13
Пон, Юли
30 New Articles

Геополитиката на украинския конфликт

брой 2 2014
Typography

За онези, които в края на февруари гледаха репортажите за случващото се не само в Киев, но и в много други украински градове, не бе трудно да стигнат до извода, че в страната цари пълен хаос и липсва какъвто и да било контрол. Както посочват редица чуждестранни анализатори обаче, това е доста погрешна представа, затова си струва да се опитаме да разберем, кои всъщност са играчите в този сблъсък и към какво точно се стремят. Само така бихме могли да осъзнаем случващото се в Украйна, включително кой дърпа конците зад сцената и какво ще се случи по-нататък. Да започнем с ключовите играчи.

Недоволните от властта украинци

Няма никакво съмнение, че голяма част от населението на Украйна изпитваше остро недоволство от управляващия режим, от самия президент Янукович, както и от случващото от дълги години насам в страната. Вече всички са наясно, че Украйна напълно се контролира от различни групи олигарси - ситуация, която силно напомня тази в Русия през 90-те години, но всъщност е още по-лоша. Огромното мнозинство украински политици се продават на онзи, който плаща повече, като това се отнася и за членовете на парламента, и за администрацията на президента, и за губернаторите на регионите, членовете на правителството, както, разбира се и за самия експрезидент Янукович. С други думи, олигарсите контролират медиите, съдилищата, полицията, банките и всичко останало. Непосредствен резултат от тази ситуация е, че украинската икономика години наред вървеше надолу и в момента по-голямата част от нея е в руини.

Ето защо, никак не е чудно, че мнозинството украинци са нещастни и, че отчаяно се стремят към просперитет, сигурност, върховенство на закона, възможности за честен бизнес, средства за лично, социално, професионално и духовно развитие. Тоест, искат същото, което и всеки човек - достойни условия за живот. Някои от тях виждат в ЕС подходящия инструмент за постигането на тази цел, други са склонни да изберат икономическия съюз с Русия, Беларус и Казахстан. Точното съотношение между едните и другите няма кой знае какво значение по една проста, макар и до голяма степен, все още неизяснена причина - народът на Украйна не играе никаква роля в този конфликт, обикновените украинци са просто пешки, използвани от всички онези, които дърпат конците в него.

Водещите украински политици

На теория, Янукович, Тимошенко, Кличко и Яценюк искат различни неща, но на практика всички те имат една и съща програма - да изпълняват желанията на своите "господари в сянка", от които зависи и политическата им кариера. Случаят с Тягнибок е малко по-различен. Той има съвсем реални шансове да се превърне в наистина силна фигура, макар и само в Западна Украйна. При това е достатъчно умен за да е наясно, че нито САЩ, нито ЕС са склонни да си имат работа с него, но пък разполага с много по-влиятелна сила (както в политически смисъл, така и като реален инструментариум), отколкото която и да било друга украинска марионетка. Защото без значение, дали са водачи на опозицията или проправителствени политици, всички те са марионетки в ръцете на долеч по-мощни сили и ако Тягнибок е някакво изключение от правилото, това няма особено значение, тъй като, както вече споменах, истинските му амбиции всъщност са ограничени в рамките на Западна Украйна.

След като направихме бегъл преглед на местните политици, нека обърнем повече внимание на онези играчи, които действително са от значение.

Украинските олигарси

По-голямата част от т.нар. "олигарси" вярват, че докато Украйна стои на антируски позиции, Европейският съюз ще ги остави да правят в страната каквото си искат. И са прави. От тяхна гледна точка, подписването на безмисленото споразумение с ЕС, на практика, ще означава следното: те се превръщат във верни васали на своите нови брюкселски "сюзерени", срещу което последните им позволяват да продължат да ограбват Украйна.

Наистина има сравнително малка група олигарси, които биха загубили повече, отколкото ще спечелят, ако руско-украинските отношения се влошат и ако Москва постави прегради пред търговията с Украйна (което ще и се наложи да направи, ако Киев подпише Споразумението за свободна търговия с ЕС). Тези олигарси разчитат, че от Русия могат да се измъкнат повече пари, отколкото от Евросъюза и тъкмо те убедиха Янукович да даде внезапно "заден ход" и да се обърне от ЕС към Русия. Тоест, налице е определено разцепление сред украинската олигархия, чиито представители могат да бъдат открити и от двете страни на сегашното противопоставяне.

Европейският съюз

Европейският съюз преживява дълбока системна, икономическа, социална и политическа криза и отчаяно опитва да се спаси от бавно надигащият се колапс. За ЕС Украйне е първият и основен пазар за пласмент на европйските стоки и услуги. Освен това асоциирането и ще даде възможност на Съюза да изглежда по-мощен, по-влиятелен и по-значим. Някои смятат, че Украйна би могла да осигури на ЕС и евтина работна ръка, но не вярвам това да е повлияло върху действията на Брюксел по следните причини: в Съюза вече има прекалено много имигранти и е налице постоянен приток на украинци (и жители на прибалтийските постсъветски републики), напускащи страната си за да търсят по-добър живот на Запад. Тоест, това, към което ЕС действително се стреми, е да се възползва от Украйна, но без да се ангажира прекалено с нея, за да избегне негативните последици от сключването на каквото и да било обвързващо го споразумение. Оттук и появата на 1500-те страници на предполагаемото Споразумение за асоциацията на Украйна, в което всъщност не се съдържа нищо, което реално да отговаря на очакванията на Киев.

