Родопите заемат особено място между нашите планини. Те са най-обширната ни масивна планина. Тяхното богато хоризонтално и закръглено вертикално разчленение се отличава от това на другите наши масивни планини ( Рила, Пирин, Витоша и др.). Климатично и биогеографски те представят преходна област. С оглед към своето физикогеографско устройство, в поселищно, културноезиково и стопанско отношение Родопите са самостоятелна област. Тяхната антропогеография е особена и заслужава голямо внимание.
Нас тук ни интересува от антропогеографията на Родопите тяхното политикогеографско положение и то - специално значението им като политическа граница.
Политикогеографското положение на даден географски предмет е част от общото му географско положение, което е най-многосъдържателното географско понятие и в което влизат, както пояснява Ратцел1, още: големината и формата на този географски предмет (област или какъвто и да е), климатичното му положение, положението му към пътищата, биогеографското, културното му и пр. положения. Политикогеографското положение не може да се разглежда съвсем откъснато, а все във връзка с общото географско положение. Според Зупан2, в основата на политикогеографското положение на една област или държава лежи обстоятелството: доколко нейните земноповърхни форми улесняват или затрудняват съобщението. А според Фогел3, значението на политикогеографското положение на една област или държава се обуславя от възможностите за напредък или упадък, които му предлага физикогеографското положение. Така, значението на политикогеографското положение на Англия се обуславя от островното й и климатично положение, именно, че климатът й е мек и влажен, никога не замръзват пристанищата и не спира съобщението с тях; после - от удобните й заливи, централното й положение между Нордкап, Гибралтар и Балтийско море и тясната й връзка през океана с Америка.
Голямото политикогеографско значение на Родопите не е от вчера, а то ще бъде и в бъдеще. Те са служили в миналото (І и ІІ българско царство) често за граница на България и са играли видна роля за националната цялост на българския народ. От освобождението насам по тях минава също южната граница на България. Освен това, те са географски неразделно свързани с Беломорската низина и ни осигуряват рано или късно владеенето на Беломорски бряг.
В естественото разширение на българската държава на юг са играли извънредно важна роля три географски фактори: Дунав, Стара планина и Родопите. При кръстопътното положение на Балканския полуостров и специално това на българските земи, ако малобройният и често пъти дезорганизиран български народ е оцелявал, това се дължи до голяма степен на тези три географски фактора. Защото, колкото е по-силно природното положение (в смисъл, защитата, която предлага природата) на един народ, толкова по-голяма е неговата самостоятелност4. След преминаването на Дунава от българите и основаването на бьлгарската държава в днешна Североизточна България, политикогеографското значение на голямата и мъчнопребродима река Дунав е това, че тя е осигурявала тила, гърба на българите и те, в своя устрем главно към примамливия юг срещу най-опасния си враг Византия, са били спокойни и с раэвързани ръце. Но тук на юг много по-голямо геополитично значение за България е имала Стара планина, в проходите на която толкова често византийците са си разбивали главите. И благодарение не малко на тази естествена твърдина младата българска държава е могла да закрепне и след това засилена да пристъпи към разширение още по-наюг. Тук вече въпросът не е бил да се овладее само богатата Марицина низина, но и Родопите, защото без тях владеенето на Марицината низина не би било сигурно. А владеейки Родопите, по-нататък не е трудно спущането към Беломорския бряг, с което ще се извърши последният етап на разширение на българската държава в южна посока. По този начин българската държава достига най-естествената си южна граница, каквато може да бъде само морето. Но за владеенето на Родопите щастието на българите е било твърде променчиво. Макар и достигнати още от Крум, Родопите са изобщо за много по-късо време владени, отколкото Стара планина. Това се дължи преди всичко на по-голямата, по-ожесточена съпротива на Византия, която със заемането на Северна (Горна) Тракия и Родопите се е виждала вече сериозно застрашена и доста притеснена, задземието (хинтерландът) на Цариград се е чувствително намалявало.
