09
Сря, Окт
25 Нови статии

Златната орда като предшественик на Руската империя

брой4 2006
Typography
Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Изворите на феномена на руската имперска държавност, нагледно олицетворявани от Руската империя, представляват в основата си симбиоза от три компонента: древноруската държавност на Киевската Рус, импулс за чието създаване става идването на т.нар. „варяги” (или викинги)от Скандинавия, идеологическите и културни традиции на Византийската империя, с посредничеството на православното християнство, както и имперското наследство на Златната Орда, на което е посветена и тази статия.

Спорът за евразийското наследство на Златната Орда – т.е. държавата, образувана в резултат от разпадането на Монголското империя, създадена от Темучжин Чингис-хан, на територията на Киевска Рус, Поволжието, Кавказ, Крим, Западен Сибир, Хорезм и по-голямата част от днешен Казахстан, не само не е загубил своята актуалност, но и отново се разгаря в наши дни. Доказателство за което са и опитите на определени официални институции и научни кръгове в Татарстан да обвържат историческото наследство на Златната Орда изключително с казанско-татарския етнос и неговата история, което си е чисто проба митология. Без да отхвърляме правото на казанските татари да се смятат за исторически наследници на Златната Орда, струва си да напомним, че науката отдавна е доказала произхода на казанските татари от волжките българи - тюркоезичен етнос, чиято държава е унищожена от монголците през първата половина на ХІІІ век (1) . Тоест, тази историческа версия, претендираща за наследството на Златната Орда, възникна буквално пред очите ни, превръщайки ни в свидетели на поредния опит за конструиране на миналото, според съвременната политическа конюнктура, т.е. на едно явление, известно като „съчинена традиция” (2) . В тази връзка, сериозен интерес предизвиква проблемът за наследството на Златната Орда по отношение на другите не само тюркски и монголски, но и славянски и фино-угорски народи от Източна Европа и Централна Азия. Като източниците на този проблем, можем да открием още в монголската епоха.

Въпреки целия си трагизъм, епохата на монголските завоевания през ХІІІ век не е нито проста, нито еднозначна. Това се отнася и до такива сложни конгломерати, каквито са били империите на Чингис-хан и наследниците му, включително и Златната Орда. Затова и изцяло негативното отношение към монголското завоевание и всички свързано с него, не изглежда съвсем оправдано. Към подобна позиция се придържа, в частност, такъв сериозен изследовател на онази епоха като Василий Бартолд (3) , както и Лев Гумильов (4) . Създадени най-вече в резултат на кървави и опустошителни завоевания, тези империи по-нататък изиграват и определена цивилизоваща роля. Защото, формиращите се империи (напук на нежеланието ни да приемем насилието и проливането на кръв) представляват опити на човечеството за интеграция, макар и ужасно несъвършени. Примерите за това са многобройни: Иран на Ахеменидите, държавата на Александър Велики, Рим, Тюркският хаганат, Арабският халифат, империята на Великите Моголи в Индия, Китайската и Френската, Британската и Руската империи, пък даже и онова, което носи монголската експанзия. Създадените в резултат от походите на Чингис-хан и първите му наследници държави, част от които стават и староруските земи, представляват пъстра, във всяко отношение, картина. Нещо повече, ранните хронисти отбелязват появата на далеч по-висока политическа устойчивост след формирането на всички тези държави по цялата територия на Евразия от Източна Европа до Централна Азия и Китай. При това, липсата на пространствени прегради в границите на тези обширни империи, дава възможност за сближаване между народите на Евразия. Културите на тюркските, славянските, монголските, фино-угорските, иранските, кавказките и другите народи на Евразия, дълго време се формират в единна комуникационна система, което ги сближава, определяйки в значителна степен сходството на жизнената структура и манталитета им, и води до тяхното обединяване в единни многонационални държави, каквито са и империите на потомците на Чингис-хан, включително Златната Орда.

Затова изцяло отрицателният подход към тях и представянето им като диви племенни общности би бил исторически несправедлив. Спектърът тук е много разнообразен, следователно такъв трябва да бъде и подходът към тази тема.

След разпадането на империята, създадена от Чингис-хан, древноруските земи стават част от Улуса на Джучи, или Златната Орда. При това монголците налагат собственото си обществено устройство само в подвластните им степни пространства в днешен Казахстан и Северното Черноморие, като още на границата между ХІІІ и ХІV век те приемат исляма, след което се смесват и сродяват с кипчаките (тюрките) и все повече започват да приличат на тях, както отбелязва и арабският летописец Ал-Омари. А, както е известно, тюркските племена на кипчаките са основното номадско население на евразийските степи между Иртиш и Дунав.

По отношение на руските земи, завоевателите се задоволяват с пълното им подчиняване, създавайки институцията на събирачите на данъци – баскаки, но без да променят формиралото се там обществено устройство. Впоследствие, събирането на данъците става прерогатив на местните руски князе, признаващи властта на Златната Орда.

Първоначално Златната Орда е част от огромната Монголска империя. През първите десетилетия от съществуването и, хановете на Ордата са подчинени на върховния монголски хан, чиято столица е в Каракорум, Монголия. От Монголия те получават и правото (ярлик) да управляват Улуса на Джучи. През 1266 обаче, ханът на Ордата Менгу-Тимур за първи път нарежда върху златните монети да бъде поставено неговото име, вместо това на монголския владетел. Оттогава започва и самостоятелното съществуване на Златната Орда. Начело на западната част на тази държава, в която влизат и староруските земи, стои владетел от династията на Чингис-хан (по линията на неговия внук Бату, или Батий), а на изток управляват зависимите от него наследници на хан Орду (братът на Бату).

Дълго време Златната Орда е най-могъщата държава в Централна Азия и Източна Европа (5) . С владетелите и се стремят да поддържат приятелски връзки европейските крале и римските папи, византийските императори и султаните на Османската империя. Свидетелство за това са грамотите, дарени от хан Тохтамиш на полския крал Владислав Ягайло и от Улуг Мохамед на османския султан Мурад ІІ, които са се запазили до днес (6) .

Интересно е, че в основни външни врагове на Златната Орда се превръщат не съседните и чужди държави, а другите някогашни улуси на Монголската империя – държавата на монголците Хулагиди в Иран и тази на Чагатаидите в Централна Азия.

Периодично армиите на Златната Орда, в чиито състав участват и руските князе със своите отряди, нахлуват в Полша, Литва и на Балканите. Като целта е не завоюването а по-скоро ограбването на съседите. Огромната територия, многобройното население, силната централна власт и голямата боеспособна армия, наред с умелото използване на търговските керванджийски пътища и данъците, събирани от покорените народи, формират мощта на империята на Златната Орда. Тя преживява своеобразен връх през първата половина на ХІV век. Разцветът на държавността и културата на Златната Орда е свързан с имената на хан Узбек (1312-1342) и сина му Джанибек (1342-1357). Ключов фактор за укрепването на Ордата става приемането на исляма. Навремето Чингис-хан завещава на наследниците си да проявяват търпимост към представителите на различните религии и те се стараят да спазват указанията му. Така, в земите, контролирани от Златната Орда, духовенството от всички религии се ползва със специални привилегии. Руската православна и арменската грегорианска църква например, са освободени от плащането на данък и получават специални грамоти, защитаващи ги от произвола на местните вождове. В столицата на Златната Орда Сарай действат храмове на най-различни религии, като през 1261 там възниква и православна епархия. Самите членове на Ордата дълго време остават предимно езичници-шаманисти, макар че сред елита им (включително сред потомците на Чингис-хан) има и поклонници на Христос, Мохамед или Буда (7) .

