Геоикономическото значение на Силистренска област за регионалното развитие на България

брой 2 2016
Typography

През последните години интеграцията на България в Европейския съюз наложи социално-икономическото ни развитие да придобие по-ясно изразено териториално измерение, а също необхо димостта от политика на сближаване, както на европейско, така и на национално ниво. В периода до 2022 териториалното развитие на страната се подчиинява на няколко стратегически насоки, целящи подобряване начина на живот в отделните области. В настоящето изложение ще се спра на състоянието на Силистренска област и възможностите за регионално развитие в рамките на новите цели и приоритети, както и с финансовите условия на политиката за сближаване на ЕС през 2014-2020 и предвижданията на оперативните програми, които ще се реализират в този стратегически период.

 

От съществено значение за ефективното регионално развитие е съчетаването на целите и задачите на общинските планове за развитие със стратегическите перспективи за реализация на  територията на областта, както и постигане на ефективна координация и допълване на секторните цели и приоритети за развитие на област Силистра и целия Североизточен регион. Според нашите наблюдения, основна цел на регионалното развитие трябва да е създаването на условия за развитие на териториалното сътрудничество за осъществяване на съвместни дейности между общините и отделните сектори, включително с трансграничен, междурегионален и транснационален характер. Подобна амбициозна цел може да се осъществи в рамките на четири основни направления - инфраструктурно, урбанистично, икономическо и туристическо (съчетание между културно-историческото наследство и изграждане на модерна туристическа материална база). Визията за развитието на региона до голяма степен е обвързана с привличането на финансови средства и инвестиции за реализацията на политиките за регионално развитие. В това отношение ролята на държавата е стратегическа, тъй като тя следва да осигури необходимите условия за ускоряване на икономическата активност и изграждане на нови производствени мощности, които да гарантират устойчивото развитие на областта и региона. Това налага да се открои новият профил/специфика на областта, да се анализира състоянието на найната икономика, нивото на развитие на човешките ресурси, инфраструктурата, свързаността и достъпността, както и екологичното състояние и рисковете, съпътстващи териториалното и развитие. Сегашното равнище на развитие на Силистренска област изисква целенасочено въздействие върху мрежата от населени места, градските центрове и селските райони.

