13
Пон, Юли
30 New Articles

Геоикономиката на Евразия: гледната точка на Брюксел

брой 2 2016
Typography

"Държавата, която доминира в Евразия, ще контролира два от трите най-развити и икономически ефективни региона в света... Тоест, Евразия представлява своеобразна шахматна дъска, на която продължава да се разиграва борбата за глобално господство" (1).

 

Макар че първоначално думата "Евразия" представлява географско понятие, с което се обозначава континенталната маса на Азия и Европа, днес то често се използва като геополитически термин, отразяващ различните национални интереси по отношение на тази гигантска територия. От западноевропейска гледна точка, с него се обозначава Русия,            в качеството и едновременно на европейска и азиатска държава. Затова думата "Евразия" се използва и за обозначаване на свързващото звено между Европа и Азия. От културна гледна точка пък, с нея се обозначават ценности, които се различават от европейските или западните. В същото време, Казахстан например, се самоопределя като евразийска държава и използва този термин като геополитическо понятие, определящо идентичността на страната. В този контекст Казахстан се утвърждава и налага като държава, представляваща своеобразен мост между Европа и Азия.

Държавите членки на ЕС нямат ясна представа за Евразия и разглеждат Европа и Азия като отделни образувания. В качеството си на регионален съюз, ЕС условно поделя света на региони и формулира политиката си спрямо другите региони и зони без да отчита наличието или липсата вътре в тях на някаква обща идентичност. Следва да отбележим, че Брюксел, повече или по-малко успешно, създава и нови условни региони: така например, той успешно трансформира зоната на Балтийско море в такъв регион, което обаче не може да се каже за Черноморската зона (2). Тази политика се различава от руската, която предпочита да залага на двустранните отношения с другите големи държави, вместо да ги групира в региони. Независимо от присъствието в руската политика на толкова важен вектор, насочен към изграждането на Евразийски икономически съюз, двустранните отношения на Москва с държавите участници в него си остават по-важни за нея, отколкото многостранният (регионалният) формат.

Възраждането на понятието Евразия е свързано с глобализацията и нарастването на икономическата взаимозависимост. Новите предизвикателства пред сигурността, глобалната икономическа конкуренция и необходимостта от икономически растеж, нерядко изискват регионални отговори. Така например, икономическата активност на Китай в Евразия, в контекста на проекта за Новия път на коприната, засили вниманието към този регион. В същото време нарастващите заплахи за сигурността проникват в него от конфликните зони в Афганистан-Пакистан и Сирия-Ирак, както и от редицата слаби държави от региона, които не са в състояние да гарантират икиномическото си благосъстояние. Тези проблеми на сигурността, касаят едновременно и Китай, и Русия, и ЕС.

Централна Азия се намира в самото сърце на Евразия. Това е друг регион, в който ЕС се опитва да съчетава двустранния и многостранния подходи, но с ограничен успех. Регионалната идентичност в него е слабо развита и централноазиатските държави са заинтересовани най-вече от развитието на двустранните си отношения със своите международни партньори, докато Казахстан например, се самоопределя като регионален лидер. Основната концепция на ЕС за неговата външна политика е организирана под формата на концентрични кръгове, достигащи в най-отдалечената си точка до Централна Азия. Тъй като централноазиатските държави не са непосредствени съседи на ЕС, те (подобно на Русия) присъстват в тази концепция като "съседи на съседите" (3). Конфликтът между Русия и Украйна показва, че ЕС игнорира геополитическите последици от своята политика на съседство, както и интересите и влиянието на другите държави в този конкретен регион.

Майкъл Емерсън лансира понятието "Голяма Евразия", което включва Европа, Русия, Централна Азия, както и (останалата)Азия (4). Подобна разширена интерпретация на това понятие може да ни помогне да разберем, как Евразия може да обедини различните региони и каква роля би могла да изиграе за развитието на икономическото сътрудничество и разрешаването на регионалните проблеми. Но, при включването на толкова много различни държави в дефиницията за Евразия, това понятие се оказва дотолкова размито, че напълно губи смисъла си. Ето защо, в настоящата статия предпочитам да дефинирам Евразия по един по-традиционен начин, поставяйки в центъра на тази концепция Русия и централноазиатските държави.

Така, в предмет на анализа ми се превръщат именно страните от Централна Азия, като в неговия контекст ще бъдат разгледани различните визии и действия на ЕС, Русия и Китай в този регион. И тримата големи играчи са част от тази регионална концепция и се опитват да определят границите на Евразия, съобразно своите, собствени представи. Тук обаче ще концентрирам вниманието си най-вече върху европейската визия относно потенциалните възможности и проблеми, свързани с Евразия.

