13
Пет, Дек
5 New Articles

Турция и Големият Близък изток

брой4 2005
Typography

Преди година, на срещата на Г-8 в Си-Айлънд най-много спорове предизвика прословутият американски план за реформи за Големия Близък изток и Северна Африка. Както е известно, тази своеобразна политическа доктрина на Вашингтон цели демократизацията на страните от региона.

САЩ приключиха изработването на този документ още в началото на 2004 и го изпратиха до държавите-членки на Г-8, както и до страните от региона. Четири водещи арабски нации – Египет, Саудитска Арабия, Мароко и Тунис категорично отхвърлиха американския план и отказаха да участват във въпросната среща. Смисълът на тази арабска реакция обясни египетският президент Хосни Мубарак, според който: “целта на американския проект е да се размие арабската същност, защото реализацията му ще доведе да разпадането на Лигата на арабските държави и арабите ще загубят своята идентичност”.

На свой ред, много от лидерите на държавите-членки на Г-8, макар и да изразиха съгласие относно необходимостта от реформи в Близкия изток, не крият скептицизма си за чисто декларативния характер на американския план, неговото съдържание и перспективите му за реализация. Френският президент Ширак например, открито разкритищува плана, отбелязвайки че”регионът не се нуждае от мисионери на демокрацията”. Към мнението му се присъедини и Романо Проди, който по това време (т.е. първата половина на 2004) ръководеше Европейската комисия. Той предупреди, че “майка на всички конфликти в Близкия изток е противопоставянето между евреи и палестинци, което е и основната пречка за провеждането на реформи в региона”. На свой ред, високопоставен дипломат от Г-8 заяви пред катарската телевизия “Ал-Джазира”, че предлаганите от Вашингтон реформи са “един нечестен план, целящ да оправдае постоянното присъствие на американските войски в Близкия изток, охраняващи достъпа да саудитския петрол”.

Доста по-мека беше оценката на проекта от страна на онези, които според САЩ трябва да станат основните му изпълнители – т.е. страните приели поканата на Вашингтон и взели участие в миналогодишната среща на Си-Айлънд. Така, кралят на Йордания Абдула ІІ посочи, че всеки процес на реформи следва да се осъществява отвътре, докато натрапваните отвън инициативи само вредят на дейността на сериозните местни реформатори. На свой ред турският премиер Реджеп Ердоган подчерта, че процесът на демократизация на Близкия изток е необходим, но следва да се провежда не по схемата “отгоре-надолу”, а с активното участие на самото население на близкоизточните държави. Според Анкара, международната общност “може и трябва да подкрепи предприеманите усилия за промени в региона, но не бива да се пренебрегва регионалната специфика, нито пък да се поддаваме на изкушението да се предлагат бързи решения, които неизбежно са обречени на провал. Идващите отвън инициативи (дори и ръководещи се от най-благородни подбуди), които не са обмислена до най-малката подробност, могат само да доведат до появата на нови проблеми. Затова ключови принципи в този процес трябва да са доброволността, постепенността и съпричастността. Онова, което се натрапва отвън винаги е контрапродуктивно”.

Подобна позиция на Анкара, която, от една страна, подкрепи необходимостта от промени, а от друга – подчерта необходимостта те да бъдат осъществявани изключително внимателно, по принцип устройваше Вашингтон. Именно поради това САЩ избраха Турция за един от ключовите изпълнители на своя проект. Редица известни експерти отбелязаха, че именно по време на обсъждането в Си-Айлънд на въпросите за реформирането на близкоизточния регион, бе изтъкнато и значението на Турция като един от основните участници в регионалните процеси. За разлика от участващите в срещата Алжир, Афганистан, Бахрейн, Йордания, Ирак и Йемен, Турция беше поканена в Си-Айлънд и участваше в обсъждането на плана в качеството на “демократичен партньор”, който (както смятят в САЩ) може да послужи като модел за демократична мюсюлманска държава за страните от региона. Това бе потвърдено за пореден път в началото на юни т.г. (т.е. една година след срещата на Г-8) от Джордж Буш, по време на преговорите му с турския премиер Ердоган.

Президентът на САЩ, в частност, подчерта, че “демокрацията в Турция служи за пример на целия Близък и Среден изток”. Което пък означава, че САЩ, както и преди, възлагат ключова роля за реализацията на своя план за демократизация на Близкия изток именно на Анкара.


