20
Нед, Окт
4 New Articles

Културната дипломация като инструмент на "меката сила"

брой 2 2016
Typography

Да спечелиш сто победи в сто битки не е върхът на умението.

Да се подчини врагът без борба е върхът на умението

Сун Дзъ, Изкуството на войната

 

През 1785 един от бащите-основатели на САЩ Томас Джеферсън, който тогава е посланик в Париж, пише на Джеймс Мадисън (американски президент през 1809-1817), че с помощта на изкуството и културата може „да развием вкуса на нашите съотечественици, да подобрим тяхната репутация и да им гарантираме уважение и почит в света” (1). Днес, повече от двеста години по-късно, ролята на културата в международните отношения се цени още повече. С появата на понятието „мека сила” културата се превърна във важен ресурс на дипломацията, използван за прокарване интересите на държавата, разширяване на социокултурното сътрудничество и подобряване на взаимното разбирателство между отделните страни и народи.

Съветите като пионер на "културната дипломация"

Между другото, терминът "културна дипломация" се появява през 30-те години на ХХ век като още тогава има ярко изразен пропагандистки отенък, доколкото характеризира политиката на СССР. Професорът от Йейлския университет Фредерик Бергхорн го дефинира като "манипулиране на културни материали и кадри за пропагандни цели" (2). Действително, през 20-те и 30-те години съветското ръководство е силно заинтересовано от изграждането на положителен имидж на държавата на Запад. Стартиралата в Съветския съюз индустриализация изисква привличането на чуждестранни технологии и инженерно-технически кадри. За постигането на външнополитическите си цели, съветското ръководство използва, освен всичко друго, и методите на културната дипломация.

През този период се налага практиката на културните обмени, в чиито рамки в СССР се канят представители на западния интелектуален елит - известни философи, писатели и общественици, стремящи се да добият представа за "държавата на великия социален експеримент". Сред посетилите Съветския съюз през онези години са Хърбърт Уелс, Ромен Ролан, Бертран Ръсел, Андре Жид и други известни културни дейци. Контролът и наблюдението на пребиваването им се осъществяват от Политбюро и лично от Йосиф Сталин.

Голямо значение в рамките на тази културна дипломация има специфичната технология на "гостоприемството". Организират се срещи на гостите със съветската политическа върхушка, устройват се пищни приеми. В съществен елемент за формирането на положителен имидж на СССР се превръщат продължителните разговори на Сталин с чуждестранни писатели и философи по най-широк кръг от международни и вътрешни проблеми. Така, през 1931 той приема Бърнард Шоу и Емил Лудвиг, през 1927, 1932, 1933 и 1934 - Анри Барбюс, през 1934 - Хърбърт Уелс, през 1935 - Ромен Ролан, а през 1937 - Лион Фойхтвангер (3).

Професорът от Масачузетския университет Пол Холандър посочва наличието на два основни компонента в технологията на "гостоприемството": ухажването на чужденците с цел "те в чисто психологически план да не изпитват и изразяват негативни чувства спрямо своите домакини и посетената от тях страна, нито пък да имат желание да ги критикуват", както и "изборното представяне на реалността", т.е. демонстрацията само на онези елементи на съветския начин на живот, които биха оставили положителни впечатления у чужденците (4). Именно тази манипулация на културните връзки с цел постигането на определени политически и пропагандни цели Бергхорн определя като "културна дипломация".

Някои съвременни изследователи, придържащи се към сходен подход, продължават да разглежда културната дипломация в контекста на прокарването на пропагандата на държавните интереси на международната сцена със средствата на културата, науката и изкуствата. В частност, характеризирайки периода 1929-1939 като "звездния час" на съветската културна дипломация,  известният руски историк проф. Александър Голубьов дава следната дефиниция: "Културната дипломация е използването от държавата на съществуващите или на специално установени културни, обществени и научни връзки, за постигането на определени политически, дипломатически и пропагандни цели” (5).

