Глобалните икономически проблеми налагат съвместни решения

брой1 2007
Typography

Един от принципите на китайското стратегическо изкуство на победата гласи, че трудностите не са в действието, а в разкриването на “пустотата”, която в бъдеще ще стане “пълнота” на зараждащия се процес. И обратното, когато нещата узреят, всички ще могат да видят оформилата се “пълнота”, но понеже е късно да се влияе на процеса, ще са необходми големи усилия. Смятам, че тук, на настоящия конгрес, в условията на съвременен Китай, едно от задълженията ни на експерти е, на базата на зараждащите се тенденции в глобализацията, да очертаем “пустотата”, в чието запълване, като Международен съюз на икономистите, можем да поемем своите задачи.

Във формиралата се към момента ситуация в глобалната икономика основните противоречия, изискващи специфичен съвместнет подход, са:

Кризисната разлика в потенциалите

В условията на стремителна глобализация, технологичната база на развитите икономики вече е достигнала критично превъзхождащи равнища по отношение на икономиките от Третия свят. Поради това, някои развиващи се икономики от така наречените “нововъзникващи пазари” се опитват да елиминират очерталото се тотално икономическо превъзходство на водещите страни в света чрез асиметрични мерки в извъникономически области, и, преди всичко, в политическата и военната. Други се стремят да елиминират изоставането си като безконтролно контрабандират, фалшифицират, трансферират, копират и препродават технологични продукти. Това причинява тежки загуби на икономиките на други страни.

Често използваните термини, от типа “дигитална пропаст”, “технологичен разлом”, и т.н. в достатъчна степен обясняват реалността в някои ключови области, каквито са информационните и комуникационните технологии. Тези термини са частични и замяната на един с друг не подсказва решение на дилемата. Бизнесът в по-изостаналите държави, също както и населението и държавните институции и структури, едва ли ще приемат възникналата катастрофална разлика в тези области да се “запълва” само по благоволението на напредналите нации. За немалък брой страни в света това означава нещо повече от превръщането им в източници на евтина работна сила, или “суровинни придатъци” на напредналите икономики. За тях то означава загуба на самостоятелност, претопяване и постепенно изчезване от картата на света.

Решението

Проблемът се свежда до добрата организация както на обмена, така и на защитата на интелектуалните потенциали, продукти и знания на организациите и страните. Продължаващото критично иновационно-технологично изоставане е неприемлива тенденция не само за населението на критично изостаналите, но и на водещите икономики и техните икономически съюзи, преминаващи към стадия „икономики на знанието”. Защото, както е известно, на този стадий диалогът и взаимодействието между „експлицитното” и „имплицитното” познание имат решаващо значение за развитието и сигурността.

Единственото решение е съвместен и умело направляван иновационен процес и технологичен развой, включващ и добре организиран и контролиран достъп до технологии, които да се използват за целите на устойчивото развитие.

Едно от сполучливите решения, намерени досега, е създаването по различни програми на иновационни центрове на територията на Европейския съюз и страните-кандидатки за членство. Сред недостатъците на тези центрове обаче е ограничаването им в рамките на ЕС. Подобни иновационни центрове, базиращи се на публично-частното партньорство на различни държавни институции с алианси от частни, академични, образователни, професионални и други организации, биха могли да придадат значително по-конкретен и полезен смисъл на технологическото и икономическото сътрудничество в пространството на големия материк Евразия .

Би било целесъобразно Международният съюз на икономистите да провокира интерес към тази идея сред висшите кръгове в бизнеса и политиката от евроазиатските срани, а защо не и от другите континенти, за да се постигне необходимият напредък. Смея да мисля, че интерес ще се прояви, тъй като политическата и икономическата несъстоятелност на досегашните действия вече проличава по реакциите на избирателите в немалко държави.

Глобалните техногенни феномени

Влиянието на безконтролния технологичен прогрес върху глобалната природна среда, в частност - при нежелани явления, като глобалното затопляне и свързаните с него климатични проблеми, доскоро се отричаше в публичното пространство, или пък се признаваше в недостатъчна степен. Напоследък наличието на проблем бе признато, но той като че ли започва да се преувеличава.

