03
Чет, Дек
10 New Articles

Бъдещето на американската дипломация

брой 6 2013
Typography

Глобализацията променя външната политика на САЩ още от момента на създаването на Американската република. От появата на първия ни дипломатически пост в мароканския град Танжер през 1777 до 285-те дипломатически представителства, с които Държавният департамент разполага днес, изкуството на дипломацията търпи непрекъснато развитие.

Макар никой да не се съмнява, че просперитетът на пазарите и глобалната сигурност винаги вървят ръка за ръка, нашата дипломации и институциите ни често не отразяват обективната реалност. С други думи, каналите за влияние, на които Америка можеше да се опре в миналото - т.е. мощните мултинационални обединения на държавите от Първия свят - постепенно губят влиянието си.

Днес посланиците ни в целия свят отчетливо осъзнават, че американската дипломация се нуждае от мощен тласък за да продължи развитието си през ХХІ век. Цел на това развитие следва да стане не удвояването на залозите върху миналото ни на велика държава, а залагането на основите на бъдещето ни в отделните точки на света. Ентусиазмът и новаторският дух, обхванали държавите от т.нар. "арабска пролет", дълго време ще продължат да бъдат норма на поведение. Младите хора се интегрират в иновационната култура, въпреки политическите трудности и липсата на достъп до материални средства и ресурси. На свой ред, ефективните и прагматични партньорски отношения, основани на общите цели - икономическият растеж, стабилността и т.н. - ще се превърнат в двигател за укрепването на сигурността и просперитета. Именно в това е и бъдещето на дипломацията - не само в Държавния департамент на САЩ, но и в целия свят.

Какво се случва по места

Макар че напоследък на мода във Вашингтон са понятия като "изкуство на икономическото управление на държавата", "глобално взаимодействие" и "стратегическо партньорство", материалният ефект на тези гръмки словосъчетания трудно може да бъде измерен. Иронията е, че някои от най-сложните въпроси на американската външна политика предоставят и едни от най-големите възможности за утвърждаването на тези прогресивни подходи в изкуството на държавното управление през ХХІ век. Ключовата задача е да бъдат създадени и утвърдени стабилни условия за бизнеса в нестабилните райони на света, включително с усилията на лидерите на частния сектор.

Днес все по-честото пресичане на действията на държавния и частния сектор води до известно размиване на границите в дипломацията. Нашите дипломати започват да осъзнават, че партньорските отношения между държавния и частния сектори могат да помогнат за извличане на максимална полза от достъпните ресурси, технологии, знания и структури. Всъщност, истината е, че тези партньорски отношения могат да се превърнат в най-ефективния инструмент на външната политика, с който Америка разполага днес.

Да вземем например Израел и Палестина, които държавният секретар Джон Кери се опитва да накара да стигнат до всеобхватно мирно споразумение. Миналата година посетих палестинските територии за да участвам в т.нар. "Празник на иновациите", представляващ конкурс на проекти за развитие на бизнеса и инвестициите в тази част на света. Петнайсет млади палестински бизнесмени, подбрани измежду стотици претенденти, трябваше да се конкурират помежду си за правото да представят идеите си пред международната експертна общност. Двамата победители в конкурса - 24-годишният Алаа, който до този момент никога не бе напускал родния си дом в сектора Газа, и Айя - първата палестинка от Наблус, заела се самостоятелно с отглеждането на овце, са нагледен пример за осъществяващите се в света промени. Очевидно, следващото поколение не чака милостиня, а иска да му се даде шанс. Работата с най-блестящите представители на този проблемен регион показа, че тяхната изобретателност - особено в условията на недостиг на пари и сигурност, няма граници. Споделяйки ми историята на неколцина местни бизнесмени и предприемачи, постигнали впечатляващи успехи в арабския свят, един палестински професор ми каза: "диамантите се формират под огромен натиск, затова е напълно естествено, че именно палестинските бизнесмени са "диамантите" на този регион".

Алаа с огромна гордост представи идеите си за мебели, подходящи за маломерни жилища (например за малките студия в Ню Йорк), които той създава първоначално за собствения си апартамент в Газа, обитаван от многобройните членове на семейството му. На свой ред, Айя, зарази аудиторията с ентусиазма си, описвайки как е започнала да отглежда овце изцяло със свои сили и в условията на ограничения върху вноса от съседните държави, съществуващи на Западния бряг на река Йордан.На въпросното мероприятия и двамата получиха грантове за реализация на своите проекти. Размерът на тези микроинвестиции е просто нищожен в сравнение с мащабите на международната помощ и бюджетите за развитие, съществуващи в САЩ. В същото време, вдъхновяващото въздействие на усилията на тези млади лидери - както и работните места, които създават, ще се усещат по-дълго, отколкото наследството на съвременните политически водачи, опитващи се да диктуват условията на мирното разрешаване на палестинско-израелски проблем. Такива градове като Чикаго и Ричмънд отдавна доказаха съществуването на тясна връзка между създаването на нови работни места и понижаване нивото на престъпността и едва ли Газа и Наблус се отличават кой знае колко от тях в това отношение.

