втвърдяването на имиграционната политика за да се намали зависимостта на предприемачите от чуждестранната работна сила. Друга стъпка е увеличаването на разходите, свързани с използването на чуждестранни работници (чрез облагането със специални данъци на компаниите, които ги използват ). Смята се, че подобни мерки ще помогнат на държавата да управлява по-ефективно потоците от чуждестранна работна сила и ще стимулират предприемачите да инвестират средства в спестяващи труда технологии, както и в създаването на работни места с по-голяма добавена стойност.

Паралелно с това, петролните държави се стараят да повишат качеството на обучение, насочвайки допълнителни финансови ресурси за усъвършенстване на програмите за преквалификация на учителите и преподавателите, както и за повишаване на заплатите им, за да направят тези професии по-привлекателни.

Петролните държави се отличават с относително развит фондов пазар. Пазарната му капитализация, само в страните от Персийския залив, нарасна от 135 млрд. долара, през 2001, до 694 млрд. долара, в края на 2006, демонстрирайки среден годишен ръст от 39%. В проценти от БНП, нивото на пазарната капитализация на тези страни значително превишава показателите на Китай и Индия, доближавайки се до нивото на развитите държави. Въпреки това, държавата се стреми към по-нататъшно развитие на фондовите пазари, заставяйки държавните компании да пласират акциите си на местните пазари и да осъществяват по-активни операции с ценни книжа на националните инвестиционни компании. Активно се развиват програмите за пласиране на държавни облигации с цел финансовите пазари да станат по-устойчиви и да разполагат с по-голяма ликвидност.

По-голямата част от петродоларите се използват за финансиране на националните системи за образование и здравеопазване, както и на инфраструктурата. Значителни средства обаче биват инвестирани и в чужбина. При това, за разлика от предишните периоди на петролен бум (когато допълнително постъпващите петродолари се влагаха в пасивни портфолийни инвестиции), сегашните капиталовложения на петролните държави имат предимно стратегически характер.

През 2006, вече споменатата по-горе компания “DP World” (ОАЕ) купи британския пристанищен оператор „Р & O” за 8 млрд. долара. Паралелно с това, тя опита да се сдобие с редица американски пристанищни активи, но правителството на САЩ забрани сделката. Въпреки това, “DP World” вече е третия контейнерен оператор в света. По нейните стъпки вървят редица компании от Саудитска Арабия, Бахрейн, ОАЕ и Русия, като постепенно се определиха и инвестиционните им приоритети: телекомуникациите, логистиката, нефтохимията и др.

Нарасналата ликвидност на петролните държави придава допълнителен импулс на експанзията им в чужбина. Много местни компании вече са си създали успешен бизнес на вътрешния пазар, който, в значителна степен, е затворен за чуждестранната конкуренция, и напоследък мащабните им операции започнаха да прехвърлят националните граници.

През 2002, саудитският нефтохимически гигант “Saudi Basic Industries” (“Sabic”) стана един от първите в това отношение, като закупи нефтохимическото поделение на датската химическа и фармацевтична корпорация DSM за 2 млрд. долара. Навремето, това беше най-голямата сделка, свързана със закупуването на европейска компания, в държавите от Средния изток. Тя помогна на “Sabic” да стане десетата химическа компания в света, с обем на продажбите от 21 млрд. долара. Година по-късно, ръководството на компанията обяви, че възнамерява да инвестира 5 млрд. долара в съвместно предприятие на територията на Китай (21).

Активно инвестират в чужбина и други държавни компании. В края на 2006 например, консорциумът, начело с корпорацията от ОАЕ “Dubai’s Aerospace Enterprise”  (DAE), плати 1,3 млрд. долара за водещата швейцарска компания за ремонт и обслужване на авиаоционна техника “SR Techniks”.

Впрочем, частните компании също не изостават от държавните. През 2005, логистичната група “Agility” купи редица компании в Сингапур и САЩ, в рамките на общата стратегия за превръщането си в най-голямата в света логистична корпорация. Също толкова активни на международните пазари на сливанията са и някои по-малки семейни фирми, като саудитския автомобилен дистрибутор “Abdul Latif Jameel” (AJL) и мрежата за търговия на дребно  „M.H. Alshya” (Кувейт).

В международната експанзия на компаниите от петролните държави можем да отделим два важни фактора. На първо място, това е търсенето на допълнителни възможности за развитие в условията на ограничен вътрешен пазар. Особено агресивно се усвояват африканските пазари, както и тези на Южна и Югоизточна Азия. Така, телекомуникационната компания “Emirates Telecommunications” („Еtisalat”) купи контролния пакет акции на пакистанската „Pakistan Telecomunication” и на “Atlantique Telecom” (от Кот д’Ивоар), както и лиценз за мобилен оператор в Египет. През 2006, “Etisalat” вече действаше в 12 държави, а броят на клиентите и надхвърли 12 млн. души.

