В края на миналата година италианските специални служби потвърдиха, в специален доклад, наличието на крайно обезспокоителна тенденция в борбата с международния тероризъм – постепенното сливане на тероизма с организираната престъпност. Докладът, който е изготвен от специалното звено, разследващо връзките между престъпността и политиката в Италия (DIGOS), разкрива, че през последните години Ал Кайда редовно е ползвала мрежата на неаполитанската мафия, известна като Камора, както и нейните лаборатории за изготвяне на фалшиви документи, за прехвърлянето на свои активисти в Париж, Берлин, Лондон и Мадрид. Според DYGOS, броят на въпросните активисти, преминали през Неапол, е повече от хиляда. Според неаполитаския вестник „Ил Матино”: „мрежата на Камората е осигурявала подслон на хората от Ал Кайда на територията на Италия, след което ги е прехвърляла в други европейски държави, често използвайки за целта същите кораби, с които се осъществява контрабандата на цигари, наркотици и други стоки”.
Алиансът между Камората и Ал Кайда е поредния пример за мащабите на новото предизвикателство пред глобалната сигурност, което е колкото обезспокояващо, толкова и комплексно явление. В миналото пътищата на организираната престъпност и политическия тероризъм се пресичаха далеч по-рядко, днес обаче те са рамо до рамо от другата страна на барикадата във войната на цивилизования свят срещу „силите на злото”. На пръв поглед, подобен съюз изглежда странен. В края на краищата, бизнесът на мафията има своята специфика, която изисква всички свързани с него операции да бъдат пазени в дълбока тайна, т.е. да се прави всичко възможно за да не се привлича вниманието на властите. На свой ред, терористите искат техните акции да бъдат забелязани от възможно най-голяма брой хора, тъй като насаждането на страх и несигурност в обществото е сред основните им цели.
Епохата на глобализация обаче, породи една качествено различна ситуация, в която дейността на терористичните групировки и тази на организираната престъпност все по-тясно се преплита и обединява. С края на студената война, през 90-те години на миналия век, терористичните и бунтовнически групи, разчитащи дотогава на финансовата подкрепа на съветския режим, спешно трябваше да потърсят нови източници на средства за да продължат дейността си. Христоматиен пример за еволюцията на този тип организации са т.нар. Революционни въоръжени сили на Колумбия (FARK) – най-голямата марксистка партизанска групировка в страната. От началото на 90-те FARK активно се включи в кокаиновия бизнес, като първоначално пое „охраната” на полетата с кока, нарколабораториите и тайните самолетни писти в колумбийската джунгла, а след това активно се включи и в самия наркотрафик. Според американските служби за борба за наркотиците, днес годишните доходи на FARK от този бизнес са над 400 млн. долара.
Така колумбийските партизани запълниха празнотата, възникнала след разгрома на големите наркокартели от Кали и Меделин. „Марксистите от FARK просто заеха мястото на ликвидираните от властите наркобарони – подчертава експертът по проблемите на наркотрафика в Латинска Америка Брюс Бъгли от Университета на Маями – а огромните средства, които получават от търговията с наркотици, им осигуриха необходимата самостоятелност за да продължат спокойно и политическата си дейност”.
Смята се, че от доста години насам колумбийските партизани заплащат с дрога оръжието, което им доставят различни други терористични организации и най-вече нелегалното въоръжено крило на Ирландската републиканска армия (ИРА). Междувременно, разузнавателните служби на редица латиноамерикански държави смятат, че поне една организирана престъпна групировка – чеченската мафия, използва активно Аржентина като „транзитен център” за доставките на колумбийски кокаин в Европа. Срещу това, чеченците продават оръжие на криминалните синдикати в Бразилия и Колумбия, включително и на FARK.
Алиансът между тероризма и организираната престъпност вече действа и в много други страни от Латинска Америка. В Еквадор например, местната полиция разкри наскоро международна наркотрафикантска мрежа, ръководена от ливанеца Ради Зайтер, собственик на верига от арабски ресторанти в столицата Кито. Според местните власти, Зайтер е предоставял 70% от печалбите от наркотрафика на радикалната ислямистка организация Хизбула, действаща в Близкия изток. По време на ареста на 19 членове на мрежата на Зайтер в Бразилия, полицията откри и конфискува наркотици на стойност над 65 млн. долара.
