13
Сря, Ное
24 New Articles

Съвременното геополитическо положение на България

брой1 2008
Typography

Геополитическото положение е една от подкатегориите на географското положение, която изяснява пространственото ситуиране на даден обект спрямо други, политически значими, обекти. То е изключително променливо във времето, тъй-като в най-силна степен бива подвластно на социално-политическите и икономическите процеси. Настъпват преобразования, които постоянно моделират геопространството, рефлектирайки най-вече върху особеностите на геополитическото положение, с промяна на качествата в неговите свойства – потенциалност, централност, дистанционност. Настоящата статия има обзорен характер, представящ в генерализиран план особеностите на съвременното геополитическо положение на България. Целта и е определяне общите рамки на българското геополитическо пространство, които могат да дадат относително обективна представа за неговото ситуиране на геополитическата карта. В този смисъл, е направен опит да се открои отчетливата функционална зависимост на геополитическото положение на България в динамичните процеси на геополитическата система, с относителна неподвластност на времето.

Мястото на България в геополитическата структура на света се обуславя от положението й спрямо Големите пространства, геоикономическите и геокултурни особености на регионите, както и от пространствената й близост до конфликтни или нестабилни (наситени с етно-културно разнообразие) региони. Геополитическият потенциал на България, съизмерим с детерминантите на територията (111 хил. км ?), населението (7, 5 млн. души) и икономиката ( БВП – 79 млрд. долара, съотнесен към паритета на покупателната способност) , формира геопространство от нисък ранг, както в глобален, така и в регионален аспект, което поставя страната ни в обсега на силна зависимост от външно влияние. България попада сред обектите на геополитическо въздействие от страна на други държави или съюзи, т.е. функцията и на реципиент на политическо влияние е преобладаваща, в сравнение с тази на негов износител.

На микрониво, положението на България в Югоизточна Европа се определя от присъствието й като съставна част на Балканския геополитически възел – субрегион, в който културното и етническо многообразие е пословично известно. Полуостровът традиционно е символ на нестабилност, изразяваща се в междуетническо напрежение и териториални претенции, които са причина за чести военни стълкновения. Представляващ “преходна земя” и контактната зона на взаимодействие между Изтока и Запада, не само в геокултурен, но и в геополитически план, Балканският полуостров има важно геостратегическо положение за осъществяване на пряк контакт с Предна Азия и Близкия Изток. Конфигурацията и положението му спрямо средиземните морета, Проливите, долното течение на Дунав и най-кратките сухоземни пътища за Леванта, обуславят функциите му на кръстопътна земя. Тя се намира в югоизточният ъгъл на Европа, в непосредствена близост до Мала Азия и Северна Африка. Тези географски особености привличат вниманието на Великите сили, чиито съперничещи си интереси се проектират и наслояват сред балканските народи. Те са водени от великодържавните си амбиции, а влиянието им на Полуострова става неотменна характеристика, съпътстваща многообразието в отношенията на политическите субекти в него. Бъчваров (1999) пояснява, че Великите сили, ръководейки се от интересите и иконографските си представи за региона, твърде малко се съобразяват с местните реалности. За сложността на геополитическото положение на страните от Балканския полуостров, особено точна характеристика дава Русев (2005), отбелязвайки, че тук се преплитат интересите на четири Големи пространства – Средна Европа (Германия), Евразия, Атлантизма и Ислямския свят.

България заема централно положение на Балканския полуостров, с широк излаз на Черно море (378 км) и река Дунав (470 км). Те представляват естествен ресурс, благоприятстващ икономическото и съобщително взаимодействие с други страни. През територията ни преминават важни сухоземни магистрални пътища (Паневропейски коридори № 4, 8, 9 и 10), свързващи Западна и Източна Европа с Близкия изток и Средиземноморието, както и разклонение на газопровода от Русия за Югоизточна Европа, с доставка на природен газ за балканските страни. Трябва да се отбележи обаче, че днешната транспортна политика на съседните страни е насочена към изграждане и модернизиране на обиколни маршрути, включващи се към споменатите пътни магистрали, което рефлектира върху цялостната ни териториална тежест. Това е обективна реалност, която значително снижава иначе централното транспортно-географско положение на България.

Върху особеностите на геополитическото положение на страната, влияние оказва и близостта й до “ключови” елементи с геостратегическо значение, както и до т.н. “горещи точки”, фокусиращи в себе си значителен геополитически заряд. В това отношение, тя е в непосредствена близост до Босфора и Дарданелите, намиращи се под контрола на Турция, и в съседство с размирният район на Косово. От регионалните процеси обаче, свързани със събитията в бивша Югославия (Косовската криза, югоембаргото и военната интервенция на САЩ), както и от действията на Турция по ограничаване на пропускателният режим на Проливите, може да се констатира, че се увеличава не толкова валоризацията на нашето геопространство, колкото на неговата геополитическа зависимост от динамичните промени там.

В геополитическите си анализи, засягащи многоаспектния характер на съвременното географско положение на България, Карастоянов и Русев (1998) стигат до заключение, че геополитическото ни положение има “огромно значение за социално-икономическото развитие на страната... с потенциално високи възможности за нейното икономическо географско положение”. Предвид природо-ресурсната обеспеченост обаче, и поради транспортната “блокада” на България от съседните страни, геополитическото и положение едва ли е с висок залог за националното развитие. Освен това, страната ни се намира в регион, определян за “геоикономическа периферия” на Европа, където информационните (транспортни връзки, съобщения) и стопански потоци (външна търговия, инвестиции) са със сравнително ниска наситеност. Според Бъчваров (2001), територията на България няма качества на геостратегически ключ, каквито са Гибралтар, Проливите, и дори Сърбия, спрямо международни интереси и комуникации, което подлага на съмнение положението ни на важен кръстопът.

В геополитически аспект, България, а и целите Балкани, са част от Западния санитарен кордон (Балтийско-черноморския пояс от държави), обхващащ територията на Източна Европа. Това е зона на смесено геополитическо влияние, разположена между Големите пространства на Германия (понастоящем част от атлантическият Запад) и Русия (Евразия). Функционалната му роля се свежда до възпрепятстване на евентуален съюз помежду им, който би нарушил баланса на геополитическо равновесие, за сметка на трето Голямо пространство. Съгласно законите на геополитическата наука, страните, попадащи в пределите на санитарния кордон, са лишени от геополитическа самостоятелност. Външният фактор има решаващо значение във векторите на геополитическата им ориентация, променящ в отделни периоди принадлежността им в цялостните пространствени конфигурации. Русев (2002) определя за най-типични представители на Западния санитарен кордон Финландия, Полша, Словакия, Румъния и България. Периодичната обвързаност на тези страни с Русия и Средна Европа, наслоява у тях усещания за геополитическа (не)зависимост, от които често се възползва друга геополитическа сила (Великобритания, Франция, САЩ).

С разпада на СССР и включването на Източна Европа в пространството на Запада, санитарният кордон се измества по-на изток, включвайки и бившите съветски републики, като вече се изразява чрез съперничество между самият Запад и Евразия (Русия). В същото време, имплантиралите се в структурите на НАТО и ЕС бивши съветски сателити (в т.ч. и България) продължават да са регион, представляващ особен интерес за Русия. Макар обединена Европа да представлява политически единна общност, под егидата на атлантизма, икономическото, в известна степен културното, и особено психологическото разделение между съществувалите доскоро две части на континента се откроява и понастоящем. Тоест, Източна Европа съществува (а заедно с нея и «санитарният кордон») и включването й в геополитическия обхват на Запада е закономерен акт, обясняващ се с победата му в половинвековното глабално противостоене срещу Източния блок. Връзките на органична принадлежност към него обаче, никога не могат да бъдат толкова силни, че да “ бетонират ” завинаги региона в руслото му. Твърдите позиции на Русия в санитарния кордон, от друга страна, са ограничени, но маркират присъствието й. Притежанието на Калининградска област и силното й геополитическо влияние в Беларус, Източна Украйна, Крим, Приднестровието, Абхазия и Южна Осетия и понастоящем са индикатори за наличие на руска (евразийска) зона на влияние, запазваща функциите си на потенциално въздействие върху пространството на целият санитарен кордон. Активизацията на руското влияние остава вероятна при евентуално отслабване на американските позиции в Европа или хипотетичен вътрешнополитически катаклизъм сред страните от Европейския съюз, който да възпрепятства по-нататъшната им интеграция. В тази връзка, без да правя елементарни геополитически прогнози, ще отбележа само, че в тази организация вече бе възпрепятствано приемането на единна конституция (заменена на срещата в Лисабон, в края на 2007 от т.нар. “опростен договор”), проблемно остава и формирането на обща отбранителна и валутна политика.