Недостатъчната транспортна достъпност

Тук е мястото да отбележа, че областта няма качествена транспортна достъпност, особено през есенно-зимния период (ноември-април), т.е. почти през половината година. Това от своя страна предопределя селскостопанския и профил и създава проблеми при привличане на нови инвестиции. Причините могат да бъдат прецизирани, но най-важното (което, между другото, е валидно и за Шуменска, Добричка област, Разградска и за 2/3 за Русенска област) е изключително остарялата транспортна система. Най-зле развита е пътната мрежа в общините Главиница и Алфатар, което неминуемо затруднява процесите на развитие. По-ограниченото развитие на републиканската пътна мрежа в областта прави по-значима функцията на всеки един от пътищата, но особено важни са направленията Силистра-Шумен и Силистра-Тутракан-Русе, чието поддържане и модернизация са от определящо значение за развитието на областта. На практика в Силистренска и посочените по-горе съседни области,  не са изградени нови пътища, да не говорим за скоростни магистрали, липсва газификация въпреки равнинния релеф, не е извършена електрификация на жп линията от Цар Самуил до Силистра. Обслужването с жп транспорт в област Силистра се осъществява по линията Самуил-Силистра (отклонение от ІХ главна линия Русе-Варна), с дължина 70 км. Това е единственото жп направление в тази част на страната, което обслужва пряко област Силистра, без презграничен преход през река Дунав. Линията е единична, неелектрифицирана и събира и обслужва местен трафик, предимно с локално или регионално значение. Област Силистра е най-зле обслужваната с жп транспорт в целия Северноцентрален район, с гъстота на жп линиите 24.6, т.е. много по-ниска от средната за страната (36.66) и за района (41,43). Обслужващите гари са Силистра, Дулово и Алфатар. Общините Тутракан, Ситово и Главиница нямат обслужване с жп транспорт и за тях е важно да имат довеждащ автобусен транспорт до най-близката жп гара. Модернизацията на съществуващата жп линия с цел подобряване на експлоатационните й възможности, заедно с новия комбиниран мост, ще обогатят с още един вид транспорт трансграничните комуникации и ще утвърдят Силистра като сериозен транспортен център в тази част на страната. Този подход налага на първо място да се преосмисли териториалната пространствено-урбанистична схема за развитие на Силистренска област, с цел създаване на условия регионът да може нормално да функционира през всичките 12 месеца в годината, а не само през част от нея. За решаването на проблема с достъпността от страна на държавата е редно да се инициира създаването на държавно дружество „Управление на трафика и пътната инфраструктура в Североизточен регион“ - Силистра. Предмет на дейността му трябва да е управлението на кризи, аварии и бедствия, както и почистването и осигуряването на транспортната достъпност на пътните превозни средства целогодишно в областите Добрич, Силистра, Разград, както и в част от областите Шумен и Русе. Като се има предвид, че в периода от началото на ноември до края на март Североизточна България всяка година се сблъсква със сериозни трудности при почистването и поддържането на пътната инфраструктура, в градовете Кубрат, Дулово и Генерал Тошево могат да се изградят центрове, където да се съхранява и поддържа транспортната техника, както и необходимата логистика за управление на трафика и планирането на целогодишни програми за оптималното поддържането на пътната инфраструктура в региона. В геоикономически план това ще изиграе съществена роля за изтеглящото развитие на Силистренска област, като се даде тласък на икономиката и най-вече на развитието на растениевъдството, животновъдството и овощарството в региона, както и на създаването на малки и средни предприятия в хранително-вкусовата промишленост. Така, ще се формират условия за растеж и за привличането на вътрешни и чуждестранни инвестиции. Това от своя страна, ще насърчи по-бързото изграждане на газификацията (което предстои в Силистренска област), строителството на Дунав мост 3 (Сибистра-Кълъраш) и, във връзка с него, изграждането на скоростен път І-7 (Силистра-Шумен-Ямбол-ГКПП Лесово). Именно големите инфраструктурни проекти ще дадат импулс за преодоляване на периферното местоположение на областта в национален и международен план. За осигуряването на целогодишен достъп до населените места в сърцевината на Добруджа от жизнено значение е проектирането и изграждането на нов скоростен път по направлението Русе – Кубрат – Завет – Исперих – Дулово – Тервел – Добрич - Генерал Тошево. Това ще повлияе положително на регионалната икономика, още повече, че бизнесът и гражданите на Силистра очакват реализацията на големите инфраструктурни обекти, без които  използването на географските, трансгранични и социално-икономически предимства на Силистра и региона ще бъде трудно. Изграждането на направлението Русе – Исперих – Дулово – Добрич - Генерал Тошево и модернизацията на пътя Русе-Силистра, както и създаването на скоростния път Силистра - Шумен, ще оформи област Силистра като регионална икономическа сила поради запазения относително стабилен демографски потенциал на региона и по-младото население, в сравнение с други региони в страната. В момента, поради лошата инфраструктура и сезонния характер на значителна част от местната индустрия, създадената от нея брутна добавена стойност е по-ниска от тази в селското стопанство и услугите. Тоест, необходими са повече усилия за развитието на промишлеността, която е важен фактор за успешното функциониране на останалите сектори и икономически дейности, задоволяване на потребностите от разнообразни възможности за труд и задържане на младите хора в областта. Подобрената транспортна достъпност и електрификацията на железопътната мрежа след гара Цар Самуил, както и в посока Силистра, с възможности за изграждане на големи логистични центрове при Дулово и Алфатар, ще улеснят развитието на добивната промишленост (кариерни материали) и разработването на каолиновите находища в района на Дулово. Това пък ще увеличи значението на този подотрасъл в промишленото производство на областта. Впрочем, и сега в индустриалната сфера най-добре функционира именно секторът на преработващата промишленост. В периода 2007-2014 се наблюдават негативни тенденции в развитието на информационния сектор, хидромелиорациите, далекосъобщенията и хотелиерството и ресторантьорството, докато ръст бележат секторите строителство, транспорт, складиране, хуманно здравеопазване и социална активност. Това допълнително показва необходимостта от насърчаване изграждането на големи инфраструктурни обекти в областта. Като положителна особеност на област Силистра можем да отчетем, че обемът произведена продукция не се влияе от икономическата криза – стойностите на показателя нарастват за всяка от разглежданите години, като кратковременен спад (през 2008) регистрират само малките предприятия. Тоест, можем да кажем, че местоположението на района и степента на изграденост на техническата и социалната инфраструктура определят стопанската конюнктура, а тя се нуждае от ново пространствено развитие и модернизиране с оглед на нормалното си функциониране. В тази връзка, за просперитета на региона може да помогне програмата за развитие на селските райони. В периода 2014-2020 политиката за развитие на селските райони ще работи и чрез специални тематични подпрограми. България избра да подкрепи чрез този специфичен инструмент малките земеделски стопанства. Предстои одобряване на Тематична подпрограма за развитие на малки земеделски стопанства в Република България 2014- 2020. Тя предвижда специфично подпомагане на земеделски стопанства с размер до 100 дка, като на практика в нейния обхват ще попаднат близо половината земеделски стопанства в областта. Голям резерв по отношение на стопанското развитие може да има и конкурентоспособността в рибарския сектор чрез подобряване на ефективността на заетите в него и създаване на добавена стойност към продуктите от риболов и аквакултури. Необходимостта от насърчаване на местното предприемачество и създаване на условия за устойчиво развитие на рибарската сфера, както и за изграждането на капацитет за изпълнение на местната стратегия за развитие, е особено належаща за общините Тутракан, Ситово, Главиница и Силистра. Така например, по Приоритетната ос № 4 „Устойчиво развитие на рибарските области” от Оперативна програма за развитие на сектор „Рибарство” 2007- 2013 в Тутракан е регистрирана Местна инициативна рибарска група като публично-частно партньорство с участници от трите обществени сектора: публичен, бизнес и граждански. Сдружението се състои от 26 членове, от които 12 юридически и 14 физически лица.