Интересно е, че с течение на времето културната дипломация започва активно да се използва от западните държави, като в тази връзка понятието придобива изцяло позитивна интерпретация и с него започва да се обозначава развитието на културните връзки и използването им в международните отношения за подобряване на взаимното разбирателство между държавите. Този подход се основава на едно по-широко тълкуване на понятието "култура". Така например, професорът от Харвард Акира Ирие тълкува културата като "споделяна от членовете на обществото на система от вярвания, материални ценности, идеология, обичаи и начин на живот" (6). Тук влизат както "високата" култура (литературата, културата, образованието), така и масовата (телевизията, киното, поп музиката, развлекателната индустрия). Експертите от авторитетния британски център DEMOS посочват, че в съвременния постмодернистки свят границите между "високата" и поп-културата постепенно изчезват. Не последна роля в този процес играят разпространението на средствата за масова комуникация, Интернет и социалните мрежи, както и развитието на туризма и миграционните процеси.

Тук е мястото да посоча, че в съвременната руска научна литература, наред с термина "културна дипломация", като негов синоним, се използва и понятието "външна културна политика". Така, в програмния документ на руското Външно министерство "Основния направления на дейността на Министерството на външните работи на Руската Федерация за развитие на културните връзки с другите държави" се дава следната дефиниция: външната културна политика е специфичен инструмент за реализацията на външнополитическите цели на държавата чрез развитието на международното културно сътрудничество (7). В него се подчертива и, че взаимодействието на дипломацията и културата има отдавнашни исторически традиции и обслужва руските национални интереси. Смята се, че културната дипломация е в състояние съществено да допринесе за постигане на основните цели и повишаване ефективността на външната политика на Русия. Като един от най-гъвкавите и поради това най-ефективни инструменти в механизма на външнополитическата активност, културните връзки следва да бъдат използвани за формирането на благоприятен и обективен образ на Русия в света (8). В този контекст, културата, в качеството и на инструмент на външната политика, трябва да стимулира симпатия към страната, да укрепва позитивния имидж на държавата в чужбина, да съдейства за установяването на дългосрочни връзки между държавите, обществените организации и гражданите, а също да допринася за междудържавното взаимодействия в други сфери, включително в икономическата.

Най-разпространената в съвременната специализирана литература интерпретация на професора от Университета „Джон Хопкинс” Милтън Къмингс-младши, дефинира културната дипломация като "обмен на идеи, информации, ценности, традиции, вярвания и други аспекти на културата, които могат да помогнат за подобряването на взаимното разбирателство". При това, културната дипломация е интегрален елемент на публичната дипломация и представлява комплекс от практически действия, преследващи определени стратегически и тактически цели в сферата на културното взаимодействие между държавите, международните организации и другите институции" (9).

Изследователите на културната дипломация са единодушни, че в съвременния свят, наред с дипломацията на елитите (политиците, посланиците и обществениците), все по-голямо значение придобива "публичната дипломация", т.е. мащабният културен обмен между обикновените хора. Така, в глобализиращия се свят, културата се превръща във важен елемент на международната политика и "меката сила" на държавата.

В книгата си "Дипломация с други средства", британският политолог (и директор на Европейския съвет за външна политика) Марк Ленърд, очертава най-важните цели на публичната дипломация през ХХІ век, като всички те са свързани с развитието на културната политика:

- повишаване на осведомеността на другите за конкретната държава;

- формирането на позитивни представи за страната и нейните ценности, гарантиране разбирането на нейните идеи и възгледи;

- привличане на чужденци в страната с цел туризъм и обучение, а също пласирането на нейните стоки в чужбина;

- привличане на чуждестранни инвестиции и политически съюзници (10).

Сред факторите, оказващи определено влияние върху културната дипломация на държавата са: приоритетите на външната политика; стремежът за създаване на позитивен имидж; историята на страната; ресурсите и финансирането на културната политика; повишаването на популярността на официалния език на държавата в света; търговските интереси на държавата (11).