Геополитическата история на България, от Освобождението насам, следва периодична пространствена привързаност по отношение на Евразия (Русия, СССР) и Средна Европа (Германия, Австро-Унгария). Макар никога да не влиза в политико-географските им граници, подобно на страните от Централна Европа, силната й зависимост, в различни периоди, от тези две геополитически сили я превръща в пространствен проводник на техните интереси. От своя страна, стремейки се да реализира националния си интерес, българската политика е в непрекъснато търсене на тесен съюз, както с Русия, така и с Германия. Понастоящем, тази геополитическа привързаност се изразява в цялостната съвременна ориентация на България към западното геополитическо пространство.


 

Според Казаков (2005), източно-западната традиция на геополитическо влияние върху България се проектира и във вътрешнополитическия модел на партийните организации. В своя политико-исторически преглед на развитието на българските партии, разгледани във връзка с позицията им по конкретни геополитически събития, авторът стига до генерализираната им подялба на про-русофилски и про-германофилски, или русофобски (наследени понастоящем от про-атлантическите). Освен че потвърждава тяхната приемственост и днес, той твърди, че еволюцията им в българската политика, намира конкретно изражение и в промяната на съотношението на геополитическите сили в Европа. Тоест, в днешния период на относителна геополитическа слабост на Русия в Европа, е съвсем разбираема тенденцията за преобладаването на про-западни (про-атлантически) политически партии в българския политически живот. В този план, дори традиционно отстояващата про-русофилска геополитическа линия – БСП, през последните години, в значителна степен, също демонстрира про-атлантически геополитически пристрастия.

Въздействието на ислямския свят, макар и ограничено след рухването на междублоковото противостоене, има своите импулси на активизация. “Отварянето на границите” способства за нарастване на икономическото и културно влияние на Турция – страна, определяна като един от лидерите на мюсюлманската общност, но същевременно идентифицираща се и с принадлежността си към атлантическия Запад. Наличието на около милион етнически турци в България, представлява фактор, генериращ особено отношение на привързаност на югоизточната ни съседка към тях. Показателни за това са фактите, свързани с политическата подкрепа, културното сътрудничество и инвестиционната политика на Турция в икономиката на България, насочени предимно към районите със смесено население.

Съвременното геополитическо положение на страната ни, се влияе пряко от членството й в организационните структури на Европейският съюз и НАТО, което я поставя в обсега на атлантизма. Съвкупното западно влияние понастоящем се проявява във всички сфери на обществения живот, чието продължително въздействие се гарантира и от официалният държавен външнополитически курс. Той е насочен към задълбочена социално-икономическа интеграция със страните от ЕС и Северноатлантическия алианс.

От друга страна, влиянието на Евразия продължава да бъде многоаспектно, и поради силните исторически (и, респективно, икономически) връзки, и поради културната близост, поставящи България в рамките на Славяно-православната цивилизация. Връзките ни с Евразия, в рамките на геокултурното сходство, се проявяват с още една особеност от етногенетичен характер. Спецификата на българското геопространство, по подобие на Русия (макар мащабът да не позволява да се правят съвсем акуратни геополитически сравнения), наподобява евразийската природа. Не само защото България се намира в контактната зона между Изтока и Запада, съчетавайки техни елементи в същността и поведението си, но и защото един от основните етнически субстрати, участвали във формирането на съвременният български етнос – прабългарите, имат азиатски произход. Тоест, гумильовият славяно-тюркски синтез за Русия (вж. Гумилев Л. “Этногенез и биосфера земли”, 1989) е, може би, аналогичен и за България, с всички произтичащи от това грубо сравнение геополитически обстоятелства. Изобщо, цялостната ни геокултурна детерминанта, оказва мощно влияние, както във вътрешната политика, така и в международните отношения на страната. Българският културно-генетичен код се характеризира с непрестанно проявяващи се връзки с Евразия, чиято сила на въздействие в отделни периоди се оказва решаваща за нашето място в пространствените координати на глобалната политическа система.

От трета страна, след обединението на Германия, стартира своеобразен ренесанс на “източната й политика”, изразяваща се в особено отношение на геополитическа привързаност към пространството на Средна Европа. Най-ярко доказателство за това е водещото й място в националните икономики на тези страни (инвестиции и външна търговия), включително и на България. Възраждането на концепцията за Средна Европа ( Mitteleuropa ), доминирана от Германия, макар и в хипотетичен вариант (тъй-като страната продължава да се намира в глобална геополитическа зависимост от САЩ), неминуемо засяга и нашата страна.

В съвременните условия, важно значение за определяне на геополитическото положение има неговото геоикономическо изражение. Един от главните аспекти в това отношение е регионалната структура на външната търговия, показваща генерализираната пространствена рамка на икономическата ориентация. Понастоящем, България е под силната зависимост на европейския пазар, на чийто регион се пада половината (50,1%) от външно-търговския й стокообмен. Липсата на митнически прегради и наличието на редица общоприети стопански споразумения в него, оказват мащабно влияние върху националната търговия. Главни търговски партньори на България, от няколко години насам, са Германия (11,3%) и Италия (9,3%), с които двустранното икономическо сътрудничество е най-динамично. Мястото на страната в европейското геоикономическо пространство обаче, с оглед структурата на стокообмена, конкурентоспособността на икономиката, отрицателното търговско салдо и количеството на привлечените инвестиции, показва функционалната ни роля най-вече на пазарна периферия.

 

Регионална структура на външнотърговския стокообмен

 

на България за периода 2001-2006 ( в %)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Година

2001

2002

2003

2004

2005

2006

 

 

Регион

 

 

 

 

 

 

 

 

ЕС

51,6

52,5

52,4

55,8

52,4

50,1

 

 

ОНД

16,3

12,4

11,9

12,3

14,0

14,8

 

 

Азия

3,7

4,3

5,5

8,2

8,5

9,2

 

 

НАФТА

...

...

...

...

3,2

2,7

 

 

Л атинска Америка

1,8

1,9

2,1

2,7

2,8

3,5

 

 

Африка

0,4

0,3

0,2

0,8

1,1

0,7

 

 

Араб ски страни

1,6

1,6

1,4

1,5

1,5

1,2

 

 

Балкани

19,0

20,3

22,0

22,4

22,9

24,0

 

 

Десетта водещи страни в търговският стокообмен на

България за 2006 (в млн. щатски долари)

 

 

 

 

 

 

 

място

страна

стокообмен

относителен дял в общата ср-ра (в %)

 

 

1

Германия

4,291

11,3

 

 

2

Русия

4,142

11,0

 

 

3

Италия

3,507

9,3

 

 

4

Турция

3,078

8,1

 

 

5

Гърция

2,040

6,5

 

 

6

Франция

1,557

4,1

 

 

7

Румъния

1,457

3,9

 

 

8

Китай

1,019

2,7

 

 

9

САЩ

0,865

2,3

 

 

10

Испания

0,861

2,3

 

 

