23
Пет, Окт
5 New Articles

ГУАМ – поредният “санитарен кордон”?

брой4 2005
Typography

Както е известно, политико-консултативният форум на държавите от постсъветското пространство – Грузия, Украйна, Азербайджан и Молдова (ГУАМ) беше създаден на 10 октомври 1997 в Страсбург, по време на срещата на президентите на тези държави. “Групата на четирите” се формира в хода на обсъждането на Договора за фланговите споразумения в Постоянния съвет на ОССЕ. По-късно (през април 1999) към нея се присъедини и Узбекистан, вследствие на което инициалите и се промениха на ГУУАМ. След напускането на средноазиатската република през пролетта на 2005 обаче, форумът отново е в първоначалния си състав (и, съответно, отново се обозначава като ГУАМ). Според повечето анализатори, в основата на създаването на ГУАМ е стремежът за изграждането на транспортен коридор между ЕС и алтернативните на руските петролни и газови находища в Каспийския регион (вж. А.Тодоров “Петролните революции в постсъветското пространство” – Геополитика, бр.2/05). Срещу това участничките в групата разчитаха на приобщаването си в обозримо бъдеще към Европейския съюз.

Провалът на референдумите за европейската конституция във Франция и Холандия и очевидната криза на европейската идея (илюстрация за която бе и последната среща на върха в Брюксел), изправиха страните от ГУАМ пред необходимостта да преразгледат тактическите приоритети на външната си политика, тъй като перспективите за бързото им интегриране в ЕС стават все по-малки. Както заяви в началото на юни лидерът на втората по численост фракция в Европарламента (тази на социалистите) Мартин Шулц, кризата в изграждането на обединена Европа прави невъзможно присъединяването на нови държави към ЕС, включително на Турция и Украйна.

На свой ред, възползвайки се от качествено новата ситуация в Европа, Съединените щати се стремят да активизират ГУАМ, използвайки го за създаването на пояс от проамерикански настроени държави между Черно и Балтийско море и разчитайки, че след балтийските републики и Полша, Украйна, Молдова, Грузия и Азербайджан също ще се превърнат в активни проводници на американските интереси в региона. Според държавния секретар на САЩ Кондолиза Райс, “за успешното по-нататъшно разширяване на демокрацията е нужна такава степен на интеграция и единство в Европа, които да не застрашяват водещата роля на Америка”. Според немския “Junge Welt”, ако т.нар. “Стара Европа” не може да гарантира това, Вашингтон е решен да работи упорито за създаването на “нова”. Като за целта американците разчитат на новите членки на ЕС и НАТО (сред които е и България), които се надяват да повишат собствения си геополитическе статус (включително и в ЕС) за сметка на своите привилегировани отношения със САЩ.

Освен това, Вашингтон вижда в сегашната криза на ЕС възможност, без да срещне сериозни пречки от страна на Брюксел, да постигне с помощта на ГУАМ промяна на силовия баланс в Южен Кавказ, Каспийския и Черноморския региони в своя полза. За тази цел, напоследък се лансират редица идеи за евентуалното разширяване на ГУАМ. Така, по време на последната среща между украинския президент Юшченко и турския държавен глава Ахмед Сезер в Анкара, Украйна предложи на Турция да стане постоянен наблюдател в тази организация. Според, Юшченко, основните цели пред ГУАМ в близко бъдеще са съвместните енергийни проекти в акваторията на Каспийско и Черно море и разрешаването на конфликтите в Кавказ и Приднестровието (Молдова). Освен това двете страни обсъдиха бъдещото си сътрудничество в енергийната (трафика на петрол, газ и елекроенергия), военната и транспортна сфери, строителството и т.н. Особено място бе отделено на въпроса за съдбата на кримските татари, като Киев пое определени ангажименти пред Анкара при решаването му да бъде взета предвид и турската позиция.

Очевидно е, че Украйна придава особено значение на отношенията си с Турция, разглеждайки ги най-вече в рамките на “общата евроатлантическа ориентация”. Очевидно обаче е и друго. Не е тайна, че от самото начало ГУАМ се формираше като своеобразен “клуб на дисидентите” от ОНД, обединяващ страните, стремящи се да напуснат политическата орбита на Москва. А единствената сравнително солидна икономическа основа за някаква политическа самостоятелност в тази част на Евразия може да бъде каспийският петрол, разбира се ако трафикът му следва маршрути, които не се контролират от Русия. Затова е естествено, че предстоящото (през октомври 2005) пускане в експлоатация на петролопровода Баку-Тбилиси-Джейхан води до мощно ускоряване на политическите процеси в региона. ГУАМ, който доскоро беше определян като “аморфна структура с неясни цели” внезапно се оказа в центъра на вниманието САЩ и ЕС.