Ясно е, колко е голяма значението на Родопите, като политическа и стратегическа граница и как, те, както границите на всяка държава, отразяват историческите съдбини на България. Обаче, политикогеографското им значение се състои и в това, че, наред с другите наши планини в тях се е съхранил и опазил българският народ през средните векове и, после, през усилното турско робство. Ако не бяха Родопите, гърцизмът щеше по-лесно да нахлуе от юг и да пусне по-дълбоки корени на север, особено в Южна България.
Впрочем, нека минем към подробно разглеждане на Родопите като политическа граница. Под думата граница в нашето съзнание изпъква понятието за спиране на една форма на живот, за място, дето спира едно движение. Но при политическата граница към това имаме понятието: 1) за отбрана и нападение на едно политическо цяло - народ, област, държава, 2) за точно и недвусмислено разграничение територията на две съседни държави, на два народа, и 3) за удобни мирновременни съобщения. Мъчно е да се намери граница, която да отговаря на всички тия условия, особено в Европа, дето миналото на всички държави е много сложно (комплицирано), дето след голямата война и парижките договори за мир много ценности се подцениха и дето политическата граница е просто математическа линия; затова почти общо е убеждението, че добрата граница е относително понятие. Не напразно видният германски политикогеограф Karl Haushofer5 казва, че най-добрата граница е там, където няма хора. Обикновено се приема, че планините, както девствените гори, езерата, блатата, моретата, реките и пустините са естествени граници. Но докато всички могат да се изменят ( горите да се изсекат, блатата да се пресушат, морските брегове - благоустроят и пр.), да станат лесно пребродими и да се обезличат повече или по-малко като граница, планините и пустините на най-малко места могат да бъдат такива: първите - по проходите, а вторите - по посока на кладенците. Разбира се, в мирно време е по- лесно преминаването им. Водните пространства, били те морски или речни, при съвременното състояние на човешката култура, не само разделят, но и свързват, когато с планините, разбира се, големите, това не е още така. Височинният фактор все още играе эначителна роля за израза на граница.
Всички планини нямат еднаква стойност, като политическа граница. Тук тяхното значение се определя от целокупното географско устройство на планините: разпространение, ширина, височина, форми, скален състав, старост, климат, биогеографски условия, народностни и политикостопански отношения. Родопите се простират, както Стара планина, от запад към изток и това е тяхно предимство, като политическа граница, защото в същата посока България има по-голямо разпространение и те я защитават при нападение откъм юг и я улесняват при офанзива към юг, а затрудняват мирновременните й съобщения, но съвременната техника сравнително лесно се справя с тях. Трябва да забележим, че дължината на Родопите от седловината между Крива река и Черна Места източно от Белмекен (дето е сравнително най-точната граница между Рила и Родопите) до устието на Марица е по-къса (250 км) от тази на Стара планина (600км). Това е един недостатък на Родопите, като политическа граница, който се поправя от обстоятелството, че те се продължават на запад чрез Рила, а на изток - чрез Сакар планина и Странджа. Но широката долина на Марица между Родопите и Сакар планина не представя пречка за движение, значи няма никакви условия за естествена защита, а за офанзива и мирновременни съобщения предлага еднакви условия и за двете страни. Средновековният граничен окоп Еркесия и днешната Одринска крепост намират оправдание в този отвор на Марица. Тук минава най-важният път от Средна Европа за Цариград. Този отвор, наред с по-упоритата съпротива на византийците, когато е бил въпроса за владеенето на Тракия и Родопите, е причина за по-кратковременното им владеене от страна на българите в сравнение със Стара планина, защото византийците, а след тях и турците, от тук са се промъквали и застрашавали откъм север българската родопска граница. Както е известно и никейският император Тодор Ласкарис (1256 г.) от север е нападнал и превзел родопските крепости, с изключение на Цепина. Този път е причина за колонизирането на Източните Родопи с турско население, което и до днешен ден тук е с гъста маса. Наистина, по Марицината долина е най-естествено спущането ни към Беломорския бряг, но без владеенето на Родопите то е несигурно.