Геоикономическото влияние на евразийския регион (14,8%) върху България се дължи основно на зависимостта ни от енергийните ресурси на Русия. Собствено, руският дял във външната ни търговия е 11%, т.е. той е на второ място след Германия, но в общата структура на вноса е на първо място със 17,2%. Външно-търговският оборот с Русия, само за последните три години, се е увеличил повече от два пъти, а за 2006, спрямо 2005, надминава 38 %. Енергоносителите (природен газ, петрол, ядрено гориво и въглища), съставляващи над 90% от стоковият внос на България от Русия, формират огромен външно-търговски дефицит (3,7 млрд. долара), поставящ ни в позицията на постоянен търговски клиент. Събитията през последните години показват, че руското икономическо влияние, като цяло, нараства предимно в дейности, свързани със суровинно-енергийният сектор. Днешна Русия, чиято геоикономическа политика е насочена към укрепване ролята й на енергийна свръхдържава в света (официално провъзгласена стратегия от руския президент Путин през 2005), има своята пряка рефлексия и върху България. Показателен факт са преобладаващите руски инвестиции в нефтената промишленост на страната (около 500 млн. долара), под управлението на руска ТНК (“Лукойл”). Трайните интереси на Русия в енергийния сектор са в синхрон със следваната в това отношение целенасочена геополитическа линия. С подписания в края на 2006 договор стана ясно че строежът на АЕЦ-Белене ще се осъществи от руска компания (“Атомстройекспорт”). За България, това е мегапроект с геополитическа значимост, прокарващ, макар и силно концентрирано, технологичното влияние на Русия. В началото на 2007, след дългогодишни преговори, бе утвърден (от Русия, България и Гърция) и проектът за изграждане на нефтопровода Бургас-Александруполис. Функцията му на пряк конкурент на лансираният от САЩ проект Баку-Джейхан, очертава контранастъплението на руската геостратегия в Югоизточна Европа, включително и в България. Енергийната геополитика на Русия в Южна Европа пряко засяга страната с още един проект, свързан с транзита на енергоресурси – газопроводът “Южен поток”, от Русия към Италия. Както е известно, България се ангажира официално с проекта по време на посещението на президента Путин у нас, през януари 2008. Това е руският геополитически отговор на про-американската геостратегия (проектът НАБУКО) за ограничаване монопола на Русия на европейския енергиен пазар. С пускането на съоръженията в експлоатация и вероятността да се превърне в енергиен разпределителен център на Балканите , България може да стане важен елемент за руската геополитика.. Обезпечавайки транзита на руския нефт и газ към Средиземно море, заобикаляйки Проливите, енергийната инфраструктура на наша територия създава реална среда за връщане на многоаспектното руско геополитическо влияние в България и на Балканите.


 

Сред балканските страни, е важно да се отбележи търговският ни стокообмен с Турция, на която се падат 8,1%. Политико-географското ни съседство от първи ранг, икономическите постижения на Турция през последните две-три дсетилетия и големият й вътрешен пазар са главни предпоставки за нарастналото й влияние. Другите геоикономически региони – Азия, Африка, Латинска Америка и НАФТА, предвид ниския им дял във външната ни търговия, не оказват съществено въздействие върху геоикономическото положение на страната ни.

За цялостно разбиране на положението на България в глобалната геополитическа структура, могат да послужат количествените показатели на дипломатическите мисии. Според Колосов и Туровский (2000), проследяването на географската конфигурация на външнополитическите визити дава отчетлива представа за стабилността на външнополитическите връзки и геополитическата ориентация на всяка отделна страна. В общ политически план, географското разпределение на политическите визити през последните години ясно показва про-западната ориентация на България, особено що се касае до посещения, пряко свързани с участието ни в структурите на НАТО и ЕС. Външнополитическата дейност, разгледана по страни обаче (т.е. двустранната дипломатическа активност), откроява друга реалност, показваща непрекъснатата дейност в поддържането и на източен (евразийски) външнополитически вектор. От всестранните междудържавни посещения, с водещо значение са тези на висшите държавни лидери – президент, министър-председател, и министър на външните работи, показващи интензитета в качеството на политическото общуване.

От особено значение за определяне на представите в съвременната геополитическа обвързаност на България има проследяването на географията на политическите визити, за последните пет години, на държавите, оказващи й най-силно съвкупно геополитическо (геоикономическо, геокултурно) влияние – САЩ, Русия, Германия, Италия, Турция. От тяхното многоаспектно въздействие, на практика, зависи устойчивата проява на българската многовекторна външнополитическа дейност.

География на двустранните политически визити на България с Русия, Германия, САЩ, Турция и Италия (2001-2006)

страна

Русия

Германия

САЩ

Турция

Италия

равнище

от бълг. страна

от руска страна

от бълг. Страна

от немска страна

от бълг. страна

от амер. Страна

от бълг. страна

от турска страна

от бълг. страна

от итал. страна

президент

6

1

3

 

2

 

1

1

2

1

министър председател

1

1

4

2

4

 

2

2

7

1

министър на МВнР

5

4

3

1

13

3

1

2

2

1

Сумарно

12

6

10

3

19

3

4

5

11

3

Общо

18

13

22

9

14

 

От общият брой на разменените визити, двустранните политически контакти със САЩ имат относителен превес (общо 22), дължащ се най-вече на честите дипломатически гостувания на българските външни министри. Динамиката на тези посещения е тясно обвързана с участието на България във военните операции в Афганистан и Ирак, както и с дейностите по подготовката за членство в НАТО. Само през 2003 българският външен министър посещава Съединените щати пет пъти, а в следващата 2004 – годината на приемане на България в пакта, са осъществени три визити. На нива президент и министър-председател са осъществени съответно 2 и 4 визити, изцяло от българска страна. Американските дипломатически мисии в България, от своя страна, демонстрират откровена пасивност, ограничавайки се само до три посещения на държавния секретар през 2002 и 2005.

Външно-политическите отношения с двама от лидерите на ЕС – Италия и Германия, заемащи, съответно, трето и четвърто място в деловата външнополитическа активност на България, имат сходна структура на визитите с тази на САЩ. Особеност в отношенията с тях е по-големият брой междудържавни контакти на ниво министър-председател. Данните сочат, че синхрон в двустранните визити се осъществява само с Турция, като единствено с нея България отчита отрицателно външно-политическо салдо.

В обменът на визити с петте страни, на Русия се пада второ място (от общо 18), но тя категорично води класацията в междупрезидентският диалог. От българска страна са осъществени общо 6 президентски посещения, като пиковата година е 2003, когато българският държавен глава посещава Русия три пъти (в т.ч. и неофициална приятелска среща). Активизацията на междупрезидентските визити се стимулира главно от събитията, по случай честването на 125 годишният юбилей от Освобождението на България, когато бе и първата визита на руския президент у нас (втората бе в началото на 2008, във връзка със 130-та годишнина от Освобождението). Българо-руската дипломация, през 2003, разширява своята дейност и посредством откриването на две нови български консулства в Русия (в Екатеринбург и Новосибирск), с цел облекчаването на процедурите по издаване на визи за руски граждани. През следващите три години се забелязва увеличаване посещенията на външните министри, с размяна на общо 9 визити (5 от българска и 4 от руска страна).

По общия брой на дипломатически гостувания на външни министри, посетили България в този период, Русия е на първо място, следвана от САЩ (3), Турция (2), Италия и Германия с по една. Може да се констатира, че периодите на активна българо-американска дипломация (особено 2003 и 2004) съвпадат и с подем на българо-руските двустранни отношения. Тоест, независимо от ключовите моменти, обвързващи ни официално към евроатлантическите структури, евразийският вектор на българската външна политика отбелязва повишена динамика.

За последния петгодишен период от двустранните отношения на България, Русия е лидер по отношение общия брой (7, с посещението на Путин, през януари 2008) на официалните посещения на нейни висши държавни представители в България, изпреварвайки външнополитическата активност на останалите четири страни. Интензивността на българо-руските визити има и своето геоикономическо обяснение, засягащо действията и целите на провежданата от Русия енергийна геополитическа стратегия в Европа. Потвърждение за това бе проведената, през септември 2006, тристранна среща между президентите на България, Гърция и Русия в Атина (подписване на договора за изграждане на нефтопровода Бургас-Александруполис), както и “енергийната” визита на българския министър-председател в Москва, през май 2007. За разглеждания период, дипломатическите послания, както от българска, така и от руска страна, бележат изключително затопляне на двустранните отношения. Не се пропуска да се подчертае, като подсилващ фактор, духовната и културна близост между двата народа.