 

На свой ред, Турция също изрази принципната си готовност да се нагърби с подобна роля. Решенията, приети преди година от Г-8, се определят от турската страна като позитивни и, като цяло, съотвестващи на регионалните и геополитически цели. Турция нееднократно е декларирала своята заинтересованост от установяването на стабилност в региона и решаването на основните близкоизточни проблеми- Анкара разчита на дълбоките исторически и културни връзки с държавите и народите от региона. Освен това, на най-различни нива, турските представители споменават своята “моралната си отговорност” за превръщането на Евразия (включително и Близкият изток) в зона на мир, сигурност, просперитет и интензивно сътрудничество между всички заинтересовани държави.

В редица официални документи на турското външно министерство се подчертава, че отношението към близкоизточната проблематика, са базира на опита на страната в демократизацията, създаването на правова държава, икономическа либерализация, регионално сътрудничество и борба с тероризма. Освен това, Анкара възнамерява да отдели особено внимание на такива въпроси като модернизацията на системата на управление в страните от региона, отговорността на правителството пред народа, неразпространяването на оръжие за масово поразяване и прозрачността в сферата на отбраната. В тази връзка, Турция е готова да подкрепи всички инициативи на страните от региона, целящи политическото и икономическото им реформиране. В интервю за “Ню Йорк таймс”, дадено непосредствено след турско-американската среща на най-високо ниво през юни 2005, министър-председателят Ердоган подчерта способността на Турция да помогне за налагането на демокрацията в целия Близък изток. “Турция съумя да съчетае демократичната и ислямската култури, доказвайки, че те са съвместими” – отбеляза турският премиер. Според него, именно в тази светлина следва да се разглежда и стремежът на Турция да влезе в ЕС, който Анкара разглежда не като християнски клуб, а като клуб на общите политически ценности. В света трябва да доминира не сблъсъкът, а сътрудничеството между цивилизациите, заяви турският премиер.

Въпреки това обаче, Анкара очевидно не възнамерява да се ангажира прекалено с проектите за бъдещето на региона, предлагани отвън. Вероятно тази предпазливост е свързана с доминиращото в турския политически елит недоверие към американските стремеж за едва ли не силово налагане на демокрацията в Близкия изток. С други думи, в тези кръгове са наясно, че независимо от желанието на правителството Турция да се превърне в модел за останалите страни от региона, изискванията на Вашингтон към процеса на демократизация на региона, до голяма степен, означават налагането на чужди модели и идеали на местните държави, имащи хилядолетна история и цивилизация, както и специфични ценности и традиции. Нещо повече, пренебрегването на съществуващите различия в икономическото, политическо и социално развитие, би могло да провокира опасни нови конфликти, дискредитирейки в очите на стотици милиони самата идея за демокрацията. Участието в подобен процес на “демократизация” би могло да влоши поддържаните с такъв труд добри отношения между Турция и арабския свят. Уроците от Афганистан и Ирак, където американският план беше изпитан на практика, сочат, че естествени последици от опитите за силово налагане на свободата и демокрацията са взривообразно растящата престъпност, вакуумът във властта, хаосът, и формирането на цяла верига от терористични гнезда, бълващи добре обучени и въоръжени терористи по целия свят.

Не без значение е и финансовият аспект на американската инициатива. Защото тя е свързана с гигантски разходи от стотици милиарда долара. Ето един пример. Немски експерти смятат, че само първоначалният етап от възстановяването на Ирак ще изисква 500 млрд. долара. Палестинската държава (ако бъде създадена) ще се нуждае от още 30-40 млрд. долара. САЩ биха искали тези разходи да се разделят между най-развитите страни в света, аргументирайки се, че това би позволило да се решат въпросите, свързани с глобалната сигурност и възхода на ислямския екстремизъм. Както се вижда обаче, американските партньори (макар да признават, колко важна и актуална е тази задача) се отнасят скептично към практическото и осъществяване или пък отхвърлят методите за решаването и.