Различните концепции за развитие на Евразия

ЕС, Русия и Китай преследват различни интереси и се придържат към различни стратегии и концепции по отношение на Евразия. За ЕС понятието "Евразия" няма голямо значение тъй като политиката на Съюза е съсредоточена най-вече върху сътрудничеството в контекста на неговата централноазиатска стратегия, насочена към стабилизирането на региона, изграждането на платформа за икономическо сътрудничество и сътрудничество в сферата на сигурността, както и към "износа" на европейските норми и стандарти. На свой ред, в контекста на Евразийския икономически съюз (ЕАИС), Русия съчетава, по отношение на държавите от Евразия, активната политика на сътрудничество и интеграция, в чиито рамки Москва сама определя правилата и действа като регионален хегемон. С помощта на ЕАИС тя се опитва да доминира сред държавите партньори, изолирайки ги от външните влияния. Китай пък се стреми да проникне в региона с помощта на своя проект за "Икономическия пояс на Новия път на коприната", който представлява едновременно доста мъглява и доста гъвкава концепция, очертаваща пред другите страни няколко канала за сътрудничество или участие. Затова може да се каже, че китайският проект за Новия път на коприната, както и сътрудничеството между ЕС и Централна Азия, са инклузивни и отворени за многостранно сътрудничество, докато руската политика в региона изключва алтернативните възможности и цели изтласкването на другите външни държави от региона.

Ключов за всяка форма на сътрудничество и интеграция винаги е въпросът за това, кой определя правилата. Китай не се стреми да налага ясни правила, демонстрирайки максимална гъвкавост. Той се ръководи най-вече от икономическите си интереси и не поставя политически въпроси, придържайки се към мнението, че всяка заинтересована страна може да се присъедини към проекта със своите икономически интереси. Нито Китай, нито Русия задават въпроси за човешките права или за структурите на държавното управления, които са ключов аспект на политиката на ЕС.

За Москва и Пекин неофициалните правила и споразумения са интегрална част от тяхната политика, което пък води до появата на сериозна корупция, която следва да се разглежда по-скоро като характерен признак за тяхната политическа и икономическа система, отколкото като "изключение от правилото".

ЕС пък е заинтересован от постоянния "износ" на своите правила и норми и следва ясно формулирана стратегия за прокарване на съответния модел на държавно управление, върховенството на закона и борбата с корупцията. Политиката му на сътрудничество и интеграция се реализира в рамките на ясни правила и нормативни стандарти. И макар че Русия също прокарва интеграцията в ЕАИС, частично моделирайки усилията си в тази посока съобразно опита на ЕС, непрозрачните и неформални правила все още надделяват над формалните и Москва предпочита да залага на двустранните отношения с партньорите си от ЕАИС, вместо да се ориентира към многостранния подход. Това, което забелазваме, анализирайки нарастващото ангажиране на Китай в региона на Евразия, в контекста на проекта му за Новия път на коприната, е изместване на акцента от геополитиката към геоикономиката, което изглежда икономически изгодно за всички играчи. В случая политическите въпроси и въпросите на сигурността остават на заден план, а основното ударение се поставя върху икономическото сътрудничество, гарантирането на печалби за китайската икономика и разкриването на нови възможности пред вътрешния пазар на труда.

За разлика от ЕС, политиките на китайското и руското ръководства в региона са обусловени най-вече от вътрешни съображения. Китай се стреми да активизира вътрешния си трудов пазар, особено в слаборазвитите западни региони, и стимулира икономическия растеж чрез финансирането на мащабни инфраструктурни проекти в Евразия. На свой ред, през последните две години Русия развиваше ЕАИС и цялата си политика в Центална Азия с цел да съхрани своята сфера на влияние, както и да защити традиционните пазари от външното влияние. Това означава, че действията на Кремъл, също са насочени към гарантиране на стабилността и обществената подкрепа в страната. В случая с ЕС нещата са по-различни, тъй като Централна Азия не е най-важния пазар за Съюза, а регионът, като цяло, има второстепенно значение за онези, които отговарят за вземането на решенията в Европа, както и за европейското общество, като цяло.