Родопите са нашата най-широка планина; между Станимака и Ксанти по права линия имат 100 км ширина. А по своето пространство, 17-18 хил. км2, те заемат второ място измежду другите наши планини; отстъпват в това отношение само на Ст. планина (27 хил. км2). Тази голяма обширност на Родопите е с важно значение за тях като граница. Тя именно ги прави труднопроходими, достатъчно годни за защита и по-малко годни за мирни съобщения. Но от друга страна, във връзка с обширността на Родопите е липсата в тях на ясно изразено главно вододелно било, което, както ще видим по-нататък, бива най-рязка политическа граница.
Труднопроходимостта и изобщо стойността на Родопите като политическа граница е в голяма зависимост от височината им. Те представят една средновисока планина. Над 1500 м имат малки пространства. Наистина, тук липсват вечните снегове и заострени билни части на високите планини, но Родопите са бедни на проходи, макар и тези, които имат, да не са много високи: Аврамова седловина - 1280 м, Белика и Ташъбоаз -1600 м, Чепеларският проход ( Рожен) - 1480 м; всички останали на изток са още по-ниски. В областта на Въча няма проход. Във връзка с височината е населеността на планината, от която зависи твърде много проходимостта на планинската граница, защото само в населената планина са налице необходимите станции, провианти и други удобства за преминаването й. Освен това, народностният състав на населението по политическите планински граници е от голямо значение в случая. Ако населението е еднородно, то ще обслужва едната от граничещите държави и ще бъде враждебно настроено към другата. Така, през средните векове, когато Родопите са били гъсто населени с българско население, пораженията на византийците често се дължели на обстоятелството, че българските войски и гарнизони са били подпомагани от местното население. Завладяването на Родопите от турците е било твърде много затруднено от гъстонаселеното българско население в тях. Ето защо турците, за да се справят лесно с владеенето на тази област, са я колонизирали с турско население и помохамеданчили голяма част от българите. Днес за приобщаване на Родопите към българското държавно и национално тяло и за подготовка към утрешното владеене на Беломорския бряг е необходимо, щото те да бъдат по-гъсто населени с българско население. Оттам е онзи настойчив зов на проф. Иширков в книгата му “Западна Тракия и договорът в Ньой” за бързо побългаряване на родопската област.
Наред с широчината и височината, стойността на Родопите като политическа граница зависи извънредно много от земноповърхните им форми. Родопите представят една обширна масивна блокова планина, която по произход е стара, от палеозойско време, но в по-късни геологически времена, младо терциерно и дилувиално, подмладена. След ерозирането, денудирането (отнасянето) и заравняването на старите палеозойски Родопи, от които са останали днешните широки заравнени билни части, през терциера и главно през дилувиума настава ново планинообразуване, именно започва разкъсване и вертикално разместване на блоковете на планината. Околовръст се образуват грамадни хлътнатини (Марицината и Беломорската), а в средата се издигат днешните Родопи, които в западните си части, и откъм Марицината, и откъм Беломорската низина, са по-силно издигнати и вероятно по-често придружени от разседи; затова там са по-високи и са по-стръмни склонове, отколкото в източните части. С издигането на планината и потъването на низините се увеличава разликата между денудационните нива и се понижават ерозионните базиси на реките, което повлича силно врязване на последните в тялото на планината, по който начин се образуват дълбоки и тесни проломи, каквито са Елидерския, този на Въча, на Станимашката река и др. Така, Родопите се твърде разнообразно накъсват и разчленяват, та ни карат често пъти да ги оприличаваме на лабиринт, а в долините и проломите се създават най-характерните резки форми за подмладяването на планината. Тези планинообразувателни процеси на Родопите са още в ход. За това ни говорят преди всичко земетресенията, които стават напоследък (от 1928 г. насам) около тях.
