16
Сря, Окт
4 New Articles

Политико-географски проблеми на енергетиката в България

брой 1 2004
Typography

Енергетиката е една от основите за икономическото развитие на съвременното общество. Тя включва многообразието от методи за получаването и практическото използване за производствени и битови нужди на различни видове енергия. Топливно-енергийното стопанство представлява сложна система от дейности, подчинени на една основна цел – производство, пренос и потребление на енергия. Вътрешното единство на това стопанство се определя от широката взаимозаменяемост на електроенергия, твърдо, течно и газообразно топливо и централизираното производство на топлоенергия, от технологичната взаимосвързаност на процесите за тяхното производство и потребление, от високата степен на комбинирано енергоснабдяване, както и от наличието на силно разклонена транспортна мрежа. Всичко това, от своя страна, обективно предопроделя възможността и необходимостта от намиране на оптимални решения за взаимосвързаното развитие на двете главни подсистеми на енергетиката – електроенергетиката и топливното стопанство.

Страктуроопределящият характер на енергийната дейност превръща енергетиката в “двигател” на националната икономика. Като нейна база, тя въздейства пряко върху развитието и, гарантирайки нейното ритмично функциониране. Всяко дестабилизиране на енергетиката може да доведе до сериозни нарушения по цялата верика на възпроизводствения процес.

Това налага разрабатване на дългосрочно политика и стратегия за развитие. Непрекъснатото и качествено снабдяване с енергия на стопанството и населението на базата на местни и вносни енергосуровини е сред основите цели на регионалната стратегия. Нейни задачи са и развитието на изградената материално-техническа база и на националния научно-технически потенциал.

Предвид необходимостта от икономически по-ефективно използване на енергията, енергийната политика на страната ни, а и на страните от Балканския регион, би трябвало да се базира на следните основни направления:

- ускоряване на научно-техническия прогрес чрез: въвеждане на мощности и технологични процеси с малък относителен разход на енергия; въвеждане на техника и технологии, предвиждащи взаимозаменяемост и икономично използване на енергийните ресурси; разработване и внедряване на нови енергоизточници и др.

- издигане разхода на енергия като основен показател за всички машини, съоръжения и стоки на пазара и като един от най-важните показатели за конкурентноспособност.

- премахване на разточителното и неоправдано разходване на енергийни ресурси с рязко намаляване използването на течни горива.

- осъществяване на структурни изменения на всички етапи от производството и потреблението.

- разработване на неефективни засега находища и повишаване степента на извлекаемостта им и др.

Придържането към тези направления е особено наложително за България и страните от Балканския регион, които изпитват остра нужда от преустройство на топливно-енергийните си комплекси не само поради икономически и екологични причини, но и за да повишат степента на енергоснабдяването си. Тази сигурност е силно застрашена от едностранната ни нагласа към доставчиците на нефт, природен газ и въглища. Ако доскоро енергията беше твърде евтина (плащанията по вноса от Русия бяха на базата на преводните рубли, което представляваше скрито дотиране, а потребителските цени бяха задържани на изкуствено ниско равнище, довело до изключително неефективно използване на енергийните източници), то с преминаването към доларово разплащане в търговията си пост-комунистическите балкански страни изпитаха остър енергиен шок. Импортните цени на енергийните източници скокообразно се приспособиха към равнището на световните пазари, което, едновременно с повишаването на цените на петрола вследствие кризата в Персийския залив, доведе до неколкократно увеличаване на цените.

Енергоразпиляващото производство и потребление в затворения кръг на бившия СИВ налагаше и екстензивно развитие на енергопроизводството – въвеждане по възходяща спирала на нови и нови мощности без оглед на реалната икономическа изгода и отраженията върху околната среда. Това стимулираше ведомствени и корпоративни интереси. При ниската себестойност на електроенергията, бюджетните субсидии поощряваха необосновани инвестиции.

Всичко това предизвика предприемането на конкретни мерки за осъществяване на нова енергийна стратегия, като:

- реформирането на цените и тарифите при запазване на ефективно държавно регулиране;

- поетапно преструктуриране на енергетиката чрез децентрализация и постепенно пристъпване към частична приватизация;

- подобряване на надеждността и рационалната безопасност на атомните централи и изграждането на нови ядрени мощности;

- рационализация на управлението на паричните потоци в търговските дружества.

Причините, предизвикали енергиен проблем на Балканите, са от политически, икономически и социален характер. Най-общо те се изразяват в следното:

високоенергоемка структура на националното стопанство;

ниска степен на автоматизация на основните производствени дейности;

ниска ефективност на енергопотреблението;

несинхронизиран темп на производството и производителността на труда;

влошената структура на потребяваните енергоносители и др.