Съединените американски щати

Целите на САЩ в Украйна силно се различават от тези на ЕС, оттук и реалното напрежение в отношенията между техните дипломати, намерило израз в прословутата фраза "майната му на ЕС" на г-жа Виктория Нюланд. Нещо повече, за разлика от фалиралия Евросъюз, САЩ изразходваха над пет милиарда долара за да постигнат целите си в Украйна. Какви обаче са тези цели? Тук нещата стават наистина интересни!

На първо място, следва да се върнем към фундаменталното заявление, направено от Хилари Клинтън през декември 2012: "Съществува движение, насочено към ресъветизацията на региона... Разбира се, то не се нарича така. Става дума Митнически съюз, Евразийски съюз или нещо от този род... Не бива обаче да се заблуждаваме - ние знаем, каква е целта и се опитваме да формулираме ефективни методи за забавяне и предотвратяване на този план".

Днес е съвършено неуместно да спорим, дали Хилари е била права в интерпретацията си за това, в какво би могъл да се превърне Евразийския съюз. От значение е само това, в което тя и политическите кръгове, стоящи зад нея, вярват - а те наистина са убедени, че Путин иска да възроди Съветския съюз. Без значение, колко глупаво е подобно твърдение, не бива да забравяме, че именно в това искрено вярват мнозина влиятелни представители на американския елит.

Освен това, струва си да припомним друго ключово изявление, този път на Збигнев Бжежински, според който: "Без Украйна Русия ще престане да бъде империя, а с Украйна - като първо я купи, а след това я подчини, тя автоматично ще се превърне в империя". Тоест, според него, новият световен ред, доминиран от САЩ, е насочен именно против Русия и към разцеплението на Русия, а Украйна е западният форпост в битката против възраждането на Съветския съюз.

Пак ще повторя, няма никакво значение, дали Бжежински е прав или не. От значение е само, че той и Хилари Клинтън ни дават ключа към разбирането на сегашната политика на САЩ спрямо Украйна: да не се допусне превръщането на Русия в свръхдържава. За тях (за разлика от европейците) нещата не опират до това "да получат Украйна", а да "не се позволи на Русия да получи Украйна". И това е най-важното: от американска гледна точка, хаосът, безредиците и дори гражданската война в Украйна са за предпочитане пред всяка - подчертавам - всяка, форма на икономически или политически съюз между Киев и Москва. За САЩ това е игра с нулева сума: колкото по-големи са загубите на Русия, толкова по-голяма е печалбата за Вашингтон.

Руската Федерация

Сега нека променим гледната точка за да разберем следното: няма значение, колко парадоксално може да ни изглежда но, независимо от изключителната близост между украинския и руския езици и култури, независимо от дългата обща история, независимо от това, че украинците и руснаците съвместно нанесоха поражение на нацистка Германия, независимо, че Украйна е голям съсед на Русия, независимо от тесните икономически връзки между двете страни - истината е, че Русия не се нуждае особено от Украйна. Клинтън и Бжежински очевидно бъркат. Нещо повече, Русия няма никакво намерение да възражда Съветския съюз, още по-малко пък да се превръща в империя. Това е абсолютна глупост, идиотска пропаганда, с която залъгват масите на Запад, клише от времето на студената война, което съвършено не отговаря на днешната реалност. Нещо повече, Русия вече е свръхдържава, напълно способна да отправи предизвикателство на ЕС и САЩ, взети заедно (отличен пример за което е случилото се в Сирия). На практика, Русия демонстрира най-поразителен териториален растеж именно през периода, когато Украйна е окупирана от Полша (т.е. през ХІV-ХVІІ век).

Затова нека се замислим, за какво и е на днешна Русия Украйна? Украинската икономика е в руини, в страната цари невероятно социално и политическо напрежение, а Украйна не разполага с никакви природни ресурси, които би искала да получи Русия. Що се отнася до твърденията, че Украйна и е нужна за да стане "свръхдържава", ще напомня, че украинската армия е пълен фарс, а и руските военни едва ли се нуждаят особено от т.нар. "стратегическа дълбочина", предлагана от Украйна - тя се вписва във военната логика на ХІХ-ХХ век, но не и в днешната. Съвременните войни засягат цялата територия на противника - с помощта на ударни оръжия с далечен радиус на действие и Русия е в състояние да затвори украинското въздушно пространство без да се нуждае от каквато и да било форма на икономически или политически съюз с нея.