Ролята на река Дунав

Транспортната функция на река Дунав има важно значение за прилежащите към реката територии. Дължината на Дунав като воден път в област Силистра е 77,64 км, което представлява 15,8% от общата дължина на реката на територията на България. Пристанищата Силистра и Тутракан осигуряват връзките на сухоземната транспортна инфраструктура от областта с Дунав (Трансевропейски транспортен коридор № 7), с всички възможности, които интегрирането на сухоземен и воден транспорт предоставя. Пристанище Силистра е разположено на 75 км от канала Черна вода – Констанца и на 200 км от голямото украинско пристанище Рени. Силистренското пристанището е за обществен транспорт с национално значение, т.е. за обслужване на пътници и корабно бункероване. Изграждането на комбиниран мост на Дунав за пътен и жп транспорт „Силистра - Кълъраш” ще улесни транзитните потоци и ще стимулира процесите на транспортно и икономическо сътрудничество между България, Румъния, Молдова, Украйна, Русия и Скандинавието, усвоявайки потенциала на транспортните им системи. Изграждането му ще доведе до качествени и количествени промени на транспортната схема в региона. Ще се оформят нови и ще се преструктурират съществуващите транспортни потенциали. Ще се създадат предпоставки за развитие на икономиката и заетостта на населението. Важно значение за региона би имало и изграждането на ферибот „Тутракан-Олтеница”, което, наред с подобряване параметрите на този път, ще реализира специфичните възможности на транспортната инфраструктура на областта за комбиниране на различни видове транспорт, формирайки второ трансгранично направление Север-Юг и утвърждавайки Тутракан като втори, подкрепящ опорен център в областта. Финансирането на проекта трябва да дойде по оперативните програми за трансгранично сътрудничество като се осигури оборудване с необходимите специализирани съоръжения и транспортна техника за обслужване на кораби с насипни, палетизирани и контейнизирани товари. Разбира се, от първостепенно значение за региона е пристанището на Силистра. То е единственото в българският участък на Дунав, което е в състояние да обработва бункерови речни, речно-морски и морски кораби. След развитието на транспортната инфраструктура и подобряването на икономическата среда в региона, важно значение за развитието му ще придобие и туризмът.