Динамиката в географията на политическите визити затвърждава преходността на геополитическото положение на България. Тоест, макар и в “прегръдката” на Запада, българската външна политика запазва функционалната си роля и по отношение на Изтока. България демонстрира желание за поддържане на постоянен диалог с Русия, независимо от членството й в западни геополитически структури. Вероятността от задълбочаване на българо-руските отношения остава съвсем реална в настоящият период на нормализиране на обществено културните връзки и дейното участие на страната ни в геополитическите проекти на Русия. Необходимостта от провеждане на източна политическа линия, като цяло, все пак е резултат от съвкупното влияние, което фокусира географското положение на България. Това е факторът, от чиито особености зависи организацията на външно-политическата дейност, определящ както насоките, така и действията на българската външна политика.

От направеният анализ може да се констатира, че геополитическото положение на България е достатъчно сложно – резултат от разновекторното геополитическо (геоикономическо, геокултурно) влияние на външните сили. Днешното положение на страната, определящи за което са обвързаността и зависимостта от Запада, маркира главно общоустановената й пространствена ориентация в геополитическата система. Логичната констатация, която следва от този факт е, че България е подвластна на атлантизма и глобалния еднополюсен модел; силно подчинена е на “уестърнизацията”, а след появата на американски военни бази у нас – и на военната доминация на САЩ. Това, разбира се, показва само синтезираното, в сложната геополитическа система, място на България. Влиянието на други геополитически сили, и най-вече на Русия, е все още значително по-слабо, но непрекъснато. Основните причини за неговата непрестанна проява са географската близост и геокултурната принадлежност на България към Евразия. В различни периоди, съвкупното влияние на Евразия, и произтичащите от него геополитически връзки, се оказват решаващи за руското надмощие у нас. От българска страна, те стимулират и традиционно проявяващият се евразийски вектор на българската външна политика, ориентиран към сближаване с Русия. Именно културният фундамент, твърди руският геополитик Замятин (2003), се възприема като най-важната съставляваща в структурата на геополитическото пространство, от което зависи и неговата устойчивост във времето. Придържайки се към подобна теза, “относително постоянното” място на България в пространствено-времевият континиум я поставя по-скоро в рамките на Евразия. Доколко обаче, българската външна политика би се утвърдила като културно обусловена зависи, както от процесите по геополитическо възраждане на Русия, така и от тенденциите, водещи до отслабването на Запада.

Литература

1. Бъчваров М. Геополитика- терминологичен справочник. С., 1999.

2. Бъчваров М. Геополитически анализи. С., 2001.

3. Гумилев Л.Н. Этногенез и биосфера земли. Л., 1989.

4. Замятин Д.Н. Власть пространства и пространство власти: Географические образы в политике и международных отношениях. М., 2004.

5. Казаков Е. Геополитическата концепция за “Междинна Европа” и влиянието й върху българската политика // Геополитика, бр. 2, С., 2005.

6. Карастоянов С., М. Русев. Оценка на съвременното геополитическо положение на България // Военен журнал, №1, С., 1998.

7. Колосов В.А., Турофский Р.Ф. Геополитическое положение России на пороге ХХІ века: реалии и перспективы // Политические исследования, кн. 3, М., 2000.

8. Русев М. Европа на кордоните и диагоналите // НИЕ, бр. 4, С., 2002.

9. Русев М. Геополитическата концепция за Mitteleuropa и мястото на България // Геополитика, бр.5, С., 2005.

10. http :// www . mfa . government . bg /

11. http://www.mi.government.bg/

* Докторант в СУ “Св. Климент Охридски”

{rt}

Геополитическото положение е една от подкатегориите на географското положение, която изяснява пространственото ситуиране на даден обект спрямо други, политически значими, обекти. То е изключително променливо във времето, тъй-като в най-силна степен бива подвластно на социално-политическите и икономическите процеси. Настъпват преобразования, които постоянно моделират геопространството, рефлектирайки най-вече върху особеностите на геополитическото положение, с промяна на качествата в неговите свойства – потенциалност, централност, дистанционност. Настоящата статия има обзорен характер, представящ в генерализиран план особеностите на съвременното геополитическо положение на България. Целта и е определяне общите рамки на българското геополитическо пространство, които могат да дадат относително обективна представа за неговото ситуиране на геополитическата карта. В този смисъл, е направен опит да се открои отчетливата функционална зависимост на геополитическото положение на България в динамичните процеси на геополитическата система, с относителна неподвластност на времето.

Мястото на България в геополитическата структура на света се обуславя от положението й спрямо Големите пространства, геоикономическите и геокултурни особености на регионите, както и от пространствената й близост до конфликтни или нестабилни (наситени с етно-културно разнообразие) региони. Геополитическият потенциал на България, съизмерим с детерминантите на територията (111 хил. км ?), населението (7, 5 млн. души) и икономиката ( БВП – 79 млрд. долара, съотнесен към паритета на покупателната способност) , формира геопространство от нисък ранг, както в глобален, така и в регионален аспект, което поставя страната ни в обсега на силна зависимост от външно влияние. България попада сред обектите на геополитическо въздействие от страна на други държави или съюзи, т.е. функцията и на реципиент на политическо влияние е преобладаваща, в сравнение с тази на негов износител.

На микрониво, положението на България в Югоизточна Европа се определя от присъствието й като съставна част на Балканския геополитически възел – субрегион, в който културното и етническо многообразие е пословично известно. Полуостровът традиционно е символ на нестабилност, изразяваща се в междуетническо напрежение и териториални претенции, които са причина за чести военни стълкновения. Представляващ “преходна земя” и контактната зона на взаимодействие между Изтока и Запада, не само в геокултурен, но и в геополитически план, Балканският полуостров има важно геостратегическо положение за осъществяване на пряк контакт с Предна Азия и Близкия Изток. Конфигурацията и положението му спрямо средиземните морета, Проливите, долното течение на Дунав и най-кратките сухоземни пътища за Леванта, обуславят функциите му на кръстопътна земя. Тя се намира в югоизточният ъгъл на Европа, в непосредствена близост до Мала Азия и Северна Африка. Тези географски особености привличат вниманието на Великите сили, чиито съперничещи си интереси се проектират и наслояват сред балканските народи. Те са водени от великодържавните си амбиции, а влиянието им на Полуострова става неотменна характеристика, съпътстваща многообразието в отношенията на политическите субекти в него. Бъчваров (1999) пояснява, че Великите сили, ръководейки се от интересите и иконографските си представи за региона, твърде малко се съобразяват с местните реалности. За сложността на геополитическото положение на страните от Балканския полуостров, особено точна характеристика дава Русев (2005), отбелязвайки, че тук се преплитат интересите на четири Големи пространства – Средна Европа (Германия), Евразия, Атлантизма и Ислямския свят.

България заема централно положение на Балканския полуостров, с широк излаз на Черно море (378 км) и река Дунав (470 км). Те представляват естествен ресурс, благоприятстващ икономическото и съобщително взаимодействие с други страни. През територията ни преминават важни сухоземни магистрални пътища (Паневропейски коридори № 4, 8, 9 и 10), свързващи Западна и Източна Европа с Близкия изток и Средиземноморието, както и разклонение на газопровода от Русия за Югоизточна Европа, с доставка на природен газ за балканските страни. Трябва да се отбележи обаче, че днешната транспортна политика на съседните страни е насочена към изграждане и модернизиране на обиколни маршрути, включващи се към споменатите пътни магистрали, което рефлектира върху цялостната ни териториална тежест. Това е обективна реалност, която значително снижава иначе централното транспортно-географско положение на България.

Върху особеностите на геополитическото положение на страната, влияние оказва и близостта й до “ключови” елементи с геостратегическо значение, както и до т.н. “горещи точки”, фокусиращи в себе си значителен геополитически заряд. В това отношение, тя е в непосредствена близост до Босфора и Дарданелите, намиращи се под контрола на Турция, и в съседство с размирният район на Косово. От регионалните процеси обаче, свързани със събитията в бивша Югославия (Косовската криза, югоембаргото и военната интервенция на САЩ), както и от действията на Турция по ограничаване на пропускателният режим на Проливите, може да се констатира, че се увеличава не толкова валоризацията на нашето геопространство, колкото на неговата геополитическа зависимост от динамичните промени там.

