Макар че вече седем години се занимавам с макроикономически анализи и през това време станах свидетел на поразителни прояви на финансово и политическо невежество, не спирам да се учудвам на сляпата вяра, която мнозина средни американци продължават да изпитват към долара. В основата на тази вяра са два до болка познати аргументи. Първият е, че другите държави никога и за нищо на света няма да се откажат от американския долар, защото са силно зависими от факта, че САЩ купуват техните стоки. Вторият пък е, че ценността на долара никога няма да изчезне, защото това е доминиращата петролна валута, която е необходима на целия свят за да си купува петрол.
През последните години написах буквално стотици статии, които правят на пух и прах първия аргумент. В тях акцентирам върху редица знакови тенденции, които няма как да бъдат игнорирани, като сред тях са:
- Трудно уловимият постепенен отказ на Китай от долара - с помощта на двустранни търговски споразумения, каквито напоследък се сключват и с големи икономически сили, като Германия и Япония.
- Бумът в покупките на злато, осъществявани от Китай и Русия, при това независимо от изключително високата степен на манипулация на пазара от страна на JP Morgan Chase & Co. и CME Group Inc (Групата на Чикагската стокова борса - най-големият северноамерикански пазар на финансови деривати, формиран чрез обединяването на водещите борси на Чикаго, Канзас сити и Ню Йорк - б.р.).
- Замяната, от чуждестранните кредитори, на дългосрочните облигации на американската хазна с краткосрочни, които по-лесно могат да бъдат погасени.
- Фактът, че курсът на облигациите на американската хазна почти изцяло се крепи чрез стимулирането му от Федералния резерв. Когато това стимулиране бъде прекратено, САЩ ще загубят способноста си да обслужват своя външен дълг и доверието към долара ще бъде тотално ерозирано.
- Все по-откритите призиви на Международния валутен фонд за премахване статута на долара като световна резервна валута и замяната и с т.нар. специални права на тираж (SDR).
Що се отнася до втория аргумент, той дълго време изглеждаше достатъчно основателен, но само защото политическите тенденции в Близкия Изток все още не бяха приведени в съответствие с вече формиралата се финансова реалност. Днес това положение бързо се променя. Статутът на петродолара зависи от огромен брой идеално съгласувани помежду си фактори - социални, политически и икономически. Достатъчно е само един от тях да наруши съществуващата хармония и петролните пазари ще бъдат взривени от ценовата инфлация, принуждавайки останалия свят да се откаже от долара. По-долу ще изброя само няколко основни катализатори, които са знакови за неизбежния крах на петродолара.
Гражданската война в Египет
Преди няколко месеца един от читателите на статията ми за вероятността от избухването на гражданска война в Египет, която публикувах само няколко седмици преди тя да стане факт, се обърна към мен с въпроса, защо съм чакал толкова за да направят тази прогноза, а не съм го сторил веднага след свалянето на Хосни Мубарак, по примера на мнозина анализатори от големите медии. Добър въпрос. Наистина, защо Египет не затъна в жесток и мащабен конфликт, непосредствено след като свалиха Мубарак? Подобен сценарий изглеждаше много вероятен, но изборът от въпросните "водещи анализатори" на времето (и причините) се оказа съвършено погрешен.
Отговорът ми е прост - чрез всевъзможни манипулации редица организации, доминирани от т.нар. "глобален елит", тласкат Близкия Изток към нестабилност, но тази нестабилност не е цел, а по-скоро средство. Причините за изкуствено провокираната (поне според мен) "арабска пролет" са свързани не толкова с Близкия Изток, колкото със структурата на световната икономика. Една енергийна криза би била изключително ефективен инструмент за промяната на тази структура. Колапсът в близкоизточния свят би предоставил прекрасна възможност и, в същото време, добро прикритие за фундаментално изместване на глобалната парадигма. Всяка политическа стъпка обаче изисква подходящите икономически условия, както и обратното.
Ако се стремите да уловите някаква потенциална тенденция, развиваща се вътре в обществото, се налага да отчетете възможните външни манипулации. Тоест, трябва да анализирате, как един икономически процес се развива в тандем с политическите събития и как тези събития съдействат за глобализацията, като цяло. Истината е, че времето, непосредствено след свалянето на Мубарак, просто не беше подходящо и в своите коментари водещите медии допуснаха сериозна грешка. Ако приемем, че истинската мишена е американският долар, а случващото се в Египет просто трябва да отвлече вниманието, настоящата 2013 предостави отлична възможност за това, отчитайки и вече очевидния провал на т.нар. финансово стимулиране в САЩ.