Централноазиатската стратегия на ЕС

В Централна Азия, ЕС и неговата политика се сблъскват с очевидния разрив между амбициите и реалността. Централноазиатската стратегия, формулирана от Брюксел през 2007, породи очаквания за ръст на инвестициите, укрепване на сътрудничеството и засилване ролята на ЕС в региона (5). Приоритетните области, очертани през 2007, касаеха широк кръг въпроси, включително човешките права и върховенството на закона, развитието на образованието, младежката политика, търговията и инвестициите, енергетиката и транспорта, околната среда и управлението на водните ресурси, както и заплахите и предизвикателствата пред колективната сигурност. През 2007-2013 Брюксел отпусна за реализацията на централноазиатската си политика бюджет от 750 млн. евро, очертал рамките на ангажирането на ЕС в региона. През февруари 2012 Германия и Казахстан подписаха договор за партньорство в суровинния сектор, който породи големи очаквания, но също имаше крайно ограничени резултати (6).

 

Европейският съюз и Централноазиатският регион

 

Европейският съюз и Централноазиатският регион

 

Тоест, политиката на ЕС към Централна Азия следва да се разглежда повече като подход, стимулиращ активността в сферата на развитието, отколкото като политика ориентирана към инвестиции. В същото време фокусът на регионалната стратегия на Брюксел е концентриран най-вече около Казахстан, на който се падат 2/3 от търговията на ЕС с държавите от региона. Централна Азия не е приоритет за страните от ЕС, тъй като те не споделят общи интереси в региона, освен това мотивацията им и съответните ресурси не са достатъчни за успешна конкуренция с Китай или Русия. В същото време Русия и особено Китай са важни търговски партньори и играят ключова роля в политиката на ЕС. Стратегията на Съюза относно взаимодействието с държавите извън него все още не е достатъчно ясно формулирана, а много елементи от политиката му на съседство са заимствани, в частност, от политиката на разширяване на ЕС през 2000-те години. Политиката на Съюза в региона е фокусирана в следните основни сфери: антикризисно управление (локални конфликти, върховенство на закона и съответното държавно управление), сигурност (Афганистан, тероризма, борбата с нелегалния наркотрафик), развитие и инфраструктура (управление на водните ресурси, защита на околната среда, транспорт) и ресурси.

След началото на операцията на ISAF (Международните сили за поддържане на сигурността в Афганистан) Централна Азия се превърна в едно от основните звена за транспортиране на войски и военна техника в тази страна. В резултат, фокусът на ЕС се измести към въпросите на сигурността в региона, като основното внимание се отделяше на Афганистан. След изтеглянето на частите на ISAF този приоритет отново се промени, връщайки се към по-традиционните сфери на регионалното сътрудничество, върховенството на закона и развитието и инфраструктурните проекти. Това обаче, въобще не означава, че след изтеглянето на ISAF проблемите на сигурността в региона вече са решени. В бъдеще въпростите на сигурността на централноазиатските държави, както и на Евразия, като цяло, ще стават все по-актуални.

В резултат, днес ЕС е по-скоро наблюдател, отколкото активен играч в Централна Азия и Евразия. Фокусът на Съюза и ключовите държави членки, включително Германия, е насочен към Китай и Русия. Макар че в течение на доста години Брюксел, повече или по-малко, игнорираше както инициирания от Русия Митнически съюз, така и проектът за ЕАИС, в момента, в контекста на украинската криза, ЕАИС се разглежда през призмата на укрепването на взаимодействието с Русия (7). В тази връзка, Беларус и Казахстан се смятат за държави, които могат да помогнат за разширяването на сътрудничеството с Москва, а не толкова за партньори с цел развитието на икономическите отношения в региона. Но, дори ако ЕАИС се развива по-скоро като геополитически, отколкото като икономически проект, той формира определена икономическа реалност, която е от значение за развитието на икономическите отношения на ЕС с държавите членки на ЕАИС. Тоест, има смисъл да се развиват икономическите отношения с ЕАИС на техническо ниво, а не тази институция да се използва най-вече като инструмент на сътрудничесството с Русия в редица други сфери и най-вече за разрешаването на украинската криза (8).