Всички млади планини (Алпи, Карпати, Стара планина) и силноподмладените стари планини, като Родопите, са по-трудно проходими и, следователно, по-удобни за политическа граница, отколкото старите планини, каквито са планините и възвишенията в северните части на материците Европа, Азия и Северна Америка. Родопите представят голяма пречка за движението през тях със стръмните си склонове, лабиринтно разчленение и тесни проломи. В проломите доскоро нямаше пътища; по Елидере се построи шосеен път в 1896г., по Яденица (Беловската река) – в 1910-1911 г.; по Станимашката река - в 1907-1910 г., а по Въча едва сега се строи. Железните пътища са по-нови: този за Чепино е от 1926г., а този за Мастънли- от миналата година. Специално проломите за преминаване на планината имат тези недостатъци за движение, че не пресичат цялата планина, както Искър Стара планина, и че не са от двете страни на планината симетрично разположени. Долините на Родопите имат радиално разположение, както това е изобщо в масивните планини; в такива планини преобладават радиалните и околовръстни пътища. Котловинните разширения по долините в Родопите повече улесняват вътрешните съобщения, отколкото преминаването, пресичането на планината. Единствените удобни за движение земноповърхни форми в Родопите са техните широки заравнени билни части.
В планинските политически граници за най-точно, най-справедливо и най-естествено се смята, щото самата гранична линия да се постави на главното било или - вододела между две речни системи. По билата на планините обикновено е най-рядко населението и най-трудно съобщението. Такава граница видният берлински професор Пенк нарича морфологична6. Такава граница дават най-вече верижните и тесните планини, като Стара планина, Пиринеите, Кавказ и др. Но ако планината е широка, масивна, с големи разклонения, с неясно изразено, криволичещо и ниско главно било или по-високи странични била, тогава главното било не може да бъде рязка граница, защото от двете си страни има еднаква природа, еднакъв наклон на склоновете, еднакъв климат и растителност, еднакво население и стопанство. Пасищата по такива била се използуват от населението на двете страни на планината. Тогава се вземат за граници страничните била, които също не са резки морфологични, значи не са резки и като политични граници. А това вече е един недостатък на планината, като политическа граница. Такъв е случая и с Родопите. Ако проследим историческото развитие на нашата родопска граница, ще видим, че тя е вървяла главно ту по билата на северните, ту по билата на южните разклонения, на Родопите. Разбира се, когато е вървяла по билата на северните разклонения, тя е била повече изгодна за византийците, защото лесно са слизали до Марица, а когато е вървяла по билата на южните разклонения – обратно - улеснявала слизането на българите на Беломорския бряг. Трябва да се забележи, че всяка надвесена над богата равнина граница възбужда извънредно голяма притегателна сила у притежателите на тази граница към богатата равнина. Така се обяснява до голяма степен обстоятелството, че през средните векове по северните разклонения на Родопите, та дори до Черно море, са били наредени 9 крепости: Цепина, Кричим, Перущица, Станимака и пр., които са минавали постоянно от византийски в български ръце и обратно.
Както е известно, при хан Крум (803-814 г.) пределите на България за първи път се простират до Родопите. При неговия приемник хан Омуртаг (814-831) се затвърдява това положение. При хан Пресиян (836-852) и цар Борис l (852-889) границите между България и Византия минава по южното странично било на Родопите, като е оставяла източните ниски Родопи във византийски ръце. При хан Пресиян имаме и първия излаз на Бяло море между Струма и Места. Цар Симеон (893-927) е оставил граници по южното странично родопско било, над Ксанти и Гюмурджина. При цар Калоян (1197-1207) имаме същото положение. При цар Ив. Асен ІІ (1218-1241) южната ни граница отново стига беломорския бряг. При Михаил ІІ Асен (1246-1257), Константин Асен (1258-1277), Михаил ІІІ Шишман (1323-1330) и Иван Алескандър (1331-1371) границата ни с Византия вървяла по билата на северните родопски разклонения. След освобождението от турското робство границата между България и Турция вървеше по централното било на Родопите с чувствително отклонение на север в областта на Въча и в Хасковско. Между 1913-1918 г. южната ни граница беше на Бяло море, а след войната - по южните родопски разклонения.