Решението

Начинът, дори само да установим дали изобщо (и, всъщност, в каква степен) климатичните промени, наблюдавани в много и различни точки по света, са техногенен проблем, е безпристрастното научно изследване. То обаче се сблъсква с липсата на разработени технологии и с драстичен недостиг на средства и инфраструктура в голяма част от регионите на планетата. Типичен пример за тази тенденция са катастрофалните разрушения и наводнения, причинени от вълните “цунами” към края на 2004 в някои страни от Югоизточна Азия и в басейна на Индийски океан. Съществуващите особени икономически зони в тези случаи не успяха да се проявят като водещи фактори за разрешаване на проблемите.

При целостността на технологичния процес, свързан с установяването, а и предотвратяването на тежки екологични кризи или катастрофи, ролята на добре организираната верига от иновационни центрове може да се окаже изключително важна. Всъщност, споделянето на технологии и иновативни решения в тази област е от критично значение дори и за най-развитите икономики в света, които през последните 1-2 години демонстрираха, че също са, в значителна степен, уязвими.

Между впрочем, България, от 2004 и досега, периодично става жертва на природни бедствия, които нанесоха драматични щети, без да бъде намерено относително адекватно противодействие.

Пандемичните заплахи

Още от началото на 20-те години на вече отминалия ХХ век, след обширната грипна епидемия, отнела живота на близо 40 млн.души, държавите се сблъскват периодично със заплаха от пандемии (глобални епидемии), от които особено страдат Европа и Азия (да не товорим за Африка).

Най-пресни примери са бързо и решително пресечената епидемия от ТОРС в Азия, както и постепенно затихващото, благодарение на радикалните мерки, взети и на държавно, и на глобално равнище, разпространение на така наречения “птичи грип”.


Едва ли някои може да гарантира обаче, че няма да има следващи заплахи, които да не могат да се неутрализират така ефективно.

Решението

Очевидно, належащо е широко споделяне и разпространение както на медицински знания, така и (най-вече) на адекватни технологии, лекарствени и информационни продукти, за което мрежата от иновационни центрове и алианси, която предлагам, може да се окаже изключително полезна.

Техногенният хаос и маргиналните социални слоеве

Хиперконкуренцията в условията на стремителна глобализация, в съчетание с ниската степен на организираност на трансфера и усвояването на нови идеи и технологии, водят до хаос и бързо нарастване значението на маргиналните слоеве в социалните структури. Един от ярките примери е придобилото вече драматични размери използване на Интернет и модерните информационно-комуникационни технологии за търговия с порнографски и педофилски материали, за открита проституция, контрабанда, доставка на фалшификати, и т.н., както и за разпространението на идеи, намиращи се в открито противоречие с демократичните ценности и с морала и ценностите, проповядвани вече хилядолетия наред от водещите световни религиозни философски системи.

Досега държавите и бизнесът се борят срещу тези явления предимно с полицейски и с общи ограничителни и наказателно-превантивни мерки. Според повечето проучвания обаче, резултатите са неубедителни.

Решението

По-добрият избор в случая е поне част от този огромен потенциал от енергия и креативност, който предимно младите хора изразходват в ущърб на устойчивото икономическо развитие, да се насочи, чрез комплексни мерки в бизнеса и в социалната сфера, към полезна работа.

Иновациите и базираните на тях компании, създадени от млади хора, доказано могат да бъдат част от тези комплексни мерки. В този смисъл, мрежата от иновационни центрове не е панацея, но влиза в комплекса от “лекарствени средства”.

Ниското качество на образование и обучение, особено в страните с доиндустриална и индустриална икономика

Мнозина експерти прогнозират в близко бъдеще нарастващ глад на бизнеса за високо квалифицирани специалисти в най-различни области, включително и в страните - лидери на развитието.

