България като външна граница на Европейския съюз

брой 6 2017
Typography

Орлин Борисов, Границата на Република България: част от външната граница на ЕС, 282 стр., Нова звезда, София, 2017

Професор д.ю.н. Орлин Борисов е изтъкнат учен и дългогодишен преподавател по международно публично право и по право на Европейския съюз в редица юридически факултети у нас. Творческата му активност е забележителна –  той е автор на повече от двайсет книги и около сто научни статии и доклади. Най-новата му книга „Границата на Република България, част от външната граница на ЕС“ представлява монографично изследване, с което се запълва една празнота в правната ни литература. Авторът последователно изследва международноправния статус на държавната граница на България като първоначално разглежда проблематиката, свързана с понятието, видовете и съставните части на тази граница. За целта той анализира установяването на държавните граници и избора на възможните им видове от гледна точка на международното право. Подкрепа заслужава констатацията му, че понятието „държавна граница“ е тясно свързано с възникването на държавата. В книгата се отделя особено внимание на отделните части на българската граница: сухоземна, морска, речна, въздушна и в земните недра. Както е известно, границата на България е дълга общо 2 245 км. и на изток страната ни изцяло граничи с Черно море, на запад - частично с Македония и със Сърбия, на север - с Румъния, а на юг – частично с Турция и частично с Гърция. Интерес за читателя представлява анализът на организацията и охраната на границата на България съобразно принципите на международното право, както и на установения режим (включително митнически) на влизане и излизане от нея. Анализирана е също и Стратегията за гранично управление на Република България (2014-2017), както и изграждането на инженерно-възпрепятстващото съоръжение на българо-турската граница. Авторът подлага на градивна научна критика Споразумението между България и Турция за определяне на границата в района на устието на река Резовска/Мутлудере и разграничаването на морските пространства между двете държави в Черно море (София, 4.12.1997), като в тази връзка прави редица предложения, които заслужават подкрепа. Особен интерес представлява анализът на преките граници и непряката връзка на България с други държави. За целта, авторът последователно разглежда правният режим на границите с държавите-членки на ЕС и/или НАТО, с държавите, които не членуват в двете организации, както и преките и непреките водни връзки на страната ни с черноморските държави и с крайбрежните държави по т.нар. „Европейски воден път № 7 (Рейн-Майн-Дунав)“ и въздушната връзка с други държави. В отделна глава се анализира Шенгенското пространство и охраната на българската част от външната граница на ЕС от страната ни. За целта са анализирани Шенгенското споразумение от 1985 и Конвенцията за неговото прилагане от 1995, Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15.03.2006 за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лицата през границите, както и функциите на Европейската агенция за оперативно управление на широкомащабни информационни системи в областта на свободата, сигурността и правосъдието, която е създадена в 2004, а от 2016 е преобразувана в Европейска агенция за гранична и брегова охрана (ФРОНТЕКС) с Регламент (ЕС) № 1624/2016. Интерес предизвиква и авторският анализ на причините, поради които България, независимо че е подписала Шенгенското споразумение, все още не удоволетворява изискванията на ЕС за ефективна охрана на тази част от границата ни, която същевременно е и част от външната граница на Съюза. Особено внимание е отделено на шесте показатели по Механизма на сътрудничество и контрол на Комисията на ЕС (Комисията), чието покриване е предпоставка за нейното положително заключение относно евентуалното приемане на България в Шенгенското пространство. На критичен научен анализ е подложен докладът на Комисията относно напредъка на България по Механизма за сътрудничество и проверка от 25.01.2017, според който през последните десет години няма данни за видим напредък в нашата държава по отношение на преодоляване на слабостите и изпълнение на критериите.

В заключение, определено мога да изтъкна, че книгата на проф. д.ю.н. Орлин Борисов като цяло може да се окачестви като значим научен принос за правната ни наука и същевременно притежава практико-приложна полезност за повишаване ефективността на охраната на българските граници, с цел предотвратяване на опасността от увеличаващия се миграционен натиск и ограничаване на незаконния трафик на хора и контрабандата на стоки.

 

* Преподавател в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“