Геополитиката против геоикономиката

Във връзка с неговите икономически интереси в по-широкия евразийски регион, в центъра на вниманието на ЕС се намира Китай, тъй като, в качеството си на търговски партньор, той е много по-важен за Брюксел, отколкото Русия или централноазитските държави. В момента Китай е втория най-голям търговски партньор на ЕС след САЩ (следва го Русия), а ЕС е най-големия търговски партньор на китайците (както впрочем и на руснаците). В контекста на усилващата се роля на Китай е изключително важно да се изясни въпроса, кой ще определя правилата в световната икономика в бъдеще? САЩ все още са най-важната глобална икономическа държава, но темповете на конкуренцията им с Китай само ще нарастват. В този контекст сме свидетели на задълбочаващи се противоречия между страните членки на ЕС и САЩ относно участието в създадената по инициатива на Пекин Азиатска банка за инфраструктурни инвестиции (АІІВ), защото тя предсталява предизвикателство за такива международни финансови институции като Световната банка и МВФ, доминирани от американците, и може да отслаби трансатлантическото партньорство. Мнозина членове на ЕС обаче са заинтересовани да участват в този китайски проект, защото Китай представлява ключовия регион на глобалния растеж и обещава благоприятни възможности за инвестиции.

Усилването на Китай също представлява предизвикателство за икономическата роля на ЕС в света, което води до ръст на конкуренцията помежду им по отношение на стандартите и правилата. В този контекст Транатлантическото партньорство за търговия и инвестиции (ТТІР) се разглежда като важен инструмент за налагането, съвместно със САЩ, на бъдещи международни норми. В същото време ТТІР се обсъжда и като политически проект, укрепващ трансатлантическите отношения, особено в сферата на търговията и инвестициите, както и като общ юридически задължителен за ЕС и САЩ проект. Освен това, TTІР се разглежда като инструмент, който да реагира на нарастващото китайско влияние в глобалната икономика и, възможно, като последния шанс за налагането на общи правила на световната икономика през следващото десетилетие, в контекста на трансатлантическите отношения. Налице е обаче и ръст на скептицизма сред европейските общество относно това споразумение, което би трябвало да представлява компромис между стандартите на ЕС и тези на САЩ. Процесът на преговорите несъмнено силно ще повлияе върху бъдещето на трансатлантическите отношения.

Що се отнася до Централна Азия, САЩ, в общи линии, се изтеглиха от региона. Инициираният от Вашингтон проект за "Новия път на коприната", който целеше най-вече интеграцията на Афганистан, вече е забравен (9). Както е известно, в противоположност на руската и китайската концепция, САЩ прокарваха идеята за транзитен и търговски маршрут между Севера и Юга, вместо свързването на Изтока и Запада (китайският проект за "Икономическия пояс на Навия път на коприната"). След изтеглянето на американските войски от Афганистан и изместването на вниманието към Ирак, Сирия и Иран, тази инициатива вече не е приоритет.

За ЕС е трудно да работи с политически системи, които не са демократични по природа. Държавите членки се разделиха по въпроса, дали Съюзът трябва да води политика, ориентирана повече към ценностите, или икономическа политика, съобразена с реалните интереси. Това отслабва ролята на ЕС в Евразия. Ето защо, в Централна Азия ЕС е активен по две направления. Институциите на Съюза отговарят за политическите отношения и проблемните въпроси за върховенството на закона, демократичните стандарти и човешките права, докато отделните страни членки предпочитат да се занимават с бизне, без да задават излишни въпроси.

Силните страни на Евразия от гледната точка на Брюксел

В основни линии, европейските интереси в Евразия са ограничени и свързани предимно със съседите на ЕС. Съюзът все още е слаб външнополитически играч и ограничава външната си политика или с взаимодействието с непосредствените си съседи, или с прокарването на икономическите интереси на страните членки. Русия е пряк съсед и ключов търговски партньор на ЕС, но това не се отнася за централноазиатските държави. В икономически план, те са интересни заради природните си ресурси. В същото време е налице конкуренция между Русия и Китай в региона, а ЕС в много отношения се оказва най-слабия играч в тази "Нова Голяма игра".

Евразия представлява гигантска континентална маса, свързваща Европа с Китай и Русия, които са важни негови икономически партньори. Като цяло, регионът нерядко бива представян като огромно празно пространство, нуждаещо се от инвестиции в местната инфраструктура и осигуряващо достъп до руските и централноазиатски ресурси и до китайския пазар.

Слабите страни на Евразия

Най-големи пречки пред инвестициите и активизиране действията на ЕС в региона са слаборазвитата инфраструктура, авторитарните модели на управление, липсата на междурегионално сътрудичество и ограничения пазар. Неголямата численост на населението ограничава инвестиционната привлекателност. От гледната точка на Брюксел обаче, най-слабото звено е наличието на авторитарни режими, което означава и слабо правно регулиране, липса на върховенство на закона и широко разпространение на корупцията в политическите и икономически системи, основаващи се на непотизма. Така, по данни на организацията "Прозрачност без граници", индексът за възприятие на корупцията за 2014 поставя Казахстан на 126 място, Русия и Киргизстан - 136-то, Таджикистан - на 152, Узбекистан - на 166, а Туркменистан - на 169, от общо 175 (10). Това е огромна пречка преда привличането на инвестиции в региона.