В рамките на инициативите на културната дипломация могат да бъдат използвани:

- изкуството, включително театърът, киното, музиката, танците, живопистта, скулптурата;

- изложбите, включително международните изложби, тип ЕХРО;

- образователните програми и програмите за академичен и научен обмен, както и езиковите програми в чужбина;

- литературата: създаването на библиотеки в чужбина и превеждането на национални произведения на чужди езици;

- транслирането на новини и културни програми в чужбина;

- религиозната дипломация, включително инициативите за диалог между религиите (12).

Сред основните направления на културната дипломация е изграждането на дългосрочни отношения с обикновените хора с помощта на програми, културни и академични обмени, грантове и стипендии, подготвителни курсове, конференции и осигуряване на достъп до националните информационни канали (13). Така културните връзки могат да се превърнат в ефективен инструмент на публичната дипломация на държавата, допринасяйки за формирането на благоприятния и имидж.

Модели на културна дипломация в Европа и САЩ

В Европа, днес методите на културната дипломация се използват най-активно от Великобритания, Франция и Италия, които са държави с богати културни традиции. Световен лидер в тази сфера обаче, от дълго време насам са Съединените щати.

Франция: "културата е политика"

Във Франция културната политика традиционно се финансира от държавата. Концепцията на френската културна дипломация най-кратко се дефинира от шефа на Френския културен институт в Лондон Франсоа Кроке: "културата е политика" (La culture, c’est la politique). При това, вместо термина "културна дипломация" се използва по-праволинейното и широко понятие "дипломация на влиянието".

Отличителна черта на френския модел е координиращата роля на държавата в културната дипломация и високото ниво на държавно финансиране на културните програми. Франция е единствената западна държава, в която всички инструменти на публичната дипломация са централизирани в ръцете на Външното министерство и Министерството на културата и комуникациите.

Приоритетни направления на френската културна дипломация са:

-          постоянното разширяване на аудиовизуалното присъствие в света, участието в разработката и използването на нови информационни и комуникационни системи и технологии;

-          по-нататъшно прокарване и разпространение на френския език;

-          разширяване на сътрудничеството и обмена между университетите, увеличаване потенциала на възможностите в сферата на висшето образование;

-          развитието на сътрудничеството в областите, където френското интелектуално превъзходство е неоспоримо – например формирането в развиващите се приятелски страни и бивши колонии на политически елит и специалисти в сферата на правото, държавното управление и здравеопазването, съхраняването на френското културно наследство в тях, както и развитието и прокарването по света на френската мода, гастрономия и производството на луксозни стоки (14).

Ключово направление на френската културна дипломация си остава подкрепата за Франкофонията (т.е. Международната организация по Франкофония), която обединява 56 държави по света. 80% от бюджета и се отпуска от френската държава, а самата организация се оценява от мнозина като своеобразен „антиамерикански клуб”. Франкофонията е силно политизирана структура и ярко потвърждение на тезата, че културата е политика. Според Бейрутската декларация от 2002, ключовият принцип на Франкофонията – диалогът между културите – е обявен за основен фактор за постигането на мир и борба срещу тероризма, превръщайти се по този начин в политически принцип. В нея, подписалите я държавни и правителствени ръководители декларират убеждението си, „че междукултурният диалог е необходимо предварително условие за търсенето на мирни решения и позволява да се борим против нетърпимостта и екстремизма” (15).

Сред най-важните инструменти на френската културна дипломация, можем да споменем следните:

-          Международните медии: основният франкофонски канал TV5 Monde, който излъчва 24 часа в денонощието, покрива 200 държави по света и има 165 млн. зрители; радио France International (RFI), което излъчва денонощно на къси вълни и е на 4-то място сред най-слушаните радиостанции в света с около 40 млн. слушатели.

-          Международната мрежа от културно-образователни центрове Alliance Francaise, обединяваща над 1000 организации в 146 държави, като сред основните и дейности са курсовете по френски и прокарването на културата на френскоезичните държави.