Според повечето експерти, определена роля в стратегията на Анкара спрямо американския план (заключаваща се в “присъствие във всички проекти и формалната им подкрепа, без обаче да се проявява особена активност”) е изиграла и позицията на Русия, в чието лице Турция вижда важен партньор в решаването на този въпрос. В Анкара смятат, че именно “многообразието на култури и етнически групи в структурата на турското и руското общества им помага по-лесно да фиксират най-болезнените точки в процеса на демократизация на Големия Близък изток”. Впрочем, руската позиция по въпроса бе достатъчно ясно изложена от президента Путин, според който: “идеята не е лоша, смятам я за навременна и я подкрепям. Въпросът е как да се реализира на практики и какви крайни цели трябва да си поставим в хода на осъшествяването и. Важно е и самата идея, и инструментите, които вероятно ще бъдат използвани за осъществяването и, да не се използват за намеса във вътрешните работи на едни или други държави. За нас, това е принципно условие.” Той подчерта, че докато не стане ясно, как точно ще се вземат решенията, страната му няма да участва във фонда, който ще бъде създаден за финансирането на проекта. Впрочем, именно по настояване на Москва от текста на проекта беше махната помпозната и очевидно глупаво звучаща фраза, че “събитията в Ирак са великолепен пример за държавите от региона”.

Според авторитетния британски политолог Ричард Кларк: “Планът за Големия Близък изток е поредното доказателство за различия подход на САЩ, европейците и руснаците към решаването на най-важните проблемите на региона. Вяашингтон настоява за еднозначна оценка на ситуацията в него, както и за по-голяма твърдост при демократизацията ме. Русия и европейците обаче наложиха значително смекчаване на тона в предложените от американците документи. Затова мнозина рлешиха, че е намерена компромисната формула и официално планът се оценява като изключително важна инициатива. Неофициално обаче никой не е наясно, доколко ефективен ще се окаже той на практика”.


 

Именно щателният анализ на европейската и руската позиция, повлия върху решението на Анкара да не проявява особена активност, въпреки силния натиск на Вашингтон да го направи.Така, по предложение на САЩ, турският премиер беше избран за съпредседател на създадената по време на миналогодишната среща на Г-8 група "Диалог за подкрепа на демокрацията", в която участват Турция, Йемен и Италия. Групата действа в рамките на програмата "Партньорство за прогрес и общо бъдеще", която също беше приета на срещата в Си-Айлънд и трябва да съдейства за всестранното сътрудничество между страните от Г-8 и държавите от близкоизточния регион. Тя се превърна в своеобразен консултативен и аналитичен център за реализация на тази програма, която предвижда редовното провеждане на т.нар. "форуми в името на бъдещето" с участието на държавите от региона и други заинтересовани страни.

Целите на програмата са обединени в три групи: политически (изграждане на демокрация и правова държава), социално-културни (достъпно образование за всички, достъп до глобалните информационни технологии, равноправие на половете) и икономически (привличане на инвестиции, създаване на нови работни места, развитие на икономиката и търговията). Групата "Диалог за подкрепа на демокрацията", чиито съпредседател е Турция, се превърна на практика в един от основните механизми за реализация на тези цели. Именно тя ще изработи програмите на правителствата и неправителствените организации в страните от региона, очертаващи оптималните пътища и средства за решаването на тези проблеми. За тази цел в йеменската столица Сана ще се разположи т.нар. Център за демократичен диалог, който ще координира действията по осъществянето им.

Действията на групата "Диалог за подкрепа на демокрацията" се контролират и насочват от САЩ. По инициатива на Вашингтон, в края на миналата година посланиците на САЩ и Мароко се срещнаха в Анкара с турския зам-министър на външните работи Шенсой. Но въпреки, че именно американските препоръка залегнаха в основата на приетият няколко дни по-късно в Рим от външните министри на Италия, Турция и Йемен документ, озаглавен "Изводи на организаторите", твърдият подход, за който настояваше Вашингтон, бе в значителна степен смекчен от формулировките на участниците в римската среща. Така, в документа бяха определени "главните приоритети в подкрепата за реформите, основаващи се

върху зачитането на суверенитета и доброволното участие на държавите от региона в лансираните реформи". Този документ беше представен и на "Форума в името на бъдещето", провел се през декември 2004 в Рабат, на който участва и Русия.

