10
Вт, Дек
4 New Articles

Трансазиатският коридор за развитие

брой1 2013
Typography

В изказването си на Световния политически форум в Ярославъл през 2011, известният американски геополитик Збигнев Бжежински отбеляза, че: "последното десетилетие на ХХ века беше белязано от тектонична промяна в световните отношения... Въпреки това обаче, Евразия запазва геополитическото си значение. Не само западната и част - Европа, където продължава да е концентрирана значителна част от световната политическа и икономическа мощ, но и източната и част - Азия, в последно време се превърна в жизнено важен център на икономическо развитие и нарастващо политическо влияние. Евразия е центърът на света и онзи, който контролира Евразия, контролира света".

Действително, значението на Евразия и ролята и в глобалните процеси е определяща. В този регион живее 46% от населението на планетата, той произвежда 60% от световния БВП, тук се намират 75% от всички световни ресурси. Като цяло, потенциалната мощ на Евразия превъзхожда тази на САЩ, което, до голяма степен, сдържа прерастването на локалните конфликти в мащабен военен сблъсък.

Със сериозна доза увереност може да се предположи, че сигурността не само на регионалните играчи, но и на най-близките им съседи, до голяма степен, ще зависи от това, доколко разумно се разпореждат със своите уникални ресурси и предимства в рамките на една или друга коалиция, без да забравяме, че колективното оцеляване се различава от индивидуалния стремеж за спасение заради по-големите си възможности за постигане на успех. На тази основа, Русия постоянно, в течение на векове и по различен начин, се опитва на влезе в Европа през "прозореца към нея, отворен от Петър Велики". Всички опити за реализацията на този исторически стремеж обаче така и не се увенчават с успех. Не помагат особено и изградените от Русия към Германия, Франция и други европейски държави тръбопроводи за доставка на руски петрол и природен газ за нуждите на техните икономики. Може би тъкмо затова, а вероятно и съзнавайки, че Русия е "наполовина пълна с Европа и наполовина празна с Азия", сегашното руско ръководство започна да предприема практически стъпки в подкрепа и стимулиране на проектите за сътрудничество с азиатските държави. При това азиатското направление не се изчерпва само с бързо развиващия се Китай. За Русия, Азия се простира, по меридиана, от Арктика до Индийския океан, а по паралела - от Урал до Тихия океан. Това е най-богатата на ресурси, но практически неособено усвоена и устроена територия на Арктика, Сибир и Далечния Изток.

Решаването на стратегическите задачи на новия дневен ред налага да се потърсят и нови нестандартни иновационни решения, включително асиметрични отговори на съществуващите заплахи за сигурността, тъй като става все по-трудно (а в редица случаи и невъзможно) да им се противодейства с традиционните средства. При това се осъзнава, че в рамките на Арктическия съвет, ОНД, ЕврАзИО, ОДКС и ШОС не се отделя необходимото внимание на евразийската интеграция. Така например, в ЕврАзИО и ШОС все още липсва стратегия за съвместни действия за задълбочаване на икономическата интеграция между държавите-участнички на многостранна и взаимноизгодна основа.

Както е известно, Русия е лидер в ЕврАзИО, но все още не е предложила на партньорите интеграционен проект, способен да се превърне във фундамент за ефективното развитие на многостранните и взаимноизгодни икономически отношения между всички участници в тази общност. Както изглежда, основната причина за това е, че ЕврАзИО и ШОС продължават да залагат най-вече на развитието на военното сътрудничество и взаимодействието в сферата на сигурността, подценявайки значението на икономическата съставляваща. В резултат и тези два "клуба по интереси" не можаха да се превърнат в истински икономически коалиции. В тях все още не са се създали условия за развитието на пълноценни икономически отношения. Наистина, както показаха обнадеждаващите резултати от заседанието на ШОС в Пекин, през юни 2012, участниците в тази авторитетна организация вече са склонни да внесат и икономическо измерение (демонстрирайки заинтересованост от реализацията на общи инвестиционни проекти) в процеса на политическото си сближаване.