Усвояването на необходимите знания, тяхното трансформиране в конкретни услуги и продукти и натрупването на собствени знания по отношение на бизнеса все-повече се превръща в най-важното условие за успех. Тясно място в страните с доиндустриална и индустриална икономика не е толкова преподаването на т.нар. „програмни знания”, колкото „обучението чрез действие” как да се решават проблемите на развитието и използването на технологически, мениджърски и други видове иновации и идеи. Оказването на помощ по организирането на този процес в изоставащите страни е невъзможно без създаване на мрежи и алианси по разпространяването, обучението, внедряването и защитата на новостите – патенти, „ноу-хау” и т.н. Те естествено, особено в началото, имат характер на информационни мрежи.

Изложеното по-горе, както и самата тема на събранието на Международния съюз на икономистите “Световният опит в специалните икономически зони”, подсказва идеята да обмислим, как да започнем създаването на специални технологични зони на развитие , които да се формират именно около информационна мрежа и иновационни центрове, колкото и малък да е броят им в началото. Въпросните мрежи и центрове не бива да са приоритет само на отделни икономически или политически съюзи, те трябва да установят мостове между всички заинтересовани страни, региони, организации.

Предлаганите специални технологични зони за развитие не са и не могат да се разглеждат като носилети или проводници на скрити цели. Управлението на такива мрежи следва да се осъществява при пълното спазване на принципите за законност и прозрачност, съобразени с нормите на законодателство във всички страни – участници, включително Европейският съюз, чиито член България е от януари 2007. Така например, иновационният център на територията на България би могъл:

- да разпространява новости, анализи, нормативни документи, конкретни научни разработки и форми на обучение във връзка с установени от него потребности на българския и европейския пазари;

- да представлява интересите на своите чуждестранни партньори в областта на интелектуалната собственост (патенти, „ноу-хау” и т.н.) на българския и европейски пазари;

- да организира и осигурява съвместно участие на българските и чуждестранните партньори в Европейските програми за финансиране на иновационни проекти.

Естествено е огледалните структури на Центъра в другите страни да изпълняват същите функции, но по отношение на други национални и регионални пазари.

Предоставям на ръководството на Международния съюз на икономистите i – проект за “Международна информационна мрежа за иноватика”, на чиято база, след определяне на партньорите, да се разработи подробен бизнес-план за действие по нейното внедряване и изграждането на иновационни центрове в заинтересованите страни. Водещи български финансови и инвестиционни компании и фондове, осъзнали способността си за иновационно сътрудничество не само в Европа, но и извън нея, като стратегически ресурс, са готови за такова партньорство.

А, както казват нашите домакини - китайците, дори и път от хиляда мили се изминава, като се започне с една малка крачка.

Вицепрезидент на Международния съюз на икономистите( IUE ). Статията се базира на доклада, изнесен от автора , на конгреса на IUE “Световния опит в изграждането на специални икономически зони”, състоял се в Шанхай (Китай) от 4 до 14 януари 2007. Редакционната колегия използва случая да поздрави професор Георгиев с по-високата научна степен “доктор на икономическите науки”, присъдена му през миналата година от Висшата атестиционна комисия при Министерския съвет.

{rt}

Един от принципите на китайското стратегическо изкуство на победата гласи, че трудностите не са в действието, а в разкриването на “пустотата”, която в бъдеще ще стане “пълнота” на зараждащия се процес. И обратното, когато нещата узреят, всички ще могат да видят оформилата се “пълнота”, но понеже е късно да се влияе на процеса, ще са необходми големи усилия. Смятам, че тук, на настоящия конгрес, в условията на съвременен Китай, едно от задълженията ни на експерти е, на базата на зараждащите се тенденции в глобализацията, да очертаем “пустотата”, в чието запълване, като Международен съюз на икономистите, можем да поемем своите задачи.