Ако съдим по съобщенията на медиите, египетският военен режим, който свали през юли президента-ислямист Мохамед Морси, вече напълно е изолирал "Мюсюлманските братя" от политическия процес и е убил няколкостотин, ако не и няколко хиляди протестиращи, включително хора, вече задържани в арестите.
Привържениците на Морси отговорахи с палежи на правителствени сгради и стрелба срещу полицията. Както изглежда обаче, истинската битка тепърва започва, тъй като сегашното правителство официално постави "Мюсюлманските братя" извън закона. Паралелно с това омразата към САЩ и продължаващата американска подкрепа за египетските управляващи (без значение, който точно стои начело на страната) нараства из целия регион, пораждайки изключително напрежение. Всичко това не е никак полезно за "здравето" на петродолара в дългосрочна перспектива.
Важно е американците, които се опитват да разберат какво точно се случва в Египет, да осъзнаят, че нещата не опират до подкрепата за едната или другата страна в тамошния конфликт. Основното е, че вече са съзрели практически идеални условия за голяма война, като тази война вероятно ще се разпространи из целия регион, а може би и извън него, нанасяйки огромна вреда на петролните пазари. Както е известно, през Суецкия канал преминава 8% от търговията през Световния океан, като по този коридор ежедневно се превозват 4,5 млн. барела петрол. Петролните цени вече скочиха само заради заплахата да бъде нарушен трафикът през Суец. И този път Египет вече няма да може да избегне катастрофата. Имайки предвид характера на управляващата в Кайро военна хунта и непреклонната опозиция на мюсюлманското население, продължителният конфликт е гарантиран.
Колкото и да е странно обаче, в големите западни медии все още се чуват гласове, доказващи, че Суецкият канал "никога няма да бъде затворен", защото "той е прекалено важен за египетската икономика". В разгара на мащабните революционни промени обаче, значението на канала за египетското правителство не е актуално. Каналът ще бъде затворен именно защото няма да има структура, която да го поддържа отворен. В същото време цените на петрола ще продължат да нарастват, а заедно с тях и съмненията в Съединените щати.
Следващата ще е Саудитска Арабия?
Отношенията между САЩ и Саудитска Арабия са едновременно и симбиозни, и паразитни - всичко зависи от гледната точка към ситуацията. Както е известно, първата сделка за проучване и добив в Саудитското кралство сключват големите международни петролни картели Royal Dutch Shell, Near East Development Company, Anglo-Persian Oil Company (днешната ВР) и т.н., но в крайна сметка те са изместени от американската "Стандарт Ойл" на Рокфелер. Без да коментираме мрачната история на самата "Стандарт Ойл", това ознаваше, че саудитският бизнес вече ще бъде доминиран на първо място от интересите на САЩ. А огромната потребност на Запада от петрол, особено след Първата световна война, трябваше да увековечи отношенията ни с управляващата монархия в Риад.
Като един от създателите на ОПЕК, Саудитска Арабия беше сред малкото водещи петролни държави, експлоатираща петролопровод, който ускорява преработването на петрола и заобикаля Суецкия канал (въпреки това, през 1983 този тръбопровод беше затворен). Той позволяваше на "Стандарт Ойл" и САЩ да заобикалят "на пръсти" вътрешната нестабилност в Египет. Последният се тресеше от продължителен конфликт, чиято кулминация бе гражданската война през 1952 (т.е. "революцията" довела до свалянето на последния египетски крал Фарук, в която рамо до рамо участват т.нар. "Свободни офицери" на Гамал Абдел Насър и "Мюсюлманските братя" - б.р.). Смятаният за британска марионетка тогавашен управляващ в Египет елит е свален от "Мюсюлманските братя", което в крайна сметка води до краха на британската лира, в качеството и на първата "петролна" и световна резервна валута. Британската икономика беше тотално дестабилизирана и вече никога не съумя да се върне към миналата си слава.
На повърхността изглежда, че Саудитска Арабия сякаш е избегнала сътресенията на т.нар. "арабска пролет", но нещата не стоят така. Бягството на саудитския принц Халид Бин Фархан ал-Сауд през юли 2013 породи силни съмнения относно истинското състояние на петролния гигант. Лично аз смятам, че това бягство е само началото на проблемите на Кралството и, че най-големият петролен партньор на САЩ скоро ще стане жертва на вътрешни сътресения, които ще нарушат петролните доставки в целия свят. Американската подкрепа за тираничната към собственото си население монархия само ще приближи края на доминацията на долара в петролната търговия, особено ако този и съседните му марионетни режими бъдат свалени.