В началото на ХІV век обаче, ситуацията в Златната Орда се променя. Най-далновидните представители на племенната върхушка стигат до извода, че старите традиции вече не са в състояние да регулират и управляват живота на огромната империя. Необходимо е привличането на грамотни и образовани хора, познаващи икономиката и финансите. Най-подходящи се оказват мюсюлманските чиновници, произлизащи от Централна Азия, Волжка България, Източен Туркестан и Южен Казахстан. Освен това, търговията на Златната Орда вече се контролира от търговци-мюсюлмани. Да не говорим, че интензивните отношения с Иран и Египет изискват привличането на хора, знаещи фарси и арабски. Накрая, общата за всички поданици на империята религия би помогнала за обединяването им около владетеля, изповядващ същата вяра. Затова през 1313 младият хан Узбек, подтикван от фанатизма на своето мюсюлманско обкръжение, обявява исляма за официална религия, изтребвайки всичките си знатни роднини, които опитват да се противопоставят на очевидното нарушаване на традиционните монголски обичаи. Епохата на хан Узбек се характеризира с културен подем и мащабно градско строителство. В средата на ХІV век на територията на Ордата има повече от сто града, като много от тях са основани от нейните владетели. Сред тях са столиците Сарай и Нов Сарай, по долното течение на Волга, както и Сарай-Джук (Малкият Сарай) в Западен Казахстан, където са погребвани владетелите на държавата. При хановете Узбек и Джанибек, градовете на Златната Орда преживяват голям разцвет, а Сарай и Нов Сарай се смятат за най-големите градове в света.


По онова време Ордата заимства много неща от мюсюлманския Изток: занаяти, архитектура, керамика, персийската поезия, арабската геометрия, както и манталитета, нямащ общо с този на обикновените номади. Поддържайки широки връзки с Мала Азия, Сирия и Египет, Златната Орда попълва с тюркски и кавказки роби армията на султаните-мамелюци в Египет, а върху културата и се налага определен мюсюлманско-средиземноморски отпечатък, което отбелязва и известният британски изследовател проф. Клифърд Босуърт от Университета на Манчестър (10) .

Просперитетът на империята обаче е поставен под въпрос след смъртта на хан Джанибек и последвалите междуособици, свързани с борбата на регионалните владетели за ханския престол. Тронът започна да минава от един към друг, а периферните владения постепенно отпадат от държавата. В края на ХV век Ордата отново е обединена от енергичния хан Тохтамиш, който успява да вземе реванш за поражението на предшественика си Мамай в битката срещу обединените руски княжества на Куликово поле. Така, през 1381 Тохтамиш дори превзема и разрушава Москва. Но именно с неговото управление са свързани и редица събития, оказали се фатални за Златната Орда. Трите последователни похода на владетеля на Самарканд Тимур (създал поредната световна империя от Мала Азия до китайската граница) нанасят жесток удар върху Улуса на Джучи, разрушавайки много градове. В резултат повечето търговски пътища се изместват на юг, в границите на държавата на Тимур, а самата Златна Орда се разпада през първата половина на ХV век на отделни ханства. Сред нейните наследници са както тюркски държави (Кримското, Казанското и Астраханското ханства, Узбекският улус, върху чиито руини възникват Ногайската Орда, Сибирското, Казахското и Хивинското ханства), така и Руската държава, чиято военна организация, фискална система, дипломатическа служба и протоколна традиция са силно повлияни от тези на Златната Орда. Истината е, че руската аристокрация сравнително устойчиво се вписва в установения от Ордата ред. Макар че наследниците на Чингис-хан създават империята си по пътя на завоеванията, държавата им се крепи не само на военната сила, което обяснява и почти тристагодишното и господство в руските земи.

Или, както отбелязва още през ІІ век пр.н.е. китайският философ Лю Ци: „Можеш да завоюваш една империя, яздейки коня, но не можеш да я управляваш без да слезеш от него”. В руските земи потомците на Чингис-хан съумяват да се приспособят към местните условия и да създадат далеч по-ефективна система за управление на завоюваните територии, отколкото в Китай например (империята Юхан) или пък в Иран – Улусът на илхановете Хулагиди, където те управляват доста по-кратко (около сто години).

Към положителните последици от господството на Златната Орда в Русия, които се премълчават от редица руски и съветски историци, може да отнесем и обстоятелството, че напрегнатата духовна атмосфера в тогавашното руско общество стимулира появата на изключителни художествени образци във всички сфери на религиозното изкуство (иконопис, църковна музика, религиозна литература). Тяхно олицетворение е творчеството на великия иконописец Андрей Рубльов. Постепенно, чувството за национално унижение отстъпва в народните среди на благородната преданост към националния идеал. Религиозно-националният подем в тогавашна Русия се превръща в мощен фактор на националното самосъзнание и култура, за което в немалка степен обективно съдейства и религиозната търпимост на елита на Златната Орда. Според редица видни руски историци-евразийци (Пьотр Савицкий, Георгий Вернадский, Лев Гумильов), руснаците са спасени от физическото изтребление или културната асимилация на Запада именно поради включването на земите им в Монголския улус. Савицкий определя Ордата като „неутрална” културна среда, приемаща всички богове, за разлика от фанатизираната католическа Европа.

Разбира се, руските княжества са принудени да плащат данък на хановете в Сарай, но пък се сдобиват с търговски флот по Волга и църковна резиденция в Сарай, а руската православна църква е освободена от всякакви данъци. От своя страна руснаците разполагат в лицето на метрополията (каквато роля обективно играе Златната Орда)с морална и военна подкрепа в многобройните войни със своите северозападни съседи – Швеция, Тевтонския орден, Полша, Великото литовско княжество, или Унгарското кралство. В същото време, Галицка Рус, Волин, Черниговското и други княжества, разположени извън сферата на влияние на Златната Орда, стават жертва на католическа Европа, обявила кръстоносен поход срещу Рус и Ордата. Това обяснява и избора, който прави княз Александър Невски (победител на шведите и тевтонците и фаворит на монголския хан Бату) в полза на симбиозата със Златната Орда, като по-малката от двете злини. И този избор е одобрен от народа и осветен от руската православна църква, доказателство за което е и по-късното канонизиране на княза.

Същият избор правят редица други видни руски владетели от тази епоха, като например московският княз Иван Калита, което е оценено по достойнство и от Златната Орда, когато след потушаване на възстанието срещу нея в Твер, ханът му дава титлата велик руски княз заради активното участие в смазването на бунта.

Очевидно е и влиянието на Ордата върху развитието на руския език, в който около 20% от думите са с тюркски произход.

Именно системата за управление на Златната Орда се превръща в прообраз на руската имперска държавност. Това се проявява както в налагането на авторитарната управленска традиция, така и в силно централизираната обществена система, дисциплината във военното дело и религиозната търпимост. Разбира се, през определени периоди от руската история, има и отклонения от тези принципи. Освен това, руските и другите подчинени на Ордата територии са въвлечени в намиращата се на по-високо равнище финансова система на империята, а завоевателите създават и ефективна, просъществувала дълги векове, комуникационна система и мрежа от пощенски пунктове в значителна част от Евразия, включително и на територията на Русия. Последната наследява от Златната Орда и практиката (макар и невинаги стриктно спазвана) да не асимилира тотално новите завоювани, или доброволно присъединили се към Руската империя земи, т.е. да не се променя радикално животът, религията и езикът на покорените народи.

В същото време, както вече споменах, наследството на Златната Орда не е единствената основа, върху която впоследствие узрява и се реализира руската имперска идея. В нейното формиране (както и в развитието на руската цивилизация) е трудно да се подцени влиянието на Византийската империя, пренесла в Русия античното наследство на Елада и Рим, съхранила православната християнска култура и постигнала изключително високо ниво в развитието на науката и изкуството. „Москва е Третия Рим, а четвърти няма да има” – с това изречение, до голяма степен, се формулира руската имперска идея, като последна опора на православния християнски свят след падането през 1453 на православната Византийска империя. Тоест, руската имперска идея, в много отношения, представлява синтез на византийските имперски традиции и тези на Златната Орда, между които има и общо, но има и съществени различия. Както Византия, така и Ордата, са велики евразийски държави и Руската империя наследява от тях тази особеност. Що се отнася до различията, византийското наследство присъства по-осезаемо в духовната сфера, докато това на Златната Орда – в практиката на държавното строителство и управление, макар и съвсем да не се изчерпва с него. Разликата между влиянието на Ордата и онова на Византия върху руската имперска държавност е и в това, че Руската империя е единствената, именно имперска, наследничка на Златната Орда, докато сред имперските приемници на Византия, наред с Русия е и Османската империя.