Във формиралата се към момента ситуация в глобалната икономика основните противоречия, изискващи специфичен съвместнет подход, са:

Кризисната разлика в потенциалите

В условията на стремителна глобализация, технологичната база на развитите икономики вече е достигнала критично превъзхождащи равнища по отношение на икономиките от Третия свят. Поради това, някои развиващи се икономики от така наречените “нововъзникващи пазари” се опитват да елиминират очерталото се тотално икономическо превъзходство на водещите страни в света чрез асиметрични мерки в извъникономически области, и, преди всичко, в политическата и военната. Други се стремят да елиминират изоставането си като безконтролно контрабандират, фалшифицират, трансферират, копират и препродават технологични продукти. Това причинява тежки загуби на икономиките на други страни.

Често използваните термини, от типа “дигитална пропаст”, “технологичен разлом”, и т.н. в достатъчна степен обясняват реалността в някои ключови области, каквито са информационните и комуникационните технологии. Тези термини са частични и замяната на един с друг не подсказва решение на дилемата. Бизнесът в по-изостаналите държави, също както и населението и държавните институции и структури, едва ли ще приемат възникналата катастрофална разлика в тези области да се “запълва” само по благоволението на напредналите нации. За немалък брой страни в света това означава нещо повече от превръщането им в източници на евтина работна сила, или “суровинни придатъци” на напредналите икономики. За тях то означава загуба на самостоятелност, претопяване и постепенно изчезване от картата на света.

Решението

Проблемът се свежда до добрата организация както на обмена, така и на защитата на интелектуалните потенциали, продукти и знания на организациите и страните. Продължаващото критично иновационно-технологично изоставане е неприемлива тенденция не само за населението на критично изостаналите, но и на водещите икономики и техните икономически съюзи, преминаващи към стадия „икономики на знанието”. Защото, както е известно, на този стадий диалогът и взаимодействието между „експлицитното” и „имплицитното” познание имат решаващо значение за развитието и сигурността.

Единственото решение е съвместен и умело направляван иновационен процес и технологичен развой, включващ и добре организиран и контролиран достъп до технологии, които да се използват за целите на устойчивото развитие.

Едно от сполучливите решения, намерени досега, е създаването по различни програми на иновационни центрове на територията на Европейския съюз и страните-кандидатки за членство. Сред недостатъците на тези центрове обаче е ограничаването им в рамките на ЕС. Подобни иновационни центрове, базиращи се на публично-частното партньорство на различни държавни институции с алианси от частни, академични, образователни, професионални и други организации, биха могли да придадат значително по-конкретен и полезен смисъл на технологическото и икономическото сътрудничество в пространството на големия материк Евразия .

Би било целесъобразно Международният съюз на икономистите да провокира интерес към тази идея сред висшите кръгове в бизнеса и политиката от евроазиатските срани, а защо не и от другите континенти, за да се постигне необходимият напредък. Смея да мисля, че интерес ще се прояви, тъй като политическата и икономическата несъстоятелност на досегашните действия вече проличава по реакциите на избирателите в немалко държави.

Глобалните техногенни феномени

Влиянието на безконтролния технологичен прогрес върху глобалната природна среда, в частност - при нежелани явления, като глобалното затопляне и свързаните с него климатични проблеми, доскоро се отричаше в публичното пространство, или пък се признаваше в недостатъчна степен. Напоследък наличието на проблем бе признато, но той като че ли започва да се преувеличава.

Решението

Начинът, дори само да установим дали изобщо (и, всъщност, в каква степен) климатичните промени, наблюдавани в много и различни точки по света, са техногенен проблем, е безпристрастното научно изследване. То обаче се сблъсква с липсата на разработени технологии и с драстичен недостиг на средства и инфраструктура в голяма част от регионите на планетата. Типичен пример за тази тенденция са катастрофалните разрушения и наводнения, причинени от вълните “цунами” към края на 2004 в някои страни от Югоизточна Азия и в басейна на Индийски океан. Съществуващите особени икономически зони в тези случаи не успяха да се проявят като водещи фактори за разрешаване на проблемите.

