26
Пон, Окт
6 New Articles

Голямата стратегия на Бразилия

брой 1 2014
Typography

Изключително острото изказване на бразилския президент  Дилма Русеф пред Генералната асамблея на ООН, направено в края на септември 2013 във връзка със скандала с глобалното подслушване, осъществявано от специалните служби на САЩ, означава, че тя е твърдо решена да продължи да следва сценария, заложен преди няколко години в основата на националната политика по отбраната и други документи на стратегическото планиране на Бразилия.

Сред основните характеристики на всяка истинска държава е, че тя разполага с дългосрочен проект, т.е. с конкретен мироглед и се опитва да играе своя собствена роля на световната сцена. Много държави, преживяващи упадък, предпочитат обаче да се съобразяват само с конюнктурните обстоятелства и да не излизат извън рамките на непосредствените си интереси. В тази връзка ще напомня, че Бразилия отдавна разглежда кибервойните като една от основните форми на водене на военни действия в съвременния глобализиращ се свят. Както посочи в лекцията си от септември 2013 пред студенти от Института Рио Бранку, който подготвя бразилските дипломати, външният министър на страната Селсу Аморим: "В един от източниците на нестабилност в международната система се превърна развитието на нови видове оръжия, което може да доведе до масово унищожаване на хора. Според мен, една от най-опасните нови заплахи - нова по хронология, но вписваща се в рамките на традиционната логика на САЩ, са именно кибервойните".

На пръв поглед, тази позиция на Аморим, както и острата реакция на президента Дилма Русеф, са провокирани от скандалната история с глобалния шпионаж, осъществяван от американската Агенция за национална сигурност (NSA). Всъщност, както посочва бразилският външен министър, киберотбраната е един от трите приоритета на Националната стратегия за отбрана, приета още през 2008. Тоест, не става дума за импровизация.

В споменатата по-горе лекция пред бъдещите бразилски дипломати, в продължение на повече от час Селсу Аморим обясняваше силовите линии на международната сигурност, от гледната точка на три ключови дихотомии: отношенията между еднополюсния и многополюсния модели на устройство на света, между едностранния и многостранния подход и между сътрудничеството и конфликта. В тази връзка министърът защити необходимостта страната да разполага и да следва собствена "голяма стратегия", като се отклони от първоначалната си концепция (за подсилване на военните действия с помощта на политически и икономически инструменти) и дефинира въпросната стратегия като "координация на действията на държавата по укрепването на мира".

След Фукуяма

Анализирайки бразилската военна стратегия и нейните две взаимнодопълващи се функции, Аморим посочи, че краят на студената война е довел до възникването на един единствен доминиращ силов център на планетата, в съответствие с идеята за "благотворния за света еднополюсен модел", възприета от северноамериканския елит. В тази връзка, той подчерта: "Идеята, че абсолютният примат на една единствена държава в международната система ще гарантира по-голяма сигурност, противоречи на отдавнашната традиция на реалистичното мислене в международните отношения".

Според него, реакцията на САЩ на терористичното нападение срещу тях от 11 септември 2001 е довела до установяването на "еднополюсен дисбаланс". В тази ситуация, независимо от наличието на нови полюси на силата (т.е. на реална мултиполярност) те не са в състояние, сами по себе си, да променят нещата. Аморим посочи, че в момента бразилската дипломация прави разлика между многополюсния модел и многостранния подход, който се ползва с политическата и правна подкрепа на страната му.

Преминавайки към чисто практическите въпроси, той подчерта, че "осъзнаването на факта, че живеем в свят на различни блокове, обяснява стремежа на Бразилия и нейните съседи към укрепването на Южна Америка, в качеството и на едно икономическо и политическо цяло" по пътя на регионалната интеграция. Паралелно с импулса за замяната на Г-8 с Г-20, възникнаха и такива съюзи като BRICS (Бразилия, Русия, Индия, Китай, Южна Африка) и IBSA (Индия, Бразилия, Южна Африка), т.е. изграждането на мултиполярен свят предполага не само заинтересованост от създаване на нови силови центрове, но и се реализира на основата на "определени принципи, регулиращи отношенията между държавите".

Само преди малко повече от двайсет години (през 1992) Френсис Фукуяма обяви "края на историята", твърдейки, че занапред само свободният пазар и либералната демокрация ще управляват отношенията между хората и държавите. Скоро след това, през 1997, той бе сред пионерите на "Проекта за нов американски век", целящ удължаването на хегемонията на САЩ с поне още едно столетие. Според Селсу Аморим, подобна визия означаваше, че "връщането към острите схватки за власт и сфери на влияние става все по-малко вероятно и, на практика, невъзможно". Всички тези теории обаче рухнаха заедно с Кулите Близнаци.