Определяйки значението на староруската държавност за формирането на руската имперска традиция, следва да отбележим, че то е най-вече в това, че Киевска Русия е първия отечествен опит в държавното строителство в мултиетническа среда, тъй като Киевска Русия е държава не само на източните славяни, но и на варягите (викингите), формиращи управляващия и елит и постепенно асимилирани от славянската среда (от тях, между другото, идва и самото название Рус - Русия), а също на многобройните фино-угорски и на някои тюркски племена. Но, при цялото значение на Киевската Рус, истинското начало на могъществото на Русия, като велика държава, следва да се търси не по бреговете на Днепър, не сред славяните, варягите или дори византийците, а в имперските традиции на Златната Орда. Поради редица исторически обстоятелства, староруската държавност не достига имперско ниво, като вместо това постепенно се раздробява, за да рухне под натиска на тюркско-монголските номади от Великата Степ, създали световна евразийска държава – Златната Орда, превърнала се в предтеча на Руската империя.

Оказвайки се в състава на Златната Орда, подвластните на тази империя народи не спират да се развиват. Но пътищата на това развитие търпят радикална промяна, което в крайна сметка позволява на Русия например, да поеме от Ордата щафетата на хегемонията в евразийското пространство, когато в края на ХV век Московското княжество се превръща в най-сериозната сила в грандиозното съперничество между държавите-наследнички на Златната Орда, сред които основен съперник на Москва е Кримският юрт (ханство) (10).


През ХVІ век, макар че могъществото на московските владетели продължава да нараства, след завоюването на такива остатъци от Златната Орда като Казанското, Астраханското и Сибирското ханства, Московската държава е подложена на изключително силния натиск на Кримското ханство, зад гърба на което стои намиращата се в апогея си Османска империя. Кримско-татарските орди неведнъж стигат до предградията на Москва и дори успяват да овладеят Александровската слобода – резиденцията на победителя на Казан, Астрахан и Сибирското ханство – първият руски цар Иван ІV Грозни. Тази борба за хегемония в евразийското наследство на Златната Орда се проточва до края на ХVІІ век, когато Московската държава окончателно престава да плаща данък на Кримското ханство.

Между другото, това става вече при управлението на цар Петър І, преобразувал Московското царство в Руска империя. Превръщайки се в част от историческото минало, споменът за това съперничество се съхранява в многобройните руски княжески родове от тюркски произход, чието начало може да се открие или в епохата на Златната Орда, или по-късно, когато след нейното разпадане, през ХV-ХVІІ век, в „пост-орденското пространство” се формира нов баланс на политическите сили в борбата на наследството на Улуса на Джучи, чиито два основни „полюса” са Руската държава, еволюирала в продължение на три века от Великото Московско княжество до Руската империя, и Кримският юрт, към който (по един или друг начин) се ориентират Ногайската Орда, Казанското, Астраханското, Сибирското и Казахското ханства.

В рамките на тази борба, сред формите за привличане в съответната сфера на влияние са и преселванията на отделни групи тюркски аристократи в московските или кримските владения. Московските царе предоставят на тези преселници от Изтока цели градове, като срещу това изискват от тях да служат в руската армия. Тюркските аристократи запазват своите въоръжени отряди, а в предоставените им владения могат да се заселват и други мигранти от степите. През различни периоди на татарските аристократи са предоставени Кашира и Серпухов, Звенигород и Юриев Подолски, на емигрантите от Ногайската Орда е даден Романов, а на тези от Казахското, Сибирското и Кримското ханства – град Касимов и околностите му. По този повод посланикът на Иван Грозни пише през 1570 до турския султан: „Господарят ми не е враг на мюсюлманската вяра. Неговият слуга княз Булат управлява в Касимов, Кайбула – в Юриев, Ибак – в Сурожик, а ногайските князе – в Романов. И всички те могат да славят Мохамед в своите джамии”. Очевидно, дългото подчинение на Златната Орда формира сред руската аристокрация почтително отношение към потомците на Джучи – т.е. преките наследници на Чингис-хан – династията, управлявала Златната Орда и повечето ханства, възникнали след разпадането и. Знатният произход на тюркските мигранти им позволявал да претендират за високи постове в структурата на Руската държава. Тяхното влияние в историята на Русия трудно може да се подцени. Хора, произлизащи от средите на тюркската аристокрация, дори стават царе на Русия – някои номинално, други – съвсем реално.

Към първия случай, можем да отнесем т.нар. отричане от руския престол на Иван ІV Грозни в полза на покръстения татарски княз и потомък на Чингис-хан Симеон Бекбулатович, който за кратко се превръща в номинален владетел на Московската държава. Има обаче и съвсем реални владетели – като например потомъкът на монголския аристократ Чет-Мурза Борис Годунов, управлявал Руското царство през 1598-1605. Впрочем, самият Иван ІV Грозни е потомък на Чингис-хан, по линия на майка си Елена Глинска и съзнателно използва това обстоятелство при завладяването на Казан и борбата за казанския престол. При великия руски княз Иван ІІІ, татарите са разполагали със собствен двор в Московския Кремъл. Татарските полкове изиграват решаваща роля в победата на Иван ІІІ над Новгород - последния съперник на Москва в борбата за обединяване на руските земи. През 1546 голяма група татарски аристократи преминават на служба при Иван ІV Грозни. В личното обкръжение на царя е имало немалко покръстени татари.

Смята се, че такива са били влиятелните царски фаворити и политически и военни дейци от онази епоха: Алексей и Фьодор Басманови, както и шефът на т.нар. „опричници” (смятан за дясната ръка на царя) Малюта Скуратов. В двора на Иван ІV до края на дните си пребивава и последният казански хан Едигер (приел християнството и името Симеон), разполагащ със собствен двор и погребан през 1565 в Благовещенската църква на Чудовския манастир. От седемгодишна възраст, в двора на Иван Грозни се намира и ногайският княз Утемиш-Гирей, за което самият цар пише на неговия дядо княз Юсуп, че го държи като заложник. Ногаецът също приема християнството и бива погребан в Архангелския събор на Кремъл под името Александър.

Важни услуги на руската монархия оказват потомците на ногайските аристократи – князете Урусови и Юсупови. Така, княз Пьотр Урусов, син на ногайския мурза Исмаил, оглавява заговора и лично убива царя-самозванец и полска марионетка Лъжедимитрий ІІ (1610), а княз Феликс Юсупов участва в убийството на Григорий Распутин през 1916, в отчаян опит да спаси царското семейство от неговото зловредно влияние. За вярната си служба на руския престол, казахският султан Ораз-Мохамед получава от цар Борис Годунов град Касимов, заедно с околностите и загива по-късно в борбата срещу поляците, нахлули в Русия. Известен персонаж от руската история е завоевателят на Сибир Ермак, който според някои изследователи е ногайски казак на руска служба (13) .

Политиката на Руската империя по отношение на номадските народи и държавите-наследнички на Златната Орда, преди те да се превърнат в поданици на руската корона (и, в частност, към башкирите, ногайците, кримските татари и казахите), до голяма степен се основава на страха от възможното им ново обединяване (който се усеща чак до ХІХ век).

Окончателната точка в това, продължило векове, състезание е поставена в края на ХVІІІ век, когато последните тюркски държави – наследнички на Златната Орда – Ногайската Орда, Казахското и Кримското ханства, стават част от Руската империя. Отвъд руските граници остава само Хивинското ханство, контролиращо оазиса Хорезм. През втората половина на ХІХ век обаче, и Хива е завоювана от руснаците, а ханът става васал на руския император. Евразийската държава окончателно се възражда, макар и в нова форма. Разбира се, на този свят няма нищо вечно. След тежките исторически изпитания, свързани с Първата световна война и двете революции от 1917, Руската империя е постигната от участта на своята предшественица. Въпреки това, върху нейните руини, доста бързо, подобно на птицата Феникс от пепелта, се възражда нова гигантска евразийска държава – комунистическата съветска империя, просъществувала 70 години, от които 45 – като една от двете най-могъщи държави в света.

През 1991 обаче, Съветският съюз също се разпадна и днес Русия се намира в нова фаза от историческата спирала на своето развитие. Струва ми се, че отговорът на въпроса за нейното възраждане като велика държава, до голяма степен, следва да се търси в историческата традиция на формирането на нейната имперска държавност, където повече от очевидно е наследството на Златната Орда.