Силистренска област се нуждае от интензивно развитие на туризма, което може да стане факт в резултат от подобряване на транспортната инфраструктур. То ше доведе и до ръст на заетостта на населението предвид неговия предимно селскостопански профил. Понастоящем, туризмът не е значим стопански сектор на територията на общините в областта. Към края на 2015 той осигурява по-малко от 6% от местната заетост. По отношение на наличната база, през 2015 на територията на цялата област Силистра е имало общо 26 места за настаняване, предлагащи 687 легла. Разширяването на тази база е крайно необходимо предвид туристическия интерес от страна на Румъния, Молдова и Полша към Североизточна България. За съжаление обаче, регионът е ориентиран предимно към слабоинтензивни дестинации и краткосрочни посетители, с осигуряване на малка заетост и ниска добавена стойност. Това, на свой ред, предполага дефицити на наличния предприемачески капацитет и квалифицирана работна сила, както и затруднения при дизайна, реализацията и ефективната промоция на рентабилни туристически продукти. Друга потенциална бариера за развитието на туризма са традиционните проблеми по оста „център-периферия”, пред които са изправени всички периферни общини от област Силистра. Пример за това е и мудността на Местните инициативни групи (МИГ), посредством които могат да се реализират проекти, свързани с развитието на туризма и изграждане на туристически атракции. От друга страна, сериозно предизвикателство за туристическото развитие са значителната транспортна и комунална изолираност, необезпечеността с обществени услуги и възможности за актуална информация,както и  изолираността от съвременни развлекателни услуги. За съжаление в периода 2007-2013 на територията на областта има реализирани само няколко проекта, в рамките на които са поставени двуезични указателни табели, подобряващи информираността на туристите. Липсват достатъчно условия за посещение на туристи до повечето природни и културни обекти – пътища, устроени паркинги, санитарни възли, а на някои места - дори ток и вода. Бъдещите инициативи за развитие на туризма в региона на Дунав трябва да съдействат за ефективното преодоляване на изброените бариери и да „отворят” за външни посетители значителното природно и културно наследство на областта. Напоследък се наблюдава засилен интерес към развиването на туристическа дейност от страна на частни предприемачи чрез изграждането на места за настаняване (къщи за селски туризъм, нов висококатегориен хотелски комплекс в Силистра) или чрез обновяването на вече съществуващите. Изгражда се материална база с високо качество, отлични технико-експлоатационни характеристики и възможност за предоставяне на разнообразни допълнителни услуги. Липсва обаче систематичен подход към паспортизирането на туристически обекти в региона и тяхната класификация. Това трябва да бъде основна задача на всички общини (при това не само в Силистренска област), както и да се обособят поне 7-8 туристически маршрута, покриващи повече дестинации в областта, а и не само в нея. Тоест туризмът в областта трябва да си постави за цел по-рационалното използване на природните, културните, историческите и географските ресурси на региона, като същевременно се акцентира върху привлекателността на териториите с туристически потенциал и възможностите, които те предлагат за развитието на специализирани форми на туризъм и изграждане на устойчива туристическа инфраструктура.

Възможностите в селскостопанската сфера

Област Силистра притежава сериозни резерви в селскостопанската сфера. За съжаление, съществуват редица пречки, които не позволяват на региона да бъде селскостопански лидер. На първо място е необходимо да се направят стъпки за изграждане на филиал на Аграрния университет-Пловдив в Силистра, който да обучава кадри за селското стопанство и да повиши аграрната култура и познания в населението. В момента, в региона е налице дефицит на качествени кадри с капацитет да развиват интензивно селско стопанство и произтичащата от това икономика. При условие, че в него има съответния университетски център, ще могат да се  привличат и студенти от Румъния, Молдова и Украйна, които да обменят опит и знания, като това също ще допринее за превръщането на Силистренска област в лидер на българското земеделие. Разбира се, подобен ход трябва да бъде подкрепен от държавата и кметовете на местните общини. На практика, в Силистренска област се отглеждат почти всички основни земеделски култури, сред които важно значение имат зърнено-житните, маслодайните и тютюнът. В общините Тутракан, Главиница, Силистра и отчасти Ситово традиционно са застъпени трайните насаждения, в община Ситово - зеленчуците, а в общините Алфатар и Главиница - етерично маслените култури. Тютюнът е по-малко застъпен като култура главно в общините Главиница, Ситово и Дулово. В същото време, селскостопанското развитие на региона се сблъсква с определени проблеми. В община Кайнарджа например, поради пресечения релеф, малкото валежи, силните ветрове и големите мразове, добивите, като цяло, са по-ниски от тези в останалите общини. Друг основен проблем е лошото техническо състояние на изградените напоителни системи. Така, напоителните системи „Попина”, „Айдемир” и „Силистра” не функционират поради амортизаци, и частично разрушаване. Изградените кладенци за напояване осигуряват вода, но високата й цена е пречка за поливното земеделие. На практика, не се използва ресурсът от плитки подпочвени води в Дунавските тераси, което предполага държавата да създаде локално Държавно предприятие „Карстови напоителни системи“ в Дулово, където има достатъчно свободни държавни сгради, а градът е на ключово място за ефективното управление на напояването на областите Разград, Силистра, както и на част от Шуменска и Добричка области.