От изложеното до тук е явно, че Родопите, макар трудно проходима планина, защото е широка и с млади форми, не служи за достатъчно естествена политическа граница. Но днес това не е беда, защото поставената граница между България и Гърция по южното вододелно било на Родопите добива за нас българите голяма стойност: предлага ни по-сигурна защита на старата територия, а за мирновременни съобщения, като се построят железни и шосейни пътища, тя бива по-малка пречка. И най-важното е, че тя ни отваря пътя за Бяло море, дето е не само нашата естествена физикогеографска граница, но и нашата естествена органическа граница.
Органическата граница съответствува на един определен държавен организъм и произлиза от неговите нужди. Според Пенк7, тя обхваща едно определено пространство, което осигурява необходимите условия за преуспяване на държавата. В това пространство влизат няколко свързани помежду области, които, както по отношение на стопанския живот, така и - на отбраната се допълват и образуват едно общо цяло. При такова схващане не са органически граници ония, които пресичат една засебна област по отношение на стопанско развитие, съобщения и отбрана. Органическата граница трябва да се разглежда винаги от чисто обективно гледище.
Геотектонично и физикогеографски Родопите са неразривно свързани с Беломорската низина и Бяло море. Последните представят потънали части от Родопския масив и то в твърде късно геологично време; самото море е образувано през дилувиума. До вчера голяма част от населението на Беломорската низина беше българско и съществуваха най-оживени стопански отношения между нея и Родопите. В нашите земи, противно другаде, историята ни показа, че населението от равнини и съседни планини е едно и също, макар, че постоянно се е придвижвало. Беломорската низина е тясна ивица земя, която не може да се развие като самостоятелна географска област (ландшафт). Едно море обезсилва съседната планина, като граница. Родопите са задземието (хинтерландът) на беломорския бряг. Той (беломорският бряг) не може без тях и те заедно с цяла България, въз основа на своите географски и исторически права, не могат без него.
Всичко това се добре разбира от гърците. Техният хитър държавник Венизелос не напразно, след като издействува при сключването на мирните догвори отнемането от България на Западна Тракия, се помъчи да премести днешната ни граница с Гърция на север, към с. Хвойна, по северните разклонения на Родопите, и създаде средновековното гранично положение между България и Гърция, но за наше щастие не успя. Дано в бъдеще чрез мъдра държавна политика се запазят и реализират политикогеографските изгоди, които ни дават Родопите!
Бележки:
1. Fr. Ratzel Antropogeographie, т. 1, стр. 137.
2. Supan A. Leitlinien der allgemainen politischen Geographie, 1918, стр. 52.
3. Politische Geographie, 1922, стр. 55.
4. Fr. Ratzel. Antropogeographie, ч. 1, стр. 138.
5. Grenzen in ihrer geographischen und politischen Bedeutung, 1927, стр.155.
6. Uber politische Grenzen, 1917г., стр.6.
7. Ibidem, стр.18.
* Статията на „бащата” на българската геополитическа наука професор Иван Батаклиев (1891-1973) е публикувана за първи път в „Тракийски сборник”, бр.3/1932.
{rt}
Родопите заемат особено място между нашите планини. Те са най-обширната ни масивна планина. Тяхното богато хоризонтално и закръглено вертикално разчленение се отличава от това на другите наши масивни планини ( Рила, Пирин, Витоша и др.). Климатично и биогеографски те представят преходна област. С оглед към своето физикогеографско устройство, в поселищно, културноезиково и стопанско отношение Родопите са самостоятелна област. Тяхната антропогеография е особена и заслужава голямо внимание.