Въпреки че между участниците в "Шанхайския клуб" съществуват различия по някои въпроси, инициативите за формиране на единно икономическо пространство в Централна Азия все по-често са предмет на дискусии в ЕврАзИО и ШОС.

След подписването, през ноември 2011, на тристранната Декларация на Русия, Беларус и Казахстан за евразийската икономическа интеграция значително нараснаха шансовете за създаване на Евразийско икономическо пространство. Дори в глобален мащаб това ще бъде едно доста мощно обединение - съвкупният БВП на тримата участници в него е почти 2 трлн. долара. Индустриалният им потенциал се оценява на 600 млрд. долара, обемът на селскостопанското им производство е около 112 млрд. долара, а общият им потребителски пазар е над 165 млн. души. Въпросът за формирането му беше разгледан и на заседанието на ШОС през юни 2012.

Необходимостта от формулирането на реалистичен проект за излизане от кризата и преодоляване на последиците от нея породи множество идеи. Повечето от тях са свързани с изграждането на международни транспортни коридори, очевидно базирайки се на факта, че навремето (през 30-те години на ХХ век) САЩ излизат от дълбоката депресия най-вече благодарение на мащабното строителство на пътища и реализацията на други инфраструктурни проекти. За съжаление, повечето от предложенията в тази посока имат "широчинна" насоченост (т.е. коридорите се ориентират по оста Изток-Запад) и се базират на печалбите на петролногазовите компании и производителите на стоки за масово потребление. Убедителен пример за това е активната реализация на мегапроекта "Западна Европа - Китай".

Агресивната политика, базирана на "широчинното мислене", на практика, води до това, че една стратегическа територия, притежаваща голям икономически потенциал, се превръща в трансконтинентален "преходен двор". Тази политика ще се окаже пречка за възраждането на Северния морски път, ще намали конкурентоспособността на Трансибирската магистрала и ще ограничи развитието на производителните сили, наземната инфраструктура на прилежащата на Арктика територия и т.н. Като ситуацията допълнително ще се влоши, ако реализацията на дискутираните "широчинни" (т.е. по оста Изток-Запад) проекти бъде форсирана.

Златният меридиан на Евразия

Според нас , уязвимостта и понижаването на ефективността на съществуващите транспортни оси с широчинна насоченост могат да се преодолеят чрез създаването на общ за държавите от Централна Евразия (ЦЕА) меридионален Трансазиатски коридор за развитие (ТРАЗКОР), с участието на Русия, централноазиатските държави, Китай (Синцзян-Уйгурския автономен район), държавите от Каспийския регион и района на Арабско море.

Актуалността на Трансазиатския проект се предопределя и от необходимоста за устойчиво икономическо развитие на икономиките на държавите от ЦЕА и подобряване качеството на живот на населението. Проблемът е, че всяка държава е постоянно ангажирана с преодоляването на различни външни и вътрешни заплахи, които в повечето случаи възникват по независещи от нея причини.

Проектът е замислен като изграждане на глобална транспортна мрежа, която да гарантира максимални предимства от системната интеграция на териториите на страните-участнички, през които тя ще преминава. В основата му следва да залегне "пътна карта" за необходимите действия на държавните власти, научните общности и бизнеса, за чието изготвяне и реализация ще трябва да бъде прието съответното междуправителствено Споразумение за началото на съответните проектно-проучвателни дейности.

В хода на реализацията на структурообразуващите проекти ТРАЗКОР ще се превърне в трансконтинентална геостратегическа вертикала на Евразия и основа за гарантиране на повишена устойчивост и сигурност на националните икономики на всичките 19 страни-участници в коридора. Ясно е също, че в рамките на обозримото бъдеще, ТРАЗКОР следва да обхване всички инфраструктурни компоненти - товаропотока, информационните канали, финансовите и семантични потоци, т.е. действително става дума за проект (и то за глобален проект) за глобализация на териториите на Централна Евразия, както и за глобализация за процесите на нейното усвояване и трансформация.