В геополитическите си анализи, засягащи многоаспектния характер на съвременното географско положение на България, Карастоянов и Русев (1998) стигат до заключение, че геополитическото ни положение има “огромно значение за социално-икономическото развитие на страната... с потенциално високи възможности за нейното икономическо географско положение”. Предвид природо-ресурсната обеспеченост обаче, и поради транспортната “блокада” на България от съседните страни, геополитическото и положение едва ли е с висок залог за националното развитие. Освен това, страната ни се намира в регион, определян за “геоикономическа периферия” на Европа, където информационните (транспортни връзки, съобщения) и стопански потоци (външна търговия, инвестиции) са със сравнително ниска наситеност. Според Бъчваров (2001), територията на България няма качества на геостратегически ключ, каквито са Гибралтар, Проливите, и дори Сърбия, спрямо международни интереси и комуникации, което подлага на съмнение положението ни на важен кръстопът.

В геополитически аспект, България, а и целите Балкани, са част от Западния санитарен кордон (Балтийско-черноморския пояс от държави), обхващащ територията на Източна Европа. Това е зона на смесено геополитическо влияние, разположена между Големите пространства на Германия (понастоящем част от атлантическият Запад) и Русия (Евразия). Функционалната му роля се свежда до възпрепятстване на евентуален съюз помежду им, който би нарушил баланса на геополитическо равновесие, за сметка на трето Голямо пространство. Съгласно законите на геополитическата наука, страните, попадащи в пределите на санитарния кордон, са лишени от геополитическа самостоятелност. Външният фактор има решаващо значение във векторите на геополитическата им ориентация, променящ в отделни периоди принадлежността им в цялостните пространствени конфигурации. Русев (2002) определя за най-типични представители на Западния санитарен кордон Финландия, Полша, Словакия, Румъния и България. Периодичната обвързаност на тези страни с Русия и Средна Европа, наслоява у тях усещания за геополитическа (не)зависимост, от които често се възползва друга геополитическа сила (Великобритания, Франция, САЩ).

С разпада на СССР и включването на Източна Европа в пространството на Запада, санитарният кордон се измества по-на изток, включвайки и бившите съветски републики, като вече се изразява чрез съперничество между самият Запад и Евразия (Русия). В същото време, имплантиралите се в структурите на НАТО и ЕС бивши съветски сателити (в т.ч. и България) продължават да са регион, представляващ особен интерес за Русия. Макар обединена Европа да представлява политически единна общност, под егидата на атлантизма, икономическото, в известна степен културното, и особено психологическото разделение между съществувалите доскоро две части на континента се откроява и понастоящем. Тоест, Източна Европа съществува (а заедно с нея и «санитарният кордон») и включването й в геополитическия обхват на Запада е закономерен акт, обясняващ се с победата му в половинвековното глабално противостоене срещу Източния блок. Връзките на органична принадлежност към него обаче, никога не могат да бъдат толкова силни, че да “ бетонират ” завинаги региона в руслото му. Твърдите позиции на Русия в санитарния кордон, от друга страна, са ограничени, но маркират присъствието й. Притежанието на Калининградска област и силното й геополитическо влияние в Беларус, Източна Украйна, Крим, Приднестровието, Абхазия и Южна Осетия и понастоящем са индикатори за наличие на руска (евразийска) зона на влияние, запазваща функциите си на потенциално въздействие върху пространството на целият санитарен кордон. Активизацията на руското влияние остава вероятна при евентуално отслабване на американските позиции в Европа или хипотетичен вътрешнополитически катаклизъм сред страните от Европейския съюз, който да възпрепятства по-нататъшната им интеграция. В тази връзка, без да правя елементарни геополитически прогнози, ще отбележа само, че в тази организация вече бе възпрепятствано приемането на единна конституция (заменена на срещата в Лисабон, в края на 2007 от т.нар. “опростен договор”), проблемно остава и формирането на обща отбранителна и валутна политика.

Геополитическата история на България, от Освобождението насам, следва периодична пространствена привързаност по отношение на Евразия (Русия, СССР) и Средна Европа (Германия, Австро-Унгария). Макар никога да не влиза в политико-географските им граници, подобно на страните от Централна Европа, силната й зависимост, в различни периоди, от тези две геополитически сили я превръща в пространствен проводник на техните интереси. От своя страна, стремейки се да реализира националния си интерес, българската политика е в непрекъснато търсене на тесен съюз, както с Русия, така и с Германия. Понастоящем, тази геополитическа привързаност се изразява в цялостната съвременна ориентация на България към западното геополитическо пространство.

Геополитическото положение е една от подкатегориите на географското положение, която изяснява пространственото ситуиране на даден обект спрямо други, политически значими, обекти. То е изключително променливо във времето, тъй-като в най-силна степен бива подвластно на социално-политическите и икономическите процеси. Настъпват преобразования, които постоянно моделират геопространството, рефлектирайки най-вече върху особеностите на геополитическото положение, с промяна на качествата в неговите свойства – потенциалност, централност, дистанционност. Настоящата статия има обзорен характер, представящ в генерализиран план особеностите на съвременното геополитическо положение на България. Целта и е определяне общите рамки на българското геополитическо пространство, които могат да дадат относително обективна представа за неговото ситуиране на геополитическата карта. В този смисъл, е направен опит да се открои отчетливата функционална зависимост на геополитическото положение на България в динамичните процеси на геополитическата система, с относителна неподвластност на времето.

Мястото на България в геополитическата структура на света се обуславя от положението й спрямо Големите пространства, геоикономическите и геокултурни особености на регионите, както и от пространствената й близост до конфликтни или нестабилни (наситени с етно-културно разнообразие) региони. Геополитическият потенциал на България, съизмерим с детерминантите на територията (111 хил. км ?), населението (7, 5 млн. души) и икономиката ( БВП – 79 млрд. долара, съотнесен към паритета на покупателната способност) , формира геопространство от нисък ранг, както в глобален, така и в регионален аспект, което поставя страната ни в обсега на силна зависимост от външно влияние. България попада сред обектите на геополитическо въздействие от страна на други държави или съюзи, т.е. функцията и на реципиент на политическо влияние е преобладаваща, в сравнение с тази на негов износител.

На микрониво, положението на България в Югоизточна Европа се определя от присъствието й като съставна част на Балканския геополитически възел – субрегион, в който културното и етническо многообразие е пословично известно. Полуостровът традиционно е символ на нестабилност, изразяваща се в междуетническо напрежение и териториални претенции, които са причина за чести военни стълкновения. Представляващ “преходна земя” и контактната зона на взаимодействие между Изтока и Запада, не само в геокултурен, но и в геополитически план, Балканският полуостров има важно геостратегическо положение за осъществяване на пряк контакт с Предна Азия и Близкия Изток. Конфигурацията и положението му спрямо средиземните морета, Проливите, долното течение на Дунав и най-кратките сухоземни пътища за Леванта, обуславят функциите му на кръстопътна земя. Тя се намира в югоизточният ъгъл на Европа, в непосредствена близост до Мала Азия и Северна Африка. Тези географски особености привличат вниманието на Великите сили, чиито съперничещи си интереси се проектират и наслояват сред балканските народи. Те са водени от великодържавните си амбиции, а влиянието им на Полуострова става неотменна характеристика, съпътстваща многообразието в отношенията на политическите субекти в него. Бъчваров (1999) пояснява, че Великите сили, ръководейки се от интересите и иконографските си представи за региона, твърде малко се съобразяват с местните реалности. За сложността на геополитическото положение на страните от Балканския полуостров, особено точна характеристика дава Русев (2005), отбелязвайки, че тук се преплитат интересите на четири Големи пространства – Средна Европа (Германия), Евразия, Атлантизма и Ислямския свят.