Литература

1. В. Шнирельман. От конфессионального к этническому: булгарская идея в национальном сознании казанских татар в ХХ веке. Вестник Евразии. Acta Eurasica. №1-2 (4-5) 1998.c. 137-139.

2. Жан Робер Равью, Феномен Татарстана и федеративное строительство в России. Вестник Евразии Acta Eurasica №1-2 (4-5). 1998, с. 180-203.

3. Ibid , с. 139.

4. В.В. Бартольд . Соч. Т.1-9, М., 1963-1977.

5. Л.Н. Гумилев, Древняя Русь и Великая Степь. М.,1992.

6. Г.Ф. Федоров-Давыдов. Общественный строй Золотой Орды. М., 1973. В.В. Трепавлов. Государственный строй Монгольской империи. М., 1 991.

7 Т.И. Султанов. Письма золотоордынских ханов. Тюркологический сборник. М., 1975, с. 234-285. А.П. Григорьев. Монгольская дипломатика ХIII-XIV в .в., 1978. М.А. Усманов. О Тугре в официальных актах и посланиях Джучидов. Бартольдовские чтения. М., 1990, с. 70.

8. Р.Г.Ланда. Ислам в истории России. М., 1995, с. 44-67. М.Д. Полубояринова. Русские люди в Золотой Орде. М., 1978, с. 24,28, 33-34.

9.Л.В. Черепнин. Монголо-татары на Руси (XIII в.), сб.: Татаро-монголы в Азии и Европе. М., 1970, с. 186-206. Г.Ф. Федоров-Давыдов. Курганы, идолы, монеты. М., 1968, с. 9-15.

10. К.Э. Босворт. Мусульманские династии. М., 1971, с. 191, 203-206. Р.Г. Ланда. Ислам в истории России, с. 67. В.В. Трепавлов. Статус Белого царя. Москва и татарские ханства в XV-XVI вв. - Россия и Восток: проблемы и взаимодействия. М.,1993, с. 306-308.

11. И.В. Вилента. Идея самобытности России в исторической концепции евразийцев. - Вестник МГУ, серия 8. История №1, 1998, с. 38-40.

12. В.В. Трепавлов. Тюркская знать в России (Ногаи на царской службе). Вестник Евразии, № 1-2 (4-5), М., 1998, с. 101-114.

13. Герберштейн Зигизмунд. Записки о московском быте барона Зигизмунда Герберштейна. СПБ, 1887, с. 77.

14. Ibid .

15. Н.А. БаскаковB. Русские фамилии тюркского происхождения. М., 1980;

16.Т.И. Султанов. Правители Первого казахского государства (1470-1718) - Астана, Изд. Дом, Алматы, 1993.

17.В.Л. Егоров. Государство и административное устройство. - Вопросы истории. 1972, №1, с. 33-34;

18. И. Березин. Очерк внутреннего устройства Улуса Джучиева, СПБ, 1863, с. 25-31;

19.П.Н. Савицкий. Евразийство- Россия между Европой и Азией: Евразийский соблазн. Антология. М., 1993, с. 100-101;

20. Н.С. Трубецкой. О туранском элементе в русской культуре. Россия между Европой и Азией. Евразийский соблазн. М.,1993;

21.Ю.А. Зуев. По поводу личности Ермака - В кн.: А.Ш. Кадырбаев и др. Страна в сердце Евразии. А. Изд. Казак Университетi, 1998, с. 141-145. Киевская Русь Kievrus.com

* Авторът е професор в Казахстанския държавен национален университет „Ал-Фараби”

{rt}

Изворите на феномена на руската имперска държавност, нагледно олицетворявани от Руската империя, представляват в основата си симбиоза от три компонента: древноруската държавност на Киевската Рус, импулс за чието създаване става идването на т.нар. „варяги” (или викинги)от Скандинавия, идеологическите и културни традиции на Византийската империя, с посредничеството на православното християнство, както и имперското наследство на Златната Орда, на което е посветена и тази статия.

Спорът за евразийското наследство на Златната Орда – т.е. държавата, образувана в резултат от разпадането на Монголското империя, създадена от Темучжин Чингис-хан, на територията на Киевска Рус, Поволжието, Кавказ, Крим, Западен Сибир, Хорезм и по-голямата част от днешен Казахстан, не само не е загубил своята актуалност, но и отново се разгаря в наши дни. Доказателство за което са и опитите на определени официални институции и научни кръгове в Татарстан да обвържат историческото наследство на Златната Орда изключително с казанско-татарския етнос и неговата история, което си е чисто проба митология. Без да отхвърляме правото на казанските татари да се смятат за исторически наследници на Златната Орда, струва си да напомним, че науката отдавна е доказала произхода на казанските татари от волжките българи - тюркоезичен етнос, чиято държава е унищожена от монголците през първата половина на ХІІІ век (1) . Тоест, тази историческа версия, претендираща за наследството на Златната Орда, възникна буквално пред очите ни, превръщайки ни в свидетели на поредния опит за конструиране на миналото, според съвременната политическа конюнктура, т.е. на едно явление, известно като „съчинена традиция” (2) . В тази връзка, сериозен интерес предизвиква проблемът за наследството на Златната Орда по отношение на другите не само тюркски и монголски, но и славянски и фино-угорски народи от Източна Европа и Централна Азия. Като източниците на този проблем, можем да открием още в монголската епоха.

Въпреки целия си трагизъм, епохата на монголските завоевания през ХІІІ век не е нито проста, нито еднозначна. Това се отнася и до такива сложни конгломерати, каквито са били империите на Чингис-хан и наследниците му, включително и Златната Орда. Затова и изцяло негативното отношение към монголското завоевание и всички свързано с него, не изглежда съвсем оправдано. Към подобна позиция се придържа, в частност, такъв сериозен изследовател на онази епоха като Василий Бартолд (3) , както и Лев Гумильов (4) . Създадени най-вече в резултат на кървави и опустошителни завоевания, тези империи по-нататък изиграват и определена цивилизоваща роля. Защото, формиращите се империи (напук на нежеланието ни да приемем насилието и проливането на кръв) представляват опити на човечеството за интеграция, макар и ужасно несъвършени. Примерите за това са многобройни: Иран на Ахеменидите, държавата на Александър Велики, Рим, Тюркският хаганат, Арабският халифат, империята на Великите Моголи в Индия, Китайската и Френската, Британската и Руската империи, пък даже и онова, което носи монголската експанзия. Създадените в резултат от походите на Чингис-хан и първите му наследници държави, част от които стават и староруските земи, представляват пъстра, във всяко отношение, картина. Нещо повече, ранните хронисти отбелязват появата на далеч по-висока политическа устойчивост след формирането на всички тези държави по цялата територия на Евразия от Източна Европа до Централна Азия и Китай. При това, липсата на пространствени прегради в границите на тези обширни империи, дава възможност за сближаване между народите на Евразия. Културите на тюркските, славянските, монголските, фино-угорските, иранските, кавказките и другите народи на Евразия, дълго време се формират в единна комуникационна система, което ги сближава, определяйки в значителна степен сходството на жизнената структура и манталитета им, и води до тяхното обединяване в единни многонационални държави, каквито са и империите на потомците на Чингис-хан, включително Златната Орда.

Затова изцяло отрицателният подход към тях и представянето им като диви племенни общности би бил исторически несправедлив. Спектърът тук е много разнообразен, следователно такъв трябва да бъде и подходът към тази тема.

След разпадането на империята, създадена от Чингис-хан, древноруските земи стават част от Улуса на Джучи, или Златната Орда. При това монголците налагат собственото си обществено устройство само в подвластните им степни пространства в днешен Казахстан и Северното Черноморие, като още на границата между ХІІІ и ХІV век те приемат исляма, след което се смесват и сродяват с кипчаките (тюрките) и все повече започват да приличат на тях, както отбелязва и арабският летописец Ал-Омари. А, както е известно, тюркските племена на кипчаките са основното номадско население на евразийските степи между Иртиш и Дунав.