В тази връзка, повечето западни експерти посочват, че подходът на Турция, ЕС и Русия към документа, приет в Рим, съвпада, също както и подходът им към проекта за Големия Близък изток, като цяло. Според тях се очертава своеобразен консенсус, като сходната позиция на Турция, ЕС, Русия и някои близкоизточни държави, принуди САЩ на коригират схващанията си по въпроса. Така, в изказването

си на конференцията "Големият Близък изток и Северна Африка на кръстопът", която се проведе през февруари 2005 в Анкара, американският посланик в Турция Айделман характеризира дейността на групата "Диалог в подкрепа на демокрацията" като "отличен старт" и изрази надежда към нея да бъдат привлечени още държави.

В същото време обаче, далеч не всички споделят подобен оптимизъм. Това, на първо място, се отнася до страните, които са обект на т.нар. "процес на демократизация". Повечето държави от близкоизточния регион реагираха сдържано на появата на римския документ и решенията на рабатския форум, а по редица

въпроси, реакцията им беше по-скоро отрицателна. Арабските медии, както и редица местни обществени организации (включително и близки до съответните правителства) демонстрираха откровен скептицизъм по редица ключови постановки на документа и резултата от срещата в Рабат. На този фон, изключителна острота придобива проблемът за преодоляването на палестинско-израелския конфликт, което според страните от региона е единствената възможна основа за стартирането на каквито и да било реформи в Близкия изток. На свой ред, Иран подложи на рязка критика форума в Рабат, определяйки го като "инструмент за реализация на американските интереси в региона".

Така, развитието на събитията около плана на САЩ за демократизация на Големия Близък изток потвърждава правилността на възприетите от Анкара тактика и стратегия за участие в него. На този етап отношението на Турция към реформите, целящи демократизацията на региона, вероятно ще се ограничи с с крайна предпазливо участие в тях, като страната всячески ще избягва активното си въвличане в свързаните с тях процеси. Подобна позиция на Анкара очевидно ще окаже влияние и върху отношението на ЕС и НАТО към Турция, както и върху степента на доверието към предлаганите в проекта реформи от страна на държавите, за които той е предназначен, и най-вече на тези от арабския свят.

* Българско геополитическо дружество

{rt}

Преди година, на срещата на Г-8 в Си-Айлънд най-много спорове предизвика прословутият американски план за реформи за Големия Близък изток и Северна Африка. Както е известно, тази своеобразна политическа доктрина на Вашингтон цели демократизацията на страните от региона.

САЩ приключиха изработването на този документ още в началото на 2004 и го изпратиха до държавите-членки на Г-8, както и до страните от региона. Четири водещи арабски нации – Египет, Саудитска Арабия, Мароко и Тунис категорично отхвърлиха американския план и отказаха да участват във въпросната среща. Смисълът на тази арабска реакция обясни египетският президент Хосни Мубарак, според който: “целта на американския проект е да се размие арабската същност, защото реализацията му ще доведе да разпадането на Лигата на арабските държави и арабите ще загубят своята идентичност”.

На свой ред, много от лидерите на държавите-членки на Г-8, макар и да изразиха съгласие относно необходимостта от реформи в Близкия изток, не крият скептицизма си за чисто декларативния характер на американския план, неговото съдържание и перспективите му за реализация. Френският президент Ширак например, открито разкритищува плана, отбелязвайки че”регионът не се нуждае от мисионери на демокрацията”. Към мнението му се присъедини и Романо Проди, който по това време (т.е. първата половина на 2004) ръководеше Европейската комисия. Той предупреди, че “майка на всички конфликти в Близкия изток е противопоставянето между евреи и палестинци, което е и основната пречка за провеждането на реформи в региона”. На свой ред, високопоставен дипломат от Г-8 заяви пред катарската телевизия “Ал-Джазира”, че предлаганите от Вашингтон реформи са “един нечестен план, целящ да оправдае постоянното присъствие на американските войски в Близкия изток, охраняващи достъпа да саудитския петрол”.