Необходимостта от създаването на ТРАЗКОР се посочва от мнозина известни геополитици и икономисти. Така например, от няколко години насам деканът на Факултета за глобална икономика и политика към Висшето училище по икономика в Москва проф. Сергей Караганов системно критикува сегашната политика на Русия в Азия, тъй като в нея липсва ясно поставена цел за по-тясно обвързване на страната с азиатския "икономически локомотив". Още повече, че към този локомотив вече успешно се "закачиха" и САЩ, и повечето големи държави в Латинска Америка, а до голяма степен и ЕС. Очевидно е също, че потенциалът за съвместно развитие и търговско-инвестиционно сътрудничество е достатъчен за да могат държавите от ЦЕА да получават, на равноправна основа, сериозни дивиденти от реализацията на общите мегапроекти. Предимствата на меридионалната икономика ще дадат възможност да се организира и координира съвместната активнност на страните от ЦЕА и използването на общия им потенциал за реализация на техните собствени интереси. Основната мисия на ТРАЗКОР е подобряване качеството на живот на 1,5 млрд. жители на регионите, обхванати от проекта, включително чрез повишаване ценността на труда и създаването на 20 млн. високоплатени работни места: в строителството, в товарообразуващите и товаропотребляващите обекти на индустрията, енергетиката и селското стопанство.

Замисълът на Трансазиатския проект се базира на уникалния опит на Великия път на коприната, развивайки научно-проектните и конструктивни решения на учените и инженерите, реализирани в Арктика, Урал, Западен Сибир, Централна Азия и прикаспийските региони.

Международният наднационален Трансазиатски коридор за развитие (ТРАЗКОР) преминава през територията на държавите от Евразия (Русия, Китай, централноазиатските републики, страните от Каспийския регион и Персийския залив) по меридиана от Арктика до Индийския океан, опирайки се на техните иновационни проекти за трансконтинентално устройство на територията в интерес на подобряване качеството на живот на населението чрез консолидирано използване на ресурсните и други предимства от реконструкцията на съществуващите комуникации и изграждането на нови пътища. В този смисъл трансазиатската "геотория" (теоретично понятие, въведено от съветския учен Алаев през 1983, в което се включват усвоените и обитаеми области от геосферата, като това са ниските слоеве на атмосферата, най-горните слоеве на хидросферата, цялата педосфера, биосфера, както и най-горните пластове на литосферата - б.р.) представлява нов стратегически ресурс за развитие на всички държави от ЦЕА.

Географското положение на ТРАЗКОР е уникално. По паралела, той се намира "между чука на Европа и азиатската наковалня", а по меридиана - между студената Арктика и горещия Персийки залив (виж картата), и представлява най-късата връзка между Северния морски път и Южния морски път (около 4500 км).

Трансазиатското "съзвездие" се определя от неговите мощни геоикономически центрове на притегляне:

- Арктика. Тя разполага с гигантски енергийни и минерални ресурси. Както е известно, за руската икономика са характерни огромните разстояния между големите икономически обекти и значителната отдалеченост на мнозинството и индустриални центрове дори от руските (да не говорим за чуждестранните) морски пристанища. В хода на разрушаването (след 1991) на някога цялостната икономическа система, както и на схемата за стратегическо разпределяне на икономическите ресурси, вътрешните пространства на Русия, на практика, се оказаха изолирани от икономиката на ключовите региони. И без възстановяването на предишните геоикономически по същността си връзки и разширяването им в евразийския контекст е твърде вероятно тези вътрешни пространства да бъдат обречени на по-нататъшно изоставане в икономическото си развитие. При това проблемът не може да се реши само в тесните национални рамки.

- Централна Азия. Тук се очертава ситуация, в която множество външни играчи са заинтересувани от разширяване на влиянието си в региона, а държавите в него се нуждаят от външна подкрепа за реализация на собствените си интереси. Тоест, налице са възможности за появата на най-разнообразни "алианси по интереси" между вътрешнорегионалните и външните играчи. Подобна ситуация, отчасти, е възниквала и преди в този регион, но днес вниманието и стремежите на външните играчи към него нарастват прогресивно, а и възможностите им в тази посока стават все повече.

- Регионът на Каспийско море. Всичко, което се случва около Каспийско море, както и това, което може да се случи в бъдеще, е само част от действията в голямата стратегическа игра на водещите световни държави след краха на СССР, които се съпътстват от съвсем реални заплахи за руските национални интереси.