Всъщност, това което е необходимо на първо място на Русия (и то е най-важното) е стабилността и просперитета на Украйна. Не само защото немалка част от руската икономика поддържа връзки с Украйна, но и защото пълният колапс на толкова голяма съседна държава несъмнено ще окаже негативно влияние върху руската икономика (която, между другото, за първи път от дълго време насам е близо до рецесията). Нещо повече, в Украйна живеят милиони руснаци, а милиони украинци живеят в Русия. Голяма част от руските семейства имат роднини в Украйна. Затова последното, което би искала Москва, е избухването на гражданска война, в която тя, по един или друг начин, неизбежно ще бъде въвлечена.

Дори в Крим всичко, което действително е нужно на Русия, е запазване на статуквото: мир, просперитет, добра туристическа инфраструктура за руските туристи и стабилни условия за базиране на Черноморския и флот. За целта руснаците нямат нужда да окупират или анексират Крим. Но, ако Кримският полуостров бъде атакуван от украинските крайни националисти и неонацисти, нямам никакви съмнения, че Черноморският флот ще се намеси за да защити местното население, с което Русия има тесни, включително семейни, връзки. А не бива да забравяме, че Черноморският флот е несравнимо по-добре подготвен и оборудван, отколкото украинските военни и, че включва достатъчно мощни сили на морската пехота (една бригада и един батальон, специализиран за осъществяване на антитерористични операции). Едно е да биеш и палиш полицаи и съвсем друго да се изправиш срещу калени в битките (Чечения, Грузия) и отлично подготвени елитни части, въоръжени до зъби с най-добрата и модерна военна техника. В този смисъл, събитията, последвали опитите за сваляне на местната власт в Крим с помощта на кримските татари, подкрепени от кадри на „Евромайдана”, бяха очаквани и закономерни.

Все пак, що се отнася до "големите" стратегии, Русия вижда бъдещето си по-скоро на Север и на Изток, отколкото на Югозапад. Арктика, Сибир, Далечният Изток, Китай и Тихият океан - това са направленията, в които руските стратези виждат бъдещето на страната си, а не в умиращия ЕС, преживяващ упадък, нито пък в разрушените и нестабилни райони на Украйна.

Какво би могло да се случи по-нататък

Струва ми се малко вероятно ЕС да реализира целите си в Украйна по една проста причина: украинските националисти и т.нар. "опозиция" (т.е. въоръжените бунтовници) са почти изцяло "купени", т.е. финансирани от САЩ. Бюрократите от ЕС могат да продължат да обикалят Украйна и да правят гръмки декларации, които на практика не означават нищо. Тоест, и тук САЩ играят директно против Русия и следва да признаем, че американците много по-лесно могат да постигнат целите си, отколкото Москва - в крайна сметка, всичко към което се стремят САЩ е задълбочаването на хаосо в Украйна, което лесно и сравнително евтино може да бъде постигнато, докато Русия се нуждае от стабилност и просперитет в тази страна, а това, като минимум, означава гарантиране на реанимационните мерки за разпадналата се украинска икономика и стартиране на редица спешни реформи. Последното вероятно няма как да се случи, ако не бъде пречупен гръбнака на украинските олигарси. Разполага ли Русия със средства да постигне това? Силно се съмнявам. Особено на фона на очертаващите се икономически проблеми и не с помощта на такива безгръбначни и корумпирани политически клоуни като тези около Янукович. Тогава?

Но, ако приемем, че спасяването на Украйна от хаоса вече е невъзможно, остава защитата на самата Русия от преливането на този хаос и безредици извън украинските граници. Както и гарантирането на сигурността на Крим. Русия би могла например, да предостави пряка помощ на Източна Украйна и, в частност, на региони като Харков, оглавявани от компетентни и решителни местни политици. С други думи, Русия може да предприеме необходимите защитни мерки и да изчака или появата на достатъчно жизнеспособна политическа сила, която да поеме властта в Киев, или разпадането на Украйна на части.

Какво очаква обикновените украинци

Струва ми се, че на фона на казаното дотук, съдбата на обикновените украинци изглежда незавидна. Те са необходими на ЕС като икономически роби, САЩ пък се нуждаят от тях като "пешки" в сложната си геополитическа игра, а единствената държава, която обективно има интерес от техния просперите е Русия. И това е обективен геостратегически факт. Ако украинците се окажат прекалено наивни и прекалено заслепени от крайния си национализъм, за да го разберат, ще трябва да платят за заблудите си. Ако пък успеят да го осъзнаят, нека намерят смелост да действат и дадат възможност на Русия да им помогне. В противен случай, бих им предложил да спрат да бълнуват за уж неизбежното нашествие на "силите на московските специални части", които ще се опитат да окупират "независима Украйна". Москва си има достатъчно други ангажименти за да се концентрира единствено върху украинския проблем.

* Авторът е американски геополитически анализатор (виж. Vineyard of the Saker)

{backbutton}

Поръчай онлайн бр.3 2020