Доста по-мека беше оценката на проекта от страна на онези, които според САЩ трябва да станат основните му изпълнители – т.е. страните приели поканата на Вашингтон и взели участие в миналогодишната среща на Си-Айлънд. Така, кралят на Йордания Абдула ІІ посочи, че всеки процес на реформи следва да се осъществява отвътре, докато натрапваните отвън инициативи само вредят на дейността на сериозните местни реформатори. На свой ред турският премиер Реджеп Ердоган подчерта, че процесът на демократизация на Близкия изток е необходим, но следва да се провежда не по схемата “отгоре-надолу”, а с активното участие на самото население на близкоизточните държави. Според Анкара, международната общност “може и трябва да подкрепи предприеманите усилия за промени в региона, но не бива да се пренебрегва регионалната специфика, нито пък да се поддаваме на изкушението да се предлагат бързи решения, които неизбежно са обречени на провал. Идващите отвън инициативи (дори и ръководещи се от най-благородни подбуди), които не са обмислена до най-малката подробност, могат само да доведат до появата на нови проблеми. Затова ключови принципи в този процес трябва да са доброволността, постепенността и съпричастността. Онова, което се натрапва отвън винаги е контрапродуктивно”.

Подобна позиция на Анкара, която, от една страна, подкрепи необходимостта от промени, а от друга – подчерта необходимостта те да бъдат осъществявани изключително внимателно, по принцип устройваше Вашингтон. Именно поради това САЩ избраха Турция за един от ключовите изпълнители на своя проект. Редица известни експерти отбелязаха, че именно по време на обсъждането в Си-Айлънд на въпросите за реформирането на близкоизточния регион, бе изтъкнато и значението на Турция като един от основните участници в регионалните процеси. За разлика от участващите в срещата Алжир, Афганистан, Бахрейн, Йордания, Ирак и Йемен, Турция беше поканена в Си-Айлънд и участваше в обсъждането на плана в качеството на “демократичен партньор”, който (както смятят в САЩ) може да послужи като модел за демократична мюсюлманска държава за страните от региона. Това бе потвърдено за пореден път в началото на юни т.г. (т.е. една година след срещата на Г-8) от Джордж Буш, по време на преговорите му с турския премиер Ердоган.

Президентът на САЩ, в частност, подчерта, че “демокрацията в Турция служи за пример на целия Близък и Среден изток”. Което пък означава, че САЩ, както и преди, възлагат ключова роля за реализацията на своя план за демократизация на Близкия изток именно на Анкара.

Преди година, на срещата на Г-8 в Си-Айлънд най-много спорове предизвика прословутият американски план за реформи за Големия Близък изток и Северна Африка. Както е известно, тази своеобразна политическа доктрина на Вашингтон цели демократизацията на страните от региона.

САЩ приключиха изработването на този документ още в началото на 2004 и го изпратиха до държавите-членки на Г-8, както и до страните от региона. Четири водещи арабски нации – Египет, Саудитска Арабия, Мароко и Тунис категорично отхвърлиха американския план и отказаха да участват във въпросната среща. Смисълът на тази арабска реакция обясни египетският президент Хосни Мубарак, според който: “целта на американския проект е да се размие арабската същност, защото реализацията му ще доведе да разпадането на Лигата на арабските държави и арабите ще загубят своята идентичност”.

На свой ред, много от лидерите на държавите-членки на Г-8, макар и да изразиха съгласие относно необходимостта от реформи в Близкия изток, не крият скептицизма си за чисто декларативния характер на американския план, неговото съдържание и перспективите му за реализация. Френският президент Ширак например, открито разкритищува плана, отбелязвайки че”регионът не се нуждае от мисионери на демокрацията”. Към мнението му се присъедини и Романо Проди, който по това време (т.е. първата половина на 2004) ръководеше Европейската комисия. Той предупреди, че “майка на всички конфликти в Близкия изток е противопоставянето между евреи и палестинци, което е и основната пречка за провеждането на реформи в региона”. На свой ред, високопоставен дипломат от Г-8 заяви пред катарската телевизия “Ал-Джазира”, че предлаганите от Вашингтон реформи са “един нечестен план, целящ да оправдае постоянното присъствие на американските войски в Близкия изток, охраняващи достъпа да саудитския петрол”.