- Персийският залив ще продължи да бъде световен енергиен "полюс", поне докато петролът доминира в глобалния горивно-енергиен баланс. Освен западното военно присъствие, целящо контрола върху енергийните ресурси в региона, важен геополитически фактор в него са и съществуващите териториални спорове.

Уникалните запаси от полезни изкопаеми, с които разполагат държавите от ЦЕА, са сериозен залог за получаване на кредити за развитие, тъй като използването им за нуждите на глобалното индустриално производство генерира нови товарни ценности. В северната част на ЦЕА е плътно концентриран изключително богат природен потенциал, а в южните страни от тази зона има уникални запаси от полезни изкопаеми, биоклиматични и трудови ресурси, които обаче, все още съседстват с голяма бедност.

Спецификата на ЦЕА (меридионалното разположение на формиращите коридора исторически близки държави, мащабите, масивността и цялостният характер на територията, при наличието в нея на всички природни предпоставки за стабилност, както и собствените проблеми, сдържащи динамичното развитие на производителните сили) свидетелства за правилния избор на територията, на която следва да се реализира проектът.

Фактори в полза на Трансазиатския коридор

И така, характерни за региона са уникалните запаси от полезни изкопаеми, трудови и природно-климатични ресурси, изгодно географско положение, осезаеми териториални предимства и повишен интерес на чуждестранните компании към суровинните му ресурси.

Геополитическите предимства се свеждат до възстановяване на нарушените стопански и икономически взаимовръзки и на партньорските отношения между субектите от държавите от централните региони на Евразия. Това може да изключи или поне да отслаби геополическите заплахи.

Ползите за Руската Федерация са възраждането на Северния морски път и укрепване на руската роля в Арктика; повишаване натоварването на Транссибирската жп магистрала; разкриването на нови пазари за руските стоки (и, на първо място, на производителите от Урал и Западен Сибир) в държавите от Централна и Южна Азия; достъп до големите търговски пристанища в Персийския залив; разширяване на сътрудничеството в Каспийския регион; активно участие в реализацията на новата политика в Азия; усъвършенстване на Евразийската транспортна политика на основата на координацията на транспортните потоци по коридора "Север-Юг" и Трансазиатския коридор; осигуряване на традиционните индустриални зони в Урал с необходимите за производствата им водни количества, а на населението - със селскоскопански стоки от Юга; сериозни постъпления от износа на руски водни ресурси и ръст на бюджетните приходи; разширяване на икономическите връзки чрез съвместното усвояване ресурсния потенциал на Урал, Западен Сибир и т.нар. Голям Тургай (т.е. стопанския комплекс в зоната по течението на река Тургай в Казахстан - б.р.).

Ползите за държавите от Централна Азия пък са свързани с повишаване качеството на живот на местното население; получаване на достъп до Карско (на север) и Арабско (на юг) морета; излизане на нови пазари; ангажиране в стопанското усвояване на перспективните находища на уникални полезни изкопаеми, на чиято основа могат да бъдат изградени нови предприятия в сферите на цветната металургия, енергетиката и аграрноиндустриалния комплекс; създаване на нови работни места; развитие на пазара на селскоскопанска продукция.

Ползите за бизнеса са свързани с подписването на междуправителствено Споразумение за началото на реализацията на Трансазиатския проект, което би дало възможност за публично-частно партньорство при създаването на съвместни предприятия, отваряне на нови пазари, формиране на нови потоци от товари и услуги, възможност за организирането на нови печеливши производства в индустрията, енергетиката, транспорта и селското стопанство, както и стимулиране развитието на частната инициатива.

На територията на новото икономическо пространство могат да възникнат благоприятни условия за развитие на сектора на услугите. Изгодите от географското положение на меридионалния Трансазиатски коридор за развитие увеличават привлекателността и предимствата на съвместното усвояване на новото икономическо пространства благодарение укрепването на транспортно-комуникационното единство на суперконтинента - меридианния всеобхватен международен транспортен коридор Карско море - Персийски залив през територията на Русия, държавите от Централна и Южна Азия по 70-тия меридиан, свързващ Арктика, Каспийско море и Индийския океан.