-          Френският институт (Institut français): неправителствена организация, създадена през 2011 с цел разпространението на френския език и франкоезичната култура по света.

И така, френският модел се характеризира с тясната обвързаност на външната политика и културата, значителната роля на държавата в културната политика и големият дял на държавното финансиране на културните програми.

Италия: само културата не е достатъчна”

Бившият италиански министър на икономикат Джулио Тремонти стана известен с фразата: "културата не храни", с която се опита популярно да обясни съкращаването на държавните разходи за култура по време на последната финансова криза. В момента Италия изразходва за култура по-малко от 1% от националния си бюджет, което е под половината на средния европейски показател (2,2%) и е значително по-малко от аналогичните показатели на Франция (2,5%) и Испания (3,3%) (16).

Италианският модел на културна политика е пълна противоположност на френския: държавата не използва целия потенциал на италианската култура за укрепване на влиянието си в света, финансирайки културата на остатъчен принцип. Така, през периода 2001-2013 бюджетът на италианското културно министерство беше намален два пъти, достигайки 1,5 млрд. евро (17).

Въпреки това, по един парадоксален начин, именно културата носи на бюджета по около 80 млрд. евро годишно (5,8% от италианския БВП), а средният ръст на културния туризъм е 3% годишно. Като цяло, тези показатели не са изненадващи, предвид факта, че Италия притежава 40% от световното културно наследство. В списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО Италия е на първо място с 47 културни паметници (на второ и трето място са Испания и Китай). Италианската културна дипломация получи нов тласък за развитие след като през 2013 тогавашният външен министър Ема Бонино заяви, че огромният потенциал на италианската култура следва да се използва за развитието на национата икономика и външната политика (18).

Реалното „презареждане” на италианската публична дипломация обаче, стана факт през 2015 и беше свързано с успеха на Световното изложение ЕКСПО в Милано. То стана ярко събитие в културния живот и площадка за среща на културите и междунационален диалог, привличайки внимането на света към Италия и съдействайки за развитието на националната икономика. Благодарение на наситената програма на ЕКСПО-2015 (с акцент върху италианската култура, изкуство, креативност, екологична отговорност и нови "умни" технологии) значително укрепнаха културният и иновационният елементи на "меката сила" на Италия.

Приоритетни цели на италианската културна дипломация са разпространението на италианската култура в чужбина, популяризацията на италианския език и начин на живот (19).

В таблица 1 са представени конкурентните предимства и проблемните зони на италианския модел на културна дипломация.

Таблица 1. SWOT-анализ на модела на културна дипломация на Италии

Strenghths – силни страни

Weaknesses – слаби строни

‒ Страната притежава изключително богато културна наследство и има сериозен принос в световната култура (музика, изкуство, архитектура)

‒ Развита креативна индустрия (мода, дизайн, архитектура, инженеринг, hi-tech)

‒ Привлекателно туристическо направление (3-то място в Европа). Ръст на културния туризъм

‒ Недостатъчна оценка от държавата на богатия културен потенциал на странана

‒ Ниско ниво на държавно финансиране на културата

Opportunities – възможности

Threats - заплахи

Успехът на Световното изложение EXPO 2015 в Милано, което привлече интереса към страната, стана площадка за международен културен обмен и даде нов импулс на «меката сила» на Италия

Липса на стратегически подход към културната дипломация и «меката сила» на държавно равнище

 

В заключение, можем да отбележим, че основна черта на италианския модел на културна дипломация е тясната обвързаност между култура, политика и икономика. За една страна, преживяваща тежка икономическа криза, външнополитически приоритет е възстановяването на икономиката, развитието на културния туризъм и привличането на инвестиции (20).

САЩ: поп-културата в служба на външната политика

Американският модел на културна дипломация се различава съществено от европейския. Исторически, нещата се развиват така, че държавната политика и културата в САЩ биват отделени една от друга заради доминиращото частно финансиране в културния сектор. Този феномен намира отражение и в своеобразното разпределение на ролите между Ню Йорк - културната столица на Америка, и Вашингтон - центърът на политическия живот на държавата.