Доста по-мека беше оценката на проекта от страна на онези, които според САЩ трябва да станат основните му изпълнители – т.е. страните приели поканата на Вашингтон и взели участие в миналогодишната среща на Си-Айлънд. Така, кралят на Йордания Абдула ІІ посочи, че всеки процес на реформи следва да се осъществява отвътре, докато натрапваните отвън инициативи само вредят на дейността на сериозните местни реформатори. На свой ред турският премиер Реджеп Ердоган подчерта, че процесът на демократизация на Близкия изток е необходим, но следва да се провежда не по схемата “отгоре-надолу”, а с активното участие на самото население на близкоизточните държави. Според Анкара, международната общност “може и трябва да подкрепи предприеманите усилия за промени в региона, но не бива да се пренебрегва регионалната специфика, нито пък да се поддаваме на изкушението да се предлагат бързи решения, които неизбежно са обречени на провал. Идващите отвън инициативи (дори и ръководещи се от най-благородни подбуди), които не са обмислена до най-малката подробност, могат само да доведат до появата на нови проблеми. Затова ключови принципи в този процес трябва да са доброволността, постепенността и съпричастността. Онова, което се натрапва отвън винаги е контрапродуктивно”.

Подобна позиция на Анкара, която, от една страна, подкрепи необходимостта от промени, а от друга – подчерта необходимостта те да бъдат осъществявани изключително внимателно, по принцип устройваше Вашингтон. Именно поради това САЩ избраха Турция за един от ключовите изпълнители на своя проект. Редица известни експерти отбелязаха, че именно по време на обсъждането в Си-Айлънд на въпросите за реформирането на близкоизточния регион, бе изтъкнато и значението на Турция като един от основните участници в регионалните процеси. За разлика от участващите в срещата Алжир, Афганистан, Бахрейн, Йордания, Ирак и Йемен, Турция беше поканена в Си-Айлънд и участваше в обсъждането на плана в качеството на “демократичен партньор”, който (както смятят в САЩ) може да послужи като модел за демократична мюсюлманска държава за страните от региона. Това бе потвърдено за пореден път в началото на юни т.г. (т.е. една година след срещата на Г-8) от Джордж Буш, по време на преговорите му с турския премиер Ердоган.

Президентът на САЩ, в частност, подчерта, че “демокрацията в Турция служи за пример на целия Близък и Среден изток”. Което пък означава, че САЩ, както и преди, възлагат ключова роля за реализацията на своя план за демократизация на Близкия изток именно на Анкара.

Страница 2

 

На свой ред, Турция също изрази принципната си готовност да се нагърби с подобна роля. Решенията, приети преди година от Г-8, се определят от турската страна като позитивни и, като цяло, съотвестващи на регионалните и геополитически цели. Турция нееднократно е декларирала своята заинтересованост от установяването на стабилност в региона и решаването на основните близкоизточни проблеми- Анкара разчита на дълбоките исторически и културни връзки с държавите и народите от региона. Освен това, на най-различни нива, турските представители споменават своята “моралната си отговорност” за превръщането на Евразия (включително и Близкият изток) в зона на мир, сигурност, просперитет и интензивно сътрудничество между всички заинтересовани държави.

В редица официални документи на турското външно министерство се подчертава, че отношението към близкоизточната проблематика, са базира на опита на страната в демократизацията, създаването на правова държава, икономическа либерализация, регионално сътрудничество и борба с тероризма. Освен това, Анкара възнамерява да отдели особено внимание на такива въпроси като модернизацията на системата на управление в страните от региона, отговорността на правителството пред народа, неразпространяването на оръжие за масово поразяване и прозрачността в сферата на отбраната. В тази връзка, Турция е готова да подкрепи всички инициативи на страните от региона, целящи политическото и икономическото им реформиране. В интервю за “Ню Йорк таймс”, дадено непосредствено след турско-американската среща на най-високо ниво през юни 2005, министър-председателят Ердоган подчерта способността на Турция да помогне за налагането на демокрацията в целия Близък изток. “Турция съумя да съчетае демократичната и ислямската култури, доказвайки, че те са съвместими” – отбеляза турският премиер. Според него, именно в тази светлина следва да се разглежда и стремежът на Турция да влезе в ЕС, който Анкара разглежда не като християнски клуб, а като клуб на общите политически ценности. В света трябва да доминира не сблъсъкът, а сътрудничеството между цивилизациите, заяви турският премиер.