Регионът губи позиции и в животновъдството. То е далеч от оптималния си капацитет. По-голямата част от продукцията му не излиза извън рамките на натуралната микроикономика. Тоест, конкурентоспособността на аграрния сектор, като цяло е ниска. Фермерите носят риска на пазарната реализация и конкуренцията. Те са ориентирът и корективът за производителите на суровини. Нереализирани резерви за повишаване на ефективността на сектора има в сферите на научното обслужване, сортовия и породния състав, агротехнологиите и агромениджмънта. Сериозен проблем за региона е липсата на пазар и големи тържища. Крайно време е в Силистра, Дулово и Тутракан да се изградят нови пазари, които да играят ролята на средища на аграрния сектор. На практика профилът на областите Силистра, Добричка и Разградска са еднотипни, но Силистренска област е в най-трудно положение по ред причини, сред които е и състоянието на инфраструктурата и най-вече транспортната и обслужващата. На практика, в нито един от големите градове в област Силистра няма тържища и изградени пазари с устойчива характеристика.

Регионът се нуждае от целенасочен подход и по отношение на горските си ресурси. Поради равнинния му характер, горите са предимно широколистни. В изграждането на горските екосистеми почти навсякъде присъстват и храстовидни формации. Създаването на нови високостъблени гори и превръщането на издънковите в такива е сред най-важните мероприятия в тази сфера. Необходима е програма и политика на залесяване, които да се реализират основно в предварително освободени площи, където е извършена почвена подготовка, както и в такива, които се извършват под склопа на насажденията, предвидени за превръщане в семенни с цел подобряване на видовия състав и обогатяване видовото разнообразие на естествено възобновените насаждения. От друга страна, в региона може допълнително да се развие и ловният туризъм. Сред предпоставките за това е разнообразният дивечов състав. Характерни за района са степните животински видове. Типични техни представители са: порът, лалугерът, заекът, обикновената полевка, полските мишки и други. От по-едрите бозайници се срещат сърната, дивата свиня, еленът и др. В ДЛС „Каракуз”, наред с лесокултурните, основни дейности са: запазване и обогатяване на видовото разнообразие на дивеча; изграждане на ловностопански съоръжения и провеждане на необходимите биотехнически мероприятия; възпроизводство, разселване, опазване и охрана на дивеча; аклиматизация на дивеча; ползване на дивеча и дивечовите продукти. Основните насоки за развитието на горските територии се определят от лесоустройствените проекти на лесничействата.

Заключение

Периферното разположение на областта и областния център по отношение на националната територия донякъде предопределя по-ограниченото развитие на пътищата от висок клас и лошата инфраструктура. Предвид прилагането на новата териториална урбанистична структура на развитие на България, процесите на интеграция превръщат региона във важно свързващо звено в трансевропейската мрежа и съсредоточие с очертаващо се ядро в зоната Силистра-Алфатар-Дулово-Исперих-Кубрат-Тутракан. Новата му роля е да бъде тил на подстъпите (през Ришкия, Котленския и Дюлинския проходи) към Южна България, а оттам към пазарите на Истанбул и Мала Азия. Същевременно, построяването на мост при Силистра и връзката с магистралата Констанца-Букурещ, ще позволи регионът да развие икономическите си връзки с Молдова, Полша, Беларус и Прибалтика. От друга страна, той играе важна допълваща роля като свързващо звено по направлението Русе – Разград – Шумен – Варна - Добрич. Същевременно, разполага с летище Силистра, което може да има важно значение за икономическа дейност на региона, както и да се ползва като периферно за Букурещ, Шумен, Разград и Добрич.

