Стратегията на Канбера във «века на Азия»

брой1 2013
Typography

В края на миналата 2012, на специална пресконференция в Сидни, австралийският премиер Джулия Гилард официално представи новата „Бяла книга” на правителството с показателното заглавие „Австралия в азиатския век” (Australia in the Asian Century). Нейните 320 страници съдържат основните приоритети на Австралия в Азия до 2025. „Политическото и икономическо превъзходство на Азия представлява не само необратим, но и ускоряващ се процес – подчерта Гилърд – Прогнозите сочат, че именно азиатските държави още през 2025 ще притежават най-многобройната средна класа на планетата. Това е добра новина за Австралия, но изисква от нас да променим подходите си в изграждането и развитието на икономическите отношения с Азия”.

Австралийския премиер обаче предупреждава, че „не бива да мислим, че всички ползи от предстоящото бурно развитие на Азия, автоматично ще се окажат в ръцете ни. Светът продължава да е отворен за конкуренцията, но ако си изработим правилна стратегия, ще можем да превърнем азиатската средна класа в нов пазар за квалифицираната и високоплатена работна сила на Австралия”.

В тази връзка, в новата австралийска „Бяла книга” се посочва, че „към края на сегашното десетилетие, съвкупният обема на БВП на държавите от Азия ще надхвърли този на страните от Европа и Северна Америка, взети заедно. В началото на следващото десетилетие пък, съвкупният обем на БВП на Китай и Индия ще надхвърли този на държавите от Г-7. През 2025 четири от десетте най-големи световни икономики ще се намират в Азия и ще дават почти половината от цялото световно производство”.

Основните моменти в новата австралийска „Бяла книга”

Авторите на „Бялата книга” подчертават, че за да постигне успех през очертаващия се „азиатски век”, Австралия следва да работи активно и упорито по пет основни направления. На първо място, до 2015 страната трябва да влезе в десятката на най-богатите държави на планетата (в момента тя е на 12-то място), което ще изисква значително да повиши ефективността на производството си. На практика, това означава, че ако през 2012 обемът на австралийския БВП на глава от населението беше 62 хиляди долара, след13 години той трябва да нарасне до 73 хиляди долара. Освен това Австралия трябва да стане една от петте водещи държави в света по такъв показател като условията за осъществяване на бизнес. За целта, правителството в Канбера следва да направи всичко възможно суверенният кредитен рейтинг на страната да не пада под сегашното най-високо равнище ААА.

На второ място, трябва активно да се инвестира в образователната сфера. Според „Бялата книга”, през 2025 националната система за училищно обучение на Австралия трябва да е сред петте най-добри в света, като поне десет австралийски университета влязат в класацията на стоте най-добри висши учебни заведения на планетата. При това, младите австралийци трябва да станат „много по-грамотни по азиатското направление” и ерудирани. За целта, учениците във всички училища следва да имат възможност да учат поне един азиатски език: китайски, хинди, индонезийски или японски.

Третата основна задача е „развитието на всестранните отношения с ключовите партньори на Австралия в азиатския регион”. В „Бялата книга”, в частност, се акцентира върху развитието на дипломатическите отношения с азиатските държави. Според съставителите и, „налага се да бъде подобрена архитектурата на отношенията с Китай и Индия”, включително чрез огранизацията на много по-редовни срещи с политическите лидери, ключовите министри и водещите компании от тези страни. Освен това, Австралия трябва да формулира конкретни стратегии за развитие на отношенията с „пет ключови държави от региона – Китай, Индия, Индонезия, Япония и Южна Корея”. Предлага се също Австралия да има свой специален пратеник в АСЕАН, който да се намира в Джакарта, както и да бъдат открити посолство в Монголия и още консулства в Китай, Тайланд и Индонезия.

Четвъртата важна сфера, в която следва да се работи активно, е разширяването на икономическите отношения с азиатските държави. В момента, почти ¼ от австралийския БВП се генерира от сектори, свързани с азиатските партньори. Целта на Канбера е до 2025 този показател на нарасне до 1/3. Освен това дотогава една трета от членовете на директорските бордове на 200-те най-големи австралийски компании, чиито акции се котират на борсата, както и една трета от висшите ръководители на австралийските държвни структури, ще трябва да бъдат експерти по Азия. В „Бялата книга” се посочва, че Австралия следва да продължи да работи за преодоляване на търговските бариери между държавите от региона, използвайки за целта участието си в АСЕАН и Форума за Азиатско-тихоокеанско икономическо сътрудничество (АТИС). Следва да се активизира и сътрудничеството с участниците в Тихоокеанския алианс (Pacific Alliance) – Мексико, Перу, Колумбия и Чили, тъй като това може да превърне Австралия в посредник за укрепване на икономическите връзки между Азия и Латинска Америка и транзитен „хъб” в търговията между тях. Накрая, важна роля за укрепване на отношенията между Австралия и азиатските държави може да изиграе участието на Канбера в работата на Г-20. През последните години, нарастващият авторитет на Г-20 е признание за все по-голямото влияние в света на развиващите се икономики на Бразилия, Китай, Индия, Индонезия и Русия. Активността на Г-20 дава на азиатските икономики възможност да поемат по-голяма отговорност и да оказват още по-съществено влияние при определяне на основните направления в по-нататъшното развитие на глобалната икономика.