Въпреки това обаче, Анкара очевидно не възнамерява да се ангажира прекалено с проектите за бъдещето на региона, предлагани отвън. Вероятно тази предпазливост е свързана с доминиращото в турския политически елит недоверие към американските стремеж за едва ли не силово налагане на демокрацията в Близкия изток. С други думи, в тези кръгове са наясно, че независимо от желанието на правителството Турция да се превърне в модел за останалите страни от региона, изискванията на Вашингтон към процеса на демократизация на региона, до голяма степен, означават налагането на чужди модели и идеали на местните държави, имащи хилядолетна история и цивилизация, както и специфични ценности и традиции. Нещо повече, пренебрегването на съществуващите различия в икономическото, политическо и социално развитие, би могло да провокира опасни нови конфликти, дискредитирейки в очите на стотици милиони самата идея за демокрацията. Участието в подобен процес на “демократизация” би могло да влоши поддържаните с такъв труд добри отношения между Турция и арабския свят. Уроците от Афганистан и Ирак, където американският план беше изпитан на практика, сочат, че естествени последици от опитите за силово налагане на свободата и демокрацията са взривообразно растящата престъпност, вакуумът във властта, хаосът, и формирането на цяла верига от терористични гнезда, бълващи добре обучени и въоръжени терористи по целия свят.

Не без значение е и финансовият аспект на американската инициатива. Защото тя е свързана с гигантски разходи от стотици милиарда долара. Ето един пример. Немски експерти смятат, че само първоначалният етап от възстановяването на Ирак ще изисква 500 млрд. долара. Палестинската държава (ако бъде създадена) ще се нуждае от още 30-40 млрд. долара. САЩ биха искали тези разходи да се разделят между най-развитите страни в света, аргументирайки се, че това би позволило да се решат въпросите, свързани с глобалната сигурност и възхода на ислямския екстремизъм. Както се вижда обаче, американските партньори (макар да признават, колко важна и актуална е тази задача) се отнасят скептично към практическото и осъществяване или пък отхвърлят методите за решаването и.

Според повечето експерти, определена роля в стратегията на Анкара спрямо американския план (заключаваща се в “присъствие във всички проекти и формалната им подкрепа, без обаче да се проявява особена активност”) е изиграла и позицията на Русия, в чието лице Турция вижда важен партньор в решаването на този въпрос. В Анкара смятат, че именно “многообразието на култури и етнически групи в структурата на турското и руското общества им помага по-лесно да фиксират най-болезнените точки в процеса на демократизация на Големия Близък изток”. Впрочем, руската позиция по въпроса бе достатъчно ясно изложена от президента Путин, според който: “идеята не е лоша, смятам я за навременна и я подкрепям. Въпросът е как да се реализира на практики и какви крайни цели трябва да си поставим в хода на осъшествяването и. Важно е и самата идея, и инструментите, които вероятно ще бъдат използвани за осъществяването и, да не се използват за намеса във вътрешните работи на едни или други държави. За нас, това е принципно условие.” Той подчерта, че докато не стане ясно, как точно ще се вземат решенията, страната му няма да участва във фонда, който ще бъде създаден за финансирането на проекта. Впрочем, именно по настояване на Москва от текста на проекта беше махната помпозната и очевидно глупаво звучаща фраза, че “събитията в Ирак са великолепен пример за държавите от региона”.

Според авторитетния британски политолог Ричард Кларк: “Планът за Големия Близък изток е поредното доказателство за различия подход на САЩ, европейците и руснаците към решаването на най-важните проблемите на региона. Вяашингтон настоява за еднозначна оценка на ситуацията в него, както и за по-голяма твърдост при демократизацията ме. Русия и европейците обаче наложиха значително смекчаване на тона в предложените от американците документи. Затова мнозина рлешиха, че е намерена компромисната формула и официално планът се оценява като изключително важна инициатива. Неофициално обаче никой не е наясно, доколко ефективен ще се окаже той на практика”.

