20
Нед, Окт
4 New Articles

Херфрид МЮНКЛЕР: ЕС е разединен и се намира на ръба на разпада

брой 2 2016
Typography

германски политолог професор Херфрид МюнклерИзвестният германски политолог професор Херфрид Мюнклер е роден през 1951 в провинция Хесен. Завършва Университета "Гьоте" във Франкфурт на Майн, където по-късно получава и докторска степен. От 1992 е професор по политически науки в Хумболтовия университет в Берлин. Мюнклер е привърженик на по-тясната интеграция в рамките на Европейския съюз и превръщането му в самостоятелен геополитически игрич. Той е автор на много книги, по-известни от които са "Империите: логиката на глобалната доминация от Древен Рим до Съединените щати" и "Новите войни".

Интервюто с проф. Херфрид Мюнклер публикуваме с любезното съдействие на Кристиян Улч и "Ди Пресе".

 

- Какво, според Вас, е най-важното, което се случи през последната една година в света?

- Развитието на ситуацията в Близкия Изток, както и свързаният с нея бежански проблем, а също новата форма на сътрудничество, която се очертава между европейците и руснаците.

- Дали миграционната криза ще доведе до стратегическо преосмисляне на ситуацията от страна на европейците в посока към по-активното им участие в случващото се в Близкия Изток?

- Очевидно САЩ вече не са загрижени за сигурността на Европа. Затова на европейците ще се наложи сами да намерят някакъв механизъм за да гарантират стабилността по периферията на континента, при това по един по-различен начин, в сравнение с миналото.

- Дали обаче Европа е способна да го направи?

- Макар че участват в някои инициативи в Близкия Изток, американците се държат твърде сдържано. След войната в Ирак те осъзнаха, че имперските им маниери са неуместни в тази част на света и предпочетоха да концентрират усилията си в Азиатско-Тихоокеанския регион. Така че Близкият Изток, по един драматичен начин, се превърна в проблем преди всичко на Европа. Затова на европейците ще се наложи да повишат значително собствената си военна готовност, а също да се научат да разсъждават стратегически. Дали са в състояние да го направят, или не, остава открит въпрос.

- В последно време обаче, Европа получава недвусмислени сигнали, че следва да действа именно в тази посока....

- Да, наистина става дума за много ясни сигнали. Би могло да се помисли за изготвянето на своеобразен "план Маршал" за стабилизиране на ситуацията в Големия Близък Изток, от Мароко до Йордания, както и в т.нар. "пояс на сигурност" в района на Сахел, т.е. в пространството от Мали, през Нигерия, до Сомалия. Защото, ако и там избухнат граждански войни, като тази в Сирия, които да доведат до нови мощни бежански потоци, това ще бъде катастрофа за Европа. Така че Европа е длъжна да се погрижи за прилежащите и територии.

- Според мнозина, миналата 2015 би могла да се определи и като "година на разцеплението" в Европа...

- В рамките на Европейския съюз съществуват поне две линии на разцепление: между Севера и Юга, от гледна точка на различията в манталитета и фискалната политика, и паралелно с това - между Западна и Централна Европа, от гледна точка на миграционната криза и готовността да се приеме етническото и религиозно-културно разнообразие. Така че Европейската комисия ще трябва първо да признае наличието на тези разделителни линии, а след това да приеме адекватни мерки за преодоляването им преди да се е стигнало до реално и необратимо разцепление в Европа.

- Винаги досега, големите кризи са оказвали по-скоро положително влияние върху процеса на интеграция вътре в ЕС. Дали сега не сме свидетели на изключение от това правило?

- Тезата, че Европа е излязла от предишните кризи още по-силна и интегрирана е по-скоро съзнателно внушавана илюзия, с цел да се укрепи моралния дух на европейците и те да повярват, че нещата не са чак толкова зле. В настоящия случай обаче, се сблъскваме с такъв тип криза, която е добра позната на лекарите и при която има два възможни изхода: пациентът или ще оздравее, или ще умре. В момента отговорът на този въпрос остава неясен. Никой не може сериозно да твърди, че сегашната криза на ефективността на ЕС и противоречията вътре в Съюза няма да доведат до неговото разпадане, като възможностите варират от "Грексит" (комбинация от английските думи за "Гърция" и "изход", в случая - от еврозоната - б.р.) и "Брексит" (комбинация от английските думи за "Британия" и "изход", в случая - от ЕС, в резултат от планирания в страната референдум - б.р.) до драматичен разрив между държавите от "Вишеградската група" и т.нар. "Стара Европа".