На онези, които още се съмняват, че Саудитска Арабия е застрашена от социален разпад, бих задал въпроса, защо Риад внезапно реши, че трябва да налее милиарди долари в новата египетска военна хунта?
Макар че в някои случаи страната несъмнено бива използвана като проводник на западните интереси, самото саудитско правителство е силно притеснено от факта, че успешният възход на дисидентските елементи в арабския свят вече е стигнал до собствените му граници. То обаче едва ли е наясно, че това е част от плановете на т.нар. "глобалисти". Що се отнася до САЩ, ако бъдат лишени от контрола върху саудитския петрол, те ще загубят последната си значима опорна точка на петролния пазар и няма никакви съмнения, че скоро след това доларът ще престане да функционира като петролна валута. Отчаянието, което ще породи подобна енергийна криза, ще доведе до това, че международните пазари буквално ще молят за някакво решение на проблема, каквото световните банкови картели, начело с МВФ, с огромно удоволствие ще им предложат.
Скритият фаворит Иран
Откритата подкрепа на американското правителство за сирийското бунтовническо движение (което, на практика, беше създадено с активното участие на САЩ), както и финансирането и въоръжаването на агентите на Ал Кайда, породи съвсем разбираемо възмущение в много близкоизточни държави, включително и в Иран. Тази страна контролира най-жизненоважния морски път за доставките на петрол в света - Ормузкия пролив. През пролива се доставя около 20% от годишния петролен износ, при той е толкова тесен, че лесно може да бъде блокиран чрез потапянето на само няколко товарни кораба. През последните години иранците усилено отработваха именно тази тактика, с цел да провалят евентуална военна интервенция на САЩ и Израел.
Най-вероятният резултат от възможното присъствие на САЩ или НАТО във въздуха или на сушата в Сирия, Египет или Иран ще стане затварянето на Ормузкия пролив, което ще провокира рязък скок в цената на бензина, а това американците не могат да си позволят.
Петролната сделка между Русия и Китай
В крайна сметка, след като игнорираха отказа от долара като световна резервна валута в повечето двустранни търговски сделки, осъществени през последните няколко години, големите западни медии "проспаха" и последната голяма петролна сделка между Русия и Китай. Според условията на сключения от тях догорвор, Русия се задължава през следващите 25 години да снабдява китайците с петрол, а те няма да и го плащат с долари.
Предполагам, че това е само началото на верижна реакция от избягващи долара петролни сделки, като първичен търговски механизъм. Този тип сделки ще започнат да набират скорост паралелно с нарастването на вътрешното напрежение и междуособиците в Близкия Изток, където антиамериканизмът постепенно ще се превърне в задължителен атрибут на новите управляващи в региона.
Доларът като "книжен тигър"
Някой би могъл да ми възрази, че откритите петролни находища в американския Среден Запад (дори ако оставим настрана находищата на шистов газ) могат да се използват за да се компенсират евентуалните нарушения на работата на петролопроводите в Близкия Изток, още повече, че в САЩ действително има сериозни петролни запаси. Въпреки това, тезата, че този петрол може да неутрализира по някакъв начин кризата ми се струва наивна - най-вече, защото решаващ, в крайна сметка, е не въпросът за петролното предлагане, а този за "петролния" статут на долара. А този статут опасно зависи от запазването на стабилността на приятелски настроените към Запада режими в Близкия и Средния Изток. Можем да добиваме целия необходим ни петрол само от американските находища, но ако доларът загуби глобалните си позиции като световна резервна валута, ще станем свидетели на масовото му обезценяване, освен това рискуваме по-голямата част от собствения ни петрол да бъде изнесен като покритие на нашите дългове към чуждестранните кредитори.
Доларът не е по-непобедим, отколкото която и да било друга необезпечена валута в човешката история. В някои отношения той дори е по-слаб от онези преди него. Доларът е тотално зависим от собствения си статут на световна резервна валута, който му е необходим за да поддържа своята ценност на световния пазар. Виждаме обаче, че държави като Китай вече започват да се отказват от долара в търговията си с някои страни. И било глупаво да смятаме, че тази тенденция е по-скоро "случайна", отколкото преднамерена. Никоя държава не би стартирала подобен процес на отказ от долара днес, ако не възнамерява да го доведе до край в бъдеще. Остава само да избухне някоя поредна криза и завесата ще падне. А съществуващото в Близкия Изток напрежение е ясен знак именно за настъпването, в съвсем близка перспектива, на мащабна (най-вероятно енергийна) криза.
* Авторът е американски икономически анализатор, президент на Alternative Market Project
{backbutton}