При целостността на технологичния процес, свързан с установяването, а и предотвратяването на тежки екологични кризи или катастрофи, ролята на добре организираната верига от иновационни центрове може да се окаже изключително важна. Всъщност, споделянето на технологии и иновативни решения в тази област е от критично значение дори и за най-развитите икономики в света, които през последните 1-2 години демонстрираха, че също са, в значителна степен, уязвими.

Между впрочем, България, от 2004 и досега, периодично става жертва на природни бедствия, които нанесоха драматични щети, без да бъде намерено относително адекватно противодействие.

Пандемичните заплахи

Още от началото на 20-те години на вече отминалия ХХ век, след обширната грипна епидемия, отнела живота на близо 40 млн.души, държавите се сблъскват периодично със заплаха от пандемии (глобални епидемии), от които особено страдат Европа и Азия (да не товорим за Африка).

Най-пресни примери са бързо и решително пресечената епидемия от ТОРС в Азия, както и постепенно затихващото, благодарение на радикалните мерки, взети и на държавно, и на глобално равнище, разпространение на така наречения “птичи грип”.

Един от принципите на китайското стратегическо изкуство на победата гласи, че трудностите не са в действието, а в разкриването на “пустотата”, която в бъдеще ще стане “пълнота” на зараждащия се процес. И обратното, когато нещата узреят, всички ще могат да видят оформилата се “пълнота”, но понеже е късно да се влияе на процеса, ще са необходми големи усилия. Смятам, че тук, на настоящия конгрес, в условията на съвременен Китай, едно от задълженията ни на експерти е, на базата на зараждащите се тенденции в глобализацията, да очертаем “пустотата”, в чието запълване, като Международен съюз на икономистите, можем да поемем своите задачи.

Във формиралата се към момента ситуация в глобалната икономика основните противоречия, изискващи специфичен съвместнет подход, са:

Кризисната разлика в потенциалите

В условията на стремителна глобализация, технологичната база на развитите икономики вече е достигнала критично превъзхождащи равнища по отношение на икономиките от Третия свят. Поради това, някои развиващи се икономики от така наречените “нововъзникващи пазари” се опитват да елиминират очерталото се тотално икономическо превъзходство на водещите страни в света чрез асиметрични мерки в извъникономически области, и, преди всичко, в политическата и военната. Други се стремят да елиминират изоставането си като безконтролно контрабандират, фалшифицират, трансферират, копират и препродават технологични продукти. Това причинява тежки загуби на икономиките на други страни.

Често използваните термини, от типа “дигитална пропаст”, “технологичен разлом”, и т.н. в достатъчна степен обясняват реалността в някои ключови области, каквито са информационните и комуникационните технологии. Тези термини са частични и замяната на един с друг не подсказва решение на дилемата. Бизнесът в по-изостаналите държави, също както и населението и държавните институции и структури, едва ли ще приемат възникналата катастрофална разлика в тези области да се “запълва” само по благоволението на напредналите нации. За немалък брой страни в света това означава нещо повече от превръщането им в източници на евтина работна сила, или “суровинни придатъци” на напредналите икономики. За тях то означава загуба на самостоятелност, претопяване и постепенно изчезване от картата на света.

Решението

Проблемът се свежда до добрата организация както на обмена, така и на защитата на интелектуалните потенциали, продукти и знания на организациите и страните. Продължаващото критично иновационно-технологично изоставане е неприемлива тенденция не само за населението на критично изостаналите, но и на водещите икономики и техните икономически съюзи, преминаващи към стадия „икономики на знанието”. Защото, както е известно, на този стадий диалогът и взаимодействието между „експлицитното” и „имплицитното” познание имат решаващо значение за развитието и сигурността.

Единственото решение е съвместен и умело направляван иновационен процес и технологичен развой, включващ и добре организиран и контролиран достъп до технологии, които да се използват за целите на устойчивото развитие.

Едно от сполучливите решения, намерени досега, е създаването по различни програми на иновационни центрове на територията на Европейския съюз и страните-кандидатки за членство. Сред недостатъците на тези центрове обаче е ограничаването им в рамките на ЕС. Подобни иновационни центрове, базиращи се на публично-частното партньорство на различни държавни институции с алианси от частни, академични, образователни, професионални и други организации, биха могли да придадат значително по-конкретен и полезен смисъл на технологическото и икономическото сътрудничество в пространството на големия материк Евразия .