- От тази гледна точка, как виждате ролята на Германия и на Ангела Меркел?

- Германците никога не са се стремели да играят открито водещата роля в Европа, а по-скоро бяха склонни да действат "от дълбочинва", т.е. задкулисно. Така, Германия използва посредничеството на французите за да прокара редица инициативи. Само че, в контекста на сегашната криза, германско-френският двигател вече не работи толкова добре, както преди. В икономически план, Франция силно изостава от Германия. Това принуди Германия да поеме бремето на европейското лидерство, към което тя не се стремеше и не се готвеше за подобно развитие.

- И как, според вас, Германия се справя с тази задача?

- Досега Германия беше "шампион по плащанията", а сега ще трябва да стане "шампион по дисциплината", който следи за стриктното съобразяване с ценностите и многостранните договори, защото Европейската комисия очевидно не може да се справи напълно с тази задача.

- В контекста на миграционната криза, Европа дълго време се занимаваше с морализаторство, но в крайна сметка започна да действа съобразно изискванията на "реалната политика" и поиска помощ от Турция за разрешаването на кризата. Как оценявате това двойнствено поведение?

- Европа е загрижена за своите ценности, но това е по-скоро необходимост, от гледна точка на нейната легитимност, но не е основния императив на оперативната и политика. Което води до това, че европейската политика често добива специфичен "морализаторски" привкус. В края на лятото на 2015 Меркел реши да пусне бежанците за да спаси Европа. Защото ако Германия не беше отворила границите си за тях, по балканското направление щеше да възникне гигантска миграционна "тапа" (около 700 хиляди имигранти), което би довело до катастрофални последици. Ако използваме езика на футбола, в момента Германия играе ролята (включително и по въпросите на еврокризата) на защитник - "либеро", или "чистач".

- Не може да се изключва, че вземайки това решение, Меркел е мислела и за собствения си имидж. На думи, тя продължава да следва своя лозунг "ще се справим с този проблем", но на практика все пак се обърна за помощ към турците.

- Бих дал по-различна оценка на сделката с турците. Ако в тази ситуация, някой беше напълно готов за действие, това още от самото начало беше именно президентът Ердоган. В стратегически план, той много успешно се намеси в "европейската игра".

- Да, несъмнено Ердоган успя да го стори.

- Същото обаче се отнася и за руския президент Путин, който успя да възстанови контактите си с европейците, стартирайки военната намеса в Сирия. Оттогава насам темата за санкциите на ЕС срещу Русия се дискутира в по-различен план. Европа не е в състояние да реши проблемите си на юг и югоизток, ако Русия се превърне в неин стратегически противник. Това отдавна би трябвало да ни е станало ясно, достатъчно е само да погледнем географската карта. Вместо това, го осъзнаваме едва сега, след като върху главите ни се стовари миграционната криза. А пък, ако след Либия и Сирия, "експлодира" и Египет, няма да останат никакви шансове за стабилизирането на тази територия.

- Не ви ли си струва, че вследствие действията на Путин, Русия може прекалено да напрегне силите си и да затъне в сирийския конфликт по-дълбоко, отколкото смятат в Кремъл?

- Всъщност, истината е, че в Сирия Путин съумя да осъществи един наистина гениален ход, благодарение на който излезе от изолацията си. За всичко обаче трябва да се плаща: ако руската военна операция се проточи прекалено, това действително би могло да доведе до свръхнапрягане на силите на Русия. Поне досега, сближаването с Китай не носи кой знае какви активи на Путин, затова пък не му излиза никак евтино. Радостта на руснаците, че вече никой не може да ги притиска и унижава и че отново играят ключова роля в света не може в дългосрочна перспектива да ги накара да забравят за лишенията, с които се сблъскват в ежедневния си живот.

- Свидетели сме на триумфалното завръщане на "реалната политика". В тази връзка, смятате ли, че решението на сирийската криза - поне в началния му етап - действително е възможно само с участието на президента Асад?

- Да, защото Асад не представлява само алауитите, които са едва 11-15% от населението на Сирия. Европейският съюз не може да бъде заинтересован от решение, което ще доведе до това, че потокът от сунитски бежанци ще бъде заменен от също толкова мащабен поток от бежанци алауити.