Стратегията за развитие на региона следва да отчита потребностите му от нови енергоизточници. Така например общините Главиница, Кайнарджа и Ситово получават захранване на средно напрежение 20 кВ, което невинаги гарантира добри параметри на подаваната електроенергия. Проблеми има и в останалите населените места в региона и това налага да се търсят възможности за изграждане на големи енергийни магистрали (минимум 200 км). С газификацията и подобряването на транспортната инфраструктура ще се създадат добри условия за инвестиции в региона и неговото модерно и устойчиво развитие.

Внимателния анализ показва, че основните трудности пред област Силистра са свързани с продължаване на кризисните процеси в демографското развитие и обезлюдяване. Тоест, необходимо е да се преодолее икономическата стагнация, влияеща неблагоприятно и върху икономическата активност на населението. Това означава на първо място подобряване на участието в проекти по оперативните програми, свързани и с ангажимент от страна на държавата за тяхното съфинансиране. На второ място е необходимо свеждането до минимум на междурегионалните контрасти, породени от негативното влияние на климатичните промени, енергийната зависимост и демографския срив. Трява да бъде прекратено „изтичане“ на млади квалифицирани специалисти към столицата или към други по-развити страни от ЕС. Добро решение в това отношение би било изграждането в Силистра на технологична и иновационна зона за трансгранично развитие в различни сектори на стопанството, чрез която да се преодолее продължаващата изолация от двете страни на границата (река Дунав) между България и Румъния. В историята на българската държава Силистренска област винаги е играла важна, а нерядко и ключова роля. Днес, в условията на динамично развитие на света и в рамките на новия икономически модел на развитие на България, наложил се през последния четвърт век, регионът разполага с предпоставки за развитие и изграждане на нов устойчив урбанистично-териториален модел, но той трябва на първо място да разполага с ясна и обоснована стратегия за това, която да се подкрепя и от местното население, а на второ – може да разчита и на държавната подкрепа за нейната практическа реализация.

 

Литература:

  1. Актуализиран документ на Областната стратегия за развитие на Силистренска област в периода 2007-2013
  2. Докова, С. К. Петров „Геоикономика и регионално развитие“ изд. Стопанство. 2015.

3. Петров, К. Регионална политика на ЕС и България. изд. 2014 Стопанство

4. Регионален план за развитие на Северния централен район за периода 2014-2020 г.

5. Областната стратегия за развитие на Силистренска област в периода 2014-2020

6. http://www.nsi.bg/census2011/pagebg2.php?p2=36HYPERLINK "http://www.nsi.bg/census2011/pagebg2.php?p2=36&sp2=37&SSPP2=39"&HYPERLINK "http://www.nsi.bg/census2011/pagebg2.php?p2=36&sp2=37&SSPP2=39"sp2=37HYPERLINK "http://www.nsi.bg/census2011/pagebg2.php?p2=36&sp2=37&SSPP2=39"&HYPERLINK "http://www.nsi.bg/census2011/pagebg2.php?p2=36&sp2=37&SSPP2=39"SSPP2=39

7.. http://www.nsi.bg/census2011/pagebg2.php?p2=36HYPERLINK "http://www.nsi.bg/census2011/pagebg2.php?p2=36&sp2=37&SSPP2=39"&HYPERLINK "http://www.nsi.bg/census2011/pagebg2.php?p2=36&sp2=37&SSPP2=39"sp2=37HYPERLINK "http://www.nsi.bg/census2011/pagebg2.php?p2=36&sp2=37&SSPP2=39"&HYPERLINK "http://www.nsi.bg/census2011/pagebg2.php?p2=36&sp2=37&SSPP2=39"SSPP2=39

*Преподавател в УНСС

{backbutton}