В обществото ни постепенно се наложи възприемането на енергетиката като електропроизводство, т.е. тя се отъждествява с една от производствените си подсистеми. Така неминуемо въпросът за обезпечаване на електропроизводството с енергосуровини стана вторичен и все по-често убягваше от вниманието на потребителя. Факт, който натрупа отрицателни дивиденти предвид ситуацията, че страната ни осигурява около 70% от енергопотребностите си от чужбина. Ниското качество и ограниченото количество на собствените суровини в общи линии предопределя структурата на електропроизводствените ни мощности и големия относителен дял на ядрената енергетика.

По отношение на обезпечеността си с нефт България има неблагоприятна позиция на Балканите. Страната ни задоволява около 1% от потребностите си от нефт и газ. Макар че сегашното ни икономическо състояние не дава възможност за самостоятелни задълбочени проучвания, изследване и усвояване на националните ресурси, перспективите не са обнадеждаващи. Настъпилият регресивен процес в проучвателните дейности след 1994 е индикация за дезангажираност на държавата ни в тази посока. Докато в развитите страни тези разработки представляват неразделна част от програмите за националната им сигурност, при нас липсва подобна обвързаност. Което ни прави пасивни участници както при разрешаването на петролните проблеми в региона, така и на свързаните с тях геополитически въпроси в района на Балканите.

“Валоризацията” на геополитическото и средищногеографското ни положение в региона може да се постигне както в посока на отдаване на земи за трасета на магистрални тръбопроводи, така и чрез активизиране на двустранните и междурегионалните балкански контаки в енергийната област. Не се наемам да твърдя кой от двата проекта: проруският “Бургас-Александруполис” или проамериканският “Бургас-Вльора” (АМБО) е приоритетен за България, тъй като всеки един от тях има своите предимства. Но смея да кажа, че те трябва бъдат разглеждани през призмата на националния ни интерес и в общоевропейския контекст. Защото възможност за тяхната реализация има, ако добивът на суров нефт в Каспийския регион достигне предполагаемата цифра от 150 млн. тона годишно и към тях се добавят още 100 млн. тона от Русия. Не е сигурно обаче, че цялото добивано количество ще бъде насочено към Европа. Като големи консуматори в Азия се очертават Китай и Пакистан. От самото начало на работата по проекта “Бургас-Александруполис” стои въпросът, дали Русия е в състояние да осигури минималното количество от 15 млн. тона суров петрол годишно. В противен случай изграждането на нефтопровода е нерентабилно. Не е без значение и фактът, къде ще функционира нефтопреработвателният комбинат – на входа на трасето, какъвто несъмнено е нашият интерес, или на изхода, при Александруполис, за което настоява гръцката страна.

Въпросът с реализацията на проекта АМБО (Бургас-Вльора), освен технологически и стопански, за нас има и своя геополитически аспект. Би следвало да го разглеждаме като съставна част от транспортен коридор, включващ още железопътно и шосейно трасе. До голяма степен той е контрапункт на поддържания от западоевропейски среди “прославянски” транспортен коридор, свързващ Белград със Скопие и Солун по долините на Морава и Вардар.

Развитието на ситуацията в Косово и Македония обаче, постепенно превръщат сръбско-македонската граница в една фикция. Едва ли подлежи на съмнение фактът, че в недалечно бъдеще Македония ще бъде плътно покрита от север с албанска държавна или парадържавна граница. От това ще следва сериозно отслабване на сръбското влияние в Македония, което би ни донесло определени бонуси в надпреварата за прокарване и капитализиране на инфраструктурните ни проекти.

Твърде интересни от стопанска и политикогеографска гледна точка са енергийните ни отношения с Румъния. До известна степен, те се проявяват на принципа на политическия блъф. Появата на енергиен проблем у едната страна веднага активизира интересите на другата. В стопанско-исторически аспект примерите са много. Тук само ще припомня румънската оферта към Турция за участие в изграждането на АЕЦ “Черна вода”, отправена преди две години от премиера Адриан Настасе, автор на прословутата фраза “единственият приятел на Румъния от съседите и е Черно море”.