- И все пак, моделът на управление на Асад, в чиито рамки Сирия се ръководи от едно малцинство, следва да бъде променен, нали така?

- Това е напълно ясно. Както изглежда обаче, Сирия скоро може да престане да бъде единна държава и да се превърне в "покрито с кръпки одеало", по примера на бившата Югославия. Подобно развитие може да доведе до това, че всички тези малки държавици ще се окажат нежизнеспособни от икономическа гледна точка. Ако пък сирийската гражданска война бъде "замразена" въз основа на някакви териториални споразумения, руснаците и иранците ще могат да финансират едната част от тези нови държави, а европейците - другата. Разбира се, това би било само междинно решение, но в момента регионалното разделение на религиозните и етнически групи е единствената възможност да се сложи край на този конфликт. Между другото, много е вероятно Ислямска държава вече да е прехвърлила централата си в Либия или Йемен.

- Не ви ли учудва, че Ислямска държава все още успява да контролира значителни, свързани помежду си, части от Ирак и Сирия?

- Неособено, защото по определени причини американците през цялото това време действаха изключително сдържано и използваха сила в "хомеопатични", т.е. минимални дози. Истината е, че те не са заинтересовани от ликвидирането или "обезглавяването" на Ислямска държава.

- Защо?

- Ами защото смятат, че тогава Ислямска държава ще се трансформира в глобална нелегална мрежова структура от типа на Ал Кайда.

- Само че Ислямска държава вече действа като глобална терористична организация, доказателства за което бяха и терористичните нападения в Париж през миналата 2015.

- Ал Кайда беше организация от друг калибър. Терористичните и нападения бяха на съвсем различно равнище, от стратегическа гледна точка: те взривяваха американски посолства в Източна Африка и нападнаха военен кораб на САЩ в Аденския залив, да не говорим за атаките срещу Световния търговски център и Пентагона на 11 септември 2001. Атаките в Париж бяха ужасни, но по принцип са по силите на всеки дилетант. Да нахлуеш с автомат в някое кафене или музикален клуб и да застреляш посетителите е по силите на всекиго - достатъчно е само да бъде решителен, жесток и готов да умре.

- След проблемите, свързани с изтеглянето на американците от Близкия Изток, бе, че регионалните власти станаха самостоятелни и вече започват бойни действия по собствена инициатива, както например го прави Саудитска Арабия.

- Сегашната ситуация в Близкия Изток може да се сравни с тази в Европа по време на Трийсетгодишната война (1618-1648), в рамките на която действат множество сили, стремящи се към власт и господство, включително откровени бандити и заинтересовани от войната "бизнесмени", но освен това е налице остро идеологическо противопоставяне между католици и протестанти. Днес Саудитска Арабия стои начело на сунитска коалиция, докато Иран оглавява шииттите. Това е наистина ужасяващ сценарий: "Трийсетгодишна война" в Близкия Изток, който при това се простира чак до Кавказ, Източните Балкани и Северна Африка.

- Само че не ни е нужен нов "Вестфалски мир" чак след трийсет години.

- Точно така. Европейските елити са наясно, че не можем повече да отлагаме решаването на близкоизточния проблем, както правехме досега.

- За съжаление, демократичните правителства често не съумяват навреме да фиксират опасното нарастване на напрежението в конкретната страна. Истината е, че авторитарните системи много по-успешно мислят и оперират с дългосрочните категории.

- Това, разбира се, е сред най-слабите места на демократичната система на управление: управляващите мислят само "от избори до избори" и, съответно, се ориентират според резултатите от социологическите анкети.

- Можем ли да квалифицираме резултатите от социологическите анкети в САЩ, показващи голямата популярност на претендента за президентския пост Доналд Тръмп, като доказателство за краха на американската демокрация?

- Популярността на един смахнат милиардер с идиотски представи за реалния живот отразява несигурността на американското население. Освен това, резултатите от анкетите сочат, че влиянието на "аристокрацията" от Източното крайбрежие силно е намаляло. Както знаете и досега американската външна политика се определя от примерно сто известни фамилии. На свой ред народът подкрепя ту някой демократ, ту някой републиканец. Тоест, съществуваше някаква обща рационалност, сега обаче, ситуацията може да се промени.

- Ще го разберем в края на 2016.

{backbutton}

Поръчай онлайн бр.5/2019