Кибернетичен Пърл Харбър?

Основополагащият документ, озаглавен "Националната отбранителна политика", разработен под ръководството на предишния бразилски президент Луис Игнасио Лула да Силва и утвърден по-късно от парламента като официална стратегия в сферата на отбраната, посочва, че "развитието и националната автономия могат да бъдат постигнати с помощта на необходимите технологии, особено в такива стратегически области като ядрения сектор и киберпространството".

Центърът за киберзащита към бразилската армия беше създаден през 2010 и започна да функционира през юни 2012, непосредствено след срещата на върха "Рио+20". В момента в него са ангажирани 84 военни експерти. В "Бялата книга по националната отбрана" на Бразилия се посочва, че центърът постепенно трябва да се трансформира в Киберкомандване на Въоръжените сили, както и, че следва да бъде създаден Национален институт по киберотбрана. Вече е постигнато принципно решение за тази цел да бъде отпуснат бюджет от 400 млн. долара, като се очаква тя да се реализира на практика до 2015.

Между другото, опасността от евентуален "кибернетичен Пърл Харбър" беше посочена навремето не от друг, а от бившия държавен секретар по отбраната на САЩ Леон Панета. Макар Селсу Аморим да смята, че това твърдение е преувеличено и вероятно е целяло да оправдае ориентацията на САЩ към осъществяването на мащабен кибершпионаж, самият той откри през 2012 бразилския Център за киберзащита, а в лекцията си в Института Риу Бранку недвусмислено заяви, че "днес инвестициите на големите държави в кибероръжия непрекъснато нарастват", както и, че "мнозина не крият, че тези оръжия ще имат настъпателен характер".

Всъщноста Аморим отиде още по-далеч, посочвайки, че "не съществува ясна граница между кибермониторинга и кибервойната" и в тази връзка лансира идеята че бразилската Голяма стратегия, целяща "гарантирането на мира", се осъществява в "качествено новата среда, създадена от кибернетиката", и следва задължително да се работи за "подписването на международен договор, забраняващ използването на киберпространството за военни цели, което би съдействало за международната сигурност". При това, за разлика от Договора за неразпространение на ядрените оръжия, този договор "не бива да допуска какъвто и да било дисбаланс или асиметрия".

"Господин президент"

Тази фраза, произнесена преди няколко месеца, буквално порази присъстващите на Генералната асамблея на ООН. "Бразилия, господин президент, знае как да се защити - заяви тогава Дилма Русеф, обръщайки се към Барак Обама. Мнозина анализатори посочиха, че "Световната организация рядко е ставала свидетел на толкова радикално, изпълнено с презрение и дори нагло предизвикателство към държавния глава на единствената в света супердържава" (Dedefensa.org, 25.09.2013). На свой ред, Foreign Policy оцени случилото се така: "Лоши новини за Обама: американската империя е мъртва".

В същото време, лансираното от Дилма Русеф предложение за формиране на "гражданска многостранна основа за управление и използване на интернет" очевидно няма да бъде приета от държавите, принадлежащи към глобалния Север и, особено, от САЩ.

Всъщност, истината е, че постиженията на бразилската Голяма стратегия следва да се търсят другаде. "Проспериращата, мирна и интегрирана Южна Америка ще се превърне в един от полюсите на многополюсния свят - посочва Селсу Аморим - UNASUR (Съюзът на южноамериканските нации) и ZOPACAS (Зоната за мир и сътрудничество в Южния Атлантик) са сред дългосрочните проекти, където е постигнат най-голям прогрес".

Отбраната на Южния Атлантик и алиансите с държави, разположени "от другата страна на океана" са приоритетни за новия стратегически сценарий на Бразилия. Така, с бразилска помощ през последните години бяха изградени военноморските сили на Намибия, беше формиран стратегически отбранителен алианс с Ангола, бе създадена военноморска мисия в Кабо Верде и се осъществиха продажби на бразилски изтребители на Мавритания, Сенегал и Буркина Фасо.

Паралелно с това, беше постигнат определен прогрес в създаването на южноамерикански Колеж по отбраната, което, както подчертава Селсу Аморим, "също отразява визията ни за света и начина, по който бихме искали да осъществяваме политическата и идеологическа подготовка на нашите военни кадри" (El Comercio, 25.09.2013). Всички тези, на пръв поглед малки, но непрекъснати регионални промени, в определен момент ще станат необратими.

 

* Авторът е известен уругвайски външнополитически аналазатор

{backbutton}

Поръчай онлайн бр.6 2020

списание Геополитика бр.6 2020 - Поръчай онлайн