Културата става ядро на американската външна политика само в критични периоди от историята - например по време на студената война. Както се посочва в един доклад на Държавния департамент на САЩ: "когато нацията е в състояние на война следва да се използва всеки инструмент, с който разполага нашата дипломация, включително прокарването на културните ни постижения" (21).

В годините на студената война основната ценност на американската политическа култура - свободата - активно се прокарва по света с помощта на изкуството и културните постижения (джазът (22), абстрактният експресионизъм и т.н.). През този период правителството на САЩ превръща в приоритетно направление организирането и провеждането на изложби, демонстриращи постиженията на американското изкуство. Така, през 50-те и 60-те години на миналия век, ЦРУ инвестира десетки милиони долари в "Конгреса за културна свобода" и свързаните с него проекти (23).

Важен инструмент на американската културна дипломация става програмата за културни и академични обмени, тласък за която дава приетият през 1948 Закон за информационния и образователен обмен (The Information and Educational Exchange Act). Целта на програмата е "подобряване на взаимното разбирателство между народа на Америка и другите нации". Както посочва в тази връзка сенаторът Уйлям Фулбрайт: "в дългосрочна перспектива разбирането и приемането на нашите идеи от другите гарантира на страната ни по-голяма сигурност, отколкото поредната подводница".

Програмите за обмен и отпускане на грантове на Фулбрайт, Едмънд Мъски и Хюбърт Хъмфри съдействат за разпространението и популяризацията на американските ценности, идеали, култура и наука в света, превръщайки се в мощен иструмент в битката със Съветския съюз. Сред участниците в програмите за международен академичен обмен са такива бъдещи световни политически лидери като Тони Блеър, Герхард Шрьодер, Маргарет Тачър, Хамид Карзаи и мнозина други.

След края на студената война културната дипломация остана на заден план в американската външна политика. Ликвидирането през 1999 на Информационната агенция на САЩ (USIA), в чиито прерогативи беше публичната дипломация и прехвърлянето на функциите и към Държавния департамент бе краят на "златния век" на американската публична дипломация. Днес основният държавен институт, занимаващ се с културна дипломация, е Бюрото по образование и култура на Държавния департамент. Бюджетът му обаче беше съкратен с повече от 33%, а лансираните от него проекти нямат системен характер и са слабо свързани с целите на външната политика на държавата (24).

Освен това, бяха прекратени много проекти на американската културна дипломация. В частност, бяха затворени редица културни центрове и англоезични библиотеки в целия свят, а броят на стипендиите за чуждестранните студенти в университетите на САЩ намаля от 20 000, в началото на 80-те години, до само 900 днес. Както твърди в тази връзка Джоузеф Най, след края на студената война американците започват да смятат средствата за косвено въздействие, или "меката сила", за отживелица и предпочитат да икономисват, вместо да инвестират в подобни проекти (25).

През 2005 беше публикуван доклад на Комисията за културна дипломация на Държавния департамент, в който се препоръчва да се активизират усилията в тази сфера и да се увеличи финансирането и: "Американското изкуство, музика, кино и литература продължават да оказват въздействие върху гражданите на чуждите държави, без оглед на политическите им възгледи. Културната дипломация демонстрира нашите ценности и се бори със стереотипите, че американците са повърхностни, агресивни и атеисти" (26).

И досега най-ефективният канал на американската културна дипломация (мокар и да не се контролира от държавата) си остава поп-културата - от кока-колата до холивудските филми и от телевизия MTV до джинсите Levi's. Както с основание посочва Збигнев Бжежински, "културното превъзходство е сред подценяваните аспекти на американската глобална мощ. Каквото и да мислят някои нации за собствените си естетически ценности, американската масова култура има магнетично притегляне особено за младите хора в целия свят" (27).

Именно масовата култура формира привлекателния имидж на Америка в света, съдействайки за реализацията на външнополитическите приоритети на държавата и бизнес интересите на американските корпорации.