По отношение на руските земи, завоевателите се задоволяват с пълното им подчиняване, създавайки институцията на събирачите на данъци – баскаки, но без да променят формиралото се там обществено устройство. Впоследствие, събирането на данъците става прерогатив на местните руски князе, признаващи властта на Златната Орда.

Първоначално Златната Орда е част от огромната Монголска империя. През първите десетилетия от съществуването и, хановете на Ордата са подчинени на върховния монголски хан, чиято столица е в Каракорум, Монголия. От Монголия те получават и правото (ярлик) да управляват Улуса на Джучи. През 1266 обаче, ханът на Ордата Менгу-Тимур за първи път нарежда върху златните монети да бъде поставено неговото име, вместо това на монголския владетел. Оттогава започва и самостоятелното съществуване на Златната Орда. Начело на западната част на тази държава, в която влизат и староруските земи, стои владетел от династията на Чингис-хан (по линията на неговия внук Бату, или Батий), а на изток управляват зависимите от него наследници на хан Орду (братът на Бату).

Дълго време Златната Орда е най-могъщата държава в Централна Азия и Източна Европа (5) . С владетелите и се стремят да поддържат приятелски връзки европейските крале и римските папи, византийските императори и султаните на Османската империя. Свидетелство за това са грамотите, дарени от хан Тохтамиш на полския крал Владислав Ягайло и от Улуг Мохамед на османския султан Мурад ІІ, които са се запазили до днес (6) .

Интересно е, че в основни външни врагове на Златната Орда се превръщат не съседните и чужди държави, а другите някогашни улуси на Монголската империя – държавата на монголците Хулагиди в Иран и тази на Чагатаидите в Централна Азия.

Периодично армиите на Златната Орда, в чиито състав участват и руските князе със своите отряди, нахлуват в Полша, Литва и на Балканите. Като целта е не завоюването а по-скоро ограбването на съседите. Огромната територия, многобройното население, силната централна власт и голямата боеспособна армия, наред с умелото използване на търговските керванджийски пътища и данъците, събирани от покорените народи, формират мощта на империята на Златната Орда. Тя преживява своеобразен връх през първата половина на ХІV век. Разцветът на държавността и културата на Златната Орда е свързан с имената на хан Узбек (1312-1342) и сина му Джанибек (1342-1357). Ключов фактор за укрепването на Ордата става приемането на исляма. Навремето Чингис-хан завещава на наследниците си да проявяват търпимост към представителите на различните религии и те се стараят да спазват указанията му. Така, в земите, контролирани от Златната Орда, духовенството от всички религии се ползва със специални привилегии. Руската православна и арменската грегорианска църква например, са освободени от плащането на данък и получават специални грамоти, защитаващи ги от произвола на местните вождове. В столицата на Златната Орда Сарай действат храмове на най-различни религии, като през 1261 там възниква и православна епархия. Самите членове на Ордата дълго време остават предимно езичници-шаманисти, макар че сред елита им (включително сред потомците на Чингис-хан) има и поклонници на Христос, Мохамед или Буда (7) .

В началото на ХІV век обаче, ситуацията в Златната Орда се променя. Най-далновидните представители на племенната върхушка стигат до извода, че старите традиции вече не са в състояние да регулират и управляват живота на огромната империя. Необходимо е привличането на грамотни и образовани хора, познаващи икономиката и финансите. Най-подходящи се оказват мюсюлманските чиновници, произлизащи от Централна Азия, Волжка България, Източен Туркестан и Южен Казахстан. Освен това, търговията на Златната Орда вече се контролира от търговци-мюсюлмани. Да не говорим, че интензивните отношения с Иран и Египет изискват привличането на хора, знаещи фарси и арабски. Накрая, общата за всички поданици на империята религия би помогнала за обединяването им около владетеля, изповядващ същата вяра. Затова през 1313 младият хан Узбек, подтикван от фанатизма на своето мюсюлманско обкръжение, обявява исляма за официална религия, изтребвайки всичките си знатни роднини, които опитват да се противопоставят на очевидното нарушаване на традиционните монголски обичаи. Епохата на хан Узбек се характеризира с културен подем и мащабно градско строителство. В средата на ХІV век на територията на Ордата има повече от сто града, като много от тях са основани от нейните владетели. Сред тях са столиците Сарай и Нов Сарай, по долното течение на Волга, както и Сарай-Джук (Малкият Сарай) в Западен Казахстан, където са погребвани владетелите на държавата. При хановете Узбек и Джанибек, градовете на Златната Орда преживяват голям разцвет, а Сарай и Нов Сарай се смятат за най-големите градове в света.

Изворите на феномена на руската имперска държавност, нагледно олицетворявани от Руската империя, представляват в основата си симбиоза от три компонента: древноруската държавност на Киевската Рус, импулс за чието създаване става идването на т.нар. „варяги” (или викинги)от Скандинавия, идеологическите и културни традиции на Византийската империя, с посредничеството на православното християнство, както и имперското наследство на Златната Орда, на което е посветена и тази статия.

Спорът за евразийското наследство на Златната Орда – т.е. държавата, образувана в резултат от разпадането на Монголското империя, създадена от Темучжин Чингис-хан, на територията на Киевска Рус, Поволжието, Кавказ, Крим, Западен Сибир, Хорезм и по-голямата част от днешен Казахстан, не само не е загубил своята актуалност, но и отново се разгаря в наши дни. Доказателство за което са и опитите на определени официални институции и научни кръгове в Татарстан да обвържат историческото наследство на Златната Орда изключително с казанско-татарския етнос и неговата история, което си е чисто проба митология. Без да отхвърляме правото на казанските татари да се смятат за исторически наследници на Златната Орда, струва си да напомним, че науката отдавна е доказала произхода на казанските татари от волжките българи - тюркоезичен етнос, чиято държава е унищожена от монголците през първата половина на ХІІІ век (1) . Тоест, тази историческа версия, претендираща за наследството на Златната Орда, възникна буквално пред очите ни, превръщайки ни в свидетели на поредния опит за конструиране на миналото, според съвременната политическа конюнктура, т.е. на едно явление, известно като „съчинена традиция” (2) . В тази връзка, сериозен интерес предизвиква проблемът за наследството на Златната Орда по отношение на другите не само тюркски и монголски, но и славянски и фино-угорски народи от Източна Европа и Централна Азия. Като източниците на този проблем, можем да открием още в монголската епоха.

Въпреки целия си трагизъм, епохата на монголските завоевания през ХІІІ век не е нито проста, нито еднозначна. Това се отнася и до такива сложни конгломерати, каквито са били империите на Чингис-хан и наследниците му, включително и Златната Орда. Затова и изцяло негативното отношение към монголското завоевание и всички свързано с него, не изглежда съвсем оправдано. Към подобна позиция се придържа, в частност, такъв сериозен изследовател на онази епоха като Василий Бартолд (3) , както и Лев Гумильов (4) . Създадени най-вече в резултат на кървави и опустошителни завоевания, тези империи по-нататък изиграват и определена цивилизоваща роля. Защото, формиращите се империи (напук на нежеланието ни да приемем насилието и проливането на кръв) представляват опити на човечеството за интеграция, макар и ужасно несъвършени. Примерите за това са многобройни: Иран на Ахеменидите, държавата на Александър Велики, Рим, Тюркският хаганат, Арабският халифат, империята на Великите Моголи в Индия, Китайската и Френската, Британската и Руската империи, пък даже и онова, което носи монголската експанзия. Създадените в резултат от походите на Чингис-хан и първите му наследници държави, част от които стават и староруските земи, представляват пъстра, във всяко отношение, картина. Нещо повече, ранните хронисти отбелязват появата на далеч по-висока политическа устойчивост след формирането на всички тези държави по цялата територия на Евразия от Източна Европа до Централна Азия и Китай. При това, липсата на пространствени прегради в границите на тези обширни империи, дава възможност за сближаване между народите на Евразия. Културите на тюркските, славянските, монголските, фино-угорските, иранските, кавказките и другите народи на Евразия, дълго време се формират в единна комуникационна система, което ги сближава, определяйки в значителна степен сходството на жизнената структура и манталитета им, и води до тяхното обединяване в единни многонационални държави, каквито са и империите на потомците на Чингис-хан, включително Златната Орда.