България заема централно положение на Балканския полуостров, с широк излаз на Черно море (378 км) и река Дунав (470 км). Те представляват естествен ресурс, благоприятстващ икономическото и съобщително взаимодействие с други страни. През територията ни преминават важни сухоземни магистрални пътища (Паневропейски коридори № 4, 8, 9 и 10), свързващи Западна и Източна Европа с Близкия изток и Средиземноморието, както и разклонение на газопровода от Русия за Югоизточна Европа, с доставка на природен газ за балканските страни. Трябва да се отбележи обаче, че днешната транспортна политика на съседните страни е насочена към изграждане и модернизиране на обиколни маршрути, включващи се към споменатите пътни магистрали, което рефлектира върху цялостната ни териториална тежест. Това е обективна реалност, която значително снижава иначе централното транспортно-географско положение на България.

Върху особеностите на геополитическото положение на страната, влияние оказва и близостта й до “ключови” елементи с геостратегическо значение, както и до т.н. “горещи точки”, фокусиращи в себе си значителен геополитически заряд. В това отношение, тя е в непосредствена близост до Босфора и Дарданелите, намиращи се под контрола на Турция, и в съседство с размирният район на Косово. От регионалните процеси обаче, свързани със събитията в бивша Югославия (Косовската криза, югоембаргото и военната интервенция на САЩ), както и от действията на Турция по ограничаване на пропускателният режим на Проливите, може да се констатира, че се увеличава не толкова валоризацията на нашето геопространство, колкото на неговата геополитическа зависимост от динамичните промени там.

В геополитическите си анализи, засягащи многоаспектния характер на съвременното географско положение на България, Карастоянов и Русев (1998) стигат до заключение, че геополитическото ни положение има “огромно значение за социално-икономическото развитие на страната... с потенциално високи възможности за нейното икономическо географско положение”. Предвид природо-ресурсната обеспеченост обаче, и поради транспортната “блокада” на България от съседните страни, геополитическото и положение едва ли е с висок залог за националното развитие. Освен това, страната ни се намира в регион, определян за “геоикономическа периферия” на Европа, където информационните (транспортни връзки, съобщения) и стопански потоци (външна търговия, инвестиции) са със сравнително ниска наситеност. Според Бъчваров (2001), територията на България няма качества на геостратегически ключ, каквито са Гибралтар, Проливите, и дори Сърбия, спрямо международни интереси и комуникации, което подлага на съмнение положението ни на важен кръстопът.

В геополитически аспект, България, а и целите Балкани, са част от Западния санитарен кордон (Балтийско-черноморския пояс от държави), обхващащ територията на Източна Европа. Това е зона на смесено геополитическо влияние, разположена между Големите пространства на Германия (понастоящем част от атлантическият Запад) и Русия (Евразия). Функционалната му роля се свежда до възпрепятстване на евентуален съюз помежду им, който би нарушил баланса на геополитическо равновесие, за сметка на трето Голямо пространство. Съгласно законите на геополитическата наука, страните, попадащи в пределите на санитарния кордон, са лишени от геополитическа самостоятелност. Външният фактор има решаващо значение във векторите на геополитическата им ориентация, променящ в отделни периоди принадлежността им в цялостните пространствени конфигурации. Русев (2002) определя за най-типични представители на Западния санитарен кордон Финландия, Полша, Словакия, Румъния и България. Периодичната обвързаност на тези страни с Русия и Средна Европа, наслоява у тях усещания за геополитическа (не)зависимост, от които често се възползва друга геополитическа сила (Великобритания, Франция, САЩ).

С разпада на СССР и включването на Източна Европа в пространството на Запада, санитарният кордон се измества по-на изток, включвайки и бившите съветски републики, като вече се изразява чрез съперничество между самият Запад и Евразия (Русия). В същото време, имплантиралите се в структурите на НАТО и ЕС бивши съветски сателити (в т.ч. и България) продължават да са регион, представляващ особен интерес за Русия. Макар обединена Европа да представлява политически единна общност, под егидата на атлантизма, икономическото, в известна степен културното, и особено психологическото разделение между съществувалите доскоро две части на континента се откроява и понастоящем. Тоест, Източна Европа съществува (а заедно с нея и «санитарният кордон») и включването й в геополитическия обхват на Запада е закономерен акт, обясняващ се с победата му в половинвековното глабално противостоене срещу Източния блок. Връзките на органична принадлежност към него обаче, никога не могат да бъдат толкова силни, че да “ бетонират ” завинаги региона в руслото му. Твърдите позиции на Русия в санитарния кордон, от друга страна, са ограничени, но маркират присъствието й. Притежанието на Калининградска област и силното й геополитическо влияние в Беларус, Източна Украйна, Крим, Приднестровието, Абхазия и Южна Осетия и понастоящем са индикатори за наличие на руска (евразийска) зона на влияние, запазваща функциите си на потенциално въздействие върху пространството на целият санитарен кордон. Активизацията на руското влияние остава вероятна при евентуално отслабване на американските позиции в Европа или хипотетичен вътрешнополитически катаклизъм сред страните от Европейския съюз, който да възпрепятства по-нататъшната им интеграция. В тази връзка, без да правя елементарни геополитически прогнози, ще отбележа само, че в тази организация вече бе възпрепятствано приемането на единна конституция (заменена на срещата в Лисабон, в края на 2007 от т.нар. “опростен договор”), проблемно остава и формирането на обща отбранителна и валутна политика.

Геополитическата история на България, от Освобождението насам, следва периодична пространствена привързаност по отношение на Евразия (Русия, СССР) и Средна Европа (Германия, Австро-Унгария). Макар никога да не влиза в политико-географските им граници, подобно на страните от Централна Европа, силната й зависимост, в различни периоди, от тези две геополитически сили я превръща в пространствен проводник на техните интереси. От своя страна, стремейки се да реализира националния си интерес, българската политика е в непрекъснато търсене на тесен съюз, както с Русия, така и с Германия. Понастоящем, тази геополитическа привързаност се изразява в цялостната съвременна ориентация на България към западното геополитическо пространство.

Страница 2

 

Според Казаков (2005), източно-западната традиция на геополитическо влияние върху България се проектира и във вътрешнополитическия модел на партийните организации. В своя политико-исторически преглед на развитието на българските партии, разгледани във връзка с позицията им по конкретни геополитически събития, авторът стига до генерализираната им подялба на про-русофилски и про-германофилски, или русофобски (наследени понастоящем от про-атлантическите). Освен че потвърждава тяхната приемственост и днес, той твърди, че еволюцията им в българската политика, намира конкретно изражение и в промяната на съотношението на геополитическите сили в Европа. Тоест, в днешния период на относителна геополитическа слабост на Русия в Европа, е съвсем разбираема тенденцията за преобладаването на про-западни (про-атлантически) политически партии в българския политически живот. В този план, дори традиционно отстояващата про-русофилска геополитическа линия – БСП, през последните години, в значителна степен, също демонстрира про-атлантически геополитически пристрастия.

Въздействието на ислямския свят, макар и ограничено след рухването на междублоковото противостоене, има своите импулси на активизация. “Отварянето на границите” способства за нарастване на икономическото и културно влияние на Турция – страна, определяна като един от лидерите на мюсюлманската общност, но същевременно идентифицираща се и с принадлежността си към атлантическия Запад. Наличието на около милион етнически турци в България, представлява фактор, генериращ особено отношение на привързаност на югоизточната ни съседка към тях. Показателни за това са фактите, свързани с политическата подкрепа, културното сътрудничество и инвестиционната политика на Турция в икономиката на България, насочени предимно към районите със смесено население.

Съвременното геополитическо положение на страната ни, се влияе пряко от членството й в организационните структури на Европейският съюз и НАТО, което я поставя в обсега на атлантизма. Съвкупното западно влияние понастоящем се проявява във всички сфери на обществения живот, чието продължително въздействие се гарантира и от официалният държавен външнополитически курс. Той е насочен към задълбочена социално-икономическа интеграция със страните от ЕС и Северноатлантическия алианс.