Нас тук ни интересува от антропогеографията на Родопите тяхното политикогеографско положение и то - специално значението им като политическа граница.
Политикогеографското положение на даден географски предмет е част от общото му географско положение, което е най-многосъдържателното географско понятие и в което влизат, както пояснява Ратцел1, още: големината и формата на този географски предмет (област или какъвто и да е), климатичното му положение, положението му към пътищата, биогеографското, културното му и пр. положения. Политикогеографското положение не може да се разглежда съвсем откъснато, а все във връзка с общото географско положение. Според Зупан2, в основата на политикогеографското положение на една област или държава лежи обстоятелството: доколко нейните земноповърхни форми улесняват или затрудняват съобщението. А според Фогел3, значението на политикогеографското положение на една област или държава се обуславя от възможностите за напредък или упадък, които му предлага физикогеографското положение. Така, значението на политикогеографското положение на Англия се обуславя от островното й и климатично положение, именно, че климатът й е мек и влажен, никога не замръзват пристанищата и не спира съобщението с тях; после - от удобните й заливи, централното й положение между Нордкап, Гибралтар и Балтийско море и тясната й връзка през океана с Америка.
Голямото политикогеографско значение на Родопите не е от вчера, а то ще бъде и в бъдеще. Те са служили в миналото (І и ІІ българско царство) често за граница на България и са играли видна роля за националната цялост на българския народ. От освобождението насам по тях минава също южната граница на България. Освен това, те са географски неразделно свързани с Беломорската низина и ни осигуряват рано или късно владеенето на Беломорски бряг.
В естественото разширение на българската държава на юг са играли извънредно важна роля три географски фактори: Дунав, Стара планина и Родопите. При кръстопътното положение на Балканския полуостров и специално това на българските земи, ако малобройният и често пъти дезорганизиран български народ е оцелявал, това се дължи до голяма степен на тези три географски фактора. Защото, колкото е по-силно природното положение (в смисъл, защитата, която предлага природата) на един народ, толкова по-голяма е неговата самостоятелност4. След преминаването на Дунава от българите и основаването на бьлгарската държава в днешна Североизточна България, политикогеографското значение на голямата и мъчнопребродима река Дунав е това, че тя е осигурявала тила, гърба на българите и те, в своя устрем главно към примамливия юг срещу най-опасния си враг Византия, са били спокойни и с раэвързани ръце. Но тук на юг много по-голямо геополитично значение за България е имала Стара планина, в проходите на която толкова често византийците са си разбивали главите. И благодарение не малко на тази естествена твърдина младата българска държава е могла да закрепне и след това засилена да пристъпи към разширение още по-наюг. Тук вече въпросът не е бил да се овладее само богатата Марицина низина, но и Родопите, защото без тях владеенето на Марицината низина не би било сигурно. А владеейки Родопите, по-нататък не е трудно спущането към Беломорския бряг, с което ще се извърши последният етап на разширение на българската държава в южна посока. По този начин българската държава достига най-естествената си южна граница, каквато може да бъде само морето. Но за владеенето на Родопите щастието на българите е било твърде променчиво. Макар и достигнати още от Крум, Родопите са изобщо за много по-късо време владени, отколкото Стара планина. Това се дължи преди всичко на по-голямата, по-ожесточена съпротива на Византия, която със заемането на Северна (Горна) Тракия и Родопите се е виждала вече сериозно застрашена и доста притеснена, задземието (хинтерландът) на Цариград се е чувствително намалявало.
Ясно е, колко е голяма значението на Родопите, като политическа и стратегическа граница и как, те, както границите на всяка държава, отразяват историческите съдбини на България. Обаче, политикогеографското им значение се състои и в това, че, наред с другите наши планини в тях се е съхранил и опазил българският народ през средните векове и, после, през усилното турско робство. Ако не бяха Родопите, гърцизмът щеше по-лесно да нахлуе от юг и да пусне по-дълбоки корени на север, особено в Южна България.