Затова изцяло отрицателният подход към тях и представянето им като диви племенни общности би бил исторически несправедлив. Спектърът тук е много разнообразен, следователно такъв трябва да бъде и подходът към тази тема.

След разпадането на империята, създадена от Чингис-хан, древноруските земи стават част от Улуса на Джучи, или Златната Орда. При това монголците налагат собственото си обществено устройство само в подвластните им степни пространства в днешен Казахстан и Северното Черноморие, като още на границата между ХІІІ и ХІV век те приемат исляма, след което се смесват и сродяват с кипчаките (тюрките) и все повече започват да приличат на тях, както отбелязва и арабският летописец Ал-Омари. А, както е известно, тюркските племена на кипчаките са основното номадско население на евразийските степи между Иртиш и Дунав.

По отношение на руските земи, завоевателите се задоволяват с пълното им подчиняване, създавайки институцията на събирачите на данъци – баскаки, но без да променят формиралото се там обществено устройство. Впоследствие, събирането на данъците става прерогатив на местните руски князе, признаващи властта на Златната Орда.

Първоначално Златната Орда е част от огромната Монголска империя. През първите десетилетия от съществуването и, хановете на Ордата са подчинени на върховния монголски хан, чиято столица е в Каракорум, Монголия. От Монголия те получават и правото (ярлик) да управляват Улуса на Джучи. През 1266 обаче, ханът на Ордата Менгу-Тимур за първи път нарежда върху златните монети да бъде поставено неговото име, вместо това на монголския владетел. Оттогава започва и самостоятелното съществуване на Златната Орда. Начело на западната част на тази държава, в която влизат и староруските земи, стои владетел от династията на Чингис-хан (по линията на неговия внук Бату, или Батий), а на изток управляват зависимите от него наследници на хан Орду (братът на Бату).

Дълго време Златната Орда е най-могъщата държава в Централна Азия и Източна Европа (5) . С владетелите и се стремят да поддържат приятелски връзки европейските крале и римските папи, византийските императори и султаните на Османската империя. Свидетелство за това са грамотите, дарени от хан Тохтамиш на полския крал Владислав Ягайло и от Улуг Мохамед на османския султан Мурад ІІ, които са се запазили до днес (6) .

Интересно е, че в основни външни врагове на Златната Орда се превръщат не съседните и чужди държави, а другите някогашни улуси на Монголската империя – държавата на монголците Хулагиди в Иран и тази на Чагатаидите в Централна Азия.

Периодично армиите на Златната Орда, в чиито състав участват и руските князе със своите отряди, нахлуват в Полша, Литва и на Балканите. Като целта е не завоюването а по-скоро ограбването на съседите. Огромната територия, многобройното население, силната централна власт и голямата боеспособна армия, наред с умелото използване на търговските керванджийски пътища и данъците, събирани от покорените народи, формират мощта на империята на Златната Орда. Тя преживява своеобразен връх през първата половина на ХІV век. Разцветът на държавността и културата на Златната Орда е свързан с имената на хан Узбек (1312-1342) и сина му Джанибек (1342-1357). Ключов фактор за укрепването на Ордата става приемането на исляма. Навремето Чингис-хан завещава на наследниците си да проявяват търпимост към представителите на различните религии и те се стараят да спазват указанията му. Така, в земите, контролирани от Златната Орда, духовенството от всички религии се ползва със специални привилегии. Руската православна и арменската грегорианска църква например, са освободени от плащането на данък и получават специални грамоти, защитаващи ги от произвола на местните вождове. В столицата на Златната Орда Сарай действат храмове на най-различни религии, като през 1261 там възниква и православна епархия. Самите членове на Ордата дълго време остават предимно езичници-шаманисти, макар че сред елита им (включително сред потомците на Чингис-хан) има и поклонници на Христос, Мохамед или Буда (7) .

В началото на ХІV век обаче, ситуацията в Златната Орда се променя. Най-далновидните представители на племенната върхушка стигат до извода, че старите традиции вече не са в състояние да регулират и управляват живота на огромната империя. Необходимо е привличането на грамотни и образовани хора, познаващи икономиката и финансите. Най-подходящи се оказват мюсюлманските чиновници, произлизащи от Централна Азия, Волжка България, Източен Туркестан и Южен Казахстан. Освен това, търговията на Златната Орда вече се контролира от търговци-мюсюлмани. Да не говорим, че интензивните отношения с Иран и Египет изискват привличането на хора, знаещи фарси и арабски. Накрая, общата за всички поданици на империята религия би помогнала за обединяването им около владетеля, изповядващ същата вяра. Затова през 1313 младият хан Узбек, подтикван от фанатизма на своето мюсюлманско обкръжение, обявява исляма за официална религия, изтребвайки всичките си знатни роднини, които опитват да се противопоставят на очевидното нарушаване на традиционните монголски обичаи. Епохата на хан Узбек се характеризира с културен подем и мащабно градско строителство. В средата на ХІV век на територията на Ордата има повече от сто града, като много от тях са основани от нейните владетели. Сред тях са столиците Сарай и Нов Сарай, по долното течение на Волга, както и Сарай-Джук (Малкият Сарай) в Западен Казахстан, където са погребвани владетелите на държавата. При хановете Узбек и Джанибек, градовете на Златната Орда преживяват голям разцвет, а Сарай и Нов Сарай се смятат за най-големите градове в света.

Страница 2

По онова време Ордата заимства много неща от мюсюлманския Изток: занаяти, архитектура, керамика, персийската поезия, арабската геометрия, както и манталитета, нямащ общо с този на обикновените номади. Поддържайки широки връзки с Мала Азия, Сирия и Египет, Златната Орда попълва с тюркски и кавказки роби армията на султаните-мамелюци в Египет, а върху културата и се налага определен мюсюлманско-средиземноморски отпечатък, което отбелязва и известният британски изследовател проф. Клифърд Босуърт от Университета на Манчестър (10) .

Просперитетът на империята обаче е поставен под въпрос след смъртта на хан Джанибек и последвалите междуособици, свързани с борбата на регионалните владетели за ханския престол. Тронът започна да минава от един към друг, а периферните владения постепенно отпадат от държавата. В края на ХV век Ордата отново е обединена от енергичния хан Тохтамиш, който успява да вземе реванш за поражението на предшественика си Мамай в битката срещу обединените руски княжества на Куликово поле. Така, през 1381 Тохтамиш дори превзема и разрушава Москва. Но именно с неговото управление са свързани и редица събития, оказали се фатални за Златната Орда. Трите последователни похода на владетеля на Самарканд Тимур (създал поредната световна империя от Мала Азия до китайската граница) нанасят жесток удар върху Улуса на Джучи, разрушавайки много градове. В резултат повечето търговски пътища се изместват на юг, в границите на държавата на Тимур, а самата Златна Орда се разпада през първата половина на ХV век на отделни ханства. Сред нейните наследници са както тюркски държави (Кримското, Казанското и Астраханското ханства, Узбекският улус, върху чиито руини възникват Ногайската Орда, Сибирското, Казахското и Хивинското ханства), така и Руската държава, чиято военна организация, фискална система, дипломатическа служба и протоколна традиция са силно повлияни от тези на Златната Орда. Истината е, че руската аристокрация сравнително устойчиво се вписва в установения от Ордата ред. Макар че наследниците на Чингис-хан създават империята си по пътя на завоеванията, държавата им се крепи не само на военната сила, което обяснява и почти тристагодишното и господство в руските земи.

Или, както отбелязва още през ІІ век пр.н.е. китайският философ Лю Ци: „Можеш да завоюваш една империя, яздейки коня, но не можеш да я управляваш без да слезеш от него”. В руските земи потомците на Чингис-хан съумяват да се приспособят към местните условия и да създадат далеч по-ефективна система за управление на завоюваните територии, отколкото в Китай например (империята Юхан) или пък в Иран – Улусът на илхановете Хулагиди, където те управляват доста по-кратко (около сто години).