От друга страна, влиянието на Евразия продължава да бъде многоаспектно, и поради силните исторически (и, респективно, икономически) връзки, и поради културната близост, поставящи България в рамките на Славяно-православната цивилизация. Връзките ни с Евразия, в рамките на геокултурното сходство, се проявяват с още една особеност от етногенетичен характер. Спецификата на българското геопространство, по подобие на Русия (макар мащабът да не позволява да се правят съвсем акуратни геополитически сравнения), наподобява евразийската природа. Не само защото България се намира в контактната зона между Изтока и Запада, съчетавайки техни елементи в същността и поведението си, но и защото един от основните етнически субстрати, участвали във формирането на съвременният български етнос – прабългарите, имат азиатски произход. Тоест, гумильовият славяно-тюркски синтез за Русия (вж. Гумилев Л. “Этногенез и биосфера земли”, 1989) е, може би, аналогичен и за България, с всички произтичащи от това грубо сравнение геополитически обстоятелства. Изобщо, цялостната ни геокултурна детерминанта, оказва мощно влияние, както във вътрешната политика, така и в международните отношения на страната. Българският културно-генетичен код се характеризира с непрестанно проявяващи се връзки с Евразия, чиято сила на въздействие в отделни периоди се оказва решаваща за нашето място в пространствените координати на глобалната политическа система.

От трета страна, след обединението на Германия, стартира своеобразен ренесанс на “източната й политика”, изразяваща се в особено отношение на геополитическа привързаност към пространството на Средна Европа. Най-ярко доказателство за това е водещото й място в националните икономики на тези страни (инвестиции и външна търговия), включително и на България. Възраждането на концепцията за Средна Европа ( Mitteleuropa ), доминирана от Германия, макар и в хипотетичен вариант (тъй-като страната продължава да се намира в глобална геополитическа зависимост от САЩ), неминуемо засяга и нашата страна.

В съвременните условия, важно значение за определяне на геополитическото положение има неговото геоикономическо изражение. Един от главните аспекти в това отношение е регионалната структура на външната търговия, показваща генерализираната пространствена рамка на икономическата ориентация. Понастоящем, България е под силната зависимост на европейския пазар, на чийто регион се пада половината (50,1%) от външно-търговския й стокообмен. Липсата на митнически прегради и наличието на редица общоприети стопански споразумения в него, оказват мащабно влияние върху националната търговия. Главни търговски партньори на България, от няколко години насам, са Германия (11,3%) и Италия (9,3%), с които двустранното икономическо сътрудничество е най-динамично. Мястото на страната в европейското геоикономическо пространство обаче, с оглед структурата на стокообмена, конкурентоспособността на икономиката, отрицателното търговско салдо и количеството на привлечените инвестиции, показва функционалната ни роля най-вече на пазарна периферия.

 

Регионална структура на външнотърговския стокообмен

 

на България за периода 2001-2006 ( в %)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Година

2001

2002

2003

2004

2005

2006

 

 

Регион

 

 

 

 

 

 

 

 

ЕС

51,6

52,5

52,4

55,8

52,4

50,1

 

 

ОНД

16,3

12,4

11,9

12,3

14,0

14,8

 

 

Азия

3,7

4,3

5,5

8,2

8,5

9,2

 

 

НАФТА

...

...

...

...

3,2

2,7

 

 

Л атинска Америка

1,8

1,9

2,1

2,7

2,8

3,5

 

 

Африка

0,4

0,3

0,2

0,8

1,1

0,7

 

 

Араб ски страни

1,6

1,6

1,4

1,5

1,5

1,2

 

 

Балкани

19,0

20,3

22,0

22,4

22,9

24,0

 

 

Десетта водещи страни в търговският стокообмен на

България за 2006 (в млн. щатски долари)

 

 

 

 

 

 

 

място

страна

стокообмен

относителен дял в общата ср-ра (в %)

 

 

1

Германия

4,291

11,3

 

 

2

Русия

4,142

11,0

 

 

3

Италия

3,507

9,3

 

 

4

Турция

3,078

8,1

 

 

5

Гърция

2,040

6,5

 

 

6

Франция

1,557

4,1

 

 

7

Румъния

1,457

3,9

 

 

8

Китай

1,019

2,7

 

 

9

САЩ

0,865

2,3

 

 

10

Испания

0,861

2,3

 

 

Геоикономическото влияние на евразийския регион (14,8%) върху България се дължи основно на зависимостта ни от енергийните ресурси на Русия. Собствено, руският дял във външната ни търговия е 11%, т.е. той е на второ място след Германия, но в общата структура на вноса е на първо място със 17,2%. Външно-търговският оборот с Русия, само за последните три години, се е увеличил повече от два пъти, а за 2006, спрямо 2005, надминава 38 %. Енергоносителите (природен газ, петрол, ядрено гориво и въглища), съставляващи над 90% от стоковият внос на България от Русия, формират огромен външно-търговски дефицит (3,7 млрд. долара), поставящ ни в позицията на постоянен търговски клиент. Събитията през последните години показват, че руското икономическо влияние, като цяло, нараства предимно в дейности, свързани със суровинно-енергийният сектор. Днешна Русия, чиято геоикономическа политика е насочена към укрепване ролята й на енергийна свръхдържава в света (официално провъзгласена стратегия от руския президент Путин през 2005), има своята пряка рефлексия и върху България. Показателен факт са преобладаващите руски инвестиции в нефтената промишленост на страната (около 500 млн. долара), под управлението на руска ТНК (“Лукойл”). Трайните интереси на Русия в енергийния сектор са в синхрон със следваната в това отношение целенасочена геополитическа линия. С подписания в края на 2006 договор стана ясно че строежът на АЕЦ-Белене ще се осъществи от руска компания (“Атомстройекспорт”). За България, това е мегапроект с геополитическа значимост, прокарващ, макар и силно концентрирано, технологичното влияние на Русия. В началото на 2007, след дългогодишни преговори, бе утвърден (от Русия, България и Гърция) и проектът за изграждане на нефтопровода Бургас-Александруполис. Функцията му на пряк конкурент на лансираният от САЩ проект Баку-Джейхан, очертава контранастъплението на руската геостратегия в Югоизточна Европа, включително и в България. Енергийната геополитика на Русия в Южна Европа пряко засяга страната с още един проект, свързан с транзита на енергоресурси – газопроводът “Южен поток”, от Русия към Италия. Както е известно, България се ангажира официално с проекта по време на посещението на президента Путин у нас, през януари 2008. Това е руският геополитически отговор на про-американската геостратегия (проектът НАБУКО) за ограничаване монопола на Русия на европейския енергиен пазар. С пускането на съоръженията в експлоатация и вероятността да се превърне в енергиен разпределителен център на Балканите , България може да стане важен елемент за руската геополитика.. Обезпечавайки транзита на руския нефт и газ към Средиземно море, заобикаляйки Проливите, енергийната инфраструктура на наша територия създава реална среда за връщане на многоаспектното руско геополитическо влияние в България и на Балканите.

Страница 3

 

Сред балканските страни, е важно да се отбележи търговският ни стокообмен с Турция, на която се падат 8,1%. Политико-географското ни съседство от първи ранг, икономическите постижения на Турция през последните две-три дсетилетия и големият й вътрешен пазар са главни предпоставки за нарастналото й влияние. Другите геоикономически региони – Азия, Африка, Латинска Америка и НАФТА, предвид ниския им дял във външната ни търговия, не оказват съществено въздействие върху геоикономическото положение на страната ни.

За цялостно разбиране на положението на България в глобалната геополитическа структура, могат да послужат количествените показатели на дипломатическите мисии. Според Колосов и Туровский (2000), проследяването на географската конфигурация на външнополитическите визити дава отчетлива представа за стабилността на външнополитическите връзки и геополитическата ориентация на всяка отделна страна. В общ политически план, географското разпределение на политическите визити през последните години ясно показва про-западната ориентация на България, особено що се касае до посещения, пряко свързани с участието ни в структурите на НАТО и ЕС. Външнополитическата дейност, разгледана по страни обаче (т.е. двустранната дипломатическа активност), откроява друга реалност, показваща непрекъснатата дейност в поддържането и на източен (евразийски) външнополитически вектор. От всестранните междудържавни посещения, с водещо значение са тези на висшите държавни лидери – президент, министър-председател, и министър на външните работи, показващи интензитета в качеството на политическото общуване.