От друга страна обаче, едва ли разширяването на сътрудничеството между Турция и ГУАМ означава “геополитическа революция” в региона, защото Анкара и без това активно участва в регионалните процеси. Все пак, с евентуалното включване на Турция, ГУАМ престава да бъде чисто “постсъветско” обединение. Макар че в региона вече има подобна структура (организацията за Черноморско икономическо сътрудничество - ЧИС), в нея членуват страни с противоположна геополитическа ориентация. Тоест, ако приемем, че ЧИС е регионален “инструмент за осъществяване на политически диалог” (от типа на ООН или ОССЕ), то ГУАМ е на път да се превърне в структурирано сътрудничество по модела на НАТО и ЕС. И в този случай, последиците от украинската инициатива могат да се окажат наистина сериозни. Неслучайно арменската информационна агенция PanArmenian.net (цитирайки източник от азербайджанското министерство на отбраната) съобщи, че по време на неотдавнашното посещение в Азербайджан на заместник-началника на турския Генерален щаб – армейски генерал Юлкер Башбуг, в Баку е била обсъждана възможността за създаването на турско-азербайджанско-грузински военен блок. Твърди се, че същият въпрос е обсъждан и на последната среща на военните министри на трите държави в Баку. Според агенцията, не е изключено и присъединяването на Украйна (а на практика това означава и на ГУАМ, като цяло), което само потвърждава лансираната по-горе теза. Следвайки същата линия, членките на ГУАМ призовават за сътрудничество (и, евентуално, за бъдещо приемане в организацията) с Армения, Казахстан и дори Иран (разбира се, ако на власт там дойдат “умерени” политици, т.е. след евентуална американска военна интервенция). Стремейки се да укрепи контрола си над трафика на енергоресурси от Каспийския рагион, САЩ активно подкрепят интеграцията на Украйна и Грузия в НАТО. В същото време вече почти никой не си спомня, че ГУАМ бе създадена преди всичко за укрепване на търговско-икономическото сътрудничество в региона.

Освен това, Вашингтон (с помощта на Киев и Тбилиси) изглежда възнамерява да използва ГУАМ като поредния международен форум, чиито участници подкрепят преразглеждането на Конвенцията от Монтрьо (която, в частност, ограничава достъпа в Черно море на военни кораби на нечерноморски държави) и биха могли да окажат допълнителен натиск върху Анкара в тази посока. Засега Турция се съпротивлява, защото не би искала да загуби стратегическия си контрол върху Проливите. В бъдеще обаче, нещата могат и да се променят.

Растящото недоволство на държавите, принадлежащи към т.нар. “Стара Европа” от резултатите от разширяването на Европейския съюз, прави все по-илюзорни надеждите на членките на ГУАМ, че “новите европейци” (и преди всичко Полша и балтийските републики) биха могли ефективно да лобират за приемането им в ЕС. Въпросните държави тепърва ще трябва да доказват, че собственото им приемане не е било стратегическа грешка на Брюксел. Още по-малко пък би помогнало за евроинтеграцията на Киев, Тбилиси, или Кишинеу, близкото им сътрудничество със САЩ. В подобна ситуация, някои от членките на ГУАМ сякаш започват да осъзнават, че все още е рано да горят мостовете, свързващи ги с Русия, Казахстан и другите страни от постсъветското пространство. Така, Украйна вече възприе един по-прагматичен курс към установяване на взаимноизгодни отношения с Москва. На различни нива в Киев декларират подкрепата си за източния интеграционен проект, предвиждащ създаване на Единно икономическо пространство и дори споменават възможността Русия също да бъде поканена в ГУАМ. Украйна се опитва да посредничи между Москва и Кишинеу в спора за съдбата на населената с етнически руснаци т.нар. Приднестровска република, като президентът Юшченко предложи план за решаването на проблема, който, между другото, предвижда възможността Приднестровието да се отдели от Молдова, ако последната реши да се присъедини към Румъния, и благоразумно заобикаля въпроса за руското военно присъствие в района.

Според редица западни експерти, Киев е принуден да коригира политиката си, най-вече поради дългосрочната си зависимост от руските енергоносители. Освен това Европейската комисия продължава да настоява за изработването на съвместна газова стратегия на ЕС с Украйна и Русия. И както отбеляза през юни в украинската столица шефът на Генералната дирекция по въпросите на транспорта и енергетиката към комисията Франсоа Ламурие, дългосрочните доставки на руски природен газ през Украйна са безалтернативни от гледна точка на европейската сигурност. А това означава, че ЕС вероятно ще се противопостави решителна на всеки опит за превръщането на ГУАМ в нов “санитарен кордон”, отделящ Русия от т.нар. Обединена Европа.

* Българско геополитическо дружество

{rt}

Поръчай онлайн бр.5 2020

списание Геополитика бр.5 2020 - Поръчай онлайн