Британският модел

Великобритания е сред признатите световни лидери в сферата на културната дипломация и "меката сила" и своеобразна "културна свръхдържава" (28). Вече дълги години страната е в тройката на най-силните държави в класацията The New Persuaders. A global ranking of soft power и оглавява класацията The Soft Power 30 (29) за 2014, на международната агенция Portland Communications.

Успехът на британската "мека сила" е свързан с разпространението и популярността на английския език, престижното британско образование и важната роля на Великобритания в световната история и култура.

Британската политика в сферата на "меката сила" и културната дипломация се координират централизирано от държавата. По-долу ще изброя основните институции, осъществяващи културната дипломация на Великобритания: Министерството на външните работи и Общността на нациите (Foreign and Commonwealth Office), Министерството на международното развитие, Съветът за национална сигурност (The National Security Council), Министерството на културата, медиите и спорта, глобалната мрежа на BBC (BBC World Service), имаща статут на държавна корпорация, и Британският съвет.

Британският съвет е водещата институция, реализираша "меката сила" на Великобритания от 1934 насам. Това е неправителствена организация, създадена по инициатива на Външното министерство. Сред целите и са: разпространението в чужбина на информация за Обединеното кралство, британското образование, философия и начин на живот, прокарването на английския език, установяването на тесни културни връзки и подобряване на взаимното разбирателство между Великобритания и другите страни, което в перспектива следва да съдейства за позитивното възприемане на външната политика на страната (30). Организацията се финансира частично с държавни средство, но около 80% от приходите и са от собствена дейност (в частност, от курсове по английски).

Следва да отбележим, че Британският съвет се финансира от правителството на принципа на "протегнатата ръка" (31), което гарантира независимостта му от политическите решения и, паралелно с това, позволява на правителството на Великобритания да реализира въшнополитическите си цели (32). Съветът има представителства в 110 държави. Според едно скорощно изследване на британското Външно министерство, той е доста ефективен инструмент на културната дипломация с наложил се бранд, развита мрежа от филиали и квалифициран персонал.

Прокарването на британската образователна система е сред приоритетните направления на културната дипломация, тъй като гарантира влияние върху бъдещите чуждестранни политически елити. Британското образование е на второ място в света по привлекателността си за чуждестранните студенти. Правителството отпуска стипендии за получаване на образование във Великобритания: стипендиите Маршал (за граждани на САЩ), стипендията на Общността на нациите  и т.нар. Chevening.

От голяма значение за британската (както и за американската) културна дипломация е привлекателността на поп-културата на страната в целия свят. Специално следва да отбележим приноса в съвременната поп-музика, литература и кино. Британските романи, филми и сериали се ползват с огромна популярност: имената на Хари Потър, Мистър Бийн или агент 007 Джеймс Бонд са известни на цялата планета.

Въпросът за ролята на културната дипломация и „меката сила” във външната политика на страната е в центъра на вниманието на правителството и парламента. През 2013 в Камарата на лордовете беше създадена Комисия за британската „мека сила” и влияние, в чиито прерогативи е анализът на ефективността на „меката сила” и културната дипломация на Великобритания в контекста на прокарването на националните интереси и повишаване на глобалния престиж на страната. Комисията публикува доклад, озаглавен „Убеждението и властта в съвременния свят” и съдържащ препоръки към британското правителство. Най-важните са: необходимостта от формулирането на дългосрочна държавна стратегия на „меката сила”, определяне на основните задачи в тази сфера, ангажирането на широката общественост в обсъждането и разработката на политиката на „меката сила” и културната дипломация, както и използването на резултатите от анализите в процеса на формулиране на стратегията на „меката сила” (33).

По-долу са очертани основните конкурентни предимства и проблемни зони на британския модел на културна дипломация.