На второ място, следва да посочим стремежа на петродоларовите държави към придобиване на специални познания или възможности. Така, придобиването на активи в Европа и, особено, в Северна Америка се превърна в характерна съставна част от по-широката стратегия за осигуряване на достъп до западното управленско ноу-хау и високите технологии. През 2006, групата “Emaar Properties” от ОАЕ купи втората най-голяма компания за жилищно строителство “John Laing Home” (САЩ) за 1 млрд. долара, както и британската брокерска фирма за недвижими имоти “Hamptions International” за 150 млн. долара. Освен достъп до американския и британския пазари, “Emaar” получи възможност да използва огромния опит на “John Laing Home”, в сферата на недвижимите имоти, и на “Hamptions” – в областта на маркетинга. Последното обстоятелство е особено важно за експанзията на “Emaar” на пазарите на развитите държави, където, за разлика от местните пазари, предлагането на недвижимости значително надминава търсенето.

Големият обем налични парични средства позволява на петродоларовите компании да осъществяват агресивна политика на пазара на международните сливания и придобиване. В същото време, тези компании вече не са в състояние да използват онези фактори за развитие, на които разчитат на вътрешния пазар (евтина работна ръка, ниски енергийни разходи, ориентация към свръхбогати потребители). Затова е необходимо да се търсят нови възможности за увеличаване на конкурентните предимства: гъвкаво ценообразуване и ефективно управление на разходите и на различните пазарни сегменти (22). Но най-сложният проблем при появата на чуждестранните пазари на компаниите от петролните държави е породен от спецификата на корпоративната култура. Защото, във въпросните страни, тя се базира предимно на личните връзки (включително при назначаването на работа, както и в отношенията със социалната и обществена среда), което е в рязък контраст с корпоративната култура на развитите държави.

 

* Става дума за Алжир, Индонезия, Иран, Кувейт, Либия, Нигерия, Русия, Норвегия, Саудитска Арабия, Сирия, Обединени арабски емирства (ОАЕ), Венецуэла, Йемен.

** Бахрейн, Кувейт, Оман, Катар, Саудитска Арабия, Обединени арабски емирства.

 

 

Бележки:

 

1. Гайдар Е.Т. Нефтяное проклятие // Ежедневный журнал. 26 февраля 2006 (http://www.ej.ru).

2. Kito de Boer and J. Turner. Beyond oil: Reappraising the Gulf States // The McKinsey Quarterly, 2007. Special Edition.

3. The new role of oil wealth in the world economy. McKinsey & Company, No 26, 2008.

4. The New Power Brokers: How Oil, Asia, Hedge Funds, and Private Equity Are Shaping Global Capital Markets. McKinsey Global Institute. September 2007.

5. F. Warnock and V. Warnock, «International capital flows and US interest rates». NBER Working Paper. , 12560, October 2007.

6. The New Power Brokers: How Oil, Asia, Hedge Funds, and Private Equity Are Shaping Global Capital Markets, McKinsey Global Institute, September 2007 (http://www.mckinseyquarterly.com).

7. In come the waves // Economist, June 15. 2006.

8. Спрeд (Spread) e разликата между два показателя, например между процентите по кредитите и депозитите.

9. Редица експерти смятат, че за петролните държави, номиналният БВП отразява по-точно динамиката на икономическия ръст, тъй като в разчетите за реалния икономически ръст, цените на петрола се разглеждат като инфлационен елемент и не се отчита фактът, че основните доходи на петролните държави са в американски долари.

10. The New Silk Road: Opportunities for Asia and the Gulf // The McKinsey Quarterly. July 2006.

11. Summary Appraisal: Gulf Cooperation Council Countries. Institute of International Finance, 2006.

12. BP Statistical Review of World Energy 2006 (http://thefraserdomain.typepad.com/energy/2006/06/bp_download.html).

13. Kito de Boer and J. Turner. Beyond oil: Reappraising the Gulf States», The Mckinsey Quarterly, 2007 special Edition.

14. «King Abdullah Economic City» ще бъде разположен по крайбрежието на Червено море, на 100 км северно от Джеда.

15. Ibid.

16. Девелопър – компания или физическо лице, занимаващо се с развитието на дадена територия или с разработването на конкретен проект.

17. IPO – Initial Public Offering – първично публично предлагане на акциите на дадена компанията на борсата.

18. Meeting Bahrain’s challenges. The Mckinsey Quarterly, March, 2007.

19. Beyond cheap labor: Lessons for developing economies. McKinsey Quarterly, February 2005 (http://www.mckinseyquarterly.com).

20. Improving education in the Gulf. McKinsey Quarterly, March 2007.

21. How Gulf Companies can build global businesses. McKinsey Quarterly, 2007 Special Edition.

22. Jayant Sinha. Global champions from emerging markets // The McKinsey Quarterly. 2005. No 2.

 

* Българско геополитическо дружество

{rt}

Поръчай онлайн бр.6 2021