Връзките между терористите и наркотрафика в Латинска Америка са много сериозно предизвикателство пред американското правителство, както и за вътрешната сигурност на САЩ. Докладите на американските специални служби сочат, че през последните години Ал Кайда поддържа връзки и работи съвместни с мексиканските наркотрафиканти и организирани престъпни групировки, които помагат за прехвърлянето на хората на Бин Ладен през мексиканската граница. Ако това е така, то означава и, че активистите на Ал Кайда имат възможността да се «разтворят» и действат в голямата латиноамериканска общност в самите Съединени щати.
Наркотрафикът обаче, съвсем не е единствената криминална дейност, в която терористите и организираната престъпност обединяват усилията си. Отвличанията, нелегалният трафик на хора и контрабандата, както и производството на фалшиви пари, нелегални компактдискове и софтуер и различните видове мошенически операции (с кредитни карти, мобилни телефони и т.н.), дори изнудването и въоръжените грабежи, са сфери, в които едните и другите все по-често обединяват усилията си и действат заедно. Така например, преди ареста им през 2002, членовете на нелегалната клетка на Хизбула, базираща се в Шарлота, Северна Каролина (САЩ), е финансирала дейността си чрез мошеничества с кредитни карти и контрабанда на цигари и дори е използвала част от средствата за да подпомогне централата на организацията в Ливан (ще припомня, че Хизбула бе включена в официалния списък на терористичните организации на американския Държавен департамент).
Междувременно, от известно време насам, най-търсеният индийски криминален бос Дауд Ибрахим също работи в тясно сътрудничество с Ал Кайда и други терористични групировки, предоставяйки им каналите, по които върви контролираният от него контрабанден трафик от Индия за Европа. Смята се, че Ибрахим е организирал и терористичние атентат в Момбая, който отне живота на 257 индийци през 1993.
Според Арно дьо Борчгрейв, който ръководи Центъра за стратегически и международни изследвания, «най-печелившият бизнес за новия алианс между тероризма и организираната престъпност е търговията с бели робини». Борчгрейв твърди, че всяка година в различни страни по света изчезват почти седем милиона жени, както и, че «значителна част от тези жени биват отвличани или примамвани от бившите съветски републики, Китай, Бирма и т.н. и превръщани в проститутки в Западна Европа. Като печалбата от този бизнес е сравнима с тази от наркотрафика.
Привържениците на глобализацията обикновено смятат, че породените от нея икономически тенденции – свободната търговия, икономическата интеграция и разпространението на високите технологии, имат изцяло положителен характер. Истината обаче е, че (наред в всичко друго) те формират и подходящите условия за взаимодействие между терористите и криминалните структури. Или, както обяснява Кимбърли Тачук, директор в Института за национална стратегически изследвания в Университета за национална отбрана във Вашингтон: «Криминалните мрежи и терористичните групировки просперират в условията на непрекъснато нарастващата взаимозависимост, разширяващата се глобална търговия и бурно развиващите се транспорт и комуникации».
Според повечето експерти, задълбочаващите се връзки между тероризма и организираната престъпност променят самия характер на войната с тероризма, максимално изостряйки заплахата срещу глобалната общност и поставяйки на дневен ред необходимостта от нова парадигма в сферата на стратегическото мислене. На състоялия се през 2005 във Вашингтон форум, носещ показателното име «Смъртоносната ос – връзките между организираната престъпност и тероризма», участниците предупредиха, че САЩ и техните съюзници следва спешно да приемат нова стратегия за борба с очертаващият се глобален алианс между терористи и мафиоти. Като, според тях, вниманието трябва да се концентрира върху финансовите връзки между двете групи и все по-мащабното използване на Интернет за осъществяването на техните престъпни цели.
Разбира се, не по-малко важно е укрепването на законодателните, социални и политически институции в страните, особено засегнати от новия глобален криминално-терористичен алианс. Освен това, както отбелязва и бившият специален помощник на американския президент по въпросите на вътрешната сигурност Франк Джилуфо: «САЩ не са в състояние да се справят с този проблем сами, но поне могат да помогнат на особено пострадалите от дейността на криминално-терористичните мрежи държави, предоставяйки им необходимите средства за борба с тях».
* Българско геополитическо дружество
{rt}