 

Таблица 2. SWOT-анализ на модела на културна дипломация на Великобритания

Strenghths – силни стрини

Weaknesses – слаби страни

- Страната има богата култура и история, включитено привлекателна «висока» култура: британските музеи и галереи са сред най-посещаваните в света

- Привлекателността на британската поп-култура: кино, телевизионни шоута, музика, литература

- Една из най-добрите и престижни в света образователни системи

- Водещите позиции на английския език в епохата на глобализацията

- Развита креативна индустрия (мода, дизайн, архитектура, инженеринг, hi-tech)

- Централизирана координация на политиката на «мека сила» и културната дипломация от страна на държавата

- Развита, постоянно разширяваща се мрежа от посолства

- Рестриктивната визова политика на страната, създаваща проблеми пред развитието на културната дипломация, туризма и академичните обмени.

Opportunities – възможности

Threats - заплахи

Возможността да стане не само регионален, но и световен лидер в сферата на „меката сила” и културната дипломация

Липсата на ясна дългосрочна стратегия за развитието на „меката сила” и културната дипломация на държавно равнище

 

В заключение, можем да отбележим, че днес културната дипломация е поле на борбата за умовете, сърцата и кесиите на хората в целия свят. В сегашната епоха на конфликти и международна нестабилност ролята на културата като инструмент на „меката сила” не бива да се подценява, защото това може да се окаже много опасно за онези, държави, които си го позволяват.

 

Бележки:

1. Extract from Thomas Jefferson to James Madison. Paris, Sep.20, 1785 // Monticello. http://tjrs.monticello.org/letter/1282
2. Barghoorn F.C. The Soviet Cultural Offensive. The role of Cultural Diplomacy in Soviet Foreign Policy. Princeton, 1960.
3. Куликова Г.Б. Пребывание в СССР иностранных писателей в 1920-1930х годах // Отечественная история. 2003. № 4. С.49
4. Холландер П. Политические пилигримы (путешествия западных интеллектуалов по Советскому Союзу, Китаю и Кубе. 1928-1978). СПб, 2001. С. 75
5. Цит. по: Журавлева Н.Н. Коммуникативные стратегии в сфере культурной дипломатии: современные дискуссии // Вестник ВГУ. Серия: Лингвистика и межкультурная коммуникация, 2007, № 2, (ч. 2). C. 161.
6. Цит. по: Филимонов Г. «Мягкая сила» культурной дипломатии США. М.: РУДН, 2010. С. 25
7. Основные направления работы МИД России по развитию культурных связей России с зарубежными странами //. Официальный сайт МИД РФ. 13.02.2004. http://archive.mid.ru//ns-dksu.nsf/6786f16f9aa1fc72432569ea0036120e/3ab2f674ebfae614c3256e39002d28a6?OpenDocument
8. Ibid.
9. Cummings Milton C.Jr. Cultural Diplomacy and the United States Government. Washington DC: Center for Arts and Culture, 2003 P. 1
10.Leonard M. Diplomacy by Other Means // Foreign Policy, 2002.
11.Holden J. Influence and Attraction. Culture and the race for soft power in the 21st century// British Council. www.britishcouncil.org
12. Cultural Diplomacy, Political Influence, and Integrated Strategy // Strategic Influence: Public Diplomacy, Counterpropaganda, and Political Warfare. Ed. Michael J. Waller. Washington, DC: Institute of World Politics Press, 2009, PP.82–87.
13. Bound K., Briggs R., Holden J., Jones S. Cultural Diplomacy. London: Demos, 2007. P.24. – Mode of access: www.demos.co.uk (date of access: 23.11.2015)
14. Косенко С. Культура Франции на службе внешней политики // Обозреватель. Observer. 2013, №10. С. 39
15. Франкофоны вступились за Ирак // Независимая газета. 22.10.2002. http://www.ng.ru/world/2002-10-22/7_france.html
16. Con la cultura si mangia. E l'Italia può attrarre di più // Avvenire.it 14.03.2015. http://www.avvenire.it/rubriche/Pagine/Opzione%20zero/Con%20la%20cultura%20si%20mangia.%20E%20l%20Italia%20puo%20attrarre%20di%20piu_20150314.aspx?Rubrica=Opzione%20zero
17. Franco L. Con la cultura si mangia // Il Fatto Quotidiano. 08.10.2013. http://www.ilfattoquotidiano.it/2013/10/08/con-cultura-si-mangia-in-italia-fattura-di-80-miliardi-ma-arrivano-solo-tagli/736076/
18. Bonino, diplomazia culturale per valorizzare e rilanciare patrimonio ed economia Italia // Farnesina. Ministero degli Affari Esteri e della Cooperazione Internazionale. 13.06.2010.  http://www.esteri.it/mae/it/sala_stampa/archivionotizie/approfondimenti/2013/06/20130613_bonino_diplomazia.html/
19. По-подробно за културната дипломация на Италия, виж Василенко Е.В. «Мягкая сила» современной Италии // Портал «Перспективы». 25.05.2015. http://www.perspektivy.info/misl/cenn/magkaja_sila_sovremennoj_italii_2015-05-25.htm
20. Bonino, diplomazia culturale per valorizzare e rilanciare patrimonio ed economia Italia // Farnesina. Ministero degli Affari Esteri e della Cooperazione Internazionale. 13.06.2013. http://www.esteri.it/mae/it/sala_stampa/archivionotizie/approfondimenti/2013/06/20130613_bonino_diplomazia.html/
21. Cultural Diplomacy. The Linchpin of Public Diplomacy // Report of the Advisory Committee on Cultural Diplomacy U.S. Department of State. 2005. P.1.
22. Джазът например, е част от американската културна политика в идеологическата борба срещу СССР и инструмент за разпространяване на влиянието на САЩ в света.
23. Анхольт С., Хильдрет А. Бренд Америка: мать всех брендов. М., 2010. С.76.
24. Cultural Diplomacy. The Linchpin of Public Diplomacy // Report of the Advisory Committee on Cultural Diplomacy U.S. Department of State. 2005. P. 4.
25. Най Дж. Гибкая власть. М., 2006. С.121.
26. Cultural Diplomacy. The Linchpin of Public Diplomacy // Report of the Advisory Committee on Cultural Diplomacy U.S. Department of State. 2005. P. 9.
27. Бжезинский З. Великая шахматная доска. М.: Международные отношения, 2000. С. 36, 38.
28. Persuasion and Power in the Modern World. The Report by the Select Committee on Soft Power and the UK's Influence 2014 // Parliament UK. http://www.publications.parliament.uk/pa/ld201314/ldselect/ldsoftpower/150/15008.htm#a35
29. Jonathan McClory. The New Persuaders III. A 2012 Global Ranking of Soft Power // Institute for government. http://www.instituteforgovernment.org.uk/sites/default/files/publications/The%20new%20persuaders%20III_0.pdf; The soft power 30. A global ranking of soft power // The soft power 30. http://softpower30.portland-communications.com/pdfs/the_soft_power_30.pdf
30. British Council. History. // British Council.  http://www.britishcouncil.org/organisation/history (date of access: 23.11.2015)
31. Във финансовата сфера «принципът на протегнатата ръка» означава, че институциите на изкуството и културата, получаващи финансиране от правителството, въпреки това се ползват с относителна автономия. Според този принцип, британското Министерство на културата разпределя бюджетни средства в подкрепа на културата чрез агенции, действащи като неправителствени организации и ръководени от независими директори.
32. Шелепов А.В. Зарубежный опыт применения «мягкой силы» // Вестник международных организаций. Т. 9. № 2 (2014).
33. Persuasion and Power in the Modern World. The Report by the Select Committee on Soft Power and the UK's Influence 2014 // Parliament UK. http://www.publications.parliament.uk/pa/ld201314/ldselect/ldsoftpower/150/15004.htm

 

* Заместник директор на Информационна агенция "Приоритет"

{backbutton}

Поръчай онлайн бр.5/2019