ЕС предпочита да развива политиката си на регионална основа и поддържа многостранното сътрудничество в големите региони. На свой ред, централноазиатските държави демонстрират ограничен интерес към регионалното сътрудничество, а отношенията им със съседните държави се базират предимно на конфронтацията и конкуренцията. В резултат е налице липсата на единни стандарти и на сътрудничество, което затруднява достъпа до пазара и прави подхода на ЕС по-малко успешен. Евразийският икономически съюз би могъл да промени тази ситуация, тъй като ще създаде зона на общи стандарти и правила. Но, докато ЕАИС е предимно инструмент за създаване на бариери пред сътрудничеството и търговията на страните участници с ЕС, чрез увеличаването на митническите тарифи и налагането на нови прегради пред външната търговия, ползата от това едва ли ще се усети. На фона на сегашната криза между Русия и Запада, провокиран от войната в Украйна, идеята на руския президент Владимир Путин за формирането на единно икономическо пространство от Лисабон до Владивосток се превърна в проект за едно по-далечно бъдеще (11).

Възможностите на ЕС в региона

Слаборазвитата инфраструктура в почти всички сфери дава огромен шанс за инвестиции и износ на технологично ноу-хау от европейските компании. В този контекст китайският проект за Икономическия пояс на Пътя на коприната често се разглежда като отлична възможност за инвестиции, която и европейските компании биха могли да използват за да спечелят от нея. Освен това, подобряването на инфраструктурата в региона, като цяло, може да подобри достъпа до азиатския и, особено, до китайския пазар.

Икономическият растеж в региона може да подобри ситуацията с безопасността в целия регион, при това в дългосрочна перспектива. Страните от ЕС биха могли да доставят това, от което се нуждаят страните в него, и на първо място оборудване, технологии в най-различни сфери, както и висококачествени стоки. От друга страна, Съюзът би спечелил, ако получи възможност да се включи в експлоатацията на ресурсите на региона. Основната цел на централноазиатската политика на ЕС е генерирането на стабилност и растеж в региона и превръщането на държавите в него във фактори за сигурност, а не в заплаха за нея.

Основните заплахи за региона

От европейска гледна точка, основните заплахи за региона са тероризмът и нелегалният наркотрафик от Афганистан, Пакистан и арабския свят. Това е свързано с факта, че много от страните в Централна Азия и по-широкия регион са слаби държави, които не са в състояние да гарантират сигурността си, както и икономическите и социални потребности на своите общества. Лошото държавно управление, слабите икономически показатели и огромните социални диспропорции са типични за региона. Нарастващата конкуренция за такива фундаментални ресурси като водата например, и промените в социалната динамика ще увеличат броя на предизвикателствата пред местните власти и кланове. Икономическите проблеми на Русия и липсата на модел за устойчив растеж имат негативни последици за Централна Азия. Това ще се отразява негативно на опитите за ефективна борба срещу външните и вътрешни заплахи и може да ерозира перспективите за икономически просперитет и инвестиции. Освен това, предвид геополитическата ситуация и огромния обем ресурси, с които разполага регионът, геополитическата конкуренция в него само ще нараства.

Русия несъмнено е основния фактор за сигурността в региона, но в същото време Москва се изкушава да използва конфликтите в него за да гарантира влиянието си. Предвид ниските цени на петрола и газа и западните санкции, в контекста на украинската криза и присъединяването на Крим, Русия вероятно ще разполага с все по-малко ресурси за да гарантира сигурността в целия регион. Това обаче ще има последици за стабилността в постсъветските държави. На свой ред, Китай през последните години много успешно увеличаваше икономическото си влияние в много региони на света, включително в Централна Азия, Русия и постсъветските държави. В същото време, сферата на сигурността остава в периферията на китайската политика. Проектът на Пекин за Икономическия пояс на Пътя на коприната е впечатляващ що се отнася до цифрите и заявените амбиции, но не съдържа рецепти за решаването на неотложните социални предизвикателства и проблемите, свързани със сигурността в отделните целеви държави и региони, дори ако в дългосрочна перспектива гарантира икономическия ръст и стабилността им.