Страница 3

 

Именно щателният анализ на европейската и руската позиция, повлия върху решението на Анкара да не проявява особена активност, въпреки силния натиск на Вашингтон да го направи.Така, по предложение на САЩ, турският премиер беше избран за съпредседател на създадената по време на миналогодишната среща на Г-8 група "Диалог за подкрепа на демокрацията", в която участват Турция, Йемен и Италия. Групата действа в рамките на програмата "Партньорство за прогрес и общо бъдеще", която също беше приета на срещата в Си-Айлънд и трябва да съдейства за всестранното сътрудничество между страните от Г-8 и държавите от близкоизточния регион. Тя се превърна в своеобразен консултативен и аналитичен център за реализация на тази програма, която предвижда редовното провеждане на т.нар. "форуми в името на бъдещето" с участието на държавите от региона и други заинтересовани страни.

Целите на програмата са обединени в три групи: политически (изграждане на демокрация и правова държава), социално-културни (достъпно образование за всички, достъп до глобалните информационни технологии, равноправие на половете) и икономически (привличане на инвестиции, създаване на нови работни места, развитие на икономиката и търговията). Групата "Диалог за подкрепа на демокрацията", чиито съпредседател е Турция, се превърна на практика в един от основните механизми за реализация на тези цели. Именно тя ще изработи програмите на правителствата и неправителствените организации в страните от региона, очертаващи оптималните пътища и средства за решаването на тези проблеми. За тази цел в йеменската столица Сана ще се разположи т.нар. Център за демократичен диалог, който ще координира действията по осъществянето им.

Действията на групата "Диалог за подкрепа на демокрацията" се контролират и насочват от САЩ. По инициатива на Вашингтон, в края на миналата година посланиците на САЩ и Мароко се срещнаха в Анкара с турския зам-министър на външните работи Шенсой. Но въпреки, че именно американските препоръка залегнаха в основата на приетият няколко дни по-късно в Рим от външните министри на Италия, Турция и Йемен документ, озаглавен "Изводи на организаторите", твърдият подход, за който настояваше Вашингтон, бе в значителна степен смекчен от формулировките на участниците в римската среща. Така, в документа бяха определени "главните приоритети в подкрепата за реформите, основаващи се

върху зачитането на суверенитета и доброволното участие на държавите от региона в лансираните реформи". Този документ беше представен и на "Форума в името на бъдещето", провел се през декември 2004 в Рабат, на който участва и Русия.

В тази връзка, повечето западни експерти посочват, че подходът на Турция, ЕС и Русия към документа, приет в Рим, съвпада, също както и подходът им към проекта за Големия Близък изток, като цяло. Според тях се очертава своеобразен консенсус, като сходната позиция на Турция, ЕС, Русия и някои близкоизточни държави, принуди САЩ на коригират схващанията си по въпроса. Така, в изказването

си на конференцията "Големият Близък изток и Северна Африка на кръстопът", която се проведе през февруари 2005 в Анкара, американският посланик в Турция Айделман характеризира дейността на групата "Диалог в подкрепа на демокрацията" като "отличен старт" и изрази надежда към нея да бъдат привлечени още държави.

В същото време обаче, далеч не всички споделят подобен оптимизъм. Това, на първо място, се отнася до страните, които са обект на т.нар. "процес на демократизация". Повечето държави от близкоизточния регион реагираха сдържано на появата на римския документ и решенията на рабатския форум, а по редица

въпроси, реакцията им беше по-скоро отрицателна. Арабските медии, както и редица местни обществени организации (включително и близки до съответните правителства) демонстрираха откровен скептицизъм по редица ключови постановки на документа и резултата от срещата в Рабат. На този фон, изключителна острота придобива проблемът за преодоляването на палестинско-израелския конфликт, което според страните от региона е единствената възможна основа за стартирането на каквито и да било реформи в Близкия изток. На свой ред, Иран подложи на рязка критика форума в Рабат, определяйки го като "инструмент за реализация на американските интереси в региона".

Така, развитието на събитията около плана на САЩ за демократизация на Големия Близък изток потвърждава правилността на възприетите от Анкара тактика и стратегия за участие в него. На този етап отношението на Турция към реформите, целящи демократизацията на региона, вероятно ще се ограничи с с крайна предпазливо участие в тях, като страната всячески ще избягва активното си въвличане в свързаните с тях процеси. Подобна позиция на Анкара очевидно ще окаже влияние и върху отношението на ЕС и НАТО към Турция, както и върху степента на доверието към предлаганите в проекта реформи от страна на държавите, за които той е предназначен, и най-вече на тези от арабския свят.

* Българско геополитическо дружество

{rt}