Промяната на глобалната динамика

Международната система, в чиито рамки до 90-те години на миналия век цялата мощ беше концентрирана в Северна Америка и Европа, оттогава насам претърпя много сериозни промени, довели до изместването на тази мощ към други играчи - особено в Азия и Южна Америка. За да разберем, защо дипломацията на ХХ век следва да бъде усъвършенствана, си струва по-подробно да анализираме промените, случили се в света през последните десетилетия. Бразилия, която доскоро представляваше крещящ пример за неравенство в доходите, след продължителен период на застой, днес преживява епоха на икономическо възраждане. Индонезия, където и днес корупцията е силно разпространена, въпреки това, съумя да се трансформира от затворена военна диктатура в политически стабилна демокрация и от зависима от чуждестранната помощ регионална държава в огнище на предприемаческия дух, чиято икономика нарасна двукратно в периода 2002-2008.

За същия период обемите на турската икономика нараснаха над три пъти, което се съпровождаше от укрепване на усещането за идентичност и увереността в собствените сили. Разбира се, не бива да забравяме за стремителния възход на Китай, където през 1990 БВП на глава от населението беше по-нисък от този на Индия, но днес обемите на китайската икономика четирикратно надхвърлят тези на индийската. Въпреки това, икономическият прогрес често се съпровожда от проблеми на развитието, както нагледно го демонстрираха протестите по улиците на Бразилия и Турция, да не говорим за продължаващите вълнения в арабския свят.

Този т.нар. "възход на останалите" поставя пред САЩ необходимостта да вземат важно решение. От една страна те могат да инкорпорират тези нови играчи в съществуващите системи за глобално регулиране, което ще отрази по един по-адекватен начин разпределението на силите на международната сцена и ще укрепи механизмите на взаимодействието между тях. От друга страна, ако Западът продължи да се противопоставя или да отказва на тези нови играчи правото да седнат на масата на големите сили, има реална опасност съществуването на цялата световна система (която Западът създаде и поддържаше през целия минал век в свой собствен интерес) да се окаже под въпрос.

Дипломацията минава в ръцете на частния сектор

Интересно е, че най-иновационните усилия в тази сфера се реализират там, където най-малко би могло да се очаква - в средите на американското правителство. Администрацията на Обама се старае да реализира редица креативни идеи, стимулиращи сътрудничеството между различните сектори, включително нови модели на финансиране, като използва срещите на най-високо равнище за да намери далновидни инвеститори, заинтересовани от устойчивото развитие и социалното въздействие. Сблъсквайки се с необходимостта от бюджетни съкращения, правителствените чиновници откриха по-ефективни начини за да "катализират" държавните ресурси. Възприемайки идеята, че взаимодействието ще бъде от полза за всички участници, те увеличиха обема на ресурсите, обединявайки държавните грантове и гаранции с частните инвестиции, в резултат от което общата сума далеч надхвърли ценността на отделните и съставляващи.

Днес дипломатическа активност следва да осъществяват не само правителствените лидери. Ръководителите на предприятията от частния сектор трябва да станат интегрална част на външната политика. Първата стъпка в тази посока следва да е създаването на институции за взаимодействие между лидерите на частния и държавния сектори, подобни на Г-20 или Генералната асамблея на ООН.

Това ще съдейства за планирането на взаимодействието между правителствата и представителите на бизнеса и ще стимулира дългосрочния икономически растеж - именно това се случва навремето след реализацията на Плана Маршал например. Разширяването на този модел - с помощта на американските мултинационални компании - предполага обаче наличието на желание за съобразяване със съветите и взаимодействие, а не просто за ръководство на частния сектор от Вашингтон. Най-добрият начин да се извлече полза от пресичащите се интереси на различните сектори е хората, отговарящи за тези задачи, да бъдат назначавани измежду най-високопоставените политици, които да могат тясно да си взамиодействат с ръководителите на водещите компании и да съсредоточат вниманието върху откриването на нови пазари в тясно сътрудничество с правителството. Кампании като Първата инициативи за глобално образование на ООН и Инициативата за глобално партньорства на Държавния департамент на САЩ, които се реализират с подкрепата на най-големите компании от частния сектор, очертават бъдещата посока на развитие.

За частния сектор, инвестициите в дипломацията не са милостиня, а перспективна възможност. Да вземем например гиганта в сферата на информационните технологии Hewlett-Packard, който предлага програми за обучение на млади бизнесмени в 49 държави. На територията на Близкия Изток и Северна Африка американските компании Cisco. Google, Intel Microsoft също инвестират в подобни проекти, използвайки съчетанието между нискотехнологични (пряко обучение с участието на местни екперти) и високотехнологични (интернет- обучение) решения. Всички това са модели на учебни програми на частния и държавния сектори, които ще съдействат за развитието на следващото поколение инженери, дизайнери и професионалисти в бизнеса. Нещо повече, внедрявайки тези програми, компаниите преследват не само филантропични цели: те са изключително заинтересовани от подготовката на талантливи и перспективи сътрудници. Младите палестински предприемачи, за които споменах по-горе, ми доказаха, че, както посочва и бившият държавен секретар Хилари Клинтън, талантът е универсален, но възможностите - не. Колкото повече възможности съумеем да предложим на частния сектор и талантливото младо поколение в целия свят, толкова по-успешна ще бъде външната политика на САЩ. Вместо, в условията на новите реалности, да се оплакваме от финансовите ограничения и повишаване ролята на недържавните играчи в американската външна политика, следва предварително да усъвършенстваме дипломацията на САЩ, включвайки в нея и частния сектор.

 

* Авторът е бил старши съветник в Държавния департамент на САЩ, а в момента е сътрудник в Проекта за национална сигурност "Труман" (The Diplomat)

{backbutton}

Поръчай онлайн бр.6 2020

списание Геополитика бр.6 2020 - Поръчай онлайн