Би било целесъобразно Международният съюз на икономистите да провокира интерес към тази идея сред висшите кръгове в бизнеса и политиката от евроазиатските срани, а защо не и от другите континенти, за да се постигне необходимият напредък. Смея да мисля, че интерес ще се прояви, тъй като политическата и икономическата несъстоятелност на досегашните действия вече проличава по реакциите на избирателите в немалко държави.

Глобалните техногенни феномени

Влиянието на безконтролния технологичен прогрес върху глобалната природна среда, в частност - при нежелани явления, като глобалното затопляне и свързаните с него климатични проблеми, доскоро се отричаше в публичното пространство, или пък се признаваше в недостатъчна степен. Напоследък наличието на проблем бе признато, но той като че ли започва да се преувеличава.

Решението

Начинът, дори само да установим дали изобщо (и, всъщност, в каква степен) климатичните промени, наблюдавани в много и различни точки по света, са техногенен проблем, е безпристрастното научно изследване. То обаче се сблъсква с липсата на разработени технологии и с драстичен недостиг на средства и инфраструктура в голяма част от регионите на планетата. Типичен пример за тази тенденция са катастрофалните разрушения и наводнения, причинени от вълните “цунами” към края на 2004 в някои страни от Югоизточна Азия и в басейна на Индийски океан. Съществуващите особени икономически зони в тези случаи не успяха да се проявят като водещи фактори за разрешаване на проблемите.

При целостността на технологичния процес, свързан с установяването, а и предотвратяването на тежки екологични кризи или катастрофи, ролята на добре организираната верига от иновационни центрове може да се окаже изключително важна. Всъщност, споделянето на технологии и иновативни решения в тази област е от критично значение дори и за най-развитите икономики в света, които през последните 1-2 години демонстрираха, че също са, в значителна степен, уязвими.

Между впрочем, България, от 2004 и досега, периодично става жертва на природни бедствия, които нанесоха драматични щети, без да бъде намерено относително адекватно противодействие.

Пандемичните заплахи

Още от началото на 20-те години на вече отминалия ХХ век, след обширната грипна епидемия, отнела живота на близо 40 млн.души, държавите се сблъскват периодично със заплаха от пандемии (глобални епидемии), от които особено страдат Европа и Азия (да не товорим за Африка).

Най-пресни примери са бързо и решително пресечената епидемия от ТОРС в Азия, както и постепенно затихващото, благодарение на радикалните мерки, взети и на държавно, и на глобално равнище, разпространение на така наречения “птичи грип”.

Страница 2

Едва ли някои може да гарантира обаче, че няма да има следващи заплахи, които да не могат да се неутрализират така ефективно.

Решението

Очевидно, належащо е широко споделяне и разпространение както на медицински знания, така и (най-вече) на адекватни технологии, лекарствени и информационни продукти, за което мрежата от иновационни центрове и алианси, която предлагам, може да се окаже изключително полезна.

Техногенният хаос и маргиналните социални слоеве

Хиперконкуренцията в условията на стремителна глобализация, в съчетание с ниската степен на организираност на трансфера и усвояването на нови идеи и технологии, водят до хаос и бързо нарастване значението на маргиналните слоеве в социалните структури. Един от ярките примери е придобилото вече драматични размери използване на Интернет и модерните информационно-комуникационни технологии за търговия с порнографски и педофилски материали, за открита проституция, контрабанда, доставка на фалшификати, и т.н., както и за разпространението на идеи, намиращи се в открито противоречие с демократичните ценности и с морала и ценностите, проповядвани вече хилядолетия наред от водещите световни религиозни философски системи.

Досега държавите и бизнесът се борят срещу тези явления предимно с полицейски и с общи ограничителни и наказателно-превантивни мерки. Според повечето проучвания обаче, резултатите са неубедителни.