Към положителните последици от господството на Златната Орда в Русия, които се премълчават от редица руски и съветски историци, може да отнесем и обстоятелството, че напрегнатата духовна атмосфера в тогавашното руско общество стимулира появата на изключителни художествени образци във всички сфери на религиозното изкуство (иконопис, църковна музика, религиозна литература). Тяхно олицетворение е творчеството на великия иконописец Андрей Рубльов. Постепенно, чувството за национално унижение отстъпва в народните среди на благородната преданост към националния идеал. Религиозно-националният подем в тогавашна Русия се превръща в мощен фактор на националното самосъзнание и култура, за което в немалка степен обективно съдейства и религиозната търпимост на елита на Златната Орда. Според редица видни руски историци-евразийци (Пьотр Савицкий, Георгий Вернадский, Лев Гумильов), руснаците са спасени от физическото изтребление или културната асимилация на Запада именно поради включването на земите им в Монголския улус. Савицкий определя Ордата като „неутрална” културна среда, приемаща всички богове, за разлика от фанатизираната католическа Европа.

Разбира се, руските княжества са принудени да плащат данък на хановете в Сарай, но пък се сдобиват с търговски флот по Волга и църковна резиденция в Сарай, а руската православна църква е освободена от всякакви данъци. От своя страна руснаците разполагат в лицето на метрополията (каквато роля обективно играе Златната Орда)с морална и военна подкрепа в многобройните войни със своите северозападни съседи – Швеция, Тевтонския орден, Полша, Великото литовско княжество, или Унгарското кралство. В същото време, Галицка Рус, Волин, Черниговското и други княжества, разположени извън сферата на влияние на Златната Орда, стават жертва на католическа Европа, обявила кръстоносен поход срещу Рус и Ордата. Това обяснява и избора, който прави княз Александър Невски (победител на шведите и тевтонците и фаворит на монголския хан Бату) в полза на симбиозата със Златната Орда, като по-малката от двете злини. И този избор е одобрен от народа и осветен от руската православна църква, доказателство за което е и по-късното канонизиране на княза.

Същият избор правят редица други видни руски владетели от тази епоха, като например московският княз Иван Калита, което е оценено по достойнство и от Златната Орда, когато след потушаване на възстанието срещу нея в Твер, ханът му дава титлата велик руски княз заради активното участие в смазването на бунта.

Очевидно е и влиянието на Ордата върху развитието на руския език, в който около 20% от думите са с тюркски произход.

Именно системата за управление на Златната Орда се превръща в прообраз на руската имперска държавност. Това се проявява както в налагането на авторитарната управленска традиция, така и в силно централизираната обществена система, дисциплината във военното дело и религиозната търпимост. Разбира се, през определени периоди от руската история, има и отклонения от тези принципи. Освен това, руските и другите подчинени на Ордата територии са въвлечени в намиращата се на по-високо равнище финансова система на империята, а завоевателите създават и ефективна, просъществувала дълги векове, комуникационна система и мрежа от пощенски пунктове в значителна част от Евразия, включително и на територията на Русия. Последната наследява от Златната Орда и практиката (макар и невинаги стриктно спазвана) да не асимилира тотално новите завоювани, или доброволно присъединили се към Руската империя земи, т.е. да не се променя радикално животът, религията и езикът на покорените народи.

В същото време, както вече споменах, наследството на Златната Орда не е единствената основа, върху която впоследствие узрява и се реализира руската имперска идея. В нейното формиране (както и в развитието на руската цивилизация) е трудно да се подцени влиянието на Византийската империя, пренесла в Русия античното наследство на Елада и Рим, съхранила православната християнска култура и постигнала изключително високо ниво в развитието на науката и изкуството. „Москва е Третия Рим, а четвърти няма да има” – с това изречение, до голяма степен, се формулира руската имперска идея, като последна опора на православния християнски свят след падането през 1453 на православната Византийска империя. Тоест, руската имперска идея, в много отношения, представлява синтез на византийските имперски традиции и тези на Златната Орда, между които има и общо, но има и съществени различия. Както Византия, така и Ордата, са велики евразийски държави и Руската империя наследява от тях тази особеност. Що се отнася до различията, византийското наследство присъства по-осезаемо в духовната сфера, докато това на Златната Орда – в практиката на държавното строителство и управление, макар и съвсем да не се изчерпва с него. Разликата между влиянието на Ордата и онова на Византия върху руската имперска държавност е и в това, че Руската империя е единствената, именно имперска, наследничка на Златната Орда, докато сред имперските приемници на Византия, наред с Русия е и Османската империя.

Определяйки значението на староруската държавност за формирането на руската имперска традиция, следва да отбележим, че то е най-вече в това, че Киевска Русия е първия отечествен опит в държавното строителство в мултиетническа среда, тъй като Киевска Русия е държава не само на източните славяни, но и на варягите (викингите), формиращи управляващия и елит и постепенно асимилирани от славянската среда (от тях, между другото, идва и самото название Рус - Русия), а също на многобройните фино-угорски и на някои тюркски племена. Но, при цялото значение на Киевската Рус, истинското начало на могъществото на Русия, като велика държава, следва да се търси не по бреговете на Днепър, не сред славяните, варягите или дори византийците, а в имперските традиции на Златната Орда. Поради редица исторически обстоятелства, староруската държавност не достига имперско ниво, като вместо това постепенно се раздробява, за да рухне под натиска на тюркско-монголските номади от Великата Степ, създали световна евразийска държава – Златната Орда, превърнала се в предтеча на Руската империя.

Оказвайки се в състава на Златната Орда, подвластните на тази империя народи не спират да се развиват. Но пътищата на това развитие търпят радикална промяна, което в крайна сметка позволява на Русия например, да поеме от Ордата щафетата на хегемонията в евразийското пространство, когато в края на ХV век Московското княжество се превръща в най-сериозната сила в грандиозното съперничество между държавите-наследнички на Златната Орда, сред които основен съперник на Москва е Кримският юрт (ханство) (10).

Страница 3

През ХVІ век, макар че могъществото на московските владетели продължава да нараства, след завоюването на такива остатъци от Златната Орда като Казанското, Астраханското и Сибирското ханства, Московската държава е подложена на изключително силния натиск на Кримското ханство, зад гърба на което стои намиращата се в апогея си Османска империя. Кримско-татарските орди неведнъж стигат до предградията на Москва и дори успяват да овладеят Александровската слобода – резиденцията на победителя на Казан, Астрахан и Сибирското ханство – първият руски цар Иван ІV Грозни. Тази борба за хегемония в евразийското наследство на Златната Орда се проточва до края на ХVІІ век, когато Московската държава окончателно престава да плаща данък на Кримското ханство.

Между другото, това става вече при управлението на цар Петър І, преобразувал Московското царство в Руска империя. Превръщайки се в част от историческото минало, споменът за това съперничество се съхранява в многобройните руски княжески родове от тюркски произход, чието начало може да се открие или в епохата на Златната Орда, или по-късно, когато след нейното разпадане, през ХV-ХVІІ век, в „пост-орденското пространство” се формира нов баланс на политическите сили в борбата на наследството на Улуса на Джучи, чиито два основни „полюса” са Руската държава, еволюирала в продължение на три века от Великото Московско княжество до Руската империя, и Кримският юрт, към който (по един или друг начин) се ориентират Ногайската Орда, Казанското, Астраханското, Сибирското и Казахското ханства.

В рамките на тази борба, сред формите за привличане в съответната сфера на влияние са и преселванията на отделни групи тюркски аристократи в московските или кримските владения. Московските царе предоставят на тези преселници от Изтока цели градове, като срещу това изискват от тях да служат в руската армия. Тюркските аристократи запазват своите въоръжени отряди, а в предоставените им владения могат да се заселват и други мигранти от степите. През различни периоди на татарските аристократи са предоставени Кашира и Серпухов, Звенигород и Юриев Подолски, на емигрантите от Ногайската Орда е даден Романов, а на тези от Казахското, Сибирското и Кримското ханства – град Касимов и околностите му. По този повод посланикът на Иван Грозни пише през 1570 до турския султан: „Господарят ми не е враг на мюсюлманската вяра. Неговият слуга княз Булат управлява в Касимов, Кайбула – в Юриев, Ибак – в Сурожик, а ногайските князе – в Романов. И всички те могат да славят Мохамед в своите джамии”. Очевидно, дългото подчинение на Златната Орда формира сред руската аристокрация почтително отношение към потомците на Джучи – т.е. преките наследници на Чингис-хан – династията, управлявала Златната Орда и повечето ханства, възникнали след разпадането и. Знатният произход на тюркските мигранти им позволявал да претендират за високи постове в структурата на Руската държава. Тяхното влияние в историята на Русия трудно може да се подцени. Хора, произлизащи от средите на тюркската аристокрация, дори стават царе на Русия – някои номинално, други – съвсем реално.