В същото време, докато САЩ концентрират вниманието си към други региони на планетата, като Азия и арабския свят, Евразия губи относителното си значение за тях. Русия и Китай обаче, не запълват този вакуум, а сътрудничеството в контекста на Шанхайската организация или Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКС), доминирана от Русия, засега не могат да дадат адекватни отговори на предизвикателствата пред сигурността, социалните, икономическите и политическите предизвикателства в региона. ЕС пък изцяло е зает със собствената си икономическа, политическа и институционална криза, която няма да бъде преодоляна в обозримо бъдеще. Това означава, че Съюзът няма никакви стремежи и ресурси за да играе ключова роля в Централна Азия и съседните държави през следващите години, независимо, че бюджетът му за Централна Азия през периода 2014-2020 беше увеличен, достигайки 1,03 млрд. евро (12).

Европа и Евразия: перспективи за бъдещето

Според Заключенията на Европейския съвет относно стратегията на ЕС за Централна Азия от юни 2015, през следващите години Съюзът ще укрепи търговските и енергийните си връзки с държавите от региона и ще подобри сътрудничеството си с тях в сферата на сигурността и стабилността (13). ЕС разполага с всички необходими инструменти за подкрепа на демократичното държавно управление, върховенството на закона, човешките права, укрепването на потенциала в държавното управление и подпомагането на устойчивото икономическо и социално развитие в региона. Това са предпоставки за повишаване на сигурността и постигане на просперитет. Брюксел обаче не е в състояние, нито е готов да упражнява по-сериозно влияние в региона. От друга страна, тази негова политика влиза в противоречие с много от интересите на местните елити и директно се конкурира с политиката на Москва. Русия, в частност, е далеч по-заинтересована от региона, отколкото ЕС, и би могла да ерозира усилията му със своите стратегически подходи. Ето защо ЕС не бива да игнорира руската роля в региона и да се ориентира към подход, залагащ на сътрудничеството с Москва. В същото време, Съюзът следва детайлно да проучи и възможностите за сътрудничество с Китай в региона.

Бележки:

Zbigniew Brzezinski,  The Grand Chessboard: American Primacy And Its Geostrategic Imperatives, New York, 1998. p.31.
2. А.Макаричев, Русия-ЕС: конкуриращите се логики за изграждане на регионите, DGAPanalyse 1, Berlin, 2012, https://dgap. Org/de/article/getfullpdf/20801.
3. Майкъл Емерсън, Към Голяма Евразия: кой, защо и как?, Форум за развиващите се пазари на Евразия, Астана, 10-11-09.2013, http://www.ceps.eu/system/files/Towards%20a%20greater%20Eurasia. pdf.
4. Пак там.
5. Европейският съюз и Централна Азия: стратегии за ново партньорство, 31.05.2007,
http://register. consilium. europa. eu/doc/srv? l=EN&f=ST%2010113%20 2007%20INIT.
6. Федералното министерство на икономиката и енергетиката подписа догово за партньорство с Казахстан, http://www. bmwi. de/DE/Presse/pressemitteilungen, did=474650. html.
7. Иван Кръстев, Марк Ленърд, Новият европейски безпорядък. Доклад на Европейския съвет за международни отношения  (ECFR), 20.11.2014, http://www. ecfr. eu/publications/summary/the_new_european_disorder322.
8. Щефан Майстер, Прагматизъм, а не поляризация: в търсене на правилния подход в отношенията с Евразийския икономически съюз, DGAPstandpunkt 4, 29.06.2015,
https://dgap. org/en/think-tank/publications/dgapviewpoint/pragmatism-notpoliticization.
9. Държавен департамент на САЩ: американската подкрепа за Новия път на коприната,
http://www. state. gov/p/sca/ci/af/newsilkroad/.
10. "Прозрачност без граници", Индекс за възприятие на корупцията през 2014. Резултати.
https://www. transparency. org/cpi2014/results.
11. Владимир Путин, От Лисабон до Владивосток, "Зюддойче цайтунг", 25.11.2010.
http://www. sueddeutsche. de/wirtschaft/putin-plaedoyer-fuerwirtschaftsgemeinschaft-
von-lissabon-bis-wladiwostok-1.1027908.
12. Съвет на ЕС. Заключения на Съвета относно стратегията на ЕС в Централна Азия, Съвет по международни огношения, 22.06.2015, с.4,  http://data. consilium. europa. eu/doc/document/ST-10191-2015-INIT/en/pdf.
13. Пак там

 

* Ръководител на Програмата за Източна Европа, Русия и Централна Азия в Германския съвет за международни отношения (DGAP)

{backbutton}

Поръчай онлайн бр.3 2020