Накрая, петата ключова сфера е поддържането на стабилността и укрепването на сигурността в азиатския регион. В тази връзка, в „Бялата книга” се посочва, че Австралия трябва да работи за укрепване на доверието, развивайки двустранното сътрудничество и активизирайки дейността си в рамките на международните организации. Съюзническите връзки между Канбера и Вашинггон, както и осезаемото американско присъствие в Азия се определят като фактори, подкрепящи регионалната стабилност, като изрично се подчертава, че друг такъв фактор трябва да стане по-активното участие на Китай в развитието на региона. Отбелязва се също, че в момента в Азия липсват толкова ефективни институции за гарантиране на сигурността, с каквито разполага Европа, но някои регионални обединения биха могли да изиграят съществена роля за укрепване на мерките за доверие. Сред тях авторите на „Бялата книга” посочват годишната Източноазиатска среща на върха (EAS), в която участват държавните ръководители на десетте държави от АСЕАН, Китай, Индия, Австралия, Япония, Нова Зеландия и Южна Корея. През ноември 2011 към този форум се присъединиха Русия и САЩ. Между другото, Австралия активно лобираше за включването на тези две държави. Сегашният състав на Източноазиатската среща и мандатът с който разполага, позволяват на тази регионална организация да решава успешно сериозни икономически въпроси, да се ангажира с проблеми на сигурността, както и да играе ролята на критично важна регионална институция в Източна Азия. Достатъчно е да напомня, че държавите от Източноазиатската среща осигуряват 55% от световния БВП, в тях живеят 3,8 млрд. души, три от тези страни са постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН, а осем членуват в Г-20.

Дискусията за новата австралийска стратегия

По време на презентацията на "Бялата книга", Джулия Гилард обяви, че е назначила министъра на търговията и конкурентоспобността Крейг Емерсън за свой помощник по реализация на стратегическите задачи пред Австралия в "азиатския век". "За да постигнем успех ще трябва да се наложим в една изключително ожесточена борба - предупреди в тази връзка премиерът - затова следва да разполагаме с ясен план за действия. Новата "Бяла книга" е именно такъв план, способен да гарантира успеха ни като нация".

Редица австралийски експерти обаче не мислят така. В коментар на водещото бизнес издание в страната "Файненшъл ревю", се посочва, че "Бялата книга" действително предлага достатъчно широка визия, но в нея се съдържат "отчайващо малко конкретни детайли". Според анализатора на вестника Дженифър Хюит: "Представеният от премиера документ е просто силно разводнена декларация за съвършено очевидни неща. Никой не спори, че Австралия следва да отделя по-голямо внимание на нарастващата икономическа роля на държавите от Азия. На моменти ми се струва, че основната идея на правителството е, да ни напомни, че австралийската икономика може не само да доставя руди и въглища за Китай, а е способна на много повече. В същото време, този документ съдържа много пасажи, в които директно или косвено се твърди, че лейбъристкото правителство отлично се справя със задачата за модернизация на националната икономика и прехвърлянето и на релсите на съвременните технологии. За управляващите, реториката на успеха, винаги се оказва по-важна, отколкото дискусията по детайлите на неговото постигане. Представяйки новата "Бяла книга", Джулия Гилард доста прибързано обявява Австралия за победител в предстоящата надпревара за азиатските пазари. Очевидно е, и че много и се иска тази победа да бъде извоювана именно от оглавяваното от нея правителство".

На свой ред, водачът на опозиционната либерално-национална коалиция Тони Абът коментира твърде предпазливо новата "Бяла книга". Той, в частност, посочва, че "в този документ действително се поставят редица заслужаващи одобрение задачи, но в него се съдържат много малко конкретни инициативи, които при това нямат необходимата финансова подкрепа. Най-добрата гаранция за успеха на австралийското участие в "азиатския век" е силната икономика. За съжаление обаче, политиката на сегашното правителство отслабва икономиката ни. Управляващите не успяха да повишат ефективността на производството и се боя, че без необходимите икономически стимули сме обречени на изоставане".

По сходен начин оценява "Бялата книга" на лейбъристкото правителство и един от ръководителите на австралийските "зелени" - сенаторът Ричард ди Натале. Според него, "в документа се съдържат правилни констатации, но властта трябва да ги подкрепи и с практически действия. Като, цяло в книгата има много повече декларации на намерения, отколкото конкретни планове за действие".

Малко по-позитивен и подробен анализ на "Бялата книга" прави бившият лейбъристки премиер и външен министър, а днес депутат Кевин Ръд. Въпреки че е съпартиец на премиера, той не изпитва никакви симпатии към Джулия Гилард, която му отне властта и партийното лидерство в резултат от вътрешнопартийния "преврат" през 2010. Подчертавайки, че в "Бялата книга" се съдържа визията и доста детайлната структура на бъдещите отношения на Австралия с Азия, Ръд призовава документът да се разглежда не като поредния повод за спорове между отделните партии, а като платформа, която отчита интересите и, следователно, "може да обедини политическите сили в страната, синдикатите, бизнеса и образователния сектор". "Имайки предвид, че Азия съвсем скоро ще се превърне в доминираща сила на глобалната икономика, а Китай ще стане най-голямата икономика в света, австралийците следва да преразгледат своите приоритети, както впрочем и визията си за света, и да започнат да го оценяват въз основа на принципа, че Азия е на първо място" - посочва бившият премиер във "Файненшъл ревю". По-нататък той уточнява, че този принцип не бива да се тълкува като "само Азия" или "изключително Азия", добавяйки, че за реализацията на така поставената задача няма да са достатъчни само еднократните мерки и декларации, а ще се изисква упорита ежедневна работа за изграждането и поддържането на стабилни взаимоотношения с държавите от региона, укрепване на мерките за доверие и взаимното уважение. Според Ръд: "Трябва да приветстваме американската стратегически и дипломатическа ангажираност в азиатския регион, но не бива да забравяме, че в новите условия стабилността в Азия може да бъде укрепвана само въз основа на принципите на общата сигурност, които, освен всичко друго, включват и наличието на доверие между непрекъснато увеличаващите мощта си въоръжени сили на държавите от региона".

* Българско геополитическо дружество


{backbutton}