Към първия случай, можем да отнесем т.нар. отричане от руския престол на Иван ІV Грозни в полза на покръстения татарски княз и потомък на Чингис-хан Симеон Бекбулатович, който за кратко се превръща в номинален владетел на Московската държава. Има обаче и съвсем реални владетели – като например потомъкът на монголския аристократ Чет-Мурза Борис Годунов, управлявал Руското царство през 1598-1605. Впрочем, самият Иван ІV Грозни е потомък на Чингис-хан, по линия на майка си Елена Глинска и съзнателно използва това обстоятелство при завладяването на Казан и борбата за казанския престол. При великия руски княз Иван ІІІ, татарите са разполагали със собствен двор в Московския Кремъл. Татарските полкове изиграват решаваща роля в победата на Иван ІІІ над Новгород - последния съперник на Москва в борбата за обединяване на руските земи. През 1546 голяма група татарски аристократи преминават на служба при Иван ІV Грозни. В личното обкръжение на царя е имало немалко покръстени татари.

Смята се, че такива са били влиятелните царски фаворити и политически и военни дейци от онази епоха: Алексей и Фьодор Басманови, както и шефът на т.нар. „опричници” (смятан за дясната ръка на царя) Малюта Скуратов. В двора на Иван ІV до края на дните си пребивава и последният казански хан Едигер (приел християнството и името Симеон), разполагащ със собствен двор и погребан през 1565 в Благовещенската църква на Чудовския манастир. От седемгодишна възраст, в двора на Иван Грозни се намира и ногайският княз Утемиш-Гирей, за което самият цар пише на неговия дядо княз Юсуп, че го държи като заложник. Ногаецът също приема християнството и бива погребан в Архангелския събор на Кремъл под името Александър.

Важни услуги на руската монархия оказват потомците на ногайските аристократи – князете Урусови и Юсупови. Така, княз Пьотр Урусов, син на ногайския мурза Исмаил, оглавява заговора и лично убива царя-самозванец и полска марионетка Лъжедимитрий ІІ (1610), а княз Феликс Юсупов участва в убийството на Григорий Распутин през 1916, в отчаян опит да спаси царското семейство от неговото зловредно влияние. За вярната си служба на руския престол, казахският султан Ораз-Мохамед получава от цар Борис Годунов град Касимов, заедно с околностите и загива по-късно в борбата срещу поляците, нахлули в Русия. Известен персонаж от руската история е завоевателят на Сибир Ермак, който според някои изследователи е ногайски казак на руска служба (13) .

Политиката на Руската империя по отношение на номадските народи и държавите-наследнички на Златната Орда, преди те да се превърнат в поданици на руската корона (и, в частност, към башкирите, ногайците, кримските татари и казахите), до голяма степен се основава на страха от възможното им ново обединяване (който се усеща чак до ХІХ век).

Окончателната точка в това, продължило векове, състезание е поставена в края на ХVІІІ век, когато последните тюркски държави – наследнички на Златната Орда – Ногайската Орда, Казахското и Кримското ханства, стават част от Руската империя. Отвъд руските граници остава само Хивинското ханство, контролиращо оазиса Хорезм. През втората половина на ХІХ век обаче, и Хива е завоювана от руснаците, а ханът става васал на руския император. Евразийската държава окончателно се възражда, макар и в нова форма. Разбира се, на този свят няма нищо вечно. След тежките исторически изпитания, свързани с Първата световна война и двете революции от 1917, Руската империя е постигната от участта на своята предшественица. Въпреки това, върху нейните руини, доста бързо, подобно на птицата Феникс от пепелта, се възражда нова гигантска евразийска държава – комунистическата съветска империя, просъществувала 70 години, от които 45 – като една от двете най-могъщи държави в света.

През 1991 обаче, Съветският съюз също се разпадна и днес Русия се намира в нова фаза от историческата спирала на своето развитие. Струва ми се, че отговорът на въпроса за нейното възраждане като велика държава, до голяма степен, следва да се търси в историческата традиция на формирането на нейната имперска държавност, където повече от очевидно е наследството на Златната Орда.

Литература

1. В. Шнирельман. От конфессионального к этническому: булгарская идея в национальном сознании казанских татар в ХХ веке. Вестник Евразии. Acta Eurasica. №1-2 (4-5) 1998.c. 137-139.

2. Жан Робер Равью, Феномен Татарстана и федеративное строительство в России. Вестник Евразии Acta Eurasica №1-2 (4-5). 1998, с. 180-203.

3. Ibid , с. 139.

4. В.В. Бартольд . Соч. Т.1-9, М., 1963-1977.

5. Л.Н. Гумилев, Древняя Русь и Великая Степь. М.,1992.

6. Г.Ф. Федоров-Давыдов. Общественный строй Золотой Орды. М., 1973. В.В. Трепавлов. Государственный строй Монгольской империи. М., 1 991.

7 Т.И. Султанов. Письма золотоордынских ханов. Тюркологический сборник. М., 1975, с. 234-285. А.П. Григорьев. Монгольская дипломатика ХIII-XIV в .в., 1978. М.А. Усманов. О Тугре в официальных актах и посланиях Джучидов. Бартольдовские чтения. М., 1990, с. 70.

8. Р.Г.Ланда. Ислам в истории России. М., 1995, с. 44-67. М.Д. Полубояринова. Русские люди в Золотой Орде. М., 1978, с. 24,28, 33-34.

9.Л.В. Черепнин. Монголо-татары на Руси (XIII в.), сб.: Татаро-монголы в Азии и Европе. М., 1970, с. 186-206. Г.Ф. Федоров-Давыдов. Курганы, идолы, монеты. М., 1968, с. 9-15.

10. К.Э. Босворт. Мусульманские династии. М., 1971, с. 191, 203-206. Р.Г. Ланда. Ислам в истории России, с. 67. В.В. Трепавлов. Статус Белого царя. Москва и татарские ханства в XV-XVI вв. - Россия и Восток: проблемы и взаимодействия. М.,1993, с. 306-308.

11. И.В. Вилента. Идея самобытности России в исторической концепции евразийцев. - Вестник МГУ, серия 8. История №1, 1998, с. 38-40.

12. В.В. Трепавлов. Тюркская знать в России (Ногаи на царской службе). Вестник Евразии, № 1-2 (4-5), М., 1998, с. 101-114.

13. Герберштейн Зигизмунд. Записки о московском быте барона Зигизмунда Герберштейна. СПБ, 1887, с. 77.

14. Ibid .

15. Н.А. БаскаковB. Русские фамилии тюркского происхождения. М., 1980;

16.Т.И. Султанов. Правители Первого казахского государства (1470-1718) - Астана, Изд. Дом, Алматы, 1993.

17.В.Л. Егоров. Государство и административное устройство. - Вопросы истории. 1972, №1, с. 33-34;

18. И. Березин. Очерк внутреннего устройства Улуса Джучиева, СПБ, 1863, с. 25-31;

19.П.Н. Савицкий. Евразийство- Россия между Европой и Азией: Евразийский соблазн. Антология. М., 1993, с. 100-101;

20. Н.С. Трубецкой. О туранском элементе в русской культуре. Россия между Европой и Азией. Евразийский соблазн. М.,1993;

21.Ю.А. Зуев. По поводу личности Ермака - В кн.: А.Ш. Кадырбаев и др. Страна в сердце Евразии. А. Изд. Казак Университетi, 1998, с. 141-145. Киевская Русь Kievrus.com

* Авторът е професор в Казахстанския държавен национален университет „Ал-Фараби”

{rt}

Поръчай онлайн бр.3 2024