От особено значение за определяне на представите в съвременната геополитическа обвързаност на България има проследяването на географията на политическите визити, за последните пет години, на държавите, оказващи й най-силно съвкупно геополитическо (геоикономическо, геокултурно) влияние – САЩ, Русия, Германия, Италия, Турция. От тяхното многоаспектно въздействие, на практика, зависи устойчивата проява на българската многовекторна външнополитическа дейност.

География на двустранните политически визити на България с Русия, Германия, САЩ, Турция и Италия (2001-2006)

страна

Русия

Германия

САЩ

Турция

Италия

равнище

от бълг. страна

от руска страна

от бълг. Страна

от немска страна

от бълг. страна

от амер. Страна

от бълг. страна

от турска страна

от бълг. страна

от итал. страна

президент

6

1

3

 

2

 

1

1

2

1

министър председател

1

1

4

2

4

 

2

2

7

1

министър на МВнР

5

4

3

1

13

3

1

2

2

1

Сумарно

12

6

10

3

19

3

4

5

11

3

Общо

18

13

22

9

14

 

От общият брой на разменените визити, двустранните политически контакти със САЩ имат относителен превес (общо 22), дължащ се най-вече на честите дипломатически гостувания на българските външни министри. Динамиката на тези посещения е тясно обвързана с участието на България във военните операции в Афганистан и Ирак, както и с дейностите по подготовката за членство в НАТО. Само през 2003 българският външен министър посещава Съединените щати пет пъти, а в следващата 2004 – годината на приемане на България в пакта, са осъществени три визити. На нива президент и министър-председател са осъществени съответно 2 и 4 визити, изцяло от българска страна. Американските дипломатически мисии в България, от своя страна, демонстрират откровена пасивност, ограничавайки се само до три посещения на държавния секретар през 2002 и 2005.

Външно-политическите отношения с двама от лидерите на ЕС – Италия и Германия, заемащи, съответно, трето и четвърто място в деловата външнополитическа активност на България, имат сходна структура на визитите с тази на САЩ. Особеност в отношенията с тях е по-големият брой междудържавни контакти на ниво министър-председател. Данните сочат, че синхрон в двустранните визити се осъществява само с Турция, като единствено с нея България отчита отрицателно външно-политическо салдо.

В обменът на визити с петте страни, на Русия се пада второ място (от общо 18), но тя категорично води класацията в междупрезидентският диалог. От българска страна са осъществени общо 6 президентски посещения, като пиковата година е 2003, когато българският държавен глава посещава Русия три пъти (в т.ч. и неофициална приятелска среща). Активизацията на междупрезидентските визити се стимулира главно от събитията, по случай честването на 125 годишният юбилей от Освобождението на България, когато бе и първата визита на руския президент у нас (втората бе в началото на 2008, във връзка със 130-та годишнина от Освобождението). Българо-руската дипломация, през 2003, разширява своята дейност и посредством откриването на две нови български консулства в Русия (в Екатеринбург и Новосибирск), с цел облекчаването на процедурите по издаване на визи за руски граждани. През следващите три години се забелязва увеличаване посещенията на външните министри, с размяна на общо 9 визити (5 от българска и 4 от руска страна).

По общия брой на дипломатически гостувания на външни министри, посетили България в този период, Русия е на първо място, следвана от САЩ (3), Турция (2), Италия и Германия с по една. Може да се констатира, че периодите на активна българо-американска дипломация (особено 2003 и 2004) съвпадат и с подем на българо-руските двустранни отношения. Тоест, независимо от ключовите моменти, обвързващи ни официално към евроатлантическите структури, евразийският вектор на българската външна политика отбелязва повишена динамика.

За последния петгодишен период от двустранните отношения на България, Русия е лидер по отношение общия брой (7, с посещението на Путин, през януари 2008) на официалните посещения на нейни висши държавни представители в България, изпреварвайки външнополитическата активност на останалите четири страни. Интензивността на българо-руските визити има и своето геоикономическо обяснение, засягащо действията и целите на провежданата от Русия енергийна геополитическа стратегия в Европа. Потвърждение за това бе проведената, през септември 2006, тристранна среща между президентите на България, Гърция и Русия в Атина (подписване на договора за изграждане на нефтопровода Бургас-Александруполис), както и “енергийната” визита на българския министър-председател в Москва, през май 2007. За разглеждания период, дипломатическите послания, както от българска, така и от руска страна, бележат изключително затопляне на двустранните отношения. Не се пропуска да се подчертае, като подсилващ фактор, духовната и културна близост между двата народа.

Динамиката в географията на политическите визити затвърждава преходността на геополитическото положение на България. Тоест, макар и в “прегръдката” на Запада, българската външна политика запазва функционалната си роля и по отношение на Изтока. България демонстрира желание за поддържане на постоянен диалог с Русия, независимо от членството й в западни геополитически структури. Вероятността от задълбочаване на българо-руските отношения остава съвсем реална в настоящият период на нормализиране на обществено културните връзки и дейното участие на страната ни в геополитическите проекти на Русия. Необходимостта от провеждане на източна политическа линия, като цяло, все пак е резултат от съвкупното влияние, което фокусира географското положение на България. Това е факторът, от чиито особености зависи организацията на външно-политическата дейност, определящ както насоките, така и действията на българската външна политика.

От направеният анализ може да се констатира, че геополитическото положение на България е достатъчно сложно – резултат от разновекторното геополитическо (геоикономическо, геокултурно) влияние на външните сили. Днешното положение на страната, определящи за което са обвързаността и зависимостта от Запада, маркира главно общоустановената й пространствена ориентация в геополитическата система. Логичната констатация, която следва от този факт е, че България е подвластна на атлантизма и глобалния еднополюсен модел; силно подчинена е на “уестърнизацията”, а след появата на американски военни бази у нас – и на военната доминация на САЩ. Това, разбира се, показва само синтезираното, в сложната геополитическа система, място на България. Влиянието на други геополитически сили, и най-вече на Русия, е все още значително по-слабо, но непрекъснато. Основните причини за неговата непрестанна проява са географската близост и геокултурната принадлежност на България към Евразия. В различни периоди, съвкупното влияние на Евразия, и произтичащите от него геополитически връзки, се оказват решаващи за руското надмощие у нас. От българска страна, те стимулират и традиционно проявяващият се евразийски вектор на българската външна политика, ориентиран към сближаване с Русия. Именно културният фундамент, твърди руският геополитик Замятин (2003), се възприема като най-важната съставляваща в структурата на геополитическото пространство, от което зависи и неговата устойчивост във времето. Придържайки се към подобна теза, “относително постоянното” място на България в пространствено-времевият континиум я поставя по-скоро в рамките на Евразия. Доколко обаче, българската външна политика би се утвърдила като културно обусловена зависи, както от процесите по геополитическо възраждане на Русия, така и от тенденциите, водещи до отслабването на Запада.

Литература

1. Бъчваров М. Геополитика- терминологичен справочник. С., 1999.

2. Бъчваров М. Геополитически анализи. С., 2001.

3. Гумилев Л.Н. Этногенез и биосфера земли. Л., 1989.

4. Замятин Д.Н. Власть пространства и пространство власти: Географические образы в политике и международных отношениях. М., 2004.

5. Казаков Е. Геополитическата концепция за “Междинна Европа” и влиянието й върху българската политика // Геополитика, бр. 2, С., 2005.

6. Карастоянов С., М. Русев. Оценка на съвременното геополитическо положение на България // Военен журнал, №1, С., 1998.

7. Колосов В.А., Турофский Р.Ф. Геополитическое положение России на пороге ХХІ века: реалии и перспективы // Политические исследования, кн. 3, М., 2000.

8. Русев М. Европа на кордоните и диагоналите // НИЕ, бр. 4, С., 2002.

9. Русев М. Геополитическата концепция за Mitteleuropa и мястото на България // Геополитика, бр.5, С., 2005.

10. http :// www . mfa . government . bg /

11. http://www.mi.government.bg/

* Докторант в СУ “Св. Климент Охридски”

{rt}