Решението

По-добрият избор в случая е поне част от този огромен потенциал от енергия и креативност, който предимно младите хора изразходват в ущърб на устойчивото икономическо развитие, да се насочи, чрез комплексни мерки в бизнеса и в социалната сфера, към полезна работа.

Иновациите и базираните на тях компании, създадени от млади хора, доказано могат да бъдат част от тези комплексни мерки. В този смисъл, мрежата от иновационни центрове не е панацея, но влиза в комплекса от “лекарствени средства”.

Ниското качество на образование и обучение, особено в страните с доиндустриална и индустриална икономика

Мнозина експерти прогнозират в близко бъдеще нарастващ глад на бизнеса за високо квалифицирани специалисти в най-различни области, включително и в страните - лидери на развитието.

Усвояването на необходимите знания, тяхното трансформиране в конкретни услуги и продукти и натрупването на собствени знания по отношение на бизнеса все-повече се превръща в най-важното условие за успех. Тясно място в страните с доиндустриална и индустриална икономика не е толкова преподаването на т.нар. „програмни знания”, колкото „обучението чрез действие” как да се решават проблемите на развитието и използването на технологически, мениджърски и други видове иновации и идеи. Оказването на помощ по организирането на този процес в изоставащите страни е невъзможно без създаване на мрежи и алианси по разпространяването, обучението, внедряването и защитата на новостите – патенти, „ноу-хау” и т.н. Те естествено, особено в началото, имат характер на информационни мрежи.

Изложеното по-горе, както и самата тема на събранието на Международния съюз на икономистите “Световният опит в специалните икономически зони”, подсказва идеята да обмислим, как да започнем създаването на специални технологични зони на развитие , които да се формират именно около информационна мрежа и иновационни центрове, колкото и малък да е броят им в началото. Въпросните мрежи и центрове не бива да са приоритет само на отделни икономически или политически съюзи, те трябва да установят мостове между всички заинтересовани страни, региони, организации.

Предлаганите специални технологични зони за развитие не са и не могат да се разглеждат като носилети или проводници на скрити цели. Управлението на такива мрежи следва да се осъществява при пълното спазване на принципите за законност и прозрачност, съобразени с нормите на законодателство във всички страни – участници, включително Европейският съюз, чиито член България е от януари 2007. Така например, иновационният център на територията на България би могъл:

- да разпространява новости, анализи, нормативни документи, конкретни научни разработки и форми на обучение във връзка с установени от него потребности на българския и европейския пазари;

- да представлява интересите на своите чуждестранни партньори в областта на интелектуалната собственост (патенти, „ноу-хау” и т.н.) на българския и европейски пазари;

- да организира и осигурява съвместно участие на българските и чуждестранните партньори в Европейските програми за финансиране на иновационни проекти.

Естествено е огледалните структури на Центъра в другите страни да изпълняват същите функции, но по отношение на други национални и регионални пазари.

Предоставям на ръководството на Международния съюз на икономистите i – проект за “Международна информационна мрежа за иноватика”, на чиято база, след определяне на партньорите, да се разработи подробен бизнес-план за действие по нейното внедряване и изграждането на иновационни центрове в заинтересованите страни. Водещи български финансови и инвестиционни компании и фондове, осъзнали способността си за иновационно сътрудничество не само в Европа, но и извън нея, като стратегически ресурс, са готови за такова партньорство.

А, както казват нашите домакини - китайците, дори и път от хиляда мили се изминава, като се започне с една малка крачка.

Вицепрезидент на Международния съюз на икономистите( IUE ). Статията се базира на доклада, изнесен от автора , на конгреса на IUE “Световния опит в изграждането на специални икономически зони”, състоял се в Шанхай (Китай) от 4 до 14 януари 2007. Редакционната колегия използва случая да поздрави професор Георгиев с по-високата научна степен “доктор на икономическите науки”, присъдена му през миналата година от Висшата атестиционна комисия при Министерския съвет.

{rt}