Въпреки предприетите съвместни действия за активизирането на българо-румънските енергийни връзки, съществуват и ред затормозяващи процеса на интеграция фактори. По важните са:

Взаимно дублиране на степента на енергоснабденост в приграничните регионални единици. Между румънските придунавски окръзи с най-висок коефициент на енергосамоосигуреност е окръг Мехединц. От същия тип (високо производство – ниско потребление) е и окръг Долж, срещу който на българска територия е АЕЦ “Козлодуй”, превърнала Северозападна България от енергодефицитна в електроотдаваща. Подобно дублиране на типовете регионални единици по степен на енергоснабденост е характерна за всички окръзи, респективно – области, по течението на река Дунав. Това предопределя и приблизително еднаквата им стопанска специализация и свива възможностите за стопанско допълване, респективно – за обмен на електроенергия и енергийни ресурси.

Недоразвитост на инфраструктурата в придунавската част на двете страни. Междудържавната електропреносна линия Крайова-Бойчиновци е единствената пряка линия за обмен на електроенергия. Преките транспортни връзки са затруднени от липсата на мостове над река Дунав. Тяхното изграждане няма само локално значение. Те ще активизират стопанската дейност между двете страни, тъй като ще се впишат в траспортната система на цяла Европа и ще предизвикат верижно доусъвършенстване (или ново изграждане) на транспортни отсечки, които ще формират меридионалните транспортни коридори на Балканите. В този смисъл е вероятно пренасочване на енергийните потоци от Румъния в меридионално направление, с което ще се промени относителният дял на жп участъците в превоза на енергийни и други товари.

Енергийният дефицит на продунавските регионални единици в България и Румъния. Той предполага предприемането на съвместни действия за подобряване на електроенергийните им баланси. Те са свързани с оптимално използване водите на река Дунав за хидротехнически и хидроенерегийни нужди. Влиянието на подобни съоръжения върху социално-икономическото развитие на двете страни не може да се разглежда само на регионално ниво. Река Дунав притежава своя транспортна динамика, която в много случаи се регулира не само от технически мероприятия, но и от конюнктурни явления, засягащи междудържавните отношения. В този смисъл е подчертана стратегическата необходимост за целесъобразно използване на реката и предприемането на такива мерки, които не биха били в противоречие с икономическите и екологични интереси на страните.

Екологичният аспект на въпроса и свързания с него психологически момент. Това е една от най-съществените причини, затормозяващи българо-румънските енергийни отношения. Тя се прояви с голяма сила след изграждането на АЕЦ “Козлодуй” и след многократните въздушни трансгранични замърсявания на Русе, Никопол, Силистра и Видин от румънските промишлени предприятия. Взаимната подозрителност не позволи на двете страни да предприемат съвместни стъпки за изграждане и усъвършенстване на ядрени мощности. Нещо повече, след аварията в Чернобил Румъния многократно предявяваше претенции към България за нанесени щети от атомната централа в Козлодуй. След пускането в действие на първия от петте канадски реактора на румънската ядрена централа “Черна вода” редица букурещки вестници отправиха намеци за спирането на АЕЦ в някои съседни държави, а Румъния да продава електроенергия от атомната си централа на “своите славянски съседи”. По този повод в-к “Льо Монд” подчерта, че “интересът на румънските власти е не толкова екологически, колкото икономически”. Със затварянето на централата в Чернобил и ако бъдат затворени тези в Хасловск (Словакия) и Козлодуй, това “ще даде на Румъния възможност да изнася енергия като така осигури валутата, необходима за завършването на останалите реактори на “Черна вода”.

Проблемите на руманската АЕЦ, замислена всъщност за да се “покриват” собствените нужди от електроенергия на страната, предизвикват и вниманието на букурещкия седмичник “Експрес”. В него се отбелязва, “загрижеността на руманското правителство от острата конкуренция” в областта на атомната енергетика в региона. В радиус от 1000 км. работят споменатите по-горе АЕЦ и, “спекулирайки с техническите трудности”, според “Льо Монд”, правителството оказва все по-силен натиск за закриване на ядрените централи руски модел, намиращи се около Румъния.

Успоредно с това се водят проучвания за локализиране на атомни централи в района на Пятра Нямц, Молдова, с руско оборудване и в Трансилвания – със западно оборудване. Опростенченски, това ще рече България да предприеме проучване за изграждане на ядрени мощности в района на Кърджали с гръцко оборудване и на Благоевград – със сръбско.

Позволих си това сравнително дълго отклонение в посока на българо-румънските енергийни отношения не за друго, а за да припомня още веднъж, че създаването на ефективна национална енергийна стратегия е възможно само в контекста на регионалната балканска енергийна стратегия.

{rt}

Поръчай онлайн бр.5/2019