За вътрешноконтиненталните държави изграждането на съвременен транзитен транспортен коридор ще се окаже изключително важно средство за преодоляване физическата изолация на много стокопроизводители и повишаване статута на страните от ЦЕА в глобалната икономика и политика, тъй като и днес икономическото развитие на централноазиатските държави се възпрепятства от слабата транспортна инфраструктура. Изграждането на меридионална автомагистрала и меридионална железопътна линия Карско море - Персийския залив, като своеобразен "стартов комплекс" на Трансазиатския проект, в близост до динамично развиващите се региони на планетата, ще увеличи и конкурентоспособността на "широчинните" (т.е. по паралела) магистрали като Транссибирската и Туркестанско-Сибирската (Турсиб), тъй като на международния пазар на транспортни услуги ще се появи нов мощен ускорител на траспортните комуникации.

В зоната на пресичане на Трансазиатската магистрала с Транссибирската и Туркестанско-Сибирската магистрали ще възникнат перспективни междинни "хъбове", към които със сигурност ще прояват интерес руските региони, а също Европа, Китай, Корея, Япония, Виетнам, Сингапур и т.н.

Индия, Иран, Пакистан, ОАЕ и редица други държави са заинтересовани да получат по-широк достъп до пазарите на Централна Азия и Сибир, привлечени от техните природни богатства. От своя страна, те са готови да предложат съвременни електронни технологии, битова техника и оборудване, текстилна и селскоскопанска продукция и др.

Доказателство за ефективността на Трансазиатския проект са резултатите от икономическите разчети за оценка на инвестициите в рамките на комплексната програма "Индустриален Урал - Полярен Урал", чрез която, на практика, вече стартира конструктивното формиране на Трансазиатския коридор за развитие. Тук ще бъде началото на меридионалния търговско-индустриален транспортен коридор "Арктика - Персийския залив", с неговите сухопътни магистрали и морския канал "ТрансАзия" (от Карско море, през Каспийско море, до Персийския залив), позволяващ преминаването на товарни кораби от единия до другия му край.

Бъдещият Трансазиатски коридор за развитие ще разшири по много направления границите на пласментния пазар за производителите от ЦЕА. Той следва да се разглежда като открит проект, т.е. не би могъл да съществува без широко взаимодействие с другите международни обединения и институции. Тоест, трябва да виждаме в него първия мегапроект на бъдещия Евразийски съюз. Защото само икономическите приоритети дават шанс за превръщането на този съюз в интегрална част на новата глобална икономическа архитектура, чието формиране започна под въздействието на най-голямата в човешката история глобална финансово-икономическа криза.

Международните транспортни коридори рядко се изграждат по готов проект, а развитието им обикновено се осъществява органично. Ставайки по-силна, държавата стимулира появата на нови потребности, увеличаване на иновациите и удовлетворяването им чрез собствения си потенциал и чрез разширяване на търговията с външния свят: със съседните и по-отдалечените от нея страни - т.е. с всички, които притежават ресурсите, от които тя се нуждае за да гарантира икономическия си растеж.

В стремежа си да удовлетворят икономическите си потребности, държавите от ЦЕА по никакъв начин не вредят на интересите на други държави и не заплашват съществуването им. Основавайки взаимодействието си върху правилата на свободната търговия и съвместимостта на системите за регулиране, включително и посредством отношенията си с трети страни и различни регионални структури, държавите от Трансазиатското "съзвездие" са в състояние да наложат тези принципи в цялото пространство от Атлантика от Тихия океан и от Арктика до Индийския океан. Това пространства ще бъде хармонично по икономическата си природа, но полицентрично - от гледна точка на конкретните механизми и управленски решения. А след изграждането му, напълно логично е да стартира конструктивен диалог за принципите на взаимодействие с държавите от Азиатско-Тихоокеанския регион, Северна Америка и другите региони на планетата.

* Зам. председател на Комитета за индустриална политика на Руския съюз на индустриалците и предприемачите

** Съветник в руския концерн "Атомпромресурс"


{backbutton}